БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.05.2012

Водещ: Понякога се чудя какво и как прави мислите ни и думите ни виртуални. Виртуални, защото често са анонимни до степен, че самите ние се чудим какво общо имаме с тях. Дали отчайващо дългото време, в което личното мнение беше нещо недотам добро за хората, а сега ни избоя в нещо, за което всички са убедени, че е особено вредно пак само за хладилника? За радост българската журналистика не винаги мисли за хладилника и естествената граница между рейтинг и доверия за по-голяма част от публиката е все по-ясно очертана. След 80-то място по степен на свобода на словото на къде? Този въпрос беше зададен в Букурещ на 8-та световна среща на българските медии, която почти на живо отразихме. Чийто край почти на живо отразихме в миналия брой. Отговорите обаче трябва да продължим да търсим, защото е важно въпросите да бъдат задавани. Дали това 80-то място не е за някои по-особени правила? Не за журналистите. Редно е и този въпрос да си зададем, защото критериите за оценка са еднакви за всички. Няма как само тези за България да са различни от общите критерии или да са направени така, че ние да се изложим пред чужденците. Това са въпросите, които и в миналото издание си зададохме. Уверена съм, че трябва да продължим да ги задаваме. Вчера във facebook.com един цитат на Маргарет Тачър получи огромно количество харесвания. „За да живее свободно едно общество, трябва да притежава критична маса от индивиди, които знаят какво е свобода.” Що се отнася до медиите, някои успяха да се впишат в некритичната маса, като избраха рейтинга. Който пък от своя страна даде повод на Асоциацията на европейските журналисти в България да изразят възмущението си от непрофесионализма и липсата на елементарен морал на определени медии и журналисти, които използваха ситуацията след земетресението, за да привличат внимание като всяват паника сред хората. Публикации като тези, цитирам ви Асоциация на европейските журналисти, в сайта "Всекиден" със заглавие „7.5 по Рихтер удря Пловдив” и в novini.bg „БАН предупреждава ударни земетресения 7.5 по Рихтер” не само не отговарят на истината, но и противоречат на журналистическата етика. Освен това са и подсъдни публикации. Съгласно Наказателния кодекс на Република България. Твърдението, съдържащо се в тези публикации, е опровергано по категоричен начин от директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев. Недоумения на Асоциацията на европейските журналисти е предизвикало и челното заглавие от 23 май на вестник „24 часа” – „По-силен трус е възможен до две седмици”. Цитираните случаи в доста други водещо е желанието не да се информира коректно обществото, а единствено стремежът към по-високи тиражи. Земята отбеляза седмицата като нестабилна, а критиките към медиите започнаха малко след първия трус. Някои институции си признаха, цитирам, комуникационни неблагополучия, но форумите бяха пълни с критики към медиите. Истината е, че аз научих първо къде е епицентърът първо от Лондон, а магнитутът от САЩ. Разбира се после се появиха и българските източници. Каква е обаче отговорността да информираш, позовавайки се първо на чужди източници? Редно е и този въпрос да си задаваме, не само ние журналистите, но и вие – нашите слушатели, когато оценявате работата ни. Тази седмица с рекорди се похвалиха и организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Румен Леонидов след малко ще коментира кои са събитията на седмицата според него и как те се съотнасят към многото текстове за абсурд, които прочете. Дали пиесите на абсурда понякога не са един журналистически разказ за реалността с елементи на въображение? След 80-тото място накъде и чия е тази оценка – на журналистите или на така наречената редакционна политика на медиите? Темата ще коментираме с доцент Георги Лозанов – председател на СЕМ, който чу повечето дискусии на срещата на българските медии в Букурещ. Точно преди седмица за пореден път си припомнихме един важен феномен. Новините на младите ги няма в медиите, а новините, които те търсят ги няма в живота. А сега накъде? Балканите, освен в прегръдката на нервната Земя, продължават да са и територия на изборна дупка или поне в Гърция. Приликите и разликите на коментарите между българските и гръцките медии ще коментираме с колегата от програмата на радио „Хоризонт” Георги Марков. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” – БНР. Показваме например, но не даваме за пример, коментирайте как да има по-малко странни изображения на абитуриенти на facebook.com стената ни. А ние, както винаги в началото, започваме с коментар на музикално колебание – или "Като разлюля посред нощ във вторник, та така и до днес". Тези, които първи научиха подробностите, си казаха „без радио не мога”. Други запяха рекламен бирен мотив. Какво прави рекламата е почти ясно. Какво прави антирекламата, особено в медиите? Редно е да си отговорим и на този въпрос. Тази седмица с рекорди се похвали организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Всъщност дали тези пиеси, които прочетохте, не са един журналистически разказ с елементи на разсъждение или са истински пиеси на абсурда? Позволете с тази шега да започнем, че много напрежение ни се струпа.
Румен Леонидов: Имаше и момент на преразказ. Най-различни теми, които са общо взето във фокуса на журналистическите ни търсения, намирания, открития и закрития. От медицинското обслужване до съда, лудницата, много алегории и факти имаше за човека като животно и за животното като човек. Истината е, че ние нямаме /…/ освен в чистия живот, в буквалния бит нямаме много открития в драма на абсурда и това явно…
Водещ:Предпочитаме на живо да я живеем?
Румен Леонидов:Ами то по тази логика много хора са участвали. Всяка пиеса от мистерия до комедия, до трагедия, до драма всичко това минава под формата на абсурд, защото е свързана с нашата действителност. Но беше доста трудно да се характеризират нещата. Избрахме две пиеси, които – едната е с подчертани елементи на абсурда. Една майка иска да се самоубие и обсъжда всичко това с двете си деца и мъжа си. Тъй като тя е обещала, когато са се женили, когато са били влюбени, че ако някой ден не постигнат това, което искат те, трябва да изтрият нещата. И тя казала „аз себе си ще изтрия.” И това е. Иначе самата пиеса не е песимистична, но е с елементи на абсурд, защото там цялото семейство обсъжда нейното желание да се самоубие и общо взето покрай това минава. Авторът е млад, Иван Димитров, който явно има вкус към подобни неща. Не съм чел други пиеси, но подобна пиеса с елементи на абсурд е спечелила в Америка и играна от американски актъори. И в /…/ е печелила награда тази пиеса. Така че… Другата пиеса е от една млада пак абсолютно, млада поетеса, както и Иван се оказа, че има стихосбирки и един роман. Оля Стоянова. Тя, нейната пиеса, е пак по-далечни абстракти към абсурда има. Там е в един старчески дом. Сестри, които си говорят. Оказва се, че новата сестра се познава с една от изоставените леко шашави вече пациенти, защото я е проклела навремето, че е отказала на сина си да живее с нея. Това е трудното. По-скоро е мистичното. Едно проклятие. В страниците, което най-много обърнах внимание, на тези пиеси като медиен партнъор, се получиха доста заядливи обаждания. Със сигурност 75 души, 73 са ядосани. Мисля, че са доста известни имена.
Водещ:Всъщност това са сюжети, като че ли взети от най-рейтинговите вестници. Аз съм сигурна, че ще надвикате чайките над Бургас, които са естествена холограма в нашия разговор, за да успеете да подредите пък вашите събития на седмицата. Излишно е може би да казвам, че земетресението е номер едно.
Румен Леонидов: Е, за мен не е номер 1. Най-много обсъждано е разбира се, защото отдавна не беше ни лашкало, а и много продължително. Но аз мисля, че когато няма жертви, когато няма кой знае колко умрели от страх и слава Богу, това е много полезно.
Водещ:А вашата класация?
Румен Леонидов:Хубаво е някой да ни хване за реверите и да ни разтърси силно, защото само в такива моменти излизаме заедно спонтанно на улицата и си говорим като познати. Иначе се разминаваме с точността на прилива, както казваше Константин Павлов.
Водещ: Вашата класация за събитията на седмицата? Изключихте земетресението. Благодаря ви, че го уволнихте. Това е хубаво.
Румен Леонидов: Каква класация? Я ми подскажете да видим каква е класацията, за да си избера едно.
Водещ:Ами вие я правите. Няма значение. Най-важното през седмицата за Вас.
Румен Леонидов:За мен, какво да ви кажа? Общо взето няма събития, които да се четат толкова много. Сега в момента това, което ме впечатли може би, защото все пак, е изявлението на външния министър, че повече няма да търпи беззъбото отношение към Македония, което силно ме изненада, приятно обаче, тъй като това е някакъв нов повей в нашата външна политика.
Водещ:Значи това са ваши стари приоритети.
Румен Леонидов:Не само това. Вярно е, че има какво да чувствам към тази част от нашата история, както се казва,но както преди това изявлението на нашия вицепрезидент, че Сърбия няма да влезе в ЕС, докато не реши проблема с населението в Западните покрайнини и за това явно и неявно желание да бъдат /…/. Това са едни свежи моменти, защото във вътрешната политика, тъй като във вътрешната политика /…/ Там не може да ни изненада нищо. Нито в, ето сега в Бургас, разбрах, че най-голямата църква „Кирил и Методий” е напукана и от години още от времето на предишния кмет една огромна дупка се изкопава за паркинг и най-голямата църква „Кирил и Методий” е пред разрушаване. „Тя е цялата напукана”. Какво говоря сега? Това безобразие отвън се въвежда. На площада ще бъде… И се палят свещи. Иначе това продължава и при днешния кмет, и при бившия му мандат. Няма нито един осъден, няма никакво разследване. Едно безобразие напукано пред лицето на света и пред цяла България, но това няма да изненада никой. Нито нашите слушатели, нито всеки редови българин.
Водещ:Това е вашата новина на седмицата. Благодаря на Румен Леонидов. Добър ден сега и на гостите ми в студиото. На доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: И на колегата ми Георги Марков от програма „Хоризонт”. Здравейте.
Георги Марков:Здравейте! Добър ден.
Водещ: Вашата класация на седмицата. И вие ли ще уволните земетресението?
Георги Марков: Аз искам да го уволня, ще го направя, но няма как. Трябва да го поставим на челно място, защото както каза и господин Леонидов, това може би е нещото, което ни прави единни и започваме и да се познаваме.
