БТВ, Тази сутрин | 19.11.2010 

Водеща: В следващите минути ще си говорим с един мъж, който много често е наричан един от най-популярните в България. Виждате го всяка вечер, но той не дава интервюта. За това благодарим на Слави Трифонов, че сме в неговия кабинет.
Водещ: Здравей, Слави. Как си?
Слави Трифонов: Здравейте. Радвам се, че съм станал толкова рано, за да участвам във вашето предаване. Уверявам ви, това е едно голямо геройство от моя страна да стана толкова рано. Шегувам се, това предаване е на запис и вие имате възможността да видите как изглеждам следобед.
Водеща: Всъщност, ти лягаш, когато ние ставаме.
Слави Трифонов: Да, много е интересно и винаги изключително много съм уважавал това, което правите вие, защото аз се запознах сериозно с вашето творчество, когато се върнах от САЩ, когато заради смяната на времето, аз всъщност сутрин бях абсолютен кукуряк и с удоволствие наблюдавах вашето телевизионно предаване. Иначе аз не съм в състояние да го гледам, тъй като лягам късно през нощта, почти рано сутринта и ставам близо на обед и така започва моят работен ден.
Водещ: Лягаш си в 04.00-05.00 часа?
Слави Трифонов: Да, между 03.00 и 05.00 часа сутринта. Само една вметка да направя, трябва да знаете, че едно от най-важните неща за вашия организъм е това да можете да спите. Мозъкът почива тогава, когато спите. Това го знам от един мой прекрасен приятел. Той се казва Митко Чакъров, който ми казва – трябва да спиш. Той е невролог. Работата е там, че със започването да правя това шоу, всъщност установих, че адреналинът и въобще енергията, не знам как да го обясня, ме държи в продължение на голям период от време. Не мога да ям преди шоу.
Водещ: Продължава ли това нещо. 10 години ще бъдеш на екран вече, след 7 дни и вие правите 10 години.
Слави Трифонов: Не, от преди това още. От 1992 година съм на екран, от преди това в БНТ, след това по 7 дни и след това по БТВ. 7 дни, кабелна телевизия. Сега всъщност ритъмът е такъв – вечер преди предаване не мога да ям, защото ако се наядеш ставаш ленив, след предаване веднага не мога да ям, защото след това представи си както съм гладен и аз сядам някъде и започвам да се набухам да се нахраня, това е невъзможно. След като се наям някъде около 00.30 ч., после пък не може веднага след това да си легнеш, трябва един период от време, което е нормално. Всичко при мен е изместено, както при вас е изместено по-рано, при мен е изместено по-късно.
Водеща: Ти обикновено питаш своите гости, особено когато предстои да гледаме лични разговори и започваш с – как си? Мислил ли си как ще отговориш на този въпрос, ама искрено. Как си, Слави, днес?
Слави Трифонов: Аз винаги ще ти отговарям искрено. Ще ти кажа, че съм добре, че работя работата, която би следвало да ми е хоби и се чувствам добре от този факт.
Водеща: Успя ли да се възстановиш след турнето в САЩ?
Слави Трифонов: Е, какво значи да се възстановиш? Аз не съм ходил да нося камъни там в САЩ.
Водеща: Това със сигурност е смяна на режим, смяна на ритъм, малко по-специфична работа, пътуване.
Слави Трифонов: Е, това е толкова приятно и толкова хубаво.
Водещ: Всъщност те зареди, така ли?
Слави Трифонов: Разбира се, едно подобно нещо е едно прекрасно нещо, защо трябва да го гледаме като някакъв много труден момент. То не е било такова. Иначе смяната на времето е както всеки един от вас, всеки един от нас, всеки един от уважаемите зрители би отишъл да смени режима и времето. Минават няколко дни, близо седмица и се оправяш.
Водещ: Труден човек ли си?
Слави Трифонов: Какво означава това?
Водещ: Труден, по-рязък?
Слави Трифонов: Аз не мога да отговоря на този въпрос. Как така аз ще трябва.
Водещ: Какво са ти казвали?
Слави Трифонов: Как да коментирам нещо подобно – какво са ми казали. Не знам. Това интервю в някакъв личен план ли е? Нещо за някакви лични неща ли? Какъв, как си представям аз какъв човек съм?
Водещ: И за лични неща е.
Слави Трифонов: Какво значение има това?
Водещ: Как си почиваш?
Слави Трифонов: Това е друг въпрос. На кой от двата да отговоря?
Водещ: Не ти хареса въпросът дали си труден човек?
Слави Трифонов: Не. Ако не ми хареса, ще ти кажа, че няма да ти отговоря. Не мога да разбера смисъла на въпроса – аз как изглеждам в собствените си очи? Това ли е въпросът?
Водещ: Някои имат респект от теб, притесняват се, суетят се.
Слави Трифонов: Трябва да ги питаш тях защо. Ако ме питаш мен дали имам респект от себе си – нямам никакъв респект от себе си. Ако ме питаш, дали имам някакви впечатления от себе си като човек, който вечер, виж, аз съм принуден да живея със Слави Трифонов. Това е една сериозна шизофрения.
Водещ: Искам да те питам, дали не си заложник на лицето Слави Трифонов?
Слави Трифонов: Не мога да отговоря. Това е ужасно. Не мога да отговарям на този въпрос. Като цяло аз съм си аз, ти си телевизионен водещ, ти се показваш по телевизията, това не е някакъв момент, който аз разглеждам като нещо в страни от себе си. Но същевременно съм пуснал някакъв образ, тъй като е в публично пространство, независимо дали ми харесва или не, и независимо дали го харесвам или не някакъв публичен образ е, или някакъв образ витае и съществува. Продължава да бъде скандален, защо, може би защото си казвам мнението. Е, как да ти кажа, в моите очи не изглежда така. Моите колеги се шегуват, че говоря по-дръпнато и по-дебело, а в моята глава не изглежда така. Не знам. Искам да кажа, че ако ти си вярваш много и се харесваш много, и се разделиш от този, който си мислиш, че си – имаш голям проблем. Т.е. вие ако се стремите да играете водещ, имате проблем, ако сте себе си – супер. Харесахте ли отговора ми?
