в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 25.02.2011 

Няколко чужди медии, сред които и българският "24 часа", взеха интервю от разследващия журналист

 

Люк Херман е съавтор заедно с Пол Морейра на документалния филм " Уикилийкс: война, лъжи и видео ". Двамата пътуват до Лондон, Вашингтон, Рейкявик и Париж, за да се срещнат с журналисти и хакери на " Уикилийкс", които се борят за прозрачност и оспорват всеобхватните правила за военните тайни.От създаването на сайта до настоящите твърдения за конспирация документалният филм проследява историята на основателя на сайта и новия враг номер едно на Пентагона – Джулиан Асанж, по хронологичен ред. Асанж е интервюиран ексклузивно за филма, за мотивите зад организацията "Уикилийкс" и въздействието, което тя има по целия свят.

Лентата ще се излъчи на 27 февруари от 21,55 ч по "Дискавъри ".

- Г-11 Херман, обвиняват "Уикилийкс" в това, че е шпионски проект. Какви е целта на сайта?

- Срещнах се за първи път с Джулиан Асанж през юли 2010 г. в Лондон. Участвахме в конференция за разследващи журналисти, а Асанж беше един от говорителите там. Аз също изнасях лекция. Не мисля, че самият Асанж е шпионин. Не е доказано, че той е изровил или е откраднал който и да е от документите.
Работи така – получава информацията и решава, че трябва да стане публична. После прави екип с отлични репортери, идващи от водещи медии. С разрастването на "Уикилийкс" Джулиан Асанж започва да си партнира с водещи вестници, първоначално с Guardian, после с New York Times, Der Spiegel в Германия и накрая с Le Monde във Франция и испанския El Pais.
Така че не мисля, че Асанж е шпионин Никога не е обвиняван в престъпления и не е доказано, че е влизал в поверителни компютри и е откраднал документи от определена организация, правителство или международна компания.
Целта на уебсайта, както можете да прочетете и в манифеста, който Асанж е публикувал много пъти, е да извади много документи с един вид хирургически, научен, журналистически подход, за да докаже наистина, че определена правителствена агенция, армия или международна компания е направила нещо нередно и това вреди на демокрацията.

- Има ли някакви политически цели?

- Не мисля. Хората на Асанж са публицисти. В началото са започнали като хакери, а сега рекламират. Представят се като издатели просто защото издават документи. Някои от тях се виждат и като анархисти. Един от хората, които интервюираме в документалния филм и с когото се срещнахме в Берлин, се казва Даниел ДомшайтБерг. Той е вторият човек след Асанж от началото на уебсайта. Беше отстранен миналия септември от Асанж и сега започва свой подобен сайт – Openleaks. Интервюирах го миналия декември. Той сам казва за себе си, че е бивш ха-кер и е анархист, който иска да извади наяве доста поверителни документи. Не всички са правителствени. Той е за свободната демокрация и знаейки това, според него някои неща трябва да останат поверителни за сигурността на демокрацията.
Той защитава идеята, че има прекалено много тайнственост в нашите правителства и международни компании. Така че не мисля, че са шпиони и работят по политически поръчки.

- Основната битка на Асанж е срещу секретността, а той самият е доста потаен – вие сблъскахте ли се с това, докато правехте филма?

- Когато се срещнахме за първи път с Асанж през юли, той вече беше под голямо напрежение. Това беше, преди да изтече цялата информация за Афганистан, след това и за Ирак. Той говореше много внимателно и бавно – обмисляше всяко свое изречение.
Джулиан Асанж е много умен и потаен човек.
Сменя мобилния си телефон по няколко пъти на ден
Няма личен адрес – винаги спи в жилищата на свои приятели.
Ние доста трудно се свързахме с тази организация, която всъщност се бори за прозрачност. Трябваше два пъти да пътувам до Лондон, за да преговярам с партньорите на Асанж. Искахме само да ги интервюираме и да разберем малко повече как работят зад кулисите.
За да завърша, да – беше доста трудно. Бяха много предпазливи какви сме – дали могат да ни се доверят. И това беше още преди международният фокус да се насочи толкова върху Асанж.
Сега вече той има публицист, който му организира интервютата.
Наистина са доста потайни, но това е разбираемо. Особено след като пуснаха видеото с хеликоптерите "Апачи", те са под огромния натиск и на Пентагона, и на Белия дом, и на много други организации. Затова ги разбирам.

