в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 15.01.2011
У нас професията прохожда плахо, но в чужбина за умели -и смели – кадри са плащани между 1 и 6 млн. долара
Във филма на Фелини "Сладък живот" – онзи, в който Анита Екберг изплува от фонтана ди Треви, Марчело Мастрояни е репортер от таблоид. Той води празен светски живот, прекалява с пиене и случаен секс и съзерцава собствената си духовна пустота. В търсенето на нощни удоволствия и сутрешни заглавия го придружава нахалният фоторепортер Папарацо. Името идва от диалектна италианска думи, която се превежда като "досадно, жужащо насекомо".
След филма фамилията му се превръща в нарицателно. "Папараци" е дума, разбираема на всички езици, едновременно обидно определение и доходна професия. Най-високата миза, плащана за неоторизирана фотография, стига 6 000 000 долара.
Преди по-малко от година почина прототипът на Папарацо. Феличе Куинто, 80-годишен италиански фотограф, умря от пневмония в САЩ, но не и преди да завещае историята на живота си на медиите. Четири години преди "Сладък живот" той обикалял с камера по криволичещата "Виа венето", тогава място за срещи на звезди от двата бряга на океана. В "Кафе дьо Пари" и "Хари’с Бар" сядат София Лорен, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика, Ингрид Бергман, Роберто Роселини, Лиз Тейлър, Ричард Бъртън. Те се снимат във филмовите
шедьоври, произвеждани в павилионите на "Чинечита". Куинто изобретява много от техниките, влезли в арсенала на папараците през следващите десетилетия: крие се в храстите, дегизира се и изфучава с мотора си по тесните улички на стария Рим, когато го заплашат с линч. Фелини го кара лично да изиграе ролята на Папарацо, но Куинто отказва.
Художествена измислица и реалност се сблъскват в живота на феличе след успеха на филма, когато една нощ в 5 ч. призори Екберг – вече пълноправна звезда, изскача от къщи по чорапи, но въоръжена с лък и стрели, за да уцели колата и ръката на досадния папарак.
Всъщност мястото на Куинто в историята не е сигурно – според някои прототип на героя и съветник на фелини за филма е бил друг известен "уличен фотограф" от онова време – Тацио Секиароли. Той се прочува, заснемайки бившия египетски крал фарук, който в гнева си обръща маса в ресторант.
"Папараците са по дърветата. Всички, които стоят на земята, са си обикновени фотографи." Това е мнение на известния български фоторепортер Олег Попов, което дава известна представа за технологията на работата. През 50-те години римските "улични" фотографи на свободна практика просто се размотават с надеждата да зърнат някоя кинозвезда и да я увековечат с обектив. Но през следващите три-четири десетилетия "звездната болест" на аудиторията се разраства до невъобразими стойности, а папарашката работа се превръща в игра на котка и мишка с високи залози. Цели издания – като "Сън" и "Билд" – съществуват и продават милиони копия благодарение на снимки, които нарушават неприкосновеността на звездите. Според Магърдич Халваджиян, продуцирал "Скрита камера", само в Италия има 17 списания, ориентирани към папарашки фотосесии.
Морално-етичните въпроси, които нежеланите от звездите снимки засягат, не интересуват публиката, алчна да види тяхната Б-страна. Съответно най-успешните фотографии са достатъчно добре платени, за да поемат обезщетенията по делата просто като режийни разноски.
Работата на папарака доста напомня тази на частния детектив. Всеки един разполага с мрежа информатори. По традиция и фотоловците, и информаторите им произхождат от ниските обществени слоеве, най-често от провинцията. Например съвременният британски папарак Лайнъс Моран нашумя с това, че Джони Деп го нападна с дървен кол и дойде полиция да арестува звездата. Моран направи още по-голям удар, снимайки актьора от "Карибски пирати" с белезници. Снимките излизат във всички британски таблоиди, а Моран признава, че информаторът му в този случай е бил таксиметров шофьор.
Същият фотограф обаче признава, че част от "папарашките" снимки, предлагани на пресата, всъщност са PR-поръчки на знаменитостите, решени да поддържат жив интереса към себе си. Той е правил такива за Виктория и Дейвид Бекъм.
Успешната снимка може да означава дебнене дни наред, понякога и месеци. От покрив, клоните на дърво, понякога от нает хеликоптер или лодка. Понякога папараци подават фалшив сигнал за бомба или пожар, за да опразнят сграда, ако няма как да проникнат вътре. Един от тях умишлено предизвика катастрофа с Катрин Зита-Джоунс, за да я накара да излезе от колата си. Шон Пен, известен с имиджа си на лошо момче, многократно е бил провокиран да се впусне във физическа разправа, за да попадне в кадър като побойник. Сюзън Сарандън открива цял папарашки "палатков лагер" в имението си.
Като правило папараците не работят на щат, а на свободна практика. Най-успелите сред тях имат агент, който продава "продукцията" им, свой собствен адвокат, шофьор, а често и подчинени фотографи, с които работят в отбор. Пресметливостта е важна част от бизнеса: няма никакъв смисъл да наемеш хеликоптер, за да снимаш "от въздуха" дадена звезда, ако няма после кой да купи снимките.
