Ново начало за WikiLeaks

Фондация "Медийна Демокрация" I 13.12.2011

На 5 декември 2011 г. лондонския Висш съд позволи на основателя на WikiLeaks, Джулиан Асандж, да се обърне към Върховния съд на Великобритания, за да обжалва решението за екстрадирането му в Швеция. Австралиецът е издирван за разпит от средата на 2010 г. по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз на две от бившите сътруднички на организацията му. Издадена е европейска заповед за задържането му и Асандж е арестуван във Великобритания през декември миналата година. Оттогава създателят на WikiLeaks е под домашен арест в имението на Вон Смит, основателят на Frontline Club и защитник на независимата журналистика, в Елингъм Хол, Норфолк.

Няколко са основните причини, заради които Джулиан Асандж оспорва заповедта за своята екстрадиция. На първо място това е двустранната спогодба, сключена между САЩ и Швеция. Тя улеснява процеса и съкращава процедурата при екстрадирането на граждани между двете държави. Защитата на Асандж не веднъж изрази опасенията си, че връщането на интернет активиста в скандинавската страна директно ще го изправи пред американския съд по обвинения в шпионаж и конспирация. На второ място Европейският съюз е изградил механизми (като системата за законово сътрудничество), които позволяват на Асандж да отговори на всички въпроси на Шведските власти без да се налага да напуска Великобритания. Третата причина, изтъкната от Джулиан Асандж е фактът, че Европейската заповед за неговия арест е издадена от прокурор, а не от съдия. С тези мотиви австралиецът се опитва да оспори екстрадирането си в скандинавската държава. Решението на британския съд на практика дава възможност на Асандж да остане във Великобритания и през 2012 г., когато Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа молбата му или не.

Юридическите и финансови затруднения, произтичащи от този процес, блокадата на кредитните гиганти Visa Europe и Mastercard върху дарителските потоци към WikiLeaks доведоха до временното преустановяване дейността на организацията. В периода от 24 октомври до 1 декември спряха публикациите на секретни данни и нови разкрития на интернет адреса wikileks.org. По време на тази „пауза” Джулиан Асандж търси начин за стабилизиране на финансовото състояние на своя проект. И изглежда е успял да го открие, защото организацията възобнови своята работа в началото на декември 2011 г., когато на сайта й бяха публикувани т. нар. „Шпионски документи”. Това са 287 секретни файла, които описват как правителства шпионират собственото си население с помощта на новите технологии. На световната карта са отбелязани най-разпространените методи (интернет, телефонно и GPS проследяване, гласово разпознаване и троянски кон), както и страните, които ги прилагат. Джулиан Асандж се закани, че това е само малка част от документите, с които разполага и които документират дейността на 160 компании от 25 държави, специализирани в наблюдението и прихващането на телекомуникации. Тепърва предстоят нови шокиращи разкрития.

Дни преди последните публикации на WikiLeaks стана ясно, че организацията ще възобнови системата си за електронно подаване на информация. Тя бе спряна преди повече от година и това силно възпрепятства дейността на WikiLeaks. В системата са заложени допълнителни предохранителни мерки, чрез които се гарантира сигурността на информаторите. Междувременно Брадли Манинг, смятан за основният източник на информация за организацията, ще се изправи пред военен съд на 16 декември по обвинения в придобиване и разпространение на държавни тайни на неоторизирани страни, както и в „подпомагане на врага”. Това дело е от голямо значение за съдбата на Асандж и неговата организация, тъй като САЩ се опитва да докаже, че действията на младият военен аналитик Манинг са насърчени от австралийския активист. Ако подобна теза бъде доказана, това би довело до повдигане на обвинения срещу Асандж в заговор за изтичане на поверителна информация и дори шпионаж.

„Рестартът” на WikiLeaks обори твърденията, че проектът е временно явление, което ще загине толкова бързо, колкото и се роди. Организацията на Джулиан Асандж, макар и да се прочу сравнително скоро успя да окаже влияние върху редица сфери от обществения живот. Само за няколко години WikiLeaks успя да се превърне в символ за прозрачност. Джулиан Асандж разкри подробностите около редица глобални и национални процеси, с което предизвика у някои гняв, а у други – уважение. Много са споровете около това, дали публикуваната от WikiLeaks информация наистина ни казва нещо ново или съобщава очевидни факти. Кой например не подозира, че макар Дмитрий Медведев да е президент на Русия, цялата власт е съсредоточена в ръцете на Владимир Путин? Нима има хора, които не са наясно, че броят на загиналите при военни действия обикновено е по-голям от обявения в официалната статистика? Документите, разпространени от WikiLeaks, обогатиха познанието ни за света с малки крачки. За онези, които се интересуват от външна политика тези грами внасят допълнителни нюанси и драматизъм в събитията от света. Освен това не трябва да се подценява фактът, че ако по-голямата част от населението на западните демокрации е наясно с основните глобални процеси, то съществуват страни, където достъпът до подобен тип информация е силно ограничен. Там е налице истински глад за подобни сведения и това е повече от достатъчна причина за съществуването и дейността на организация като WikiLeaks.

Разкритията на Джулиан Асандж и хората около него предизвикаха редица промени. Организацията безспорно взриви сферата на дипломатическите отношения, като публикува на сайта си хиляди класифицирани документи. Последиците от дейността на WikiLeaks не закъсняха. Месец след публикуването на грамите от „Кейбългейт”, Тунис бе завладян от т. нар. „WikiLeaks революция”. Редица посланици бяха преместени, а други – отзовани. Противно на всички обвинения в антиамерикански действия проектът на Джулиан Асандж всъщност подобри имиджа на САЩ в Близкия Изток. Местните жители са впечатлени от критиките, които американските посланици отправят към ширещата се корупция сред управляващия елит. Организацията на Джулиан Асандж въведе обикновените хора в света на дипломацията. Реформата в тази посока е наложителна, тъй като гражданите искат да имат по-активна роля в управлението на страната си.

Дейността на WikiLeaks оказа най-голямо влияние върху работата на медиите и развитието на журналистиката. Макар все още да се водят спорове за същността на проекта, организацията доказа, че с пълно право се нарича медия. Целта на WikiLeaks е оповестяването на значима за обществото информация. Джулиан Асандж и екипът около него внимателно проучват всички сведения преди да ги публикуват. Полагат се огромни усилия, за да се запази анонимността и сигурността на източниците. Всеки документ задължително преминава редакторска проверка, където се отстраняват всички уличаващи лични данни. WikiLeaks изпълнява основните функции на медиите и се придържа към фундаменталните етични норми на журналистиката. Проектът на Джулиан Асандж дори получи редица награди за своята дейност – например от „Амнести интернешънъл” и от фондация „Уолкли”.

И все пак проектът на Джулиан Асандж е уникален по рода си и притежава характеристики, които го разграничават от традиционните средства за масова комуникация. Сред тях са автономността, начина на финансиране и липсата на периодичност. WikiLeaks функционира на базата на дарения, а не на приходи от реклама. Така организацията гарантира своята независимост от рейтинг или рекламодатели и позволява на участниците в проекта да се фокусират изцяло върху информацията. От друга страна именно този метод на финансиране изправи Асандж и неговия екип на ръба на фалита, след като основните потоци на приходи към организацията бяха блокирани от гигантите PayPal, MasterCard и Visa.

При WikiLeaks не е ясно какъв е интервалът между отделните „течове”, защото няма установена периодичност. Асандж и неговите сътрудници публикуват получените данни без продиктувана от събитията необходимост. Не са известни нито характерът, нито моментът на следващото „изтичане”. Липсата на методичност и конкретни събития, които да провокират публикациите на организацията са причините много популярни лица, особено в САЩ, да съзрат терористични намерения в дейността на WikiLeaks. Всички опити да се оспори медийният характер на организацията са продиктувани от едно единствено желание – Джулиан Асандж да бъде подведен под отговорност за разкритието на класифицирана информация. Ако WikiLeaks бъде официално призната за медия, то тогава организацията и нейният създател ще се ползват със всички юридически протекции, които този статут им отрежда. А това ще означава, че действията на австралийския активист не само ще бъдат оправдани, но и поощрени.

Както WikiLeaks, така и медиите се промениха в резултат на съвместното си съществуване. Джулиан Асандж прибягна до услугите именно на онези, които преди това критикуваше с огромна ярост. Освен това той бе принуден да се откаже от първоначалният „уики” модел на сайта на организацията и да редактира съдържанието на документите, с които разполага. Медиите от своя страна се научиха да работят съвместно с Асандж в името на своята аудитория. Сътрудничеството между WikiLeaks и традиционните медии доведе до създаването на петстранен международен медиен консорциум, в който взеха участие Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд. Подобен съюз осигури юридическа защита на всеки един от участниците в него. Подвеждането под съдебна отговорност за публикуването на класифицирана информация е изключително трудно, тъй като във всяка от страните действа различно законодателство. При евентуални обвиненията срещу една от медиите трябва да се вземе предвид дейността и на останалите. Практиката показва, че е много трудно да осъдиш журналист за това, че си е свършил работата, а вероятността за подобен развой на събитията клони към минус безкрайност, когато на подсъдимата скамейка застанат редакторите на най-авторитетните печатни издания в света.

Друг плюс на медийния консорциум е загърбването на съперничеството между отделните издания в името на правото на информираност на гражданите. Това е рядко срещана практика, но положителните ѝ страни веднага бяха оценени. Гардиън и Ал Джазира вече имат зад гърба си един съвместен проект – „Палестинските документи”. Със сигурност и други медии ще последват примера на WikiLeaks, защото подобно сътрудничество е дългосрочна инвестиция в повишаване доверието на аудиторията към журналистическата гилдия.

