Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 25.03.2016

Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.

През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.

Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.

Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.

Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна – тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.

Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група… Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.

Има ли безплатен ПР?

- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст… Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда… Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета… Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.

Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология… Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е… Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.

Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.

Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)

И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Де да знаех Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път – неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.

Какво би учила още?

- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми – научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life’s a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.

А иначе – винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием – да ги създадем.

Оригинална публикация

 Offnews.bg I Яна СЪБЕВА I 15.12.2015

Визитка: Радина Ралчева има огромен опит както в корпоративния, така и в неправителствения сектор. Тя започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността" в Icona Communications. След това има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността" на Globul. Продължава кариерата си като мениджър „Връзки с обществеността" на веригата магазини 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България".

През 2009 г. година Радина основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления" PR, която продължава да се развива успешно и до днес. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти".

Тя има изключително богата експертиза в областта на публичните комуникации, автор е на десетки медийни публикации, анализи и коментари, както и активен професионален доброволец и преподавател в областта на PR.
Радина е член е на Международната PR асоциация (IPRA) от 2001 г. и на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 2011 г. Избрана за председател на БДВО за 2016 г.

Госпожо Ралчева, вие сте новият председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2016 г. Какви са приоритетите на организацията за следващата година?

Един от основните приоритети, при това в по-дългосрочен план, не само по време на моя едногодишен мандат, е да продължаваме да развиваме авторитета на организацията. Догодина БДВО навършва 20 години. Това е много значим момент за нас, защото БДВО, която е едновременно неправителствена и професионална организация, в продължение на две десетилетия успява да е фактор за развитие на ПР професията в страната.

Второто нещо, което смятам за важно, е да изпълним със съдържание новата форма на БДВО. Миналата година ние се регистрирахме като организация в обществена полза. Това е нещо ново за нас от гледна точка на дейностите, които можем да извършваме. Така че през следващата година ще търсим начин да уплътним тази нова формула на съществуване. Третият приоритет, който е винаги е бил от ключово значение за нас, е поддържането на връзка с академичния свят и развитието на отношенията ни със студентската общност.

Като преподавател имам пряк досег със студентите и преки впечатления. Затова мога да кажа, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват те, е да си представят как нещата които учат, се случват на практика. И именно тук идва ролята на организации като БДВО, в които има представителство на ПР практици и ценно ноу-хау. В БДВО се стремим да дадем на студентите възможност да видят какво означава на практика нашата професията. Това е, което правим с конкурси като Mtel Challenge и Денят на Бернайс. Затова тези събития остават ключови в календара на организацията и през следващата година. Освен това, планираме да разширим броя на университетите, с които имаме подписани споразумения за сътрудничество и в които се изучава специалността „Връзки с обществеността" .

Друга насока, в която ще работим, е да адресираме нуждата от по-високо ниво на представителност на БДВО по отношение на генерални процеси, които протичат в комуникационната сфера в национален мащаб. Защото често в подобен тип дискусии биват канени организации, които представляват бизнеса, вкл. ПР бизнеса, а организациите, които представляват индивидуалните професионалисти, остават пренебрегвани. Това не е редно, защото професионализъм не се гради от структурата, а от хората, които работят в нея.

Друг проблем, върху който ще продължим да работим заедно с всички сродни организации, е проблемът със забраната да се цитират имена на компании в ефира на електронните медии. Този проблем е тежък, защото лишава значителни постижения на бизнеса от гласност. Това е съвсем българска, нередна практика и трябва да полагаме систематични усилия, за да я преодолеем.

Друг приоритет на БДВО като организация е да успеем да изградим система за саморегулация на ПР сектора. Тя е необходима, защото нашата професия е с много голяма степен на обществена отговорност и следва да се подчинява на определени професионални и етични правила. И е наша работа като професионална организация да работим за устойчивото налагане, приемане и изпълнение на такива правила. Първата стъпка в това отношение беше направена със създаването на списък с професионалистите, които са подписали Етичния кодекс на българските ПР специалисти. Този процес ще продължава с дискусии със сродни организации, с търсене на допирни точки и база за изграждане на сертифициране и за определяне на границите на ПР професията.

Нека поговорим за един друг аспект на комуникациите – отношенията между бизнеса и НПО. Като човек, който има огромен опит и от двете страни, на какво според вас е дължи остарялото, но доста разпространено схващане, че двата сектора са противници?

За да отговоря на този въпрос, се налага да започна от малко по-далече. Разбирането за корпоративното дарителство, връзката между неправителствения сектор и бизнеса и изобщо цялата среда, е функция на зрелостта на обществото, в което живеем. В този смисъл дебатът, за който говорите и който ние в момента водим тук, не е локален. Той се е случвал на много места по света. Само че десетки години преди да започне да се води в България. Този дебат е естествен процес от развитието на едно общество.

В България обаче има няколко особености. Първо, средата е изключително нездрава. Второ, ние от години работим в перманентно положение на недостиг, на постоянни кризи. Иначе казано, в много устойчива среда на неустойчивост, която възпроизвежда едни и същи проблеми. При нас винаги има или политическа неустойчивост, или икономическа неустойчивост, или и двете. Това само по себе си е предпоставка бизнесът да бъде много прецизен, скромен и ограничителен по отношение на инвестициите, които прави в полза на обществото. Защото често пред българския бизнес стои въпросът дали да инвестира в каузи или в ключовата си дейност така, че да може да оцелее. Понякога не може да направи и двете.

От другата страна стои неправителственият сектор, който с малки изключения за последните 20 години се разви и постигна много. И всяко малко постижение е резултат от голяма битка. В този смисъл аз разбирам неправителствените организации. Условията и средата са такива, че всичко се постига с много труд. Неправителствените организации обаче трябва да си дадат сметка, че както за тях всеки успех е резултат от голяма битка, по същия начин стоят нещата и за компаниите. За да може един бизнес да направи малка крачка напред, понякога са необходими огромни усилия. Като човек, който работи и от двете страни аз мисля, че тук не можем да говорим за противопоставяне. Просто неправителствените организации и бизнеса имат различни очаквания за това, което трябва да се случва и за скоростта, с която трябва да се случва. Какво се получава на практика? Неправителствените организации си мислят „Ето, ние правим добри неща за цялото общество, а никой не ни обръща внимание – нито държавата, нито бизнеса".