- Джулиан Асанж и "Уикилийкс" промениха ли журналистиката?

- Да, вече трябва да се прави едно разграничение -преди и след "Уикилийкс". Преди "Уикилийкс" беше доста сложно за някого да разполага с важна информация и да иска да я направи публична. И аз, и моят партньор Пол Морейра смятаме, че трябва да има тайни документи. Не трябва всичко да бъде публикувано. И, разбира се, някои дипломати трябва да имат поверителни разговори със своите източници и нещата не трябва на другия ден да излизат на първа страница във всеки вестник.
Асанж създаде изключително оръжие, което предотвратява опитите да се разбере кой е точно информаторът. Джулиан Асанж никога не е потвърждавал например, че Брадли Манинг -войникът, който излежава присъда от 52 г. зад решетките за подаване на документи към "Уикилийкс", е негов източник. Но има един или може би няколко, които наистина са подали тази информация. Това виртуално беше невъзможно преди няколко години.

- Какви промени се случват след "Уикилийкс"?

- Надявам се, че сайтът създаде чувство на отговорност на различните демокрации. Те вече знаят, че всеки техен доклад може да стане публичен. От друга страна, това ни дава вяра на нас, репортерите, в нашите източници.
Документите, които излизат в "Уикилийкс", са нищо, ако след публикуването им не последва разследване от журналисти, адвокати, неправителствени организации или който има достъп до тях. И отнема доста, за да разбереш какво точно стои зад написаното. Както ще видите и в нашия документален филм, те могат да показват само една гледна точка – примерно какво е видяла американската армия.

- Цензурира ли се информацията в "Уикилийкс"?

- Не, просто те се появяват малко по малко, за да могат да бъдат положени в контекста им от специалисти и експерти.

Интервюто е взето със съдействието на "Дискавъри нетуъркс".
Люк Херман е френски разследващ журналист. В момента продуцира серия от разследващи документални филми за редица канали, сред които франс 2, Canal+, France 5 и Arte.
До 2006 г. Люк Херман е изпълнителен продуцент и заедно с Пол Морейра води 90-минутно предаване по френския Canal+, в което се обсъждат теми като международни спорове, войни и конфликти, мултинационални корпорации, здравни проблеми, както и политически казуси.
Люк Херман е продуцирал множество истории за фармацевтичната индустрия, включително предавания за наличието на генерични лекарства против СПИН в развиващите се страни и опасностите от антидепресанти. Той се занимава и с разследвания на войната в Косово и Ирак.

Джулиан Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция, предаде Ройтерс.
Такова е обявеното вчера решение на лондонски съд. Екстрадирането може да стане до десет дни. Самият Асанж и адвокатите му разполагат с една седмица, за да обжалват решението пред Върховния съд. Защитата обяви, че ще го стори незабавно- До окончателното решение, каквото и да е то, Асанж ще остане на територията на Великобритания. В момента той е пуснат на свобода срещу парична гаранция. Основателят на скандалния сайт "Уикилийкс" бе обвинен в сексуално насилие над две жени, които срещнал в Швеция, докато е бил на бизнес пътуване през август 2010-а. Макар обвиненията в изнасилване да бяха свалени в началото, делото бе отворено отново и апелативният съд ги възобнови. Асанж заяви вчера, че процесът срещу него в Швеция няма да бъде прозрачен. Съдията Хауърд Ридъл обаче не прие аргумента и заяви, че екстрадирането в Швеция не нарушава правата му.

Стр. 18

МЕНИДЖЪР.NEWS I 10.01.2011

Джулиан Асандж, основателят на сайта „Уикилийкс”, нае компания за връзки с обществеността, след като започнаха атаки срещу имиджа му.

