ASK Advertising & PR Services I 17.05.2011

Бизнесът поиска Обществен съвет, който да поеме координацията.

София 17 май 2011 В зала Триадица на Гранд Хотел София, в деня на празника на телекомуникациите, се проведе дискусионен форум за настоящето и бъдещето на Националната телекомуникационна инфраструктура. Форумът бе организиран от АКИС (Асоциация на комуникационни и информационни специалисти), АСТЕЛ (Асоциация „Телекомуникации“) и Български ИКТ Клъстер. Визиите си по темата споделиха представители на браншовите организации, Първан Русинов, заместник-министър МТИТС, Евгени Ангелов, заместник-министър МИЕТ, Иван Димитров, директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи„ в МВР, бригаден генерал Христо Тихинов, МО и представители на академичната общност и бизнеса. Спонсори на събитието бяха Smartcom, IPS, Infinera, Telelink, Juniper networks, Multiplex и Nokia Siemens Networks.

На форума бяха изложени становищата за състоянието на телекомуникационната инфраструктура, управлявана от различните министерства, агенции и други държавни ведомства. Общото мнение е, че всяко отделно ведомство изгражда и управлява собствена инфраструктура с често припокриващи се функции и с много неусвоен капацитет. Двете страни на дискусията подкрепиха необходимостта от слагане на край на феодалните владения и обединяването им в Национална телекомуникационна инфраструктура с общ национален оператор, която е основен инструмент за иновативна и конкурентоспособна икономика, за защита на информацията, бизнеса и гражданите в киберпространството и за подобряване на живота на хората. Такава инфраструктура ще спести много средства от капиталови вложения и поддръжка.

Важността на темата събра не само държавата и бизнес асоциациите, но и непримирими конкуренти на пазара. В започналия диалог бизнесът отбеляза, че за първи път държавата прави стъпки към обединяване на ресурсите и изграждането на национална телекомуникационна инфраструктура, и в много учреждения вече има изградена визия за използване и споделяне на собствените ресурси.

Участниците също се обединиха около мнението, че основният инструмент за постигане на целите е публично-частното партньорство (ПЧП), което все още е само дума в публичното пространство и е необходимо спешно да бъде институционализирано на база европейския опит под формата на закон или добри практики.

За да продължи този процес и да се претвори в реално осъществяване, форумът завърши с предложение за създаване на Обществен съвет за планиране и осъществяване на прехода от фрагментирана и неефективна НТИ, към модерен модел на интегрирана мрежа, ориентирана към услуги, с необходимата надеждност/ резервираност и сигурност, както и за разпознаване, подкрепа и институционализиране на добрите практики в ПЧП. Общественият съвет ще може да използва на експертите от частния сектор чрез прозрачен и публичен модел на работа, за постигане на устойчива и дългосрочна политика.

В предложението се казва, че очакваните резултати ще са икономии на средства от поддръжка и нови некоординирани капиталови разходи; постигане на необходимата надеждност и достъпност на НТИ; изграждане и внедряване на национална, централизирана система за мрежова и информационна сигурност; премахване на възможността за внедряване на несъвместими технологии или такива с висока цена на присъединяване; координиране на процеса на планиране и програмиране на инфраструктурните нужди на отделните ведомства.

Кръглата маса постави и срокове, в които България ще може да се похвали с Национална телекомуникационна инфраструктура. За целта съветът трябва да се създаде и приеме правилник за работа до юли 2011 с решение на МС. Да се направи одит на текущата ситуация до септември 2011 и да се приеме план за интеграция и планиране на бюджет за реализация до октомври 2011. Поетапната интеграция и реализирането на национална интегрираната мрежа да се изпълни в периода 2012 – 2013 г.

Предложението на форума ще бъде внесено до министър-председателя и вицепремиерите.

Акценти от дискусията:

о.з. Бригаден генерал Бойко Симитчиев, представител на УС на АКИС:

„Всяко правителство си е поставяло като приоритет да изгражда телекомуникационна инфраструктура. Публичните ИКТ системи се развиваха с известен хаос и разход на публични средства. Това че техният брой значително се увеличи, ни дава основание да смятаме, че е създадена материалната база на бъдещата Национална телекомуникационна инфраструктура. По наши груби изчисления за последните 15-18 години за ИКТ са изразходвани около 1 млрд. евро – значителна сума, която, ако беше канализирана, можеше да доведе до значително по-голям ефект. В момента много от системите се използват неефективно – някъде около 15-20%, което не отговаря на вложените средства.”