Ясно е обаче, че не можеш да имаш императивно очакване, че компаниите трябва да отпускат финансиране безрезервно. Много често НПО не успяват да оценят факта, че бизнесът може да е полезен и по други начини, освен с пари. Например с ноу-хау, с прецизиране на начина, по който една организация изразходва средствата си по най-ефективния за нея начин. Бизнесът може да помогне и с професионално доброволчество, с хора, които да извършват дейности в полза на гражданския сектор. А това, ако трябва да сме честни, са доста неразвити сфери у нас. За съжаление, често НПО сектора си представя отношенията с бизнеса само като финансиране.

Друг момент, който е важно да се спомене е, че често бизнесът и НПО секторът не се разбират, когато си говорят, защото използват различни езици. Затова е важно гражданските организации да се научат да комуникират каузите си по подходящ начин. Например, никой, който работи в сферата на бизнеса няма да отдели време да чете предложение, което е по-дълго от 2-3 страници. Просто защото няма да има физическото време, за да го направи. Затова начинът, по който НПО представят себе си, своите проекти и най-вече исканията си, трябва да се прецизира. Те трябва да са много конкретни, ясни и разбираеми. Важно е също така гражданските организации да са готови на гъвкавост. Защото императивният подход, според мен, не работи.

При всички случаи обаче, благодарение на НПО, процесът на корпоративно дарителство, на корпоративна социално отговорност и разбиране между гражданските организации и бизнеса е в много по-напреднала фаза, отколкото беше. Този процес трябва да продължи. Международните компании в повечето случаи навлизат на пазара с готовността да работят и в сферата на социалната отговорност, защото идват от съвсем различни общества. С тях НПО сектора, смятам, че работи по-лесно. Сега е добре да насочим усилия да разширим представите и на българския бизнес, защото той, в голямата си част, е неразработена територия. Представителите на чисто българските компании продължават да не разбират нуждата, смисъла и ползите за всички нас от това да се инвестира в обществото. Те продължават да не виждат в лицето на гражданските организации потенциални партньори. Един от начините, по които НПО сектора може да ги привлече на своя страна е да им помогне да разработят и управляват проекти, свързани с подкрепа на общностите или на конкретни техни програми за корпоративна отговорност. Това е един чудесен начин да се изграждат мостове между бизнеса и НПО сектора така че те да си бъдат взаимно полезни.

Различни изследвания на процеса на корпоративно дарителство сочат, че един от най-големите проблеми пред компаниите при взимането на решение за отпускане на средства е липсата на доверие. Това така ли е според вас и ако – да, защо?

Големите, утвърдени граждански организации нямат този проблем. Те имат много сериозни бизнес мрежи, с които работят и отдавна са разбрали, че никой донор, никой бизнес не може да си даде парите, без да знае къде точно и за какво точно са похарчени. Когато една гражданска организация работи по европейски проекти или по други донорски програми, тя работи по един механизъм на отчетност, който изисква пълна прозрачност на изразходваните средства. Същото важи и за работата с бизнеса. Независимо колко пари дава – 5000 или 100 000 лв., бизнесът се отчита пред своите акционери, борд на директорите и пр. Затова, големите, утвърдени НПО, които получават сериозна подкрепа я получават и заради това, че са изключително прозрачни за начина, по който изразходват дарените им средства.

Има обаче и една категория организации, които нямат капацитета, желанието или разбирането, че трябва да работят по този начин. Те получават еднократно някакви дарения, не са достатъчно прозрачни при отчитането им и тълкуват грешно факта, че компаниите търсят отчетност. Така се натрупва фрустрация по отношение на представителите на бизнеса. Тези НПО организации трябва да разберат, че за компаниите е много важно как са изхарчени парите. И това не е израз на недоверие към организацията, на която са ги дали. Това е отговорност за начина, по който се изразходват тези пари и към резултатите, които са постигнати с тях.

Какво друго трябва да имат предвид огранизациите, когато кандидатстват за финансиране пред дадена компания?

НПО не бива да се сърдят ако дадена компания им откаже пари. Отказите обикновено са мотивирани от обективни причини. Първата е липса на пари или неподходящ момент -знаем, че всеки бизнес има своите приоритети. Втора причина може да бъде, че тази инициатива не се вписва в програмите за социална отговорност на даден бизнес. Затова е добре преди да кандидатства за финансиране, неправителствената организация да проучи дали тази компания финансира подобни проекти. Защото няма смисъл да предлагаш на компания, която финансира проекти в областта на културата, проекти в областта на екологията.

Друг много важен фактор е начинът, по който успяваш да представиш проекта си. Има и четвърти фактор, за който се говори много рядко – често този тип отношения се детерминират от синергията между двете страни. Ако липсва химията на потенциалната възможност за работа, това също може да се превърне в бариера.

Кои са проблемите на бизнеса при работата му с НПО?

Бизнесът има склонност да бъде арогантен. Това е нормално, защото всеки един бизнес се стреми към развитие в чисто икономическия смисъл на думата. И когато порасне достатъчно, за да бъде различим, той има склонност да бъде надменен.

Освен това, бизнесът понякога не проявява социална чувствителност. Това също е естествено, предвид факта, че той работи с цифри. И ако цифрите не са ОК, всичко останало остава на заден план.
Друг проблем на бизнеса е, че той малко или повече има склонност да се капсулира и да си подбира контрагентите, с които работи. Това също е абсолютно нормално, защото партньорите, с които влиза във взаимодействие трябва да му „добавят" репутация, а не му отнемат такава. Тук трябва да добавим и естественото недоверие на бизнеса към неща, които не познава. Това обаче са естествени, функционални характеристики които са абсолютно преодолими.

