сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 2010-04-03

Руският олигарх Александър Лебедев, който купи и в. "Индипендънт", твърди, че заедно с Михаил Горбачов щял да спасява качествената журналистика по света

Точно 20 години след началото на перестройката в някогашния СССР перестройчиците се заеха да внедряват гласност и по широкия бял свят. Засега – главно на британска почва. На 25 март близкият до Михаил Горбачов руски олигарх, банкер и медиен магнат Александър Лебедев, собственик на руския вестник "Новая газета" и на вечерния британски таблоид "Ивнинг стандарт", купи срещу символичната сума от 1 паунд и влиятелния, но силно задлъжнял "Индипендънт" заедно с неделното му издание. При подписването на сделката Лебедев съобщи, че двамата с Горбачов ще създадат фондацията с нестопанска цел Novaya Independent Media Foundation (NIMF), която ще финансира свободната преса по света. Ето как олигархът обяснява мотивите си в своята "Новая газета" и в сайта си: "Смятам, че качествената преса е едно от най-важните завоевания на човешката култура. Мисля, че ще съумеем да обединим в единна фондация усилията на качествени издания – "Новая газета" в Русия, Independent и London Evening Standart във Великобритания, както, възможно е, и редица други проекти. Днешните приказки, че вестниците изживяват своето време, са недобросъвестни приказки. Сериозната журналистика не се ражда онлайн. Затова учредяваната фондация ще съдейства за развитието на традиционните вестници и на техните портали. Една от главните цели, които си поставя свободната преса и на която ние искаме да съдействаме, е развитието на журналистиката на международно ниво, противодействието срещу корупцията като една от основните заплахи срещу човечеството. При създаването на тази структура аз се ръководя именно от тези цели, а не от желанието за печалба."
В сегашните тежки кризисни времена медиите по света една след друга минават на командно дишане заради глад за финансови постъпления, наподобяващ кислородния и предизвикан най-вече от рязкото свиване на рекламния пазар. Така че на този фон красивите намерения на Лебедев изглеждат направо като животоспасяваща процедура тип "уста в уста". Този метод за реанимиране обаче носи и риска от предаване на бацили. Заразяването с критериите на спасителя за свобода и независимост е направо неизбежно. Затова на Острова не спират да напомнят кой точно е 50-годишният днес Лебедев – кадрови служител на съветското разузнаване, работил под прикритие в посолството на бившия СССР в Лондон по време на управлението на Михаил Горбачов. Впрочем в тогавашните задължения на Лебедев влизало подробното анализиране на британската преса… Сянката на "шпионина, който дойде от студа"
още се стеле след олигарха, въпреки че той напуска тайните служби през 1992 г. и се посвещава на частния бизнес. Самият Лебедев не крие раздразнението си, когато гледат на днешни негови действия през призмата на миналото му на разведчик. Многозначителна е репликата му в телевизионно интервю за ITV News, взето по повод купуването на "Ивнинг стандарт" миналата година: "Ами ако бях гинеколог, щяхте ли да ме питате защо съм купил "Ивнинг стандарт"?" Позитивен поглед върху миналото и върху настоящето му неочаквано предлага френското списание "Експрес", според което Лебедев е "антиолигарх", "филантроп" и "въплъщение на руската версия на американската мечта – превърнал се е от комунист в успешен либерал". Може би поточно би било – в успешен социалдемократ. Нали именно такава идеология обяви, че вече изповядва Михаил Горбачов, с когото Лебедев е тясно свързан. Не само в идейно-политически, но и в чисто делови план. Двамата са съсобственици например на "Новая газета". В същото време Лебедев е и учредител на международната фондация "Раиса Горбачова". През есента на 2008-а пък заедно с Горбачов става инициатор за създаването на Независима демократична партия на Русия. Вярно, преди това за пет години преминава през три други партии – "Родина", "Единна Русия" (путинско-медведевската), "Справедлива Русия", като и от трите е бил депутат в Думата.