Водещ:Ще стигнем и до там кое е по-разтърсващо на Балканите – дали земетресението или нещо друго. Доцент Лозанов, вашата класация?
Георги Лозанов:Ами аз не мога много и аз да класирам събития. Но искам да кажа – 24 май все пак. В тази седмица се случи 24 май. Има нагласа като че ли да не му обръщаме достатъчно внимание. Аз не обичам патетизмите, но баш този празник е с, аз съм го чакал и съм го преживявал с мое лично радостно чувство. И не заради възможностите за някакъв колективизъм на националната емоция, а заради това, че сме единствената държава, култура, която има празник на езика си, защото в началото беше празник на словото. Много е важно това, тъй като езикът е дом на човешкото битие, както се казвали преди философия. Благодарение на това ние живеем в света на въображението си, на мислите си, поставяме си цели. Различни дори от часа на самото физическо обитаване на Земята, когато се тресе. Така че празнуваме езика и аз винаги ми се иска да се поклоним, а и нашият християнски Бог, Бог Слово, така че този празник е и религиозен. А и когато си близо до този катаклизъм, хубаво е тогава, особено става важно, погледът да е нагоре. Както и Румен каза – това разтърсване е добре да се превърне в мотив да сменим посоката на погледа за малко.
Водещ: До колко това разтърсване ни помогна в тази посока? Ще продължим да разсъждаваме след малко. Сега U2 и „Мистериозни пътища”. По мистериозни пътища ни се прииска да уволним, Георги Марков му се прииска да уволним земетресенията. Доцент Лозанов каза, че е хубаво такива разтърсващи събития да има, за да дойдем на себе си. Присъедини се от казаното малко по-рано от Румен Леонидов. Хайде сега да започнем с това кой как го свари земетресението. Георги Марков беше на работа.
Георги Марков:Да, аз бях на работа.
Водещ:Критиките срещу медиите бяха много. Хората бяха изнервени и е нормално, да.
Георги Марков:Донякъде е разбираемо, защото съдейки по това, което аз видях, моите преки впечатления от моите съседи буквално, самият аз веднага поисках да зная какво се случва и как се случва, но има така една технология, която все пак уважаемата аудитория е добре да знае, че медиите не са всемогъщи и това не може да стане в първата секунда след труса. Това го казвам не да защитавам колегите, а защото това наистина трябва да стане ясно. Лично аз, както всички останали, сме чели какви ли не небивалици и през социални мрежи и т.н. Значи лично мен ме свари в къщи, тръгвайки на път към БНР, когато започваше моето дежурство. Информационно дежурство в новините на радиото. Първоначално, нормално като всеки жив човек, аз изпитах съответния стрес, страх, след което мобилизация и т.н. Но това, което ми направи впечатление у хората, ти самата каза и в началото на нашата среща тук в студиото, че хората си търсеха радиото. Те си търсеха радиото наистина. И го казвам не защото аз работя тук и в момента се намирам в…
Водещ:И те казаха, че са научили от радиото. Сега ще ви помоля да си сложите слушалките. Добър ден казвам на PR специалиста Ани Алашка.
Ани Алашка:Здравейте.
Водещ:Много странно занимание имахте, след като ни разтърси първия път. Започнахте да четете Закона за радио и телевизия. Защо?
Ани Алашка:Да, може би отстрани звучи доста идиотско посред нощ да четеш Закона за радио и телевизия, но лично аз бях доста неприятно изненадана от факта, че по телевизиите, т.е. нито една национална телевизия не реагира адекватно и навреме с някаква информация по темата. Говоря за обстойна, подробна и изчерпателна информация, но поне да даде знак, че следи ситуацията, не е оставила на самотек нощните си блокове, които повтаряха турски сериали и всякакви други подобни предавания. Та, това ме провокира да се замисля какво се случва, какви са изискванията по закон поне към обществените телевизии. Не говоря за всички. То всъщност имаме една обществена, ако трябва да сме точни. И това ме провокира всъщност да отворя Закона за радио и телевизия, наистина в 3 посред нощ си направих труда да го чета. Бъдейки такъв ненормален час, едва ли съм успяла в детайли да изуча медийното законодателство, но това, което ми направи неприятно впечатление беше, че от този в количествено отношение да кажа, от 65 страници закони и, ако не греша, около 130 члена в него, оказа се, че има един единствен член – 51-ви, който конкретизира проблема с информираността на населението при бедствия и такива специални ситуации. При това този член 51 е невероятно пожелателен и той дори не толкова задължава медиите, колкото институциите. Естествено тяхната роля по никакъв начин не трябва да се пропуска и сега, когато говорим по темата. Та в член 51 е казано, че БНР и БНТ са задължените безвъзмездно ефира при поискване, забележете, от представители на държавни органи при бедствия, аварии. На мен ми се стори изключително неадекватно от законодателна гледна точка това да е единствения текст, който да гарантира навременното информиране на населението при подобни ситуации.
Водещ:Ето сега е моментът…
Ани Алашка:Аз не съм юрист, възможно е да има и други закони и нормативи, които го изискват, но някак не е нормално Закон за радио и телевизия да няма такава по-стабилна защита и по-стабилни изисквания към операторите. Така или иначе хората в съвременното ни общество разчитат на медиите.
Водещ:Нека чуем коментара на вашето среднощно занимание в лицето на доцент Георги Лозанов. Действително ли има вакуум законодателен и всъщност вакуумът ли е този, който ще гарантира това, че хората ще бъдат информирани за случващото се?
Георги Лозанов:Да, когато се случи нещо, ние винаги очакваме, отваряме закона, за да видим дали точно това вътре е описано. Имало е всякакви теми и проблеми и усещане за някакъв дефицит. Разбира се законът подлежи на осъвременяване. Може би и в това отношение. Аз даже бих казал, с уважение на мои по-стари идеи, че трябва да се разпише в закона ясна емисия на обществените медии, както има и в други законодателства, и там да присъстват по-категорични тези ангажименти. Макар че и така, както е написано, според мен е достатъчно основание и достатъчно, какво да кажа, нормативен стимул медиите да си свършват работата, а те даже не се нуждаят толкова от нормативен стимул. Мисля, че самата редакционна политика, границите на нейната независимост изисква този тип информация, защото има ясен член, който задължава медиите да информират населението, казвам малко на служебен език. Освен това е добре разбира се информацията да започва от институциите. Медиите не бива да намират информация сами по себе си в този случай. Те са посредници между институциите и обществото. И е нормално да изчакат именно институциите да са тези, които да съобщят, за да може това, което се съобщи да не е на нивото на слуха. Имаше такива подтици в тази нощ, хората да се самоинформират, както стана в мрежата. Вярно, това е една любителска информационна стратегия.
Водещ:А професионалните стандарти са нещо съвсем различно.
Георги Лозанов:Да, особено за обществените медии. Друг въпрос е това, че всичко това стана бавно. И аз видях най-напред информация от типа „София разтърсвана от голямо земетресение”. Ако не си в София вероятно това би било интересно, но хората в София, които най-много имаха нужда от информация в този момент, те именно, защото знаят, че са разтърсени, чакат информация, за да научат това, което вече знаят – това вече е много парадоксално.
Водещ: Госпожо Алашка?
Ани Алашка:Да.
Водещ:Вие как си представяте да бъдат задължени медиите да информират такива случаи?
Ани Алашка: Вижте, аз искам да подкрепя това, че медиите разбира се не трябва да подвеждат. Трябва да се позовават на институциите и наистина институциите изключително бавно реагираха според мен. Впрочем научих от колеги от медиите, че чак след 4 часа са успели да се свържат със Сеизмологичния институт.
Водещ:Те казаха, че са имали комуникационни проблеми.
Ани Алашка:Нали, темата с лошата комуникационна среда в самите институции е наистина много важна и също трябва да бъде дискутирана. По-скоро аз си мислех,че хората в такава ситуация стресова очакват да видят, че… Да почувстват, че държавата има хора, които следят, които във всеки един момент могат да ги информират и могат да разчитат на тези медии. А когато виждаш, че дори няма и следа от някакво проследяване на информацията. Аз не казвам, че в 3 и 10 трябваше веднага да напишат някакви странни информации, измислени, извадени от facebook.com или от неофициални източници, а по-скоро едно нормално съобщение би било, как да кажа, да се прочете един текст най-малкото. „Случи се земетресение. Следим ситуацията. Ще ви информираме” и т.н. Т.е. хората да видят, че има някой, който от другата страна е готов да реагира, а не да се само организираме във facebook.com да търсим информация. Всички специалисти, които се занимават с кризисна комуникация знаят, че когато има недостиг на информация, тогава се създават най-големите кризи. Кризите стават още по-големи. Т.е. дефицитите на информация генерират допълнителни кризи.
Георги Лозанов: Трябваше да има наистина усещане за извънредна ситуация. Да слязат, да се създадат такива студия, в които…
Водещ:Да де, но един недоспал водещ как щеше да подейства?
Георги Лозанов:Не може да стане много бързо. Само да кажа нещо, защото ние тук доста упреци стоварихме, обаче господин Милошев, директорът на Геофизичния институт, той има изключително трезво и според мен в полза на информираността и в цифри стабилността на аудиторията поведение. Което рядко виждам представител на институция. Много на мястото си. Сега, вярно, че малко късно я дадоха тази информация. Но като започнат да я дават, да я дават в една перспектива и то не така безгрижно, успокоявайки, а много с научен и премерен усет изясняваха ситуацията, така че в това отношение поне имахме…
Георги Марков:Само да добавя. Това, което госпожа Алашка каза за забавянето, новините на БНР в 3 часа емисията колегата Виктория Илиева, която беше дежурният новинар във въпросната нощ, съобщи на слушателите ни именно точно това. Че в този момент нещо се случва и че ще се следи.
Ани Алашка:Да, извинявайте, че се намесвам. Тук искам специални адмирации изказвам към „Хоризонт”, въобще към радио станциите. И Дарик кореспондираха също адекватно във времето. Т.е. може – не е невъзможно. „Хоризонт” е един пример, че могат да се случват нещата. Въпросът е какво правеха по това време останалите медии.
