Ще остане ли интернет свободна зона

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

Leave a Reply