Важно е да се знае, че работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга. Това е партньорство, което трябва да се гради в рамките на взаимно уважение и стремеж към значими и за двете страни цели и резултати.

Повече за дейността на неправителствените организации в България можете да научите тук.

Оригинална публикация

M3 College I 7.02.2013

„Следва да се мисли не в цифри, а във въздействия – това е истинската сила на ПР“

Радина Ралчева е една изключителна дама с широки познания и разнообразни интереси – от сферата на PR и комуникациите до екстремните спортове. Много темпераментна, интересна и вдъхновяваща личност, истински пример за успяла жена. Има дългогодишен опит в областта на комуникациите: започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до изпълнителен директор в „Хохегер България“. След това създава своя агенция – Go Green Communications, която продължава да се развива успешно. Съвсем отскоро заема позицията директор „Обслужване на клиенти“ в Civitas България, Affiliate of Ketchum. Освен това тя е и един от най-обичаните преподаватели в М3 College.

За да разберем как съвместява всички тези ангажименти и откъде черпи цялата си енергия, поканихме Радина Ралчева да ни отговори на няколко въпроса в поредицата „Бизнес лидери на токчета разказват“.

1. Как успявате да съвместявате отговорностите като Директор „Обслужване на клиенти“ с всички други свои занимания – работа в управителните съвети на неправителствени организации като БДВО и Асоциация „Качество на живота“, преподаване, инициативи с други неправителствени организации, подготвяне на авторски текстове и т.н.?

Смятам, че енергичността е част от длъжностната характеристика на ПР професионалиста. В нашата работа няма покой, вечно сме в динамика. На мен това ми е вътрешно присъщо състояние и просто правя различни неща едновременно. Понякога не се замислям по въпроса, а когато се замисля, сама се чудя как успявам. Истината е, че животът в такъв ритъм не е за всеки и е свързан с много прецизна организация на времето, определяне на приоритети, оптимизиране на процеси, мислене на различни нива и др. И разбира се, често работните дни са доста по-дълги от общоприетото, времето не достига, случва се близките и приятелите да остават на заден план в определени моменти. При такъв работен ритъм е много важно човек да знае кога да спре, да умее да намира вътрешния си баланс и да си почива ефективно. И аз имам своите малки тайни и хитринки за презареждане.

2. Защо според вас някои компании се задоволяват основно с добър имидж? Какво не им достига, за да постигнат добра репутация?

Постигането и поддържането на добра репутация е постоянно усилие, изисква много целенасочена работа, способност за безпощадна саморефлексия и комплексен подход. Изисква и интеграция на процеси, дейности и капацитет, както и аналитичен подход към начина, по който организацията присъства в обществото. Поддържането на добър имидж просто е по-лесно и не така трудоемко начинание, което вероятно обяснява и защо често в бизнеса това е нивото, на което се работи. И в двата случая става дума за процеси, а не за еднократни актове, но все пак репутацията има по-сложна същност и работи с ценности, което създава допълнителни затруднения. А и значение имат множество други фактори, като бизнес средата, зрелостта на пазара, обществените очаквания, силата и интензитета на натиска, на който са подложени компаниите, нивото на социалната и икономическата толерантност, наличието на връзка между репутацията и бизнес резултатите и др.

3. Какви проекти предстоят в Go Green Communications?

Работата на агенцията, която основах, вече е извън моя обхват. Разбира се, следя как се развиват нещата, но от дистанция. Знам, че колегите са се захванали с интересни и вълнуващи проекти и се надявам да успеят да ги реализират по най-добрия възможен начин. Доколкото разбрах, там нещата са динамични по много начини, има промени в екипа, предстоят им и няколко възможности, които, ако се случат, ще им предоставят нови професионални предизвикателства. За мен Go Green Communications винаги ще бъде емоционална тема, все пак аз основах и развивах тази агенция в продължение на години, направихме с колегите ми страхотни проекти, уникални неща, които изпълват със смисъл понятието професионализъм в ПР, така че мога само да им желая успех във всичко.

4. Кой е любимият Ви зелен проект и защо го определяте като такъв?

Любимият ми „зелен” проект е нереализираният, защото най-доброто винаги предстои, защото може да бъде направен по уникален начин, защото крие елемента на неизвестното, защото може да се превърне в добра практика, защото може да се случи за първи път, защото… Във всеки случай силно се надявам, че „зелените“ проекти няма да бъдат просто въпрос на мода, а на осъзната необходимост да спазваме „правилата“ на играта. Мисля, че някои процеси вече са видими и с невъоръжено и не експертно око и те ни показват, че има нужда да променим отношението си и манталитета си към природата. Да „превключим“ от завоевателски и консуматорски подход към партньорски и да намерим онова свое място в света, където ще съществуваме в хармония с природата.

5. Какви са актуалните предизвикателствата, с които се сблъсквате в Civitas, България?

Когато работиш като част от Ketchum, компания, която е сред лидерите на ПР пазара в световен мащаб, това „върви“ заедно с определени отговорности. Очакванията, нивото на изпълнение, качеството на работата, дълбочината на разбиране на бизнеса са други и способността да се поддържа този стандарт на работа е ключова. Другите предизвикателства в CIVITAS, по подразбиране, са свързани с развиването на бизнеса, с разбирането на пазара, със справянето с икономическите особености и със стремежа да се правят стойностни неща. Моята лична битка е да продължавам да се стремя да развивам разбирането за работата на ПР практиците. Смятам, че е важно да „преместя“ разбирането, които имат компаниите и организациите, с които работим и ще работим, от цифрите към стойностите. Няма да се уморя да повтарям, че следва да се мисли не в цифри, а във въздействия – това е истинската сила на ПР.

6. Имат ли нещо общо страстта към екстремните спортове и високите нива на стрес в професията PR? Така ли балансирате огромната динамика в работата си?

