www.clubz.bg | Любомир Аламанов | 28.02.2016 | 16:16

Ще помоля всички бивши и настоящи журналисти, всички бивши и настоящи политици, всякакви пишман анализатори или просто хора, докопали се до публична трибуна, да спрат да използват израза "някой си прави пиар" като заместител на "някой си измисля" или "някой си лъже". Първи закон на ПР (или връзки с обществеността, или публичните комуникации) е: "Не се лъже!" Така че всичко, което е свързано с комуникация на неистини, се нарича лъжа, или манипулация, или политическа пропаганда. Или нещо друго. Но не и ПР. Имайте смелост да назовавате нещата с истинските им имена. Например: "Премиерът излъга." Или "Министърът говори глупости." Или "Президентът дава нереалистични обещания." А не се крийте зад професията на ПР-специалистите. Предварително благодаря!

Колеги, моля помогнете това послание да стигне до повече хора! Че ми писна на ПР-а…

Любомир Аламанов е сред водещите PR-специалисти в България, един от основателите в миналото на APRA Porter Novelli, а отскоро е собственик на SiteMedia Consultancy. Публикуваме позицията от фейсбук профила му с негово разрешение.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 08.05.2015г.

Адрияна Михайлова става управляващ директор на Ogilvy PR, Facebook и IBM влизат в ново партньорство, Sanoma продава дела си в руския вестник "Ведомости"

 

Адрияна Михайлова става управляващ директор на Ogilvy PRю

От началото на май Ogilvy Public Relations, част от Ogilvy Group Bulgaria и Ogilvy Public Relations Worldwide, има нов управляващ директор. Това е Адрияна Михайлова, която има над десет години опит в корпоративните комуникации. В работата си тя ще постави фокус върху това агенцията да предлага по-добри интегрирани решения за съществуващите и новите клиенти на групата, както и да обогати PR обслужването със стратегически анализи, нестандартни медии и персонализирани комуникационни подходи към различни общности.   

Адриана Михайлова работи във VIVACOM от 2007 до 2014 г., където се занимава с външни и вътрешни комуникации, социални мрежи, спонсорства и събития и реализира големи стратегически проекти. Сред тях са PR кампанията за ребрандирането на БТК и vivatel и дългосрочни имиджови проекти като старта на платформата за социална корпоративна отговорност VIVACOM Fund, програмата за подкрепа на млади предприемачи VIVA Start Up и др. Тя е работила и като външен консултант за Аbsolut, OLX, HEAD, HTC, Meizu, CAT Phones, Hewlett-Packard, Siemens, Springfield, "Топливо газ", betahaus и някои от най-големите културни събития в страната като "Нощ/Пловдив" и One Architecture Week.

Facebook и IBM влизат в ново партньорство

Гигантите Facebook и IBM обявиха, че ще започнат ново партньорство, което ще преплете някои от рекламните инструменти на двете компаниите и ще предложи на рекламодателите възможност за по-добро таргетиране. Партньорството е част от новата инициатива на IBM Commerce, която носи името THINKLab.

На продуктово ниво по-голяма част от ресурсите ще бъдат предоставени от Marketing Cloud базата данни на IBM, а информацията ще служи за създаването на кампании с инструмента Journey Designer на компанията. Партньорството ще позволи тези кампании да бъдат продължени и обогатени чрез дигиталното рекламно портфолио на Facebook, за да достигнат по-голяма и добре таргетирана аудитория. По този начин рекламодателите ще могат да създадат по-добри отношения с важните за тях клиенти чрез т.нар. персонализирана реклама.

5.5% от потребителите онлайн виждат нежелани реклами

Над 50 хил. софтуерни продукти добавят нежелани реклами в сайтовете, които потребителите посещават, показва доклад на Google. Практиката, наречена ad injection, се прилага най-вече чрез разширения за браузъри, които потребителят инсталира съзнателно. Проблемът идва от това, че кодът за вмъкването на рекламите често не е обявен като част от приложението. Според отчета 5.5% от всички уникални потребители, които посещават сайтове, индексирани от Google, стават жертва на ad injection.

Според изследването повече от 3000 рекламодатели са инвестирали в ad injection екосистемата, без да са наясно с това. Най-често този тип трафик идва от автоматизирани системи, чрез които клиентът купува аудитория, а не конкретни позиции в дадени сайтове. По този начин рекламата може да бъде показана както при издания с добра репутация, така и в порнографски сайт или в платформа, използваща ad injection.