Професор Антони Славински, АСТЕЛ:

„През следващите години ще се наложи да се реализират много междуведомствени ИКТ проекти. Това означава, че трябва да се създаде междуведомствено партньорство. В момента то постепенно се развива, но темпото не е достатъчно – частният бизнес би искал да види много по-ефективно сътрудничество. Публично-частното партньорство е друг ефективен инструмент за реализиране на мащабни ИКТ проекти, но практиката сочи, че чрез закон това не може да се постигне. Законът за обществените поръчки и Законът за концесиите дават договорна рамка, но публично-частното партньорство изисква синхронни интереси, доверие и дългосрочно сътрудничество.”

Петър Статев, Български ИКТ Клъстер

„Дали срещата ни днес, която има за цел да говори за публичната телекомуникационна инфраструктура, не нарушава добрият тон и рамката на отношенията на свободния пазар на телекомуникационни услуги. През последните години имаше идеи да се прави отново държавен телекомуникационен оператор (след приватизацията на БТК), както и идеи напълно отричащи публичната телекомуникационна структура с твърдението, че свободния пазар може да реши всички въпроси. Обществените интереси не могат и никъде по света не се обслужват само от мрежите на търговските телекомуникационни оператори, защото те не са направени с дизайн, отговарящ на изискванията на националната сигурност, за реакция при индустриални аварии и природни бедствия, централизирана информационната сигурност и т.н.”

Първан Русинов, заместник-министър, МТИТС:

„В рамките на управлението на това правителство за пръв път стигнахме до ефективни действия в интегрирано управление и развитие на част от обществените мрежи. ИКТ политиката на сегашното правителство започна през 2009-а година с относително скоростното приемане на Национална стратегия за развитието на широколентов достъп. Погледнато през призмата на европейската стратегия 2020 и по-специално Цифровия дневен ред, параметрите, които заложихме изглеждат малко по-неамбициозни за постигане. Това налага стратегията да бъде преработена и приета програма за постигане на заложените в нея цели. На база вече приетата стратегия ще реализираме няколко етапа. Първият етап е до 2013-а и предвижда подготовката за инвестиционен проект за изграждане на мрежи за широколентов достъп в селските райони на обща стойност 40 млн. лева (по Оперативна програма „Регионално развитие”). В рамките на този проект ще се разшири и опорната обществена съобщителна инфраструктура с около 60 общини, които към момента не са свързани с оптика. През 2011-2012 е предвидено да се осъществи проект по интеграция на мрежите на администрацията. След 2012-а се планира да бъде увеличен преносният капацитет на опорната мрежа, чрез ново оборудване. „

Евгени Ангелов, заместник-министър, МИЕТ и председател на УС на Българския енергиен холдинг, който управлява дружествата НЕК, имаща над 3600 км. оптична мрежа, и Булгартел (2000 км. оптична мрежа):

„За момента дружествата собственици на инфраструктурата НЕК, Булгартрансгаз и операторът им Булгартел разполагат с много километри оптична мрежа. В момента има работна група, която да разработи една практична стратегия как да се максимализира ползата от тези километри оптичен кабел. Има достатъчно свободен капацитет, който трябва да намери подходяща реализация. Тази мрежа трябва да бъде консолидирана на едно място, чрез дългосрочни договори между различните правни субекти. Моето лично мнение е, че не би трябвало да инвестираме и да правим държавен телекомуникационен оператор, а да обединим мрежите и по най-умния начин да ги управляваме с някакъв вид публично-частно партньорство.”

в. IT Forum | Александър ГЛАВЧЕВ | 21.06.2010

По повод 15-годишнината си Българската асоциация за информационни технологии представи нова разширена концепция на популярното технологично изложение БАИТ Експо. Новата версия на събитието е наречена 2.10, като идеята й е да обедини нови и стари форми на бизнес изложение, да включи нови модули като БАИТ Академия, както и възможност за реално и виртуално посещение на изложението, семинарите и дискусиите. Концепцията и изпълнението на тазгодишното БАЙТ Експо 2.10 е поверено на фирма АСК, също дългогодишен партньор на асоциацията. Повече информация за предстоящото събитие сподели Красимира Краева, управител на АСК Реклама и ПР обслужване.

След като миналата година експото не бе проведено, предполагам, че тази то ще представлява своеобразен рестарт на идеята. Какво ще е новото във формулата на БАИТ Експо 2.10?

