сп. L’Europeo | Калина АНДРОЛОВА | 20.06.2010
L’Europeo поставя няколко въпроса пред известния журналист Сашо Диков. Кои са фаталните грешки на Бойко Борисов, защо задържаха Алексей Петров и наистина ли правителството се бори с престъпността
Какъв му е проблемът на българския футбол?
Най-големият проблем е, че футболът ни е български. Какво искам да кажа? Ние имаме проклятието всичко тук да придобива някаква българска окраска и деформация. В българския футбол има два проблема. Единият е липсата на пари, а другият, който е по-важен, е тотално некадърното управление на сегашната управа на футболния съюз. За съжаление тези момчета, които бяха страхотни футболисти, са абсолютно неподготвени и импотентни като управленци. Жалкото е, че го докарахме до тук и че нещата са плачевни във всяко отношение. Тези момчета, още когато дойдоха на власт и още когато Стоичков беше треньор, трябваше задължително да направят едно нещо: да си наемат юристи, които да подготвят всички необходими промени в законите и подзаконовите актове. Те трябваше с тези предварително подготвени промени да отидат и с цялото си величие да се изтъпанчат в парламента и при Сергей Станишев и да кажат: "Ние искаме ето това, за да се развива българският футбол." Трябваше да го направят дори с цената да се спира първенство или феновете да протестират. Вместо това нищо и половина. Започна едно неправене на нищо. И най-тъпото е, че те за пет години дори не направиха това, от което уж най-разбират – спортно-техническата част на футбола да се подобрява, намаляване на отборите в А група, намаляване на Б групата от две в една и пр.
Какво пречи това да се направи.
Те смятат, че ще им спретнат конгрес от недоволните клубове и ще им вземат властта. Второто, което трябва се промени, вместо есен и пролет, нали първенството започва през август и завършва през май с две огромни паузи, една зимата и една лятото, което от всяка гледна точка не е добре, спортно-техническа, календарна, бизнес и т.н. Зимата – ноември и декември, е студено, снегове. За да променят това, трябва едно първенство да го обявят за нулево, да няма класиране, а тях ги е страх, те изпитват панически страх от всякакви решения, които ще възбудят недоволство, оправдават се, все чакат да видят какво ще кажат клубовете, ами много ясно какво ще кажат клубовете – два-три клуба ще искат тези промени, другите 20 или 30 – не. Никой не е луд да иска да се намали А група на 12 или 10 от 16 клуба, защото някои отбори ще изпаднат, обаче тази промяна трябва да се направи.
Има и нещо, което аз не проумявам, особено на фона на тази хиперактивност на Цветан Цветанов, полиция, прокуратура в разни области и нула желание за разплитане на мафиотските игри във футбола. Не ми го побира акълът защо е това.
Защо далаверите във футбола са оставени на спокойствие?
Няма отговор. Питал съм го и Цветан Цветанов, той няма отговор. Мълчи, вдига рамене, нищо не казва. Правят се някакви малки отделни разследвания, един такъв случай бяха тотаджиите. Само че се оказа, скоро говорих с адвоката на главния заподозрян, който ми каза: "Глупости на търкалета, нищо няма по отношение на черно тото и т.н." Имало е две-три акции през последните години, претършуват офиси, арестуват за 24 часа хора, после ги пускат и никакъв резултат. А нашият футбол е очевадно пропит от корупция. Но никой не иска да го разследва.
Защо през 90-те години всички наши футболисти играеха в големи клубове, а като се съберат на едно място, нищо не се получава.
Не се получава, да. Ние трябва да си зададем логичния въпрос: защо една Англия взе италианец за треньор? Нормално е човек да се запита. Ситуацията във футбола е такава, че ключово значение има треньорът. Играчите стават функция на треньора. Ако треньорът е добър, ако знае как да ги подготвя, как да им изгради най-добрата тактика, тогава и отборът играе. Ти може да имаш най-добрите индивидуалисти, няма ли го човека, който да ги обедини в обща тактика, нищо не се получава. Това важи само до определена степен за националния отбор, защото треньорът на националите няма физическото време да ги готви. Само че от треньора на националния отбор се иска да бъде страхотен тактик и селекционер, да умее да подбира най-добрите за определените постове и може би най-важното умение: да изгражда най-добрата мотивация и атмосфера в националния отбор. Което при нас в последните години не става. Не ставаше при Стоичков, не става и при Стоилов. Винаги е имало съмнения за задкулисни игри, пробутване на наши хора и т.н. Обективно спадна и класата на играчите, двама или трима играят в големи отбори, другите са сред слабаците. Спасението за България е да се намери чужденец за треньор. Само че футболният съюз упорито не желае това.
