Дата: 3.12.2011 г.
Час: 11:00 – 17:00 ч.
Място: Спортна зала "Арена Армеец София"
Организатор: СФСМВР и Българска федерация по карате

На 3 декември 2011 г. от 11:00 ч. ще се проведе международен благотворителен детско-юношески турнир по карате. Турнирът е организирано от Синдикална федерация на служителите в МВР съвместно с Българска федерация по карате и е своеобразен финал на тазгодишната кампания на СФС МВР в полза на децата на загинали или инвалидизирани служители.
В турнира ще участват над 200 състезатели от България и чужбина, които ще се състезават в 64 категории.
Средствата, набрани по време на турнира, ще бъдат предоставени на децата на загиналите или инвалидизирани служители на МВР.
Кампанията е подкрепена от СПСД София и СПСД Плевен, с организацията на футболени турнири и изложба на детски рисунки в съответните градове; от СД Петрич с провеждането на велопоход; и от СД Варна, СД Дупница и СД Кюстендил с редица благотворителни футболни турнири.
Желаещите да се включат в дарителската кампания за подпомагане на деца и смейства на загинали служители на МВР могат да го направят в набирателен фонд, като номерът на банковата сметка е:
IBAN: BG60UBBS80021029636330

За повече информация:

Десислава Виткова
d.vitkova@gogreencommunications.bg
M. +359 888 332 130
T. +359 2 878 0191 

Български дарителски форум I 26.10.2011

Нина Мирчева започва кариерата си като журналист в първото частно радио в България – Канал Ком. След това натрупва над 10 години опит в областта на връзките с медии, основно в сферата на енергетиката, в дружества като „Булгаргаз“ и „Електро- разпределение”. След три години като мениджър Комуникации в ЧЕЗ България, в края на 2007 г. поема управлението на Корпоративни комуникации в Мобилтел. Печели множество професионални награди за компаниите, за които работи, както за кризисни, така и за вътрешни комуникации. Била е член на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността. Притежава магистърска степен по Социална педагогика, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Канена е да води майсторски класове по ПР и корпоративни комуникации в УНСС и Нов Български университет.

Проектът ви „1788 Дарявай с М-Тел” дава възможност ваши клиенти и служители да подкрепят редица социални проекти чрез SMS на кратък номер 1788, а вие удвоявате събраната сума. Как стартирахте този проект и как избрахте каузите в него?

Последователната социална политика на Мобилтел в сферата на корпоративната социална отговорност е базирана на дългогодишна етична, логистична и финансова подкрепа. През 2008 г. инициативата 1788 обедини пет социални каузи, които Мобилтел вече е подкрепяла дългогодишно: семейство от SOS Детски селища България; проект „Ти не си сам” в град Априлци; фондация „Очи на четири лапи”; Дом за деца и младежи с увреждания „Вяра, надежда, любов”; Фонд за деца с детска церебрална парализа „Нека повярваме”.
Проектът бе иницииран с цел да привлече съмишленици на каузите, които Мобилтел подкрепя като компания. Със съзнанието и позицията, че еднократната помощ не е достатъчна, компанията разработи този проект и с цел да подпомага допълнително организациите, привлекли нейното внимание, както и да допринесе за тяхното популяризиране, което също е ценна помощ за благотворителните каузи.
Чрез кампанията 1788 Мобилтел дава възможност на своите клиенти и служители да подкрепят редица социални проекти, които компанията подпомага финансово от няколко години чрез SMS на краткия номер. Събраната сума се удвоява от Мобилтел.

В други социални проекти работите с партньори – граждански организации. В какво е трудността и в какво – предимството да даряваш директно, както вие го правите в този случай?

Трудността е най-вече в това, че трябва да бъде намерен и изграден ефективен инструмент за прозрачност по отношение на това как са усвоени събраните средства. Все пак, това са пари, които нашите клиенти и партньори са преценили да отделят за определена кауза. Те трябва да бъдат убедени, че дарението им е изразходено по предназначение и да бъдат информирани как то е помогнало.
Тази задача се оказва не толкова лесна, когато в България прессъобщенията до медии за социални теми се разглеждат като реклама и рядко намират отразяване. Въпреки всичко, ние активно използваме собствени канали като корпоративния ни сайт, социалните мрежи, като Фейсбук, където имаме собствен профил. Разпращаме информацията и медиите.
Предимството е в това, че показваме устойчивост на своята социална философия. Доказваме на практика, че дарителството не е еднократен жест за нас, а политика, която следваме от години.

