в. Show | Анелия ПОПОВА | 15.09.2010

Руслана Попова е родена в Пловдив и има зад гърба си един брак, един развод с волейболния ас Димо Тонев и една дъщеря от него – Лиа. Пред репортер на вестник "ШОУ" Руслана извади най-хапливите си реплики, за да отговори директно на всички писания по свой адрес. "Голямата уста" спомена Слави Трифонов, Големия Маргин, жена му Мария и куп медийни герои и очаквано не изневери на стила си да остане откровена до скандалност.

- Руслана, как гледате на определенията ..Голямата уста " или пък "Злият език"? Чувствате ли се точно такава?

- Ами тези определения си имат обяснение как се появиха и не са измислени именно заради това, че много говоря или че казаното от мене е злостно, а по-скоро останаха наследство от предаването "Голямата уста", където ние, 6-7 души, бяхме "злите езици". И двете определения, ако трябва да съм честна, ми прилягат и не ме дразнят.

- Кои са големите звезди на България? Едва ли това са фолкидолите. ТВ диктаторът Слави Трифонов или пък Иван и Андрей?

- Айде сега, не били фолкидолите, не е Слави, не са Иван и Андрей, а кои са? Тия, дето само мрънкат и негодуват, докато всичките изброени се съдират да работят, и то яко. Всеки, който отрече напредъка на попфолка, е тесногръд злобар, защото той няма нищо общо с това отпреди 10-15 години и тук има вложен много труд, много средства и, разбира се, постоянство. Като се започне от музиката и текстовете и се стигне до визията и сценичното представяне на изпълнителите. Не се сещам кой друг музикален жанр стигна дотам, направи такива песни, дето цял народ да ги пее, изнася такива мега спектакли и кои изпълнители имат такава визия… Та нима това става ей така, с щракане на палци? За мен това става с работа, много работа и постоянство, защото и между самите тях има конкуренция, която пък ги кара да стават все по-добри и естествено да оцеляват най-добрите. Глас народен, глас Божи. Няма как да детронирате Слави. Ако поне едно правителство имаше неговия педантичен професионализъм и дисциплина, днес можехме да сме Швейцария на Балканите. Иван и Андрей нямат конкуренция, имат мега як екип и колкото и да цъка човек с дистанционното, спирките са 2 – при тях й при Слави.

- Каква е йената за това да си светска личност и как се поддържат такива ..герои" днес?

- Ами светска личност у нас се става лесно – като се замъкнеш няколко пъти по нагласените за целта партита и си на "ти" с фотографи и журналисти, и готово. У нас тези неща са смешни и нелепи даже.

- Как се отнасяте и бихте ли коментирала онова, което наскоро ..Уикенд" написа за вас – че сте най-близката приятелка на Тачо – мъжа на Жени Калканджиева. и едва ли не сте негова интимна приятелка?

- Ако трябва да сме точни, "Уикенд" преписа "новината от "Галерия" и я доразви в типичен фантасмагоричен стил. Та когато го прочетох, ми стана хем кофти, хем смешно. Как така баш мене, която с кой ли не сядам на маса или не се срещам нощем по клубове, ама именно с човек, дето съм виждала няколко пъти, и то покрай Жени, никога няма да с Тане ясно. Разбира се, говорих с Патрашкова, която ми се извини по телефона за допуснатата грешка. Казах й: "Абе, Криси, поне кафе да бях пила, ама и кафе не съм, и то, горкото момче, направихте го "бабофил,, от немай къде.
Каква позастаряла дружка му лепнахте." А тя ми казва – не било с лоша умисъл. Е, кое му е доброто на тяхната умисъл!
Естествено, че звъннах и на Жени, тя, милата, се смее и вика: "Ти си луда жена, защо ги четеш тези вестници, а и аз не съм ревнива." Смяхме се двете, като й казах: "Е какво да си ревнива, то аз бастун ще хвана скоро, те гледай кво му лепнаха на момчето." Неприятно, защото са семейство, защото така не се прави, не се лъже толкова безочливо, не се хвърлят ей така лайна в нечий дом, защото днес е трудно да създадеш такъв и още по-трудно да го запазиш. А ние, нашето племе, не обичаме, не харесваме, не искаме наоколо да има успели дори в нещо така човешко и обикновено, каквото е да имаш другар до себе си, с него да си имате вяра и между вас нещата да вървят, та чак и да сте щастливи. Тук, у нас, няма да ви позволят това!

