www.m3college.com I 04.11.2014г. 

Днес ще разговаряме за различните аспекти на пиара с Милена Атанасова, комуникационен експерт с близо 15-годишен опит. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, бързооборотни стоки, политика и др. Като мениджър Връзки с обществеността работи от 2003 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp, Ficosota Syntez и Инвестор БГ.

А от днес тя вече е и официално част от преподавателския екип на M3 College с курса по „Стратегически комуникации и PR мениджмънт”, който се провежда за първи път в Колежа.

Ето какво разказа Милена пред M3 College:

Кои са задължителните качества за един пиар специалист?

Професионалните комуникатори трябва да притежават богат букет от лични качества, за да бъдат успешни в работата си. Тези, за които се сещам на прима виста, са: отлични комуникационни умения, етика, стратегическо мислене, гъвкавост, инициативност, креативност, отговорност и решителност, убедителност, неподатливост на стрес. Понякога бързината също е решаващ фактор, ако ситуацията е реактивна.

Много важно качество в тази професия е също интуицията, но това вече е въпрос на даденост. Важна е и упоритостта, защото рядко нещата се получават от първия път… и не бива да се отчайваме.

Това ме подсеща и за позитивната нагласа – вярвам, че тя се предава по въздуха, включително върху публиките, които искаме да привлечем на наша страна (доказано и от личен опит). Да не говорим колко важна е емпатията за успешната ни работа – иначе няма как нито да разберем, нито да влезем под кожата на клиента.
Сещам се също за това колко важна е и професионалната самооценка, т.е. да умеем да ценим и оценяваме правилно труда си – за да ни ценят и клиентите ни. Ключово качество също е нестандартното мислене и умението да излизаме извън рамките, отвореността за нови неща; да ги търсим умишлено, за да подобряваме услугата ни и да не преставаме да се учим и да се развиваме.
И на първо място по важност и на последно по ред (като черешката на тортата) е отношението към истината, истинността и търсенето на достоверност. Това донякъде е свързано с етиката, която вече споменах – личната и професионалната.

Мисля, че изброените неща са едно добро начало. Със сигурност има още много!

До каква степен е важна комуникационната стратегия за стартирането на един бизнес?

Степен? В проценти – 100%. Защо? Защото всеки бизнес е успешен само тогава, когато достига до публиките си и умее да ги предизвиква, да ги стимулира, да ги кара да реагират. Иначе се обезсмисля. Ето защо, когато правиш бизнес план, трябва паралелно с него да правиш и комуникационната стратегия за неговата реализация. В противен случай рискуваш той просто да не се осъществи, респективно комуникационната стратегия да е неадекватна и неработеща.

Както казваше Деси Бошнакова в една своя презентация: „Ако мислите, че бизнесът е преди всичко пари, няма да направите нито успешен бизнес, нито много пари.“ Защото в основата на бизнеса стои именно бранда – мисията, визията, ценностите…, които различават една компания от друга.

С коя твоя комуникационна кампания най-много се гордееш?

Ооо, това е един въпрос, на който никога не съм могла да дам отговор. Човек не може да подбира от работата си по този начин, особено когато се занимаваш с пиар. Във всичко съм влагала сърце и душа. По какъв критерий да съдя? По концепция, по мащаб, по медийно отразяване, по социална значимост… по какво?

Ако говорим за социална значимост, може би кампаниите, с които най-много се гордея, са назад във времето – едната беше за детските храни Frutek, когато още бях пиар в Хигия АД. Направихме я съвместно с Ротари клуб „Витоша“ и обиколихме доста домове за деца, лишени от родителска грижа, като раздавахме десетки храни. Естествено, не сме правили новина от това, но по съществото си беше CSR кампания.

Бих казала, че тази кампания и до днес е знакова в моята работа, защото тя ме накара да се замисля именно за етиката в професията и колко благородни неща могат да се направят, ако си пиар. Втората кампания в полза на обществото, която наистина много обичах, беше кампанията на Ретро Радио „1000 бебета на България“.

Правихме я няколко години поред и имаше за цел да стимулира раждаемостта, тъй като тогава България беше на едно от първите места по ниска раждаемост. От настоящата ми работа единствената социално-значима кампания, която ме е грабвала толкова, е „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg като част от медийна група Investor. Тази година резултатите при нея бяха наистина поразяващи, защото екипът беше още по-богат и мотивиран. Обобщена информация можете да намерите тук.

Има ли пиар гурута, на които се възхищаваш?

