“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.11.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.11.2010

Водещ: Вчера приключи международната конференция „Пристрастени към живота”. Една информационна кампания за предпазване от риска младите хора да посегнат към упойващите вещества. Ето и едно заглавие от днес „Киберът измести дрогата в училище” Видео на реални случки със скрита камера в нета подлудява младите. Всъщност има ли нещо отвъд такъв тип заглавие? Ще се опитаме да потърсим днес в „Клубът на журналистите”, като за начало ще започнем с отговор на въпросите кой кого е, кои са младите медии, кои са новите медии. Отговорите в „Клубът на журналистите” ще потърсим с Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите и членно-управителния съвет на БНТ и Иван Иванов – клиничен специалист и специален социолог, както и преподавател в Нов български университет. Кои са новите медии, Господин Златев?
Огнян Златев: Ами, новите медии са всичко около нас, цялата тази виртуална реалност, в която ние пък, особено по- младите от нас, се оказва, че съществуват. Това са новите социални мрежи, новите източници на информация, докато класическите медии – вестници, радио и телевизия и може би дори и интернетът е от така малко по-стар тип, бяха основните източници на информация. Новите медии са тези, в които имаме не само обмен на информация, но и възможност за изразяване на емоции, на мнение, на отношение към всичко това, което ни заобикаля.
Водещ: Но пък от друга страна, малко условно е това деление, защото така наречените стари медии използват новите медии за връзка с хората.
Огнян Златев: Така е, но пък, от друга страна, не може да се отрече факта, че един такъв доста, доста стабилна посока на мигриране на аудиториите от така наречените „информационни медии” към новите, което пък от друга страна, е по някакъв начин двигател и на прогрес, и на промяна, защото пък класическите медии не се предават толкова лесно и те по същия начин пък се опитват да се възползват от всички тези възможности, които новите медии предоставят, за да могат да продължават да задържат вниманието на своята аудитория.
Водещ: Но всъщност ще има трайно преплитане помежду им и става все по –условно това деление.
Огнян Златев: Така е, но както се казва, предстои ни да видим и да живеем в интересни времена. Когато преди, дори да вземем само преди двадесет години, или дори преди петнадесет години, какво беше равнището на технологията и да видим за петнадесет години колко бързо се промениха нещата. Темповете, с които технологиите по принцип, общо говоря, се развиват, ме кара да смятам ,че все повече и повече фокусът и значението ще бъде върху новото, върху модерното. Докато класическият тип медии, аз по никакъв начин не вярвам , че те ще изчезнат в обозримото бъдеще, но по-скоро те също леко ще се модернизират, ще останат, така да се каже, на повърхността, но според мен по-голямото значение ще бъде върху тези нови източници на информация. Защото, пак казвам, това, което, това поне са моите наблюдения, това, което търси новият, модерният потребител и консуматор на информация, е не само да получи тази информация от различни възможни източници, но и по някакъв начин да може да има възможност да изрази и своето отношение и своята емоция, която е породена от това, което е научил, което не може да му предостави класическият тип медия.
Водещ: Тоест липсата на възможност за коментар от страна на хората, би могло да бъде разделение между старите и новите медии?
Огнян Златев: Да, тази интерактивност, да я наречем, възможност за обратна връзка, моментална реакция, на която моментално излиза новината, виждаме хората – веднага реагират на това, което излиза в интернет. Но е хубаво и че традиционните медии достатъчно бързо се усетиха и по-голямата част от тях дори и тук, в България, поддържат динамични, огледални или варианти в интернет, така че те по същия начин да задържат вниманието на аудиторията.
Водещ: Имаше един въпрос, който така остана без отговор на конференцията, която беше проведена. Има ли зависимост към медиите? Може ли да има зависимост към медиите и трябва ли те да се контролират и да се лекува. Разбира се, това е така, горчива ирония.
Огнян Златев: Ако ме питате мен лично, аз се смятам зависим от медията и това, което тя предоставя, тъй като просто за мен информацията постоянно, постоянно получаваната информация е действително някаква зависимост и аз като един човек на нашето време държа да бъда непрекъснато информиран, защото, в края на краищата, информацията е най-големият ресурс, най-важният ресурс за мен. Така че, ако се базирам на собствения си опит, според мен има такава зависимост. Разбира се, доколкото може да бъде вкарано в някаква регулация, забрана, тъй като въпросът беше по-скоро зададен в аспекта на това дали има такава зависимост и тя не следва ли да бъде по някакъв начин регламентирана или контролирана. Аз мисля, че сме далече от това и че трябва да бъдем далече от това. Медиите и информацията, която те предоставят не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин, защото това е едно човешко право да бъдем информирани и да информираме от своя страна ние останалите.
Водещ: Не е ли парадокс това, че може да има пристрастие към медии?