Е, не може да се каже, че съм екстремист, даже напоследък почти не съм правила нищо нетипично. Но винаги си имам едно на ум, че може да ми се прииска. Смятам, че спортът и изобщо активният начин на живот, е много важна част от моя начин за балансиране. Други такива балансиращи механизми за мен са пътуванията, срещите със скъпи за мен хора, културата, книгите. Както ви казах, имам своите начини да поддържам вътрешната си хармония. Смятам, че ако човек няма пълноценен живот, който включва различни елементи, приятелски кръг, интереси и активности, не може да бъде ефективен. Рано или късно качеството на работата му ще започне да страда, така че аз се опитвам да имам разнородни интереси и занимания извън преките ми професионални ангажименти, да имам широк кръг от познати и близки хора, да спортувам, да пътувам, да намирам начини да научавам нови неща, но и да не забравям важните „стари“ неща, изобщо да вървя през света с любопитство и с широко отворени очи.

7. Кое прави обучението в М3 College специално, различно и вдъхновяващо?

Не е едно нещо. От една страна, е атмосферата, начинът, по който моите приятели в колежа го управляват и го превръщат в добро място, където искаш да отидеш. От друга страна, колежът има притегателна сила за много интересни, различни и ентусиазирани хора, които не спират да търсят развитие и нови хоризонти. И на трето място, в колежа се сформира общество, хората намират своя интелектуална среда, място за дебат, обмен на мисли и гледни точки, възможности да чуят какво имат да им кажат познати за тях хора или хора, които ги интересуват, както и възможности за нови срещи и приятелства. Създава се традиция с различни проявления – годишни курсове, ПР четвъртъци, курсове по актуални теми, сътрудничество с университети и т.н. Така се изграждат мостове, взаимодействия, единомислия. Важно е да има такива места, важно е те да са активни и живи и да създават усещането за общност.

8. Най-ценният съвет, който давате на вашите курсисти, е ….

Да не спират да се развиват, да не се примиряват с посредствеността, глупостта и простащината, да вярват в себе си и да не оставят скептиците да ги убедят, че стремежите са нещо нереалистично. Светът принадлежи на смелите и всеки опит е по-добър от пасивността, защото ги води нанякъде, учи ги на нещо, калява ги и им отваря нови хоризонти. А и всеки път стига дотам, докъдето си готов да го извървиш, нали?

9. Довършете изречението:

За мен успех е… онова, което те кара да се събуждаш сутрин, зареден с енергия и с усещането, че можеш да промениш света. Някой ден е сигурно, че ще успееш. Дори да промениш света за един човек, значи си успял и можеш да го направиш пак. За мен успехът не е свързан с това да притежаваш, а да знаеш как да постигаш. Успехът е да владееш силата – в онзи много широк смисъл, в който го разбират само джедайте. Колкото и абстрактно да звучи, никога не съм разбирала успеха като колекционерство, като къща, кола и т.н. За мен успехът е усещане за движение и риск, постоянно търсене, стремеж към самоусъвършенстване, към подобрение, изобщо – състояние на духа. И гледам да не забравям казаното от Чърчил, че успехът никога не е окончателен.

Оригинална публикация

Go Green Communications I 5.02.2013

Благодарение на своя стил и усет към модата, любимецът на публиката ще спечели ваучер за 300 лв. от fashiondays.bg

До всички любители на модата: Fashion Days търси моден завоевател с усещане за стил и класа в кръвта си; съвременен творец с усет към красотата в ежедневието; носителят на титлата "Fashion експерт на сезона"!
Fashion Days и радио FM+ предизвикват всички фенове на модата да демонстрират своя неповторим стил. Всеки участник в играта трябва да покаже своя усет за мода и стил, като изпрати до две свои снимки между 28 януари до 17 февруари на game@fmplus.net. Десет от всички участници ще се борят за гласа на публиката, която ще определи модния експерт на сезона.
А той ще спечели признанието за истински ценител на модата и ваучер на стойност 300 лв. от fashiondays.bg, с който ще попълни гардероба си с чисто нови придобивки от световноизвестни брандове.
Повече за играта и условията за участие на www.fmplus.net

За контакт:

Пламена Павлова
Go Green Communications
Тел. 02 878 01 91; 0887 450040
Още на: fashiondays.bg

Fashion Days е най-големият онлайн клуб за пазаруване в Централна и Източна Европа,
предлагащ световноизвестни модни марки като Calvin Klein, D&G, Tommy Hilfiger, Roberto Cavalli
и Miss Sixty с отстъпки до 70%. Всеки ден членовете на клуба избират измежду над 1000 нови aртикула от дамската, мъжката и детска мода, както и продукти за дома.
Основана през 2009 година в Швейцария, компанията бързо се разраства с присъствие в 10 европейски държави. С гарантирания произход на стоките си и с 24-часовото обслужване на клиенти Fashion Days превръща онлайн пазаруването в ново, вълнуващо изживяване за своите над 4 000 000 члена. 

PRактики, Бюлетин на БДВО I 26.11.2012

Радина Ралчева заема позицията Директор обслужване на клиенти на офиса на CIVITAS България от началото на този месец. Тя е ПР професионалист с 16 години опит в областта на стратегическите комуникации, управлението на информацията, корпоративните комуникации, репутационния мениджмънт, стратегическото позициониране и планиране, управлението на проекти, корпоративната социална отговорност и други.
Радина Ралчева започва кариерата си като ПР консултант в Icona Communication. По-късно е назначена за ПР съветник и част от мениджърския екип на Globul, а след това последователно е акаунт директор в Mmd Corporate, Public Affairs & Public Relation Consultants, ПР мениджър на 2be, управляващ директор на Hochegger BG и на Go Green Communications.
По време на професионалната си кариера Радина Ралчева е работила с редица международни и местни клиенти и институции. В допълнение, тя е опитен водещ на обучения в сферата на комуникациите, автор в списанията SighCafé, Мениджър и Forbes Bulgaria. От 2001 г. Радина Ралчева е член на IPRA, а през 2011 г. е избрана за член на УС на БДВО.