Sanoma продава дела си в руския вестник "Ведомости"

Финландският издател Sanoma продаде своя дял от 33.3% в руския вестник "Ведомости" на медийния предприемач Демян Кудрявцев. Сделката става, след като в края на миналата година Русия прие два закона, според които чужди собственици не могат да държат повече от 20% в местни медии, а чуждестранните издатели на печатни медии не могат да купуват или продават дялове, по-големи от 25%, без специално разрешение от държавата. Тогава редица анализатори посочиха, че промените са направени специално срещу "Ведомости", който често критикува политиката на Кремъл. Според съобщение на Sanoma нетният ефект на сделката се очаква да бъде "около 8 млн. евро". В допълнение към дела от в. "Ведомости" Кудрявцев ще придобие и портфолио от печатни списания, сред които и руското издание на National Geographic, както и англоезичния вестник The Moscow Times.

Новини в 140 знака:
- Бритни Спиърс представя новия си албум в специални брандирани автомобили на Uber
- Facebook добавя видеореклами в приложенията на външни разработчици за платформата
- Samsung и Samsonite си партнират, за да създадат умен куфар, който изпраща своята локация на смартфона на собственика си
- Google представя нови формати мобилна реклама, продиктувани от нарастващото потребление на мобилни устройства
- Vice създава свой телевизионен канал в САЩ; рекламните блокове на медията са продадени за две години напред
- Facebook започва да използва Nokia Maps в Android версиите на Instagram и Messenger
- Google ще показва повече туитове в резултатите на своята търсачка
- Foursquare представи Location Cloud – база данни, която ще предоставя на бизнес клиентите на компанията информация за локацията на потребителите
- Reddit създава звено, което ще работи върху създаването на видеосъдържание
- Twitter работи върху проблеми в рекламните си формати, след като промотираните туитове на Nielsen са били публикувани в порнографски сайтове
- Сатиричната медия The Onion обяви редизайн на своя сайт
- Комуникационната група Havas отчете органичен ръст на приходите си от 7.1% за първото тримесечие на 2015 г.

Оригинална публикация

 

Европейски министри отговорни за е-администрация се събират на 17-18 ноември в Познан, Полша на конференция „Трансгранични е-административни услуги за европейците”

в. Пари | 21.09.2010 

Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2,5 млн. лв.

През последните години държавата стана голям клиент на PR агенциите, но не на всички. Причината за поява на този ключов клиент е усвояването на структурните фондове, при които има изискване за публичност на проектите. Затова всеки проект има и комуникационен бюджет. В последните години се засили организирането на комуникационни кампании на държавните институции. По мое мнение за такива проекти се отделят не по-малко от 10-12 млн. лв.
Парадоксално е, че изпълнението на големите комуникационни проекти, за които всички разбираме, не се печели от големите агенции. Същите големи компании, които печелят международни отличия и награди, но не успяват да спечелят търг за организирането на държавните комуникационни проекти. Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2.5 млн. лв. Една част от причините, поради които много от големите агенции не кандидатстват в държавните търгове, е неадекватността на техническите задания, които се пишат. Експертите, които изписват критериите за участие, не знаят какво е всъщност PR. Затова имат изисквания, които е невъзможно да бъдат покрити. Нерядко се покриват поръчки за PR услуги с рекламни поръчки. Всичко това кара агенциите да работят предимно с частни клиенти.
Основно поръчките на големите PR компании – около 75-80%, идват от частни компании, неправителствени организации и международни организации с нестопанска цел. Друго, което спира големите компании да участват, е изискването за най-ниска цена. Това е интелектуален труд, който не може да бъде оценен на най-ниска цена. Най-малкото трябва да бъде постигнато съотношение 50:50 между техническа работа и разумна цена.

