Страшен съм, а!

в. Седем | Иво ИНДЖЕВ | 18.08.2010 

"БГ РАДИО" се осмелиха да ме поканят на екрана на БНТ и си понесоха наказанието за "дързостта": наложи им се да се гърчат и да ми обясняват часове преди прякото съвместно предаване с държавната телевизия защо… не трябва да участвам. Като бивш телевизионен водещ мога да си представя какво е усещането да кажеш на избрания от теб гост, че е нежелан. Не ми се е случвало, но унижението да изпълниш такова нареждане трябва да е голямо – питайте Карбовски, който ме беше поканил веднъж в "Дарик", но ми звънна да се оплаче, че началството не му дава и че за компенсация му позволили да покани… Иван Костов (на 15 октомври 2006 г.) .
Страшен съм, а!
Да измислиш причина за прогонването на госта, която да не е истинската, но все пак да звучи някак приемливо, е роля, която не пожелавам на никой уважаващ себе си журналист.
Преди седмица, когато съобщих в блога, че има "опасност" да се появя във вторник на екрана на БНТ по покана на "БГ РАДИО" в рамките на предаването "Лица в ефира", явно съм уцелил в десетката с шегата за "опасността".
Страшен съм, а (в смисъл че понякога познавам)!
Обяснението на "БГ РАДИО" (защо оттеглят поканата си в последния момент) се свеждаше до твърдението, че форматът на шоуто "Стартер", за което цяла седмица им се виждах подходящ, изведнъж се оказал неподходящ, защото щяло да става дума за музика (интересно кога са си изяснили формата и са сколасали да намерят друг участник?). Щели да ме поканят друг път – като в стария виц за възклицанието на Иванчо: "Тате каза, че ще ми купи колело, ама
друг път".
Честно казано, бях заподозрял, че "нещо се мъти" с (прекалено любезната за такъв като мен) покана за участие, защото ми бяха обещали да ми пратят въпроси, на които да отговарям духовито (!). Но нищо не изпратиха. Като непоправим позитивист и оптимист бях склонен да отдам това на прословутото българско трудолюбие, както би казал Симеон (не водещият на предаването, съвпадението на имената е случайно). Но…
Впрочем дори и обаждането за отказа не беше по инициатива на домакините усъмних се и им звъннах да разбера какво става, защото се бях наканил да пропътувам стотина километра, за да спазя уговорката. И едва тогава, след няколко прекъсвания на разговора ("лоша връзка"), изплюха камъчето. Камък ми падна от сърцето толкова са любезни, а да ги злепоставям пред властта! Страшен съм, а! Стана ми обаче интересно да си отбележа кой е събеседникът, който е преценен като по-подходящ за ролята в "музикалния формат". Някой певец? Композитор? Музикант, най-общо казано?
Бях "аз": мъж на приблизително моята възраст и ръст, с летен загар, с набола брада, многодетен, с тъмни очила, с ясна склонност към каламбура и "син"! Направо мой двойник. Но само в това отношение. Защото се оказа политик, макар и с артистичен вид и поведение – Любен Дилов-син.
Да не би пък това да е някакво специфично отмъщение, че го споменах в книгата си "Президент на РъБъ" като главния редактор на "Новинар", който спира отпечатването на броя заради статия на Иван Бакалов в моя подкрепа, след като напуснах Би Ти Ви (с репликата "Няма да си влошавам отношенията с президента заради Иво Инджев")? Едва ли. Не очаквам в БНТ да са чели книгата. Но други явно са я чели и са взели мерки авторът да не се показва по държавната телевизия.
Страшен съм, а!
Послеслав: За онези, които решат, че нещо си въобразявам и че ги "занимавам" със себе си заради "славата", пожелавам много славни дни и нощи в четене на омразни текстове на омразни автори. Сигурно е готино, но не знам с какви хапчета се постига!

Ivo.bg

Стр. 5

Leave a Reply