в. Дума | Антон ГИЦОВ | 21.08.2012
Загърбването на Русия в икономиката заради натиска на САЩ бърка дълбоко в джоба на българина
Всеизвестно е, че България попадна в орбитата на Съветския съюз не защото съветските войски окупираха България (те само минаха през страната ни по петите на отстъпващите германски войски, така както минаха и през някои западноевропейски страни, които си останаха капиталистически), а защото Чърчил и Сталин с одобрението на Рузвелт си поделиха сферите на влияние в следвоенна Европа.
Факт е, че добър или лош, "правешкият хитрец" Тодор Живков максимално експлоатираше в полза на България топлите чувства между руския и българския народ и близостта си с Хрушчов и Брежнев и че руският пазар беше отворен за българските селскостопански и промишлени стоки, а България не само си осигуряваше нефт на евтини цени, но и се изхитряше тайно да го препродава с печалба на Запад. Факт е също, че Живков и БКП щяха да продължат да управляват страната ни още години и дори десетилетия, ако руският народ не беше заменил тоталитаризма с демокрация и Горбачов не бе казал ясно на управляващите в България, че трябва да си ходят и да последват примера на Русия.
Откъде тогава тази русофобия, която насити политическото пространство по времето на прехода и нанесе огромни щети на националните ни интереси? Защо трябваше да настроим Русия срещу себе си и да загубим огромните руски пазари които осигуряваха работа на стотици български предприятия, на хиляди работници и селскостопански производители?
Ако позицията на партии като СДС и ДПС е донякъде обяснима поради нескритото им американофилство и подкрепата им на американската стратегия за ограничаване на руско-българските икономически проекти за сметка на налагането на американски такива, то буди недоумение неприязънта към Русия, проявявана от правителството на ГЕРБ към един от най-важните въпроси пред българската икономика – осигуряването на гарантирана енергия на днешните и бъдещите поколения в нашата държава.
Най-красноречивите примери в това отношение са ликвидирането на проектите за нефтопровода "Бургас- Александруполис" и на проекта за АЕЦ "Белене". За отказа от "Бургас-Александруполис" се изтъкнаха две причини. Първата, че проектът бил икономически неизгоден, без да се даде смислено обяснение защо тава е така – от нефтопровода щяхме да печелим 35 млн. дол. годишно за необозримо бъдеще. Колко детски градини могат да бъдат построени, колко тежкоболни спасени, колко училища ремонтирани и колко болници оборудвани със съвременна техника с тези пари, от които се лишаваме! Второто основание бе – "по екологични причини", опасност от разлив на петрол от танкерите. По същата причина обаче не би трябвало да се внася и нефт с танкери за бургаската рафинерия. Причината е трета и си е чисто политическа.
По отношение на АЕЦ "Белене" под натиска на американолюбците у нас и на американския посланик Бойко Борисов реши да загроби вече похарчените милиард и половина за тази централа, като изтъкна следните аргументи:
- Проектът "Белене" е икономически неизгоден.
- България няма милиардите за построяването на атомната централа. Ако има частен инвеститор, който иска да построи АЕЦ-а, добре е дошъл, но няма такъв.
- Не е толкова страшно, че се отказваме от проекта, защото вместо АЕЦ върху излетите вече основи можело да построим газова централа, като вземем газ от Азербайджан и даже от Катар чрез газопровод през Турция.
- Поръчаният и вече почти готов атомен реактор за АЕЦ "Белене" можело да бъде инсталиран на мястото на VII блок в АЕЦ "Козлодуй".
За по-малко от два месеца тези аргументи на нашия премиер бяха разбити на пух и прах.
За всеки що годе грамотен човек е ясно, че да инсталираш другаде реактор, проектиран за една площадка, е чиста глупост – ново проектиране, преустройство на другата площадка, оскъпяване и забавяне във времето. А и защо да го правиш, като този реактор вече си има готова площадка в Белене. Поради това българската страна набързо се отказа и предложи друга идея – поръчаните два реактора можело да продадем и понеже никой не се е затичал да купува проектирани за чужда площадка реактори, бяха помолени руснаците те да ги продадат – унизителна молба, защото за "Росатом", който бе отритнат от проекта, е последна грижа да ни препродава реакторите.