Отношенията между Джулиан Асандж и неговите медийни партньори не са гладки. Липсата на координация и последователност при публикуването на секретните документи изигра лоша шега на WikiLeaks. През септември 2011 г. изтекоха секретни документи, съдържащи данни за информаторите на организацията. Това е най-големият пробив в сигурността на WikiLeaks, която до този момент успешно се справя с голям брой хакерски атаки. Джулиан Асандж и сътрудниците му от Гардиън взаимно се обвиняват за този провал. Австралиецът смята, че журналистът Дейвид Лий неправомерно е публикувал в новата си книга паролата за достъп до един от файловете с нередактирано съдържание. Лий от своя страна приписва вината на Асандж, тъй като данните трябвало да бъдат изтрити веднага след тяхното декриптиране, а не оставени в интернет пространството. Разривът между партньорите е окончателен, след като WikiLeaks публикува нередактираните материали на своят интернет адрес под претекст, че така или иначе те вече са достъпни. Джулиан Асандж не може да се откаже от сътрудничеството си с традиционните медии, тъй като именно на тях до голяма степен дължи своя успех. Затова при последния си проект – „Шпионските файлове” той заменя старите си партньори с нови. Сред тях са печатните издания Вашингтон поуст, Еспресо, Хинду, немската телевизия ARD, френският информационен сайт www.owni.fr и др. Ползите и за двете страни са твърде големи, така че за момента WikiLeaks няма да остане без подкрепата на едни или други традиционни медии.

Успехът на Джулиан Асандж се дължи на това, че той откри най-слабите места на традиционните средства за масово осведомяване и се възползва от тях. Организацията му спечели доверието и симпатиите на аудиторията. Той използва дефицита на устойчиви идеологии и медийни авторитети, за да създаде идеалния продукт. Начинанието WikiLeaks показа посоката, в която средствата за масова комуникация трябва да се развиват. Сред основните моменти са понижаване на финансовата обвързаност на медиите и дистанцирането от политическите кръгове. Медиите днес не отговарят на нуждите на своята аудитория. Те отразяват само актуалните събития и процеси, но най-новото не винаги е най-важното. Според Асандж бъдещето на журналистиката се крие в анализа на фактите. Австралиецът настоява журналистиката да се основава на научни принципи. Медиите трябва да публикуват повече „суров материал” и по-малко журналистически текстове, по този начин ще се даде по-голяма свобода на интерпретация от страна на аудиторията. По-малката редакторска намеса в оригиналните материали ще намали подозренията в тенденциозно отразяване на събитията и манипулиране на общественото мнение.

Най-голямата заслуга на WikiLeaks е в утвърждаването на една позабравена практика, наречена от медийните експерти „журналистика на данните”. Основното при нея е, че журналистите се фокусират не върху непрестанния поток от новини, а върху архивни документи, статистически данни и друг вид специализирана документация, и се опитват да ги трансформират в разбираеми сюжети. В информационната ера, в която живеем днес, това би трябвало да е основна функция на медиите, тъй като аудиторията трудно се ориентира в огромния поток от данни. Сглобяването на отделните новинарски парчета в цялостната картина на съвременната реалност е почти невъзможно. Улавянето на тенденции и закономерности, както и прогнозирането са фундаменталните характеристики на журналистиката на бъдещето и WikiLeaks е първата, която „тласна” медиите в тази посока.

Начинанието на Джулиан Асандж е съчетание от традиционни журналистически практики и революционни методи за реализация. WikiLeaks е първият представител на медии от ново поколение. След появата на организацията се раждат множество нейни подражатели, което доказва, че идеята на Асандж бързо набира популярност. След появата на WikiLeaks се появиха редица организации със сходни имена. Най-известните от тях са OpenLeaks и GreenLeaks. Подражателите на WikiLeaks обявяват, че няма да допуснат грешките на Асандж и неговата непоследователност. За момента обаче първообразът има две сериозни преимущества пред своите конкуренти – разпознаваемо в цял свят име и широка мрежа от контакти с медиите. Това е гаранция, че WikiLeaks няма да бъде изместена толкова лесно.

Традиционните медии вече се възползват от наученото от WikiLeaks. Много редакции организират екипи, чиято основна цел е изследването и анализът на бази данни. Медиите полагат повече усилия за защита на своите източници. Стартират учебни програми, които да подготвят кадри, квалифицирани за новите изисквания към медийните служители. С други думи WikiLeaks може да е вододелът между две епохи в развитието на медийната комуникация.

Редица изследователи смятат, че не WikiLeaks, а световната мрежа доведе до всички тези промени в средствата за масова комуникация. Противно на подобни твърдения, обаче, Асандж всъщност се обявява именно срещу трансформациите в традиционните медии, предизвикани от появата на интернет. Асандж използва всички възможности, които World Wide Web му предоставя, но това не означава, че WikiLeaks e просто поредната уеб базирана медия. Проектът на австралийския хакер е много повече от това.

Съдбата на WikiLeaks е неясна. Организацията е наистина млада, а Асандж е твърде непоследователен, за да може да се направи прогноза за бъдещето. Тепърва ще следим развитието на WikiLeaks и нейния създател. Само времето ще покаже истинските измерения на този феномен и следите, които той ще остави след себе си. При всички положения едно е ясно: WikiLeaks ще остане в световната история като дръзко начинание, смутило представителите на най-високите етажи на властта. Името на организацията и репутацията на Асандж предизвикват различни асоциации, но не могат да бъдат отминати с безразличие.

Оригинална публикация

 

Интервю с Атанас Чобанов за връзката на български сайт с Уикилийкс

БНР, Неделя 150 | 01.05.2011 

Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем. 

Люк Херман, автор на филма “Уикилийкс”: война, лъжи и видео”: Асанж е много потаен, няма дори личен адрес

в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 25.02.2011 

Няколко чужди медии, сред които и българският "24 часа", взеха интервю от разследващия журналист
 
Люк Херман е съавтор заедно с Пол Морейра на документалния филм " Уикилийкс: война, лъжи и видео ". Двамата пътуват до Лондон, Вашингтон, Рейкявик и Париж, за да се срещнат с журналисти и хакери на " Уикилийкс", които се борят за прозрачност и оспорват всеобхватните правила за военните тайни.От създаването на сайта до настоящите твърдения за конспирация документалният филм проследява историята на основателя на сайта и новия враг номер едно на Пентагона – Джулиан Асанж, по хронологичен ред. Асанж е интервюиран ексклузивно за филма, за мотивите зад организацията "Уикилийкс" и въздействието, което тя има по целия свят.

Лентата ще се излъчи на 27 февруари от 21,55 ч по "Дискавъри ".

- Г-11 Херман, обвиняват "Уикилийкс" в това, че е шпионски проект. Какви е целта на сайта?

- Срещнах се за първи път с Джулиан Асанж през юли 2010 г. в Лондон. Участвахме в конференция за разследващи журналисти, а Асанж беше един от говорителите там. Аз също изнасях лекция. Не мисля, че самият Асанж е шпионин. Не е доказано, че той е изровил или е откраднал който и да е от документите.
Работи така – получава информацията и решава, че трябва да стане публична. После прави екип с отлични репортери, идващи от водещи медии. С разрастването на "Уикилийкс" Джулиан Асанж започва да си партнира с водещи вестници, първоначално с Guardian, после с New York Times, Der Spiegel в Германия и накрая с Le Monde във Франция и испанския El Pais.
Така че не мисля, че Асанж е шпионин Никога не е обвиняван в престъпления и не е доказано, че е влизал в поверителни компютри и е откраднал документи от определена организация, правителство или международна компания.
Целта на уебсайта, както можете да прочетете и в манифеста, който Асанж е публикувал много пъти, е да извади много документи с един вид хирургически, научен, журналистически подход, за да докаже наистина, че определена правителствена агенция, армия или международна компания е направила нещо нередно и това вреди на демокрацията.

- Има ли някакви политически цели?

- Не мисля. Хората на Асанж са публицисти. В началото са започнали като хакери, а сега рекламират. Представят се като издатели просто защото издават документи. Някои от тях се виждат и като анархисти. Един от хората, които интервюираме в документалния филм и с когото се срещнахме в Берлин, се казва Даниел ДомшайтБерг. Той е вторият човек след Асанж от началото на уебсайта. Беше отстранен миналия септември от Асанж и сега започва свой подобен сайт – Openleaks. Интервюирах го миналия декември. Той сам казва за себе си, че е бивш ха-кер и е анархист, който иска да извади наяве доста поверителни документи. Не всички са правителствени. Той е за свободната демокрация и знаейки това, според него някои неща трябва да останат поверителни за сигурността на демокрацията.
Той защитава идеята, че има прекалено много тайнственост в нашите правителства и международни компании. Така че не мисля, че са шпиони и работят по политически поръчки.

- Основната битка на Асанж е срещу секретността, а той самият е доста потаен – вие сблъскахте ли се с това, докато правехте филма?

- Когато се срещнахме за първи път с Асанж през юли, той вече беше под голямо напрежение. Това беше, преди да изтече цялата информация за Афганистан, след това и за Ирак. Той говореше много внимателно и бавно – обмисляше всяко свое изречение.
Джулиан Асанж е много умен и потаен човек.
Сменя мобилния си телефон по няколко пъти на ден
Няма личен адрес – винаги спи в жилищата на свои приятели.
Ние доста трудно се свързахме с тази организация, която всъщност се бори за прозрачност. Трябваше два пъти да пътувам до Лондон, за да преговярам с партньорите на Асанж. Искахме само да ги интервюираме и да разберем малко повече как работят зад кулисите.
За да завърша, да – беше доста трудно. Бяха много предпазливи какви сме – дали могат да ни се доверят. И това беше още преди международният фокус да се насочи толкова върху Асанж.
Сега вече той има публицист, който му организира интервютата.
Наистина са доста потайни, но това е разбираемо. Особено след като пуснаха видеото с хеликоптерите "Апачи", те са под огромния натиск и на Пентагона, и на Белия дом, и на много други организации. Затова ги разбирам.

- Джулиан Асанж и "Уикилийкс" промениха ли журналистиката?

- Да, вече трябва да се прави едно разграничение -преди и след "Уикилийкс". Преди "Уикилийкс" беше доста сложно за някого да разполага с важна информация и да иска да я направи публична. И аз, и моят партньор Пол Морейра смятаме, че трябва да има тайни документи. Не трябва всичко да бъде публикувано. И, разбира се, някои дипломати трябва да имат поверителни разговори със своите източници и нещата не трябва на другия ден да излизат на първа страница във всеки вестник.
Асанж създаде изключително оръжие, което предотвратява опитите да се разбере кой е точно информаторът. Джулиан Асанж никога не е потвърждавал например, че Брадли Манинг -войникът, който излежава присъда от 52 г. зад решетките за подаване на документи към "Уикилийкс", е негов източник. Но има един или може би няколко, които наистина са подали тази информация. Това виртуално беше невъзможно преди няколко години.

- Какви промени се случват след "Уикилийкс"?