Огнян Златев: Не бих казал, че е парадокс. Всичко се развива, технологиите се развиват и ние се развиваме. Значи, ако вземем един социален антрополог или социален психолог и прочетем какво той е написал преди двадесет години за тогавашните поколения или пък за поколенията преди това, и вземем един от сегашните модерни социални педагози или психолози, той ще Ви каже, предполагам същото, тъй като ние също се променяме и променяме начина си на мислене и съответно възприятията си, и зависимостите си, и пороците си дори, ако трябва да се каже. Така че, в този смисъл смятам, че не е парадокс, а е част от развитието.
Водещ: Всъщност, преди двадесет години имаше опашки за хляб и за вестници.
Огнян Златев: То и вчера имаше опашки, недейте, да не забравяме и това, не беше за хляб, но беше за банани, доколкото разбрах и за краставици по 30-40 стотинки, но това е.
Водещ: Но за вестници нямаше.
Огнян Златев: За вестници нямаше, за съжаление, но пък аз смятам, че ако погледнем електронните форуми на вестниците и информационните агенции, пък дори и Националното радио, ще видим, че аудиторията е доста активна и веднага реагира на всякаква новина, която се появява там.
Водещ: Всъщност, от тук насетне медиите на къде трябва да вървят, за да има опашки за тях? Да използваме тази метафора.
Огнян Златев: Да, тук, вътре в конференцията си говорехме за въпрос за един милион долара, нали, и стигнахме до четири. Значи, трудно ми е да Ви отговоря на къде, какво трябва да направят класическите медии, за да продължават да задържат вниманието на своята аудитория. Определено това не е, че трябва да започнат да пишат и да предават, когато говорим за електронни медии и някакви още по-провокативни материали, защото провокацията не винаги води до истинска информация, до реалната информация за това какво се случва. Тя може да изкриви по съшия начин смисъла на информацията. За съжаление, глобална е тенденцията, пък особено характерна е за нашата част от Европа и от света, че класическите медии масово пожълтяват, образно казано, за да могат да задържат или разширят своята аудитория. За мен това също не е хубаво и не е полезно. Просто те трябва, доколкото им позволяват силите им, да, така, развият достатъчно високи критерии за качество сред своята аудитория, която да ги търси точно заради това. Защото, все пак, в класическите медии, съдържанието, което излиза малко или много, е проверено и контролирано. То минава през няколко равнища на проверка и контрол и в този смисъл информацията, която би следвало да излиза, трябва да е качествена, тя трябва да е истинска, такава, на която да може да се позовеш и да е достатъчно достоверна. Докато в интернет, един от недостатъците на информацията в интернет е това, че там невинаги информацията е достоверна, истинска, ние не знаем от къде се появява. Всъщност смятам, че това, с което традиционните медии все още могат да печелят, това е качество, достоверност и истина.
Водещ: До колко може да се дефинира в един закон въобще обществена функция?
Иван Иванов: Не бих казал до край. Аз имам, така, особено мнение към законите. Те обикновено се опитват да запълнят някаква празнина, правят го, но донякъде. Сами знаем, че законът по-скоро е рамка, но от там нататък регулацията в живия живот, или иначе – той би могъл да даде, така, рамката на едно добро обществено поведение на една медия. Другият проблем е , че ние ги мислим законите малко като нещо, което е променливо. Би трябвало един закон за обществената медия да е, така, динамична функция на неща, които се случват от живота. Но тъй или иначе, много е трудно със закон да се регулира една обществена медия, би трябвало тя наистина да е доста сензитивна към, така, проблемите, тежненията, очакванията на обществото и така да ги информира, но по начин, по който си дава сметка,че информацията е един много голям капитал.
Водещ: От друга страна, ако някой ще оценява тези медии- предавания или програми, как медията ще може да бъде сензитирана и бърза?
Иван Иванов: Би трябвало да ги оценяват медиите и техните потребители. И то от гледна точка на интересът, който проявяват и на това, че смятат, че тази медия има адекватно поведение, а всичко друго са такива опити за формална регулация.
Водещ: Рейтинг или доверие?
Иван Иванов: Доверието е по-скоро характеристика, описваща отношението на хората към медията, докато рейтингът е по-скоро характеристика, важна за рекламодателите. От тази гледна точка, просто трябва да има две различни писти – писта за частните медии, които се борят за рейтинг, и писта за обществените медии, които изпълняват социална значима и обществена функция.
Водещ: Как може да се формулира обществената функция на медиите – закон? Дали това е постижима цел?