Построяването на газова централа на мястото на "гьола" в Белене, се оказа друга химера
Отначало Борисов бодро обяви, че "има и споразумение между "Булгаргаз" и "Катар газ" за сътрудничество при доставка на втечнен газ, за който нашето виждане е, че трябва да пристига на турска територия и там през новата междусистемна връзка да влиза в България". Той отлетя и до Баку, където подписа меморандум за доставка на азербайджански газ "при наличие на връзка с Турция." С една дума, газта беше осигурена, оставаше Борисов да се договори с Ердоган, с когото той твърди винаги, че има много добри отношения, а Турция да пусне към нас тръбата, по която да получаваме азербайджански или катарски газ. Ердоган обаче поряза мераците на Бойко Борисов, дойде на посещение в България и след като недвусмислено отказа, ни отказа междусистемна връзка, поиска това, за което всъщност беше дошъл – да изградим язовир на р. Тунджа, за да не се наводнява поречието на турска територия.
А сега за това, че не можем да построим АЕЦ "Белене", защото нямаме необходимите пари. На 5 юли 2012 г. генералният директор на "Росатом" даде интервю за в. "Преса", в което заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, дори до 100%, както е с Турция, където Русия строи атомна централа. И била готова още след построяването България да откупи пакет от централата. Но от българската страна не са поискали руски инвестиции, а в Европа няма по-рентабилен и по-готов проект.
Така стана ясно, че от българския народ, на който премиерът обеща референдум за "Белене", от което после се отметна, е била скривана истината за възможността АЕЦ "Белене" да бъде построена, без България да вложи липсващите й милиарди.
Съвършено ясно е, че под американски натиск и по волята на родните русофоби проектът АЕЦ "Белене" бе ликвидиран – по чисто политически съображения. Известно е, че американската "Уестингхауз" проявява отдавна мераци по отношение на "АЕЦ "Козлодуй" и че мразещите Русия действат активно срещу осигуряването на ядрена мощност и газ от нея. Тези действия се крият зад лозунга за "диверсификация", за добив на шистов газ от "Шеврон" и за постигане на "енергийна независимост от Русия". През март премиерът показа как разбира "диверсификацията" – "ако не намерим голям европейски или американски инвеститор да диверсифицираме този проект, аз няма да го продължа". В превод – ако по някакъв начин американците се набутат в руската АЕЦ "Белене", тогава ще стане, иначе – не.
От тази абсурдна идея се породи и другата – за диверсификация в Козлодуй – с оборудване от две държави. Първо изп. директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов каза, че ако руснаците не продадат на някого реакторите, поръчани от нас за "Белене", "Козлодуй" щяла да вземе само "ядрения остров" от първия блок, а за останалите съоръжения от неядрената част ще бъде обявен международен конкурс. По този начин, каза Николов, "проектът ще се диверсифицира. Няма да е само руски". Тази идея бе потвърдена след това и от министър Добрев.
От тези изказвания се вижда къде е заровено кучето. Целта е да нямаме руска атомна централа – нищо, че съседна Турция ще има такава и утре може да се наложи да купуваме ток от руската атомна централа в Турция. България няма, както припя в телевизионно предаване излъченият от ГЕРБ президент Плевнелиев, "да бъде троянски кон на Русия в Европа" – изказване непремерено, недипломатично и не подхождащо на един представляващ целия български народ президент. Той знаел накъде трябва да гледа България – "на Запад". Това означава, че България няма интерес от развиване на взаимно изгодно сътрудничество с Русия. Президентското изказване си е груб политически гаф, защото освен другото от него следва, че нямаме политически и икономически интереси и по отношение на други страни и региони, които не са на Запад, като Китай и цяла Азия, да не говорим за арабския свят, в чиито пазари България се беше наложила в миналото.
