в. Дума | Веселка ВЕНКОВА | 18.08.2011

Няма авторско право върху нормативни актове, коментираха юристи заповедта на Цецка Цачева

Цецка Цачева забрани със заповед цитирането на "Държавен вестник", гръмнаха във вторник медии. Абонатите, получаващи нормативната уредба по електронен път, нямали право да разпространяват по-нататък предоставените текстове, се разбра от написаното. Въпросната заповед е публикувана в неофициалния раздел на бр. 60 на "ДВ" от 5 август. От няколко години благодарение на застъпничеството на неправителствени организации "Държавен вестник" е достъпен за свободно ползване в интернет, след като се оказа, че такава е практиката в страните от ЕС. "Още в античността законите са публични и някога са се поставяли на площада, за да може всеки да ги чете", поясни шефът на правния екип на ПДИ адв. Александър Кашъмов. Презумпцията, че незнанието на закона не извинява е свързана с факта, че всеки има възможност за достъп до законите и до останалите нормативни документи. Юристът коментира, че няма авторско право върху нормативни актове според Закона за авторското право и сродните му права. По тази причина трудно могат да бъдат поставяни условия в тази връзка, посочи Кашъмов. Преглед на самата заповед на Цачева хвърли светлина върху "страха" от ограничаване на права. Оказа се, че в т. 3 се определят цените "за получаване на "ДВ" по електронен път или на магнитен носител в деня на издаването му и пускането му за разпространение без право на препродаване и преотстъпване на получената информация" и пр. Главната редакторка на "Държавен вестник" Искра Коева обясни за ДУМА, че става въпрос за времето от получаването на материалите в понеделник и четвъртък, до обнародването им във вторник и петък, а рестрикцията засягала само четирима абонати. Създаването на документи би трябвало да означава яснота по съответната проблематика. Фактът, че се налагат куп консултации, за да стане ясно за какво иде реч и собственият "прочит" говорят, че някой някъде не си е свършил законотворческата работа, коментираха юристи. Не е оправдание и това, че от 1996 г. въпросните заповеди съдържат "идентична информация".

Стр. 4 

в. Дневник | Павлина ЖЕЛЕВА | 2010-05-25

Юристи съдят кабинета заради закриването на редакция "Нормативни актове"

От 1 януари тази година няма издание на пълния текст на кодексите, законите, наредбите и постановленията, за което държавата да гарантира, че е автентично и достоверно. Причината е, че е закрита редакция "Нормативни актове" към Министерския съвет (МС). 38 години тя създаваше и разпространяваше сборника "Нормативни актове", който е официално печатно издание на Народното събрание и правителството за действащото законодателство. Сборникът е в 22 тома – от държавното устройство, през бизнес регулациите
до наказателното законодателство, и се актуализира 12 пъти годишно. Той съдържа пълния текст на даден закон за разлика от Държавен вестник, в който излизат само промените, който трябва да се четат заедно с предишните разпоредби, за да се сглоби новата редакция. С постановление на МС от 23 септември 2009 г. редакцията е закрита. Мотивите са споменати в съобщение за медиите на сайта на правителството: "Редакция "Нормативни актове" публикува актовете на хартиен носител, но това няма правно значение и последици, раз-
лични от публикуването им в което и да било друго издание. Всички останали публикации на нормативните актове в електронен вид или на хартиен носител се извършват от търговски дружества и тази дейност няма място в държавната администрация", обяснява МС. Според много юристи
тези аргументи са несъстоятелни. "Със спирането на сборника публичната власт е абдикирала от задължението си да осигури достъп на гражданите до нормативната база в пълния й вид", заяви адвокат Георги Добрев пред "Дневник". Той е част от група юристи, граждани и правни организации, които са оспорили закриването на редакцията във Върховния административен съд. Постановлението на кабинета е атакувано от Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия и Националния съюз на
юрисконсултите. "Като адвокат от 1978 г. ползвам нормативните актове и поддържам чрез абонамент сборниците. Паралелно използвам и системите "Апис" и "Сиела", но винаги проверявам в сборника дали текстът, изваден от тях, е верен, тъй като те нямат задължение да актуализират базата данни", обяснява пред съда адвокат Красимира Митова. "Сборниците са официално издание на правителството и Народното събрание, те гарантират достоверност на текста, а частните системи не го правят", обясни и Добрев.
Според него закриването на редакцията е безпрецедентен отказ за достъп до информация, който води до правен нихилизъм. "Може би това е опит да се разчисти път на частна инициатива", смята адвокатът. Според него кризата не може да е мотив за съкращаването на двамата служители в редакцията. "Издаването на сборниците се самоиздържа, защото за тях се плащат 180 лв. абонамент", каза Добрев. Съдът вече назначи експертиза, която да установи колко струва на държавата издаването на нормативните актове.

Стр. 5