сп. Max | Даниел НЕНЧЕВ | 27.01.2011
Тя е журналист, който умее да прогнозира войни, и жена, която живее на скорост
Севда Шишманова е човек, разговарял с войната. Севда Шишманова е и човек, за когото животът е най-висшата ценност. Нейната идея за щастието е да отгледа дете. Най-великите хора, живели на земята, според нея са родителите й: "Баща ми казва, че всичко е вярно, ако можеш да гледаш човека отсреща в очите. Когато можеш да държиш главата си вдигната".
След всички конфликтни точки, в които е била, за Севда няма успешни войни: "Ако целта е демокрация – как я налагаме по недемократичен начин? Едни общества нахлуват със собственото си разбиране за морал и ценности в територията на друго общество, за което тези понятия са коренно различни… Това по законите на демокрацията ли е?"
СЕВДА: СВОБОДАТА ЗАПОЧВА С "АЗ"
Бях отличничка. Като всяко момиче мечтаех да стана актриса. Много исках да свиря на пиано, но ме записаха на цигулка. Свирих пет години и на шестата едно момиче започна да ходи вместо мен. Докато не ме разкриха. Това беше детската ми съпротива, че не са уважили моя избор. Растях с характера си. Родителите ми искаха да уча медицина, а аз НАТФИЗ. Споразумяхме се да кандидатствам и двете, но в последния момент татко каза: "Никакъв театър". Аз казах: "Никаква медицина’". За 20 дни се подготвих и влязох филология в СУ. Никога по-късно не са правили избор вместо мен.
НАЙ-ЯРКИЯТ СПОМЕН
Имах страхотна баба. Тя ме отгледа. Не беше виждала морето и я заведохме. Няма да забравя как седна на брега и седя с часове пред това море гигантско. Малка и застинала. Каза, че никога не е можела да си го представи. И й изглежда като небето.
Бях в Пешавар, града, където е създадена Ал Кайда, веднага след атентатите от 11.09. Това е на пакистано-афганистанската граница. Ежедневни шествия на истеризирали след петъчната молитва в джамиите тълпи бяха превзели улиците. Разгневени мъже палеха чучела на Буш и Блеър, кълняха запада и евреите. Помитаха всичко и крещяха, че искат възмездие в името на Аллах. Повлякоха ме, отделиха ме от оператора, притискаха се в мен и ръцете им се опитваха да разкъсат дрехите ми. Ужас, в който Иван Обрейков не можеше да пробие, за да стигне до мен. Изпитах чудовищен страх и безпомощност.
СВОБОДНА ЖУРНАЛИСТИКА
Имах шанса да вляза в професията в много важен период – веднага след 89-а. Тогава журналистиката беше ключова за това какво ще се случи с обществото ни. Работих в много силен екип. Всеки от репортажите беше лично събитие. Бойко Василев, Таня Ваксберг, Найо Тицин, Мариета Фидосиева, Жени Атанасова, Елена Йончева… Станахме много влиятелни, защото създавахме респект като журналисти. Какво събитие беше, когато Таня Ваксберг засне репортаж за смъртното наказание в България. Всеки от нас искаше той да го е направил. Имахме чувство за мисия, за кауза.
ОСТАВКАТА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР
Тогава усетих силата да бъдеш независим, защото управляващите изправиха срещу мен цялата машина за компрометиране и клевети. Срещу тях стоях аз и един професионален журналистически акт. Историята – чух в предаване по телевизията следното: "Докато цялата държава седи и чака министърът на вътрешните работи да каже защо бяха разстреляни от упор трима полицаи, той избира Мис". Позвъних на "По света и у нас" и попитах: "Има ли кола и камера?". От репортажа се вижда, че в началото никой не разбра какво става. По когато се изнасяхме след разговора с министъра, бодигардът ни настигна. Извади пистолет срещу мен и оператора. Аз казах: "Пускай камерата!", а бодигардът: "Ако я пуснеш, лошо ще стане". А операторът: "Тя ми е началник, аз слушам". Това е репортерски инстинкт – камерата е твоята защита. Винаги съм я чувствала така. Новините водеше Мариета Фидосиева – излъчихме пряко суров материал. Бях седнала на пода под пулта. Аз казвах какво се е случило, а Мариета повтаряше информацията. Не знаеше какво ще види зрителят. Представи си какво професионално доверие! Имаше мигновено последствие – министърът падна от поста си. Тогава "Капитал" казаха всичко със заглавието "Телевизията свали Начев".
