Списание Business Lady I Даниела ИЛИЕВА I 18.01.2013
ПР-ът не са само лъскавите събития, а рекламата – съблазнителните корици…
… зад тях стоят много непопулярен труд, напрежение и съмнения
Анелия Сурлекова е Директор на агенция „Брокс Вижън”, предлагаща услуги в областта на рекламата и ПР дейностите. Г-жа Сурлекова е завършила Славянски езици и литература в СУ „Св. св. Климент Охридски”. Има специализация по полска литература от Ягелонски университет – Краков, Полша. По-късно записва още две специализации – Банково дело в Международен банков институт в Лондон и Международни икономически отношения, Капиталови пазари и Маркетинг в УНСС.Анелия Сурлекова притежава 17-годишен опит в сферата на маркетинга, обслужвайки клиенти от различни браншове като Сони Ериксон, Практикер, Сердика Център и много други. Има интерес към пътуванията и литературата, омъжена с две дъщери.
Г-жо Сурлекова, по образование и интереси обичате литературата, а сте специализирала банково дело, МИО, капиталови пазари и маркетинг. Кое ви привлече в рекламата и ПР?
Рекламата и ПР-а са сфери, които не търпят ограничения. Колкото по-смели и «шарени» са идеите, колкото по-диверсифицирани са подходите, толкова по-ефектен е резултатът. А за да бъде и ефективен /което е идеята/, се намесват точните науки – стратегическото планиране, мениджмънт и разбира се – финанси. Така че, всяко натрупано през годините познание наистина си идва на мястото. Рано или късно. По пътя си съм минавала през различни периоди или по-скоро маршрути, следвайки вътрешното си Аз, енергия и любопитство. Баща ми казваше, че се надява да доживее да се изуча /т.е. да преустановя с дейностите от образователен характер/, но човек го прави докато е жив, защото ние хората сме любопитни същества и колкото повече поемаме, толкова повече апетитът ни расте.
Какви са специфичните особености на бизнеса с реклама, ПР и маркетинг?
Бизнес като всеки друг. Изисква отдаденост и любов. Всеки ден е различен и наситен емоционално. Онова, което е специфично, е огромното количество комуникация. При това не просто общуване, а целенасочен стремеж за качество и принадена стойност. Това е бизнес, в който за да имаш успех, трябва да изработиш или по-скоро незабелязано да допринесеш за успеха на клиента си. Т.е. да мислиш в неговата посока, заедно с него, но по различен начин. Да подкрепяш името и позицията му, но от ракурса на неговите клиенти. Да градиш успешно имиджа и пазарните му позиции, но от ракурса на актуалната бизнес среда и на неговата целева публика. Нашите клиенти са от различни отрасли и това ни прави хамелеони. Също така засилва необходимосттта от непрекъснато „просвещение”.
До колко еманципиран е бранша, според вас? Кой от двата пола има повече въображение и интуиция в рекламния бизнес?
Разбира се, зависи от мъжете и жените. Но като цяло браншът засега си остава по-скоро „женски”. Като че ли това, че сме по-разпиляни ни прави многопистови, което е характерно изискване към работещите в нашата сфера. Жената по-лесно приема предизвикателството да движи няколко неща наведнъж. Може би това си стои някак заложено в нея – всяка от нас влиза в множество роли на всеки етап от живота си и това ни прави по-витални, по-адаптивни и по-продуктивни J. В комуникативно отношение може би също балансираме по-лесно – не винаги ефективни, но достатъчно обилни, ние отваряме врати включително на емоционална основа. А нашият бизнес е доверителен по своята същност.
Какво означава да си директор на агенция за цялостно комуникационно обслужване?
Една от онсонвите ми функции е търсене и намиране на баланса. Ежедневно и на всички фронтове. По отношение на пазара, клиентите, пазара на клиентите, служителите, тенденциите в бранша, всичко, което води до по-добри резултати следва да бъде открито и ползвано – и то своевременно. Останалото отново е комуникация, отново на различни пластове.
Как оценявате конкуренцията в бранша и по какъв начин се справяте с нея?
Когато говорим за конкуренция в нашия бранш би следвало да имаме предвид конкуренцията в различните сегменти на бранша. Фирмите, които работят в областта на маркетинга в България, са изключително разнородни. От “one man company” до големи структури, които са представители на големи чуждестранни агенции. Многобройните малки фирми, които правят визитни картички, но и „всичко друго” не са ни конкурент. Много несериозно е да си мислиш, че с почти никакъв ресурс можеш да създадеш добър продукт. Големите имена също са различен сегмент – при много от тях клиентът е „даденост” по силата на „международния обмен” на клиенти.