- Надявам се, че сайтът създаде чувство на отговорност на различните демокрации. Те вече знаят, че всеки техен доклад може да стане публичен. От друга страна, това ни дава вяра на нас, репортерите, в нашите източници.
Документите, които излизат в "Уикилийкс", са нищо, ако след публикуването им не последва разследване от журналисти, адвокати, неправителствени организации или който има достъп до тях. И отнема доста, за да разбереш какво точно стои зад написаното. Както ще видите и в нашия документален филм, те могат да показват само една гледна точка – примерно какво е видяла американската армия.

- Цензурира ли се информацията в "Уикилийкс"?

- Не, просто те се появяват малко по малко, за да могат да бъдат положени в контекста им от специалисти и експерти.

Интервюто е взето със съдействието на "Дискавъри нетуъркс".
Люк Херман е френски разследващ журналист. В момента продуцира серия от разследващи документални филми за редица канали, сред които франс 2, Canal+, France 5 и Arte.
До 2006 г. Люк Херман е изпълнителен продуцент и заедно с Пол Морейра води 90-минутно предаване по френския Canal+, в което се обсъждат теми като международни спорове, войни и конфликти, мултинационални корпорации, здравни проблеми, както и политически казуси.
Люк Херман е продуцирал множество истории за фармацевтичната индустрия, включително предавания за наличието на генерични лекарства против СПИН в развиващите се страни и опасностите от антидепресанти. Той се занимава и с разследвания на войната в Косово и Ирак.

Джулиан Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция, предаде Ройтерс.
Такова е обявеното вчера решение на лондонски съд. Екстрадирането може да стане до десет дни. Самият Асанж и адвокатите му разполагат с една седмица, за да обжалват решението пред Върховния съд. Защитата обяви, че ще го стори незабавно- До окончателното решение, каквото и да е то, Асанж ще остане на територията на Великобритания. В момента той е пуснат на свобода срещу парична гаранция. Основателят на скандалния сайт "Уикилийкс" бе обвинен в сексуално насилие над две жени, които срещнал в Швеция, докато е бил на бизнес пътуване през август 2010-а. Макар обвиненията в изнасилване да бяха свалени в началото, делото бе отворено отново и апелативният съд ги възобнови. Асанж заяви вчера, че процесът срещу него в Швеция няма да бъде прозрачен. Съдията Хауърд Ридъл обаче не прие аргумента и заяви, че екстрадирането в Швеция не нарушава правата му.

Стр. 18

Discovery тръгна по следите на WikiLeaks

в. Новинар | 04.02.2011
 
Телевизионният канал Discovery ще излъчи нов едночасов документален филм, посветен на "най-опасния сайт на света" WikiLeaks и неговият създател Джулиан Асандж. Лентата "Wikileaks: Война, лъжи и видео", чиято премиера ще видим на 27 февруари вечерта, показва историята на сайта в хронологичен ред. Авторите Пол Морейра и Люк Херман вземат интервюта със самия Асандж, с участници в екипа на WikiLeaks, както и с бившия "номер две" в йерархията на сайта – Даниел Домшейт-Берг, който отвори свой собствен портал за разкрития.
 
Стр. 20

Асандж си нае PR

МЕНИДЖЪР.NEWS I 10.01.2011

Джулиан Асандж, основателят на сайта „Уикилийкс”, нае компания за връзки с обществеността, след като започнаха атаки срещу имиджа му.

Асандж, който е под гаранция във Великобритания и се бори да избегне екстрадирането си в Швеция заради обвинения в изнасилване, пое редица медийни удари. Публикуваните от Асандж хиляди американски секретни документи го направиха известна личност в целия свят, но и доведоха до интензивно изследване отблизо на личния му живот.

Пи ар специалистът на Асандж ще бъде известният Марк Борковски (http://www.borkowski.co.uk).

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.12.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.12.2010

Водещ: Обикновено журналистите контролират властта. Но пътя е този модел да бъде окончателно демонтиран не само у нас. Променят ли се отношенията между различните власти. Променят ли се правилата, по които работят медиите.р егулация или саморегулация? Възможен ли е днес нов Уотъргейт? Къде е мястото на гражданската журналистика и кое е журналистика? Безспорно случая Уикилийкс е о собено шумен, но дали това е журналистика? Защо журналистите залагат капани на политиците, даде ли отговор Верту аферата за депутати на този въпрос? Предизвикателство ли е за медиите взетото решение за отлагане на цифровизацията? От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Как се променят нагласите на хората – повече от новините или от дискусиите? Станаха ли политиците журналисти? Свободно ли е българското слово? И какво се случва с коментарите в българските медии. Има ли запомнящи се разследвания? Какви граници очертават класациите на Репортери без граници. Защо попаднахме на 70-то място? Какво се случва с разследващата журналистика? И изобщо какво се случи в медиите за една година, какво не се случи? Ще има ли нов медиен закон, очаквайте коментара на доц. Георги Лозанов. Как медиите започнаха да променят обществените нагласи, какво ново да очакваме от новините на БНТ, в студиото вече е и Добрина Чешмеджиева. Какви изненади да очакваме от т.нар. нови медии – опит за прогноза ще направим с Ели Александрова, експерт във фондация Медийна демокрация. Обикновено журналистите контролират властта, на път ли е този модел да бъде окончателно демонтриран? 2010 ли е годината, която ще даде този отговор?
В "Клубът на журналистите" добър ден на доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на Добрина Чешмееджиева от БНТ 1, шеф на новините вече.
Добрина Чешмеджиева: Добър ден.
Водещ: Да ви попитам в началото, защото б езспорно това е най-шумната медийна тема – Уикилийкс. Възможен ли е нов Уотъргейт?
Георги Лозанов: Аз да се намеся пръв, макар че новинарите тук са може би по-наясно,т ака да се каже. Но аз не знам какви са последствията, така да се каже. Вероятно ще Има и последствия, които още не са прогнозирани, не са се проявили, тъй като това е централен сюжет и дълго време ще бъде такъв. Не мисля, че ще се разминем просто с поредния скандал. Защото има нещо общо и глобално, което засяга цялата тази история. Много дълго време, векове наред, дори така да кажа, е създадено твърдото убеждение, даже се е превърнало в морал, това че се управлява чрез тайни. Това, че за да управляваш, за да така да се каже трябва да пазиш тайни, опазването на тези тайни е част от властта, властта се заявява и се гарантира честта и. Тая работа чисто вече технологично започва да се преформулира. Властта все по-малко ще може да се управлява чрез тайни. Това беше ясно още когато интернет започна да има такова голямо влияние не само върху комуникациите, върху останалите отношения и върху мисленето. И това е първата история, която заявява това, което преди беше концепт, теза, го заявява като практика. Огромен масив от тайни и сега са явности. И какво да кажа, може би като човек, който е институционално принадлежащ и т.н. би трябвало да имам друго отношение, но мен някак си дълбоко това ме радва.
Водещ: Обаче това не е ли и предизвикателство за медиите? Защото аз не мисля, че това е журналистика – публикуването на тайни.
Георги Лозанов: Не, разбира се, че не е журналистика, но няма никакво съмнение, че ако традиционните медии не се бяха превърнали в канал на тази информация, те нямаше да добият това значение като влияние върху мисленето, върху общественото мнение и т.н. просто аз искам да кажа, че много по-важно от това какво пише в тези грами и в тези разменени информации, какво съдържат те е това, че въобще вече да пазиш информация в тайна е трудно. Така че това за мен е същинската страна на този проблем. Иначе вече вътре може да влезе в детайлите на самата така да се каже загубила своята секретност информация и да се види това по какъв н ачин политически тук или таме ще повлияе, макар че това, което аз чета, което четох тогава, когато всичко това излезе, доста ми се стори близко до акъла и до това, което вече знаем. Нямаше нещо, което да е много шокиращо и изненадващо. Просто малко е като някаква …
Водещ: Предизвестеност?
Георги Лозанов: Не, като някакво заклинание на властта. Тя за да се чувства власт загражда едно парче от информация и казва – това е тайна.даже няма значение какво точно съдържа таз информация. Въпроса е да има тайна, защото така се възпроизвежда властта. Както в, извинявам се за свободната аналогия, но както в рая дървото на познанието няма данни, че се е различавало от другите дървета, но просто единственото дърво, за което Господ е казал, че няма да го берете този плод. Горе долу и с тази информация е така. Не е много по-различна от другата явна информация, но е казано, че това е тайна информация.
Добрина Чешмеджиева: Абсолютно съм съгласна, защото смятам, че от една страна това, което като съдържание беше публикувано в Уикилийкс, то наистина не е изненадващо, но то по някакъв начин поне за мен на ляво дава в мелницата на тази теория, че има едни много важни хора, които много тайно се срещат и решават някакви важни въпроси. Но по някакъв начин аз си спомням часовете, два или три часа преди публикуването на Уикилийкс на всичките тези секретни документи, а зси спомням как бях на работа и как започнаха да валят тревожни съобщения от всякакви европейски столици и лидери, колко са притеснени те за това, което ще се случи, колко страшни неща могат да се случат. В крайна сметка нищо толкова чак страшно не се случи, освен че малко неприятности се създадоха за Адриан Асандж. Но смятам, че по някакъв начин политиците харесаха тази игра. На тях им харесва самото мислене, самото усещане, ние сме вършили нещо тайно, ние наистина сме участвали в това, сега вие ще разберете какво ли ще последва, смятам че те не искаха да пада този ореол на тайнствеността в голяма част от начина, по който се прави световната политика.
Водещ: Обаче ако това традиционна медия го беше поднесла какво щеше да се случи? А не хакера, както го наричат напоследък, Асандж?
Георги Лозанов: Ами какво щеше да се случи – не би трябвало нищо по-различно да се случи, защото тя в крайна сметка мина през традиционна медия, независимо от това, че се позовава на интернет източник, така да се каже. Но това е един голям друг дебат, който ние тука сме водили, за това ако се огласи тайна, класифицирана информация, да не носи отговорността този, който я е огласил, а този, който я е издал. Ние имаме склонност по този начин да се охранява информация, като се стоварва върху журналистите основно отговорността за това нещо, което е секретна информация да се превърне в явна. Макар че често пъти това не е самоочевидно. Ти можеш да издадеш, така да се каже, държавна тайна въобще без да знаеш, че това е държавна тайна. За това е абсолютно нормално този, който трябва да я пази, той да носи отговорността ако някой друг я е издал. Така че действително онова, ако беше минало през традиционна медия можеше да има процеси, съдени журналисти и да имат журналистите големи неприятности.
Водещ: Което разбира се поставя на дневен ред като че ли понятието за правилата, по които се р азвива журналистиката – писаните и неписаните.
Георги Лозанов: Ами … журналистиката това е един честен нагон на професията колкото се може по-голяма информация да даде на своята аудитория журналиста, да каже, а не да играе на страната на институциите, които и да са те, за да им пази тайните. И така още повече аз споменах това, че това самото се преформулира вече, че трябва властта да се пази непременно през тайни и че това е, как да кажа, част от властта и даже от неговото достойнство. Това е съвсем друга тема. Тази идеализация на разузнавачите, които ги има навсякъде и в някакъв смисъл това действително е така. Но това … вижте, те са едно неизбежно зло, те не са добро. Това е тъй като те така или иначе действат в нарушение на човешки права, за да си вършат работата. Но да ги превръщаме, да патетизираме тяхната роля и то до толкова, че чрез тази роля тук в България специално да се опитваме да оправдаваме Държавна сигурност и нейното място в онова общество, което се разигра също като сюжет тук напоследък е вече граничи с абсурда. Така че и при този скандал даже тази нагласа, че разузнавачите, тези герои, са герои, започва да се разклаща по някакъв начин, което мен също ме радва.
Добрина Чешмеджиева: Освен това само да вметна, че специално ако говорим за нашите медии тук и начина, по който ние запознахме българската аудитория с ефекта Уикилийкс, всеки вкъщи вече почти има интернет и той може да си прочете материалите там, където иска. Медиите тук смятам, че тяхната роля и това, което беше интересно е да повдигнат въпросите и да се говори не толкова за фактите вътре, а за ефекта от тези факти. Но аз съм абсолютно съгласна, че не смятам, че вътер имаше някаква кой знае каква изненада специално за България например, това което излезе за страната ни, ние трябва да сме големи наивници ако си мислим, че някой не следи как се развиват нещата с подземния свят, с организираната престъпност, с корупцията, с отношенията с колегите…
Георги Лозанов: Абе добре, че пак не се о бидихме, защото обикновено като излязат някакви …
Добрина Чешмеджиева: Да, мъжки го приехме.
Георги Лозанов: Да, ние много се обиждаме и започваме да ругаем света. Сещам се последния път… но ние се обиждаме главно заради изкуство. Заради секретна информация изглежда не, защото последния път се обидихме заради една тоалетна чиния. За една автоинсталация. От нея се обидихме. Тука тоя път действително мъжки го..
Добрина Чешмеджиева: Явно по някакъв начин ни хареса, че … може би щяхме да бъдем разочаровани ако не присъствахме.
Водещ: Може би защото това се отнасяше до една избрана, представителна част от обществото ни, а не до всички. Докато инсталацията – там нямаше … тя беше за всички.
Георги Лозанов: Да. А освен това и за другите там не бяха много хубаво… така да се каже никой не щади много в тази дипломатическа поща…
Водещ: В смисъл, че (?) нещата , за това си дойдоха по местата. Какво се случи за една година и какво не се случи? Останете с нас, за да разберете след малко.