БАИТ Експо 2.10 ще се сьтои от шест елемента, като изложението ще е само един от тях. Останалите са: БАИТ Академия, b2b (Business-to-business) парк, фирмени събития, дискусионен форум с кръгли маси и шоу програма.
Когато говорим за изложението, трябва да се знае, че то няма да е само компютри, хардуер и софтуер. Искаме под неговия покрив да се представя всичко, свързано с електронните забавления, както и възможно повече мобилни устройства.
Акцентът ще е предимно върху съпътстващата програма – семинари, конференции, демонстрационни площи като "офис на бъдещето", "класна стая на бъдещето" и др. В момента участниците в БАИТ Експо са свикнали да се представят чрез наемане на изложбена площ, но този път ще се опитаме елегантно да заобиколим тази практика. Първо, защото все още се наблюдава отлив от подобни изяви поради кризата. Второ – не разполагаме с предварителна информация за маркетинг бюджетите и програмите на фирмите. Всичко това затруднява много организация от такъв мащаб.
Нещо изцяло ново на изложението е т.нар. БАИТ Академия. Тази идея има дългосрочен характер и ще бъде маркетингов инструмент за тези фирми от индустрията, които се занимават с консултиране, сертифициране и обучения в сферата на технологиите. Те ще могат с кратки презентации да представят своите знания и своя бизнес. След това който желае, може да вземе пълен сертификат, било за Cisco, било Microsoft, управление на проекти или каквото и да е от сферата на високите технологии.
БАЙТ Академия е нова инициатива, която акцентира върху ИТ професионалното развитие. Целта е целогодишно да се правят обучения в различни икономически ниши, така че БАЙТ непрекъснато да си партнира с отделни таргет групи и да представя целенасочено новостите на фирмите членове, работейки с работодателските и браншови организации,. Ние сме убедени, че една такава политика на асоциацията ще доведе до разрастване на ангажиментите на фирмите да представят своите продукти и новости и да бъдат двигател за иновации във всички индустрии.

А платени компоненти в БАИТ Експо 2.10 предвиждат ли се?

БАИТ Академията, която ще издава удостоверения за посетен цикъл от курсове, разбира се, ще бъде платена. Качественото знание, поднесено по един модерен начин има своята цена. Таксите ще бъдат съобразени с нашия пазар и с факта, че сме в криза. Подаряването на знание се обезсмисля, ако хората не са мотивирани да дадат малка сума, за да чуят това, което е ценно за тях. Ще се опитаме да представим лектори за които си заслужава да се инвестира.
Разбира се, ако се появи клиент, който желае семинарът му в рамките на БАИТ Експо да е безплатен към посетителите, той ще поеме "подаръка" за своя сметка. Това е негово решение.
Нямаме друг шанс, освен да бъдем мобилни и гъвкави в предложенията към фирмите, членове на асоциацията. Като организатори се надяваме, че останалите браншови организации ще се включат в новия модел на експото, защото пазарът не е голям, а кризата е за всички.

Въпреки че отвсякъде ни убеждават, че краят на кризата се вижда, бизнесът у нас все още продължава да е резервиран и да гледа no-скоро скептично на всякакви харчове извън тези, свързани с основната им дейност. Как ще убеждавате фирмите да се включат?

Маркетинговият бюджет на нито една компания не е разход. Разходи могат да бъдат парите за бензин, за наем на офис и т.н. БАИТ Експо предлага маркетингови инструменти на всички ИТ и ИТ-свързани компании. Тези инструменти са тясно свързани с всички споменати компоненти на събитието.
Ако една фирма или един мениджър смятат, че участието в изложения е излишно харчене на пари, то това означава, че тази организация няма място на БАИТ Експо. Защото този мениджър или бизнесмен не е осъзнал къде се намира, къде живее и с какво се занимава. А ако 90% от играчите на ИТ пазара мислят така, то няма да има БАИТ Експо. Това ще бъде показателно за развитието на нашия бранш. Ако по време на проблемите се криеш в гората и след края на бурята излезеш като партизанин от шумата, конкуренцията ще те отнесе.

Каква е според вас причината за залеза на БАИТ Експо през последните години?