Радина Ралчева поема управлението на CIVITAS България
Ванда Джианара, регионален координатор на CIVITAS, отбелязва: „С истинско удоволствие приветстваме Радина в голямото семейство на агенцията. Убедени сме, че нейният значителен опит в областта на комуникациите, комбиниран с задълбочено познаване на българския пазар, ще допринесе значително за утвърждаването на агенцията и развитието на услугите, предлагани от CIVITAS в страната”. 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Кръглата маса на тема „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” бе организирана отАсоциация” Качество на живота” и „Джобтайгър” ООД

На 8 март 2012 г. в International University College асоциация „Качество на живота” организира дискусионна среща, с която насърчи дебат в посока промяна в отношението на институциите и младежите към концепцията за качество на живота. Събитието бе част от поредицата дискусионни срещи и добри практики, които асоциацията провежда и бе провокирано от резултатите от проведеното през септември национално изследване „Обществените представи за качеството на живот у нас” специално проведено по нейна поръчка от НЦИОМ. Съорганизатор на кръглата маса бе „Джобтайгър”. Участие в нея взеха представители на асоциацията, представители на кариерни центрове, студентски и образователни организации.
На кръглата маса Радина Ралчева, съучредител и член на управителния съвет на Асоциация „Качество на живота” представи данни за оценката на българите за образованието като част от национално проучване, проведено през есента на 2011 г. от НЦИОМ по поръчка на асоциацията. Данните от проучването показват, че хората, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи.
Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата – 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна.
Близо 64% от запитаните посочват че образованието им е добро и не се оплакват от липсата на достъп до добро образование, но удовлетвореността им от кариерата, която имат е доста ниска – само 27% от запитаните са доволни от нея.

В рамките на кръглата маса „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” Светлозар Петров, Управител на „Джобтайгър” ООД и съучредител на Асоциацията, представи социалните проекти на компанията, носочени към възможността младите хора да имат добър професонален старт, който на по-късен етап от тяхното развитие да доведе до задоволство от кариерата и реализацията им.
Сред представените проекти бяха 11-тото издание на Национални дни на Кариерата и Kosher.bg. – Национални дни на кариерата е най-големият форум за студентски стаж и кариера с огромно социално значение, който дава възможност на студентите за добро начало на тяхната професионална реализация като същевременно популяризира и летните студентски стажове в различни компании.
А проектът Kosher.bg е първата по рода си в България социална мрежа за студенти, платформа, където студентите се събират и обединяват по общи интереси в клубове към университетите, в които учат. Тази мрежа осигурява мост между студентите и бизнеса. Вече са създадени 65 клуба, а от тях 9 търсят активно подкрепата на бизнеса. До момента са се включили 6 компании и три клуба са получили подкрепа.

Участниците в събитието, студенти, представители на бизнеса и студентски организации за кариерно развитие, изказаха задоволство от представените добри практики и дискутираха нуждата от осъществяването на конкретни действия от страна на бизнеса, които да стимулират сред хората и студентите оценка за качеството на собствения им живот и да предизвикат стремеж към личностно развитие и постигане на по-добър и пълноценен такъв.
Генерирана беше идеята за създаване на инициативна група, която да развие и популяризира съвместен проект между Асоциация „Качество на живота”, Джобтайгър и студентите от центровете за кариерно развитие на УНСС и Софийски университет. Работното име на проекта е "Всичко зависи от теб!" и целта му е повишаване на мотивацията и самоинициативата на студентите.

Оригинална публикация 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Водещи специалисти в маркетинговите изследвания разкриха ключа към успешните пазарни практики според най-новите данни за потребителското поведение

9 март 2012 г., София. Днес се проведе първата по рода си Конференция "Best of" България, организирана от Международната асоциация за проучвания на общественото мнение и маркетингови изследвания (ESOMAR) и Българска асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (BAMOR). Конференцията събра представители на водещите агенциите за маркетингови проучвания в страната, експерти и професионалисти в областта, представители на институциите, академичната общност и бизнеса.
При откриването г-н Стоян Михайлов, Председател на BAMOR, представи браншовата организация БАМОР и сподели актуални данни за пазара на маркетингови проучвания в България, според които за 2010 г. той е възлизал на 47 млн. лв., а през 2011 г. се очаква обемите да са подобни. Според данните, през изминалата година 1/3 от обема на пазара е генериран от аутсорсинг.
Г-жа Елена Онбрайт, представител на ESOMAR за България, разказа повече за дейността на ЕSOMAR и множеството възможности за академично и професионално развитие, които асоциацията окрива пред младите професионални изследователи. Г-жа Онбрайт наблегна и на значението на етичния и професионален кодекс на организацията, който е в процес на адаптация и приемане от страна на BAMOR. Eдна от главните дейности на ESOMAR е осъществяването на професионални връзки и обмяната на добри практики с местните изследователски асоциации.
Работната програма на конференцията продължи с презентациите на международните гост-лектори г-н Алекс Бачелър от BrainJuicer, Великобритания и г-н Робърт Байек от TNS, Полша. Двама от най-влиятелните представители на бранша в Европа представиха пред гостите на събитието актуална информация по темите "Не чувстваш нищо, не правиш нищо – кой е двигателят на човешкото поведение?" и "Поглед върху бедността. Как да подходим към потребителите в кризата?"

