Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.