Водеща: Аз в никакъв случай в това интервю не оценявам отговорите по това дали са ми харесали или не, а по това дали съм чула отговор или не. Но няма как да не знаеш какъв си в очите на хората, с които работиш.
Слави Трифонов: Е, това е друго.
Водещ: Ти управляваш изключително голям екип, една строга организация йерархична, и ти си начело и човекът, който има последната дума за всичко, нали?
Слави Трифонов: Е … има два типа управление въобще на каквато и да е организация на хора. Едната е свързана с това, че се размива отговорността чрез някакви бордове, и много хора отговарят за много неща. А другата е пирамидална форма на управление. Този човек, който беше собственик на БТВ в продължение на близо 9 години и повече г-н Мърдок, чел съм неговите книги и поне тази, в която се казва това нещо, мисля че беше свързана с неговата биография, той е привърженик на пирамидалната структура на управление. Въобще какво означава управлява. Съединяването, общуването на група хора с професионална цел изисква някаква йерархия, изисква някакво управление. Това, което е най-ефективно, е най-добро. Според мен най-ефективното е пирамидална структура на управление – за всяко едно нещо отговаря конкретен човек и той носи въпросната отговорност. Ако не беше така, САЩ, най-успешната държава, нямаше да се управлява от един човек.
Водеща: А твърдата ръка винаги ли е задължителна?
Слави Трифонов: Какво означава твърда ръка?
Водеща: Работим заедно, ти си изключително строг, много държиш на това, което смяташ да се случи с хората, с които работиш. И в същото време, когато става въпрос за лични неща, изключително им помагаш. Аз знам, не знам дали искаш това да го казвам, но знам как ти си помагал на твои хора, ама си помагал така, че ….
Слави Трифонов: Защо трябва да говорим това сега, защо трябва да го обясняваме. Все едно сме седнали да даваме някакъв … все едно аз изведнъж … хубавите неща, които може да кажеш за някога, някак си не трябва да са в неговите очи. Ако искаш да кажеш нещо хубаво за мен, не го казвай пред мен. Мисля, че това е най-честното и почтеното. Ако правиш някакви добри неща, не ги правиш, за да получиш оценка, не бива да ги правиш заради това, не бива да ги правиш, защото някой ще каже – ей, ти колко си голям. Като ги казваш тези неща, моите хора, моите колеги, какво ще кажат? Аз не съм го направим, ти да го кажеш, и аз да каже – ей, да де, колко готин съм аз.
Водеща: Не си ми го казал ти, аз го знам.
Слави Трифонов: Няма значение, независимо дали ти сега правиш с мен, мисля, че е добре да правиш добро или ако правиш добре, добре е да го правиш заради самия процес, заради ефективността, а не заради това – какво ще кажат хората. Това е все едно да помогнеш на някое болно дете, за да те напишат утре по вестниците и да кажат по телевизията. Това не променя факта, че ти си направил добро. Някак си цинично ми се струва.
Водещ: Последно обаче на теб кой ти направи добро? Тогава ти кажи?
Слави Трифонов: Конкретно или по принцип?
Водещ: Конкретно.
Слави Трифонов: Конкретно, виж какъв въпрос ми задавате.
Водещ: Труден ли е?
Слави Трифонов: Не е труден, но веднага трябва да дефинирам какво означава добро.
Водещ: Някой, от който ти е станало приятно като отношение или услуга, или си имал нужда от помощ.
Слави Трифонов: Моят свят е затворен тук, бе колега. Аз живея тук. Мога да кажа семейството ми, един-двама приятели, които всички хора имат. В личен план някои неща, за които не говоря. Това са хората, които са около мен и които, ако те нямат отношение, аз търся отношението им към мен. Ако отношението им е това, което ме зарежда, държат се мило – кой не иска да е обичан и желан? Кой е този човек, който не иска да е обичан и желан? Аз не правя изключение. Нито ти, нито Ани, нито колегите оператори. Всеки иска да бъде обичан и желан. Ако аз получавам това, което ми доказва, че аз съм обичан и желан – ми харесва. И то по начин, който не изисква – виж сега, ти какво ще направиш за мен – мисля, че всеки би се чувствал добре. Хората около мен тук в офиса, моите колеги.
Водещ: Животът ти, казваш, е тук, продължава да е тук основно.
Слави Трифонов: Как го казах, така ли го казах – живота ми е тук. Ами живея, то и вашият живот е тук, вие ставате в 03.00 часа през нощта.
Водеща: Ясно е, че част от телевизионерите, всичко се върти около телевизията.
Слави Трифонов: Аз не се оплаквам от това, аз го искам това, на мен ми харесва. Адски ми е готино, че животът ми е тук.
Водеща: Плакал ли си от щастие?
Слави Трифонов: Стига с тия де. От щастие не мога да се разрева. Не съм такъв човек. Но ако съм натъжен, може и то ако видя някой друг, който страда. Тогава бих могъл. Последният филм, на който ревах е, и то не можах да повярвам, бях сам и го гледах сам в къщи в 04.00 ч. и не можах да повярвам. Филмът беше „Момиче за милиони” на Клинт Истуут. Не знам дали си го гледала.
Водеща: Не съм, но знам, че е добър.