Асандж, който е под гаранция във Великобритания и се бори да избегне екстрадирането си в Швеция заради обвинения в изнасилване, пое редица медийни удари. Публикуваните от Асандж хиляди американски секретни документи го направиха известна личност в целия свят, но и доведоха до интензивно изследване отблизо на личния му живот.

Пи ар специалистът на Асандж ще бъде известният Марк Борковски (http://www.borkowski.co.uk).

Оригинална публикация 

в. Банкер | 04.12.2010

Основателят на сайта wikiLeaks.org Джулиан Асанж е човек без определено местожителство. Дори най-близките му съратници не знаят къде да го търсят. Довчера е живял в Стокхолм, днес е в Берлин, а след два дни вече ще е Лондон или който и да било друг град. За него не е важно къде ще пренощува – в дома на приятел или на в някое кресло на летището. Той твърди, че винаги носи със себе си всичко необходимо за срок от три седмици. В началото на седмицата сайтът на Асанж публикува секретни документи, според които от американската мисия в България е искана информация за корупцията по високите етажи на властта и българската енергийна зависимост от Русия.

Младежки пориви

Стремежът да изважда тайното наяве се проявява в Джулиан още на младини. Той не успява да научи много в клас, защото се налага да смени 37 училища – отчасти защото преди развода родителите му притежавали пътуващ цирк, но най-вече заради тежкия си живот. Не е за чудене, че след множество неуспешни опити да се слее по някакъв начин с връстниците си Асанж решава да се гмурне дълбоко в програмирането. От самото начало той няма намерение да използва уменията по традиционния начин. Събира група от съмишленици, които проникват незаконно в компютрите на един от университетите в Австралия, на телекомуникационната компания Nortel и на редица други организации. Младежите бързо привличат вниманието на полицията. През 1992-ра Джулиан е на 21 години и е обвинен в извършването на 24 хакерски атаки, но успява да се отърве само с глоба от 2100 австралийски долара. След това се заема с разработката на безплатно програмно обезпечение. През 1997-а помага за написването на книга за хакерите, а след две години регистрира leaks.org, без да си прави мащабни планове.
Към 2000 г. Джулиан се опитва да завърши физика и математика в университета в Мелбърн, но не успява. Тридесетгодишният студент зарязва учението и изпада от списъците. Затова пък работата му над сайта за секретни документи тръгва по мед и масло. “WikiLeaks беше основан от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Африка" – така звучи официалната история на създаването на частната шпионска компания. За щабквартира служи жилището на Асанж в Мелбърн. Работата не спира нито за минута, съмишлениците му издирват секретни документи като обсебени, а работата по създаването на сайта започва да прилича на сбирките на някаква секта. Спални чували и матраци са разпръснати из цялото жилище на Джулиан, дори в кухнята. По думите на приятелите на Асанж той често забравял да спи и да яде и непрекъснато пишел математически формули дори по стените и вратите. Той обаче не се възприема само като основател на WikiLeaks: “Аз съм душата и тялото на този проект, негов вдъхновител, представител, организатор, финансист и т.н." Ядрото на групата се състои от 40 души, а други 1200 доброволци следят сървърите в цял свят и предпазват системата от хакерски атаки.

