Случаят “Пеевски” – пример за безсилието на цялото ни общество

www.glasove.com | Явор ДАЧКОВ I 17.08.2011

Случаят "Пеевски" е истински лакмус за безсилието на българската политика, българските медии и българското правораздаване. Няма да е пресилено, ако кажем, че той е красноречив пример за безсилието на цялото ни общество. Доказателство, че държавата България съществува само формално. Само на думи. Като огромен симулакрум – подобие, което не притежава същността и качествата на оригинала, а само го наподобява.

Всички си играем на държава, публичност и правосъдие, но това няма нищо общо с истинската жизненост на институциите, мисията на медиите и функциите на съдебната власт. Случаят "Пеевски" не е баналната история за поредния монополист. Той е описание на дълбоката корупция, прояла държавата до абсолютно всички нива и парализирала всяка възможност за активно държавническо действие или усилие в обществена полза.
Въпреки че сме я описвали нееднократно, ще повторя за пореден път схемата. В частната Корпоративна търговска банка на Цветан Василев държавата влага повече от 70 процента от депозитите си без нито един разумен аргумент за този щедър избор. От своя страна банката безогледно отпуска кредити на депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, а с парите двамата купуват медии, печатници и разпространителски мрежи.
Тяхно притежание са ефирната телевизия ТВ7, кабелната ВВТ, вестниците "Уикенд", "Телеграф", "Политика", "Монитор", "Меридиан мач", " Всеки ден", "Шоу", "Торнадо", великотърновският "Борба", бургаският "Черноморски фар", част от "Стандарт", с тенденция да го купят изцяло догодина, и сайтовете: "Всеки ден", "Блиц", "Бинюз", "Економедия" и други, както и няколко ефирни честоти за радио. Предстои разрастването им както в този сектор, така и в Мрежата чрез създаването на редица сайтове около новозакупения „Блиц”. Пеевски и Кръстева притежават най-голямата печатница в България, както и ОСЕМДЕСЕТ процента от вестникарската разпространителска мрежа в страната. Чрез тези медии, които фактически са на един собственик, двамата създадоха и алтернативен съюз на издателите, тъй като формално те не издават нищо…
Голямата им цел в областта на медиите е придобиването на мултиплекс – единствения начин, по който в близко бъдеще ще можем да гледаме телевизия, заради което двамата днес са стратегически съюзници с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Кръстева и Пеевски имат и издание, което се печата на английски език и излиза в Брюксел, а неговата основна цел е да легитимира дейността на групировката пред европейските институции.
Двамата пряко се месят в редакционната политика на изданията си, като дори и лично подбират някои снимки на особено важни за тях персони. Медиите им приличат по-скоро на пропагандни оръжия, отколкото на вестници, телевизии, радиостанции или сайтове. Единствената им цел е да създават комфорт на управляващите, а по този начин и комфорт за бизнеса на "предприемчивите” майка и син. Много често дописка от едното им издание буквално се препечатва в другите, а в нея се сменя единствено името на съответното издание – "както съобщиха за "Телеграф", "както съобщиха за "Монитор", и т.н.
Текстът остава без редакторска намеса и е разпространен през най-различни вестници, между които обикновеният читател не прави връзка. Това е добре смазана машина за пропаганда, а двамата не се притесняват да я употребяват безмилостно срещу всеки, който се осмели да критикува управлението. Лъжите и тоталното омаскаряване чрез доноси и измислици са основният прийом на списване както на "Уикенд", "Монитор" и "Телеграф", така и на всички останали. В сутрешния блок на ТВ7 чалгаджийският маниер на Бареков всеки ден произвежда "мокри медийни поръчки" срещу политически опоненти на ГЕРБ, нещо, което няма нищо общо с журналистиката.
Формално Пеевски и Кръстева не стоят зад всичко това, което е още една линия, по която разследващите органи могат да работят. Работата е там, че никой не работи. Преди две седмици публикувахме информация за това, че в ДАНС има две разработки срещу Пеевски, но никой не обясни защо тези материали все още не са влезли в прокуратурата. Пеевски е замесен в далавери с Държавния резерв, Комисията по конкуренция, а звездата му изгрява още по царско време, когато е едва 23-годишен.