Слави Трифонов: Той е с няколко „Оскар”-а. Там и Клинт Истуут има „Оскар” и Хилъри Соук, имам честта да се познавам с нея. Тя беше в България и се запознахме. Морган Фриман мисля, че има „Оскар” за второстепенна роля. Там тя е една боксьорка играе, много мъжки се бори и на края падна и си счупи врата. Искаше да се самоубие, но понеже не можеше и нямаше как, помоли Клинт Истуут, който й беше треньор, да я убие. Той обаче й отказа и каза, че не може да я убие, защото му е много скъпа. И тя се опита да се самоубие, като си прехапа езика. И аз знаех, мислех, че ще гледам филм женски вариант на „Роки”. Но там, в този момент, тя се държа много мъжки, знаех, че това е филм, тя е актриса, познавам я лично. Но просто беше направен много хубав, много тъжно беше. И се разревах, викам – гледай сега, какво плачеш. Защо се смееш, ти не си ли ревал на филм?
Водещ: Съм ревал, казвам го, случвало ми се е.
Водеща: От лично щастие плакал ли си някога? Аз понеже съм плакала, когато съм била щастлива.
Слави Трифонов: Ти си жена, логично е да ревеш. Ами плачи си, аз не мога да плача.
Водещ: Хората се интересуват от теб.
Слави Трифонов: Така ли, кои хора?
Водещ: Какво си мислиш, какви планове си правиш, за семейство мислил ли си, за дете? Виждам, че по жълтите вестници постоянно те женят и развеждат.
Слави Трифонов: Жълти вестници не чета.
Водещ: Спря.
Слави Трифонов: Не съм спрял, аз никога не съм чел.
Водещ: Съдиш ги.
Слави Трифонов: Аз ги съдя, защото ги четат моите адвокати. Аз не ги чета. Моите адвокати намират основания в определени заглавия и в определени …
Водещ: Спряха ли, след като делата …
Слави Трифонов: Смисълът на съдебните дела срещу жълтите вестници беше в това, те да излязат на светло. Защото жълтите вестници бяха скрити под формата на пощенски кутии. И на мен ми отне една година работа със специални хора, за да мога да открия кой и къде ги печатат тези жълти вестници. Т.е. ясно е къде ги печатат – бракувана хартия в …
Водещ: Кой стои зад тях.
Слави Трифонов: Кой ги издава въобще, кой пише, защото имената са измислени, хората са измислени и си представи каква идиотщина – някакви измислени хора, с измислени имена, с измислени собственици съобщават измислени факти. Моята цел беше и тя е постигната, една част поне от тях да излязат на светло и някои от тях наистина излязоха на светло. Имат редакции и зад тях стоят истински хора, с истинските си имена и с истинските си физиономии. И тогава, когато не си съгласен с нещо, което те са написали и казали, то можеш да се отнесеш към истинските хора, с истинските редактори, с истинските журналисти и да си потърсиш правата в цивилизована страна – по съдебен път, в не цивилизована – по друг път.
Водещ: Спряха ли да се занимават с теб?
Слави Трифонов: Това не е важно, приятелю мой.
Водещ: Важно е.
Слави Трифонов: Не, не е важно.
Водещ: Важно, аз мисля.
Слави Трифонов: Добре, ти мисли както искаш, мен интервюираш. Не е важно дали се занимават с мен или не, важното е принципът да бъде спазван. Принципът е този, който се спазва от вестник „Сън”. Те трябва да си мечтаят да станат като вестник „Сън”. Т.е. да имат редакция, огромен екип, хора, папараци, хора, които работят, снимат, ходят, издават.
Водеща: Това в България няма да стане скоро.
Слави Трифонов: Независимо от това, това е принципът. След като „24 часа” и „Труд” са таблоиди, формата им е такава, поведението им напоследък е такова на таблоиди.
Водеща: Така или иначе таблоидът се рови в мръсните чаршафи, дава много пари за папарашки снимки.
Слави Трифонов: Няма значение, те трябва да се държат цивилизовано. Както аз мога да се държа професионално, ти можеш, БТВ може, и другите са медии и трябва да се държат професионално. Това беше целта ми. И когато аз се чувствам обиден и уязвен пак ще ги съдя. Защото аз ги съдя за неща, които няма как да ги докажат.
Водещ: Колко дела спечелени имаш?
Слави Трифонов: Мисля, че са около 20. Конкретен пример. Излезе слух, че аз съм наркоман. Това нещо много дълго вървеше в публичното пространство. Не ме интересува, кой, какво казал, как. Но, за да докажеш, че един човек е наркоман, има си изследвания, отиваш, правят ти изследване, взимат ти кръв, коса, каквото и да е било и изследват. Някои наркотици се хващат до 6 месеца назад. Отиваш, сядаш. Не може ти да си наркоман и това да няма отличителни белези в твоето тяло, в твоята кръв, в твоя организъм. И аз по желание отидох. Казах – ето, дайте да видим дали наистина е така. Или да речем, че имам златна ноздра, която се изтърквала от шмъркане на кокаин.
Водещ: Кое беше най-бруталното, което те изнерви истински и те подразни?