Стр. 23

в. Пари | Александър ДУРЧЕВ, директор на комуникационна група All Channels Communication | 21.09.2010

В предишните години беше почти невъзможно да се работи с държавата – имаше определени агенции, които обслужваха нейните комуникационни проекти. Съвсем смело мога да заявя, че в момента около 90% от големите PR агенции имат спорадична работа с държавните институции. Държавата не е основният източник на приходи за големите компании в бранша. Частните клиенти са по-предпочитани, тъй като гледат крайния резултат, не толкова подготовката на документи за даден проект. При кандидатстването за проекти на държавните институции трябваше да разполагаш с изрядна документация. Това означаваше, че при най-малкия пропуск отпадаш от правото да участваш по-нататък. Този проблем беше много ясно изразен при предишното правителство. Това пречеше на голяма част от компаниите да участват в подобни кампании. Друг лош момент беше изискването за цена – много ниската финансова оферта невинаги е гарант за качествен продукт след края на кампанията. Сега има няколко големи поръчки, едната от които е за стимулиране на вътрешното потребление. Смятам, че държавата има възможност да влее доста пари в PR бранша в България. Когато става въпрос за работа с държавата, се говори за бюджети, които нито една голяма компания няма да даде. Затова такива проекти са много интересни за големите PR агенции. В момента се наблюдава промяна на ситуацията. С новите процедури се дава сигнал, че се случва нещо много по-прозрачно. Новият момент е, че при пропуски в документацията впоследствие можеш да изпратиш нужните документи. Това създава възможност за участието в тези търгове на повече агенции. Друг важен сигнал е, че вече има канцелирани спечелени търгове заради конфликт на интереси.

Стр. 23

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 21.09.2010

Държавните поръчки за PR компаниите все още са сериозна част от бизнеса, но остарелите изисквания и липсата на прозрачност пречат за нормалното развитие на пазара

Като най-голям клиент на PR услуги държавата до известна степен деформира този пазар. Търговете за един или друг комуникационен проект на държавни институции не се печелят от големите агенции, които получават награди от международни конкурси и са отличени за най-добри в дадена област. Колкото и парадоксално да звучи, най-големите поръчки получават определен кръг агенции. Около това мнение се обединяват представители на големи агенции, които се занимават от години с PR. "Около 90% от тези агенции имат съвсем спорадична работа с държавни институции", смята Александър Дурчев, директор на комуникационна група All Channels Communication. Една от причините се крие в прекалено строгите изисквания към документацията при кандидатстването за комуникационни проекти на държавата. При най-малкия пропуск в документацията агенцията е отстранявана от правото да участва в търга.
Липсва прозрачност как е бил избран изпълнителят на проекта, както и на какви критерии е отговарял, за да спечели поръчката. Тази тенденция продължава от много време. Въпреки че държавата остава най-големият клиент, който предлага изготвянето на проекти за огромни суми, сериозните и най-големите играчи на пазара рядко проявяват интерес към тях. Не защото не изглеждат атрактивни, а защото краят е предизвестен. Поради тази причина водещите PR компании са насочили внимание към частни клиенти, неправителствени организации или международни организации с нестопанска цел. Частните клиенти гледат повече крайния резултат и нямат толкова строги изисквания при подготовката на документите, което ги прави по-желан клиент от държавата. Над 75-80% от клиентите на повечето големи агенции са частни, каза за в. "Пари" управителят на IntelDay Solutions Деница Сачева. Специално в нейната агенция съотношението е 65% в полза на недържавните клиенти срещу 35% поръчки от обществени институции.

Що е тo PR

Друга сериозна пречка пред доказаните агенции са техническите задания, които са посочени в документите за търговете. Експертите не правят разлика между PR и реклама и каква е същността на тяхната дейност. И докато управляващите се сменят, а с тях и интересът към тези поръчки, експертите, които изписват изискванията за кандидатстване, остават незасегнати от смяната на властта. Липсата на диалог между представители на бранша и държавата ще продължи да влошава ситуацията, алармират PR специалисти. В повечето случаи институциите залагат абсурдни изисквания, които никой не може да изпълни. Това кара голяма част от сериозните и големи играчи на пазара просто да подминават дър-
жавните обяви.

Предпоставки за корупция

Предварително заложените условия за кандидатстване дават шанс на лобистки агенции да се появят на пазара и да изпълняват поръчки в порядъка на 6-7 млн. лв. Това дава повод за пораждането на скандали, подобни на онзи, при който президентът Георги Първанов обяви, че голяма част от парите, изпрани в политиката, минават именно през PR агенциите. Вследствие на него няколко професионални асоциации в бранша изказаха възмущение от обвиненията на държавния глава. Подобно на неговото мнение обаче може да се чуе и от представители на големите PR агенции у нас. Факт е, че всички са единодушни, че доскоро изпълнителите на държавни поръчки в тази сфера са били предварително известни на всички в бранша.
Държавните институции рядко търсят агенции за чисто PR услуги. Ако все пак се случи, то е под формата на консултации, единодушни са PR специалистите.