Водещ:Ами опитваха се да влязат, да настигнат кризата. Благодаря за този коментар на Ани Алашка. Доцент Лозанов, кое е по-лошото, което можем да направим ние като медии в такива случаи? Ясно е, имало е комуникационни неблагополучия в първия час. Трябваше ли да цитираме чужди източници и това нямаше ли да доведе до повече паника?
Георги Лозанов:Ами, всичко зависи от начина, по който се въвежда в комуникация едно или друго съобщение. Моите чужди източници са специално позоваване на източника, ако има съмнение. С известно съмнение и отстраняване в очакване на българската информация от мястото на събитието. Има много начини, освен това да, трябва да реагират по-бързо медиите. Телевизиите – към тях е основният упрек, но заедно с това нека да не забравяме, че това е извънредна ситуация и тези медии не са построили…
Водещ:Не правят сухи тренировки.
Георги Лозанов:Не са построили своето ежедневие, че само да чакат да се случи това.
Георги Марков:Плюс това телевизията е по-малко, по-тежка като технология.
Георги Лозанов: Естествено, въпрос е на зрителска и слушателска култура първо да включиш радиото, за да чуеш какво. Също се информирах главно от „Хоризонт” и от „Дарик”. Още повече аз бях сред тези, които напуснаха за малко домовете си. Така че така или иначе не можех да гледам телевизия в този момент. После се върнахме, защото нали винаги има очакване за следващ трус. В това отношение Господин Милошев обясни, че са започнали намаляващи трусове, което не със сигурност, но почти с много голяма вероятност значи, че почва да се успокоява. Аз някак си добих доверие в това, което…
Водещ:Всъщност може би страхът направи критиките към медиите толкова релефни, но поводът те да се чувстват виновни…
Георги Лозанов:Ние сме свикнали върху медиите да стоварваме вината и върху държавата. И в повечето случаи това има своето основание, но когато е природно явление, някак си хем искаме да е виновен, хем ням а как да е в кръга около нас.
Водещ:Имайки в предвид обаче направените изявления от страна на министър-председателя и последвалите дискусии в социалните мрежи за оповестяването чрез мегафони от страна на полицейските автомобили, може би в тази посока ще има някаква дискусия, що се отнася до промяната в правилата, регламентиращи дейността на медиите.
Георги Лозанов:Аз не съм виждам министър – председателя тази нощ. Попаднах на кмета, госпожа Фандъкова, която също доста бързо и адекватно, със загриженост се включи в ефир. Така да се каже аз не мисля, че голям проблем дойде от начина, по който реагирахме на земетресението, разбира се СЕМ ще направи мониторинг на поведението на медиите. Ако не някакви специални изводи за това, което се е случило, поне като база, върху която може да се разсъждава за поведението на медиите в бъдеще, като се надяваме, че това няма да има нужда.
Водещ:Може би е добре в този момент ние медиите да си даваме сметка и за заслугата на социалните мрежи, защото пускането на информация и в социалните мрежи от страна на …
Георги Лозанов:Това е и много важно, защото е свързано с единствения шанс, единствените възможни реакции позитивни при бедствие – солидарност. Те дават възможност за солидарност, което действително солидарността започва в разговорите пред входа на жилището, през социалните мрежи. Така да се каже, и вие споменахте, в бедствието утехата ни, че не е персонално твое наказание, а е обща участ.
Водещ:До колко ни трябва солидарност на нас журналистите извън земетресенията и не само у нас, а и на Балканите? Останете с нас, продължаваме след малко. Доцент Лозанов, Вие бяхте в Букурещ на срещата на медиите, на българските медии. До колко солидарността би могла да помогне по някакъв начин на журналистите? Един от дискутираните въпроси беше, че няма професионална организация, която да дава възможност на журналистите да си говорят важни неща. Защото има ясно очертана граница, нека да не се лъжем, между редакционната политика и това, което мислят самите журналисти и аз си мисля, че тези задни места в класиране по степен на свободата на словото, които дават няколко неправителствени организации на българските медии, не са толкова за журналистите, колкото за така наречените редакционни политики.
Георги Лозанов: Хайде сега не просто да си говорят, а ставаше дума за една активна организация за защита на правата на журналистите. Включително и по отношение на собствениците. Аз неотдавна бях на гости на френския СЕМ, но имах и други срещи, между които и една среща с техния профсъюз на журналистите. И бях впечатлен от един инструмент за защита на правата на журналистите, който там се практикува. Ако се измени собственика на едно издание или на медия, журналистите, които работят там могат да заявят, че не желаят да работят с новия собственик във връзка със собствените си разбирания, и тогава те получават обезщетение от новия си собственик и уволнение.
Водещ:Т.е. така наречената клауза на съвестта.
Георги Лозанов:Да, но в такава проява. Т.е. новият собственик, ако не иска да фалира преди още да започне да се занимава с тази медия, би трябвало да влезе в такива отношения с журналистите, че да може да гарантира техните права и да искат те да работят заедно с него. Като това е само един от механизмите за защита на журналистите. Разбира се не само по отношение на собствениците, а по отношение на какво ли не. На мен ми се струва, че в момента в България няма такава организация, то не ми се струва, то просто няма.
Водещ:То няма.
Георги Лозанов:Не толкова да си говорят, което и това е важно, колкото наистина на базата на вътрешна солидарност и стабилност, ценностна стабилност на гилдията, което белким започне да се укрепва, да може професията да се упражнява по един по-различен начин.
Водещ: Как реагират в такива кризи, колегите в Гърция, Жоро? Георги Марков.
Георги Марков:Колегите в Гърция в кризи, имаш в предвид кризата и природно бедствие или имаш предвид кризата – което наричаме последните години?
Водещ:Криза медийна. Хайде стига толкова.
Георги Марков:Да си говорим за криза. Икономическата криза в Гърция специално. Понеже, за добро или за лошо…
Водещ:Намаляващи бюджети на медии. Спомням си, че имаше доста медийни стачки. Защо не мога да си спомня в България такава?
Георги Марков:Също не мога да ти отговоря на този въпрос. Аз също не си спомням такава стачка медийна в България, но по отношение на реакцията…
Георги Лозанов:То няма. Тук беше проблемът с избора на…
Водещ:На Иван Бориславов, да. То преди това имаше и други.
Георги Марков:Аз не направих връзка с това, защото не говорим конкретно…
Водещ:За по-меките действия на обществото.
Георги Марков:Реагират, конкретно мога да кажа за реакция, каквато наблюдаваме по отношение на това, което те проследяват, това, което се случва в държавата. Ами не знам. Ако питаш буквално някой от Гърция, те ще ти кажат, че нещата са леко пренапрегнати чисто медийно. Аз от моя поглед от тук, от това, което имам като достъп до определени гръцки медии, изобщо може би трябва да кажем на слушателите, че малко по-тясно се занимавам поради спецификата, предаването, което водя по „Хоризонт” и международните новини специално. Не виждам нещо, което да е смущаващо. Т.е. те си вършат работата. Те подават тази информация, която мислят, че…
Водещ:Но има стачки, журналистически стачки.
Георги Марков:Е, да.
Водещ:Което е много важно.
Георги Марков:Гърците по принцип, не само журналистите, всички знаем, че гърците могат да стачкуват.
Водещ: Понеже споменахте, доцент Лозанов, стачката в радиото. Всъщност тогава много колеги ни подкрепиха. Аз пак да им благодаря. Разбира се много е важно, когато имаш някаква кауза пред себе си, да имаш и кой да те подкрепи. Днес това би ли могло да се случи?
Георги Лозанов: Ами доста се промениха нещата от тогава. Мисля, че има една обща гражданска умора, да кажа думата, или меланхолия по отношение въобще на медиите. Тя започна от някъде от 2007 година, защото тогава, като че ли пряко се постигнаха целите, свързани с евроинтеграцията ни на нивото на медиите. Влязохме в ЕС и вече се очакваше чисто процесът от себе си да възпроизвежда тези ценности без нуждата от граждански натиск. Това не е вярно обаче и заради това на мен ми се иска и то по предложение възникна Букурещ, да се търси създаването на такава организация. Сега разбира се това би могло да бъде и старият добре познат Съюз на журналистите, в който ние всички повече или по-малко членуваме. Разбира се така трансформиран, че да се отвори първо…
Водещ:Тези, които членуват, да поискат да членуват.
Георги Лозанов: Едно ново поколение. Второ – като инструментариум, присъствие, на включване в защитата на журналистическата професия. Да се превърне в правозащитна организация на професията на журналистите и техните права. За да може, вижте, професията журналист е ключова професия в модерния свят. Тя е подобно на лекаря, подобно на съдията. Ред професии такива, през които въобще става възможен модерният социум. И заради това към тях има специално уважение, за това те са професии толкова свързани с поминък и с препитание, толкова свързани с клетва. И със съвест. По-различен тип професия. Журналистиката в България за съжаление в момента не е в този списък. З съжаление. Много ми се иска това да се промени.
Водещ: Ами колко опита? Три опита – чрез закон и следващите какви да бъдат?
Георги Лозанов:Не.
Водещ:Чрез професионална организация.
Георги Лозанов:Чрез професионална организация, чрез дебат по темата. Впрочем дебатът за свободата на словото се върна най-после в дневния ред на българското общество. Беше отпаднал за дълго.
Водещ:Как ще коментирате редовните забележки, когато изпаднем пак в една не много добра компания, пак на долу по степен на свободата на словото? Как ще коментирате дежурните забележки, че не е ясна методиката? Нека си кажем искрено, че тази методика е една за всички и не е направена, така че ние да се изложим пред чужденците.
Георги Лозанов:Разбира се. Голяма част от методиката са анкети с хората, които работят в медиите. Т.е. поне половината е самооценка на резултата.
Водещ:И всъщност чия е тази оценка? Тази оценка е за журналистите и тяхната работа или по-скоро за така наречените редакционни политики, които са малко по-различни?