С каква сума бяха подкрепени проектите през 2010 г. и как преценявате и измервате ефекта от вашата подкрепа?

Мобилтел възприема корпоративната социалната отговорност не като еднократен акт, а като процес, в който бизнесът демонстрира своето отношение към обществото и допринася за неговото развитие.
Хубавото в случая е, че 1788 е кампания, която показва, че една добра кауза винаги ще бъде подкрепена не само от голяма компания, но и от нейните клиенти, партньори. Тук намираме най-голямата значимост на подкрепата ни – успяваме да приобщим към нея все повече хора.
Събраната през 2010 година сума е 33 298лева, а от началото на проекта дарената сума по този проект е 96 302 лева.

Оригинална публикация 

www.ngobg.info I 3.11.2011

Средствата от бала ще подкрепят социалната интеграция на деца и младежи с интелектуални затруднения

146 000 евро събра на шестия си годишен благотворителен бал, който се проведе в "Кемпински хотел Зографски" на 29 октомври, фондация "Сийдър".
Над 300 представители на големия бизнес в България участваха в събитието, включително Лендмарк, Лондон София Пропърти, Пощенска банка, Челопеч майнинг ООД, Си Ем Ес Камерън Маккена – адвокатска кантора, Инвестор БГ, Шнайдер електрик, Келтик Пропърти Мениджмънт, Кордийл.
На бала присъстваха представители на Американското и Южноафриканското посолства, както и актрисата Биляна Петринска.
Инициативата е основният източник на финансиране за услугите на Фондацията, която подкрепя процеса на деинституционализация в страната. Нейна е заслугата за успешното закриване на ДДУИ Горна Козница през 2010 г., създаването на ЦНСТ „Сияние" в партньорство с Община Кюстендил и плавния преход на 24 деца и младежи с интелектуални затруднения към живот в общността. За да може да предоставя качествени услуги на потребителите си и да подпомогне пълата им социална интеграция, Фондация „Сийдър" е наела двойно повече персонал от заложената в държавния стандарт численост. Това е възможно, благодарение на набраните на бала средства.
Основателят и Председател на Борда на директорите на Фондацията, ирландецът Марк О’Съливан, показа кратък филм за дейността й и връчи на спонсорите подаръци, изработени от потребителите на услугите й, с думите: „Посланието на нашите потребители към вас е: „Сега сме навън в света. Разхождаме се, плуваме, танцуваме, срещаме се с други хора. Благодарим ви, че ни дадохте живот" Това е, което всички вие правите възможно. Това е каузата, която подкрепяте с присъствието си тази вечер."

Оригинална публикация 

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 15.10.2011

Ако имах вълшебна пръчица, бих я скрила под възглавницата, хората сами творят чудеса, категорична е младата координаторка в неправителствената организация – фондация "Сийдър"

Жени Петрова е на 26 години, oт Бургас. Завършила е международни отношения в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента – магистратура по управление на международни проекти в УНСС. Последните 3 години работи като координатор на обучения и доброволческа работа към фондация "Сийдър". Организацията е доставчик на социални услуги за деца и младежи с интелектуални затруднения в България

- Разкажи малко повече за това, с което се занимаваш?

- Аз съм координатор към фондация "Сийдър". Тя е доставчик на социални услуги за деца и младежи с увреждания. Като казвам доставчик, имам предвид центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища за деца с интелектуални и физически увреждания. Основно координирам обучения, организирам доброволческа работа, която се изразява предимно в прекарване на време, чисто взаимодействие с деца и младежи, които не са имали шанс за подобни отношения, защото са израснали в институция. Повечето хора, които са ги посещавали, са били някакви донори, които най-вече носят храни, лакомства и дрехи. Донорите се страхуват да дадат всички неща, които носят, на персонала, от страх да не изчезнат и да не стигнат до децата. Затова се получава една масова суматоха в двора, където малчуганите получават даровете. Утвърждава се още повече идеята за йерархия – в суматохата по-силните взимат каквото могат, липсва контрол. Това е едно от многото малки дребни неща, които стават причина институциите да се превръщат в джунгла.

