Ще скроят ли шапката на обществените медии

в. Труд | Таня ДЖОЕВА | 28.07.2010

Да се слеят ли БНТ и БНР? Как да се финансират медиите? Кой да гарантира интересите на доставчиците на медийни услуги и кой да се грижи за потребителите на тези услуги?

Изброените въпроси, които засягат милионна публика, са ефектно опаковани в желание да се приеме нов, съвременен закон за медиите. През юни бе направена работна група за изготвяне на проектозакон, който да отмени сегашния Закон за радио и телевизия. Дискусията по основни правила в него почва утре в Гранитната зала на МС. Амбицията за нов закон за медиите е похвална. Недоумение обаче буди фактът, че идеята за обединение на БНТ и БНР е на дневен ред, въпреки че през последните месеци не увлече привърженици. Точно обратното предложението на шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов предизвика остро недоволство в двете медии и бе поставено под обстрел в гилдията.
Българската национална телевизия и Българското национално радио като две в едно.
Дали ключовата дума към идеята не е лобизъм?
Още повече, че двете национални медии вече са били под обща шапка.
През 1971 г. Партията решава единствените тогава национални медии да се слеят в Комитет за телевизия и радио като част от изпълнителната власт. Шест години по-късно те пак са разделени. Но след още 9 г. напъните за силен политически контрол върху медийното съдържание се подновяват. И те са обединени отново в КТР. Промяната слага край на експеримента.
Днес, 20 г. по-късно, духът на Живковия комитет възкръсна. На "Драган Цанков" 4 имат и друга шега, която чудесно илюстрира отношението на колегите към предложението на доц. Георги Лозанов. Един от аргументите в защита на неговата идея гласи, че в резултат на сливането ще се получи по-силен бранд. Името на общата структура, с други думи, ще е една, ударна и запомняща се. Е, като слеем БНТ и БНР, може да се получи БТР, тоест бронетранспортьор, шегуват се журналистите. В шегата, плъзнала из коридорите, обаче се усеща горчиво опасение за вмешателство и разрастващо се желание за политически контрол.
Европейският опит и кацането на Марс
Разбира се, за последните 20 г. медиите претърпяха революционна промяна. Интернет и цифровизацията несъмнено променят техния облик. Затова въпросът за сливането на обществените медии се поставя и в европейските държави – въпрос, допълнително засилен от финансови проблеми. Гъвкавост, спестяване на разходи са аргументи, с които идеята си пробива път. Но само в две страни – Португалия и Естония, където завършва без видим успех. В първите 3 г. сливането изисква инвестиции. Естонците за жалост и днес не могат да се похвалят с положителни финансови резултати.
В Унгария заради фалита на обществените медии те се сдобиват с обща шапка, но като гаранция срещу променливи политически настроения мандатите на директорите са девет години!
У нас, да припомним, генералните директори се избират за три години. Краткият срок е като застраховка на властта срещу непослушание. Сега се прокрадва идеята те да бъдат подчинени на културния министър и да се назначават от изпълнителната власт. Което със сигурност би ги направило силно зависими от властта и партийните интереси.
В Швеция парламентът навреме се отказа да експериментира с нови структури. Дебатът в скандинавската държава е поучителен с извода, че сливането би унищожило плурализма. И проектът е спрян. Наистина, що за обществени медии бихме имали без различни гледни точки, извинете.
"БНТ и БНР не са просто някакви фирми за производство на стоки за пазара. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на нови и непознати медийни субекти, нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени са длъжни да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани – почти като сценарий за кацане на Марс", смята Райна Константинова, директор на отдела за радио в Европейския съюз.
Интересите у нас и новини по матрица
Родният сценарий обаче е далече от прецизността на космическо кацане. Идеите дотук са с насипно състояние, а зад бъркотията прозират интереси, различни от обществените. Те са лични и корпоративни.