/…/
Георги Лозанов: … от държавата, но от друга страна играят в конкурентни отношения с частните медии на рекламния пазар и въобще на медийния терен и за това ако искаме лоялност и равнопоставеност на конкуренцията, абсолютно задължително трябва да бъдат регулирани чрез общи текстове частните медии и обществените. Да ги разделим в два закона, един начин фактически да се капсулира и маргинализира обществените медии, като да бъдат извадени от голямата медия.
Водещ: Но от друга страна няма да бъдат непрекъснато виновни за това, че са финансирани от държавата, защото това е винаги едно обвинение към нас, че ние нямаме нищо общо…
Георги Лозанов: Даже независимо дали са в един закон или в два, те са финансирани от държавата и това е нормално. Даже сега последните европейски документи отново в новата цифрова среда поставят акцент върху изключителната роля на обществените медии. Въобще обществените медии не са заплашени от недоверие, нито политическо, нито на ниво законодателство.и така да се каже да го омаловажават. Аз съм говорил за това , включително и в това студио, че в цифрата ситуация, ролята на обществените медии нараства, а не обратното и се зарадвах, че видях, че има потвърждение в европейския дебат по този въпрос.
Водещ: Мен ми се струва след кратката анкета, която направих сред колегите, че без претенцията за изчерпателност или достоверност, че като че ли всички са обединени около становището, че мястото, където се променят нагласи на хора стана Референдум. Това е едно от най-отличилите се медийни събития на годината. Ще се съгласите ли с мен?
Георги Лозанов: Ами аз …
Водещ: Аз умишлено не се обръщам към Добрина.
Георги Лозанов: Аз влизам в някакъв конфликт с институционалната си роля, ако давам оценки наконкретни предавания и журналисти. Особено пък в такава куртоазна сега ситуация, когато…
Водещ: Тя е срещу вас.
Георги Лозанов: Сеаг да се хвалим ще бъде … може да не прозвучи достатъчно искрено, пък аз наистина харесвам това предаване и за това по-хубаво да не се впускам в оценки.
Водещ: Трудно ли се прави, Доби? Как се роди идеята за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Идеята за Референдум е нещо, което се е родило преди аз да стана част от екипа. Предаването има автор и продуцент, това е Робърт Ковачев, който дълго работи върху тази концепция с други колеги в телевизията. Смятам, че … аз също не искам да давам някаква висока оценка, защото това.. не знам, изглежда ми прекалено…
Водещ: Всеки брой е сам за себе си.
Добрина Чешмеджиева: Изглежда ми напудрено и най-малкото не е необходимо. Аз се радвам с това, че съм успяла да запазя качеството си когато изляза от работното си място да се превръщам в зрител. Аз гледам всякакви неща и смятам, че трябва да Има различни формати, различни предавания. Не смятам, че всички трябва да правят такъв тип предавания. Понякога то е успешно, понякога е много добро, понякога е много гледано, понякога не чак толкова. Интересното е, че това предаване се прави трудно, защото най-важното нещо в него е да намериш точните хора, да се формулира точно въпроса е едната сложност, в която ние водим непрекъснати разговори зс Алфа Рисърч, които правят социологическото изследване и ние трябва д анамерим най-добрия вариант, който да е добър и за социолозите, защото те имат определени принципи, от които не трябва да излизат. Но да е добър и за нас. И най-трудното е да намериш хората. Имаме двама редактори, Татяна Тасева основно се занимава с търсенето, намирането на интересни гледни точки и още един редактор. Ние сме като съдържание много малък екип. Това сме хорат,а които решаваме каква да е темата и търсим точните събеседници. Но само ще ви дам един пример. Едно от най-гледаните предавния тази година е предаването ни за 62-годишната жена, която роди близнаци. То не е политически скандал, то не е за бюджета, то не е за парите, а една човешка история, която явно впечатли хората, допадна им да изразят мнение. Предаването наистина се получи добре, защото ние успяхме наистина за първи път тогава да вкараме в студио и да покажем на аудиторията човека, който беше направил това инвитро оплождане. Лекаря, който избра Референдум, за да дойде, не му беше лесно, защото там имаше доста противници на това. Все едно, няма да влизам в самия казус. За мен Референдум е добър тогава, когато той поставя във вторник вечер темата, която в момента хората най-често обсъждат, докато си пият кафето, докато се срещат с приятели, докато вечерят заедно. Това смятам, че го прави интересно. Че то няма твърдия профил – ние сега ще правим само политически дебати, ние сега ще каним само фолк певици и шоумени. Дискусията е смесена, но на мен честно казано най-много ми допада когато тя е смесена. Когато има и хората, които правят законите и тези, които търпят последствията от тях, различни гледни точки. Това го прави любопитно.
Георги Лозанов: Нека да кажем, че може би това е като модел, това е вярната представа за обществена медия, Референдум, като територия, през която да минават основните дебати в обществото. Това е част от мисията, важната мисия на о бществената медия – да представя тия факти.
Добрина Чешмеджиева: И само още нещо да допълня, защото много пъти ние сме си говорили в нашия малък сплотен екип – когато хората казват – това се е получило добре или коментират ефекта от предаването – това всъщност е най-простата формула, по която се прави едно телевизионно предаване. Имаш една теза, имаш контратеза и просто сблъскваш две гледни точки. Просто може би във времето, търсейки различен формат, търсейки различна част от обществото, много п редавания по някакъв начин напуснаха този дискусионен елемент, но той не е нищо уникално. Това е класиката в жанра публицистика. Имаше …
Георги Лозанов: То уникалността по някакъв начин се носи от заглавието. Това усещане за пряка демокрация. За това, че в… аз за това казвам – обществената медия трябва да е един непрестанен референдум. Действително не в смисъла на предаването, а в смисъл на това да дава възможност на хората да защитят позициите си, да си формират позицията те самите по основните въпроси, независимо от това, че имат своите представители във властта, които от тяхно име да решават.
Водещ: А как би изглеждала обществената мисия в законодателен, в юридически текст написана? Обществената мисия на обществените медии? Дали това е възможно да се случи?
Георги Лозанов: Абсолют но възможно е, освен това е правено, даже в някои страни е и задължително. Защото …
Водещ: Да, те се дават за пример.
Георги Лозанов: Да, защото ние трябва да можем да се формулираме сега в България, в този момент какви са очакванията. Разбира се хем достатъчно общо , хем конкретно изпълнимо, формиране на очакванията към обществената медия. Сега това някак си се оставя да се разбира от само себе си и заради това започва винаги да бъде смътно до къде е обществената функция на медиите, от къде престава да бъде, дали тя изпълнява, така ли трябва да се изпълнява, обществената функция значи ли непременно да е скучна или пък огато стане скучна престава да бъде гледана или слушана, това не е ли напускане на обществената функция и т.н. Ние се въртим в един кръг, малко омагьосан на въпроси около обществените медии, задавани вече 15 години и изхода от този кръг е само ясно, на базата разбира се на публичен дебат да се по точки да се изясни какво представлява обществената мисия, което означава техните очаквания основни към двете медии. Аз в това отношение направих един о пит и представих един текст във вестник Култура, струва ми се, че вестник Култура е специализирано издание за такъв тип дебати, очаквайки да се чуят и други гледни точки, защото формулирането на тази обществена мисия е много … трябва така да се каже тя самата да мине през много голям обществен дебат, за да се стигне накрая до нещо, което да носи в себе си действително усещането за това, че това обществото го е пожелало, не персонални визии. Но вместо да се чуят други идеи за обществената мисия, аз чух по-скоро разни към мен самия недоволства и критики, което също е хубаво, разбира се и правилно, но то не придвижва много напред дебата з аобществената мисия.
Водещ: Всъщност този дебат се върна много отдавна. Защо до сега не успя да завърши? И отложената цифровизация има ли нещо общо с това?
Георги Лозанов: Не, знаете ли каква е истината, колкото и да е странна и в някакъв смисъл и аз самия се изненадвам от нея, но ясно да се каже, че трябва да се формулира обществена мисия и да започне такъв дебат никога не е правен. Въобще не искам да се самоутешавам, че аз имам някакви особени заслуги и роля, но просто сега пишейки закона аз започнах да казвам – айде най-после, ама до сега не беше просто като че ли възниквало това. Най-общо се говори за това каква обществена мисия, каква трябва да бъде, каква е по света, но формулирането и за България по точки, което се свежда въпроса…
