сп. Тема | Любослава РУСЕВА | 14.04.2012 

Или как митичният Център за анализи и маркетинг профанира представата за цяла наука 

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпреварва по рейтинг президента Росен Плевнелиев. Ако изборите бяха днес, четири партии влизат със сигурност в парламента, сред тях и несъществуващата все още формация на Меглена Кунева. Одобрението към правителството се увеличава, но определено има ниша както за нова лява, така и за нова дясна партия…
Това са само част от множеството новини, сътворени в последно време от новоизгрялата социологическа звезда Юлий Павлов и неговия Център за анализи и маркетинг.
Защо новоизгряла ли? Юлий Павлов отдавна обявява себе си за социолог, но до средата на 2009 г. не се случваше да оповестява резултати от собствени социологически изследвания. След последните парламентарни избори обаче Центърът за анализи и маркетинг изведнъж разви висока активност и започна да публикува резултати по-често от вече утвърдените социологически агенции. Стигна се дотам, че някои медии (е, преди всичко тези, които притежава брат му Любомир Павлов) го обявиха за най-точно прогнозиращия избори социолог. С титлата го удостои в. "Труд" през октомври, пропускайки един дребен детайл. "Готов съм да се хвана на бас, че кандидатът на ГЕРБ ще има над 50% на първи тур", казваше Павлов преди изборите и дори се обзаложи за това с друг социолог – Кольо Колев. Впоследствие загуби баса, тъй като втори тур все пак имаше, но кой ти помни и кой ти гледа…
В последните 20 години Юлий Павлов се подвизава на различни поприща – политик, за известно време лидер на партия, депутат от ОДС, бизнесмен, собственик на медии. Почти през цялото това време е и директор на митичния Център за анализи и маркетинг, в който поне доскоро на щат работеше само един човек. Не е известно да има някаква социологическа квалификация – по образование Павлов е физик. Не е известно също така да е публикувал какъвто и да е текст в научно списание, нито да е споделял социологическите си познания пред специализирана аудитория. Което не му пречи да се занимава с ширпотреба, като коментира по медиите политическите нагласи и предпочитания на българите.
Само от началото на тази година например Павлов обяви резултатите от цели две свои изследвания, след което ги коментира в десетки медии. Първото, твърди той, е било проведено между 14 и 18 януари сред 1218 души, а второто – между 23 март и 2 април сред 1224 души. И двете изследвания са обявени за "национални представителни", но липсват подробности за методиката на извадката и за методиката на допитване – интервю или анкета са правили от ЦАМ, както и за въпросите, които са задавани на хората. За сметка на това обаче Павлов направи няколко почти фундаментални извода, които се превърнаха във водещи новини:
Съобщи ни кои партии ще влязат в следващия парламент и кои няма да влязат. Съобщи и двата варианта, по които ще бъде съставено бъдещото правителство – или ГЕРБ с Кунева, или всички останали срещу ГЕРБ. Съобщи също така, че мнозинството българи са "центристи", каквото и да означава това, а "чисто десните" (?) били много малко. Съобщи ни още колко много харесваме президента Плевнелиев и как промените в правителството и неговите сериозни решения са се отразили положително на
рейтинга му. Дори парламента, че и православната църква, оказа се, сме били заобичали повече през март и април.
Тези изводи, да повторя, са направени въз основа на анализ на резултатите от двете изследвания. Ако се захванем обаче сериозно да ги сравняваме, ще забележим нещо странно – до подобни заключения е невъзможно да се стигне единствено на такава база.
Първо. Дори да приемем, че Павлов не лъже, като казва, че е провел представителни изследвания, тук изниква следният проблем – той никъде не съобщава дали е използвана случайна извадка, каквото е условието едно проучване да бъде представително, нито какъв е процентът на отзовалите се – т.нар. responce rate, и от колко гнезда – sample points – е набрана информацията за тези 1200 души. Все пак данните от всяко извадково изследване, дори то да отговаря на всички изисквания за представителност, са обременени със случайна грешка на извадката, която обикновено се изчислява с 95% гаранционна вероятност. Това поне пише в учебниците по обща теория на статистиката и всеки относително грамотен човек може сам да провери и изчисли доверителните интервали на тези данни. В учебниците пише още, че ако при две последователни измервания доверителните интервали се припокриват дори частично, разликите не
са статистически значими и не позволяват да се правят изводи.
Второ. Извършвайки тази процедура върху данните от двете изследвания на Центъра за анализи и маркетинг, ще установим нещо поразително – между тях НЯМА статистически значими разлики. И тъй като всички доверителни интервали се припокриват, коректният социологически коментар би трябвало да бъде: направихме едно изследване, в което не установихме НИЩО, различаващо се от това, което установихме през януари. С едно изключение – доверието към президентската институция се е повишило от 38.4% през януари на 50.7 на сто през март.
