в. Стандарт | Ирен ДЕЛЧЕВА | 2010-03-15
Шефът на "Имеди" Георгий Арвеладзе специално за "Стандарт"
- Г-н Арвеладзе, кой измисли този сюжет по вашата телевизия?
- Това беше в предаването "Специален репортаж" и в нея работят продуценти, които решават какво да има в него. Това беше сценарий на най-лошото, което може да стане в Грузия. Предаването започна с токшоу, в което имаше много гости – обществени дейци и експерти. Над сценария работиха не само журналисти, но и уважавани грузински политически анализатори.
- Каква беше целта?
- Целта не беше паниката. Имаше предупреждение в началото на предаването. А целта беше да се осмисли рискът, който съществува сега пред Грузия, като имаме предвид политическата ситуация вътре в страната – връзките на някои грузински политически лидери с Москва. Ние сме страна, която преживя 1921 г., когато Грузия беше превзета от съветската армия чрез война. Тогава се намериха политици, които открито приветстваха съветската армия и оглавиха нейната интервенция. Тогава го направиха така, че да изглежда като смяна на властта – все едно беше победила опозицията. Сега има също такива грузински политици и има голяма прилика между 1921 г. и сега. И ние знаем, че Русия продължава агресията и рисковата политика в региона. Така че решихме да предупредим обществото какво може да стане.
- Но настъпи паника, нали?
- Ние веднага се извинихме. Паниката настъпи не толкова от хората, които са гледали телевизия, а от тези чули-недочули, които са си звънели по телефона и пускали съобщения.
- Посланикът на Русия в НАТО намери връзка между срещата НАТО – Грузия и предаването, излъчено веднага след това. Каква е тя?
- Това е смешно. Предаването не е съгласувано с никого, за НАТО изобщо не може да става дума. Телевизията ни е независима и ние предварително не съобщаваме за предаванията си на политическите власти на страната или на някой друг. Истината е, че сме притеснени от това, което става сега – разбираме, че интересите на Русия в Грузия не са удовлетворени. Тя открито признава, че иска смяна на курса в Грузия. Така че искахме да попречим на клановете, работещи срещу страната ни.
Стр. 27