Честно ли? Никога не съм имала кумири – нито в живота, нито в професията. Според мен животът е много кратък, за да се захласваме по каквото и да е. Добре е да се фокусираме върху собствените си цели и стремежи, вместо върху постиженията на някой друг. Това не означава, че не уважавам труда им – напротив. Но в действителност нещото, което ме възхищава, е продуктът. Когато видя една кампания в цялата ѝ прелест, тогава мога да кажа „Wow!“. А знаете, че зад една добра кампания никога не стои само един човек. Стоят много хора.

И трудът на всеки един трябва да се уважава. В този смисъл трудно мога да споделя някой гуру, на когото се възхищавам. Когато един пиар продукт е добър, креативността е тази, която наистина може да ме възхити. Концепцията и елементите в нея, които я правят различна от всички останали.

Много често агенциите са тези, които имат наистина уникални концепции и имат ресурса да осъществят мащабни кампании с много висока ефективност – дали национални, дали световни. Затова по-скоро съм склонна да споделя кои са световните комуникационни агенции, които ме впечатляват със своя подход, например Saachi@Saachi, DDB, Ogilvy&Mather…

А ако ме питате за хората, които по някакъв начин са повлияли върху моята собствена работа и са ме мотивирали… не са малко. Ако говорим за хора от професията в България, косвено това са проф. Петев, проф. Милко Петров, проф. Кафтанджиев, проф. Стойков. Казвам „косвено“, защото никога не съм учила Връзки с обществеността в СУ, но винаги сме си партнирали по проекти, особено когато говорим за дейностите на Българското дружество за връзки с обществеността.

Пряко върху стила ми на работа са повлияли Нери Терзиева, Нели Бенова, Деси Бошнакова, Любов Костова, Росен Мисов, Красимира Краева… Все интересни хора, безкрайно различни един от друг. Изброявяйки така обаче рискувам да пропусна някого. Да не говорим за връзката на нашата работа с колегите журналисти – не бихме могли да се разграничаваме от тях. От моето поколение много харесвам професионалисти като Косьо Вълков, Емо Спахийски, Албена Борисова, Велислава Попова например…

Кое най-много обичаш в професията си?

Това, че всеки ден е различен и крие нови изненади, нови преживявания, срещи с нови хора. Онова, което може да ме убие, е боксуването на едно място. Винаги съм имала нужда от нови хоризонти, да вървя напред и да преодолявам нови предизвикателства. И си мисля, че само тази професия може да ми го даде.

Трите книги, които всеки пиар специалист трябва да прочете са… ?

Хахаха, това като с хората. Еми явно ще трябва накрая да вляза в рамки въпреки всичко, за да отговоря на този въпрос. Нека бъдат „Ефективен пъблик рилейшънс“ на Къптлип и Сентър, „Без лого“ на Наоми Клайн и по моята специалност – „Създаване на корпоративна репутация“ на Греъм Доулинг.

 

Оригинална публикация 

в. IT Forum | Александър ГЛАВЧЕВ | 21.06.2010

По повод 15-годишнината си Българската асоциация за информационни технологии представи нова разширена концепция на популярното технологично изложение БАИТ Експо. Новата версия на събитието е наречена 2.10, като идеята й е да обедини нови и стари форми на бизнес изложение, да включи нови модули като БАИТ Академия, както и възможност за реално и виртуално посещение на изложението, семинарите и дискусиите. Концепцията и изпълнението на тазгодишното БАЙТ Експо 2.10 е поверено на фирма АСК, също дългогодишен партньор на асоциацията. Повече информация за предстоящото събитие сподели Красимира Краева, управител на АСК Реклама и ПР обслужване.

След като миналата година експото не бе проведено, предполагам, че тази то ще представлява своеобразен рестарт на идеята. Какво ще е новото във формулата на БАИТ Експо 2.10?

