в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-07 

Досега СЕМ (Съветът за електронни медии) не беше разпуснат поради няколко причини. Една от тези причини, може би не най-маловажната, е, че хората просто забравиха неговото съществуване. Вероятно и самите членове на СЕМ биха забравили съществуването на СЕМ, ако не трябваше да ходят всеки месец да получават заплатите си. Заплати, които между другото се равняват на депутатските.
Въобще рядко някога някъде някой е получавал толкова пари, за да не прави нищо и за да не шумоли около себе си.
От гледна точка на повечето български средства за масово осведомяване СЕМ си заслужава парите. Защото за повечето български медии е изключително изгодно СЕМ да не прави нищо. Да не прави нищо, но да го има все пак. Заради привидността. Заради лъжата, че законността в България е спазена. Нали ако имаше някакво нарушение на правилата, СЕМ щеше да се намеси. А СЕМ не се намесва. Значи всичко е наред. Благодаря. Ето ви две хиляди лева на калпак. На СЕМкаджийския председател – повече.
А по една от националните телевизии всеки ден от 11 и трийсет, тоест тъкмо преди децата да тръгнат на училище или когато се връщат от него, се разправят мръсни вицове. И то не какви да е мръсни вицове, а мръсни вицове за сношаване на обратни, за сношаване с животни (а пък един козар -ха, ха, ха), за сношаване с деца (повод – Майкъл Джексън, ха-ха-ха) и все едни такива. Между другото Краси Радков, който изобразява псуващ поп, сякаш най-малко накърнява крехката, рехава и все още неизявена зрителска нравственост. Той, Краси Радков, поне го прави с умение, дарба и чувство за хумор. Отива му някак.
И тъкмо срещу изпълненията на Краси Радков СЕМ най-после се осмели да заекне с тъничкото си гласченце и да глоби предаването с някаква си там глобичка.
В следствие на което предаването плати някаквата си там глобичка, за да може краси Радков да продължи да псува. Този път и СЕМ. Може би за пръв път уместно.
Защото, ако говорим за отношенията между медии и общество, ако говорим за влиянието на медиите при избора на онези ценности, които са в основата на общественото ни съзнание, тоест на ценностите, които това съзнание приема или отхвърля, то не може предаването на Слави Тр. например да не се разглежда като явление, което влияе върху неговото движение и неговите насоки.
Нека го кажем по-просто. Избуя поколение "славиюгенд". Поколение, което следва образците, създадени от медийния фюрер. Нахаканост, наглост, безогледност, тарикатщина, простащина, продажност, откровени политически пристрастия и поръчкови изпълнения. Тоест всичко, което би бил правил бай Ганьо, ако живееше в днешно време, ако имаше собствено предаване, куп сценаристи, куп полуголи танцувайки и аутокю, за да си чете хрумките.
А, от друга страна, медиите с упоение, наслада, благородна стръв и загриженост се тюхкат за възпитанието на младите. И обсъждат кой бил отговорен за това възпитание. Дали училището, дали семейството, дали държавата или пък политиците.
И му се ще на човек да рече на всичките тези загрижени и дълбокомислени люде:
"Абе, байновци, колкото децата слушат и гледат родителите си, толкова слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. Тоест грешка. Колкото децата слушат и гледат родителите си, двойно повече слушат и гледат Слави Тр. и останалите телевизионни простотии. И той, Слави Тр., влияе върху младите два пъти повече от всяко семейство (то нали майките и бащите го гледат също), два пъти повече от държавата и многократно повече от всеки политик. Нали Слави Тр. се явява по телевизора много по-често дори от Бойко Борисов, което никак не е лесно за постигане.
Само че срещу Слави Тр. никой не смее и дума да продума. Единствено Бойко Борисов, който промърмори нещо и после млъкна. Но пък не е негова работа да спори с шоумени. Това е работа на СЕМкаджиите. Само че те въобще не си дават сметка за отговорността, която носят. Само че те въобще не се питат "абе в края на краищата защо получаваме тия тлъсти сумички?".
Обяснимо е защо те самите не се питат. Но е необяснимо защо никой друг не ги пита.
И така в едно телевизионно предаване представител на славиюгенд се изпикава в кюшето, вследствие на което става желан гост по всички телевизии, и какво значи добро възпитание и защо то е излишно и нищо не значи. В края на месеца СЕМкаджите отиват на "работа" и си взимат парите.
И така в едно предаване някой се самозадоволява и СЕМеизпразва в нужника пред всички, след което го канят по всички телевизии, за да обясни произхода и смисъла на любовта. СЕМкаджиите – краят на месеца – парите.
И така в друго едно предаване двама много нахакани опо-суми обявяват, че един добър и почтен човек (Светослав Лучников) е хомосексуалист, без да им пука, че го клеветят и обиждат семейството му. Обаче СЕМ – краят на месеца – паричките.
Примерите са стотици. С годините станаха хиляди май. Както и парите, които СЕМкаджиите прибраха.
Не че може без простотии. И не че ги няма навсякъде. Но има една граница, отвъд която простотиите се превръщат в ценност. В образец. В пример. В условие за успех. В начин на живот.
И точно тази граница трябва да пазят СЕМкаджиите. Това им е работата. Това им е задължението. Затова си получават тлъстите сумички.
Само че те не го знаят. И няма кой да им го каже.
А дали ще им го каже Георги Лозанов, новият-стар член на Съвета за електронни медии? Защото покрай новото му назначение за член на СЕМ обществото отново си припомни, че има такава служба (институция)