Държавата като лош клиент

Негативен момент при търговете за различни комуникационни проекти е търсенето на най-ниската цена при тяхното разработване. От PR бранша са категорични, че най-ниската финансова оферта не е гарант за качествен продукт след края на кампанията. "Когато става въпрос за комуникационен проект на държавна институция, рядко става въпрос за пари от бюджета", казва Александър Дурчев. Това са средства, които идват по европейски проекти, чиито управляващи органи в страната са министерствата. А за всички подобни проекти имат задължително заложен комуникационен бюджет. Същото мнение споделя и Деница Сачева – ниската цена според нея намалява сериозно качеството на тяхната работа. Според Сачева е необходимо постигането на подходящо съотношение между техническа работа и разумна цена.

По-прозрачни

Въпреки негативната картина от предишни години на пазара на държавни поръчки за комуникационни проекти има раздвижване. В процедурите за кандидатстване има промени, които позволяват участие на повече агенции. Ако имат пропуски в документациите, PR компаниите биват известявани, за да осигурят необходимите документи. Това според Александър Дурчев е сигнал, че нещата вече стават по-прозрачни. Друга положителна тенденция в последно време е отмяната на вече спечелени оферти. Това също е ясен сигнал, че държавата иска да извади на светло дейността си при избор на PR агенции.
В условията на пазарна икономика добрият производител успява да намери своето място сред конкуренцията. Големите PR агенции отдавна са утвърдили имената си сред известни компании. Не може и да се оплачат от липса на поръчки към тях. От агенциите са единодушни, че в кризата компаниите се лишават по-скоро от реклама, но не и от PR. Все пак един голям играч, какъвто е несъмнено държавата, може да раздвижи още повече пазара. Редно е държавата да създаде равни условия за всички на пазара на обществените поръчки за нейните комуникационни проекти. А не да предрешава кой да спечели чрез залагането на абсурдни изисквания. А после целият бранш да бъде набеден в изпирането на средства от държавни институции.

Стр. 22

СБЖ I 13.09.2010

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев започва рекламна кампания в медиите за популяризиране на оперативните програми в България и осигуряване на прозрачност при управлението на фондовете на ЕС, съобщи Генка Иванова от БТА.

Проектът, който е по програмата "Техническа помощ", ще обхване 49 български медии, където е предвидена рекламна кампания. Ще бъде организиран и конкурс на тема "Европейските фондове в България" .

Предвидено е също у нас да гостуват журналисти от европейски медии, които ще се запознаят с работата на институциите и с осъществени проекти. Един от проблемите, които имаме, са нереалистичните очаквания, заяви Дончев пред журналисти след церемонията.

Той отбеляза, че получава по 10-15 писма на седмица с молба да бъдат отпуснати различни суми – за ремонт на фасадата на къщата или за ремонт на магазин. Европейските пари не са благотворителност, те са инструмент за развитие, посочи министърът.

По думите му тези средства се инвестират там, където би имало най-дългосрочен ефект за цялата икономика. От голямо значение са и реалистичните очаквания, добави министърът.

Дончев отбеляза, че информационната кампания е по стар договор, чиято стойност е над 1 млн. лева. Част от дейностите по този проект са извършени, други предстоят.

По думите на министъра в момента се опитват да вземат най-доброто от съществуващия договор, като целта е не да се прави министърът популярен, или да се организира кампания от типа "Бъдете активни", а да се търси ефект по отношение на всички категории бенефициенти – общини, земеделски производители, малък и среден бизнес.

От особена важност са медиите и публиката в държавите от ЕС, добави Дончев. Според него кампанията има амбициозни цели в тази посока, в опит да се покаже доброто и усмихнато лице на България.

Към проекта е сформиран консултативен съвет, включващ български и европейски експерти с опит в областта на медиите, икономиката и европейската политика. Дончев отбеляза, че този съвет има за цел да служи и като съветник, и като коректив на възложителя и на изпълнителя.

Днес министърът е разговарял с представителите на съвета, като е уточнена форматът на предстоящата работа. Привърженик съм на реалните действия и бих искал този съвет да бъде максимално полезен, което няма как да стане, ако ми предоставя техническа информация, добави министърът.