Брокс Вижън е агенция, която работи ефективно на пазара вече над 15 години. Което ще рече, че е преминала през детската възраст и навлиза в своята зрялост. Но, както знаем, това е процес – по-скоро непрекъснат. Крачка по крачка през всички тези години сме се справяли с различните ситуации от контекста на времето и нашия собствен. Мисля, обаче че онова, което сме изградили е пълната и безрезервна посветеност на качеството – като цяло и като детайл. А това в България, в някои случаи е идея-фикс – онова, което ни буди нощем в стреса преди събитие или старт на кампания, многократните проверки на поддоставчиците и самобичуващият анализ след всяка свършена работа. Понякога се случва клиентът да е доволен, а в същото време ние попарени – от един-единстен пропуск, останал незабелязан за останалите. В крайна сметка контролът си остава една от основните предпоставки за качествена услуга. Знам, че не звучи много модерно и е направо екстензивно, но това е „откритието” ми за последните декади. Затова нашата тип „бутикова” агенция разпознава за конкуренти средно големи фирми, създадени с идеята да градят добрия бизнес не за сметка на количеството клиенти, а в името на качеството на продукта, който предлагат. Ние работим в областта на рекламата, но не се рекламираме, имаме своето място и името ни се асоциира с улуги на високо професионално ниво. За мен са важни дългосрочните партньорства – имаме клиенти от повече от десет години, които на практика „водят” новите.
С кои клиенти работите по-лесно – българските или чуждестранните?
Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. На времето големи компании, световни имена ни помогнаха да изградим стандарти за работа. Имали сме случаи, в които сме работили за чуждестранни фирми, които нямат маркетинг позиция в България – в този смисъл се е налагало да вземаме решения сами, като поделение в самата компания. Това са и най-тежките ни моменти – няма с кого да споделиш идеите, вариантите, носиш отговорността сам, от една страна си външна структура, от друга – вътре. Като цяло добрата новина е, че клиентите стават все по-изискващи – независимо дали са български или чужди компании. Това няма как да не ни направи по-гъвкави и по-добри. По-почтени – не, тук няма сравнителна или превъзходна степен!
Разкажете ни за органиграмата, която ползвате във вашата компания? И по какъв начин стимулирате екипа си?
“Small is beautifull” – това се отнасяше, струва ми се, за Швейцария, но като цяло е общовалидно. Затова, противно на общоприетата бизнес логика, не ми се допуска прекомерно разрастване на агенцията. Както вече стана ясно, контролът за мен е една от формите на доверие, но не на предоверяване. А една малка структура е ясна и корекциите могат веднага да се предприемат. Мисля, че хората макар и различни са сродни души, когато стане дума за оценка. Като начало климатът в компанията е от изключително значение – в нашия офис е светло, звучи музика и от време на време има експлозии от смях. Това значи, че хората са щастливи с работата си. Възможността, не, задължителното условие да имат позиция и отношение към онова, което вършат ги прави отговорни и в същото време им дава самочувстие. Екипът, който е готов да „извади на брега давещия се” далеч след края на работното време им дава усещане за стабилност. Това е най-големият ми успех. Наистина, постигнах екипи – нищо, че всеки е различен от останалите. Да, дизайнерите работят със слушалки, защото макар и в отделно помещение, трудно иначе се абстрахират от екзалтираните и доста шумни по природа ПР-и. Бонусите са лични и заслужени, атестациите са работни – след всеки проект, а тийм билдинг-ът обикновено е екстремен, за оцеляващи.
По какви критерии компаниите избират агенцията, която да ги обслужва?
Различни са факторите, които обуславят избора. При нас обикновено идват по препоръка на колеги, партньори, клиенти или след като са наблюдавали нашата работа за други клиенти. Важен въпрос е този за опита на агенцията в определен отрасъл – това е натрупано с години познание, което работи добре. Надявам се само на едно – въпросът за ниската цена никога да не е фактор N1. Защото понякога е по-добре да се откажеш от акция и да задържиш ресурс за нещо смислено, отколкото да маркираш. Ние сме откровени в този смисъл и нашите предложения винаги се състоят от алтернативи с плюсове и минуси за всяка от тях, както и препоръка – задължително условие за информиран избор от страна на клиента.
Развивате ли корпоративна социална отговорност?
Да, до този момент през кампании на клиентите си. Сега имам идея за нещо, което считам за особено важно и е свързано със самочувствието ни като българи, но нямам готовност да го споделя. По-лесно ми е да говоря за неща, които вече сме свършили.
Как определяте успеха?
Като процес. Като вътрешно усещане за баланс. Ние, българите трудно си „признаваме” успеха, трудно припознаваме щастието. Аз се чувствам добре в кожата си – успях да постигна неща, за които не съм и мечтала и да съхраня най-ценното, което имам – семейството си. Имам две прекрасни дъщери – на 16 и 22 години, здраво стъпили на земята и разбрали, че мечтите се постигат с труд и постоянство, и прекрасен съпруг, който вече почти четвърт век е до мен и ме подкрепя.
Какво послание бихте отправили към читателите на сп. Business Lady или по-конкретно към онези, които имат амбиции да градят кариера в бранша?
Мили дами, няма по-интересна и динамична професия от нашата. Тя обаче никак не е бляскава, защото зад всеки успех стои много непопулярен труд, напрежение и съмнения. Защото ПР-ът не са само лъскавите събития, а рекламата – съблазнителните корици. Те са само видимият резултат. Основното, което стои над всичко е любовта към избраната професия, вродената етичност и добитата с любознателност и целенасоченост култура. Усмихнете се широко и се гмурнете в професия, в която реалността и мечтите са размили границите си. Какво по-вълнуващо от това?
