www.vsekiden.com | Анна КЪЛЦЕВА | 25.03.2011
Г-н Лозанов, как оценявате поведението на медиите в заложническата драма в Сливен?
Медията влезе в стандарт. Първо информира. Второ, съдейства на институциите да си свършат работата. Което пък се доказа и от добрия изход от цялата тази ситуация. Вкара човешки аспекти, човешки истории, човешки гласове. Включително се опита в човешки истории да мисли и за този терорист, да го наречем така. Да не настройва много остро и негативно обществото срещу него. Така че образът му се получи едновременно като терорист и жертва. Това, според мен, бе в някаква степен пресилено. Тук бе вкаран в повече един сантимент тип “сериал” или мелодрама към него.
Психолозите на МВР официално признаха, че в определени моменти са подавали подвеждаща информация към медиите като част от тактиката за положителна развръзка. Как гледате на това използване на медиите?
В МВР има един прагматизъм, за който обаче всякакви средства стават възможни, за да постигнат целта. Но понеже целта е защитата на човешкия живот и когато целта е такава, човек не би трябвало да е много критичен към тези тактики. Във всяка друга ситуация, когато не е заложен на карта човешки живот, подвеждането на медията може да е обект на остри критики. Но когато на карта е заложен човешки живот и след това, когато се изясни, се реставрира информационната картина, представителите на МВР трябва да докажат, че е имало смисъл от това моментно заблуждаване на аудиторията.
Като че ли успяха да го докажат….
Смятам, че може би успяха. А иначе, да заблуждаваш медията, този подход е известен. Да кажем, в криминалните романи, Мегре например го прави. След като открива нещо, съобщава друго с цел да принуди престъпника към определено действие. Често пъти това е схватка. Сега се сещам, че през 2004 г. във вестник “Култура” публикувах едни 10 правила, според мен стандартни, за поведението на медиите при терористични актове.
Смятате ли, че имаше преекспониране в медиите на драмата в Сливен?
Има един такъв елемент според мен. Който постави един акцент в повече върху цялата тази драма. Разбира се, това са много трудни пропорции, защото при заплаха за човешки животи никога нищо не е в повече. Но на фона на общото ни усещане за тероризъм, за бедствие, толкова силното заглеждане в този конкретен случай като че ли носеше известна диспропорция – нещо като “И ние да кажем, че имаме драматични, терористични събития”. Това събитие до голяма степен не се оказа такова. По-скоро бе в границите на титлата “Престъпност и нейните технически мотивации”. В Сливен имаше драматургия, от което зависеше изходът. Тук за часове пред очите на аудиторията се наблюдаваше изходът. Нещо като филм на живо. Имаше една видима драматургия на събитието, а не само неговите печални резултати.