Слави Трифонов: Това, че Емил Димитров имал синя пипка и е умрял от това. Аз имах честта да го познавам. От там стартира всичко, от Емил Димитров. Имах честта да го познавам, да познавам сина му, който работи при мен известно време. И въобще знаех какъв човек е той. И въобще със смъртта му, той беше много широко скроен. Лили Иванова се обиди още по време на предаването „Каналето”. Моите сценаристи бяха написали, че тя си общувала с Балдуин Фландерски. Още тогава тя се обиди и започна да пищи и да се оплаква. А Емил Димитров всъщност тогава излезе и каза, той беше вече болен, излезе и каза, че той е широко скроен и че трябва да се забавлява с тези неща и да е ироничен автор. Наистина, беше много широко скроен. И когато написаха това нещо. Казаха си, не може повече така. Мисля, че бяха написали и нещо на майка ми. Не знам вие как бихте реагирали. Но аз бих реагирал много по-различно без да съобщавам по телевизията. Все пак не знам човек как защитава семейството си, мисля че всички средства са позволени, ако трябва да браниш децата и майка си. Мисля, че няма спирка тук. Колкото да се опитваш да спазваш законите, все пак има една граница, която би я преминал, заради децата и майка си. Така че реших все пак да действам по цивилизован начин. Нека само за Лили Иванова да кажа. Тя е една велика българска певица. Това, че тя няма чувство за хумор или че има някакви други качества, не променя този факт. Има значение какво ще остане. Няма да остане това дали тя е имала чувство за хумор или не, а ще останат нейните песни, това, което е правила като професионалистка и като певица. Тя има безспорно моето уважение и моят респект в това отношение. Другото е, аз се шегувам, така както мога, така, както го разбирам. Всеки може да се обиди, включително и тя, но това нищо не променя. Не променя нейната значимост. Така че аз нищо не съм направил, за да може тя да изглежда по-зле в историята. Напротив, аз само очовечаван нейния образ.
Водещ: Очовечаваш?
Слави Трифонов: Да, защото такива хора са прекалено издигнати. Тя има основание да бъде такава. Лили Иванова – това е Лили Иванова. А от друга страна аз я очовечавам. Някак си шегувайки се с нея, я карам да изглежда съвсем нормална.
Водеща: Можем ли за теб да си поговорим?
Слави Трифонов: Добре де.
Водеща: В началото на разговора започнахме, първо, ти каза – в 04.00 часа сутринта гледам филм, сам бях. Сам ли си?
Слави Трифонов: Е да де, сега точно на теб ще кажа.
Водеща: Аз не те питам с кого спиш.
Слави Трифонов: Спя с който си искам.
Водеща: Не, аз не те питам това. Чувстваш ли се сам?
Слави Трифонов: Мога да те уверя, че досега, за радост, винаги съм спал с хора по мое желание.
Водещ: По принуда не?
Слави Трифонов: Не. За радост, никога. Винаги съм спал с хора по мое желание и те уверявам, всички случаи са били жени, защото съм хетеросексуален. А иначе другото ако е, трябва да знаеш, че не ми е хрумвало и поради тази причина продължавам да спя с жени.
Водещ: Въпросът беше дали се чувстваш самотен, човек на твоята позиция и човек, който не може да отиде да си купи 1 кг банани на пазара?
Слави Трифонов: Не. Не е вярно това. До нас има един магазин, ходя през нощта, защото работи посред нощ. И ще ти кажа, ето нощеска ходих, купих си кисело мляко, поговорих си с момчето, което продава на касата. И въобще не ме притеснява да отида да си купя каквото и да е било от където да е било.
Водещ: Може ли да си починеш така, отиваш някъде и всички се втурват да те гледат?
Слави Трифонов: Мога да си почина. И това е пълна глупост, ако някой тръгне да ти твърди, значи той се чувства като звезда. Аз не съм Брат Пит, пазил ме Господ да се сравнявам, аз не съм световно известен. Може би те имат този проблем. Но трябва да знаеш нещо много важно, което вие не оценявате. Цената на славата е различна в България, в Америка и в Китай. Това са три различни манталитета с три различни оценки за славата. В Америка славата е много ценна. В България славата е вредна.
Водещ: Защо е вредна?
Слави Трифонов: Защото българите рядко могат да те приемат ти да си по, рядко могат да се приемат като нещо по. Те не си създават кумири по същия начин. По принцип на вън хората, когато отидат да гледат шоу, концерт, симфоничен концерт, какъвто и да е концерт те, те предразполагат и казват – дай, дай, всичко от себе си. А българите в повечето случаи, сядат критично настроени и казват – ами, хайде, забавлявай ме сега. Което е много по-трудно. Българинът е по-интелигентен, по-различен, по-критичен, по-мнителен.
Водещ: Повече омраза има ли, защо е така?
Слави Трифонов: Откъде да знам защо е тока.
Водеща: Защо е тази теория на конспирацията, която е в главите на всички?
Слави Трифонов: Какво значи теория на конспирация?
Водеща: Всеки през цялото време смята, че има нещо конспиративно в едно или друго действие.
Слави Трифонов: Не мога да ти отговоря.
Водеща: Имаш ли отговор на този въпрос?
Слави Трифонов: Не. Мисля, че е въпрос на манталитет. Има много негативни черти в българина, които, за съжалени, правят живота му труден. И сега, като бях в Америка, го видях. И аз направих един филм, в който ясно казвам, ако някои неща се спазват като правила или като морални норми или като стремеж към идеали по различен начин, ние ще живеем по-лесно всички. Но, за съжалени, това е общ казус. Не е индивидуален. Аз мога да го спазвам лично, мога да се стремя към нещо лично, но той е индивидуален процес. А общественият процес също изисква определени правила и спазването на определени казуси, които ги няма, за съжаление.
Водещ: Защо беше с очила в началото на разговора и ги махна в един момент?
Слави Трифонов: По принцип това е чисто здравословен казус и ми е по-трудно когато съм без очила. Светлината ми действа по-различно, отколкото на теб.
Водещ: Ти даде едно интервю на собственото си предаване, което развълнува много българите. То беше много емоционално, може би най-емоционалното нещо, което си правил лично. Ще ме опровергаеш, но след малко. Как си сега?
Слави Трифонов: Добре съм, идеално съм.
Водещ: Приключиха проблемите, здравословните?
Слави Трифонов: Да, защо?
Водещ: Ако е така, е чудесно.
Слави Трифонов: И да е така, и да не е така, в крайна сметка човек трябва да се справя.