- Затова ли децата трябва да бъдат изведени от тези домове?

- Причините са хиляди! Конкретно за децата, които имат интелектуални увреждания, домовете не осигуряват необходимия минимум за живот. Те имат нужда от специализирана терапия, а почти винаги тя липсва. Още от едно време се води политика да не се говори, че съществуват деца, младежи и възрастни с увреждания. Подобни институции са се помещавали в огромни сгради в села с малко жители. Там се знае, че има такива хора, но няма проблем, защото не излизат и не се смесват с общността. На принципа на Сталиновите думи – "има човек, има проблем", т.е като ги крием, значи ги няма и всичко е окей. Тези деца се раждат и ги оставят някъде. Те нямат свои кошарка, дрешки, дори пеленки. Нямат човек, който наистина да го е грижа за тях. Нямат си нищо. Децата с увреждания израстват в домове, където условията са ужасни. Отгоре на всичкото нямат никакво право на избор. Не могат да избират кога и с какво ще се хранят. Разпределени са като в концлагер. Ядат по команда, хранят се по команда, лягат по команда. Не трябва да имаме изолирани от обществения живот хора. Има хора, които не приемат децата с увреждания като същества като всички нас, но ще им се наложи да ги приемат, защото и те имат права.

- Как би убедила някого, че те са хора като нас?

- Няма нужда да казвам нещо, просто ще го заведа в дом, за да види условията. Тези деца се нуждаят от същите неща като нас. Едно човешко същество не се различава от друго, независимо от капацитета за разбиране на информацията.

- Фондацията среща ли подкрепа от държавата, системата и самите домове? Как точно решавате върху коя институция трябва да се концентрирате, за да излязат децата от нея?

- В началото не срещахме кой знае каква подкрепа. Може би защото държавните институции нямат доверие на неправителствения сектор, но ние сме част от системата. Една община, която има хиляди въпроси за решаване, много трудно ще се фокусира върху изграждането на хубаво жилище за няколко изоставени деца. По целия свят специализирани неправителствени организации са решение на въпроса, у нас още узряваме за тази идея. Все повече получаваме подкрепа и желание за съдействие. Нито държавата, нито ние имаме капацитет да действаме сами, затова трябва да си партнираме. За домовете може да се каже, че сами се намираме – посещаваме някой дом, виждаме, че положението е там много лошо, но има хора, които искат да го променят.

- В повечето страни доброволците сами покриват разходите си, дори плащат такса, за да помагат. Как стоят нещата у нас, кой е по-способен и иска да помага?

- От финансова гледна точка чужденците често са доста по-способни, особено ако идват от държава с по-добър стандарт на живот. Непрофесионалистите обикновено идват, за да видят нещо различно от съществуващото в тяхната държава. Понякога родителите им ги изпращат, за да "спукат" розовия балон, в който са отгледани.

- Добре дошли в ада, с това ли посрещаме доброволците?

- Не! Те дори се радват, че идват на място, на което могат да бъдат полезни. В България всъщност им харесва. Шокирани са от това, което виждат в институциите за деца, това е нормално. Но те са благодарни, защото така оценяват нешата, които иначе са приемали за даденост.

- А българите?

- Ако са по-добре финансово задоволени, тогава много по-лесно биха се отдали на доброволческия дух. Българинът много по-ясно разбира проблемите, защото животът му не е лесен. Хората не участват често доброволно, не защото не са материално осигурени, а защото се страхуват, че може да загубят и това, което имат. Тази несигурност откъм икономическа и финансова гледна точка оказва голямо влияние. Когато страхът изчезне и има повече сигурност у хората, тогава българите ще са по-отдадени на благотворителни каузи. Скоро прочетох нещо, в което Камен Донев обяснява новата си постановка. Говори за това, как почти никой не е скучал като дете, нито е изпадал в депресия. Изведнъж порастваме и се вкопчваме в нещата. Губим онази първоначална радост. Нещата придобиват смисъл едва когато самите ние имаме дете. То прави елементарни неща, но в неговото съществуване откриваме всичко, което е важно. Тогава виждаме непринудеността и светът ни отново се променя.

- Би ли посъветвала връстниците си да се захванат с таква работа?