Георги Лозанов:Разбира се. Тя е свързана преди всичко със структурата на публичността, на медийната публичност. Как функционира, по какъв начин се финансира, по какъв начин финансирането влияе върху редакционната политика, по какъв начин редакционните политики налагат независимо от професионалната съвест едно или друго отклонение на журналистите си. Тези неща се хващат. Тези неща, които нямат пряка видимост, но през тези анкети. Те попадат и в сферите на оплакванията. Може би нашите колеги се оплакваме повече, отколкото реално чувстваме заплаха. Но това е в някакъв смисъл – тези класации са и индекс на оплакването на журналистите от собствената им съдба и професия.
Водещ:Да, но пък когато бяхте в качеството си на шеф на медийната лаборатория, на лабораторията „Медийна демокрация” преди да станете председател на СЕМ и да се оттеглите от там, Вие много ясно очертавахте преодолацията в медиите. Дори съвсем нагледно показвахте как дадени медии по отношение на редакционната си политика за една нощ взимат завоя.
Георги Лозанов:Да, но сега не се занимавам пряко. Разбира се, как да няма. Ами аз като казвам, че повече се оплакваме, има технически елемент, но той идва от нещо обективно. Той не е така просто, защото… Пред нас е застанал един анкетъор и дай да му кажа нещо, което не мисля и не преживявам. Напротив. Аз мисля, че тези анкети общо взето очертават картината. Ние сме я очертавали тогава в „Медийна демокрация” от друга гледна точка на базата на това, което се вижда. На страниците на вестниците, на екраните на телевизиите и в ефир. Но тя е подобна ситуация и ние сме говорили, че да почне това да се разплита, трябва разбира се законова промяна. Трябва промяна на мястото на професията.
Водещ:Оптимизмът го има. Политическата воля я няма все още…
Георги Лозанов:Ами политическата воля се беше формирала в началото на мандата. Сега вече е ясно, че до края на мандата няма да се случи.
Водещ:Тя е много неустойчиво понятие.
Георги Лозанов:Да. По отношение на отношенията между медиите и политиците – на любов и омраза така в най-високите, описани в най-високите образци. Сложно е, но аз се надявам началото на следващия мандат да е, живот и здраве, защото именно пък закони трудно се променят в началото на мандати. Отново да започне да се генерира такава воля. А и тези класации според мен са много добър стимул за това.
Водещ:Георги Марков каза за това, че е премоделирана и медийната реалност в Гърция. Там нещата са избори до дупка общо взето. Ако трябва да…
Георги Марков:Ами то точно в момента е една от най-важните новини за хората там.
Водещ:Критиките обаче на гръцкото общество са към медиите или към институциите, и
Георги Марков:Знаеш ли, а…
Водещ:Защото у нас медиите…
Георги Марков:Както каза доцент Лозанов преди малко, професията в другите държави и от абсолютно преки мои наблюдения точно в Гърция – как там един журналист в случая, аз чужденец, какво остава за тях. Но да не бягам от това, което казваш – към отговора на въпроса ти към критиките. Ако ме питаш мен, аз лично разделям нещата, че те са като че ли дозирани. Може би повечко в момента се обвиняват полиците и тези, които са довели страната до това нещо. Всички интервюта и анализи, които аз съм успял да проверя и хора, с които съм разговарял, и съм прочел съответни неща – сега като че ли вече нещата отиват на по-друга плоскост. Ако приемем, че на предишния кръг на изборите на 6 май, който всъщност сега живот и здраве ще го повтарят на 17 юни, защото така и така правителството там не се случи. Ако приемем това като един вид наказателен вот от страна на гърците – те отмъстиха на политиците, че нали Вие ни докарахте до това положение, сега ние така. Сега вече забелязвам от седмица насам, че нещата отиват към съвсем друг начин. Те наистина осъзнават, че няма накъде вече да се ходи – смисъл, че няма друг изход от това нещо, така че ако пак, за да обобщя – може би критиката е към този момент отива към политиците, не по-скоро към медиите. Да, днес имаше сутринта интервю, в което мой събеседник спомена, че медиите, да го цитирам точно, в Гърция тероризират общественото мнение, но както се казва, всеки има право на мнение. Не смятам, че една медия може да тероризира хората под каквато и да е форма. Нейната работа е да подава информацията, когато хората се нуждаят от нея. А пък всеки сам ще си прави извода дали е терор, дали е прекалено, дали е по-малко или в повече.
Водещ:И в този смисъл структурните промени в гръцкото радио и телевизия, които се предвиждат чрез един проектозакон, пък чиято цел е да гарантира независимо обществен оператор – това е отмъщението върху политиците на медиите или крачка в правилната посока?
Георги Марков: Това вече може би гръцките политици…
Водещ:Да, трябва да отговорят на този въпрос. Но ето как в съвсем нестабилна политическа ситуация може и такива неща да се внасят. Аз не знам как ще завърши това намерение, но е факт. У нас би ли могло, доцент Лозанов, подобно нещо да се случи?
Георги Лозанов:Не, аз не мисля. Доста е различна ситуацията в Гърция. Ние независимо от всички критики, които можем да отправим към закона, той в този вид дава достатъчно свобода, ако някой има нужда от нея.
Водещ:Между другото нека да Ви прочета съвсем дословно. „Най-важната част в проектозакона е тази, в която се предвижда създаването на ново административно звено наречено Надзорен орган, който да формулира дългосрочна стратегия за развитието на медията.” Новият проектозакон предвижда и създаването на комисия по етичните въпроси, в която да се разглеждат различни оплаквания, постъпили от слушатели, зрители.
Георги Лозанов:Ами сега, това нещо най-много да създадем, както и друг път се е случвало с вас, интрига. По някакъв начин да ни напомни идеята за това да се опитаме да съберем административното тяло на обществените медии в едно.
Водещ: Аз мисля, че Ви прекалено ясно казахте, че това би било една метафора, с цел…
Георги Лозанов:Ами тя метафора… В друго време и в друга ситуация.
Водещ:Повече дискусии.
Георги Лозанов:Да. Но като база на дискусия, но хората търсят начини разбира се, преструктурирайки, чрез някакви национални инструменти да гарантират свободата на словото. Аз не съм сигурен, че в Гърция точно това ще се случи.
Водещ:Или ще помогне.
Георги Лозанов:И ще помогне. Освен това наистина проблемите са различни, защото както колегата каза, в Гърция има съвсем друго отношение към журналистите. Даже прекалено той е бил винаги глезеник на гръцкото общество. Да. Тук не е така работата, така че според мен чрез укрепването на професията от една страна, което значи на нейната независимост. От друга страна разбира се през вкарване на по-модерни инструменти въобще за конструиране на медийни свят.
Водещ: Какви биха били тези по-модерни медийни инструменти и какво би направило професията ни по-уважавана? Останете с нас. Продължаваме след малко. Много често медийни експерти, които са давали някаква критична оценка на медийната среда у нас, са казвали, че у нас като че ли булосферата много се забавя в развитието си и че българските журналисти не използват възможностите на социалната мрежа. Доцент Лозанов, чисто не протоколно, ако от Вас зависи, бихте ли дали препоръка на медиите да използват по един малко по-човешки и по-динамичен начин възможностите, които им предлагат социалните медии?Ето, земетресението беше един такъв…
Георги Лозанов: Освен това не знам дали това трябва да се адресира към медиите, а не трябва да се адресира към хората. Защото много индивидуална е комуникацията чрез социалните мрежи и това е част от чара. Там сайтове и така, не е това силата. Не че няма и не че не се търси такъв тип контакт, но социалните мрежи хубаво е, че там си някой. Сега, колко си конструирал етичността си и колко си ти самият е отделен въпрос. Но някой, който през някаква заявена идентичност, име или по друг начин конструирана идентичност говори и отстоява своите позиции. Така че аз по-скоро смятам, че вече модерните хора, с които разбира се и журналистите, трудно могат да минат без присъствие в социалните мрежи. Но като препоръка. Аз си давах сметка в контекста на нашия разговор каква е ролята на този въпрос. Става дума за това, че и там има друг регламент на свобода. И така да се каже ти, като я усетиш тази свобода, ти няма как да не я пренасяш малко или повече в собствената си професия.
Водещ:Георги Марков?
Георги Марков:Аз също мисля, че трябва човек, как да кажа, да е по-отворен, колегите говоря специално, да са по-отворени.
Водещ:Смяташ ли, че предаванията трябва да си имат facebook.com страници? Ето, аз правя опити вече 3-ти месец и съм изумена от това, че маргинални групи, които са характерни със своята лека злоупотреба с децибелите, попадайки на тази страница, са доста по-обрани в реакциите си.
Георги Марков:Смятам, защото и предаването, с което аз се занимавам – с колегата ми Никола Миладинов, ние също имаме своето място в тази социална мрежа facebook.com. И мисля, че да. И то не е просто, как да кажа, до някаква степен за нас е важно.
Водещ:По-отворен е този диалог.
Георги Марков:По-отворен е. Разбира се. Някак си всеки има възможност да се вмъкне във всеки един момент, грубо казано да се вмъкне в твоето предаване. Да напише това, което иска, да сподели в този момент. Както самата ти каза, няма я вече тази комуникация ние да отворим телефоните, да изчакваме, колегите да подават сигнал, че има слушатели и т.н. Това просто може дори, вървейки по улицата, ти слушаш радио, решаваш и пишеш.
Георги Лозанов:Имаш усещането кой стои от другата страна на комуникационната верига, за да се осъществи реален контакт между реални хора. Това е смисълът.
Водещ:Какъв ще бъде резултатът от мониторинга, който смятате да проведете за земетресенията и до колко реакцията на медиите след земетресенията?
Георги Лозанов:Ами не знам какъв ще е. Видяхме… Ще има някакви дефицити вероятно тук таме. И на базата на това може да има предложения за поведение. Сега, дали ще се стигне чак до промени в закона – едва ли. Според мен тази тема…
Водещ:А трябва ли да продължи разговорът от Букурещ?