Сред най-скъпите снимки са: болният от СПИН Фреди Меркюри, заснет с приятеля си Гари Глитър в лондонски ресторант през 1990 г. Кадрите с измъчения певец на "Куин" са публикувани срещу 230 000 долара. Малко по-скъпо папаракът Дани Бой от агенция Х17 продава фотос на Бритни Спиърс, която го напада с тежък предмет през 2007 г.
Кейт Мос шмърка кока през 2005 г. и това донася 300 000 на автора на кадъра, публикуван в "Дейли Мирър". В резултат компаниите Chanel и Bilberry веднага развалят договорите си с топмодела, а Кейт е приета за лечение от наркозависимост.
Един от известните нюйоркски папараци – Стив Сандс, прави първата скъпоплатена фотография на "звездно бебе". Той продава за милион кадър с дъщеричката на Гуинет Полтроу и Крие Мартин. Оттогава звездите предпочитат сами да продадат кадрите на новородените си деца на светските списания, за да изпреварят удара на папараците.
Над милион получава и фотографът, заснел първата интимна снимка на Каролина Монакска след развода й през 1982-ра. Кадърът с принцесата и тенисиста Гилермо Виляс е на корицата на 54 издания!
Любопитен факт е, че една от най-скъпоплатените снимки се оказва менте
Преди години "Пентхаус" допуска гаф, плащайки 500 000 на папарак любител за голата Анна Курникова. Оказва се, че хубавицата на фотосите не е тенисистката, а Джудит Бенетон, дъщеря на италианския моделиер Лучано Бенетон. Пентхаус е в шок, Джудит и Курникова доволни от грешката, а най-щастлив бе забогателият папарак Франк.
Папаракът звезда Рон Галела може да се похвали, че лично Марлон Брандо му е избил пет зъба. Джаки Кенеди-Онасис го дава на съд, след като той успява да я снима гола през 1970 г. Жаклин печели триседмичното дело и на Галела е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до нея. Но той вече е продал снимките за $1.2 млн.
Ненадминати по цена и обществен отзвук остават кадрите, документиращи връзката на принцеса Даяна с арабския милионер Доди Ал файед. Кадърът, на който двамата са заснети в интимна поза на яхтата на Доди в Сен Тропе, се превръща в най-скъпата папарашка снимка на всички времена. За нея са платени 6 милиона долара, а краткият живот и нелепата смърт на принцесата остават завинаги свързани с папарашката професия.
И до днес ловците на сензации са считани от мнозина за убийци на лейди Ди и Доди, които загинаха на 31 август 1997 г. в катастрофа. Мерцедесът им бе преследван от моторизирани папараци в парижкия тунел "Алма". Съдът обаче не доказа вина на фотографите, въпреки че неколцина от тях бяха подведени под отговорност.
Парадоксално, но макар дигиталните нововъведения да улесняват папарашката работа (често вече можеш да щракнеш с телефон или миниатюрно апаратче, вместо да вадиш големия обектив), оттогава започна лека-полека и упадъкът на тази професия. Да си папарак вече не е изгодно, смята "Сънди таймс". Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена, след като години наред се славеше с астрономическите си тарифи. "Преди година-две можех да изкарам 500 лири от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 за кадър средна хубост."
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото." Според вестника звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, са сведени до две за Англия – Виктория Бе-към и Черил Коул.
Интернет по-скоро пречи, отколкото помага на "ловците на звезди по гащи".
В България професията прохожда плахо
Бутилка ракия била скромната цена, "платена" за достъп до голия труп на Андрей Луканов. За да проникнат в моргата и да направят шокиращия кадър, репортерите на "Нощен труд" просто подкупили един от служителите. Историята мълчи какъв хонорар е получил фотографът.
Общо 500 лв. броили вестниците "24 часа" и "Монитор" за първата снимка на Иван Костов по бански в Евксиноград. Сензационното фото – дело на Петър Петров от Импактпресгруп, бе публикувано в ежедневниците през 2001 г. "Костов се бе укрил след парламентарните избори и затова интересът на медиите към него бе огромен", обяснява пред сп. "Тема" Петров. Той успял да щракне Костов и Елена от неколкостотин метра разстояние, качен на дърво.
Хит бяха и кадрите от яхтата на Доган през лятото на 2008 г., дело на двама фоторепортери от "168 часа", които са дебнали на морския бряг със седмици. Вестникът е единственият в България, който целенасочено си "отглежда" папарашки находки. Друг техен успех беше Надежда Михайлова, сгащена да изхвърля боклук през балкона в компанията на новия си приятел (междувременно той стана неин съпруг).
Евгени Димитров и колегите му от агенция "Булфото" правят някои доходни кадри преди пет-шест години, когато интересът се измества от политиците към звездите от шоубизнеса. Основен принос за това има сп. "Блясък". Според Евгени хонорарът варирал между 200 и 2000 лв. Но за добра папарашка техника – скъп дългофокусен обектив с голяма светло-сила, трябват хиляди евра. "Ценните папарашки снимки у нас са най-често плод на щастлива случайност", признава Димитров.
Из родните фотосреди битува и мнението, че понякога е по-уместно да приемеш пари, за да не публикуваш снимка, отколкото да направиш удар, като я пуснеш по медиите. Вероятно това е и причината да няма осъден български папарак.
Стр. 11, 12