Трето. На пръв поглед последното твърдение изглежда логично и може да бъде обяснено с встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Само че в същото време г-н Павлов ни съобщава, че през януари Росен Плевнелиев е бил най-популярният български политик, а през април е отстъпил, неясно по какви причини, челното място на Кристалина Георгиева. Излиза, че е възникнал прилив на доверие към институцията, но не и към този, който я персонализира. Което, меко казано, не звучи убедително…
Дали това е социология, би трябвало да се произнесат професионалистите. Но така или иначе отговорът няма да се окаже особено труден, ако речем да обобщим:
Една социологическа агенция публикува данни от две последователни изследвания, между които няма статистически значими разлики, като не съобщава почти нищо за методиката на провеждането им.
Тази агенция се оглавява от човек, за когото липсват доказателства, че притежава дори елементарна професионална подготовка.
Центърът за анализи и маркетинг работи с неизвестно какъв екип и ползва неизвестно каква мрежа интервюиращи. Той няма сайт. Не членува нито в ЕСО-МАР, където са повечето известни български социологически агенции, нито в БАМОР (Българската организация на маркетинговите изследователи).
Публична тайна е, че самият Юлий Павлов има навика да събира данни от различни социологически агенции по телефона, като сетне ги "осредностява".
На този фон цялата професионална общност обаче мълчи, въпреки че още през май 2001 г., преди тогавашните парламентарни избори, Българската социологическа асоциация прие "Параметри на изследванията, препоръчителни за оповестяване при публикуване на данни". В тях беше предвидено да се съобщават планиран и реализиран обем на извадката, метод на извадката, параметри на изследваната съвкупност, метод на регистрация, максимална грешка на извадката за 50-процентов дял. БАС също така призова агенциите да публикуват формулировките на въпросите и инструкциите си към анкетьорите. И досега повечето от тях не спазват тези "параметри", но не е известен случай, в който асоциацията да е реагирала.
Ако някой се самообяви за адвокат, без да е учил право, адвокатската колегия сигурно ще предотврати подобно нахалство. Ако пък някой реши, че става за хирург, защото може да реже с кухненски нож, най-вероятно е и лекарският съюз да не остане безучастен. В България има четири университета, които обучават социолози, но щом преподавателите в тях мълчат, налага се да заключим, че смятат професионалната си квалификация за елементарна и годна за присвояване от всеки, нали?
Това, разбира се, не е така. Но именно мълчанието на специалистите отвори ниша за изява на хора, които без задръжки си слагат маските на социологически гурута и представят своите много често изсмукани от пръстите и манипулативни разсъждения като изводи от неподлежащи на оспорване изследвания. Абсурдната социологическа активност на бившия физик и политик Юлий Павлов само показва докъде може да стигне злоупотребата с една наука, когато учените си траят.
Така – пред очите на цялото общество и не без помощта на медиите – социологията бива перманентно насилвана и публично опозорявана. За масовата публика тя лека-полека се превръща в дълбоко непрестижно занимание, чрез което неколцина печелят пари, правейки нечистоплътни политически услуги. И много често става дума именно за това. Българската медийна социологическа ширпотреба отдавна се е превърнала в част от политическия пиар. Неслучайно основният социологически въпрос, на който непрекъснато отговарят шепа охранени от медиите и от политиците "социолози", е въпросът за политическата власт. Сякаш страната няма други проблеми, които да представляват социологически интерес. Един милион души напуснаха България през последните 20 години, но колко изследвания на динамиката и причините за миграционните процеси са получили такъв отзвук, с какъвто се сдобива поредното изследване на "рейтингите"? Обществото ни затъва в ценностна разруха, но кой знае защо не за това говорят и не това изследват социологическите звезди на българския медиен небосклон.
Нещо повече: докарали сме я дотам, че хора като Юлий Павлов, които едва ли могат да различат Джон Стюарт Мил от Чарлз Райт Милс, обясняват най-сериозно как ще изглежда следващият парламент. Въз основа на данни без познавателна стойност (а е съмнително дали изобщо има такива) Павлов бива представян и за водещ български социолог.
Халтурата, иначе казано, е вече легитимирана, а представата за социология -тотално профанирана. Днес всеки може да мине и за певец, писател, психолог, антрополог, дизайнер и т.н., стига просто да се самоопредели като такъв…
Впрочем всичко това се вписва идеално в понятието "българска работа", характеризирано от най-известния (все още?) български социолог Иван Хаджийски ето така:
"Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

Стр. 28 – 29