Водещ: Имало ли е момент, в който си бил отчаян, но наистина отчаян – минутка, или секунда, или ден, в който не си имал сили да се бориш?
Слави Трифонов: Не съм подходящия човек за това интервю, по този начин. Защото аз не отговарям така на тези въпроси.
Водещ: Отговори както искаш.
Слави Трифонов: Ето, казвам ти, не разглеждам живота така. Ако съм отчаян, не си мисля, че човек, който е отчаян, трябва да занимава други хора с това? Особено в публичното пространство. Каква е целта? Да кажа: аз съм бил отчаян, други хора ще си кажат: Боже, и този човек се отчая. Какво е това, богатите също плачат ли?
Водещ: Ако е така, кажи. Ако не е така, кажи: не е така.
Слави Трифонов: Казвам ти това, което мисля. Мисля, че… Виж какво, има хора, които ще се радват, ако аз умра.
Водещ: Сериозно?
Слави Трифонов: А не бе, добър ден! Добре дошъл в моя свят.
Водещ: Кои?
Слави Трифонов: Не знам. Има такива, които не ги познавам. Има хора, които изпитват омраза, просто необяснима, свързана с техните страхове и комплекси, някои и страдания, прехвърлят може би върху други хора. Но аз това ще го зная. Не, че ти не го знаеш. Защо трябва да влизам в този разговор по този начин. Аз знам, че предизвиквам някакви емоции, които аз със сигурност не съм искал да предизвиквам.
Водещ: От „осанна” до „разпни го”.
Слави Трифонов: От „осанна” до „разпни го” е валидно за Христос. За мен не. Аз съм някакъв средностатистически човек, който си върши добре работата. По една или друга причина представлявам по-харизматично скандален, отколкото представляват други хора. Казвам го в обективен план. Как да се живее с това нещо и по какъв начин да се манипулира? Не да се манипулира, ти не можеш да го управляваш това нещо, но как да живееш с това? Аз правя така – не разговарям за това, не ме интересува, не давам интервюта, или свел съм ги до минимум. Върша си работата и най-хубавото на това, което правя е че има копче на дистанционното. Имам пет дистанционни тук. Ако не ти харесва, натискаш друго копче и толкова, натискаш друга програма, отиваш на БНТ. Е, никой не я гледа БНТ, но ти можеш да отидеш там. Или можеш да отидеш на някоя друга телевизия и край – няма го този. Няма ви вас, няма ме мен. Това е достатъчно като избор. Другото – аз да се обяснявам и да казвам отчаян съм, ре съм; радвам се, не съм; приятно ми е да съм в прицела на прожекторите – това не е моят начин на живот. Има много хора, които ги кефи. Нали виждаш, всичко правят, само и само да са в обектива на прожекторите. Да говорят за себе си: отчаях се, тогава ми беше зле, радвам се, плача от щастие. Това си е техен избор. Не искам да ги коментирам какви са като хора, какви са като т.нар. звезди. Тук няма шоубизнес, това е смешно. Мащабът не позволява. Има само една телевизия – БТВ, няма друга. Всички други са някакви нюанси. Те се опитват да правят някакви неща. Дали печелят или не добре от този бизнес – не зная. България е малка страна с малко неща. Може да има от всичко по едно.
Водещ: Тази топка защо я въртиш през цялото време?
Слави Трифонов: Тя ми е подарък от Георги Милчев – Годжи. Той се казва Георги Милчев Георгиев, всъщност фамилията му е Георгиев. Аз го познавам от седми клас. Тази топка ми е подарък от него, играем билярд отзад и той ми я подари. Тя е от слонова кост и просто ми е приятно да я държа.
Водещ: Приятели ли сте с него?
Слави Трифонов: Георги е свестен мъж. Той е много добро момче и е супер. Между другото, никога не е бил алчен и никога не е бил мръсник. Той е много добър човек, изключително широкоскроен и най-вече много деликатен. Много рядко можеш да видиш такива хора. Георги е деликатен, много е готин. Много емоционален, творческа личност, пише стихове, музика, песни. Много е готин Георги, супер е! Никога не ме е предавал.
Водещ: Звучеше: той е такъв, такъв, такъв за разлика от… списък, който си имаш наум?
Слави Трифонов: За разлика от много други хора, които са много готини професионалисти, но като хора нищо не става от тях.
Водещ: Кого имаш предвид? Или тя? Няма да ми отговориш.
Слави Трифонов: Мога да ти кажа, но ми кажи честно, какъв е смисълът? Кажи ми честно. За да направим малко жълто, ще ти кажа да, има много такива. И ти знаеш, че има много такива, и ти ги виждаш много такива около себе си. За съжаление идеалите, към които се стремим, са лукс в момента. Имам предвид честност, добронамереност, приятелство – такива неща в България в момента малко луксозни стоки изглеждат. Знаеш, че около теб има много такива хора. Какво ще спечелим, ако излезем сега аз и ти и ги кажем? Никога не съм се страхувал да казвам такива неща. Едва ли ти приличам на човек, който има някакви скрупули в това отношение. Да, около мен е имало такива хора. За съжаление някои от тях съм разбрал, че са такива късно, когато е трябвало да слагам на залог качествата им на професионалисти с качествата им като хора. Това е най-лошият избор, който трябва да направиш.
Водещ: Колко пъти ти се е налагало да правиш този избор и кое надделя?