Георги Лозанов:Ами да, разбира се, че трябва. Особено разговорът за организацията. Много неща. Аз например си позволих на последната ни среща при приемането на отчета на БНТ да им предложа нещо, което ми се стори,ч е те приеха, макар че това е свободно предложение и зависи от тяхната воля. Това, което го няма в нашия закон, за което споменах, ми се иска на обществените медии и в случая на обществената телевизия с днешна дата какво е важно за българското общество да минава през медията, по какъв начин да се развива програмно т.н. Всичко това, което се включва в една емисия да я формулират сами, да я сложат, да я дадат на обсъждане, да направят диалог със СЕМ и да почне да функционира обществената медия на базата на една предварително приета от обществото, разбира се не консервативно, приемаща се мисия на тази медия. БНР също според мен има достатъчно потенциал в това отношение. Има достатъчно примери по света за това как се създават тези мисии, за да е ясно какви са очакваният към медията. Някак си това ще направи по-ефикасен диалога и с обществото.
Водещ:И някак си малко по-човешки по –достоверен. Аз започнах с една покана към нашите слушатели за един сайт – абитуриентско фото бунище. Никой не пожела да коментира. Като че ли такива неща се коментират в мрежата, но се коментират доста емоционално и премоделирано до сега. Май е изначална грешката. Някой излъга българските родители, че си пращат децата на училище, за да бъдат там научени и възпитани. Възпитанието е в къщи. Кой, ако не медиите трябва да го напомнят.
Георги Лозанов:Е, вкъщи разбира се. Училището също има роля. Не бива да…
Водещ:А и медиите са един вид училище за информация.
Георги Лозанов:И медиите, макар че те не бива да се изразяват с директни изрази. Но аз следя този дебат, да го наречем, във facebook.com няма никакво съмнение, че има някакъв дефект в поведението по време на абитуриентските балове. Пада в много ниските регистри на човешките отношения, а тези млади и красиви хора е хубаво да имат много красота в общуването. Но искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Това започва да се превръща в присъда към поколението. Няма такова нещо. А работя с… След малко ще дойдат първи курс студенти. И аз знам колко много потенциал носят, колко се интересуват и въобще не е така профанизиран образът на поколението. И не бива това ексцес с абитуриентските балове…
Водещ:Да се превръща в морална оценка за цяло поколение.
Георги Лозанов:Да, това е временна ситуация. Надявам се след изтрезняването от баловете да се върнем в един много по-симпатичен образ.
Водещ:Хубав, слънчев, ако е възможно следобед ви желаем Владимир Тошев, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.09.2011

Водещ: Ако в началото е словото, за нас журналистите в началото би трябвало да е историята и макар и непреживяно от първо лице да бъде разказана така, защото когато едни и същи истории започнат да се натрупват, ние хората започваме да се замисляме за случващото се около нас и тогава може би имаме шанса да намерим отговор на въпроса защо се случва. Инак разказването на истории би се обезсмислило. Има ли истории около нас, журналистите? Разказваме ли ги? Добре ли ги разказваме? Няма по-подходящ месец от септември, за да си дадем сметка за това. Какви истории разбрахме да разкажем ние, журналистите, на многото септемврийски дати. 6-ти септември, 7-ми септември, 8-ми септември, 9-ти септември, че и 11-ти септември. Има ли политика в тези истории? Има ли политика в така наречените нови медии? Вчера си направих един експеримент. Попитах добрия стар чичо google.com за 9ти септември и за 11-ти септември. С изумление открих, че за 9ти септември получих 70 милиона резултата, а за 11-ти септември – доста по-малко, около 17 милиона. Коментарът е излишен. Това са безпристрастни данни. Защо има толкова много политика? Как коментираме политическите факти и как избираме по какъв начин да ги коментираме? В началото обаче днес ще започнем с истинската история за убийството на Георги Марков, разказана от брат му, защото тя е обвързана към една от многото септемврийски дати – 7ми септември. И така. Набираме брата на Георги Марков Никола. Къде?
Никола Марков: Близко до Милано, на 60 км, в Арона, който се намира на /…/на около 50 км от швейцарската граница. И езерото половината е в Швейцария, половината е в Италия.
Водещ: Какво си спомняте за брат си? За хубавите неща, които заедно сте преживяли?
Никола Марков: Преживяхме много хубави и много лоши неща, но нека говорим за хубавото най-напред. Георги беше един брат, истински бих казал. Между нас имаше една връзка, която продължи до моето бягство от България. Бяхме винаги заедно, въпреки че нашите професии бяха противоположни. Той се отдаде на литература, четиво, писане, аз на търговия. Но това съвсем не ни разделяше и прекарвахме много, много време заедно. Извън това, взаимно си помагахме в тежки финансови години. Специално след 9 септември през 50 година, когато мизериите в България бяха страшни и никога не сме си отказали помощ един на друг. Георги беше много, много ученолюбив за разлика от мен. Обичаше да чете, аз много по-малко. И още през 50 години започна да сътрудничи на списания и вестници в областта на култура, на филми, на театрални пиеси, на много неща. Извън бягството, имигриране бих го нарекъл по-правилно, в Италия най-напред живя при мен, но нямаше никаква перспектива в Италия, тъй като киното беше в голяма криза и замина за Англия, но това не попречи да поддържаме непрекъснато връзки.
Водещ:Вие сте доста различни, а казвате, че връзката помежду Ви е била силна? Защо е била силна?
Никола Марков: Защото живяхме в много тежки години, където никой не можеше сам да се справя. Безработица, липса на храни, липса на средства, без специални привилегии, които не бяха дадени на нашето семейство поради т.нар. партийски произход, защото баща ми е служил във „фашистка”, в България никога не е съществувала фашистка партия, може би комунистите да служат на сталинската армия, но в България се служеше на българската армия.
Водещ:Обсъждаше ли Георги с Вас своите репортажи по-късно?
Никола Марков:Посещавах много често Лондон и репортажите Георги ги пишеше, докато аз правех кафе. За няколко минути, бих казал от 10 до 20 минути, той написваше репортаж от 3 страници, който след това отивахме да изпращаме по пощата на „Дойче Веле” и на „Свободна Европа”, така че аз много добре помня и зная колко лесно за него беше да напише един от репортажите. Той пишеше по един на ден, бих казал по един на час, ей тъй. Сяда и почва да пише, както Ви казах преди малко, докато аз направя кафето в кухнята, той вече е написал репортажа.
Водещ:Какво го мотивираше да ги пише?
Никола Марков:В един от репортажите си той казва „Направиха си държава за тях.” Или както той твърди „Върнахме се в периода на /…/”
Водещ: За един журналист е много важно да има обратната връзка. Как се справяше той с липсата на такава връзка или тя беше само илюзорна липсата и?
Никола Марков:Излизаха хора от България, които казваха истината. Коя беше истината? Че предаванията на Георги Марков се слушаха от Тодор Живков до последния ратай. Книгите, когато излязоха, задочните репортажи, бяха отнесени в България и се продаваха, и се четяха на коли, на парчета, на хартийки, защото беше забранено, беше престъпление да се четат задочните репортажи на Георги Марков. Георги имаше връзка със свои приятели, негови съмишленици, негови съидейници, но знаете какви щяха да бъдат последиците, ако някой станеше на крак, както професор Ликова, да защитят Георги Марков. Професор Ликова беше уволнена от работа, малтретирана за това, че се осмели да каже нещо добро за Георги Марков.
Водещ: За какво си говорихте обикновено?
Никола Марков:Георги имаше едно строго определено становище, което се изразяваше в неговото писане, в един от репортажите. Докато съществува Съветския съюз, България ще бъде робска държава. И така точно стана.
Водещ:Доста книги излязоха, забравени в България в последните години. Какво обаче остана ненаписано?
Никола Марков: Не е казана истината около Георги, защото в много от списанията го правеха агент на всички разузнавания, човек на този, човек на онзи и какви ли не още. Истината за Георги беше една – че самият Тодор Живков го изрази в една от неговите фрази „Талантлив, но не е наш.”
Водещ:Не влагаме ли прекалено много политика. Обикновено, когато правим оценки на такива дати като 9ти септември, 7ми септември?
Никола Марков: Аз бих желал да се даде много повече внимание на Георги Марков като писател, отколкото като – никога не е бил политическа личност, но неговият политически живот, и ако го съдят бъдещите поколения, бих желал да го съдят като литературен деец, като литературна личност, както днес се говори за Вазов, Алеко Константинов, Каралийчев и да не казвам имената на останалите, но както много други писатели, които по една или друга причина трябваше да мълчат дълго време. Как да кажа, струва ми се, че още продължава една кампания за дискредитиране на Георги от страна на, може би, заинтересовани, било политици, било икономисти, било в областта на литературата, където не малко завист и злоба съществува. Аз смятам, че това, което Георги е написал, е написал. Всеки има право на свое мнение и становище, но никой няма право да окалва и да /…/ по този начин, по който са се нахвърляли много кръшкачи в България. Още след падането на режима аз бях в България, където се отвратих от отношението на много драскачи. Не искам да ги назовавам журналисти, защото нямат достойнство да бъдат журналисти. Бях интервюиран от една другарка от един вестник, на която трябва да и кажа „Няма да публикувате нищо без мое разрешение!” Защото изопачаване на интервютата тогава бяха в реда на нещата, добре организирани от бившата ДС. Вие казвате бяло, те пишат черно.
Водещ:Сега нещата предполагам, са вече различни.
Никола Марков:Сега са различни, защото има свобода на израза, свобода на печата, но съвсем не спира охулването на Георги по разни вестничета на разни заинтересовани личности. Както знаете и следствието отиде във властта на /…/, защото има политически интерес да не се търси убиеца на Георги.
Водещ:Казвате „охулване”. Какво имате в предвид?
Никола Марков:Ами охулване разбирам какво ли не. Най-голямата, бих казал, отвратителна новина, която четох във вестника, че Георги Марков е бил пред развод с жена си и че детето не било негово, и че Георги Марков оставил 2 милиона долара в една банка, на което аз писах във вестника на /…/, ако не се лъжа, се казваше, ако обича да ми даде името на банката, за да отида да изтегля пари, защото аз 2 милиона долара не съм виждал на куп. Това нещо и самата съпруга Анабел, която все още се казва Маркова, не можа да понесе и се отказа от България.
Водещ:А това не се ли случва вече и в италианските медии.
