Стоян Иванов, зам.-председател на медийната комисия в парламента: ВАЦ деформира вестникарския пазар

в. Република | 21.06.2010

- Г-н Иванов чу ли се гласът на представителите на медиите по време на дискусията за собствеността и свободата на печата, радиото и телевизията?

- Аз не зная дали това е била целта на дискусията. По скоро трябваше въпросът за изготвянето на нормативния акт да бъде поставен на масата. Относно мненията на представителите на медиите, аз забелязах, че те почти не се изказаха. Някои се включиха в края на обсъждането. Така че от тази гледна точка едва ли въпросната цел е постигната. Това, което стана ясно е, че се готви нов медиен закон и че той е от две части. От една страна е изцяло нов нормативен акт, а от друга ще има промени в законодателството, целящи максимално разкриване на слабостта на медиите и изваждането наяве на капиталите, с които се финансират. Това е хубаво, но| според мен е недостатъчно, защото е само една част от проблема.

- Като участник в дискусията Вие изразихте умерен песимизъм точно в графата за собствеността. Не е ли и сега ясно кои са собствениците на медии?

- Значи, че това е ясно и в момента, не е точно така, защото се отнася само за част от медиите. За друга се знае само формално кой е собственик. Но кой действително ръководи и как се финансира вече е друга тема.

- А тази тема как може да бъде изкарана на светло? Има ли въобще такъв механизъм, който ще бъде заложен в новия закон?

- Ето заради това бях умерен песимист да се слагат законови ограничения. В крайна сметка има начини те да бъдат ясни. Разбира се при максимално изчистен закон, ще бъде по-добре, от колкото при липсата му. Така че е хубава тази идея. Въпросът е дали е достатъчна. Ще ви кажа и нещо друго. Ето, г-н Петьо Блъсков по време на дискусията много правилно повдигна въпроса и аз напълно се солидаризирам с него: ако ще си говорим за коректност на медийния пазар, в никакъв случай не трябва да забравяме и създаването на медийния монопол. В закона трябва да има гаранция, че не е възможно едно лице или група хора да успеят да установят монопол, както се отнася и за рекламния пазар в медиите. Защото, в крайна сметка, информационните издания – особено електронните, както и вестниците, също се издържат основно от реклама. А тази деформация на рекламния пазар започна с влизането на ВАЦ в България. Сега господата от тази фирма са много обидени, че настъпва друга агресивна групировка. Но аз ще припомня на ВАЦ, че им беше страшно хубаво, когато деформираха и превзеха българския вестникарски пазар – не само централния. Спомням си, че във всички икономически активни райони на страната те създадоха местни издания и благодарение на това там този пазар направо беше унищожен с дъмпинг на цените на вестникарските продукти, с вкарването на големи приложения в двата големи ежедневника – "Труд" и "24 часа", без да се подаде цената на ракетата носител. Имаше обявяване на рекламни цени, които бяха умишлено държани по-ниски в приложенията.

- Тогава регулацията на самата реклама в медиите не е ли най-важното нещо?

- Ами регулацията на рекламата може да се осъществи по един единствен начин. Първо, задължително да има някакви правила до колко човек, който се занимава с реклама може да се занимава с издаването на медии или пък да има собственост в тях. И второ, което е много важно – трябва да се говори за различните видове концентрация, които биха могли да се случат на медийния пазар. Трябва да има ясни законодателни права срещу дъмпинга.

- Кога можем да очакваме този закон, който се готви от експертна група в Министерския съвет, да види бял свят?

- Аз го казах на дискусията, но не знам до колко е станало ясно на участниците. Мисля, че хората, които участват в тази работна група, а и колегите от медийната комисия в парламента, знаят, колко е добре, че се готви този закон. Същевременно е много лошо, че той засега се подготвя само от тесни експертни групи. Аз съм на мнение, че трябва само да се заложат основните идеи, а по-късно те да бъдат подложени на широка обществена дискусия, включително и в парламента и комисията по медии. Засега не знам докъде са стигнали колегите. Дай Боже скоро време да видим този нормативен акт и тогава действително той да бъде подложен не само експертно, но и на широко обществено обсъждане – имам в предвид от хората, които са свързани с медиите и медийния пазар в България. Защото при предишните промени в Закона за радиото и телевизията се постъпи доста прибързано.

- Казвате, че идеята за такъв закон е добра, но не е ли закъсняла във времето?

- Много е закъсняла, защото пазарът беше деформиран, играчите вече са други. Сега е много трудно да се правят промени. Каквото и да твърдят колегите, включително и хората, които са по върховете на веригата на медийния пазар е ясно, че средата в България е деформирана.

- Това поправимо ли е?

- Няма непоправими неща, но аз го казах и на дискусията – в България има медийна гилдия по-принцип, но няма чувство за медийна общност. Надявам се, че представителите на този бранш да узреят до мисълта, че сегашната обстановка не е нормална. Всъщност ситуацията в медиите много прилича на тази в държавата. Играе се уж по някакви правила, уж има някакви закони, уж има някакви етични кодекси, обаче в крайна сметка основните играчи са на първо място, както и основните интереси и това определя голяма част от действията на медийния пазар. Това са основните проблеми, които ги има и в държавата. Съвсем естествено, макар и по различен начин ги има и в медиите. Налице са корупция, игра на мръсни пари т.н.

***
Стоян Иванов, е роден на 1 ноември 1962 година в Бургас. Завършил е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Бил е учител една година, а после е работил като журналист в различни издания. Занимава се основно с разследваща журналистика. Женен, има една дъщеря. След парламентарните избори през 2009 година влиза в парламента от листата на "Атака". В 41-то НС към момента заема и поста зам.-председател на Комисия по културата, гражданското общество и медии.
***
Кариера
През 1988 година Стоян Иванов започва кариерата си на журналист във вестник "Ком" Той е един от първите репортери, дадени под съд още по тоталитарно време и то от прокурор. Читателка на вестника твърди, че обвинителят е прикрил факти по дело, за да стовари вината върху нея. Въпреки че Иванов е взел мнението и на двете страни, прокурорът решава, че е оклеветен и завежда дело. То приключва безславно, "удобно изгубено" от висшестоящите колеги на магистрата.

Стр. 9

Leave a Reply