Слави Трифонов: Повече от един, разбира се, много пъти. И това, което трябва да направиш в момента е да избереш кое ще направи по-добре самият себе си – да го гледаш като професионалист или като човек. И обикновено второто надделява. При мен. Може да си супер професионалист, справяш се страхотно в работата си, но не ставаш като човек… Не ставаш, какво значи не ставаш като човек. Той може да си ставаш, но за мен не ставаш. Нали разбираш, това също виж колко субективно е. На мен не ми харесват някои неща. Аз имам някаква представа за живота, която ти нямаш. Това е субективно. И тук вече идва цялото това нещо – добър, лош. А всъщност какво означава добър, лош? Мислиш ли, че един мръсник се събужда сутринта с мисълта „аз съм мръсник”? Един човек, който би могъл да ти направи мръсотия, съвсем съзнателно идва и прави интрига, той го осъзнава. Мислиш ли, че се събужда с мисълта „и, аз съм жесток мръсник”? Уверявам те, че той, според мен от опита, който имам, аз съм парче психолог, много пъти ми се е налагало да използвам това нещо в работата си по принцип. Мисля, че всеки един човек, който прави мръсотия, сутрин става с мисълта, че е голям пич и е много готин.
Водещ: Имам чувството, че много ти се е насъбрало.
Слави Трифонов: Аз ли? Глупости. Ти се бъркаш. Задаваш ми въпроси, на които аз ти отговарям откровено. Сигурно съм интересен събеседник за интервюта, защото не се държа стандартно. Но като цяло ти говоря това, което мисля, а ти оценка да ми направиш няма да можеш. Казваш, че имаш чувството, че много ми се е насъбрало. Няма да можеш, защото аз съм по-сложен казус. Не защото ми е готино да ти кажа: аз съм сложен казус, но все пак не забравяй, аз имам 2500 предавания всяка вечер, много ти водя. И водя на много други.
Водещ: Недейте, моля ви.
Слави Трифонов: Имам предвид, не, не, не, не си го мерим чисто по мъжки, не ме разбирай грешно. Това е всяка вечер, в която, забележи, приятелю мой, всяка вечер, в която аз ако ми е кофти, криво, зле, гаджето ме е зарязало, на мен ми е тъпо, аз трябва да изляза и да го променя. Имам предвид да не ми личи. Този емоционален казус, който е да се пренастройваш, има своята цена. Така че ти не можеш да влезеш в мен.
Водещ: Ако ти спомена Бойко Борисов, ще те набутам ли в тема, в която не искаш да влизаш?
Слави Трифонов: В нищо няма да ме набуташ. Спомени ми Бойко Борисов.
Водещ: Бойко Борисов.
Слави Трифонов: Бойко Борисов е министър-председателя на България, с който аз се сприятелих през далечната 2001 година, тогава той беше сложен за главен секретар на полицията, една измислена длъжност, между другото…
Водещ: И? Запознахте се 2001 година.
Слави Трифонов: И с Бойко Борисов сме се запознали, аз съм го харесал по съвсем нормален начин, както се харесват хората, защото не съм го смятал за политик. И, забележи, тук всичко свършва. Защо? Защото оттук нататък е лично, а личното е конфиденциално. Защото всеки един човек, който може да говори за лични неща, особено мъж, да говориш с кой какво си направил, ти си имаш гадже или жена и после излизаш и обясняваш по телевизията. Или имаш приятели, излизаш и обясняваш по телевизията – всичко това е непочтено.
Водещ: Добре де, да кажем най-малкото…
Слави Трифонов: Няма „добре де, да кажем”, това е непочтено.
Водещ: Ти посвети едно цяло предаване да отговориш на Бойко Борисов, който подхвърли една реплика…
Слави Трифонов: Това беше, защото Бойко Борисов в този случай направи един лек завой, който не беше честен.
Водещ: Кое беше, онова изречение, че си искал половината от евентуалната бъдеща власт?
Слави Трифонов: Не само това. Той се опита по един начин, който не беше почтен в никой случай, да сложи това, че аз критикувам министър-председателя, който няма значение как се казва. Няма значение дали се казва Бойко Борисов, или се казва Сергей Станишев, или се казва Иван Костов. Забележи, не споменавам Симеон, при него беше най-лежерно. Тогава някакси всичко, което правиш, все едно замахваш да удряш в мъгла.
Водещ: Кое не му е лежерното сега?
Слави Трифонов: При Бойко Борисов и при Сергей Станишев не толкова, но при Иван Костов – тогава властта иска да бъде твърда и не приема критики. Не приема критики. Ти излизаш и казваш нещо си… Но понеже сменяме въпроса, тогава нещата станаха, той лично е сърдит, понеже аз нещо си направих. Аз исках да стане ясно, че това не е лично. Ако е лично, сега и на теб ти казвам, всичко лично си е мое.
Водещ: Не лично, не лично. То не беше конфиденциално.
Слави Трифонов: Вие ми задавате въпроси и аз ти казвам: всичко лично е лично. Но вие сте хора, ето, вчера интервюирахте бившия главен прокурор Филчев. Аз го интервюирах също. Това са разговори, които са насочени… Аз поканих и Цветан Цветанов. При вас идва, при мен не иска. Ходи и в Нова телевизия, там с най-голямо удоволствие. При вас идва също, при мен не иска Цветан Цветанов. Защо? Аз излизам и казвам: добре, не мога да си представя как си декларирал 30 000 лева и след две години, при положение, че си бил държавен служител, пък си спестил 120 000 лева. Откъде дойдоха тези 90 000 лева, как ги спести? Не вярвам на тези неща и мисля, че всеки един нормален човек не вярва. Ти си държавен служител, ние сме частници. Аз си декларирам моите доходи, но аз съм частник и не ощетявам държавата.
Водещ: Дай да се върнем към Бойко Борисов, за да стане ясно…
Слави Трифонов: Защо да не отидем към Цветан Цветанов?
Водещ: Защото той хвърли една реплика.
Слави Трифонов: Кой хвърли една реплика?
Водещ: Бойко Борисов беше казал…
Слави Трифонов: За 50 на 50 ли?
Водещ: Да.
Слави Трифонов: Ще кажа, това е било в разговор, който не може да се извади.