Отговорът е недвусмислен.

Не, няма да им го каже.
И не само защото една птичка пролет не прави.
А и защото, макар неговото назначение да е най-смисленото назначение от дълго време насам, макар самият той да е един от малкото умни и начетени хора не само сред преподавателите, но и въобще сред обществените личности в България, макар той чудесно да се досеща за какво точно иде реч, по всичко изглежда, че той също не осъзнава какво е основното му предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) като член на СЕМ.
Това предназначение (цел, мисия, призвание, работа, длъжност) не е да бъде посредник между СЕМ, журналистите и собствениците на медии.
Това е лесна работа. Това Лозанов го може. Още повече че е либерално настроен. Ще снове между едните, другите и третите, ще обяснява, ще убеждава, ще се съгласява и ще урежда всякакви спорове, недоразумения и противоречия.
Освен едно противоречие. Противоречието между гражданите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга страна. А също между законите, от една страна, и медиите, техните собственици и журналистите, от друга.
А тук СЕМ би трябвало да бъде на само посредник, а и защитник.
Защитник на гражданите и на закона. Тоест да бъде всичко това, което сега не е.
Така че и Георги Лозанов нищо няма да направи.
И то не защото му липсват достойнства или желание, а защото никой нищо не може да направи в полза на гражданството, ако то, гражданството, не съществува.
Ако майките, бащите и въобще родителите желаят децата им да слушат и гледат по телевизията гнусотии, ако желаят децата им да имат за образец дегенерати, които се семеизпразват в нужниците, ако смятат, че децата им ще бъдат успешни, ако станат мутри, мутреси, добре платени курви или нахакани простаци, то СЕМ си е добър такъв, какъвто си е. Чудесен е даже.
В Америка, ако майки, баби и въобще граждани се възмутят от това, че някоя медия или предаване застрашава нравственото здраве на децата им, никак няма да се поколебаят да излязат с плакати и да поискат наказание за медията или предаването.

Тук всички си траят.

Ами като е така, така да бъде. Нека простотията печели, щом народът, каквото и да означава тази дума, обича простотията и поръчковата журналистика.
Само че тогава няма нужда и от Съвет за електронни медии. Никаква нужда.
Работата по одобрението и разпределението на телевизионните и на радиочестотите може да върши всяка друга служба. А СЕМ да си се разпусне. Така ще бъде най-полезен за обществото.

Допълнения:

Първо допълнение.
Имаше един човек, който се опита някога да отстоява гражданските и нравствените добродетели в медиите. Името му е Димитър Коруджиев. Той обаче беше подигран и смазан от медийните мутри. И вече не се намират хора с неговата сърцатост, с неговата упоритост и неговата смелост.

Второ допълнение.
Наскоро един преподавател сподели впечатлението си от кандидат-студентите в журналистическия факултет. "Изглеждат ми много нахакани" -каза той. Нахакани. Не начетени, умни или старателни. Естествено. След като пример за журналистически успех е Бареков…

Трето допълнение. Има все пак един остров на запазено обществено съзнание и гражданственост. Това е интернет обществото. То би могло при определени условия да върши работата на СЕМ.

Дали пък Георги Лозанов да не се свърже по някакъв начин с това общество?

Стр. 8