ING Пенсионно осигуряване и ING Животозастраховане променят името си на NN Пенсионно осигуряване и NN Животозастраховане

www.united-partners.com I 21.04.2015г.

ING Пенсионно осигуряване и ING Животозастраховане в България започват да използват новите си марка и лого – NN Пенсионно осигуряване и NN Животозастраховане. Ребрандирането на пазарите, на които компанията работи, ще се осъществи до края на 2015 г.

NN Group съществува като самостоятелна публична компания от 2 юли 2014 г., когато акциите й започнаха да се търгуват на фондовата борса Euronext в Амстердам. NN Group обхваща животозастрахователните, пенсионноосигурителните услуги и услугите по управление на активи на ING Group, които се обособиха в самостоятелна компания в съответствие с плана за преструктуриране на ING, договорен с Европейската комисия. Съгласно плана ING Group трябваше да отдели бизнеса си по застраховане, пенсионно осигуряване и управление на инвестиции от банковите си операции. Понастоящем ING е мажоритарен собственик на NN Group с 54,6% от капитала, като делът на публично търгуваните акции постепенно ще се увеличава. От 23 март 2015 г. акциите на NN Group са включени в основния борсов индекс AEX 25 (Euronext в Амстердам).

NN e компания с богато наследство. Историята й започва в Холандия с основаването на застрахователните дружества Де Недерланден през 1845 г. и Де Национале през 1863 г. През 1963 г. De Nederlanden и De Nationale се обединяват в Nationale-Nederlanden (откъдето идват двете „N“ в логото) и така се поставя основата на водеща застрахователна компания в Холандия с широко присъствие в чужбина. През 1991 г. е основана ING Group от сливането на Nationale-Nederlanden и една от най-големите холандски банки – NMB Postbank.

Процесът по ребрандиране ще засегне в различна степен компаниите, включени в NN Group (Национале-Недерланден, NN Застраховане Европа, NN Животозастраховане Япония и NN Investment Partners). Логото на Национале-Недерланден, която предлага широка гама от банкови продукти на индивидуални клиенти в Холандия, ще бъде адаптирано към новия бранд NN. Международният бизнес по застраховане и пенсионно осигуряване на ING в Европа и в Япония променят името си на NN (с изключение на бизнеса в Полша и в Испания, където името на компанията ще бъде Национале-Недерланден). ING Investment Management се преименува на NN Investment Partners. NN Investment Partners разполага с регионални офиси в Европа, САЩ, Близкия Изток и Азия, като Холандия е основен инвестиционен център за компанията.

Новата марка NN e олицетворение на всичко онова, с което компанията се гордее: глобално присъствие; дългогодишен опит и традиции в сферата на застраховането и пенсионното осигуряване; професионализъм в управлението на активи. Новата глобална визия е директно обвързана с историята на компанията, а оранжевият цвят символизира връзката с холандските  й корени.

„Докато новото име и лого на NN Пенсионно осигуряване и NN Животозастраховане са следваща крачка в нашата история, ангажираността към всички, които ни се доверяват, остава неизменна. Промяната на марката няма да се отрази върху условията по договорите на съществуващите ни клиенти. Искаме да продължим с още по-голяма отдаденост да съветваме и подпомагаме с конкретни финансови решения своите клиенти, за да могат те да реализират житейските си цели. Вярвам, че ще създадем силна и обичана марка NN, като вложим цялата си енергия за това.” – коментира Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на NN Пенсионно осигуряване и NN Животозастраховане.

За повече информация за бранда, логото и визуалната идентичност на NN посетете nnbulgaria.com