Може би е много скъпо?
Те се оправдават, че е скъпо, само че те до този момент нито веднъж не са направили усилието докрай. Да кажат: "Намерихме треньора еди-kofl си и той иска толкова и толкова пари. Ние като футболен съюз може да дадем толкова, дайте да видим какво може да се направи." Няма такъв случай. Те не желаят чужденец треньор, това е тъжното. И оправданието с парите им е добре дошло. Защото, като дойде чужденецът, той приключва с игрите на наши и ваши и пр.
Защо Димитър Бербатов се отказа от националния отбор по футбол? Защо България Винаги успява да изгони своите най-добри таланти?
Ако почнем още от това за българския казан в ада и че ако България роди гений, това ще е геният на завистта, погледнато изначално, ние, българите, сме си такива. Но когато започваш такава публична кариера като Бербатов, трябва да си наясно какво те чака. Бербатов не си даваше сметка какво ще му се случи в публичното пространство, навремето обичаше да ходи по разни журита, на конкурси за мис и пр., викам му: "Абе човече, ти не си ли даваш сметка, че млад, красив, богат, и то българин, това трудно се преглъща навсякъде по света." Неслучайно след първата му еротична сесия, която направи с една фризьорка, на следващия ден му бяха залепили снимката с кабарче в съблекалнята на Байер Левъркузен (той играеше още в Германия). Препечата я най-тиражният вестник Бтд. Същата е историята с Англия. Вярно е, че няма българин, който да е отключил толкова много писане по пресата, и то положително. Обаче дойде един момент, когато медиите и феновете се настроиха срещу Бербатов. В Манчестър Юнайтед не му тръгна и се започна с това, че дори вестник Сън препечатва пълните тъпотии на нашите жълти вестници. И аз съм се обаждал в редакцията на Сън, за да разбера, аджеба, откъде идват тези неща. Последния път ми казаха, че са взели материала от независима агенция от Виена. Обаждам се във Виена, питам: "Откъде имате тази и тази информация?" Те отговарят: "Имаме кореспондент в София, който се казва примерно Иван Петров." Обаждам се на Иван Петров тук, питам го откъде е тази информация, той казва: "Имам си мои източници, няма да говоря с вас." Пълни глупости! Но човек трябва да свикне с тези неща. Ние на тези неща придаваме един допълнителен балкански и български привкус, у нас има между журналистите голямо разделение на сини и червени журналисти. И никога и Стоичков, и Бербатов, и който и да било няма да бъде еднакво добре приеман от всички журналисти. Винаги Стоичков е бил псуван на Герена каквото и да е правил, фанатизмът допълнително освирепява част от журналистите, да не говоря за феновете, и придава допълнителна гадория на писанията. Трябва да признаем, че Бербатов е длъжник на националния отбор, изиграл е малко мачове добре, решил е малко мачове със свои попадения. Всеки човек е в правото си да решава кога да се откаже. Но упрекът ми към Бербатов е това, че останаха недоизказани неща. Останаха ред причини, които всъщност може би са главните причини за неговото оттегляне. Защото той като основна причина каза: умора, стрес, иска повече внимание за семейството си. Само че остава другото неизказано – доколко националният отбор е разделен на групички, доколко трудно го понасят и му завиждат в националния отбор, доколко вече не издържа на простотиите, които се пишат и говорят по негов адрес, и какво иска да каже с това, когато ви омръзне да ви лъжат и манипулират, тогава ми се обадете да дойде някой да ви оправи футбола, за какви лъжи става дума? Бербатов е от години в отбори, където всичко е на най-високо професионално ниво, изведнъж идва тук и се сблъсква с махленски истории в чисто спортно-технически аспект, нормално е да му е писнало. Но ако му е писнало от безумията на футболния съюз, от безумния начин на подготовка, тактика и прочее на националните треньори, ако те са някакви маши за прокарване на нечии интереси, Бербатов трябваше да го каже открито. Да каже докрай това, което има да казва.