Аз не искам да коментирам и не знам защо се случи всичко това, но въпросът може би трябва да бъде зададен по друг начин – какво се очаква от един организатор на подобно събитие? Ролята му е принизена до продаването на площи, да изпраща и подписва договори с фирми за наемане на щандове и семинарни зали. Това не трябва да е така. Всъщност организаторът на едно такова събитие трябва да е изключително в час с темата, да познава играчите на пазара, да познава моделите в останалите континенти, форматите там, изобщо да познава пазара, за да може да предложи на фирмите и посетителите онова, от което те се нуждаят. Когато тези функции не се изпълняват, то и крайният резултат няма как да бъде успешен. Организаторът трябва да предложи интегрирани маркетингови инструменти, както и връзка с браншови организации, пред които да се представят продукти, а не просто семинари на някаква тема. Организаторът трябва да може да намери правилните политици, на които да представи идеи за това, че в цял свят ИТ са двигател за излизане от кризата, а при нас никой не ги идентифицира като такъв.
Изпразването на складовете от техника и разпродаването й не е съвременната ИТ изложба, която ние виждаме и смятаме, че трябва да съществува под името БАИТ Експо. През последните години изложението бе зле изпълнено. Не смятам, че някой конкретно има вина за това, а просто БАИТ беше стигнала до момента, че разчиташе на собствените си сили и вярваше, че е усвоила този бизнес. А това е отделен бизнес. Дори смятам, че управителният съвет на БАИТ трябва да намери сили, в лицето на групата, която се занимава с медии и медийни събития, да обучи онлайн всички маркетинг отдели на членовете на БАИТ, защото тази организация иска наистина да даде най-доброто за своите членове, но това няма как да стане, без те да извършат някакви усилия.

Според много наблюдатели ерата на големите изложения безвъзвратно отминава. За това говорят данни от например CeBIT, където всяка година се отчита спад в посещаемостта. Дали интернет и модерните средства за комуникация могат да заменят срещата на живо?

Дори и да се случи заместване на изложенията от онлайн среда, това ще бъде само на около 50 на сто. Не случайно част от лекциите и презентациите на БАИТ Експо 2.10 ще бъдат предавани онлайн. Така че клиентите, не успели да пропътуват 500 км, да имат възможност да ги видят. Виртуална изложба ще задоволи потребностите на онези клиенти, които са по-напред в познанията си, интересуват се буквално от научната част и могат да получат търсената информация, разбира се, заплащайки за това една съвсем разумна такса и спестявайки идването си и разхода за гориво, престой и хотел.
Все пак трябва да се отбележи, че ние нямаме за цел хората да дойдат да си купят компютри на БАИТ Експо. Тук става въпрос по-скоро за услуги, които могат да са свързани с повече от един продукт. Посетителят ще види нови решения, ще се запознае с най-добрите специалисти, ще научи за най-новото от семинарната част, ще гледа свои връстници, които играят на гейм турнира. Тоест говорим за рестарт на БАИТ Експо като една среда за младите хора и за бизнеса. И ако навремето, през 96-а, започнахме да създаваме имидж на БАИТ Експо като на един голям МОЛ, то днес се опитваме с целия екип да направим от него институция.

Разкажете повече за b2b парка.

b2b паркът има два компонента. Първият е т.нар. Match making – възможност за двустранни, предварително организирани и резервирани срещи на хора от бизнеса с други представители от индустрията или бизнесмени от например Македония, Гърция, Турция и др., които искат да се видят с някои българи. Друг тип срещи ще бъдат с конкретни фирми или консултанти от съответния b2b панел, във връзка с едно или друго решение.
Вторият компонент съдържа т.нар. браншови панели, на които БАИТ ще идентифицира възможности за бъдещо партньорство. Мениджъри от различни браншове могат да научат какви са новите и иновативни технологии, как да се използват и как да си напишат проекти и да вземат пари от програма "Конкурентоспособност" за тяхното внедряване. Държавата не се грижи за това как да бъдат похарчени тези пари и бизнесите сами трябва да поискат тази технология и да отидат и да вземат онези пари, заделени от европейските фондове, за да станат конкурентоспособни.
Нашите изследвания показват, че много от фирмите от останалите браншове са нереформирани, работят с машини отпреди 20 години и нямат никакви иновации. В тези случаи потенциалът за иновации посредством ИТ е огромен. Само че тези браншове стоят и чакат някой да им каже какво трябва да се случи, а ИТ индустрията стои и чака някой да я потърси.
Асоциацията в момента се среща с индийци, с южнокорейски – с представители от тамошната индустрия или държавна администрация. Това са едни потенциални участници и партньори, било в b2b, във форумите или в някой друг компонент. Работа на БАИТ е да търси този международен елемент, защото българският ИТ бизнес трябва да бъде експортно ориентиран. Ако през всеки един от трите дни, в които ще се проведе експото, се задели време, посветено на някаква държава, то ще бъде перфектно.
Проблемът в ИТ индустрията в България е аналогичен, както и в съседни държави. Например в Солун се провежда едно малко изложенийце, ИТ форумът в Турция също не бих казала, че отговаря на мащабите й. И когато виждаш как отделни държави на Балканския полуостров не постигат кой знае какъв успех, е нормално да се замислиш, че трябва да има едно общо балканско изложение. Затова моят апел към БАИТ бе, че промяната на името ще промени и мисленето на хората.

Стр. 4 – 5