в. Новинар Юг, Хасково | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче Веле | 2009-11-18
Някой може да си помисли, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са се превърнали в основно медийно събитие в България.
Съвсем не. "Тумбалумбата" на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радиотелевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси "А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?" или "Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?" прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама. И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за публично-интимните отношения между власт и медии.
В навечерието на 20- годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си "национални", след което участниците побъбрили "приятелски" с домакина на чаша вино в президентството.
В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да "уважи" деня на отворените врати на прословутата медиа…
Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни греховни контакти с медиите. Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да "придружават" безплатно в президентския или премиерския самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като "официални посещения". Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на "бащиците", както и днес иронично наричат първите ръководители на "държавата и народа", се правят пред едни и същи журналисти от проверени (разбирай "контролирани") медии, а
излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподаническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.
Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели. През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция "Бъздеш" (Buzzdash) направи проучване в интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. В годишния си доклад за 2009-а организацията "Репортери без граници" постави европейска България на 68-о място в класацията за свобода на печата (последна от всички държави в ЕС), изоставаща на сериозна дистанция от Гана, например.
През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на "всичко и с всеки медии " за "мероприятия със съмнителен ефект", както отчетоха експерти.
От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар, засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията. А най- малко за българската такава.
16.11.2009
Стр. 7