Автор:
United Partners

“Таймс”: Българските медии се борят за независимост

www.myvidin.com | 20.08.2012

Европейската комисия се ангажира да наблюдава отблизо свободата на медиите в България, където враждуващи политически и бизнес групи установиха контрол върху водещите медии и ги използват, за да защитават техните интереси, съобщава в. "Ню Йорк Таймс".
Еврокомисарката по телекомуникациите Нели Крус, която отговоря за медийната политика и медийната регулация в Европейската комисия, заяви, че е поискала да се срещне с основните играчи при посещението си в София през септември за конференция за шороколентовия интернет.
Крус съобщи в имейл, че е получила все повече сигнали за намаляване на свободата на новинарските медии в България. "Прочетох също така за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това е тревожно", допълни Крус.
Един от примерите е българската журналистка Лидия Павлова, която пише за организираната престъпност в ежедневника "Струма". Тя е получила редица заплахи за живота си. През май колата на сина й е подпалена в югозападния град Дупница, където тя живее със семейството си.
Европейската асоциация на издателите на вестници също обяви, че планира да разследва твърденията за ограничаване на свободата на медиите в България, заяви Франсин Кънингам, изпълнителен директор на организацията. Повече от две десетилетия след падането на комунизма България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., не успява да изгради силни и независими новинарски медии. "Репортери без граници", организация, защитаваща свободата на медиите в цял свят, постави България на 80-то място в последния си индекс за свободата на медиите в света, оставяйки я на последно място сред държавите членки на ЕС. Страната върви непрекъснато надолу в класацията от 2006 г., когато беше поставена на 35-то място.
Макар законите на страната да предоставят защита за свободата на медиите, Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) обрисува друга картина в доклад, публикуван през април. "Придържането към бизнес интересите на собствениците на медиите и заглушаването на всяка информация, която може да се възприеме като вредна, се приема широко от повечето репортери като начин за правене на журналистика", се казваше в доклада.
Когато представител на SEEMO посетили София през април, български издатели и журналисти заявили, че бизнес и политически интереси определяли какво могат да пишат журналистите и как да отразяват определени теми и публични фигури.
Оливер Вуйович, бивш журналист и генерален секретар на SEEMO, заяви, че участието на медийни групи в политиката или в бизнеса е хлъзгав наклон, тъй като собствениците превръщат холдингите си "в промоционални инструменти". "Собствениците на медии са също така активни в някои други видове бизнес и това може да стане опасно", допълни той. Вуйович определи положението като "открита война", която подкопава демократичното развитие на България.
Медийни наблюдатели твърдят, че България трябва да вземе мерки, за да направи собствеността на медиите по-прозрачна. Много медии трудно оцеляват на малкия пазар, в който парите за реклама често са оскъдни. Тези трудни условия не позволяват появата на силни конкуренти, които да държат под око намесата на политиката и бизнеса. Освен това много от журналистите в страната нямат достатъчно добро образование.
Две групи, които държат основни дялове в националните медии са Нова българска медийна група, контролирана от Ирена Кръстева, бивша директорка на държавната лотария, чийто син Делян Пеевски е депутат. От септември 2007 г. компанията придоби пет вестника и една телевизия.
Другият основен играч се появи в края на 2010 г-, когато германската прес група ВАЦ продаде двата масови ежедневника "Труд" и "24 часа" на консорциум с участието на Огнян Донев, собственик и изпълнителен директор на "Софарма", най-голямата фармацевтична компания в България, Любомир Павлов, бивш банкер, и Христо Грозев, бизнесмен и медиен консултант.
Нова българска медийна група публикува поредица материали тази година за високите цени на лекарствата, произвеждани от компанията на Донев. "Труд" и "24 часа" отвърнаха на удара, като обвиниха Кръстева в нечестни практики. Същия месец българската прокуратура повдигна обвинение срещу Павлов за пране на пари и документни измами, и за пране на пари срещу Донев. Обвиненията се основаваха върху придобиването на вестниците от ВАЦ.
През юли прокуратурата повдигна обвинения срещу Павлов и Донев за други финансови измами, които не са свързани с медийния им бизнес. Те отричат да са извършвали нередности. Последната конфронтация между медийните империи избухна, когато вестниците от групата на Донев имаха проблеми с разпространението, което предизвика вълна от обвинения между двете издателски компании.
Медийният анализатор и председател на Съвета за електронни медии в България Георги Лозанов призова за нови закони за по-добра защита на журналистите, включително независимост от издателите, по-голяма прозрачност на собствеността и по-силни съюзи на журналистите. "Капиталът, който стои зад медиите, не трябва да създава съдържание", заяви Лозанов.
Според Мариус Драгомир, медиен анализатор от Лондон, нещата вероятно ще се влошат преди изборите в България догодина. "Двете медийни компании ще впрегнат всичките си усилия за изборите и това е само началото на медийна война", казва той.

ЕК дава 600 000 евро за медиен център

в. Дума | 08.11.2011

Европейската комисия предоставя безвъзмездно 600 хил. евро на влизащия в състава на Европейския университетски институт център "Робер Шуман’ за авангардни изследвания с цел във Флоренция да бъде създаден Център за плурализъм и свобода на медиите. За инициативата съобщиха от представителството на ЕК в България. Центърът ще започне работа през декември 2011 г. под ръководството на проф. Пиер Луиджи Парку. В него ще се разработват нови идеи за това как да се осигури висока степен на медийна свобода и разнообразие. Ще се работи и за повишаване качеството на разсъжденията относно медийния плурализъм в Европа.

Стр. 2