КОДЪТ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В КИНОТО
Всичко, което е свързано с етническите кодове на войната, които по-късно станаха религиозни, дълбоко ме занимава. С Иван Обрейков влизахме в минирани зони, в забранени територии и в море от фанатизирани тълпи. Снимахме как излита F16, акция с танкова бригада и военни операции. Бях готова да се откажа от всяко от тези неща, но да не пропусна уникални логики на войната като прожекцията на "Девета рота" на сина на Бондарчук в американската база. Американските войници гледат филм за руските в на практика същата война, но години по-късно. Когато войната се разказва в киното с жанровете на журналистиката, има парадоксално въздействие. Чувствам се като под наркоза. Филмът "Редактирано" на Брайън де Палма беше обявен за брутален и го забраниха в някои страни. А това е филм за Ирак, който просто използва журналистическите техники, е които новините информират всеки ден.
ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ
Моите любими добри примери са около нас: това, което прави брат ми, като развива фамилната компания по всички европейски стандарти на бизнеса, това, което правят "Капитал", Gorichka, издателство QM. списание "Едно" и специалните им седмици на изкуствата, Георги Стойчев и "Отворено общество". Agitprop. Явор Гърдев. Георги Тенев, Велислава Попова. Важни са силните индивидуални проекти. Кампанията "Голямото четене" с Дими Стоянович, Милко Лазаров. Приятел ми каза. че нищо, което съм правила преди, не може да се сравни с това, което се случи с "Голямото четене".
BEAUTIFUL THINGS
Мисля си за нещо красиво, когато имам нужда от самозащита. Едно от най-красивите неща, които съм виждала, е игра на поло в Англия – красота, скорост и енергия във всичко – в мъжете. в конете. Неочаквана красота. Такава има и в сайта на НАСА. Едно от уникалните неща в него са снимките от телескопите на звезди и галактики. Фигури, яркост, енергия от цветове. Извън познатите. Има един момент от "Американски прелести – прозрачен плик се върти от вятъра пред камерата, а посланието е, че на света има толкова много красота… как можеш да я понесеш.
СЕВДА = ЛЮБОВ
Па персийски името ми означава "Любов". Има неща, които ме карат да се чувствам добре. Приятелите. Киното е второто. Спортът е третото. Любовта е нулевото, преди тях. Срещнах човек, с когото открих, че има и над любов. Когато сам се изненадваш на колко красиви и добри неща. на колко неочакваност и безусловност си способен за друг човек. Има текст на Алесандро Барико: "Странна болка е да изпитваш носталгия по нещо, което никога не си изживял". Любимите ми три думи? Може ли да са шест – аз обичам, ти обичаш, той обича, ние обичаме, вие обичате, те обичат.
***
ЖУРНАЛИСТ И РЕЖИСЬОР
И ОЩЕ:
2010 г. Програмен директор на Българската национална телевизия.
2009 г. "Рицар на книгата" за реализиране на телевизионния формат "Голямото четене".
2007 г. Член на Международното филмово жури на София Филм Фест.
2002 г. Печели приза SAIS-Novartis за международна журналистика на университет "Джон Хопкинс", Вашингтон, за филма "Незавършилата война" (Косово/Македония) -филм, избран сред 450 журналистически работи от 70 страни.
2001 г. Филмът й за Пакистан през 2001 г. е номиниран на френския фестивал в Биариц – най-големия фестивал за телевизионна продукция.
2001 г. Обявена за един от десетте най-добри журналисти в света от американския университет "Джон Хопкинс".
1996-2008 г. Кореспондент в Афганистан, Пакистан, Турция, за президентски и парламентарни избори в САЩ, Русия, Великобритания, Италия, Турция, Македония и Пакистан, за международни форуми на ЕС, НАТО, Г-8 и Русия, балканските страни, в Лондон и Испания след атентатите.
Стр. 14-15, 16-17