На въпрос дали е реалистично очакването на премиера Бойко Борисов за усвояване на 98 на сто от средствата от ЕС, Дончев заяви, че тази прогноза е "глътка въздух", тъй като целта, която е поставил пред екипа си, е 100 процента.

Тръгваме от много ниска база, коментира министърът. Година и половина – две практически не е имало никакви договори. Само лятото на миналата година процентът на разплащане е бил 0.98 на сто, а сега е 8 процента, но не ни носи особена радост, добави Дончев.

Ако този темп бъде запазен или увеличен, можем да очакваме добър резултат. Към момента не мога да дам на никого по-ниска цел от максимума, тоест с тези 98 процента премиерът ни дава глътка въздух, коментира Дончев.

Оригинална публикация

в. InfoWeek | 28.06.2010

Добрите практики 3а привличане на гражданите от държавните агенции чрез социалните мрежи още не са популярни заради новостта им

Държавните институции се стремят да работят по въпроса "срещайте се с хората там, където са", като 3а целта служителите им се включват в социалните мрежи. Но задачата 3а създаването на политики 3а намаляване на рисковете, които подобни инструменти могат да крият, е тежък и сложен процес. "Създаването на политика 3а използването на социалните мрежи 3а целите на държавните агенции не е лесна Задача", се казва в изводите от наскоро проведено проучване от технологичния център на американското правителство Center for Technology in Government (CTG) към щатския университет в Олбъни, Ню Йорк. "Такава политика не само трябва да включва непрекъснато променящата се медийна среда на социалните мрежи, но също така и да е адекватна на различните начини, по които държавните служители ползват тези инструменти в своята работа."
Съществуват доста примери 3а ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Тези добри практики са все още сравнително нови и не особено популярни сред преобладаващото мнозинство държавни институции, сочат данните от проучването.
В него са обхванати 26 официални документа, регламентиращи дейността на социалните мрежи, които са анализирани заедно с резултатите от проведени интервюта с 32 държавни служители, вече ползващи инструментите на социалните мрежи. От CTG са избрали осем основни елемента, с които описват ползата от социалните медии.
Те включват: достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.

1. Достъп на служителите до социалните мрежи

До неотдавна до сайтовете на социалните мрежи бе ограничаван достъпът. Но границите между личните, професионалните и официалните контакти вече се сливат и стават нещо обичайно. Това, от друга страна, повдига въпроса дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините 3а постигане на успех.

2. Конктакти с клиентите

Тук се имат предвид създаването, поддръжката и потенциалното изтриване на контактите в социалната мрежа. Липсата на политика в тази сфера може да се отрази в случаите, когато дадена институция не е наясно с това, какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от техните служители – било то 3а лични, или професионални цели – е един от изводите в проучването. Различни са стратегиите на институциите, сочат данните от доклада на CTG: някои изискват одобрение от един служител, който обикновено е началникът на информационния отдел; докато други институции изискват одобрение от повече от един служител.

3. Допустими граници на ползване

Такава политика обикновено очертава позицията на дадена организация относно това, как нейните служители се очаква да ползват ресурсите, какви са ограниченията 3а личното ползване и последствията в случай на нарушаване на правилата. Дванадесет от разгледаните в проучването на CTG политики и ръководни принципи се отнасят до тези специфични проблеми, като мнозинството от тях ползват вече съществуващи политики с вече установени принципи на ползване на обичайните електронни и информационни източници като телефони, компютри и интернет.
Това е вероятно една от най-обсъжданите "тъмни" зони в политиката на социалните мрежи – се казва в проучването – и е трудно да се направи ясно разграничение между ползването им 3а професионални и лични нужди. Например, даден служител може да е приятел във Facebook с генералния директор на друга организация, да води с него лични разговори онлайн 3а общи интереси, при които няма как да се направи разлика между личните и професионалните теми. "Но в същото време, дали може да се твърди със сигурност, че тези разговори допринасят 3а затвърждаването на професионалните взаимоотношения?" – се пита по-нататък в анализа.
Някои организации прилагат следната политика: "Социалните мрежи се ползват 3а корпоративни цели, а не 3а лични нужди".
Други, като щатските военновъздушни сили например, са възприели по-свободна трактовка и насърчават хората си да мислят 3а себе си като 3а дежурни 24 ч., седем дни в седмицата, когато ползват социалните мрежи. Други предлагат ползването от служителите да става в допустими граници 3а професионални нужди, да има наблюдение от супервайзори, а не да се прилага еднаква политика към всички служители.