Алекс Бачелър наблегна на поведенческите модели и значението на несъзнателните фактори, влияещи върху решенията, които хората взимат: "Ние мислим, че сме мислещи машини, които по някога чувстват, а всъщност сме чувстващи машини, които понякога мислят."
Той даде примери, подкрепящи тезата му, цитирайки изследване, провеждано в продължение на три години, което показва, че съдиите са много по-склонни да отсъдят в полза на пробация, отколкото ефективна присъда, след като са се нахранили.
Друго изследване илюстрира важността на на пръв поглед незначителни фактори, като музиката в магазин, за потребителските предпочитания на купувачите – например ако клиентите слушат френска музика, покупките на френско вино петкратно надвишават покупките на немското. При смяна на музикалния фон следващия месец с немска музика – съотношението се променя 2:1 в полза на немското вино. По-интересното е, че след напускането на магазина, купувачите, запитани кои фактори са повлияли избора им на вино, изобщо не споменават музиката.
С тези примери той подчерта, че маркетинговите изследвания питат потребителите за нещата, които влияят на поведението им, но в много случаи самите хора изобщо нямат представа всъщност кои са тези фактори, т.е. нашите решения като потребители са повлияни от емоции, за чието влияние дори не подозираме. Идентифицирането на тези скрити влияния може да осигури истинско конкурентно предимство на пазара, както и да даде отговори на ключови социални и културни проблеми.
Презентацията на Робърт Байек представи изследване на поведението на хората, живеещи в бедност във времена на криза. Марките, които тази потребителска група ползва, трябва да са ѝ много познати, за да ги идентифицира, както и да са приемливи за нейния социален кръг. Друго важно условие за хората е усещането, че "надхитряват" системата, което им внушава чувство за контрол над собствения им живот, както и че независисят от фактори като късмета. Този тип потребители са повече ориентирани към победата, отколкото към автоматичната награда.
Друг акцент в програмата на конференцията бе презентацията на Юлиан Добрев, Директор изследвания в Прагматика, който представи данни от изследване на агенцията на тема "Поведението на българските потребители в контекста на икономическата обстановка". Изследването е традиционно и се провежда за четвърта поредна година като цели да установи нагласите и отношението на българските потребители към икономическата обстановка в страната. Изследването обхваща активното градското население на страната на възраст между 18 и 65 години.
Всеки втори български гражданин твърди, че няма промяна в доходите на домакинството му през 2011 г. в сравнение с 2010 г. Около 42% от участвалите в изследването декларират, че доходите им дори са намалели през последната година. Този факт до известна степен обяснява песимизма по отношение на икономическата конюнктура в страната. Българите масово заявяват, че им се е налагало през изминалата година да свиват разходите си, да се лишават от някои стоки или да преминават към по-евтини такива.
• 87% от всички запитани декларират, споделят, че са станали по-пестеливи;
• 83,6% са били по-внимателни и прецизни в своя потребителски избор;
• 80,3% са се лишили от по-крупни разходи в своите домакинства;
• и 70,1% са започнали да купуват по-евтини марки и продукти.
Трябва да се има предвид, изследването обхваща икономически активното население, като такова, което генерира потребление и данните показват, че тенденция към свиване се запазва – потребителите са по-прецизни и предпазливи и се наблюдава рационализация на потребителското поведение.
Като допълнение на това, 46% от запитаните споделят, че за настоящата 2012 г. не планират дейности, свързани с извънредни разходи и ако изобщо планират някакви, те наистина не търпят отлагане (неотложен ремонт на жилището – 21% или неотложен ремонт автомобила – 14%). За да финансират тези си дейности 51,2% от респондентите ще разчитат на средства, които ще заделят през 2012 г. Около 25,5% от българите вече са спестили пари за тези разходи, близо 18% ще разчитат на кредитиране от банка, а 16,3% – на заем от приятели и познати.
Един от ключовите изводи от изследването на Прагматика е свързан с общите очаквания на градското население в България за развитието на икономическата обстановка, след като в средата на 2011 г. в общественото пространство се заговори за нейното подобряване. Според данните на агенцията, обаче, сред хората това изявление се посреща с голяма доза скептицизъм – 95% от тях смятат, че такова "излизане" от настоящата ситуация не се забелязва в реалния живот. Доста песимистични са и очакванията на потребителите относно приключването на кризата. Около 47% от тях въобще нямат идея кога ще се случи това, а 43% са на мнение, че краят на кризата ще настъпи най-рано след 2013 г. На практика това песимистично усещане на българите формира генералния им поведенченки модел, както и потребителското им поведение.
Значението на подобен тип меркетингови изследвания и техните резултати беше потвърдено от високия интерес към Конференцията, на която присъстваха над 120 професионалисти в маркетинговите изследвания и проучването на общественото мнение, представители на институциите, академичната общност и медиите.

Оригинална публикация 

b2blessons.net I 29.02.2012

Както ви обещах миналата седмица, отново ни е на гости  Радина Ралчева. Тук тя ще даде няколко експертни съвета  относно казуси, с които аз и вие се сблъскваме непрекъснато. 

Радина Ралчева е експерт по PR и комуникации. Тя е основател на Агенция за комуникации Go Green Communications. Пълна е с живот, идеи, динамика. Около нея винаги се случва нещо. Отличен комуникатор и цветен оратор.

Интервю с Радина Ралчева прочетете ТУК.

Казус 1:

Ако имате бюджет от 1 000 лева, не може да очаквате резултати,

които се постигат с бюджет от 100 000 лв.

Казус 2:

Започването на бизнес в криза, поне от моята гледна точка, е почти като започването на бизнес в добри времена, но с уговорката, че се иска малко повече „лудост”.

И всеки, който не е готов да рискува, по-добре да не се захваща с бизнес.

b2blessons.net I 22.02.2012

Радина Ралчева е експерт по PR и комуникации. Тя е основател на Агенция за комуникации Go Green Communications. Пълна е с живот, идеи, динамика. Около нея винаги се случва нещо. Отличен комуникатор и цветен оратор.

Тя може да бъде полезна на предприемачи от всякакъв тип: да вдъхнови младите; да “завърне” в реалността вече установилите се; да реконструира комуникционните стратегии на големи компании… Това е така, защото опитът, който има е солиден: била е в управленски функции на корпорации, член е на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността.

Бързам да задам един куп въпроси! И отново си говорим на “ти”, защото искам да я приближа и към вас.

Представи си, че си предприела пътуване. Знаеш къде искаш да стигнеш, но възможно ли е да вървиш само по права линия? Не става. Така е и в живота. Поне в моя.