Извинете, но как се отнасяте към това безумие: "Антимафиоти щурмуваха дома на брата на Димитър Бербатов Асен. Акцията на качулките посред нощ заварила съпругата на Асен Бербатов Мими в банята. Със заповеди: Легни долу! Ръцете на врата! Маскираните ченгета изкарали акъла на младото семейство."
В това според мен, че управлението се занимава само с полицейски акции, няма нищо лошо, крайно време беше държавата да покаже, че има полиция, че тази полиция действа, и до тук много добре. Но лошото кое е? Има само две акции, за които човек може да каже браво на полицията. Едната е Наглите и никой нямаше нищо против натръшканите хора по земята, белезниците и пр. Другата е, когато полицията успя да хване, че има корупционна схема между министър, съдия и бивш главен секретар от Министерството на финансите и разследващ следовател. Всичко това е прекрасно. Оттук нататък обаче следват големите въпросителни. Във всички останали акции става дума за абсолютни анонимници. Задържаните са абсолютни анонимници. Оставям настрана това, че от 5 или 6 задържани само двама остават в ареста или един, или никой. От операция Октопод само Алексей Петров е разпознаваем. Кое е печалното според мен? Печалното е, че тези акции започват с много гръм и трясък и след десетина дни почти никой не остава в ареста, което говори за зле свършена работа. Стигна се дори до тоталния конфуз и огромния шамар за полицията, че разбиха вратата и нахлуха в къщата на Красимир Аврамов. В акцията Недосегаемите се предполага, че тези Недосегаеми, а така беше обявено и от министър Цветанов, са хора, които досега не са разкрити, и ние предполагаме, че са познати хора на сериозни постове, пък изведнъж се оказаха тотални анонимници. Нещо там се обърка. Но при тези Недосегаеми да сбъркаш вратата и да не знаеш кой къде живее, това говори наистина за някаква сериозна сбърканост. В цялата тази плеяда анонимници по тези акции има и още едно изключение, за което полицията заслужава поздравления. За първи път през последните 20 години се тръгва на акция срещу алкохолните босове. Трите най-големи производителя – Карнобат, Пещерска и Търговище, едновременно се проверяват, което не се е случвало досега. Имало е различни такива акции, които, както запознати казват, се случват, когато алкохолният бос престане да плаща на съответната партийна централа и тогава му се пращат хора за проверка, нещо като държавно-партиен рекет. Това е, за което сегашните управляващи заслужават поздравления и подкрепа.
На мен ми изглежда доста камуфлажна цялата тази история.
Аз придобих и личен опит в две от делата. Страшно притеснително е, че тази операция Октопод, така широко афиширана, всъщност за нея в съдебната зала няма доказателства. Няма доказателства тези хора да са извършвали общи престъпления. А за някои от тях дори няма никакви доказателства. Правих материали с бизнесмена Пламен Стоянов, който допреди това беше слабо известен, но нашумя сега покрай цялата тази работа. Човек, който се занимава с огромни бизнеси. Какво излиза, той праща още през 2008 година писмо до тогавашния министър на икономиката Петър Димитров, че иска да осигури със собствено финансиране да заработи пълноценно Кремиковци или поне част от него. Отказват му. На 26 януари 2010 ново писмо праща, този път до Бойко Борисов, Дянков и Трайчо Трайков със същата молба. Никакъв отговор. Или по-скоро отговорът е, че след две седмици го арестуват. И още. Алексей Петров малко след като Бойко дойде на власт, даде едно знаково интервю във вестник Труд, в което каза: Бойко, свали лихвите! На което последва, как да се изразя, инфантилната реакция и на Дянков, и на Бойко: "Банките са частни, ние не можем да им диктуваме какво да правят с лихвените си проценти, това е пазарна икономика", и т.н. Само че какво се оказа, така и никой не разбра май какво е искал да каже. Идеята е на Съюза за стопанска инициатива (това е организация на фирми от малкия и средния бизнес). И ако аз не бях отишъл на едно годишно Общо събрание на тази организация малко след ареста на Алексей Петров, и аз нямаше да съм наясно. А той какво иска. Да се изтеглят парите на държавните фирми от търговските банки, където са, и тези пари да се вкарат в единствената държавна банка, която е Насърчителна банка, и да започне тази държавна банка да дава кредити с ниска лихва.