БАИТ Експо 2.10 ще се сьтои от шест елемента, като изложението ще е само един от тях. Останалите са: БАИТ Академия, b2b (Business-to-business) парк, фирмени събития, дискусионен форум с кръгли маси и шоу програма.
Когато говорим за изложението, трябва да се знае, че то няма да е само компютри, хардуер и софтуер. Искаме под неговия покрив да се представя всичко, свързано с електронните забавления, както и възможно повече мобилни устройства.
Акцентът ще е предимно върху съпътстващата програма – семинари, конференции, демонстрационни площи като "офис на бъдещето", "класна стая на бъдещето" и др. В момента участниците в БАИТ Експо са свикнали да се представят чрез наемане на изложбена площ, но този път ще се опитаме елегантно да заобиколим тази практика. Първо, защото все още се наблюдава отлив от подобни изяви поради кризата. Второ – не разполагаме с предварителна информация за маркетинг бюджетите и програмите на фирмите. Всичко това затруднява много организация от такъв мащаб.
Нещо изцяло ново на изложението е т.нар. БАИТ Академия. Тази идея има дългосрочен характер и ще бъде маркетингов инструмент за тези фирми от индустрията, които се занимават с консултиране, сертифициране и обучения в сферата на технологиите. Те ще могат с кратки презентации да представят своите знания и своя бизнес. След това който желае, може да вземе пълен сертификат, било за Cisco, било Microsoft, управление на проекти или каквото и да е от сферата на високите технологии.
БАЙТ Академия е нова инициатива, която акцентира върху ИТ професионалното развитие. Целта е целогодишно да се правят обучения в различни икономически ниши, така че БАЙТ непрекъснато да си партнира с отделни таргет групи и да представя целенасочено новостите на фирмите членове, работейки с работодателските и браншови организации,. Ние сме убедени, че една такава политика на асоциацията ще доведе до разрастване на ангажиментите на фирмите да представят своите продукти и новости и да бъдат двигател за иновации във всички индустрии.

А платени компоненти в БАИТ Експо 2.10 предвиждат ли се?

БАИТ Академията, която ще издава удостоверения за посетен цикъл от курсове, разбира се, ще бъде платена. Качественото знание, поднесено по един модерен начин има своята цена. Таксите ще бъдат съобразени с нашия пазар и с факта, че сме в криза. Подаряването на знание се обезсмисля, ако хората не са мотивирани да дадат малка сума, за да чуят това, което е ценно за тях. Ще се опитаме да представим лектори за които си заслужава да се инвестира.
Разбира се, ако се появи клиент, който желае семинарът му в рамките на БАИТ Експо да е безплатен към посетителите, той ще поеме "подаръка" за своя сметка. Това е негово решение.
Нямаме друг шанс, освен да бъдем мобилни и гъвкави в предложенията към фирмите, членове на асоциацията. Като организатори се надяваме, че останалите браншови организации ще се включат в новия модел на експото, защото пазарът не е голям, а кризата е за всички.

Въпреки че отвсякъде ни убеждават, че краят на кризата се вижда, бизнесът у нас все още продължава да е резервиран и да гледа no-скоро скептично на всякакви харчове извън тези, свързани с основната им дейност. Как ще убеждавате фирмите да се включат?

Маркетинговият бюджет на нито една компания не е разход. Разходи могат да бъдат парите за бензин, за наем на офис и т.н. БАИТ Експо предлага маркетингови инструменти на всички ИТ и ИТ-свързани компании. Тези инструменти са тясно свързани с всички споменати компоненти на събитието.
Ако една фирма или един мениджър смятат, че участието в изложения е излишно харчене на пари, то това означава, че тази организация няма място на БАИТ Експо. Защото този мениджър или бизнесмен не е осъзнал къде се намира, къде живее и с какво се занимава. А ако 90% от играчите на ИТ пазара мислят така, то няма да има БАИТ Експо. Това ще бъде показателно за развитието на нашия бранш. Ако по време на проблемите се криеш в гората и след края на бурята излезеш като партизанин от шумата, конкуренцията ще те отнесе.

Каква е според вас причината за залеза на БАИТ Експо през последните години?

Аз не искам да коментирам и не знам защо се случи всичко това, но въпросът може би трябва да бъде зададен по друг начин – какво се очаква от един организатор на подобно събитие? Ролята му е принизена до продаването на площи, да изпраща и подписва договори с фирми за наемане на щандове и семинарни зали. Това не трябва да е така. Всъщност организаторът на едно такова събитие трябва да е изключително в час с темата, да познава играчите на пазара, да познава моделите в останалите континенти, форматите там, изобщо да познава пазара, за да може да предложи на фирмите и посетителите онова, от което те се нуждаят. Когато тези функции не се изпълняват, то и крайният резултат няма как да бъде успешен. Организаторът трябва да предложи интегрирани маркетингови инструменти, както и връзка с браншови организации, пред които да се представят продукти, а не просто семинари на някаква тема. Организаторът трябва да може да намери правилните политици, на които да представи идеи за това, че в цял свят ИТ са двигател за излизане от кризата, а при нас никой не ги идентифицира като такъв.
Изпразването на складовете от техника и разпродаването й не е съвременната ИТ изложба, която ние виждаме и смятаме, че трябва да съществува под името БАИТ Експо. През последните години изложението бе зле изпълнено. Не смятам, че някой конкретно има вина за това, а просто БАИТ беше стигнала до момента, че разчиташе на собствените си сили и вярваше, че е усвоила този бизнес. А това е отделен бизнес. Дори смятам, че управителният съвет на БАИТ трябва да намери сили, в лицето на групата, която се занимава с медии и медийни събития, да обучи онлайн всички маркетинг отдели на членовете на БАИТ, защото тази организация иска наистина да даде най-доброто за своите членове, но това няма как да стане, без те да извършат някакви усилия.