- В едно интервю казвате, че Руслана е сама и 10 години без мъж. Още ли е така?

- Да, сама съм все още и не мога да бъда с някого само за да не съм сама. Това е бичът на нашето време, така е по цял свят… свят, пълен със самотници.

- Да. но вие бяхте омъжена за волейболната легенда Димо Тонев. Какво е отношението ви днес към него?

- Не е етично да излагам отново спомени отпреди 20 години. Димо си има днес друго семейство, дъщеря ни Лиа си има братче, което много обича и се чувства добре, чувства се у дома, когато е с Димо, със съпругата му и малкия Георги. Това за мен е най-важното. Животът е днес, сега и какво е било, няма никакво значение.

- А каква беше причината да се разделите? Спомням и едно ваше откровение. което си позволихте да направите публично достояние: "Влюбих се в друг, а и животът със спортист е по-ограничен…"

- Същото трябва да кажа и за този мъж, с когото имам приятелски отношения, когото уважавам много, както и семейството му. Харесвам жена му и миналото ни е твърде далечно вече, за да се връщаме към него.
И как бих могла да съжалявам, че съм се влюбила тогава?
Ако не бях го преживяла, нямаше да съм преживяла нищо… та това е най-хубавото нещо в живота – човек да обича и да бъде обичан.

- Руслана. видях ваш профил в сайт за запознанства. Подобно виртуално пространство не е ли рисковано – всеки би могъл да е от другата страна? Какво очаквате да намерите там?

- Ами днес присъствието ни в нета замества отсъстващата разходка в парка или по "Витошка" и не знам защо се учудвате, че имам профил в сайт за запознанства. Аз съм свободна жена. Риск има навсякъде, но който го е страх от мечки, не ходи в гората, нали?

- С какви впечатления сте от Мария – съпругата на един от братята Маргини. Красимир, медиите писаха, че сте била на рождения й ден? И как всъщност се запознахте с нея?

- Не съм била приета от Папата, бях само на рожден ден. Това е мой приятел, човек, когото безкрайно уважавам и ще се опитам да ви обясня за нея така – ако има бедствие, война или иде краят на света, искам Мария да е наблизо и да става, каквото ще. Тази малка и крехка жена носи в себе си такъв заряд от сигурност, вяра и спокойствие, които малко мъже имат. Верен другар, приятел, жена с голямо Ж.

- А какво можете да кажете за братята Маргини – какви хора са те. как се отнасят с останалите?

- Аз мога да кажа само какви са с мен, за другите не знам. Не забравяйте, че аз съм израснала сред спортисти, по тази линия, познавам много от тях. Завършила съм ВИф, после съм била съпруга на спортист – е, то България не е чак толкова голяма, та да се разминем и да не се познаваме. Дълги години ходихме по женски с децата на море. А кой Телец-мъж не всява страх, че дори и жена (смее се). С големия Маргин сме една зодия, така че от зодията може да е…

- А дъщеря ви Лиа какво отношение има към Маргините?

- Семейни приятели сме, познаваме си децата, много ясно. Те са добри родители и ценя мнението им относно възпитанието на децата. Най-вече с Красимир съм си говорила по темата и той ме накара да се чувствам горда като майка, казвайки ми, че Лиа е възпитана добре и че е момиче на място. Знам, че е искрен и му благодаря за тези думи. Отношението й е като моето. Лиа днес е студентка в Софийския университет, харесва й педагогиката и дано се сбъдне мечтата й да има детска градина някой ден.

Стр. 59