Първият въпрос, на който авторите на проекта и членове на работната група би трябвало да отговорят, е колко ще струва обединението и какво време ще бъде прахосано за съкращаване на едни администрации, създаване на други и т. н. Колко журналисти ще бъдат съкратени, а после ще се търсят нови. Отговорите не бива да се изчерпват с общи фрази. Има опасение, че вместо до икономии, скрояването на общата шапка може да доведе до раздуване на щата и повече
разходи.
Срещу идеята за сливане работят редица сериозни основания {виж карето с най-важните от тях). Например страхът, че в резултат на необмислени ходове кризата от БНТ (която е в дългове) ще се пренесе в БНР. Страхът не е напразен. Телевизията е по-скъпата медия и инвестициите ще се насочат към нея. Радиото ще се окаже в губеща позиция. Жалко, защото в последните години то се утвърди като пример за стабилност и успешно развитие, признат от Европейския съюз за радио и телевизия.
За 3 г. БНР пусна две нови регионални станции в София и Видин, на старт е и трета в Бургас. Сигналът му се чува и на места, където няма телевизия и частни радиостанции след нови 68 У KB предаватели. А с въвеждането на цифровите формати изглежда настъпи интереси на частни конкуренти…
Към технологичното обновление се прибавя и влиянието на БНР върху растящата му аудитория. Влияние, което се дължи на многобразието от позиции и на гласовете, изчистени от влиянието на чалгакултурата.
Загадка е как ще се управляват програмите в БНР, ако се реализира проектът "Лозанов". Сега една администрация отговаря за четири програми. Да речем, че моделът бъде разрушен. Какво ще дойде на негово място? Четири администрации? Всяка програма има продуценти, които решават творческите въпроси. Занапред как ще бъде? Задава се необозрим хаос, ако всяка програма по всеки въпрос пита така наречената "шапка"… Ако се слеят новинарските екипи на БНТ и БНР, ще гледаме новини по матрица. Не, благодаря.
Накратко сливането на обществени медии по модела на Би Би Си хем не води до създаването на второ Би Би Си, хем отнема години. Време, през което обществените медии ще губят влияние за сметка на частните.
Изглежда това е целта на готвената промяна…
Парите и СЕМ
Друга спорна идея е как да се финансират медиите. БНТ и БНР получават пари от бюджета и от собствени приходи. Сега се предлага създаването на фонд за обществени медии, отворен… за всички. Предложението за фонд, пред който да кандидатстват медийни проекти с обществено значение, е добро. Но парите във фонда би трябвало да се дават само на частни медии и в случай, че проектът не се родее с изданията на "Биг брадър"… БНТ и БНР пък да запазят обществения си характер с помощта на смесеното финансиране.
И съдбата на СЕМ е вързана с проекта. СЕМ ли ще решава на кого на даде пари от фонда и на кого – не?
Ако се слеят БНТ и БНР в Национална радио-телевизионна компания (НРТК), подобна съдба би следвало да сполети СЕМ и Комитета за регулиране на съобщенията. В противен случай прекалено много стават органите, които регулират медиите без ясна полза за обществото, което им плаща.
Позицията на управляващите засега е неясна. Официално ГЕРБ не стои зад предложенията, които възбудиха страховете. Проектът е като рожба на експерти, загрижени за обществената полза. Нещо, което изглежда все по-съмнително.
***
Две в едно
В подкрепа на запазването на самостоятелното съществуване на БНР и БНР могат да бъдат изброени редица аргументи. Ето по-важните от тях:
• БНТ и БНР имат над половин век самостоятелно развитие като национални обществени медии. Радиото печели аудитория от 75 г., телевизията -от 50 г.
• Съществуват разлики в програмното, технологичното и финансовото състояние на двете медии. Въпреки конкуренцията БНР успя да се запази като лидер на медийния пазар. Радиото е финансово стабилно, въпреки че получи с 9 милиона лева по-малко от предвидената субсидия. БНТ отстъпва по пазарен дял пред частните национални телевизии. "Сан Стефано"се зарази от финансовата криза на държавата.
• Толкова тежка структурна реформа се предприема в нормална бизнес среда, а не по време на сериозна финансова криза.
• Условия за успешен финал на мащабното преобразуване е подкрепата на хората, които работят в медиите. Засега такава липсва.

Стр. 17

Leave a Reply