Главозамайване от успехите

От самото начало проектът WikiLeaks има политическа насоченост. Сайтът е замислен като информационно оръжие на свободните хора от свободния Запад в борбата с враговете на световната демокрация от Изток. Впрочем целите на атаките бързо се променят. След изказването, че сайтът ще разобличава “тираничните режими в Русия, Китай и Централна Азия", Асанж неочаквано нанася първия си удар по африканските страни. През декември 2006-а на wikiLeaks.org се появява документ с подписа на сомалийския шейх Хасан Дахир Авейс, в който има указания за разправа с държавните лидери на Сомалия. През август 2007-а британският The Guardian публикува на първите си колони материал за причаст-ността на семейството на бившия президент на Кения Даниел Арап Мой към корупционни схеми. Статията е подготвена въз основа на документи от сайта wikiLeaks.org.
Дързостта на австралиеца неизменно му носи успех, докато не решава да посегне на светая светих -банковата тайна. Когато на сайта са публикувани документи, че швейцарската банка Julius Baer крие средства на клиентите си в офшорни тръстове, финансистите реагират незабавно. Банката успява да спечели делото срещу WikiLeaks в американски съд, който предписва на регистратора Dynadot да закрие достъпа до сайта на Асанж. Изглежда, че проблемът е решен. Но щом порталът престава да е активен, за него се застъпват американски правозащитни организации и журналистически профсъюзи. В края на краищата съдията, който произнася първото постановление, го отменя, позовавайки се на първата поправка на Конституцията на САЩ, гарантираща свободата на словото. След този случай Асанж логично решава да се съсредоточи върху събирането на американски материали.
Отначало публикува вътрешните инструкции за охраната на лагера “Делта" в затвора в Гуантанамо, които покрай другото включват и укриването на някои затворници от очите на Международния червен кръст. След това световната общественост научава съдържанието на личната пощенска кутия на бившия губернатор на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, както и на секретни документи на американската сциентоложка църква.
Но Асанж и екипът успяват да насолят най-вече американските военни. Всичко започва с публикуването на видеоматериали за хеликоптерите Apache, които през 2007-а разстреляха в Багдад поне 12 мирни жители, включително и двама журналисти от агенция Reuters. През първата седмица “Багдадското видео", публикувано на сай-та, е изгледано от почти 4.8 млн. души. А три месеца по-късно се появяват и други материали за афганистанската и иракската война. Те наброяват 90 хил. документа и съдържат рапорти за случаи на “дружески огън" в коалиционните войски, както и факти за гибелта на граждански лица.
В резултат на това Асанж е споходен не само от световна слава, но и от щедри пожертвувания. След публикуването на файловете неизвестен прехвърля 300 хил. долара на сметката на регистрирания в Германия фонд Wau Holland, който се занимава с издръжката на ИНТЕРНЕТ-проекта. На практика WikiLeaks живее точно от такива дарения. По думите на Асанeж от началото на тази година са събрани един милион долара. Основателят на сай-та намекна, че не е бедняк и има спестявания, които влага в своя проект. Впрочем издръжката на неговия портал струва само около 270 хил. долара годишно. Експертите предполагат, че останалите средства са необходими на Асанж най-вече за да финансира информаторите си, макар да отрича, че купува секретни файлове.

Облаците се сгъстяват

Публикуваните материали предизвикаха нееднозначни реакции. Дори организации като “Репортери без граница" и “Международна амнистия" осъдиха действията на WikiLeaks, опасявайки се, че документите съдържат имена на агенти на западните специални служби в Афганистан, които могат да пострадат от отмъщението на талибаните. Реакцията на американските власти също не закъсня. Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че сайтът носи морална отговорност, за това че е поставил под заплаха живота на много хора. Асанж отрича всички обвинения, твърдейки, че всеки ред бил проверяван за наличието на конкретни имена и други персонални данни за лица, които биха могли да пострадат.
Така или иначе земята започва да пари под краката на Асанж. Част от сътрудниците му напускат проекта и започнаха да критикуват не само политиката на сайта, но и отношението на основателя му към неговите колеги. Десетки бивши съратници на Асанж го описват като харизматичен лидер, но с горчивина отбелязват, че славата го е главозамаяла и е започнал да придобива диктаторски маниери. Веднъж на среща със съратници той си позволява да нарече помощниците им “конфедерация на идиотите".
Масло в огъня наляха и властите в Швеция, която за известно време беше убежище за Асанж. Две местни жителки го обвиниха в сексуални домогвания и “незаконна принуда". Отмененото наказателно дело срещу него по случая беше възобновено в началото на септември. Самият Асанж квалифицира предявените обвинения като “мръсна кампания", намеквайки за намеса на специалните служби. Неотдавна основателят на WikiLeaks се оплака, че докато пътувал със самолет от Лондон за Берлин, му изчезнала чанта с три ноутбука, информацията в които била защитена с пароли. Сега обаче най-известният електронен разузнавач има много по-сериозни проблеми от изчезването на част от багажа му. Шведските власти го обявиха за международно издирване и Джулиан Асанж отново се укрива, като този път има сериозна причина.

Стр. 35