Това не може да стане, Бойко нали трябва стане олигарх?!!
Ето ти го. Още тогава се поставя въпросът: Вярно ли е, че парите на държавата са главно в три банки? Корпоративна, Инвестбанк и ЦКБ. Този въпрос се праща през декември 2009 до Дянков. И на 10 януари Алексей го арестуват. При първото си появяване в залата Алексей Петров каза: Банковото лоби ти уреди ареста. Звучи абсурдно. Но аз казвам какви са фактите, писмото, неговите думи. И какво, сега изведнъж лъснаха нещата с парите на държавата в банките. Къде са? Корпоративна банка – 48%. И ако погледне човек как се навързват нещата, става кошмарна връзка. Значи Корпоративна банка купува частните медии на Ирена Кръстева с държавните пари, срещу което тези частни медии обръщат на 180 градуса политиката спрямо Бойко Борисов от деня на изборите, срещу което той пък не ги закача. Трябваше 13 главни редактори да пишат писмо до Дянков чрез Закона за достъп до обществената информация, за да им gage тази информация. Най-тъпото в цялата история е, че от 380 милиона през декември сега Корпоративна банка е станала 480 милиона държавни пари, а в СИБанк от 40 милиона през декември сега са вече 80 милиона и тя е вече на второ място. Този проблем трябва да се реши, защото това е страхотен минус за Бойко Борисов. Слуховете са, че има някаква сделка между Делян Пеевски и Бойко за медийна подкрепа срещу непипане на статуквото в Корпоративна банка. Става много страшно. Когато обявиха с гръм и трясък акция Октопод, арестувани са хора, членове на много добре организирана престъпна група, действали от 1997 година до сега, които имат строга йерархична структура, човек си казва: Ей, браво, страхотно нещо! Вярно, че по един унизителен начин го арестуваха Алексей. Защо трябва да унижаваш човека, който преди два месеца беше лоялен гражданин!!! Затова аз отидох в съдебната зала. И изведнъж в съдебната зала се оказва, че всичко това е невероятен балон. Невероятен балон! Никакъв Октопод няма и нямаше да го повярвам, ако не бях го чул с ушите си. И другият фрапантен пример за бизнесмена Пламен Стоянов, няма никакво доказателство срещу него, а само тормоз, арест, какво ли не. Това е, което е гадното в цялата тази полицейска история, нарочват те и те мятат вътре. Аз мисля, че не трябва полицията да се бори с престъпността с незаконни средства.
Трябват ли да има специални съдилища, както иска ГЕРБ.
Имам двояко отношение. От една страна, едва ли има човек в България, който да смята, че съдебната система работи, както трябва, и да не го е яд, че се точат процеси с години. Защото адски смешно и идиотско е да се отлага процесът например за три месеца, защото нямало зали. Как е възможно тази държава да не може да направи така, че делата да не се влачат по този начин. Очевидно е, че, от една страна, е добре нещо да се направи, въпросът е как да се направи и как да се избират хората, които да бъдат в тези съдилища. Защото явно е желанието на управляващите, на Бойко и на Цветанов, целият контрол да е в ръцете им. Абсолютна власт – това е голямата опасност.
Как ви изглежда Бойко Борисов като управник? Това, че си сменя мнението и решенията в зависимост от вятъра?
За съжаление, как да го кажа, изглежда ми доста далеч от това, което ми се ще да изглежда като управник. Първо, което не може да му се отрече, Бойко е първият в новата история, който се опълчи и наруши закона на мафията, който 20 години си върви без изключение: всички, които идват на власт, да се правят, че преди тях нищо нередно не е ставало. Никой не се е осмелявал да рови батаците на предишни управляващи. Той е първият, който го направи, затова и хората му повярваха. Само че какво става след това. Хората чакаха възмездие, такова очевидно няма. Големите риби ги няма като клиенти на съдебната система, всички са главно дребни риби. Девет месеца минаха. Нещо трябваше досега да се случи, някой да беше изгърмян за крупни суми и далавери. Другото, което е по-притеснително от полицията, полицейщината и оправданието с предишните, са проблемите на икономиката. Бойко имаше неблагоразумието да каже наскоро: "Ама то не може едновременно да запушваме дупките и да пълним казана." Само че Кристалина Георгиева му каза: "Трябва едновременно, иначе не става."
