Слави в безславния край на шоуто

в. Show | Ива НИКОЛОВА | 06.10.2010 

Това са думи на повяхващия шоумен Слави Трифонов, изречени в едно от редките му интервюта през последните години. 44-годишният дърдорко и пишман певец наистина остаря пред очите на зрителите, но все не намира сили да слезе достойно от екрана, въпреки че възрастта вече видимо го събаря. Попрезрял и поомръзнал в България, той най-сетне реализира и една от бесните си амбиции – да излезе на турне извън пределите на страната заедно с "Ку-ку бенд". И успя да сътвори парадокс, достоен за изследване – че понякога дори когато прекрачи границите на държавата си, човек пак не е в състояние да излезе от нея. Защото шумно рекламираното турне на Слави Трифонов в Америка всъщност е там само географски, но духом тъй и не е излязло зад Драгоман, тъй като публиката му е българска.
А всичко, което разказват посетилите концертите му в САЩ, навеждат на мисълта, че това турне много прилича на представленията, изнасяни от известни актьори и певци на фронтовата линия по време на Втората световна война за повдигане духа на бойците. Няма данни дали духът на българската общност в Страната на неограничените възможности е опрял до някакви нечувани висоти след срещата със Слави. Ясно е обаче, че износът на ведомствен хумор и чалга култура, които от години са торна почва за виреене на изтърканото вече шоу, сигурно са дали допълнителни аргументи на нашенци през океана за решението им да напуснат България. Защото Слави е еманация, истински събирателен образ на всичко, заради което страната ни определя пътя си дотук за сбъркан и днес отново се опитва да започне отначало.
Той се появи в живота ни преди 20 години заедно със симпатичните младоци и бунтари от първото младежко телевизионно шоу "Ку-ку" по единствената телевизия БНТ.
Приятели прибраха неперспективния студент от консерваторията, който се опитвал нелегално да се впише в пазарната икономика, продавайки мартеници в подлеза на ЦУМ. Влезе в един екип от искрящи таланти и само за няколко години успя да го превземе отвътре, да ги смели и да се раздели с всички, които го създадоха и утвърдиха на малкия екран. Списъкът им е толкова дълъг, че би засенчил дори изброяването на падналите за свободата на България по време на тържествена вечерна проверка. Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, Зуека, Любен Дилов, Росен Петров, прекрасните певици Деси и Алекс и други повечето все знайни и ярки личности, без които Слави беше невъзможен. Той ги употребяваше, те си отиваха, а шоуменът продължаваше да задоволява стръвната си страст за слава, пари и лидерство.
Всъщност хората, които са стояли най-близо до Слави Трифонов, твърдят, че робуването му на тези три компонента от пътя нагоре, който най-често води надолу, при него е болестно състояние. Някои от тях ги обясняват с тежките комплекси, създадени в детството му от властната му майка. Други твърдят, че неподозираните възможности за печалби и власт, които е разкрила телевизията пред провинциалните болни амбиции на учиндолеца, са го увълчили до сатрапско състояние. Трети дори са склонни да смятат, че ако посредственият цигулар не бе попаднал в благодатната медийна среда заедно с групата неудържими зевзеци, сигурно щеше да стане мутра и да извърви естествения кратък път на това съсловие. И те като че ли са най-прави, защото проследявайки творческия път на Слави, спокойно можем да кажем, че той по нищо не се отличава от мутренското битие, но гарнирано с дантелата на телевизионен продукт.
Както не се отличава и от онези преследвани днес от закона политици за търговия с влияние, за изнудване и за злоупотреба със служебно положение. В прав текст за пръв път това разкри Бойко Борисов, заявявайки, че Слави му е поискал 50% от партията.
Сиреч, срещу подкрепата си от ефира на авторитетната медия да получи достъп до властта чрез свои хора. Понеже опитът му да направи това самостоятелно, издигайки кандидатурата на Валерия Петрова за независим депутат във Варна се издъни. Като твърде директен човек премиерът просто не спести онова, което преживя самата бТВ с него, когато през 2007 г. реши да прекрати договора си с шоуто му заради паднал рейтинг. Тогава Слави разигра трагикомичната мелодрама с ослепяването си и на практика изнуди медията да продължи да излъчва предаването с все по-спихваща се аудитория. Просто шоуменът съвсем по учиндолски