- Бих окуражила само хора, които имат интерес към това. Интересно е, разбират се много неща за живота. Виждайки мотивацията от всички страни, получаваш сили. Задвижващата сила е да се чувстваш полезен. Аз започнах като доброволец, но вече съм част от екипа, пред мен се разкри един нов свят, за което съм благодарна.

- Мислила ли си да се откажеш?

- Да. Но е свързано с чисто бюрократичните и административните спънки, които срещаме. Демотивацията идва от света на "нормалните" хора.

- Какво пречи на развитието на социалните услуги у нас?

- Когато населението не живее добре и има ниски доходи, социалните услуги остават на заден план. Ако икономиката беше по-добре, а хората имаха възможност за развитие и бизнес, тогава и социалната сфера ще е по-добре. Всичко е свързано.

- Считаш ли, че медиите третират правилно децата в домовете? Отразяват ли коректно действителността?

- В стремежа си да представят това, което става зад стените, медиите нарушават много от правата в домовете. Нахълтват внезапно, за да изненадат директора или персонала, но по този начин нахлуват в личното пространство на децата. Това все пак е домът на тези деца. Медията, уж за да помогне, допринася за това, отношението към тези деца да е като към общи – всеки да прави каквото си иска пред тях. Твоето дете има лично пространство, нима те нямат? Нека се отнасяме към тези деца като към важни, като към всички останали хора, и да уважаваме личното им пространство. Темата е сложна, зашото има и злоупотреби от страна на персонала. Трябва да се намери равновесието. Трябва да се промени идеята, че бидейки изоставени, тези деца вече са ничии, а само държавата се грижи за тях. Трябва да ги уважаваме, така както уважаваме всяко друго дете.

- Ако имаше вълшебна пръчица, какво би направила с нея?

- Бих я скрила под възглавницата, така че никой да не я намери. Не бих променила нищо. Според мен хората имат достатъчно потенциал и капацитет да променят много неща. Нужно е само да мислят и да използват въображението си. Вълшебната пръчица е продукт на тяхното въображение, няма нужда да е реална. Ние сами можем да променяме нещата.

Стр. 31

МЕНИДЖЪР.NEWS I 6.10.2011

dnes.dir.bg I 25.08.2011

“Крес“ ЕООД беше избрана за рекламна агенция, която да проведе цялостната рекламна кампания за програмата за редовно дарителство “Благодетел“ на UNICEF България. Тъй като вярва в целите и подходите на организацията, рекламната агенция прие предизвикателството да работи изцяло pro bono, за да подпомогне дейността на UNICEF в България. Развитието на програмата “Благодетел“ като цяло цели да осигури предвидими бюджети за организацията, за да може да планира мащабни и устойчиви проекти. Програмата ще даде възможност на много хора да се ангажират дългосрочно с общата кауза – защита на правата на децата в България. От друга страна, програмата ще позволи активна комуникация с дарителите и съмишлениците, както и обмен на информация.