С митниците нищо не правят, само искат да направят.
А така. И лошото е, че се създава впечатлението, че всичко е хаос, неподготвеност, обърканост, защото наистина то вече стана пословично, че Бойко мисли едно сутрин, на обяд друго, вечер трето. И другото, което адски ме дразни. Ето последния случай с БАН. Бойко заби нож в гърба на Сергей Игнатов, който се мъчеше няколко месеца да се пребори с онези феодални старци, както ги нарече Дянков. Като се опитваш нещо да налагаш, го налагаш докрай. Или си взел едно решение и го налагаш, или не го вземаш изобщо. Но при всички случаи не го правиш по начина, по който стана. Защото вдигнаха се тук, изминаха половин километър от БАН до прозорците на Бойко Борисов и той, айде, зачерта всичко. И какво да прави Сергей Игнатов, ами подай си оставката! Подай си оставката, ако имаш три грама достойнство. Все пак някой трябва да покаже на Бойко, че по този начин не може да се действа.
Бойко има дефект на суетата. Идват хората, започват да протестират и той си сменя решението.
Той явно иска вечно да е в ролята на добрия. На тоя, който помирява, изглажда конфликтите, решава проблемите, само че това работи до едно време. Освен това по този начин той злепоставя министри, депутати, започват нещо да правят, идва той no-късно и сменя курса в съвсем друга посока. Това не е сериозно. Иван Костов сума ти сатрапски постъпки правеше, но понеже е СДС, понеже е за демокрацията, и някак се прощаваше. Само че народът накрая не му прости. Идва царят, ако се махне короната му, ти не можеш да разбереш какво казва, всеки мисли: Той е Величество и не можем да разберем какво никаква, а той всъщност нищо не ни казва. Години наред. И това някак се приемаше. И сега виждаме същото. Каквото и да направи Бойко, прощаваме му, абе той ще се бори, той ще спасява. Но това, пак казвам, е до един момент. Аз, тъй като съм голям фен на Бойко Борисов, чувствам тези неща, които се случват, и като лична обида. Не може по този начин да се управлява, не може такова поведение. Защото това ще доведе рано или късно до страшни негативни последици. Бойко има навика импулсивно да реагира.
Къде намерихте министърката на здравеопазването? На разклона до Велико Тьрново. Може ли това да е отговор.
Кадровата му политика е наистина кошмар. Христоматийният пример с Румяна Желева. Не може такъв слаб кандидат, такова недоразумение да стигне толкова високо. Беше много смешно Бойко да защитава докрай дискредитираната й кандидатура, когато лъсна пред целия свят това недоразумение. Но пак казвам, това е беда, вярно, да успее да се промуши такъв човек толкова високо. Но по-голямата беда е неговото поведение. Да не говорим за карикатурата Цецка Цачева да казва пред Брюксел, че това е блестяща защита. Има няколко такива очевадни провала, но Бойко не обича да си признава грешките.
Готин ли е Симеон Дянков?
Симеон Дянков, като дойде, се държеше така, все едно че се намира в поредния Бантустан, който посещава по линия на Световната банка. Държеше се по един уникално арогантен и нагъл начин в немалко ситуации. Изведнъж обаче какво лъсна от стенограмата с Георги Първанов? Изведнъж виждаш някакъв уплашен, притеснен, дребен човечец, който като някакво такова насрано детенце пред баща си не смее дума да обели. Защо? Защото Бойко го е пратил да се извинява за нещо, в което не го и намираме за чак толкова виновен. И кой е истинският Дянков? За мен явно този е истинският Дянков, който беше в президентството, когато си мислеше, че няма камери, няма публика. Що се държи по тоя наистина идиотски начин?!! А Първанов, ако не беше Яне Янев, щяха да го докарат до Конституционния съд импийчмънта, макар че там нямаше да мине. Първанов си заслужава цялата тази история, така както Бил Клинтън навремето го унижиха заради Моника Люински, въпреки че Клинтън беше най-успешният президент. Защо ли? Ами когато четири години си мълчал и сега да се правиш на интересен през ден… някак си не е особено достойно. Аз съм казал на Бойко, все едно че не съществува Първанов, от него нищо не зависи на практика, просто си управлявайте държавата, да пищи, да хвърля къчове, к’вото иска да прави.