Но да се върнем към енергийната политика на правителството и перспективите пред България в условията на ликвидация на ядрената енергетика. Това, което ни очаква при липсата не евтина електроенергия от ядрени централи, е да разчитаме на други източници. Държавата ни притежаваше преди години три топлоелектрически централи – ТЕЦ "Марица 1, 2 и 3". Правителството на Иван Костов продаде ТЕЦ "Марица 1 и 2" на американски компании; през юни 2001 г. пресата изнесе, че според договореното токът от "Марица-изток 3" ще бъде изкупуван от НЕК под 3,5 цента за киловатчас (7.1 ст.), а от ТЕЦ "Марица 1" – по 4,4 цента (10.4 ст.). През 2007 г. е поет ангажимент електроенергията от тецовете да се изкупува от НЕК в продължение на още 15 години на завишени цени: 10.5 ст. на киловатчас от ТЕЦ "Марица 1" при 4.2 ст. за тока, произвеждан от държавната ТЕЦ "Марица 2".
В отсъствието на допълнителна евтина електроенергия, произвеждана от АЕЦ, положението през следващите 20 години става още по-трагично, защото ще трябва да купуваме изключително скъп ток от собствениците на т.нар. фотоволтаици, уреди за произвеждане на ток от слънчева енергия. Това е по силата на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници, приет по време на тройната коалиция през 2007 г. Законът даде невероятни привилегии на инвеститорите: задължение на държавата да изкупува 12 години слънчевия ток за 45.5 стотинки за киловат час – десет пъти над стойността на тока от АЕЦ "Козлодуй", с намаляване на тарифите само с 5% на година. През следващата 2008 г. срокът се удължава двойно – от 12 на 25 г.! При очертаваща се печалба за собствениците на слънчеви и ветрогенераторни централи в страната ни нахлуха инвеститори от цял свят, започнаха да строят и подписват договори с НЕК. С идването на власт на ГЕРБ тези договори се умножиха многократно.
Какво трябваше да направи всъщност правителството на ГЕРБ? Първото нещо беше да подсигури на държавата евтин ток, като построи АЕЦ "Белене", за което, както предлагаше Русия, нямаше да се бръкнем в джоба си. Второ – да вземе решение и да намали изкупната цена на тока, като намали печалбите на акулите инвеститори, дошли у нас чак от Китай и Южна Корея. Взехме такова решение – похвали се правителството, – съгласно което от 1 юли ще паднат средно с 50% при слънчевите централи и с 30% при вятърните в сравнение с действащите до 30 юни. Но стана ясно, че заради това намерение в последните месеци маса позакъснели инвеститори са се втурнали да вадят Акт 16 за недовършени обекти, както се говори – и чрез подкупи. А по-важното е друго – защо ГЕРБ не стори това още преди три години, когато дойде на власт, а чак сега? Как става така, че уж не можем да построим изгодната АЕЦ "Белене", а ще имаме пари – милиарди – да плащаме за скъпия ток на американските вецове и прескъпия на чуждестранните собственици на фотоволтаици?
Няма лошо в България да има и политици – американофили. Въпросът обаче е, тази ориентация на управляващите да не води до решения в ущърб на нашите политически и икономически интереси. Въпреки че бяхме сателит на Русия, у нас никога не е имало съветски военни бази, а сега дадохме такива на САЩ – напълно безплатно. В Киргизстан американците плащат 63 млн. Долара годишен наем за земята, на която е настанена тяхната военна база. Когато през 2003 г. САЩ поискаха от Турция да им разреши да атакуват Ирак от своите бази там, турското правителство поиска в замяна американците да удвоят икономическата си и военна помощ за Турция.
Загърбването на Русия като икономически партньор, особено в областта на осигуряване на жизнено важна за икономиката ни енергия, е във вреда на нашите национални интереси. Колкото и да е учудващо, извън БСП единствената друга политическа сила, която проявява прагматизъм в това отношение, е партията на Волен Сидеров. В една своя статия навремето той писа: "Антирусизмът у управляващите е адекватен на антиамериканизма на БКП". И добави на друго място, че "България може да търси мостове по всички посоки, не само на Запад". Не би било лошо, ако Борисов се вслуша поне в този съвет на своя бивш политически партньор.
Стр. 14