Според много наблюдатели ерата на големите изложения безвъзвратно отминава. За това говорят данни от например CeBIT, където всяка година се отчита спад в посещаемостта. Дали интернет и модерните средства за комуникация могат да заменят срещата на живо?

Дори и да се случи заместване на изложенията от онлайн среда, това ще бъде само на около 50 на сто. Не случайно част от лекциите и презентациите на БАИТ Експо 2.10 ще бъдат предавани онлайн. Така че клиентите, не успели да пропътуват 500 км, да имат възможност да ги видят. Виртуална изложба ще задоволи потребностите на онези клиенти, които са по-напред в познанията си, интересуват се буквално от научната част и могат да получат търсената информация, разбира се, заплащайки за това една съвсем разумна такса и спестявайки идването си и разхода за гориво, престой и хотел.
Все пак трябва да се отбележи, че ние нямаме за цел хората да дойдат да си купят компютри на БАИТ Експо. Тук става въпрос по-скоро за услуги, които могат да са свързани с повече от един продукт. Посетителят ще види нови решения, ще се запознае с най-добрите специалисти, ще научи за най-новото от семинарната част, ще гледа свои връстници, които играят на гейм турнира. Тоест говорим за рестарт на БАИТ Експо като една среда за младите хора и за бизнеса. И ако навремето, през 96-а, започнахме да създаваме имидж на БАИТ Експо като на един голям МОЛ, то днес се опитваме с целия екип да направим от него институция.

Разкажете повече за b2b парка.

b2b паркът има два компонента. Първият е т.нар. Match making – възможност за двустранни, предварително организирани и резервирани срещи на хора от бизнеса с други представители от индустрията или бизнесмени от например Македония, Гърция, Турция и др., които искат да се видят с някои българи. Друг тип срещи ще бъдат с конкретни фирми или консултанти от съответния b2b панел, във връзка с едно или друго решение.
Вторият компонент съдържа т.нар. браншови панели, на които БАИТ ще идентифицира възможности за бъдещо партньорство. Мениджъри от различни браншове могат да научат какви са новите и иновативни технологии, как да се използват и как да си напишат проекти и да вземат пари от програма "Конкурентоспособност" за тяхното внедряване. Държавата не се грижи за това как да бъдат похарчени тези пари и бизнесите сами трябва да поискат тази технология и да отидат и да вземат онези пари, заделени от европейските фондове, за да станат конкурентоспособни.
Нашите изследвания показват, че много от фирмите от останалите браншове са нереформирани, работят с машини отпреди 20 години и нямат никакви иновации. В тези случаи потенциалът за иновации посредством ИТ е огромен. Само че тези браншове стоят и чакат някой да им каже какво трябва да се случи, а ИТ индустрията стои и чака някой да я потърси.
Асоциацията в момента се среща с индийци, с южнокорейски – с представители от тамошната индустрия или държавна администрация. Това са едни потенциални участници и партньори, било в b2b, във форумите или в някой друг компонент. Работа на БАИТ е да търси този международен елемент, защото българският ИТ бизнес трябва да бъде експортно ориентиран. Ако през всеки един от трите дни, в които ще се проведе експото, се задели време, посветено на някаква държава, то ще бъде перфектно.
Проблемът в ИТ индустрията в България е аналогичен, както и в съседни държави. Например в Солун се провежда едно малко изложенийце, ИТ форумът в Турция също не бих казала, че отговаря на мащабите й. И когато виждаш как отделни държави на Балканския полуостров не постигат кой знае какъв успех, е нормално да се замислиш, че трябва да има едно общо балканско изложение. Затова моят апел към БАИТ бе, че промяната на името ще промени и мисленето на хората.

Стр. 4 – 5