Румяна Бъчварова: Трябва да е ясно как се финансират медиите

www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

 

Оригинална публикация

Спряно е единственото издание на законите с гарантирана достоверност

в. Дневник | Павлина ЖЕЛЕВА | 2010-05-25

Юристи съдят кабинета заради закриването на редакция "Нормативни актове"

От 1 януари тази година няма издание на пълния текст на кодексите, законите, наредбите и постановленията, за което държавата да гарантира, че е автентично и достоверно. Причината е, че е закрита редакция "Нормативни актове" към Министерския съвет (МС). 38 години тя създаваше и разпространяваше сборника "Нормативни актове", който е официално печатно издание на Народното събрание и правителството за действащото законодателство. Сборникът е в 22 тома – от държавното устройство, през бизнес регулациите
до наказателното законодателство, и се актуализира 12 пъти годишно. Той съдържа пълния текст на даден закон за разлика от Държавен вестник, в който излизат само промените, който трябва да се четат заедно с предишните разпоредби, за да се сглоби новата редакция. С постановление на МС от 23 септември 2009 г. редакцията е закрита. Мотивите са споменати в съобщение за медиите на сайта на правителството: "Редакция "Нормативни актове" публикува актовете на хартиен носител, но това няма правно значение и последици, раз-
лични от публикуването им в което и да било друго издание. Всички останали публикации на нормативните актове в електронен вид или на хартиен носител се извършват от търговски дружества и тази дейност няма място в държавната администрация", обяснява МС. Според много юристи
тези аргументи са несъстоятелни. "Със спирането на сборника публичната власт е абдикирала от задължението си да осигури достъп на гражданите до нормативната база в пълния й вид", заяви адвокат Георги Добрев пред "Дневник". Той е част от група юристи, граждани и правни организации, които са оспорили закриването на редакцията във Върховния административен съд. Постановлението на кабинета е атакувано от Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия и Националния съюз на
юрисконсултите. "Като адвокат от 1978 г. ползвам нормативните актове и поддържам чрез абонамент сборниците. Паралелно използвам и системите "Апис" и "Сиела", но винаги проверявам в сборника дали текстът, изваден от тях, е верен, тъй като те нямат задължение да актуализират базата данни", обяснява пред съда адвокат Красимира Митова. "Сборниците са официално издание на правителството и Народното събрание, те гарантират достоверност на текста, а частните системи не го правят", обясни и Добрев.
Според него закриването на редакцията е безпрецедентен отказ за достъп до информация, който води до правен нихилизъм. "Може би това е опит да се разчисти път на частна инициатива", смята адвокатът. Според него кризата не може да е мотив за съкращаването на двамата служители в редакцията. "Издаването на сборниците се самоиздържа, защото за тях се плащат 180 лв. абонамент", каза Добрев. Съдът вече назначи експертиза, която да установи колко струва на държавата издаването на нормативните актове.

Стр. 5