в. Банкер | 22.04.2011

Цензурираните за обществото теми, които въпреки интереса на гражданите не се отразяват в медиите, ще бъдат събрани в Топ 10. Това съобщи за "БАНКЕРЪ" политологът и медиен експерт Иво Инджов. Класацията ще изготвят специалисти и найвероятно тя ще бъде готова до края на годината. Идеята е забранените за обществото теми да бъдат оповестявани ежегодно, както и да се проследява дали след това има някакво развитие в средствата за масово осведомяване по тях. Проектът "Лаборатория за проучване на цензурираните теми" ще стане реалност, след като се изготви методология за селектирането на темите. "Реализацията ще бъде на фондация "Фридрих Науман" и Института за модерна политика, които подготвят три инициативи", уточни директорът на института Борислав Цеков.
"Държавата трябва да се намеси в медийната регулация, но не като сложи контрол върху медиите, а като създаде адекватни правила. Например собствеността на всички медии да бъде събрана в отделен закон", предложи на форум за корупцията в печата Инджов. Според него нормативен документ за собствеността на средствата за масова информация е абсолютно необходим:"Подобен закон ще обедини всички половинчати досега мерки в тази посока. Ще обхваща прозрачността на абсолютно всички медии – електронни, печатни и онлайн." в момента в Съвета за електронни медии има регистър по Закона за радиото и телевизията, но той не е напълно актуален. През 2010-а пък бяха направени промени в Закона за задължителното депозиране на печатните издания, с които издателите се задължават да излизат на светло и да се самообявят в първия брой за годината. "Показването на собствениците веднъж годишно не е достатъчно. Данните трябва да са актуални по всяко време на годината. Освен това в момента санкциите за тези издатели, които не са спазили буквата на закона, са много ниски. Особено за влиятелните медийни групи", категоричен е Инджов. Глобите са до 5000 лева, но при повторно нарушение.
Преди реакцията на държавата за собствеността на медиите да стане факт, фондация "Фридрих Науман" и Институтът за модерна политика са готови да създадат на граждански начала база данни за медийната собственост. Ускоряването на процеса се налага не само защото липсват надеждни данни за концентрацията на пазара, но и заради промените за достъпа до Търговския регистър. Предвижда се от началото на 2012-а те да станат по-ограничителни и така на практика ще се затрудни набирането на информация за медийната собственост. Държавата трябва да се намеси и в създаването на функциониращо бюро за одит на тиражите. В момента има такова, но в него влизат малко издания и работата му е възпрепятствана дотолкова, че то реално не работи.
Експертите настояват още за сериозна защита на авторските права на журналистите. Според тях е необходимо да се създаде работещ механизъм за това, тъй като в момента работещите във вестниците, радиото и телевизията са изключително уязвими от интересите на своите издатели, а правата им са на "проветриво" място. Гилдията също трябва да се саморегулира, като ревизира етичния си кодекс и отговорността й пред обществото стане водеща пред тази на издателите.
Изследователите разработват още един проект – те ще направят мониторинг какви пари дава държавата във вид на реклама в медиите за популяризирането на оперативните програми на Европейския съюз и всевъзможни пиаркампании. Изключително любопитно е да се види как се разпределят в печата, в телевизиите и радиата тези средства, които превръщат държавата в най-големия рекламодател. След това ще се анализират и редакционните политики на съответните медии. "Идеята ни е да започнем мониторинга, като проследим как се разпределят тези средства през първите две години от мандата на ГЕРБ, след това ще направим същото и за предишните кабинети", уточни пред "БАНКЕРЪ" Иво Инджов. Той е изследвал корупционните практики в печата в книгата си "Медиите – между свободата, политиката и бизнеса". Според него най-разпространено в света е писането на статии срещу заплащане, към което не се прибягва само по време на предизборни кампании. Договори между медии и политици все по-често се сключвали и в "мирно" време. Популярна е и скритата реклама, но тя невинаги можело да се сложи в графата "корупционна практика", тъй като трудно се доказвало наличието на подкуп. Опасни били и близостта на журналистите с политици и пиари.

Стр. 36