Водещ: Коя е първа точка?
Георги Лозанов: Вижте, когато се видят обществените мисии на другите обществени телевизии и радио програми, не мога да кажа дума радиа, както и да е, множествено число, се вижда, че те имат много общи неща, не се открива топлата вода, и заедно с това има отделни елементи, които идват от горещите проблеми на обществото. И за мен контрола на властта и корупцията като програмни линии би трябвало да е една от водещите точки на тази обществена мисия за България в момента. Законово основание така да се каже и законова защита на критическата позиция по отношение на властта на тези медии, на разследващата журналистика, тези линии да бъдат още от там пожелани, така да се каже, от обществото. Моето , аз го казвам, защото аз мисля така, но аз съм в себе си убеден, че това ще бъде и очакването, ако се направи анкета, ако се направи социология. Ето, Алфа Рисърч, няма значение, тези обществени мисии когато се стигне до това да бъде формулирана в закон накрая, тя преди това трябва да бъде тествана, включително социологически сред аудиторията на тези медии, за да се види какво от … разбира се хората няма как да я измислят, но те могат да подкрепят едни такива идеи и да не подкрепят други, това трябва да се направи. Този референдум, за който говорим и който се прави в предаването Референдум, на първия Референдум на обществената медия така да се каже трябва да е за нея самата, за собствената и мисия. И от там нататък вече ще се … когато то се запише в текст, след това всяка година обществените медии ще трябва да дават отчет пред обществото по какъв начин са реализирали тази мисия. След това пък да се види колко струва реализацията на тази мисия. След това как се определя бюджета. И т.н. , всичко да почне да се подпасява, за да почне да излиза.
Водещ: Но без да се стига до обсъждане на конкретни предавания, защото имаше и такъв прочит на написаното от вас?
Георги Лозанов: Кои конкретни предавания, не можах да разбера?
Водещ: Това беше един от прочитите, че всяко предаване ще се финансира според нивото на изпълнимост на обществената си мисия.
Георги Лозанов: Не. Единственото, което е всички те програмни линии, които реализират мисията, на базата на това ще се изчислява бюджета на телевизията, а не предаването да се финансира според това до колко изпълнява мисията.
Водещ: Което е доста по-различно.
Георги Лозанов: Ами да, разбира се, различно. Сега е доста трудно да се каже как се определя бюджета. Доста трудно. Малко с поглед, вперен в тавана общо взето. И се вижда, сега БНТ беше и за съжаление до голяма степен все още стои във финансова криза тъкмо защото всичко това тръгва от един нереалистичен бюджет. И лошо изпълнен, включително и от държавата. Но въобще за да се знае данъкоплатеца, то н али това е цялата работа, да е с чувството, че той финансира нещо, което знае какво е и иска да го прави. Защото аз съм абсолютно убеден, че ако…
Водещ: Тук обаче има заложен един конфликт – данъкоплатеца никога не желае да дава повече.
Георги Лозанов: Нищо подобно. Аз съм абсолютно убеден, че ако се попитат хората какво биха искали да чуят и да гледат и т.н. и ако им се каже, че обществените медии са за това – да изпълнят тези техни потребности, те ще имат ясно съзнание, че част от бюджета е от данъците, трябва д аотиде за това. Сигурен съм, че няма да има никаква съпротива. Съпротивата идва по един и същи начин, винаги става скандал, когато се заговори за такси, което е добра практика, защото те казват – още отгоре.
Добрина Чешмеджиева: Но иначе аз говоря на базата на абсолютно реалния си опит – това, че всеки от нас когато е в нюзрума и трябва да вдига телефони, а з не смятам, че хората не …. на хората им липсва това усещане, че … защото най-често, не знам при вас как е в радиото, но при нас някой се обажда и казва – спрели са ни тока от 2 часа, аз ви плащам заплатите и искам сега вие да ми кажете защо са ни спрели това и да ги направите тези на 2 стотинки. Но някак си хората имат … аз по никакъв начин не искам да се отделям от тяхното усещане за това, че телевизията или радиото трябва да изпълнява тази обществена функция и парите идват от държавата и чрез събирането на тези данъци и за това много пъти съм се чудила – а защо аз не мога да кажа на хората – да, така е, но аз плащам на вашия баща пенсията и когато утре някой има нужда от помощ в болница, аз плащам, защото ние сме хората, които си плащат всеки месец всички издръжки, данъци и сме абсолютно коректни по автоматичния принцип.
Георги Лозанов: Разбирам това, но според мен това са екзотични дебати. По същество хората нямат вътрешна съпротива за това, че трябв ада се поддържат обществените медии И че те трябва да съществуват в една държава. Мисля,ч е това общо място, по отношение на което … не е там дебата. Дебата е вече какво точно трябва да правят, колко струва това нещо, дали изпълняват функцията си и т.н. Но по същество аз винаги съм забелязвал една цялостна готовност, с изключение на екзотични мнения, България да има обществени медии и те разбира се да се финансират частично …
Водещ: Лошото е, че тези екзотични мнения доста често се появяват и според някои експерти те са, как ги нарича Радомир Чолаков, … китайската капка Или индианската капка.
Добрина Чешмеджиева: Китайска, най-вероятно.
Георги Лозанов: Е, сега, няма значение. Но те пък имат хубава страна тези екзотични мнения, че това притиска обществените медии да се развиват, да търсят лицето си, да се защитават в добрия смисъл на думата със собствените си продукти и т.н. Вижте, обществената медия тъкмо защото е обществена трябва да е непрестанно обект на обществен контрол, на обществено обсъждане и обществено недоволство .
Водещ: И по възможност да не е през 3 месеца на обществена продажба.
Добрина Чешмеджиева: Има нещо друго, което според мен също е важно. И това е обществената функция, изпълнена обаче по един може би малко странно ще се и зразя, по-бляскав начин. Това на мен ми се иска. Ето днес аз когато идвах насам гледах имаме едно ново предаване, което се казва Малки истории, то се занимава със социални теми. То е направено хубаво. То е хубаво. То разглежда теми, които на някого са близки, на друг не толкова, това е едно предаване за мен класически пример за това как може да се изпълнява една обществена функция, защото то се концентрира върху конкретни човешки истории и те се коментират и от институции и т.н. Но то е красиво. Направено е добре. Това разбира е старо клише да се каже, че за да правиш хубава телевизия ти трябват добри пари, това смятам, че няма никой, който не го разбира, защото хубава телевизия не се прави с една маса и два стола. Аз не вярвам в това, не го харесвам, не го приемам, смятам, че това , че ти си обществена медия и трябва да разглеждаш и имаш предаване за фоклор и предаване като това, което споменах и различни, не значи че те трябва да изглеждат н аправени с малко пари.
Георги Лозанов: Трябва нещо повече да кажем. Въвеждането на … техническите нововъведения, високия професионализъм и качеството на продукта са задфължителни точки в обществената функция, които са записани за всички медии. Така че това е много важно за качествено, професионално, а и да води играта в професионално отношение обществените медии. Изключително технологично и т.н., защото това им е част от функцията. Част от функцията им е не само те самите да са, а въобще да променят средата в определена посока. Абсолютно клише има освен това, което трябва да се разбива, а то се разбива чрез практика, а не чрез говорене, че изпълнението на обществената мисия е досадно. Така …
Добрина Чешмеджиева:
Водещ: Няма как да е досадно.
Георги Лозанов: Да, не е досадно, да не говорим в обществата в п реход като нашето, където според мен най-продаваеми са теми, пряко свързани и съдържание, пряко свързано със социалния живот, с гражданския дебат, което пък е център на обществената мисия. И даже за това дълго време много трудно беше да се разграничи обществената медия в България, защото и частните медии играеха на същия съдържателен терен. Сега, разбира се вече се търсят по-комерсиални форми, особено след реалитата, почна…
Водещ: И техния залез.
Георги Лозанов: Да, и техния залез. Нещо друго ще дойде, но почнаха да се (?) програмно. Но в началото частните телевизии бяха едни малки БНТ-та. Нека да го кажем така като начин на мислене, като програмиране, пък даже и като кадри, които мин аваха от там, а част от кадрите идваха и от радиото, разбира се.
Водещ: Какво да очакваме от бъдещето – останете с нас, за да чуете след малко.