Оригинална публикация

в. Труд | 19.08.2011

"Лошото момче" на съвременното българско кино Асен Блатечки е извадил най-чаровната си усмивка и е гушнал не поредната красавица, а палави едномесечни котета. Това е кадър от снимките на кампанията "Вземи ме вкъщи" на радио "Меджик ФМ". Седемте малчугани със сигурност ще си намерят стопани, защото именно Блатечки моли за това.
Известни личности, сред които актрисата Елена Петрова, Ана Пападополу, Димитър Рачков и Мария Игнатова, певците Влади Ампов-Графа и Георги Енчев призовават във видеопослание от екрана хората да помогнат в борбата с неонаталния тетанус чрез купуване на пелени.
Всяка година чрез ефира и сайтовете на електронните медии се подкрепят десетки социални кампании. Това става чрез безвъзмездно излъчване на клипове и публикуване на банери на неправителствени организации. Само в Би Ти Ви има средно около 20 кампании.
През 2009 г. телевизията е излъчила безвъзмездно рекламно време на стойност над 5 млн. лв. без ДДС, а през 2008 г. – близо 6 милиона.
От Нова тв също имат принос за полезните рекламни кампании, но не можаха да сметнат общата стойност на времето в ефира, отделено за благотворителност. Само в рамките на проекта "ВИП брадър 3" бяха събрани близо 2 500 000 лв.
Социалната кампания трябва да е силна и ефективна. Разчита се на въздействаща музика, кадри от реалния живот и ефектен слоган. Но има и такива, които печелят с провокация на чувството ни за съжаление. Те засягат теми като изоставени деца, домашно насилие, домове за стари хора, бездомни животни, катастрофи и други.
Преди няколко месеца родният ефир отново пробуди страстите относно СПИН. "Важно е да знаеш!", "Човешко е да общуваш!" бе слоганът на анти-СПИН кампанията. Тя бе под патронажа на Министерството на здравеопазването.
В нея активно се включи екипът на предаването "Стани богат" и се опита да образова и провокира отговорност.
Всички кампании на УНИЦЕФ са постоянно подкрепяни от Би Ти Ви – "Чуй ме сега" – за отговорно родителство, "Очи на четири лапи" за кучета-водачи, каузата на "SOS детски селища" и др.
Предаването "Байландо" по Нова тв също се оказа достатъчно висока трибуна – специалисти и институции помогнаха за сбъдването на мечтите на участниците. Нова тв развива и две постоянни кампании "Действай сега" – с еконасоченост и "Нова помага", в която зрителите намират подкрепа за конкретни социални каузи.
Една от най-рекламираните социални кампании в последните години е "Българската Коледа" под патронажа на президента Георги Първанов.
Участието на националните електронни медии и всички мобилни оператори води всяка година до големи приходи, които традиционно се използват за оборудване на детски отделения в болниците.

Стр. 19

Фондация „Сила за живот” I 20.08.2011

Фондация „Сила за живот” организира пресконференция по повод VІ международен музикален фестивал за талантливи хора с увреждания и деца в неравностойно положение

Поморие /25 август 2011 г./ – Фондация „Сила за живот” организира пресконференция по повод VІ международен музикален фестивал на талантливите хора с физически увреждания.
На 25 август 2011 г., от 11.00 ч. в сградата на НЦСР „Св.Георги” – Поморие, Фондация „Сила за живот” провежда пресконференция по повод VІ международен музикален фестивал за талантливи хора с физически увреждания, който ще се проведе на 26 и 27 август 2011 г. от 20.00 ч. на централния площад в гр. Поморие.
На пресконференцията са поканени да вземат участие инж. Пламен Толев, Председател на Фондация „Сила за живот”; г-н Минчо Коралски, Изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания; инж. Петър Златанов, кмет на община Поморие, Стефан Диомов, композитор – член на журито; Борис Гуджунов, музикант и изпълнител.

VІ международен музикален фестивал на талантливите хора с физически увреждания се осъществява с подкрепата на Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика, Община Поморие и Национален център за социална рехабилитация „Св.Георги” – Поморие.

На фестивала с нов репертоар ще се представят Кристиян Григоров – Крис; Богдана Петрова – незрящото момиче, което България избра за свой талант; Веницислав Миланов – финалист с Нели Рангелова в телевизионния формат „Байландо”; Илона Калчева, Роберт Абрашев, Румен Михайлов, Катя Минчева, както и новите изпълнителки Петя Алексиева и Милена Попова. Хореографите от танцова формация „Танцувам не по-различно от теб” ще изпълнят автентичен български фолклр и оригинална постановка на северняшки танц с 4 инвалидни колички. Даровити деца от Дом за умствена изостаналост в с. Кошарица, гости от Полша, Украйна и Македония, както и други надарени хора в неравностойно положение ще покажат своите певчески и артистични възможности в професионална светлина. Специален гост на втората фестивална вечер ще бъде популярният музикант Борис Гуджунов.

Фестивалът има конкурсен характер. Жури под председателството на Стефан Диомов и членове: Борис Гуджунов и Орхан Мурад ще оценяват вокалните умения на изпълнителите в областта на популярната музика.

Медиен партньор на фестивала е Национална телевизия СКАТ.

Фондация „Сила за живот” е юридическо лице с идеална цел, която ежегодно провежда международен музикален фестивал на хора с увреждания. Две поредни години Кристиян Григоров, Орхан Мурад, Илона Калчева и Богдана Петрова представят фондацията на форума за хора със специфични потребности в Краков,Полша, организиран от фондация „Мимо вшистко”.