Водещ: Изглеждаше, че си едва ли не алчен за власт, половината министри ти да ги посочваш…
Слави Трифонов: Ама разбира се, че е така. Искам ако може да делна тук, да. Всеки може да каже всичко. Не може вътрешният министър да каже, че бившият главен прокурор е поръчал убийството на Николай Колев, а да няма доказателства за това. Може да го каже някой журналист и той би могъл да бъде съден. Но вътрешен министър! Представи си тази случка в Белгия. Вътрешният министър на Белгия казва, че главният прокурор на Белгия е поръчал убийството на няколко прокурори. Това ще бъде чутовен скандал, който ще огрее и България. В България всеки може да каже всичко и никой няма да го провери. Никой бе, никой. Ето тази история с президента. Излиза някакъв сайт и аз все се обяснявам по новините на БТВ и казва един от поддръжниците на президента, че е Слави Трифонов. Чакай бе, някой питал ли ме е? Видял ли е някой доказателства? Никой. Никой Никъде. Това е сайтът на Стояна Георгиева, която беше главен какъв беше там на Иван Костов при леля му. Тя иска да направи жълта интрига мръсна и я прави. И всички тръгват и го правят.
Водещ: Тя беше вкарала там много имена. Всички се оправдаваха, отричаха, че не влизат.
Слави Трифонов: Какво ще се оправдават, това да не е нещо лошо?
Водещ: Може да не е било недобронамерено, а да не е било проверено.
Слави Трифонов: Няма значение, това е тъпо, непрофесионално. И другите журналисти. Ако тя го е направила, другите журналисти трябва да питат: чакай бе, това наистина ли е така?
Водещ: Явно те подозират в топли симпатии към Георги Първанов и заради това.
Слави Трифонов: Какво значи подозират, виж какви думи използваш. Това е нещо, което… В публичното пространство всеки може да каже всичко. Ето, Бойко Борисов излиза и казва: той поиска 50 на 50. Чакай бе, това така ли е?
Водещ: А така ли е?
Слави Трифонов: Не, не е така. Но въпросът е, че това е лично, това е казус, който касае един разговор.
Водещ: Лично е, но е казано публично от премиера и то не става лично, а става скандал.
Слави Трифонов: Значи, след като го е казал премиерът, той говори само истината, така ли?
Водещ: Не, не.
Слави Трифонов: Как не, нали самият ти казваш: каза го премиерът. Значи трябва да приемем, че премиерът говори само истини.
Водещ: Казано е публично, не ме разбра.
Слави Трифонов: Значи ако не го е казал той, а го е казал някой друг, може да е лъжа. Но ако го е казал великият Бойко Борисов, това е истина.
Водещ: То беше казано публично, това имам предвид. Когато Бойко Борисов го каже, или вътрешен министър…
Слави Трифонов: Добре, защо говорим за Бойко Борисов, ние говорим за министър-председателя. Бойко Борисов е мой приятел, бил мой приятел, или нещо там, което си е мое лично. Министър-председателят е господин Борисов. Това е министър-председателят. И самата длъжност министър-председател изисква да има опозиция и медиите по-скоро да бъдат опозиционни. Това е тяхната същност.
Водещ: Само да уточним нещо, твоята интерпретация е, че каквото каже Бойко Борисов, това е…
Слави Трифонов: Не е моята интерпретация. Това е интерпретация на медиите. Каквото каже Бойко Борисов всички вие смятате, че е вярно.
Водеща: Няма как да не зададем този въпрос към човека, който …
Водещ: Не е така, има и критични медии.
Водеща: …е вкаран в тоя разговор, особено това е едно от най-популярните лица в България, нарича се Слави Трифонов, всяка вечер го дават по телевизора.
Слави Трифонов: Ама аз нали ви го обясних това преди много време, защо трябва се връщаме към него? Нали го казах ясно. Позволявам си да коментирам това нещо само защото с това се опитва да се измества центърът. Центърът не е в това, че аз нещо съм искал, пък някой нещо не ми е дал. Това е министър-председател, аз съм медия. Това е центърът. Медията е критично настроена, моята медия е критично настроена към всеки министър-председател. Няма значение, че се казва Бойко Борисов.
Водеща: Вие сдобрихте ли се в крайна сметка?
Слави Трифонов: Мила, ти дали не разбираш какво ти казвам? Ако аз имам гадже или приятел, никога няма да го коментирам пред тебе. Няма значение дали съм се сдобрявал или съм се карал. Това си е моя работа. Колко пъти трябва да го кажа? Няма значение сдобрил ли съм се, не съм ли, няма никакво значение. Има значение министър-председател – медия. Това е основното, а оттам нататък всичко друго е лично и то си е мое и аз няма да го коментирам пред никого, най-малко пред вас.
Водеща: Мислил ли си да намериш някаква форма, така че да участваш в политиката? Направи един тест на парламентарните избори с мажоритарно участие на кандидат, подкрепен от теб и от твоите колеги.
Слави Трифонов: Така е.
Водеща: Сега обаче идват нови избори. Мислил ли си за такова нещо?
Слави Трифонов: Ами няма да ти кажа. Ако тръгна да казвам, сега пред 20 души ще казвам подобни неща.
Водещ: Защо, защо не искаш да кажеш това? А като не кажеш, ще излезе, че имаш такава идея.
Слави Трифонов: Ами могат да имам всякакви идеи. Те са си мои лични, персонални и не съм длъжен да ги споделям с никого. Значи, мнението ми за политиката, е, политиката е изключително неприятна работа в България и всеки честен и достоен човек се чувства омърсен. Аз познавам хора, които са се опитали от чисто алтруистична гледна точка, от чисто идеалистичен подход да участват в политиката да правят добро на хората, но са се почувствали омърсени и са се махнали. Политиката е мръсна работа в България за съжаление. Ами аз не смятам да сменя компанията на Цветан Неделков или на Нели Петкова с компанията на Искра Фидосова. Просто няма да го направя сега.
