в. Сега | Галя Горанова | 21.06.2011
Никой експерт не може да помогне на слаб политик, но у нас чуждите консултанти отново излизат на мода
Нашият колумнист Димитри Иванов обича да разказва за срещата си с френския гранд в рекламата Жак Сегела в Париж. Онзи му посочил предизборния плакат със селски къщи и крави от първата кампания на Митеран и го попитал какво вижда. "Крави", признал си чистосърдечно Джимо. А Сегела му отвърнал, че нищо не разбира. Тази история по чудесен начин илюстрира националните особености на политическия пиар. Това, което за французина е символ на щастието и сладостен спомен за възпятата от Шарл Трене Douce France, за българина може да е просто "крави".
Което, разбира се, не попречи на Жак Сегела да направи най-успешната кампания на СДС в България с двата победно вирнати пръста и лозунга "Времето е наше". Припомням случая покрай новината, че кандидатката за президент Меглена Кунева също смята да заложи на вносен пиар за кампанията си. Ангажирана е компанията "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джеймс (Джим) Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард, както разкри сп. "Тема". Вносната експертиза има този дефект, че често не успява да улови невидимите интриги на местната политика. Още по-малко на българската. А там, където на помощ й идват и импровизациите на местни пиари, се превръща в "Сладко отмъщение". Така например израелският консултант на Станишев Тал Зилберщайн се оказа напълно безпомощен в опитите си да придаде харизма на соцлидера на последните избори. А вкарването на агресивни нотки в посланията на бившия премиер объркаха даже "червените бабички". Като прибавим и нелепият черен пиар с "брадвата", измайсторен от саморасли рекламисти, резултатът се оказа печален за столетницата.
Хората на "Отворено общество"
Джим Лофтъс и Йън Маркуард попадат за пръв път в България през 2003 г. като неофициални помощници в кампанията на Надежда Михайлова (понастоящем Нейнски) за кмет на София. По онова време агитацията е поверена на Центъра за социални практики на Евгений Дайнов. Тяхно дело вероятно е оня тв клип, в който Михайлова изброява на пръсти приоритетите си като в класическа реклама на прах за пране с внушението, че с нея управлението на града ще е по-синьо от синьото. Само че българската домакиня нещо не се върза на номера.
Впоследствие Лофтъс и Маркуард официално поемат кампанията на ОДС за парламентарния вот през 2005 г. по покана на "Отворено общество" и със съдействието на бившия програмен директор на българския клон на фондацията Николай Младенов. Подвизават се като технически сътрудници на друг, по-високопоставен американски консултант от компанията "Глоувър парк груп".
Джим Лофтъс е работил в администрацията на Бил Клинтън. Имал е съществена роля в кампаниите на Ал Гор през 2000 г. и на Джон Кери през 2004 г. (два неуспеха), във визитката си има общо шест президентски надпревари в САЩ. Бил е в екипа на Барак Обама при предизборната му обиколка в Европа през 2008 г. Йън Маркуард има по-скромен опит в САЩ с кандидати за Сената и за Камарата на представителите, според визитката му е работил и в Източна Европа, и в Близкия изток. Сред успешните им "клиенти" е президентът на Монголия Цахиагийн Егбелдорж, спечелил през 2009 г. като демократична алтернатива на Монголската народнореволюционна партия.
С НДСВ подписват договор през 2010 г. Очевидно още тогава е било ясно, че Кунева ще е кандидат за президент. Злите журналистически езици говорят, че месечният им хонорар е от порядъка на 30 000 лв. месечно. Засега консултантите спазват принципа си да са дискретни. Националното турне на бившата еврокомисарка, предшестващо кандидатурата й, бе афиширано като инициатива на близките до НДСВ Институт за модерна политика, Либерален институт за политически анализи (ЛИПА) и на фондация "Фридрих Науман". Съоснователят на Българския Сити клуб в Лондон Илия Лингорски, който оглавява ЛИПА, също има влечение към пиара. Още се помни интерактивното денспарти, което Лингорски спретна едновременно в Слънчев бряг и в испанския курорт Марбея с цел да рекламира България по света.
Експертите на прехода
Традицията неправителствени организации да дирижират политическите кампании у нас датира още от ранните години на прехода, когато преподавателите по научен комунизъм набързо се преквалифицираха в експерти по научен либерализъм и станаха главни готвачи на програмите и речите на отговорните лица в СДС. Като сини "гурута" и "шамани" се изявяваха Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Богдан Богданов и др. Един от първите лидери на българския клон на фондация "Фридрих Науман" Иван Кръстев съветва президента Желю Желев, а после и Петър Стоянов. Директорът на Европейския институт Николай Младенов пише речите на Надежда Михайлова. Шефът на Центъра за социални практики Евгений Дайнов участва активно в кампаниите на сините. Всички те обаче получават финансиране от чуждестранни донори – "Отворено общество", "Фрийдъм хаус", USAID, Международния републикански институт и др. И досега не е ясно до каква степен предизборните им стратегии са били местна кухня и доколко – заимствани от външен опит. Международният републикански институт, например, е в основата на първичните избори за президент на СДС през 1996 г. Тогава институтът прави работна група с представители на опозицията и с Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев, чиито усилия завършват с победата на Петър Стоянов на президентските избори през 1996 г. Специалитет на Републиканския институт е да формира партии, да развива политически и неправителствени коалиции, да организира гражданско обучение и обучение по управление. По-дългосрочната му цел е да формира интернационал на експертите по демокрация, за да се прокарват стратегическите интереси на САЩ. По същата логика клоновете на разните европейски фондации у нас като "Фридрих Науман", "Конрад Аденауер", "Фридрих Еберт" подпомагат активно кампаниите на български политици и партии с финанси и експертиза.
Ние сме само по стратегиите!
На въпроса как се провежда успешна кампания като тази на Обама, вносният рекламен експерт Джим Лофтъс обикновено отговаря: "Намерете си такъв кандидат". Доколко Меглена Кунева се припокрива с тази представа, трудно е да гадаем. От Обама обаче ще заимства начина за финансиране на кампанията си – чрез малки дарения по интернет. За България този модел май е доста илюзорен. Едно е сигурно – никой експерт, бил той наш или чужд, не може да помогне на слаб политик. Също като в любимия виц на "експертите на прехода":
Кукумявката посъветвала заека да стане лъв.
- Как? – учудено попитал той.
- О! Това не е моя работа, аз се занимавам само със стратегиите!
Стр. 10