Казано честно, трудно е да не загубиш посоката. Понякога е особено изкушаващо да приемешл

есно решение, да не вървиш срещу течението, да послушаш лош съвет… Така човек се губи. Но знаеш ли как разбирам дали съм при себе си – ако не се чувствам комфортно в кожата си; ако съм безпричинно напрегната, знам, че трябва да сверя посоките. То е едно особено вътрешно усещане за дискомфорт, което в моя случай е безпогрешно. Ей такива са нещата с пътуването и посоките човешки…

А и какво сега, не мога да поправям коли, макар че може би щеше да е хубаво.

С войнстващата посредственост, с търсенето на най-малкото съпротивление, с липсата на истински ценности, с нежеланието да бъдеш активен, с мърморенето, което не е придружено от никакви действия, с примирението, сервилността, нежеланието да се развиваш, с нетолерантността, с неспособността да си казваме изключително простички, но съществени неща като „Извинявай”, „Благодаря”, „Как си?”, с търпимостта към глупостта, наглостта и безпардонността, със съсипването на българската природа и на още много неща в България заради алчността на шепа хора, с некоректността, с мрачните, нещастни, фрустрирани хора, които виждам всеки ден и които стават все повече и повече, с липсата на перспектива, с усещането за отчаяние и безнадежност, които ме заобикалят, със засилващия се натиск „по-бързо, по-бързо, по-бързо”, с безсилието, което цари; с липсата на осезаема концепция за бъдещето ни, с още доста неща.

Аз обаче мисля, че повторението е майка на затъпяването.

Ако човек се обърне към мен за помощ, няма да го попитам „Колко ще ми платиш?”. Не че консултирам безплатно, но не може само това да ме мотивира. Разбира се, че има значение и кой е човекът, който се обръща към мен, но като цяло вярвам, че да даваш, в общ смисъл на думата, е много по-важно, отколкото да вземаш.

Не съм се насочвала съзнателно към тази професия, просто се „намерихме”.

Нито едно от образованията ми не е пряко свързано с публичните комуникации, но когато започнах да следвам, такива специалности нямаше, появиха се някъде в процеса на образованието ми.

вътрешният триумф от всеки малък, направо незначителен успех, който постигах в началото. Все едно бях изкачила Еверест.

да се създаде работеща, ефективна и единна професионална общност.

да се стандартизира професията.

нетърпимост към неетичните практики.

сред хората, с които се конкурираме на пазара има такива, които наричам приятели, с които обсъждам дори професионални въпроси без притеснение, мисля, че е показателен.

3 УРОКА ПО БИЗНЕС ОТ РАДИНА РАЛЧЕВА

Само три значи. Добре, ще кажа първите три, които ми идват на ум.
Първо: „Не се страхувай!”Ако не опиташ, няма как да знаеш какъв ще е резултатът. Може да е успех, може да е провал, но дори да е провал, това е някакъв резултат, от който учиш нещо.

Второ: „Преценявай силите си и битките си!” Просто бъди честен със себе си! Никой не знае всичко за всяко нещо, а и не е възможно да постигнеш ниво на информираност, което да ти гарантира успеваемост. Подобно очакване е мисловна заблуда – не съществува в реалността. В реалния свят нещата понякога се променят за секунди; има случаи, в които трябва да реагираш, без да знаеш почти нищо. В реалния свят няма нищо сигурно и нищо гарантирано. Нещата не стават като в книгите. Макар да е много полезно да четеш повечко – това е изключително плътна основа, на която стъпваш, за да действаш; тя помага много.

И последното нещо: „Вярвай си!”. Ако ти самият не вярваш в себе си и в това, което правиш, не виждам как ще ти повярва някой друг.

Ще призова читателите на твоя блог да бъдат добри, да се усмихват и да мечтаят! Поздравявам ги с една мисъл на Ганди: „Превърни се в промяната, която искаш да видиш”. Както обичам да казвам, ние сме част от този свят и нямаме извинение, ако само заемаме място – трябва да създаваме смисъл.

сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА | 08.02.2012

Честита 2012 година, уважаеми читатели на SIGNCAFE. Бъдете отговорни, "зелени", удовлетворени и щастливи!

И като за начало на годината, ще погледна в "зелената" си кристална топка, за да се опитам да Видя, онова, което ни предстои – тенденциите в областта на PR.
Радина Ралчева, собственик и управител на PR агенция "Go green Comunnications". тясно специализирана в областта на Green PR