Никола Марков:Случва се – охулване, окалване, злоба, завист. Тук, ако четете пресата, по-голям престъпник от Берлускони няма и по-голям светец от някой си друг – няма. И после излезе от калта, че онзи е още по-мръсен от този и т.н. Така че това не ме учудва. То е съществувало винаги и ще продължава да съществува, защото човешката злоба и завист…
Водещ: Кой от всичките репортажи на Георги бихте ни препоръчали днес да го прочетем? Този, който дава някакъв ключ, с който да можем да заключим въпросната злоба и завист, за които говорите.
Никола Марков:Много са, но най-интересното да четете е пресата му с Тодор Живков. В тях се вижда отношението на Георги към режима и ще видите какво е представлявал тогавашния наш велик, на който още има паметник. На един престъпник има паметник в България, но на Георги Марков няма и една паметна плоча. Нищо не е направено в България без негово одобрение, както убийството на брат ми. Той го одобрява. Не го организира той, но той го одобрява, а ние организаторите ги знаем кои са. Знам много добре кой е организирал всичко. Знам много добре как точно, защото може би и Вие знаете, но аз знаех всичко преди да бъде убит Георги и в август 1978 – от 3ти до 18ти аз бях в Лондон при него, за да го предупредя за последен път, че ще бъде убит в най-скоро време. Тази информация получавах чрез двоен агент от София. Директно от организаторите на убийството. И Тодор Живков не го спря. Но, както Ви казах – за него има паметник.
Водещ:Как гледаше брат Ви на тези предупреждения?
Никола Марков: Доста небрежно и последните му думи „Ако искат да ме убият! Да ме убият – те знаят какъв скандал ще стане!” Моят отговор беше „Брат ми, когато ти си мъртъв, какъв ли скандал ще стане, няма да има полза от него!” Добрите спомени останаха с това, че брат ми не загуби живота си напразно. Аз телефонирах на брат ми в Лондон и след дълго звънене, много дълго, може би три или четири минути, звъня телефона, най-накрая той ми отговори и ми каза „…моят доктор е във ваканция!” Това бях последните му думи, които чух от него, докато беше жив. След което вече явно отровата почна на действа. Този ден го помня като един от най-черните ми дни. Беше петък сутринта, в 10 часа. Той вярваше, че никога няма да посегнат на него. Беше убеден.
Водещ: В „Клубът на журналистите” се радвам да кажа добър ден на доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на братовчеда на писателя Георги Марков, Любен Марков, здравейте!
Любен Марков: Здравейте.
Водещ:Ами да започнем от тук – вървят ли журналистите след митовете? И какви са съвременните митове? Аз изброих няколко септемврийски дати, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Ами, това е така, тежък философски въпрос, по какъв начин въобще в съвременната култура са митовете. И за това трябва да го опростим разбира се и да кажем, че разбира се митът за една бивша или бивш по-добър живот, за това, че назад в близкото минало е било по-добре, отколкото всички промени, които са последвали. Който като всеки мит има и нещо обективно, но така да се каже е свързано с разочарованията на прехода, но това е един много устойчив мит, особено последните години. Това се вижда. И това е един много разяждащ общественото съзнание. И за съжаление минава и през медиите този мит. Не мога да кажа, че медиите в това отношение показаха /…/, макар че – ето във връзка с Тодор Живков, общо взето поне имаше някаква двойнственост в отношението към този факт. Нямаше я тази патетична вълна, която тръгна от това честване. Според мен това беше един голям тест за това дали общественото съзнание вече е променило отношението към един комунистически диктатор, какъвто той беше независимо от отделни човешки характеристики, които могат да бъдат изтъквани негови, до това да се гледа на един национален герой почти, така, както беше чествано. И се направи този тест, който мина и през медиите, и за моя голяма тъга, разочарование, общо взето той се оказа успешен тест. Обществото, ако не да подкрепи, поне не оказа някаква особена съпротива на тази трансформация на 20 години на образа на Тодор Живков. И то не е въпроса в образа на Тодор Живков, а в самия Тодор Живков. Това е емблема на едно цялостно отношение към комунистическото минало.
Водещ:Чухме от брата на Георги Марков, че в крайна сметка, няма една паметна плоча на Георги Марков, но пък има паметник на Тодор Живков, обаче аз се сещам сега за един друг устойчив мит и дали е мит разбира се ще попитам Любен Марков. Митът, че убийството е поръчано за рождения ден на Тодор Живков. Убийството на Георги Марков, на „Ватерло”?
Любен Марков:Не, аз мисля, че това е съвпадения някакво, което се е получило. За мен това е или 3тия или 4тия опит. Цялата 1978 година е годината, в която Георги е получава още от началото големите предупреждения. Предишната година е работено върху неговото движение – от 1976, 1977 е работено вече много сериозно върху неговото движение. И 1976 година мисля, че е взето решението той да бъде ликвидиран.
Водещ:А защо е толкова устойчив митът?
Любен Марков:Ами, вижте, около Георги има много митове.
Водещ:Да, ние говорихме преди да дойдете в студиото. Вие даже сте си правил труда да ги изчислявате в проценти начина на разпространение на тези митове и местата, където се разпространяват тези митове. Разбира се за чест на професията на журналистите – по-малко са журналистите, повече са т.нар. форумци, ако ги съотнесем към тях като към новите медии.
Любен Марков:Ами форумците са последните две-три години. Искам да Ви кажа, че за Георги от 1969 до 1979 година имаше пълно мълчание. От 1989 година до преди три или четири години, до преди вече да се появят форумните, не знам дали да кажа ченгета или нещо подобно, но предполагам, че това са хора, които са вързани с убийците на Георги, в пресата, която излиза, аз до преди 3 или 4 години, бях отделил около 700-800 публикации, от които само около 150 бяха положителни за него. 200 имаше общи информационни и останалите около 400, два или три пъти повече, бяха откровени компромати. Казвам Ви, че… И това нещо е с една такава последователност, защото ние пълним обикновено между 7ми и 11ти септември вестници, радио и телевизия, там по някоя и друга минута, по някоя и друга колонка за положителното на Георги, това, което е направил.
Водещ:Тазгодишната оценка каква е?
Любен Марков:Но искам да кажа, че форумните ченгета и останалите- те почивен ден нямат. Какво да Ви кажа оценката? Като грамофонни плочи – едно и също си говорим. Не знам какво да кажа повече от това, че е убит и че има прекалено много вече факти и обстоятелства и това съм го казал – няма само цветна снимка или филм на извършването на атентата срещу Георги. Няма го признанието на убиеца. Да, ама някой трябва да го потърси. Няма го и оръжието тук примерно, което е и че все някой пречи на разследването, и на прокурорите, и на съдиите.
Водещ:Доцент Лозанов, как една човешка история, защото това безспорно е една човешка история, би могла да накара нас журналистите да поразтурим тези митове? И изобщо не е ли прекалено много политиката?
Георги Лозанов: Вижте, по отношение на Георги Марков, радвам се, че говорим за това, в демократична България така, както живеем сега от поне 20 години, тя колко е демократична е друга тема, това е един исторически ресурс на новото демократично време – съдбата на Георги Марков. Включително и това, което е писал, животът му, защото той е един човек, който се е съпротивлявал. Това нещо, този ресурс до голяма степен се разпилява в митове, в странични неща. Някак си не става важен за обществото. Има календарно отношение към него. Сега вярно, че тук покрай честванията на Тодор Живков, започна и малко повече да се вглеждат в образа на Георги Марков, защото някак си става една асиметрия непоносима.
Водещ:Тук и митът помогна.
Георги Лозанов:Но като цяло ние и без това нямаме своите 68, това е стар разговор. Нямаме достатъчно ясна и неясна десиденстка физиономия на обществото преди 1989 година. И Георги Марков е едно от малкото лица на тогавашната съпротива. Сега, по отношение на него могат да възникнат много въпроси. Както казва Господин Марков форумни ченгета или какво ли не да пускат фалшиви дири, това е на ченгетата номерът и т.н. Да замъгляват цялата работа, да внасят съмнения, защото тези съмнения могат и да имат своите основания, но всичко това трябва да е в много по-голяма степен център на публичността и това, а не в тези маргинални, но доста влияещи така да се каже с подмолно на общественото мнение, каквито са форумите и интернет. И мисля, че в това отношение медиите имат голям дълг. Не случайно Христо Христов стана като, така да се каже, персонален изследовател на Георги Марков. Не за друго, ами просто защото другите изследователи и хората, на които им се иска да се върнат на това, а пък през връщането на Георги Марков е връщане към една друга оценка на миналото. Основният проблем и затова виреят всички тези митове е, че работата на паметта, както се казва и в сферата на теорията, не дава продукт. Т.е. не рационализира миналото и го оставя на фазата на случайни отношение, на фрагментарни преживявания, на това кой как през едни лични маршрути е влизал, защото то все още е близко свързано с нас това минало. И през това някак си се гради представата за него, оценката, паметта, а не през един, какво да кажа, отдалечен вече исторически анализ за това, което направиха в другите страни, Вярно, в Германия оценката на фашизма е 20 години след края на войната. В някакъв смисъл, истинският обществен дебат, но тези 20 години минаха при нас.
Водещ: И тези 20 години минаха, но как ще коментирате факта за 70 милиона резултата за 9ти септември и едва 17 за 11ти септември?
Георги Лозанов: Минаха с обратен знак при нас. Аз си позволих даже да напиша в една статия, че така или иначе след 1989 година общо взето отношението към Тодор Живков беше като към престъпник. Неслучайно отиде на съд., Друг въпрос е какво беше това дело, но все пак имаше присъда 7 години. Може би е силна дума, но такава беше доминиращата обществена нагласа. Сега доминиращата нагласа – 20 години след прехода, е по-скоро като към герой. Което е абсолютен парадокс, но като че ли времето тече назад. Защото по-логично е тогава, когато хората, свързани с него, току що живели този живот да могат да го оценяват през тази лична връзка, а след 20 години да го оценяват през историческа дистанция и през това какъв е бил режимът, през това какво се е случвало в този режим и отново говорим за кърпените чорапи. Показват се вещи, които е придобил като държавен глава, като някаква лична залъга, въобще създава се от едни фрагменти образа, за да може да се скрие същината…
Любен Марков: То не става от само себе си.
Георги Лозанов:Да.