Безспорно когато стане дума за нови медии става дума за Facebook, за Twitter. До колко тези нови медии могат да променят обществени нагласи и там ли е мястото на т.нар. гражданска журналистика? Какво ще се случи в идващата година? Опит за прогноза сега искам да опитаме да направим с Ели Александрова, експерт от фондация Медийна демокрация. Добър ден.
Ели Александрова: Добър ден.
Водещ: Като че ли коледния дух поникна във Facebook, в Twitter на двата полюса. Това изненада ли е?
Ели Александрова: По никакъв начин. Facebook абсолютно винаги е бил противоречива територия и още в началото,когато започнахме да правим изследванията през миналата година забелязахме тенденцията, че като цяло негативните каузи, негативния вот събира вниманието на повече потребители. Така че по никакъв начин този полюс не е нещо ново и мнозинството от хората като че ли са привлечени повече от фразите, които отричат нещо – дадено явление или човек, така че това не е по никакъв начин нещо ново.
Водещ: Но пък Няма ли противоречие между това, че там като че ли изказват мнения хора, които оби1ат по принцип да си изказват мнението, а обществената Нагласа е различна?
Ели Александрова: Ами това е територия, в която всеки може да к аже и напише каквото си иска. Всъщност значимото може би е това кои каузи и какви явления събират повече внимание там, тъй като всичко наистина там има абсолютно всякакъв вид съдържание, изречено от всякакъв вид хора. Може би значимите каузи са тези, които привличат по-голямо внимание. И може би също така голяма степен отражение на това Има и в традиционните медии, тъй като някои от групите във Facebook предизвикват такъв обществен отзвук, че остават не само в рамките на сайта. Биват широко дискутирани и извън него.
Водещ: А всъщност традиционните медии не биха ли могли по някакъв начин да заявят присъствието си във Facebook, очаквате ли нещо подобно да се случи?
Ели Александрова: Не ви разбрах, изивинявайте, да увеличат присъствието си? Разбира се, вече това е.. има такава тенденция и от началото на годината, има много предавания от традиционните медии, които събират почитатели в социалната мрежа. Има много профили на телевизии, които също събират вота на много от потребителите на сайта. Така че има такова взаимодействие между традиционните и новите медии, които най-вероятно ще продължи и ще се задълбочи.
Водещ: От тази гледна точка не е ли много формално делението нови и стари медии?
Ели Александрова: На мен ми се струва, че се случват все по-сериозна конвергенция между двете понятия и че в много близко бъдеще може би разликите между двете ще бъдат много несъществени.
Водещ: Какъв е резултата между признаващите Дядо Коледа и отричащите го във Facebook?
Ели Александрова: Ами трудно е да измерим такава тенденция, разбира се. Предстоят ни много хубави празници и това, че има хора, които по някакъв начин се чувстват негативно към случващото се около тях е нещо нормално. Но като цяло разбира се групите около Коледа и изобщо за Коледа във Facebook са много. На мен лично най-голямо впечатление ми правят благотворителните каузи, които са традиционни за това време от годината.
Водещ: И изобщо за българската изява във Facebook можем да кажем, че от нея пострада само Джордж Майкъл май.
Ели Александрова: Ами от българската изява във Facebook за сега не бих казала, че има сериозно пострадали хора като цяло. Но случват се интересни неща там и може би по отношение специално на политическата, това което предстои следващата година като изборна, ще бъде интересно да наблюдаваме, така че това раздвижване в него, което се случва около избори е нещо, което заслужава интереса на всякакви анализатори. Тази година нямаше такива изборни мобилизации, така че предполагам следващата ще бъде много По-интересна.
Водещ: Безспорно ще следим тази тема. Благодаря на Ели Александрова. И така, да оставим страданията на Джордж Майкъл, за които той не подозира.
Георги Лозанов: Тя го каза, Дядо Коледа е много хубаво, че всяка година той го отнася, повече или по-малко, не мога да разбера защо, но си мисля, че това е свързано с трупане на неадресиран негативизъм. Нашата някак си публична среда ли да кажа, произвежда повече негативизъм от колкото дори (?) елити, които по начало не са долюбвани, които в някаква степен всички принадлежим и го усещаме, професионални елити, политически и всякакви , но и те не са достатъчни, за да могат дафокусират събудения негаитивизъм. Та така, и накрая вече и фестивални персонажи попадат под него.
Добрина Чешмеджиева: Има също така нещо интересно, като говорихем за Facebook, защото Референдум например е предаване, което е в непрекъсната връзка със своите зрители и приятели във Facebook, огромна част от … ние дори понякога сме в ситуация – хора, това ли да направим или това, за вас кое е по-интересно. Ние сме зависими от тяхното усещане за дискусията, те след това винаги Ни пишат дали се е получило добре, как е. Тоест това вече го има. аз искам много да направим същото за новините,а з съм фен на Facebook, харесвам го, не се страхувеам, не съм от онези, които се притесняват, че някой влиза в личното пространство, защото доброволно има неща, които искам да споделя и да прочета. Но негативизма, за който вие говорите – наскоро влязох, за да погледна колко групи има, нещо ми трябваше да проверя за точкови системи, пенсионна реформа и там има сигурно 15 групи – не, как не ви е срам, но тези групи съществуват и от долу има по 100 човека, 15 човека….
Водещ: И те са независими една от друга…
Добрина Чешмеджиева: Има не, но няма … това е може би допълнение към това, което казахте вие. Хората казват не, но повече не им се занимава. Не искат да влизат в този разговор, не искат да мислят защо са казали не.
Водещ: Част от обществената функция ли ще бъде обществените медии да се сливат с т.нар. нови медии?
Георги Лозанов: Не, то това не е… не знам дали е част от обществената функция, но е някак неизбежно. Д аже когато сега обсъждахме новия закон за медиите…
Водещ: Защото имаше преди 2 години мисля дискусия в Германия дали обществените медии трябва да пръскат пари за развиване на сайтове, да кажем. Този спор вече отминал?
Георги Лозанов: Да, и то много е много бито. Той не е свързан толкова с възгледа и философия за вид на медия, защото тя няма никакво съмнение, че праговете между различните медии в новата комуникативна среда изчезват. То смисъла на цифровизацията, която толкова говорим е намаляването на тия прагове. Аз даже си позволих да предложа на групата, която пише закона вече да не говорим за медийни пазари, а за един общ пазар на аудио-визуални медийни услуги, който да включи всичко, но още не сме готови за подобна генерализация, макар че тенденцията е очевидно там. И вече на този пазар да търсим границата, концентрациите и т.н. Защото ето интернет става инструмент за влияние на общественото мнение. До скоро не беше. До скоро беше хайд парк – всеки си говори каквото иска.
Добрина Чешмеджиева: Неформално се говореше, точно така.
Георги Лозанов: Така, но сега все повече почва да бъде. Освен това той не може да го направи все още сам, винаги го прави чрез традиционната медия. И се получава един …
Добрина Чешмеджиева: В случая Уикилийкс.
Георги Лозанов: Да. И се получава за сега в момента една сглобка, която все повече движи комуникацията.
Водещ: Но парадокса си е парадокс. Ако медия традиционна беше направила това, което направи Уикилийкс, вие сам казахте – щеше да има дела.
Добрина Чешмеджиева: Но има нещо друго, което е предизвикателство, много бързо искам да го кажа, към традиционните медии. Начина, по който ти играеш и се показваш в това пространство, защото на мен ми прави впечатление покрай това, че искам да развием повече нашата страница във Facebook, нашите репортажи в YouTube, Vbox. Ти не можеш да сложиш всичко там, защото вие за това говорихте – ти трябва да сложиш интересния репортаж, различното, странното, защото иначе ти можеш да качиш всеки друг репортаж и никой няма дори да има едно харесване. Аз ще си позволя да кажа нещо, което е на базата на този мой опит, понеже се говореше и за избори. Смятам, че до голяма степен не е силно да се каже, че изборите ще ги спечели този, който успее да спечели това пространство с някакъв нетрадиционен поглед. Защото това са хората, които са активни, но които слабо се интересуват и е много интересно ще успее ли някой да ги заинтригува, влизайки там и подлагайки се на този експеримент.
Георги Лозанов: Още и миналите избори интернет вече беше станал аргумент във формирането на вота, но и следващата…
Водещ: Но като че ли по-скоро като желание и като …
Георги Лозанов: … особено по отношение на определени части от обществото, особено по отношение на реализация на критически нагласи, защото традиционните медии така или иначе пазят един друг тон.
Водещ: А обществените медии…
Добрина Чешмеджиева: Само най-общо казано можеш да видиш точно кой какво мисли за теб.
Георги Лозанов: Аз няколко пъти разбирам подтекста на въпроса за това, че в интернет няма тази регулация, която има в … а пък те все повече разпространяват едно и също съдържание – едното е регулирано , докато другото не е. Това е една симетрия, която постепенно ще изчезва. Но в момента още обществото не е готово за това да влезе регулаторно, с регулаторните танкове в интернет. Той се преживява като комуникативен остров на свободата. И то на моята собствена свобода. Не на говорещите другите, както е п оотношение на традиционните медии. Когато говорим за свобода на словото по отношение на традиционните медии общо взето се разбират на първо място привилегии на журналистите. Когато се говори за свобода на словото в интернет се разбира моето говорене, говоренето на аудиторията. И за това там много по-сложно ще бъде създаването на обществена критична маса, която е за регулация в интернет.
Водещ: Но пък от друга страна традиционните медии могат да благодарят на интернет, защото само така могат да поставят изискванията си за повече свобода като че ли.
Георги Лозанов: Да, друг режим на свобода е, и разбира се от там пък и друг режим на липса на отговорност към казаното, което е обратната страна. Има хора, които се чувстват пострадали от интернет, като почнем от политиците, които винаги са най- в това отношение изнежени. Но и не само политици, всякакви други хора. Има които са пострадали, съвсем непрестанно идват жалби за интернет, ние отговаряме на всяка една жалба, нека даг о кажа и на слушателите. Имаме такава практика. Няма нито една жалба, на която не е отговорено или сигнал. И на тях отговаряме малко бланкетно, че СЕМ не се занимава с интернет. Сега, мога да сложа една плашеща запетайка и да кажа – все още. Но някакво изравнение на регулациите ще има, тъй като до колкото традиционната медия влиза в интернет, тя носи със себе си регулация.
Водещ: Като традиционна медия.
Георги Лозанов: Да. Така да се каже вие ще ги заразите това пространство с регулация.
Водещ: Пак ние ще излезем виновни.
Георги Лозанов: Не, това не е вина, това е добре, тази асиметрия така или иначе трябва. Мисля регулацията по отношение на традиционните медии все повече трябва да олеква, а пък някаква регулация трябва да се пренесе и в интернет.
Водещ: И понеже сме в сезона, в който поднасяте новини, горе долу миналата година по това време казахте, че ще ни сливате. Ще ни сливате ли?
Георги Лозанов: Не, хубава работа. Първо аз никого не мога да слея, второ (?)… Трето това за съжаление беше една тема,, сега си давам сметка, която много деформира дебата за обществения закон, за това аз без да се о тказвам от собствените си позиции до голяма степен я оттеглих като зона на дебата. Предполагам, че в някакъв по-сетнешен етап ще възникне отново, но много по-важни неща са тези, за които сега говорим. За обществената мисия, тя да бъде формулирана. А как точно институционално, дали администрацията ще е обща или ще са две администрации, дали администрацията ще има по-големи управленчески функции или ще бъде повече услуга, това са въпроси, които се преживяват доста болезнено, а са доста дребни. По-скоро искам аз да се възползвам от това, защото разбрах, че моя стар приятел и колега от СЕМ Стефан Димитров е станал директор на програма Христо Ботев, да го поздравя, да му пожелая да направи от програмата една още по-добра обществена медия за култура. Няма нищо, което повече да си отиват две понятия от култура и обществени медии. Радвам се, че Стефан е на тая пресечна точка застанал.
Водещ: Аз съм в позицията на притеснения. Само да попитам накрая Добрина – Дядо Коледа става ли за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Да, става. Дядо Коледа е нашия герой. Героя на това, което ще се случва следващите седмици. Иска ми се всички хора да се чувстват по-спокойни, да не ги взимаме, да не го удряме много на емоции, които смятам, че много често ни пречи. Има място за всички, всеки от нас трябва да се чувства спокоен и да има самочувствието.
Водещ: Не воювайте с Дядо Коледа. Радвайте му се. Това е пожеланието от всички ни.