Добре де, казват, в много лошо състояние оставили държавата, да не би другите правителства да наследяваха цветуща държава? Бойко наследи една България все пак в ЕС
Давам примера, който за мен е адски показателен – това е Румяна Желева и Кристалина Георгиева. Значи имаш Кристалина Георгиева, а предлагаш Румяна Желева. Аз не мога да си представя, че това, което е сега в парламента и е начело на управлението, е най-доброто от нацията. Тези мижитурки и безлични министри най-доброто ли са, което може да се избере на тези постове? Ето това е, което адски ме ядосва. Бойко трябва да смени сума ти хора в управлението, които очевидно не стават. Като се почне от Цецка Цачева и надолу, просто кухи хора, което е обидно за нацията. Опитвам се да видя фигури и личности в това управление и не мога. Другото, което прави впечатление, е, че примерно Маргарита Попова в началото започна с адски хъс и с пълно основание, защото там батаците са уникални, сега нещо какво стана и тя… Сергей Игнатов, страхотно нахъсан беше и той, Бойко го докара дотук да не смее да си подаде оставката, което е тъжно. Колкото до Дянков, Бойко трябваше досега сто пъти да го смени. Да го маха. Вижданията му тотално се разминават с действителността тук. Още на първата си пресконференция здравната министърка зачерта всичките усилия на ГЕРБ в областта на здравеопазването. Основната им цел беше да закрият болници, а тя казва: "Болници няма да закриваме." После взе нещо да извърта, че няма да ги закриват, ама ще ги преструктурират и ала бала и така. И друго, което започва да ме притеснява, е, че Цветан Цветанов, имам усещането, че страшно си е повярвал, което неминуемо ще доведе до някакъв конфликт с Бойко.
Самият факт, че в Труд Валерия Велева три пъти попита Цецо кой е по-добър кандидат за президент ти или Бойко?, а той три пъти не отговаря. Това не може да не прерасне в конфликт. Другото, което е, не знам докога ще се задържи цяла групата на ГЕРБ, защото Бойко ги прави за смях. Освен това Бойко още отсега възприе печалната тактика на Иван Костов, който, когато сменяше министри от кабинета си, не казваше за какво ги е сменил. Ето, сега зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов. Защо го сменяш? Моите причини съвпаднаха с неговите, точка. Ама така просто не става. Това правителство губи представа кое е добро, кое лошо, кое се възприема добре, кое зле. И ще бъдат наказани. И СДС се мислеха вечни, за четири години бяха стигнали тотална самозабрава. Иван Костов, въпреки че имаше .. пълната власт в ръцете си, хората го наказаха.
Искрен ли е Бойко в борбата с престъпността? Или гони някои хора, за да настани там свои?
Не ми се ще да е така. Аз продължавам да мисля за някои неща, че Бойко е подвеждан, неинформиран, не знае и т.н. Пак ще се върна на Октопода, Алексей Петров каза: Това, което става с мен, е лична война на Цветан Цветанов и Бойко е подведен. Аз съм му фен на Бойко, но мен все повече неща ме дразнят в начина на управление. Тази история с Корпоративна банка, медиите, нещо дъха на далавера там. фактът, че кадрите със зам. градския прокурор Роман Василев бяха допуснати за излъчване, да приемем, че Роман е бил в стрес, превъртял е, но след като има хора, на които не им е направило впечатление, че става дума за нещо нередно, хора, които са допуснали да се излъчи по медиите, мисля, че това е загубване на усещането кое е нормално. Тези непрекъснати гафове, правим 60 мерки, зачертаваме ги, правим нови 60 мерки, пак ги зачертаваме, това говори за импотентност. Така че това, което трябва да се направи, е в най-скоро време смяна на ключови фигури в кабинета. За мен Дянков е несполука. Освен това няма бивш негър и бивш полицай. Бойко заявява, че от това най-много разбира и това управление наистина се държи като полицейско – във всеки вижда първо престъпника…
Стр. 79, 80 – 81, 82, 85, 86 – 87