Огнян Златев: Ами, за мен това е една много трудна цел. Сигурно е постижима. Аз, все пак смятам, че не е необходимо да открием топлата вода, а по-скоро да видим как се справя навсякъде. Но нека не забравяме и друго, че обществата са също динамични, особено модерните общества и съответно обществената цел е обществено значима цел – тя също се променя. Значи, една е била преди десет или двадесет , тридесет години- друга ще е сега. Нека не забравяме, че когато се прави един закон, идеята на закона е той да бъде активен, валиден от сега занапред. В този смисъл, законодателите, хората, които се занимават със законодателство, трябва да имат и това в предвид, че когато разработват един закон, той трябва да бъде приложим и актуален, дори и не само следващата година, но и години напред. Така че, това е една много трудна, но сигурно е постижима цел след като други държави като Великобритания, Германия, Скандинавските страни са го постигнали, не виждам защо и ние да не го постигнем. Но за мен е добре да се разгледат съществуващи добри модели, които работят.
Водещ: Как следва да се тълкува едно такова заглавие, че за културни предавания няма да се отделят пари?

Огнян Златев: Ами, значи, това заглавие, за мен, е доста едностранчиво и ограничаващо, и не добро, неправилно, защото културата и културното развитие, и културната информираност на една нация е също важно и е част от обществената функция, която медията изпълнява. И в този смисъл, ограничаването на възможността това да се случва, съответно води до ограничаване на възможността на медията да изпълнява своята обществена цел.
Водещ: Седемдесето място според едната класация, седемдесет и шесто според другата – по степен на свобода на словото. Защо?
Огнян Златев: Значи, първо трябва да приемаме всички тези класации с доста голяма отговорност заради методологията, по която те се правят и заради това, че те се правят в един доста по-глобален контекст, а не толкова в тесен, защото, например, аз не мога да се съглася, че включително някои от страните на Балканите, тука, са класирани по-високо от България, имам предвид именно страни като Босна, където свободата на изразяване и свободата на медиите, хайде няма да кажа, че е по-лоша или по-висока, или по-добра от нашата, но при всички положения е доста по-противоречива, отколкото е положението при нас, в България. За мен, това е по-скоро, аз възприемам тази класация като индикативна, като индикация, че нещата не вървят на добре. И това е процес, който при нас се забелязва последните, може би две или три години, когато виждаме как се появи все по – засилено – медиите, като че ли станаха доста по, може би сервилни, да го кажа някак, до известна степен, по отношение на политическата класа станаха доста зависими от наличието или липсата на рекламодатели. Нека не забравяме, че икономическата криза доста тежко засегна рекламния пазар, също това, че първия сигмент, който беше най-тежко засегнат и в момента сме в ситуацията, че едва ли не единствените сигурни пари за реклама в тази държава се управляват от държавата, че са тези програми за организиране на различни дейности, свързани с реализацията на европейски проекти и в този смисъл медиите по-скоро в борбата си за получаване на някаква част от тези средства, прекрачват, според мен границата на това, което те трябва да бъдат – а именно отражатели, обективни отражатели на действителността и на това, което се случва. Ограничават своята, така да кажа, критичност и всички ние, живеейки и четейки медиите, оставаме с убеждението, че ние всъщност живеем в някаква виртуална реалност. И аз лично не съм оптимист в близко, в краткосрочен план, че ще видим някакво подобряване на това състояние и няма да се учудя, ако догодина се окажем, нали, още по-надолу от седемдесето място, пак казвам, с цялата условност на достоверността и мирадовността на такива класации.
Водещ: Кой пише заглавията в българските медии?
Огнян Златев: Ами, заглавията ги пишат очевидно журналистите и някои от техните редактори, а пък иначе, нали, това – отговаряйки директно на въпроса, но иначе ги виждаме, че голямата част от тях или по-голямата част от тях са свързани с действащи лица от политическия небосклон, така да кажем, което също не е хубаво, не е добре, защото , всъщност, все по малко и по-малко в медиите присъства обикновеният човек.
Водещ: Възможно ли е това да е причината за падането ни надолу по скалата на степен за свобода на словото?
Огнян Златев: Да, и това е една от причините. Наред с всички останали. Както виждате, все по-малко и по-малко имаме, така, сериозни материали, например свързани с журналистически разследвания, злоупотреби, непрекъснато ни заливат с неща, свързани с така наречените лайф-стайл – новини за живота на така нареченият елит. Не говоря политически, но всякакъв друг, нали, и това за мен е сериозно и аз гледам и имам син на двадесет години и гледам той какви източници на информация използва, той много рядко ще използва вестник, ще прочете вестник или пък ще гледа телевизия. Основно обменя информация със своите (..) през интернет, чете от време на време някои интернет издания, но това е и когато аз се опитам да го заинтересовам – да кажа „Ето, нали, телевизия, радио.” , той казва, че не му е интересно, защото новините му изглеждали – информацията, която идва от там е една и съща по някакъв начин, смисъл форматирана по един и същ начин, поднесена по един и същ начин.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина, преди да потърсим отговор на този въпрос, Огнян Златев и Иван Иванов, ще разберем от Юлиана Кънчева и Христо Бонев от Нов български университет има ли криза на доверието в медиите. Останете с нас. Има ли криза на доверието в медиите? Но този въпрос на двудневна конференция потърсиха отговор в Нов български университет. Има ли криза на доверие. Добър ден на Юлиана Кънчева!