Водещ: Сега?
Слави Трифонов: Като кажа „сега”, ще се хванеш веднага. Като казвам сега, казват ти, не защото ще го направя утре или други ден, защото аз не мога да ти кажа какво ще се случи след една или две години. Първо, да сме здрави, това е най-важното, живи-здрави. Да сме здрави и всичко ще бъде ок. Но кой знае, всякакви неща са възможни. Те са възможни за г-н Петко Сунгурларски, който живее в Каспичан, не знам дали има такъв човек, който също може да го направи. И за мен, и за теб, и за всеки един. Така че аз не съм такъв човек, който крайно мога да ти кажа, не, 100 %, не. 99 % ти казвам, че аз нямам интерес към политиката.
Слави Трифонов: Има ли шанс като човек, който се интересува, вълнува, информиран е, търси информация, има ли шанс една евентуална партия на Георги Първанов? Изобщо как гледаш на тия неща? Появява се АБВ…
Слави Трифонов: Аз мисля, че проблемът на сегашното правителство е, че няма обективна, добре работеща, структурирана опозиция.
Водещ: Това алтернатива ли е?
Водеща: Е ли Георги Първанов евентуално такава, би бил?
Слави Трифонов: Чакайте, ако ме изслушате, ще ви кажа. Според мен това би било проблем на всяко едно управление, а не само на това. Мисля, че има много непрофесионални ходове от страна на това правителство и има няколко министри, които се справят добре и тук на първо място бих сложил г-н Мирослав Найденов, който всеки един нормален човек би изпитал удоволствие от факта, че той прави някакви неща, удовлетворение. Има други министри, които не се справят добре. Мисля, че има голяма некомпетентност от страна на правителството в много отношения, мисля, че има едно скачане напред-назад от страна на правителството и конкретно на министър-председателя много често. Мисля, че има неща, които се казват, пък не се вършат. Мисля, че има некомпетентност, това е основното нещо, което ме тревожи в сегашното правителство и мисля, че една добре организирана и структуриране не, а една работеща опозиция би посочила много обективно грешките на правителството. Такава опозиция няма. В момента не съществува. Дали може да бъде формированието на Георги Първанов, аз не мога да ви кажа, защото то още не е политическо формирование. Това е едно движение, което президентът го е подкрепил. Това не е негово…
Водещ: Обикновено става партия.
Слави Трифонов: Обективно като стане партия, ще ти кажа
Водеща: Всички такива движения стават партия след това.
Слави Трифонов: Е, супер, като стане партия, след това ще ти отговоря. Засега това е едно движение, което се опитва да бъде своеобразен граждански коректив на това, което се случва, и да привлича разни хора, които са качествени и добри. В това няма нищо лошо, но аз…
Водеща: Ти би ли се включил, ако те поканят?
Слави Трифонов: Къде, бе?
Водеща: В едно такова с идеална цел, добронамерено, за решаване на въпросите гражданско сдружение?
Слави Трифонов: Никога. Защото и двамата казахте, че всъщност то е политическо, има политическа цел.
Водещ: Има, предполагаме.
Слави Трифонов: Предполагам и най-вероятно така ще стане. Но аз не бих се включил в подобно нещо. Никога. Ако ще се случва нещо, то се е случило нещо, защото аз съм го направил или аз участвам.
Водеща: А не че някой друг го е повел?
Слави Трифонов: Никога. Какво значи повел, бе, хора? Вие ме изумявате. Става дума, би било добре да е сблъсък на идеологии, сблъсък на как да кажа на такива базисни, не може да се сблъскват само личности. Това не е добре. Не е добре за никой. И за държавата не е добре. Георги Първанов срещу Бойко Борисов, тоя срещу оня. Не е добре, трябва да се сблъскват идеологии, концепции. Това е добре за една държава. Личностите само могат да осъвместяват или да водят подобни начинания, но не и да бъдат конкретно те в основата. Защото винаги човек е уязвим в тоя ред на мисли. Това, което казах за бизнеса, тук в политиката е малко по-субективно. Тука трябва да има, демокрацията,
Водеща: Дават ни сигнал, което означава, че трябва да вървим към финал. Да укротим малко страстите.
Слави Трифонов: Страстно ли изглеждам? Аз съм такъв, какъвто съм.
Водеща: Беше да, емоционален, което е съвсем нормално.
Слави Трифонов: Искате да (…) или да мрънкам през цялото време?
Водещ: Как си представяш след 10 години нещата, колко напред си правиш планове?
Слави Трифонов: Аз ли? Пет години.
Водеща: Петилетка.
Водещ: След пет години какво си представяш? За себе си.
Слави Трифонов: Мисля, че това, с което трябва да се занимава моят екип, моите колеги, искам да звучи така, мисля, че това, с което трябва да се занимава една телевизия, задължително трябва да се правят повече телевизионни предавания от седем осми, защото има много добри професионалисти, които работят тук. И те са го доказали. Дали ще е „Сървайвър”, дали ще е „Мюзик айдъл”, дали ще е „Файв старс”, седем не знам си какво. Много предавания са правени. Мисля, че трябва да се правят телевизионни предавания, включително и публицистични. Мисля, че публицистичните предавания не трябва да бъдат приоритети само на телевизиите. Трябва да се правят и от частни продуценти, защото какво от това, че си частен продуцент, ти имаш някакви различни виждания, мисля, че телевизиите трябва да разберат и стойността на публицистичните предавания, правени от частни продуценти. Другото е телевизия, това, което ми харесва, това, което ми се прави, са телевизионни предавания и песни, такива неща. Шоу бизнес.