Водещ:Добре. Липсват ли истински човешки истории, които да бъдат разказани от нас журналистите или просто това е дневният ред на хората и по-скоро техният интерес?
Георги Лозанов: Аз не искам да кажем, че това не са човешки истории. Напротив. Според мен нашата журналистика общо взето мина в тази по-скоро западна традиция, на разглеждането на новините през човешката история, ако за това говорите. Но според мен проблемът е в това, което най-предпоставихте като тема – за това, че има една общо взето реставрация на миналото, която минава през митове. И то митът е малко красива дума за тази работа. През едни фалшификации, през едни фалшиви образи, които се генерират, включително често пъти и от медиите или поне в медиите. А медиите винаги са били длъжни да бъдат в някакъв смисъл чистачи на общественото съзнание. Да го чистят от тези…
Любен Марков:Да, ама те го замърсяват в някои случаи.
Георги Лозанов:Да не говорим за медиите като за братска могила – всички заедно. Те са най-различни.
Любен Марков: Говоря в някои случаи.
Водещ: Господин Марков, да Ви попитам, понеже чухме от Никола, братът на Георги Марков, че би искал да гледаме на Георги Марков като на писател и понеже стана дума, тук имаше един диалог зад кадър, дали са поставени негови пиеси? Поставени ли са?
Любен Марков: Поставен е преди 7 или 8 години „Архангел Михаил” в ловешкия театър. Даже един път чух, че е бил на представление в софийския театър.
Водещ:Но е бил със статут на дипломна работа.
Любен Марков:Да. Тогава беше, сега не съм го виждал – Васил Василев, сега е директор на ловешкия театър между другото. Но това е пиеса „Архангел Михаил”, която 1974 година печели първа награда на театралния фестивал в Единбург. А сега в момента се репетира, мисля, че на 10 октомври ще бъде премиера в Народния театър на „Да се провреш под дъгата” и я поставят пак Асен Шопов, който е поставил 1968 година и тогава пиесата е играна само 13 пъти във „Военния театър” с много силен актъорски състав – Васил Михайлов, Роси Чанев, Чочо Попйорданов. Просто. Аз ходих на една репетиция. Поддържам връзки с Асен Шопов, защото Асен е човекът, който две пиеси прави на Георги и двете му ги спират. Комунисти.
Георги Лозанов:Да, това също е свързано с работата на паметта, но вече в сферата на изкуството, защото действително е едно към едно, ако се върнем към литературното наследство на Георги Марков и драматургичното, няма да отговори на очакванията, защото той е свързан, както казах със съпротива, а в онези времена знаците на тази съпротива са били по-други. Сега е всичко вече толкова пъти изказано, изкрещяно, че това може, ако се върнеш просто към него, да се загуби. И за това трябва да се върне през интерпретация. Хубаво е, че Асен Шопов го прави, но аз бих се радвал да видя новите поколения, които да намерят своята гледна точка към Георги Марков. По съвсем друг начин да го представят. За това връщане говоря, а не към връщането към официалните клишета, на които е честването. И така, като че ли, има едно ужасно плашещо „déjà vu”, като че ли сме в 1978 година, когато е убит. Впрочем като стана дума за убийството на Георги Марков, не е толкова важно дали е в чест на рождения ден на Тодор Живков или не, но е важно например какво е участието на Тодор Живков в това.
Водещ:Ами той Никола каза, че всъщност той го е одобрил.
Георги Лозанов:Ами, ето сега, роднините да кажат. Това не е източникът на това говорене, на тази информация. Тя трябва да дойде от едно разследване, от един честен разговор в обществото и то в онези кръгове на обществото, в онези институции, в които имат информацията.
Любен Марков: Ами полицията имат изключителна вина в това нещо, защото в края на краищата и до ден днешен, аз гледам, че истината за Георги Марков чака политическо решение.
Водещ: Това е много сериозна присъда.
Любен Марков:Не. Това е 100%. Аз съм 22 години вътре във всичките, в цялата тази, 95 на 100 от истината я стигнахме 1995 година. И от там нататък всичко беше, даже казвам, преди няколко години беше казано, че не е патриотично да се говори за Георги Марков. А само Ви казвам, че има едно просто аритметично правило.
Водещ:А какво значи „не е патриотично да се говори”?
Любен Марков: Ами не е патриотично, защото така се излагаме пред чужденците, защото ние сме… Защото аз казвам – не съветски разузнавачи, българите са организирали убийство. Мен не ме интересува кой е натиснал спусъка. Мен ме интересува тези, които са подготвили, колко са платили, колко време е струвало това нещо. И това се знае. И Христо го е написал точно. И Ви казвам – това са едни камъчета, които правят грамадата.
Водещ: Това е повече от сигурно, че журналистите дори и да стигнат до истината, дори и да я кажат, както е направил Христо, това, уви, не е достатъчно. Как да се говори за политика от нас журналистите? Останете с нас. Продължаваме след малко. Политика и политиканстване. Доцент Лозанов, как да намерим разликата между двете – смисъл, казвам го метафорично разбира се, ние журналистите?
Георги Лозанов: Ами днес сте решили с трудни въпроси да се занимаваме.
Водещ:Ами, те май не са трудни.
Георги Лозанов:Да, защото те не са трудни, когато са въпрос на професионален рефлекс, рефлекс на съвестта – тогава от само себе си се решават, без да си ги поставя съвестта. Но понеже аз мисля…
Водещ: Това като член в етичния кодекс много трудно може да се формулира.
Георги Лозанов:Да. Има два начина да се пише така споменатото преди – два честни начина. Единият е да пишеш балансирано, да представяш различните гледни точки и да ги оставиш те да се вмъкнат помежду си и в крайна сметка читателят, слушателят или зрителят да направи своя избор. Така, понеже изборът е сравним на свободата, така генерираш свобода в аудиторията. Защитаваш неговата свобода. Другият начин е, особено в границата не на информацията, а на коментара, да заявиш своята позиция и да заявиш, че през тази позиция коментираш политическия свят, лицата му и т.н. От там нататък започват отклоненията от тези две, за мен и двете абсолютно валидни, професионални модела на поведение, когато искаш да скриеш позицията си зад безпристрастност и да манипулираш аудиторията, когато започнеш да изпълняваш PR поръчки и PR в това отношение е големият враг на журналистиката, който да маскираш като журналистика. Когато оставиш самата политика, нейните митове, ако искате, нейните послания, да минават през теб като фуния и да добиват легитимността на журналистическо послание и т.н. знаем ги всички тези отклонения. За това за мен тези два начина на писане, така ги схематизирам, общо взето са някаква гаранция за това политиката да минава по добър начин през медията. В това отношение ние имаме дълъг път през прехода и не много радостен опит особено във връзка с това, че политиката много често през годините в прехода изместваше журналистиката. И журналистиката се превръщаше в нещо като, разполагаше се в ложите и от там задаваше своите въпроси или често пъти своите аплодисменти.
Водещ: Вие безспорно имате опит и доста изследвания зад гърба си в рамките на фондация „Медийна демокрация”. Това се случва по време на избори или това се случва винаги?
Георги Лозанов: По време на избори става по-осезаемо. Разбира се аз сега съм в качеството си на регулаторен орган и съвсем не мога да правя независими така да се каже някакви политически изказвания или дори зависими. Въобще се пазя от това да влизам в политиката в своите анализи, но мога да кажа, че по време на избори има, до сега, колкото съм наблюдавал през годините, една такава схема, по която се движат нещата. Обикновено в края на мандатите нашите медии застават срещу този, който вече ще си отива, на власт е и видимо вече ще напуска сцената, и започват да усещат, сетивата им се разтварят, журналистическите сетива и не само журналистическите, за който идва след това и този следващия е понесен от една вълна. От едно благоразположение, което го носи до към средата или до към края на мандата. И това се повтаря като един цикъл. За мен този цикъл не е много радостен, защото е някак си много в подчинение на властовите отношение. Журналистиката по би ми се искало да я видя от обратната страна, където властта върви – тя да върви в другата посока. Макар че сега при Първанов не се случи така. Президентът, който сега ще си ходи…
Любен Марков: Не е подсъдим. Ако беше подсъдим като Тодор Живков, щяхме да видим какво ще стане.
Георги Лозанов: При Тодор Живков е обратното. Искам да кажа, че сега виждам в това отношение, в този модел някакво разклащане. По отношение на Първанов една малко протоколна ласкавост до края върви и всичко стои малко като един политически фото тапет.
Водещ:Обаче има ли ги другите белези, които изброихте? Има ли някой на гребена на вълната вече качен?
Георги Лозанов:Ами не. В това отношение ми се струва, че има един баланс в нашата журналистика. Няма в момента опит, стръвни опити, както се е случвало, да се открие кой ще бъде победителят и вече да се създават с него друг тип близости.
Водещ:Това безспорно е комплимент, че кристалната топка вече не е…
Георги Лозанов: То може би дори и от това, че все по-=трудни стават категоричните прогнози, мнения. Разбира се в това отношение най-голямата жертва са социолозите, но и не само социолозите, и журналистите. Макар че за мен, няма да се ангажирам с политически хипотези, нямам и право на това, но общо взето ми се струва, че хората са тези кандидати, основните кандидати са добра извадка за щастие. Имат възможности да направят относително мотивиран избор.
Водещ: Всъщност, като че ли няколко пъти подчертахте, че нямате право на политически коментари и не искате да ги правите, защото така е редно, но въпреки всичко намирате начин да ги правите на правото на културата. Какви бяха отзивите във facebook.com, когато поканихте хората на представянето на Вашата книга „Мое дясно” на „Аполония”?
Георги Лозанов:Първо да кажа, че тя събира текстове, които са писани преди поканата ми за влизането ми в СЕМ, защото след това престанах да пиша такива текстове политически. Ами, не знам. Във facebook.com специално аз от скоро влязох на тази територия, след като дълго се чудих дали въобще да го правя, но от чисто медиен интерес. А пък facebook.com в момента е една мощна медия, каквото и да говорим.
Водещ:Третият по големина народ в света.