4. Контрол на служителите

Преобладаващата част от организациите възприемат съществуващите политики или като директно ги цитират, или като прилагат линкове или референтни номера на съответните политики, които определят кое в поведението на служителите е "правилно" и кое – "грешно". В резултат се определят последствията в случай на нарушение. Обаче нито една от разгледаните в проучването политики не е директно адресирана към последствията в случаите на неуместен контрол върху личните страници в социалните мрежи, става ясно от анализа на CTG.

5. Съдържание

Въпросите относно това, кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност 3а коректността на това съдържание, се поставят сравнително често в интервютата, проведени от CTG. 14 от разгледаните документи имат отношение в една или друга степен към управлението на съдържанието. В повечето случаи създаването на съдържание се предоставя на отдела или на служителя, който е създал акаунта, съвместно с началника на информационния отдел, който отговаря 3а точността на публикуваната информация и съответствието й с принципите и правилата на съответната социална мрежа.
Все повече служители се ангажират с работни дискусии, свързани със сайтове като GovLoop и Linkedln, като правят онлайн коментари по свързани с работата им теми от външни 3а организацията блогове. Десет от 26 политики просто инструктират служителите си винаги да използват стандартен отказ, чрез който се избягва обвързва пето им с мнение и съдържание, различно от официалната позиция на организацията.

6. Сигурност

Организациите се стремят да развият и внедрят добрите практики, 3а да гарантират сигурността на данните и техническата си инфраструктура в светлината на новите изисквания на потребителите, технологиите и връзката им със социалните медии. Някои от 26-те политики са с фокус именно върху проблемите на сигурността в социалните мрежи, докато други ползват по-общи формулировки. Някои компании например заявяват следното: "Където е подходящо, местната политика 3а ИТ сигурност трябва да се прилага към всички видове социални мрежи и статии". Други изразяват загрижеността си в по-конкретни аспекти. Два са основните проблеми, които се описват в политиките и които са обект на анализ и дискусии в интервютата – това са техническите и поведенческите аспекти на този тип комуникации. Технологичната гледна точка, която се засяга в цитираните политики, се свързва основно с проблемите със сигурността на паролите, функционалностите, дейностите по автентификацията на идентичността, извършвани чрез обществената инфраструктура, както и сканирането 3а вируси. 15 от тези политики включват специфични изисквания – като това, потребителите да поддържат сложни пароли; само някои изискват специално предназначени потребителски имена и пароли 3а достъп до акаунти в социалните мрежи. Две от анализираните политики подробно описват как прикачените файлове да се сканират с антивирусни програми, преди да бъдат качени в интернет от името на съответната държавна институция.

7. Правни аспекти

Докато някои политики на държавните интституции прилагат общ подход към правните аспекти – чрез общи текстове, в които се Заявява, че от всички служители се изисква да спазват законите и разпоредбите – без да се пояснява кои от тях са приложими, други се отнасят до прилагането им в специфични правни сфери като пиратство, свобода на словото, управление на архивите, достъп до информация и др. Много организации се занимават с проблемите на управлението на архивите и ограниченията на достъпа до тях, но малко са онези, които обръщат специално внимание на изнасянето на архивни документи и записи. Има се предвид как да се предотврати Загуба на съдържание при ползване на социалните мрежи.

8. Граждански контрол

Ползването на двустранната онлайн обществена комуникация от държавните институции и гражданите е сравнително ново явление. Организациите трябва да решат, дали да позволят такъв тип комуникация и как да се справят с тази нова задача. "За онези организации, които искат да имат обратна връзка от гражданите чрез официалните си сайтове в социалните мрежи, често се прилагат правила 3а приемлив контрол", се казва в проучването.
На първо място сред осемте елемента, необходими 3а създаването на ефективна политика на държавните институции спрямо социалните медии, от CTG поставят основните Задачи пред институциите, които току-що навлизат в тази сфера. Това означава да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

***

Равносметки и изводи

Съществуват много примери за ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Те включват достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.
Ето какви са и главните въпроси, които налага използването на социалните мрежи в държавната администрация:
дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините за постигане на успех;
какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от служителите на държавните институции;
може ли да се твърди със сигурност, че разговорите онлайн (във Facebook, например) допринасят за затвърждаването на професионалните взаимоотношения;
кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност за коректността на това съдържание. За ефективна политика в областта на социалните медии, в държавата трябва да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии, и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