УИКИЛИЙКС: ЛУКОЙЛ властва в България

в. Торнадо | 11.12.2010

Петролната компания представлявала руските служби и мафията

Нефтената компания ЛУКойл прокарва интересите на Москва в България. Тя е свързана с руските тайни служби и организираната престъпност. Това пише в поредната порция сензации, избълвани в света на Интернет от сайта Уикилийкс. Няколко дни преди това онлайн изданието тиражира документи на американски дипломати в Москва, според които руската мафия е най-силна в България и Тайланд. Френският Le Monde на свой ред отпечата сензационните разкрития, като обърна специално внимание на руската следа в България.
Секретните доклади от американското посолство в София към Държавния департамент във Вашингтон съдържат обилни сведения и за позициите на руския бизнесмен от еврейски произход Майкъл Чорни в нашата страна. Припомня се, че преди години той беше изгонен от България по съмнения за престъпна дейност. Уикилийкс съобщава, че интересите му се представляват от юриста бизнесмен Тодор Батков. Батков е наблюдаван от американците дълго време. Споменава се, че е близък на президента Георги Първанов, който дори го наградил с орден "Стара планина".
Като че ли тази порция нелицеприятна информация не бе достатъчна, та сайтът на Джулиан Асанжа досложи сол в раната, като разкри, че Хърватска е била по-подготвена от нас и Румъния за член на Евросъюза. По неизвестни причини сме я изместили и сме се настанили в ЕС през 2007 г.
От секретната дипломатическа кореспонденция лъсват донесенията на бившия посланик на САЩ в София Джеймс Пардю. (Хора от българските служби твърдят, че посланик Пардю е бил офицер от военното разузнаване на САЩ.) Над 900 телеграми са изпратени от София към Вашингтон.
В публикуваните в глобалната мрежа документи България е главен герой в доклад, кръстен ^Руското правителство използва мафията за мръсната работа". Именно към нея е прикрепено и донесението на полковник Пардю от 7 юли 2005 година.
Оганизираната престъпност е един от най-сериозните проблеми в България, пише дипломатът.Той твърди, че прането на пари, наркотрафикът и фалшифицирането превръщат България в страна от Третия свят.
Според документите Русия продължава да упражнява силно влияние върху българската икономика посредством вноса на петрол, природен газ и ядрено гориво.
"Руски мафиоти, включително и прочутата престъпна фигура Майкъл Чорни, се смята, че имат връзки с България. Българският енергиен оператор ЛУКойл, чрез ……………………………….., (името е зачеркнато, но се предполага, че става дума за Валентин Златев, шеф на ЛУКойл) е заподозрян в тесни връзки с руското разузнаване и организираната престъпност" докладва американският дипломат разведчик.
Депешата на Пардю:
Около 118 организирани престъпни групи са работили в България в края на 2004 г., според НСБОП и
МВР, въпреки че много от тези групи са сравнително малки и действат локално, но над всичко доминират няколко големи играчи.
Консулският отдел на посолството в София е изготвило списък на известни и заподозрени важни фигури от мафията, а посолството ограничава до минимум възможностите някои от тях да пътуват в САЩ.
Няколко известни бизнесмени, свързани с организираната престъпност, са препрали богатството си в собственост на спортни отбори, фирми за имоти И финансови институции. Основен източник на печалби за мафията са измамите с ДДС – българската хазна годишно се ощетява от такива измами с над 700 милиона долара.
Фалшива валута – американският долар и все повече евро, произведени в България, се разпространяват във Франция, Гърция, Италия и Испания, като се изнасят от малки групи българи, които се завръщат в България веднага след доставката.
Българските фалшификатори изработват много качествени банкноти с модерна техника.
Българи участват в транснационални престъпни групи за трафик на наркотици, управлявани от български граждани в Лос Анджелис и Тампа. Внасяли са екстази в САЩ през Амстердам, Холандия и с финансовата подкрепа на израелски гражданин.
ХХХХХХХХХХХХХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ се смята, че има връзки с руската организирана престъпност, включително с Майкъл Чорни (виж отделно руското влияние) ХХХХХХХХХХХ Преди да бъде застрелян в Амстердам през декември 2003 п, Константин Димитров (български гражданин, роден на 21 ноември 1970 г., известен още като Самоковеца) е един от най-големите контрабандисти в България. ХХХХХХХХХХХХ като най-голям играч на пазара на наркотици, ХХХХХХХХХХХХ контролира трафика, производствените мощности и разпределителните мрежи. Групата също е замесена в трафик на откраднати автомобили от Западна Европа до страните от бившия Съветски съюз. Неговите други престъпни дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, хазарт, проституция и контрабанда. Групата се смята, че има най-голям дял в София в осигуряването на компаньонки и други интимни бизнес услуги, които се използват като прикритие за проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация. ХХХХХХХХХХХХ незаконни дейности включват пране на пари, измами в приватизацията, заплахи, изнудване и рекет.
РУСКОТО ВЛИЯНИЕ
Русия продължава да упражнява значително влияние върху българската икономика чрез вноса на енергия, включително суров петрол, природен газ и ядрено гориво. ХХХХХХХХХХХХ Въпреки факта, че той вече не е собственик на ХХХХХХХХХХХХ, за руския мафиот Майкъл Чорни се смята, че е запазил влиянието си върху дружеството чрез връзките си с членовете на ХХХХХХХХХХХХ.
По време на избори през 2001 г. редица влиятелни "бизнесмени", включително и ХХХХХХХХХХХХ ХХХХХХХХХХХХ, силно финансират и по друг начин подкрепиха кампанията на ХХХХХХХХХХХХ.
КОМЕНТАР
Въпреки постоянния натиск от страна на САЩ и ЕС, последните български правителства не са направили почти нищо за ограничаване на наличието на организираната престъпност. В резултат на това мафията увеличи влиянието си и е недосегаема. Българската общественост признава мафията и корумпирането на властта, хората са разочаровани от правителството, което е неспособно или не желае да се справи с проблема.
ЗА 9 МЕСЕЦА: 0,8 МЛРД. ДОЛАРА ПЕЧАЛБА
Чистата печалба на ЛУКойл по US GAAP за 9-те месеца на 2010 г. е нараснала и достига 6,8 млрд. долара. ЛУКойл съществува от 1991 г. От 2004 г. е частна компания. Щаб-квар-тирата на петролната империя се намира в Москва и в сграда в покрайнините на Ню Йорк. Мажоритарен собственик на компанията е Вагит Алекперов. Американската нефтена корпорация ConocoPhillips държи около 12%.

Стр. 10

Джулиан Асанж: Човекът, за когото няма тайни

в. Банкер | 04.12.2010

Основателят на сайта wikiLeaks.org Джулиан Асанж е човек без определено местожителство. Дори най-близките му съратници не знаят къде да го търсят. Довчера е живял в Стокхолм, днес е в Берлин, а след два дни вече ще е Лондон или който и да било друг град. За него не е важно къде ще пренощува – в дома на приятел или на в някое кресло на летището. Той твърди, че винаги носи със себе си всичко необходимо за срок от три седмици. В началото на седмицата сайтът на Асанж публикува секретни документи, според които от американската мисия в България е искана информация за корупцията по високите етажи на властта и българската енергийна зависимост от Русия.

Младежки пориви

Стремежът да изважда тайното наяве се проявява в Джулиан още на младини. Той не успява да научи много в клас, защото се налага да смени 37 училища – отчасти защото преди развода родителите му притежавали пътуващ цирк, но най-вече заради тежкия си живот. Не е за чудене, че след множество неуспешни опити да се слее по някакъв начин с връстниците си Асанж решава да се гмурне дълбоко в програмирането. От самото начало той няма намерение да използва уменията по традиционния начин. Събира група от съмишленици, които проникват незаконно в компютрите на един от университетите в Австралия, на телекомуникационната компания Nortel и на редица други организации. Младежите бързо привличат вниманието на полицията. През 1992-ра Джулиан е на 21 години и е обвинен в извършването на 24 хакерски атаки, но успява да се отърве само с глоба от 2100 австралийски долара. След това се заема с разработката на безплатно програмно обезпечение. През 1997-а помага за написването на книга за хакерите, а след две години регистрира leaks.org, без да си прави мащабни планове.
Към 2000 г. Джулиан се опитва да завърши физика и математика в университета в Мелбърн, но не успява. Тридесетгодишният студент зарязва учението и изпада от списъците. Затова пък работата му над сайта за секретни документи тръгва по мед и масло. “WikiLeaks беше основан от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Африка" – така звучи официалната история на създаването на частната шпионска компания. За щабквартира служи жилището на Асанж в Мелбърн. Работата не спира нито за минута, съмишлениците му издирват секретни документи като обсебени, а работата по създаването на сайта започва да прилича на сбирките на някаква секта. Спални чували и матраци са разпръснати из цялото жилище на Джулиан, дори в кухнята. По думите на приятелите на Асанж той често забравял да спи и да яде и непрекъснато пишел математически формули дори по стените и вратите. Той обаче не се възприема само като основател на WikiLeaks: “Аз съм душата и тялото на този проект, негов вдъхновител, представител, организатор, финансист и т.н." Ядрото на групата се състои от 40 души, а други 1200 доброволци следят сървърите в цял свят и предпазват системата от хакерски атаки.