Едно от обясненията за неговата недосегаемост може да се търси и във факта, че банката на Цветан Василев, която финансира Пеевски и Кръстева, е отпуснала кредит от 10 милиона евро на 27-годишния син на Иван Драшков, който е ръководителят в сянка на ДАНС и сатрап на всички управления от 14 години насам. Именно тази симбиоза между политици, медии и финансови институции е пример за истински октопод, който обаче изглежда напълно недосегаем. Въпреки че Пеевски е депутат от ДПС, никой – нито от политиците, нито от медиите, не смее да повдигне публично въпроса за неговия незаконен бизнес, който се превръща в реална заплаха за свободата на словото.
Всички политици без изключение много обичат да се упражняват в говорене срещу Доган, а Борисов дори дойде на власт благодарение на тази риторика. Да се говори срещу Доган е много модерно и в медиите – в последните две години ще откриете хиляди публикации за неговото барбекю и неговия хонорар от един милион. Почти няма да намерите, обаче, нещо за медийната империя, създадена с влиянието на Доган и управлявана с мълчаливото съгласие на властите, които с бездействието си се превръщат в съучастници на престъпления.
Да не говорим за фактическата подмяна на вота на избирателите. Както казахме, на последните избори мнозина от тях гласуваха срещу Доган и за Борисов. Вместо да му потърси сметка за очевидната корупция и редица престъпления, Бойко Борисов се договори с Ахмед Доган и му даде още по-голяма медийна власт, която в известен смисъл е по-значима от участие в управлението на страната. Поразяващо издайническа е и липсата на реакция от така наречените опозиционни политици. Костов много обичаше да нарича Доган проклятие, но днес не смее да каже нищо срещу незаконното придобиване на медии, защото и тай самият доста се облажи покрай банката на Цветан Василев, а и напоследък договорките му с ДПС станаха публично достояние за срам на сините избиратели.
Волен Сидеров, който направи политическа кариера от анти-ДПС говоренето, виси почти всеки ден в ефира на ТВ7, а в „Уикенд” му правят мили интервюта. Какво да говорим за Станишев, който даде зелена светлина на медийния проект на Пеевски и Кръстева, за Първанов, избран с гласовете на ДПС, а и за всички останали, които мълчат безучастно и страхливо. Най-жалко ми изглежда мълчанието на медиите, които не са част от тази групировка. С много малки изключения по темата почти не се пише, но дори и онези, които публикуват материали по въпроса, се ограничават само с това и нищо повече.
Ето защо ние с Криси Патрашкова от вестник "Галерия", заедно с Недялко Недялков, издател на "България днес" предприехме серия от срещи, започвайки от премиера. Основната ни цел е да предизвикаме публичен натиск и най-вече публично осветляване на това престъпление. Лично аз нямам илюзии, че Борисов или останалите институции ще стигнат докрай в разрешаването на този проблем, защото те са част от него. Мисля, обаче, че е важно да бъдат притискани непрекъснато, а чрез публичните акции по възможност да се ограничи разрастването на този истински медиен Франкенщайн. Пък и да има поне някой, който си е позволил да протестира… Нашето българско мълчание не само по този скандал е истински срам.
Нека кажа отново – тук не става дума за бизнеса на двама мошеници, а за оплитането на държавата в поредица от престъпления и превръщането й в техен съучастник чрез бездействието на институциите. Това е и нагледен пример за театралния характер на българската политика, в която изиграните роли на сцената нямат нищо общо с договорките зад кулисите. Бойко Борисов с Доган – защо не? Иван Костов с Доган – защо не? Волен Сидеров с Доган – защо не? Това не е политика, а порнография. Нима ще продължаваме да го търпим?

Текстът е публикуван във в-к "Галерия"

Оригинална публикация 

2 Responses to “Случаят “Пеевски” – пример за безсилието на цялото ни общество”

  1. Йордан Says:

    Медийната империя на Пеевски нямаше да е възможна без мълчаливото съгласие на политиците и отговорните институции. А настоящият медиен монопол означава манипулиране на информацията в интерес на определени политически и икономически кръгове и в крайна сметка – псевдо демокрация.

  2. Марияна Says:

    Мисля, че този път няма начин проверката на КЗК да бъде формална, защото все пак резултатите й ще бъдат наблюдавани, освен от Премиера, и от трима посланици. Дано проверката да приключи преди изборите, защото иначе ще бъде късно.

Leave a Reply