Стр. 6-7

Дарик радио, Новини в 13.30 часа | 26.06.2010

Правилата, които важат за всички медии, трябва да се отнасят и за информационните сайтове. Това каза в предаването "Седмицата" на Дарик радио министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Той се обяви за свободата за изразяване на мнение в интернет пространството, но с уговорката, че контролът свързан с предизборната регулация на медиите трябва да обхване и онлайн изданията. Повод за коментара му стана предизвиканата от депутатите дискусия по темата трябва или не интернет сайтовете и форумите под тях да попаднат под общата медийна регулация в новия Избирателен кодекс.
Александър Цветков: Това, което се коментира, това, което се пише във форумите. Това, разбира се е право на хората, които активно участват в дискусията да изразяват своето мнение. Това не е лошо.
Проблемът според министър Александър Цветков идвал, когато някоя информация не е проверена, а се тиражира. Коментарите трябва да са свободни и да не се цензурират, защото са коректив на всичко, не трябва някой да се плаши от критика, коментира Александър Цветков.
Контролът на съдържанието в интернет беше засегнат през седмицата, след като стана ясно, че темата е дискутирана във временната комисия за подготовка на нов избирателен кодекс.
Голяма част от малките населени места в България нямат интернет, което е сериозна диспропорция, заяви министър Цветков. Той обяви проучване на чуждестранна неправителствена организация, според което София е в топ 10 по качество на интернет в света. В малките населени места има малко жители, инвестициите са нерентабилни и частният сектор няма интерес, затова държавата ще стимулира доставчиците на интернет там и ще осигури финансиране за изграждането на инфраструктура за интернет, обеща Александър Цветков. По думите на министър Цветков една трета от българите ползват редовно интернет, а в сравнение с другите европейски страни, това ни поставя в дъното на класацията. Той обясни това с изоставането в изграждането на подобна инфраструктура.

 

