Съвет ще планира телекомуникационната инфраструктура на България

в. InfoWeek | 06.06.2011

 

Интеграция на мрежите на администрацията ще бъде осъществена през тази и следващата година

 

за създаване на обществен съвет, който да планира и осъществява прехода от фрагментирана към общонационална телекомуникационна мрежа, се споразумяха бизнесът и публичната администрация по време на кръгла маса "Националната телекомуникационна инфраструктура – ключов фактор за конкурентоспособност". Така ще бъде изградена модерна интегрирана мрежа, ориентирана към услуги, с необходимата резервираност и сигурност. Общественият съвет ще има още за цел институционализирането на добрите практики в публично-частното партньорство, изтъкнато отново като решение на проблемите с телекомуникационната инфраструктура в страната ни. Съветът ще използва опита на експертите от частния сектор чрез публичен модел на работа за постигане на устойчива и дългосрочна политика.
Икономии на средства от поддръжка и нови некоординирани капиталови разходи са очакваните резултати от създаването на обществен съвет. Цел на съвета ще бъде още внедряването на централизирана система за мрежова и информационна сигурност и премахването на възможността за внедряване на несъвместими технологии или такива с висока цена на присъединяване. Предвижда се да бъде създаден уебсайт и група във Facebook, където националният съвет да информира за дейностите си и да се отчита. Предложението бе внесено до министър-председателя и вицепремиерите.
Ако съветът бъде създаден и приеме правилник за работа до юли тази година с решение на Министерския съвет, до септември ще може да бъде приет план за интеграция, а до октомври план за бюджета за реализация на телекомуникационната инфраструктура. Поетапната интеграция и реализирането на националната интегрирана мрежа по този начин ще може да се изпълни в периода 2012-2013 г., обединиха се участниците в дискусията. "През 2011-2012 е предвидено да се осъществи проект по интеграция на мрежите на администрацията. След 2012-а се планира да бъде увеличен преносният капацитет на опорната мрежа, чрез ново оборудване", съобщи Първан Русинов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Материалната база на бъдещата национална телекомуникационна инфраструктура вече е създадена. за това говори увеличаващият се брой на публичните ИКТ системи
заедно с амбицията на всяко правителство да изгражда телекомуникационна инфраструктура. "По наши груби изчисления за последните 15-18 години за ИКТ са изразходвани около 1 млрд. евро Значителна сума, която ако беше канализирана, можеше да доведе до значително по-голям ефект. В момента много от системите се използват неефективно около 15-20%, което не отговаря на вложените средства", заяви Бойко Симидчиев, заместникпредседател на УС на Асоциацията на комуникационните и информационните специалисти (АКИС).
защитата на информацията не само на личните данни, но на класифицираната информация представлява голям проблем за страната ни в момента, подчерта Симидчиев. "Разпокъсаността на публичните комуникационни системи не създава предпоставки за изграждане на единна унифицирана мрежа за защита на информацията", акцентира той. Всяко отделно ведомство у нас изгражда и управлява собствена инфраструктура с често припокриващи се функции и с много неусвоен капацитет. Положителна индикация е обединяването на мрежите на Министерския съвет с тези на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Добър пример за преодоляване на разпокъсаността според Бойко Симидчиев е и че в плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. категорично е очертана интеграцията на стационарната мрежа на българската армия с държавните мрежи.
Много бавно се работи за интегрирането на вече развитите мрежи на Министерството на отбраната, анонсира генерал Христо Тихинов, директор на дирекция "Комуникационни и информационни системи" в Министерството на отбраната. През последните години ведомството е било съсредоточено преди всичко върху вътрешни проекти – като развитието на стационарната комуникационна система "Странджа 2", старта на информационната система на българската армия и автоматизираната система за връзка с подвижни обекти ТЕТРА, която в момента се доизгражда. Очаква се тя да покрива 45-50% от територията на България и 80% – от поделенията на българската армия. Вече е изградена публична интернет мрежа за нуждите на централната администрация на Министерството на отбраната и щабовете на стратегическо и оперативно ниво. Развита е и автоматизирана информационна система на българската армия
за обмен на класифицирана информация, анонсира още ген. Тихинов. Системата осигурява общ набор от стандартни услуги за достъп до вътрешноведомствените информационни системи.
за да се осигури киберзащита, е нужно създаването на национален координационен център с участието на по-широк кръг министерства, заяви Христо Тихинов. Основна роля в структурата трябва да имат ДАНС, МТИТС, МВР, БАН u МО. Според вижданията на МО трябва да бъдат сформирани и групи за реакция на кибератаки. Всяко министерство трябва да има свой център, като те следва да се изградят на базата на вече разгърнатата система от пунктове за управление на министерствата и на държавното ръководство. "Това ще доведе до намаляване на разходи както за поддържане на центровете, така и за логистична поддръжка и охрана", обясни Тихинов.
Сред приоритетите на МО до 2020 г. са модернизацията на навигационните системи на корабите на военноморските сили, придобиването на модул за комуникационна и информационна поддръжка на контингенти, развитието на техническите системи за водене на стратегическо разузнаване, за електронно разузнаване и др.
С приетата стратегия "Европа 2020" от ЕК у нас предстои реализирането на много междуведомствени проекти. Това означава, според
Антони Славински, председател на УС на Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), че трябва да се създаде междуведомствено партньорство преди публично-частното. "В момента то постепенно се развива, но темпото не е достатъчно – частният бизнес би искал да види много по-ефективно сътрудничество", коментира той. Публичночастното партньорство е друг ефективен инструмент за реализиране на мащабни ИКТ проекти, но практиката сочи, че чрез закон това не може да се постигне, акцентира той. "законът за обществените поръчки и законът за концесиите дават договорна рамка, но публично-частното партньорство изисква синхронни интереси, доверие и дългосрочно сътрудничество", обобщи Антони Славински. Той посочи като пример за добра практика за ПЧП Националния съвет по публично-частно партньорство в Канада, който разглежда предложения на частния сектор, одобрява разумните сред тях и събира библиотека от добри практики, с което създава рамката на сътрудничеството.

Стр. 1, 2

Leave a Reply