Дарик радио, Дарик кафе | 2010-05-22

Водещ: В следващите минути на „Дарик кафе” ще ви разкажем за шестата поред световна среща на българските медии, която се проведе от 16 до 20 май във Виена. Срещата беше открита от премиера Бойко Борисов, а в дискусиите участие взе министърът на културата Вежди Рашидов, който откри две изложби в залите на Българския културен институт „Дом Витгенщайн”. Първата експозиция представя творби на трима от най-изявените български графици Стоимен Стоилов, Захари Каменов и Георги Трифонов. Втората изложба е на художествената галерия „Димитър Дубрович” в Сливен. 13 икони от колекцията на галерията „Християнско изкуство” от 17-ти и 19-ти век. По традиция световните срещи на българските медии се превръщат в празник за българската култура, както и за българите зад граница, макар че техният министър Божидар Димитров не беше във Виена, независимо, че името му присъстваше в програмата. Това обаче не попречи на българските журналисти извън границите на родината ни да споделят проблеми и опит. С някои от тях сега ще ви срещне Наталия Господинова.
Репортер: Когато си извън България, усещаш родината си много по-силно. Спомените за сивата действителност, от която си избягал, постепенно се оцветяват от носталгията, която е неизбежна. А когато работиш за българите зад граница, разстоянието, което те дели от България, на колкото и хиляди километра да се намираш, е символично. Това, разбира се, важи най-вече за българските журналисти по света. Те са навсякъде. По всички континенти, страни и градове. Всички те работят с идеята, че са полезни, че служат за ориентир и посока, че помагат на изгубените и отчаяните, че съхраняват българския дух и език. Медиите им се финансират по различен начин. Някои от държавата, в която работят, други от европроекти, трети от търговска реклама. Най-малко помощ те получават от българската държава. Обида у тях обаче почти не се забелязва. А едно от най-големите доказателства, че българщината ни не просто живее, а дори се разпространява, е една унгарка, чиято кауза е българският език. Андреа Генат е завършила българска филология в Будапеща. Решила е да изучава нашия език съвсем целенасочено. Някой някога й бил казал, че в този език липсва инфинитив. И любопитството към странния и труден български прераснало за Андреа в приобщаване към общността ни в Унгария, една от най-малките по света. Андреа Генат е главен редактор на вестник „Български вести” в Будапеща. А една от най-добрите приятелки на Андреа е певицата Валя Балканска.
Андреа Генат: На първо място когато се каже България или българин, на унгареца му идва думата български градинар. Те са извоювали много голям респект пред унгарското общество. И до ден днешен се ползват с много добро име българските градинари, макар че вече са много по-малко, отколкото преди. Другото нещо, с което унгарецът свързва думата България, е морето, и то от 80-те години. Но в интерес на истината, с лоши неща не.
Репортер: Евгени Кайдъмов е редактор в лондонския вестник „Бг бен” или „Бигбен”. Вестник, който излиза два пъти месечно в тираж по 8000 броя. Изданието помага на сънародниците ни в Англия да се ориентират как да си намерят работа, как да потърсят правна помощ, кои фирми трябва да избягват. Ето и някои от последните заглавия: „Какво трябва да знаем когато изпращаме багаж до България”; „Как София и Лондон борят кризата?”; „Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща”. Докато разговарям с Евгени, разбира се става дума и за филма „Мисия Лондон”.
Евгени Кайдъмов: Има Коста-баничаровци много. Има да кажем Варадин, да, на официално ниво, предвид това, че стяга много костюма на днешния български дипломат, не е толкова изявен, колкото в романа, но баничаровщината, тя си върви навсякъде. Да ви кажа, има такива сред всяка една общност, но при българите, като се съчетае всичко с нашата родена пестеливост, нещата стават наистина на моменти комични. Но държа да кажа, че винаги има едно „но”. Има и страшно много българи, които се ентусиазират и откриват в себе си много нови посоки и сили за работа. Защото Лондон, бидейки космополитен град, нещата много освобождават, атмосферата там е арт.
Репортер: Иван Карчев прави телевизионно и радиопредаване за българите в Австрия. Една държава, която дава мило и драго за изкуство и където българските творци се чувстват на мястото си. Извън културата обаче българинът в Австрия трябва сам да се бори за положителния си имидж. А думата емигрант отдавна е излязла от речника на Иван Карчев.
Иван Карчев: И когато никога не се казва нищо добро, с времето се изгражда едно негативно мнение. Нормално е. Австрийците черпят информация от тяхната телевизия. С времето си създават едно доста негативно мнение за българите. Доста по-трудно е да се сприятелиш с тях, но пък в един момента показвайки, че ти не си един от тези, за които пишат по вестниците, вече няма проблем.
Репортер: И накрая една българка, успяла там, но подчертавайки българските си произход и корени – Бела Волен, няколкократен световен шампион по бодипейнтинг. Момичето, което ни учи как да намерим себе си, независимо дали сме тук или там.
Бела Волен: Който не почита миналото, загубва бъдещето. Онзи, който осакати корените си, не може да расте. Благодаря ви. А словото е във вашите ръце и се надявам да се грижите добре за него.
Репортер: Наталия Господинова, „Дарик радио” – Виена.