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 21.06.2010

Пак започнаха да се пишат медийни закони. Пак настана жега. Винаги е така. И зимно време да се пишат – пак е жега. Сега обаче е особено напечено, защото за първи път кутията на Пандора е толкова широко отворена. БНТ има проблем – финансов, управленски и всякакъв. Държавата има проблем с цифровизацията. Частните телевизии имат проблем с цифровизацията. Всички телевизии имат предстоящ проблем с разпространението след цифровизацията. При печатните медии, където преди не е имало проблем, сега има едновременно със собствеността, с финансирането и с разпространението. С рекламата има проблем, че няма реклама.
Жега. Е, няма как, в такава ситуация да се каже: пише се нов закон за медиите и да не скочат всички. Едни да защитават достиженията, други да им пречат, трети да хващат риба в мътна вода и т. н.
Като кажеш "закон за медиите", отваряш всички фронтове. Почва суматоха, която обикновено завършва с едно голямо нищо. Проблемите се замитат под
килима до следващия път. Целият ми жизнен опит ми казва, че и този път ще стане така. Само някакви остатъци от идеализъм ме карат да мисля, че може пък да стане. Ако, омаломощени от десетилетни битки, всички ключови играчи седнат на масата и се разберат кой -докъде. Под арбитража на държавата, която да пази играчите да не се изпотрепят на финала на прехода и да отстои малко обществен интерес. Така ще се види къде в законодателството има нужда от пипане и къде няма. Ако се отдели сухото от суровото.
Засега, ситуацията с "писането на медийните закони" е следната. Има готов проект за изменение на закона за задължително депозиране на печатни произведения, който чака ред в Министерския съвет. Проект от едно изречение, в което се казва, че всеки издател на вестник или списание в първия брой за всяка година трябва да каже кои са му действителните собственици физически лица. Кой получава печалбата.
Това изменение ще се приеме, защото не може да не се приеме. И ще стане ясно, че физическите лица -собственици на вестници, са ясни. Проблемът не е тук. Той е другаде. И решението му не е в "медиен закон". То е във финансовите, данъчните и антикартелните закони и волята да бъдат прилагани. Дори и да се тръгне директно към закон за печата, който никой не иска, решението на
проблема пак ще се прехвърли към споменатите закони. Въпрос на законодателна техника. Печатните медии просто трябва да настояват държавата да прилага законите. Няма нужда да се пише закон, за да се изключат офшорки от ме-дийното пространство. И сега може. Иска се малко здрав разум и чувство за самосъхранение и да видите, как правните механизми изведнъж ще се намерят.
Друг въпрос е, че може да се състави Закон за разпространението на печата, но явно още не му е дошло времето.
Второ. Ще се пише нов закон за радиото и телевизията. Няма как. След като 12 години го разсипаха от подигравки и поправки, ясно е, че ще трябва да се маха. Зашото просто дразни. Въпросът е, като се махне, какво ще се появи на неговото място? Кое в стария закон всъщност ни дразнеше, за да оправим него, а другото да не закачаме?
Много ни дразнеше процедурата за лицензиране на частни електронни медии, ама то лицензирането свърши. Който взе честоти – взе. След цифровизацията ще ги връщат, щото вече няма да трябват. Ще има цифрови канали, повече, отколкото пазарът може да поеме. Досега имаше проблем на дефицита, в бъдеще ще има проблем на излишъка.
За лицензирането беше закачен проблемът с разпространението на радио- и телевизионните програми. Т. е. то не беше проблем. Проблем беше да вземеш честота, вземеш ли – разпространяваш. Сега вече честоти ще има бол. Големият въпрос е, ще се установи ли монопол върху разпространението? Ще създаде ли някой изкуствен дефицит там, където има излишък?
Ако това се случи, някои момчета ще ги призная окончателно. Да станеш ЕРП-то на цифровата ера! Евала! За това обаче да му мислят телевизиите. Ако са о’кей, значи ще стане. Ако не са, да кажат на държавата да регулира.
Но същинският, вечният проблем на медийния преход е какво да се прави с БНТ? Даже не с БНР, а най-вече с БНТ? Щели да обединяват БНТ с БНР? Преди точно 15 г. написах първия си закон за радиото и телевизията. В него БНТ и БНР бяха обединени. Тогава що бой отнесох, само дето не ме изгониха от държавата.
Сега същата идея се привижда като нещо ново, оригинално и спасително. Притеснителното е, че както тогава идеята се отхвърляше, без да се мисли, сега се прегръща, пак без да се мисли.
Хора, структурата НЕ прави програмата. “Правната рамка" НЕ прави програмата. Проблемът на обществените медиине е как да се гарантира общественият характер на юридическото лице, а на програмите. БНР и БНТ може да са отделни и програмата да е обществена.Както може да са обединени и да не е. Решението и на този проблем всъщност е на едно друго място. Нека подскажа метода, пътя за намиране на решението.
Методът е, че когато властта седне да пише закон за радио и телевизия, тя трябва да мисли за себе си все едно, че е в опозиция. Не да мисли като как чрез закона да яхне медиите,а какво би станало, ако същия този закон го яхнат тези, които сега са извън властта?И го обърнат срещу бившите управляващи? Закон за радиото и телевизията се пише не с воля за власт, а с чувство за самосъхранение. И в центъра на самосъхранителната система са обществените медии. БНР и БНТ. Ако те не са стабилни, всичко друго в държавата е нестабилно. Защо според вас в Европа си пазят обществените медии като свещени крави? Защо са ги оставили извън общностните регламенти? Явно знаят нещо, което ние не знаем. Че те са балансиращият фактор на цялото общество. Може да са с половин процент рейтинг, няма значение. Тяхната цел, тяхната мисия е друга.
И точно поради това в новия закон за радиото и телевизията не трябва да има ни най-малък намек за приватизация на БНР и БНТ. Ама никакъв. Такива идеи вече вървят. Внушават лекичко на властта, че като махне БНР и БНТ, ще има един проблем по-малко. У нас всички най-важни инфраструктурни предприятия се приватизираха не защото така трябва, а за да се скрие немощта те да бъдат управлявани. Като не знаеш как да го управляваш, го продаваш, за да прикриеш собствената си несъстоятелност. Накрая го купува някой, който го обръща срещу теб. Като приватизираха ЕРП-тата, намаляха ли проблемите на властта? Така че по-кротко с БНР и БНТ. Когато приватизират ВВС и RAI, тогава.
Та, така с медийното законодателство. Всъщност да виждате някъде нерешим въпрос? Малко здрав разум и чувство за самосъхранение и работата може и да стане.

Стр. 14, 15, 18