в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51