Главозамайване от успехите

От самото начало проектът WikiLeaks има политическа насоченост. Сайтът е замислен като информационно оръжие на свободните хора от свободния Запад в борбата с враговете на световната демокрация от Изток. Впрочем целите на атаките бързо се променят. След изказването, че сайтът ще разобличава “тираничните режими в Русия, Китай и Централна Азия", Асанж неочаквано нанася първия си удар по африканските страни. През декември 2006-а на wikiLeaks.org се появява документ с подписа на сомалийския шейх Хасан Дахир Авейс, в който има указания за разправа с държавните лидери на Сомалия. През август 2007-а британският The Guardian публикува на първите си колони материал за причаст-ността на семейството на бившия президент на Кения Даниел Арап Мой към корупционни схеми. Статията е подготвена въз основа на документи от сайта wikiLeaks.org.
Дързостта на австралиеца неизменно му носи успех, докато не решава да посегне на светая светих -банковата тайна. Когато на сайта са публикувани документи, че швейцарската банка Julius Baer крие средства на клиентите си в офшорни тръстове, финансистите реагират незабавно. Банката успява да спечели делото срещу WikiLeaks в американски съд, който предписва на регистратора Dynadot да закрие достъпа до сайта на Асанж. Изглежда, че проблемът е решен. Но щом порталът престава да е активен, за него се застъпват американски правозащитни организации и журналистически профсъюзи. В края на краищата съдията, който произнася първото постановление, го отменя, позовавайки се на първата поправка на Конституцията на САЩ, гарантираща свободата на словото. След този случай Асанж логично решава да се съсредоточи върху събирането на американски материали.
Отначало публикува вътрешните инструкции за охраната на лагера “Делта" в затвора в Гуантанамо, които покрай другото включват и укриването на някои затворници от очите на Международния червен кръст. След това световната общественост научава съдържанието на личната пощенска кутия на бившия губернатор на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, както и на секретни документи на американската сциентоложка църква.
Но Асанж и екипът успяват да насолят най-вече американските военни. Всичко започва с публикуването на видеоматериали за хеликоптерите Apache, които през 2007-а разстреляха в Багдад поне 12 мирни жители, включително и двама журналисти от агенция Reuters. През първата седмица “Багдадското видео", публикувано на сай-та, е изгледано от почти 4.8 млн. души. А три месеца по-късно се появяват и други материали за афганистанската и иракската война. Те наброяват 90 хил. документа и съдържат рапорти за случаи на “дружески огън" в коалиционните войски, както и факти за гибелта на граждански лица.
В резултат на това Асанж е споходен не само от световна слава, но и от щедри пожертвувания. След публикуването на файловете неизвестен прехвърля 300 хил. долара на сметката на регистрирания в Германия фонд Wau Holland, който се занимава с издръжката на ИНТЕРНЕТ-проекта. На практика WikiLeaks живее точно от такива дарения. По думите на Асанeж от началото на тази година са събрани един милион долара. Основателят на сай-та намекна, че не е бедняк и има спестявания, които влага в своя проект. Впрочем издръжката на неговия портал струва само около 270 хил. долара годишно. Експертите предполагат, че останалите средства са необходими на Асанж най-вече за да финансира информаторите си, макар да отрича, че купува секретни файлове.

Облаците се сгъстяват

Публикуваните материали предизвикаха нееднозначни реакции. Дори организации като “Репортери без граница" и “Международна амнистия" осъдиха действията на WikiLeaks, опасявайки се, че документите съдържат имена на агенти на западните специални служби в Афганистан, които могат да пострадат от отмъщението на талибаните. Реакцията на американските власти също не закъсня. Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че сайтът носи морална отговорност, за това че е поставил под заплаха живота на много хора. Асанж отрича всички обвинения, твърдейки, че всеки ред бил проверяван за наличието на конкретни имена и други персонални данни за лица, които биха могли да пострадат.
Така или иначе земята започва да пари под краката на Асанж. Част от сътрудниците му напускат проекта и започнаха да критикуват не само политиката на сайта, но и отношението на основателя му към неговите колеги. Десетки бивши съратници на Асанж го описват като харизматичен лидер, но с горчивина отбелязват, че славата го е главозамаяла и е започнал да придобива диктаторски маниери. Веднъж на среща със съратници той си позволява да нарече помощниците им “конфедерация на идиотите".
Масло в огъня наляха и властите в Швеция, която за известно време беше убежище за Асанж. Две местни жителки го обвиниха в сексуални домогвания и “незаконна принуда". Отмененото наказателно дело срещу него по случая беше възобновено в началото на септември. Самият Асанж квалифицира предявените обвинения като “мръсна кампания", намеквайки за намеса на специалните служби. Неотдавна основателят на WikiLeaks се оплака, че докато пътувал със самолет от Лондон за Берлин, му изчезнала чанта с три ноутбука, информацията в които била защитена с пароли. Сега обаче най-известният електронен разузнавач има много по-сериозни проблеми от изчезването на част от багажа му. Шведските власти го обявиха за международно издирване и Джулиан Асанж отново се укрива, като този път има сериозна причина.

Стр. 35

Медии

в. Сега | Димитри ИВАНОВ | 18.08.2010 

Криза е. Естествено е тя да се отрази и на медиите. Спадат приходите от реклама, съответно и на печалбите от реклама (приход и печалба са различни неща, нали така). Спадът на постъпленията засегна всички медии – и електронните, и печатните – кои повече, кои по-малко; но спадът е между 15 и 25 процента. И медиите – какво да правят – икономисват от каквото могат. Даже откъм качество. Икономисва откъм качество дори Би Би Си, една институция без аналог в света, която въвела правоговорен стандарт въз основа на изговора на кентърберийските проповедници.
България не произвежда и аз мисля, че това е главният ни икономически проблем. Да, да, България все още произвежда, но производството и износът на производство все още не са достигнали обема и износа на продукция от осемдесетте години на ХХ век.
Но оттогава насам България произведе страшно много медии. По броя на медиите, съотнесен към числеността на населението, България е суперсила в сравнение с Германия, Швейцария, Холандия, Франция и други държави.
Ще речеш: през последните 20 години медиите рекламират; преди това реклама практически нямаше. Понеже от рекламата се печели, всеки иска да има своя пай от рекламите, затова в България има много медии. Не е така. Потреблението ни не е голямо, понеже купувачите не са много и нямат много пари. Рекламният пазар е не повече от 400-500 милиона, а за създаването на медии бяха вложени много повече пари. Влагаш пет лева, за да спечелиш един лев. В това няма логика.
Макар че се нароиха много медии и избуяха като бурени, осмелявам се да кажа, че медиите в България са в криза. Според мен има два вида причини за медийната криза в България. Причини от локален характер и причини от световен характер. Ще започна с втората поредица от причини.
Тъй наречената разследваща журналистика е нещо, което уважавам. Но разследващата журналистика е нещо, което струва пари, понеже разследващият журналист е непродуктивен, докато прави едно продължително разследване. Навремето се прехласвах пред разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, които между 1972 и 1976 г. разчоплиха аферата Уотъргейт, предизвиквайки оставката на президента на САЩ Ричард Никсън. Всеки журналист мечтаеше не да се кипри пред екрана, а да е като Удуърд и Бърнстийн, които не предават новини, а произвеждат новини. Излезе, че не било точно така; те не били разследвали, ами техният тайнствен източник "Дълбото гърло" (Deep throat) всъщност дърпал конците на двамата.
Прочетох във в. "Сега" как световната криза погубва динозавъра разследваща журналистика (превод от "Дойче веле") и не намерих какво да оспоря в твърденията на "Дойче веле".
Вторият проблем е, че се появиха блогърите. Но не трябваше да казвам, че това е проблем; това е нещо много хубаво. Никой не те пита ти кой си и какъв си, и защо си такъв, и имаш ли тапия за журналист. Ако имаш какво да кажеш, казваш го и хората те четат и това е прекрасно.
Че дори да си информационен колос като Би Би Си с толкова много репортери на толкова много точки по света, те не могат навсякъде да огреят и всичко да видят, а някакъв не-журналист засне как от борда на вертолета покосяват с картечен откос цивилни в Ирак. Достатъчно е да си там, където нещо става, и да имаш съвест и да не си увреден умствено от следване по специалност журналистика. Ами WikiLeaks? Сайтът, в който лъснаха тайни за войната в Афганистан ("Сега", 27 юли 2010). Нима има разследващ журналист с такова постижение? Хиляди секретни документи, разкриващи защо има война в Афганистан.
Истината изплува и без журналистите или въпреки журналистите. В България някой каза "Нахранете журналистите". Друг сега си казва, че като напазарува една кошница медии и като каже на журналистите кого да хвалят и как да пишат – готово. Колкото и да опростачиш българските медии с парите си, доверието е капитал, който е по-голям капитал от паричния капитал. Ще видите, че е така. Помнете ми думата. Медийната империя , която се заформя в България, може да е колос за България, но тази агломерация, поглъщаща и опростачваща все повече и повече медии, е един колос на глинени крака. Това от мен да го знаете.

Стр. 11

Wikileaks журналистика

в. Монитор | 28.07.2010

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж е австралиец, базирал разследващата си организация в Швеция.

Възможно ли е Wikileaks да измести традиционните медии? Въпросът добива все по-голяма актуалност, след като базираната в Швеция организация публикувала в сайта си 91 000 документи, съдържащи информация за войната в Афганистан.
За тези, които не знаят, уточняваме, че Wikileaks е система за масово публикуване на тайна информация от анонимен източник. Съществува от декември 2006 г. и е базирана в Швеция.
Тези дни около името на Wikileaks се зашумя, след като въпросните 91 000 документи бяха споделени първо с "Ню Йорк таймс", с лондонския "Гардиън" и германското списание "Шпигел".
Схемата показва как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, разпространи БТА. Но показва също, че традиционните медии все още имат ключова роля в новините.
Въпросът е дали Wikileaks е журналистика – термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, публикуващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". – Те са ново явление." И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към класическите новини, основателят на Wikileaks Джулиън Асанж казва пред "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя например пусна в обръщение видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс..
Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация. Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят. Броени минути след публикуването им линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Асанж. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

ДОСИЕ

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж няма дом, отсяда при приятели по света. Неговата мрежа включва 800 доброволци и 10 000 "поддръжници".
Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".
Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде". Австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.
В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер.

Стр. 23