за пореден път упражни рекет върху влиятелен фактор, злоупотребявайки с всичко, което дължи именно на него. И замазвайки серията от провали и харчове, в които го вкара. "Вот на доверие", "Красавицата и отличникът", Survivor, Music Idol и Five Stars – все безславни страници в иначе славната история на бТВ, без да броим личните му продуцентски гърчове като "Стани фолкзвезда" и последните му опити да издирва български чужденци и чуждестранни българи. Болната амбиция на Слави да скочи по-високо от главата си и да извива ръце на едни за сметка на други, експлоатирайки старата си слава, охарчи и Нова телевизия с немощното шоу "Пей с мен", което реализира там като продуцент.
Няма нужда да се обръщаме с гняв назад, за да видим, че всички, които застрашават монопола на шоумена, тутакси се превръщат в негови врагове и моментално стават обект на яростните му нападки от ефира. Примерите са много, но има няколко драстични. Горкичкият Къци Вапцаров го отнесе, защото Слави искаше да захапе времето за играта, която той водеше. Царят стана обект на присмеха му не когато обеща за 800 дни да управи държавата и всички нормални хора въртяха пръст до челото си, а когато отказа да грейне в шоуто му и да легализира ефирния флирт на Слави със своенравната му щерка. Такъв е и коренът на омразата му към Лили Иванова, която публично му зашлеви такава мълчалива плесница, че сигурно още кънти в ушите му. Както и звънкият шамар, който му изплющя музикалната общност, изхвърляйки го от сцената на концерта си като водещ заради чапгаджийския му уклон. Самият Бойко Борисов му беше дружка, с която той се опитваше дори външно да се идентифицира, докато премиерът не отсвири апетита му за власт. За сметка на това хората го видяха неведнъж доста дърварски да се хвърля по очи пред силните на деня и паметни в това отношение ще останат Зорка Първанова и Ахмед Доган.
Териториите, на които Слави избуя като шоумен, се стесняват все повече, а някои дори вече отсъстват.
Чалгата, на която той посвети живота си, може би все още му носи пари, но е белег за аутсайдерство. Патриотарството, с което помпаше мускули, отдавна е терен за политическа кариера, която за разлика от него други овладяха успешно и заглушиха хъшовските му стонове. Хуморът му, който отколе се свежда до интереса на двегодишно момченце, което непрекъснато държи ръката си в гащичките, буди по-скоро недоумение, отколкото смях. Бабаитското му дръвчене по адрес на хора и събития отблъсква, вместо да възхищава със смелостта си. Гостите му отъпкаха пътека, която пропадна толкова дълбоко, че напоследък само чалгаджийки се решават да минат по нея, явно срещу заплащане.
Самият Слави все по-трудно се справя с воденето на разговор. Все по-често говори повече от събеседниците си. Все по-старчески разказва на настоящия си гост с какви други хора се е срещал в студиото си и какво са си говорили, стигайки до абсурда понякога да забрави за какво точно е поканил този човек, тъй като явно вече не може да намери друг аргумент за легитимацията на собствената си състоятелност. Все по-често се налага сценаристите му да го заместват, музикантите му да го покриват, публиката му да го освирква, а пейките в шоуто му да пълнят деца, вероятно дочули спомени на родителите си за славата на някогашния Слави. Той изглежда все по-самотен, все по-зъл, все по-скучен и явно невярващ на собствените си думи: "Докато издържа аз, дотогава ще го има шоуто". Шоуто вече го няма. Дори ако след някой и друг месец да се опита да го претопли в ТВ7, както гласят слуховете.
Очевидно проточилата се шоу кариера на Слави Трифонов агонизира.
И то не от днес, а вече трета година – откакто почти принудително бТВ поднови договора си с неговата продуцентска къща "Седем осми" за още три години. Агонизира както всичко, което през последните 20 години беше лице и белег на злополучния български преход. Самата визия на Слави, заедно с маниерите и интонацията му са като хартисали от тези безрадостни времена, за които нито днешните поколения искат да се сещат, нито следващите ще има защо да запомнят. Защото хората вече гледат с отвращение бръснати глави, буторести парвенюта с лаещ говор, персони с дебеловрата охрана, нравоучители със скандално поведение и порицатели на пороците от порочния кръг на несбъднатия им живот. Всичко, което Слави не надрасна в себе си и в шоуто си. И макар да се вживя в ролята на съдник на политиците и в образа на народен трибун, за разлика от много управници на родината той не усети добрия момент за сбогуване с публиката. Затова сега на Слави му предстои да си тръгне безславно…

Стр. 58

Leave a Reply