Георги Лозанов:Да и аз нямам право да стоя зад това, но влязох само, колкото да има поглед и достъп, не толкова да водя активна медийна политика във facebook.com. За съжаление други ангажименти не ми дават тази възможност, а човек или влиза в това и го прави, или гледа да не подвежда аудиторията си, приятелите си, както там се наричаме всички. И аз, само написах една покана, за който е в Созопол и много радостно, защото книгата ми беше представена там за втори път след София, много радостно, че това в един топъл следобед, беше една препълнена задушна зала и какво да кажа – книгата се казва „Мое дясно” и имаше тази солидарност на угрижения десен човек в България. Това се чувстваше.
Водещ: Ако трябва да цитирам Бойко Станкушев – „Какво става с дясното?”
Георги Лозанов:Книгата е за много неща, каквито аз съм писал през годините. Аз съм я писал зад гърба ми, защото това са текстове, които аз съм публикувал ден за ден, по различни поводи. Накрая ги събрах и се оказа, поне аз така си мисля, че добиха една цялост, в някакъв смисъл говорят за нещо. Говорят най-вече за това как оставаш десен, въпреки цялата трудност на дясното политическо представителство през тези години.
Водещ:Всъщност това е личната история.
Георги Лозанов:Да. И за това как дясното се откъсва от политиката и става много повече биографичен факт, свързано с тях самия, в ценностен, в културен смисъл, в емоционален и много по-малко за съжаление като ясна политическа платформа. Но аз си позволих да кажа нещо на представянето. Ще го повторя и тук с едно изречение, ако ми позволите.
Водещ: Разбира се.
Георги Лозанов:Дясното се крепеше тези 20 години преди всичко на тази емоция на голяма част от хората, която беше родена през комунизма – на нетърпимост по-малка или по-голяма, към едно общество, към неговия идеологически фалш, към репресията му и т.н. Всеки биографично го носеше това нещо и колкото и да нямаше политическо представителство дясното, то беше представено през тази наша памет и участие в онзи живот. Само че аз дадох пример там. Една сервитъорка, която решаваше кръстословици, казах и „Кажете ми да Ви помогна младо момиче”. Тя ми каза кое е предишното име на улица „Пиротска”? Тя не беше чувала за „Жданов”. Първо аз страшно се зарадвах и казах и, че можеше и да не чуе никога за Жданов, което сигурно е хубаво, но аз и казах кой е Жданов и го написа тя там, но по-важното е, че това беше абсолютно ясен знак, че ние, които носим емоционалната реакция, негативна, мрачна на онова общество на базата, на която се крепеше дясното тези 20 години, полека отстъпваме място на едни, които няма да носят тази емоция. И тогава то трябва твърдо да стане политическо дясно с всички демократични ценности на тази характеристика.
Водещ:Иначе съдбата на Тодор Живков…
Георги Лозанов:Ще започнат едни безкрайни всенародни чествания.
Водещ:Всъщност нека да си дадем сметка, защото се оказа, че 9ти септември е по-силен дразнител за журналистите, отколкото 11ти септември, който едва ли има разумен човек, който би спорил, какво се случи на 11ти септември.
Георги Лозанов: Вижте, нека да не гледаме чисто количествено на това, защото ако 9ти септември е повод за преоценки и за преосмисляне, няма съмнение, че в границата на нашата собствена история, това е много важен ключ да разбереш какво ти се случва, в крайна сметка там се пречупва гръбнакът на историята в един момент и влизаме в една общо взето историческа катастрофа, която трае много години. Вярно е, че 11ти септември е световна катастрофа и там се пречупва един гръбнак на едно разбиране, ценностно, либерално за света, за което аз продължавам да страдам, защото освен всички жертви и до днес е 11ти септември, даде право на тези, които търсят по-голямо ограничение на човешките права – имаха ресурс да го направят. И то не като външен враг а на територията, вътре в държавите. Но, ако се използва 9ти септември, за да се вгледаме в тази счупена история и после нейното бавно лепене след 1989 година, колко сме залепили вазата.
Водещ:Господин Марков, докато слушахме малко музика, за едно съвпадение заговорихте. Да зададем поредния мит, може би.
Любен Марков:А не, това е публикувано и в книгата на Христо Христов даже пише, че смъртта на Георги Марков съвпада по дата, час и ден на седмицата – понеделник с една разлика от 23 години с първия самолет, който се забива в Манхатън, така че нашата фамилия си е изживяла своя Манхатън 1978 година. Но само искам да се върна с минута на предишната тема, която доцент Лозанов каза. Тази носталгия по миналото, която е, тя е заложена и тя много се връзва с това, че младото поколение не знае кой е Жданов. Тук има едно поставяне. Вижте, толкова години ние сме живели…
Водещ: Доцент Лозанов, ще проверите ли в мониторинга колко пъти в медиите тази година е имало анкети на тема „Кой е Тодор Живков” с млади хора. Има ли смисъл от такова занимание?
Георги Лозанов: Но това е самата истина. Че е паметта и аз за това толкова се борех да вярвам, че правителството сега, макар че още не е започнало изграждането, утвърди проект за изграждане на музей на комунизма. Ако не друго, поне да има едно място тази памет по някакъв начин да се погледне, където младите хора могат да влязат, да има някаква връзка между поколенията с този музей.
Любен Марков: Да няма мит.
Георги Лозанов: Да няма мит., да ги виждаш нещата. Един музей, посветени на жертвите, на радостите, които е имало по онова време, но преди всичко посветен на жертвите на този режим, защото ние, като че ли забравихме, че става дума за един репресивен режим. Режим, който не зачиташе човешките права и това е най-меко казано.
Любен Марков:И който се смяташе за ляв.
Георги Лозанов:Който се смяташе за ляв, да. Като пък лявото винаги е защитавало човешките права срещу някаква именно репресивна политика.
Любен Марков: Това са сбърканите неща. Лявото е трудът, дясното е капиталът.
Георги Лозанов:За това моята книга се казва „Мое дясно”. Смисъл мое дясно, твое ляво – всичкото е много преувеличено.
Водещ: Да. Ами благодаря Ви за този разговор. Какво да прочетем за 11ти ноември и къде да го прочетем, доцент Лозанов? Според Вас?
Георги Лозанов:За 11ти?
Водещ:Септември.
Георги Лозанов: Септември.
Водещ: И по света излязоха много конспиративни теории.
Георги Лозанов:Страшно много неща излязоха. Страшно много се писа за това. Аз вече съм се загубил в това море. Някои от тези, които писаха, вече ги няма, като /…/ например и други хора. Да не казвам име на философ, защото освен всичко друго, 11ти септември, онези удари самолетни, доведоха Западния свят до страхотна криза на интерпретациите, която предхождаше даже финансовата криза. Трудно разбрахме какво е това, защото цялата система за сигурност на западния човек и на…
Водещ:Изведнъж рухна.
Георги Лозанов: Да, защото тя стъпва върху зачитането на човешки живот. Човешкият живот сам по себе си е ценност и ако за теб това не е ценност, включително и собственият ти живот, тогава всичко се преобръща наопаки и за съжаление, според мен, сега 10 години по-късно, не сме намерили онази интерпретация, която аз сега да кажа – ето, това прочетете и ще имате отговор на въпроса какво се случи и какво следва от това, което ни се случи тогава, преди 10 години.
Водещ: Защото братът на Георги Марков ни каза какво да прочетем, кой от задочните репортажи. Препоръча ни тези, които са свързани със срещите на Георги Марков с Тодор Живков, но вероятно трябва да минат повече години след 11ти септември, за да имаме такава отправна точка. Благодаря Ви за този разговор. Много човешки истории бяха разказани след рухването на Близнаците. Добър ден на Бойко Василев от Българската национална телевизия.
Бойко Василев: Добър ден!
Водещ:Има такива дати, които ни карат да се връщаме към такива стари история, да намираме нови и може би го прави, за да намерим отговор на въпроса защо се случват. 10 години по-късно намираме ли го?
Бойко Василев: Случват се, защото светът се движи от тези събития. Една книга напоследък, „Черният лебед”, показва, че всъщност това е правилото на историята. Тя се формира от неочаквани, от никого непредвидени събития с огромни последствия и те ни движат напред. Така че – щем, не щем ще се случват и в бъдеще няма да можем да ги предвиждаме.
Водещ:Но ние журналистика, наша работа е, наша позиция е да обръщаме внимание на това. Аз започнах в началото на предаването с един много странен факт за 9ти септември 70 милиона резултата дава чичо google.com. За 11ти септември – 17 милиона. Как ще коментираш този факт, Бойко?
Бойко Василев: Ами въвела си го на български?
Водещ:Естествено, че съм го въвела на български. Аз търсих българската реакция, не търсих чуждата. Много политика?
Бойко Василев:Не, затваряне към света. Аз си спомням тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски каза, че това е събитие далеч от нас. И парадоксално обаче всичко след това го опроверга. Оказа се, че събитието не е далеч от нас. Оказа се, че то има големи последствия за нас – като почнеш от влизането ни в НАТО, после участието ни в Иран и Афганистан – жертвите, които дадохме, политиката, която водехме, светът, който се промени, европейските фондове и какво ли не. Завърза се една верига, която стигна до нас по много различни начини. Обаче ние не сме го още разбрали. Още не сме свикнали, че светът е много малък. Всичко, което се случва в него, опира до нас пряко. /…/
Водещ:Има някакъв проблем със звука. Ако продължаваш да не чуваш, Бойко, моля те спри да се движиш, за да съумея да ти задам още един въпрос. А той е защо ще правите живо студио за 11ти септември? Няма да стане този… Ще опитаме да възстановим връзката. Да се надяваме, че мобилната клетка ще бъде благосклонна към нас за една – две минути още. Живо предаване ще правите посветено на 11ти септември. Защо? За да намерите отговора или?
Бойко Василев:Искаме да направим това живо предаване просто, за да покажем, че светът е важен. Да върнем светът на българския зрител. Ако забелязвате – това е политика…
Водещ:Да, забелязваме. Но най-вероятно ще го чуем някой друг път, защото се оказа, че мобилната клетка не е наш приятел тази събота. Но да се надяваме, че другата събота ще бъде. Сега Ви желая от името на целия ни екип – Ваня Новакова, Александър Райчев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева хубав и спокоен съботен следобед.