Сега залага най-вече на съратничеството си с първия и последен съветски президент, което е нещо като "знак за качество" за самия Лебедев, особено пред британската публика. Да не забравяме, че някогашната световна Горби-мания тръгва именно от едно посещение във Великобритания на все още само членуващия в Политбюро Горбачов. Най-подозрителните на Острова обаче не се уморяват да напомнят, че бивши шпиони няма, и допускат, че с пробива си на британския медиен пазар Лебедев просто изпълнява задача по излъскване на имиджа на Москва, пострадал покрай убийството на журналистката Анна Политковская (работила между другото тъкмо в неговата "Новая газета"), отравянето на бившия агент Александър Литвиненко, войната в Грузия, газовата криза от началото на 2009-а и т.н. Подмятат се и версии за недостатъчно прозрачно зараждане на възлизащото днес на 1.4 млрд. долара състояние на бившия разузнавач, чиято последна задача в тайните служби е била да пречи на изтичането на руски капитали в чужбина… Според официалната биография на Лебедев след уволняването му в запас в чин полковник той създава Руска инвестиционна компания, която през 1995 г. купува малката и проблемна Национална резервна банка (НРБ). За две години банката става една от най-големите и устойчивите 6 страната, каквато е и до днес. Тя се превръща в ядро на Националната резервна корпорация, която днес е втората след руската държава по притежавани акции в "Аерофлот" и "Илюшин финанс Ко", има солидни дялове и в "Газпром". Лебедев действа с размах и в строителството, в курортното дело, в производството на картофи, в социалните проекти. Щедър меценат и благотворител е, като подпомага и редица държавни инициативи за съхраняване и издигане на паметници. Амбициран е и неговата "Новая газета" да се възприема като "символ на независимата журналистика в Русия," както е посочил на сайта си.
Опитът му да се поупражнява в същото и на британски терен обаче не буди ентусиазъм на Острова. Основните страхове, обобщени в обзор на Би Би Си по темата, са, че той ще направи и "Индипендънт" безплатно издание както вече постъпи с "Ивнинг стандарт". А това ще срине останалите големи британски вестници като "Гардиан", "Таймс","Дейли телеграф", "Дейли мейл". Едва ли някой ще иска да плаща за тях, след като сродният им по категория "Индипендънт" ще върви без пари. Засега Лебедев не е оповестил в детайли плановете си за развитие на своята нова придобивка. Прогнозите се базират върху вече приложения от него подход към "Ивнинг стандарт". Таблоидът днес е с променен облик и подобрен професионален състав, по-качествен е от събратята си, разграбва се гратис по спирките на метрото и за по-малко от година тиражът му нараства от 250 000 до 600 000 екземпляра. Разбира се, за този резултат много съществена роля изиграват вложените от Лебедев в изданието 31 млн. долара. Самият олигарх в едно интервю определя харчовете си по "Ивнинг стандарт" като "красив начин за губене на пари". Инвестицията обаче може би все пак си струва и е доста вероятно скоро да донесе печалба – поне ако се съди по съдбата на "Метро", другия безплатен вестник във Великобритания, който се оказва много изгодно търговско начинание. Цитирани от Би Би Си медийни експерти констатират парадокса, че цялата преса скоро може да се превърне в безплатна, докато нейните електронни версии ще стават платени. Факт е, че по същото време, когато беше оповестена сделката за "Индипендънт", се разбра за намерението на Рупърт Мърдок да въведе такса за влизане в сайтовете на неговите "Таймс" и "Сън".
Лебедев също не подценява интернет -той вече обеща, че ще гледа да подобри и да разшири уебстраницата на "Индипендънт". Но смята да подсили сериозно и печатното издание с привличането на авторитетни журналисти. Очаква се също да събере редакциите на "Ивнинг стандарт" и на "Индипендънт" в общ офис. Икономиите от това обаче ще са несравними с разходите, които го очакват – и по покриване на дълговете на "Индипендънт", и по промените в него. Очевидно олигархът не се притеснява от харченето за "свободна преса" и за поддържането на легендата, че подобен артикул въобще може да съществува. Продуктът определено е луксозен и отговаря на реномето на Лебедев. Но е и лесен за подправяне. Ненапразно, казват, глобализацията вече пълни с ментета и бутиците.
МЛАДА ГВАРДИЯ
Когато миналата година Александър Лебедев купи "Ивнинг стандарт", таблоидът бе поет от регистрираната през декември 2008 г. в Лондон фирма Evening Press Ltd. фирмата се води на името на сина на олигарха – 28-годишия Евгений Лебедев, който от години живее в британската столица. Младежът няма никакъв опит в медиите. Лондонската му слава е главно на плейбой. Смятан е за един от тримата най-желани ергени на Острова. Бил е гадже на Гери Халиуел от "Спайс гърлс", а в момента ходи с 16 г. по-голямата от него Джоли Ричардсън, дъщеря на актрисата Ванеса Редгрейв.

Стр. 44, 45