Нека започна с диалога. PR практиката вече не може да е просто комуникация. Тя все повече ще се превръща в разговор, който трябва да бъде поддържан с уважение, мисъл, устойчивост, активност, ангажираност, смислено съдържание на посланията и на информацията, която излъчваме. Иначе няма да има кой да участва в разговора. И ще останем сами.
А, да, и участието – то ще е ключово важно в свят, който става все по-нетолерантен към инерцията. Това означава проактивност, това означава усилия за всички в PR професията. Вместо да разчитаме на реактивни действия, ще ни се наложи да се потрудим повечко, ако искаме да управляваме комуникацията и да изграждаме общности, който да ни осигуряват влияние и преимущества (leverage). Да, знам, работата в проактивен режим е много по-трудоемка и понякога изглежда като загуба на време и усилия. Прилича на изкачване, без да си сигурен, ще стигнеш ли върха. Е, новината е, че натискът е толкова силен, че вече това ще е по-добрата стратегия. Казвам стратегия, за да е ясно, че не може да очаквате резултатите бързо.
Проактивността ще е свързана и с предефинирането на разбирането ни за влиянието. Както винаги съм казвала, не мислете просто в цифри, мислете във въздействия. И, независимо дали става дума за събитие в социалните мрежи, или за репутационна работа, недейте просто да броите читатели, "харесвания", потенциални участници, а мислете за широкия обхват на това, което постигате. Иначе казано – не колко човека са казали, че ще се включат във вашата инициатива във Facebook, а колко от тях действително идват на нея, остават във вашата общност и приемат инициативата ви в живота си. Съгласете се също, че има разлика между това субектът на вашите репутационни усилия да присъства в сп. Time и на първа страница на произволно избран наш национален вестник. И тук не става дума за разликата в броя на потенциалните читатели, а за разликата в репутациите, стойността и въздействието на двете издания, както и за разликата в мащаба на последствията. В единия случай – хвърляте камъче в локва, а в другия – в езерото "Мичиган".
Влиянието, към днешна дата, не е само достъп до определен брой хора, а по-скоро е свързано с това, можете ли да ги привлечете, активирате, ангажирате, задържите, мотивирате и прочие. Ето това имам предвид под мислене във въздействия. Разбирането за влиянието днес отива отвъд академичните определения. Влиянието се "пренесе" при хората и изведнъж на всеки бе дадена възможността да сподели онова, което го вълнува. А това значи, че вече изграждаме общности около това, кои сме ние, и така преследването на влиянието се превръща в много по-персонално упражнение. Комуникацията също. Персонализацията е нещо, което не можем да игнорираме – вече не можем да си позволим да говорим както преди на групи от хора. Днес по-скоро ни се налага да говорим на отделни хора, на всеки лично. С други думи казано, бизнес моделите се променят. От познатите Business-to-Business (В2В) и Business-to-Consumer (В2С) модели се ражда новата концепция Business-to-People (В2Р). Както казва Robert Passikoff: "Стойностно ще е това, което хората кажат, че е стойностно".
От една страна, този нов бизнес модел ще изисква от нас, комуникаторите, смелост, смирение, екпериментаторство, креативност и максимална прозрачност. И понеже това е процес, който не мисля, че все още разбираме напълно, очаквам да бъде доста интересно и на принципа на пробата и грешката да достигаме до нови за индустрията ни прозрения. От друга страна, В2Р моделът ще изкара на предни позиции социалната страна отказват да гледат с безразличие в друга посока. Важната подробност е, че всички ние в PR бизнеса също трябва да си даваме сметка за въпросната взаимозависимост и трябва да намерим подходящите наративи, с които да "разкажем" тази промяна-в-действие. А това означава минимум три-посочна работа – първо – да открием начин да направим тези теми по-малко плашещи за компаниите, за да не ги приемат като заплаха, второ – да съумеем да превърнем корпоративните "зелени" политики в истории, които потребителите да искат да слушат, и трето – да постигнем реална институционална подкрепа на национално и глобално ниво, която да отразява спешността на темата. И това, съгласете се, е предизвикателство, необходимост от комуникация, която не се плъзга по повърхността, умение да намерим пресечните точки, които ще придвижат процеса напред безболезнено и на компаниите. Хората и обратната връзка, която получаваме от тях ще навигират бизнес стратегиите.
И от това следва още една тенденция -корпоративната социална отговорност. О, да, определено. Дори и тук ще има еволюция. Защото изграждането на общности, постигането на разбиране, влияние и устойчивост посредством добро корпоративно гражданство означава ние, комуникаторите, да създаваме отношения, които ще са трудни за разтрогване без последствия. Следователно – ура (!) за каузите и добрите дела – те вече ще са част от новия начин на правене на бизнес. В това число и "зелените" корпоративни политики.
Ето, за десерт оставям "зеления" PR. Ако някой си мисли, че модата му отминава, греши. Всъщност се случва нещо напълно различно, той се променя и съзрява. "Зеленият" PR, дами и господа, става mainstream. От концепция, която преди няколко години беше екзотична и биваше свързана с "tree huggers" и други "еко особняци", тенденцията е "зеленият" PR да става осезаема част от новата действителност, в която живеем устойчиво и ще го превърнат в win-win сценарий. Според David De Rothschild, еко активист, диалогът между еколозите и индустриите е ненужно изпълнен с разногласия и злословенето и от двете страни възпрепятства постигането на общ напредък по ключовите теми. А всички имаме интерес от по-добро разбиране. Това предоставя на PR професионалистите цяла нова област, в която да правят своите чудеса.
Като се замисля, този текст също е добър пример за взаимната свързаност на нещата – както виждате едното води до друго, което води до трето и т.н. Затова, да не забравя да кажа – в процеса на предизвикване на професионалните граници, тестване на нови форми и подходи, усъвършенстване, изграждане на капацитет и експертиза и изобщо -пътуване към все по-значими професионални висоти в нашия 24/7 свят, не е лошо отвреме
Започнало като леко модно увлечение, "зеленото" намира свое постоянно място сред темите и моделите на бизнеса, обществения дневен ред, корпоративните и национални политики. А сега ще ви кажа и защо, според мен, "зеленият" PR съзрява. Колко и сложни да са нещата, рано или късно опират до комуникации, защото това е начинът трудното за разбиране да стане разбираемо, "плашилото" да се превърне във функционално средство за постигане на определени цели и т.н, и т.н. Често идеята за екологичната отговорност, дори и в момента, се възприема като "анти-бизнес" идея. Мисля, че това все повече ще се променя благодарение на комуникациите. Защото е важно да стане ясно, че едното всъщност е в хармония с другото. Здравословно е за бизнеса да проумее, че противопоставянето на двете понятия е вредно, а в дългосрочен план дори контрапродуктивно. Глобалният натиск да се отчита въздействието върху природата няма да намалее, дори и без някой да размахва "призрака" на климатичните промени, защото мнозинството от хората вече съзнават, че всичко е част от общ процес и навреме всички ние, PR практиците, да слизаме от скоростното влакче и да се питаме: "Защо правя това?". Дано отговорите, които си даваме да са честни и да можем да ги кажем на глас, иначе нещо не би било наред. И като говорех за въздействия – ние владеем силата да влияем на много хора. Затова собствената ни мотивация, онова, което ни движи, е не по-малко важно от резултатите, които постигаме в комуникационния процес.
Е, хайде, спорна година, че работа ни чака. Време е за о-зеленяване. Във всеки смисъл на думата. Така че, захвърлете всичко старо и прашасало, отворете умовете и сърцата си за възможностите, предизвиквайте се, забавлявайте се, харесвайте се. Струва ми се, че това е част от способността да бъдеш добър в работата си. И, разбира се, мислете "зелено", защото "зеленото" също мисли за вас

Стр. 88 – 89