Юлиана Кънчева: Добър ден! Много ми е приятно да съм тук! По въпроса, първо се радвам, че Нов български университет вече направи традиционна тази научна конференция, засягайки злободневни теми, където, освен преподавателите, студентите също имат възможност за изява да кажат своята позиция, защото се оказа, че гледните точки са много различни. Директно на въпроса Ви има ли криза на доверие – лично за мен има и то много сериозна криза. Въпреки че се чуха мнение, че в крайна сметка медиите са си медии , всеки ги намира, където пожелае, виждайки медия всичко, включително и Facebook беше наречена медия, което за мен е шокиращо. Това си е една социална мрежа, където можеш да споделиш нещо, можеш да покажеш себе си, можеш да потърсиш приятелите си. В крайна сметка това не може да бъде наречено медия. Но някои млади считат и това за медия.
Водещ: Всъщност дали младите го считат за медия или просто го ползват, а пък други хора го наричат нова медия?
Юлиана Кънчева: Новите медии са много, в следствие на целия технологичен бум, на който сме свидетели, неминуемо се разместиха пластовете. И в медиите изобщо на всичко, на което сме свидетели във времето, в което живеем. Така че младите определено са в интернет, определено търсят съмишленици, определено вярват повече на блоговете, имат доверие на блоговете и на определени блогъри, считат ги за свой авторитет. Така че не може да контролираме младите, времето е ново, медиите са нови. Ние просто трябва да се нагаждаме към тях, трябва да ги познаваме, което е много важно. Според мен, медийната грамотност все повече ще навлиза в нашия живот. Трябва да познаваме медиите, за да знаем какво да очакваме от тях – дали да им вярваме, коя медия да потърсим, с коя да общуваме. Така че според мен, пред младите хора тепърва ще стои този въпрос.
Водещ: Дали те са подготвени да направят този избор? Добър ден на Христо Бонев.
Христо Бонев: Добър ден! Благодаря за поканата! Младите хора в Европа в момента започват да изучават медийна грамотност и скоро ще могат да правят този избор. Но за момента те все още се лутат между различните видове медии и между различните видове авторитети, не знаят на кого да вярват и може би от там донякъде произтича тази криза на доверие.
Водещ: Всъщност, не звучи ли парадоксално, в крайна сметка, много е важно една новина да е достоверна, да не кажем, че това е най-важното. В интернет това много трудно се случва.
Юлиана Кънчева: Не само в интернет, за съжаление!
Водещ: Да!
Юлиана Кънчева: Съжалявам, че трябва да опонирам. Това се случва и е традиционните медии, което е много жалко. Това се случва и ставаме свидетели на това как журналисти ни поднасят невярна информация, копирана информация, неправилно-преведена или просто измислица. Вече, разбира се, мотивите са различни, дали се гони сензация, дали се защитават нечии интереси, което е най-страшното, нечии политически интереси, нечии икономически интереси – това е проблемът! Така че, нека да не търсим вината само в интернет, в онлайн средата, тя е навсякъде в традиционните медии.
Христо Бонев: Така е, за съжаление в традиционните медии също се наблюдава спад на доверието на обществото. Има изследвания последните години, които показват, че в Америка, в Европа – навсякъде това е така!
Водещ: Дали пожълтяването има връзка?
Христо Бонев: Ами, доста мнения имаше на тази конференция и някои от тях по-скоро сочиха, че комерсиалните издания стават все повече и повече, докато обществените медии стават много по-малък процент. Може би хората все още имат много голямо доверие на обществените медии, но нямат абсолютно никакво доверие на комерсиалните медии, особено на притежателите на големи медийни компании и за това увеличаване точно на този тип медии, в които хората нямат доверие, води до намаляване на доверието на медиите като цяло.
Водещ: Това не е ли, все пак, добра новина? Не за друго, ами защото, все пак, става дума за някаква достоверност.
Христо Бонев: Да, и освен това хората могат да проверяват все повече източници и верността на информацията и така може би ще се възвърне някога доверието, но за сега..
Водещ: Всъщност, липсата на авторитет, Госпожо Кънчева, е един от другите проблеми големи за българската журналистика в момента?
Юлиана Кънчева: Сега, по лично мое мнение, за жалост, персонификацията в журналистиката отстъпи своето място. Авторитетният журналист, журналистът звезда, в кавички да го сложим, но наистина – големите имена някак си загубиха своята позиция, загубиха своята тежест. Много голяма вина за това, според мен, имат и самите медии, които с лека ръка се лишават от работата си за тези хора, с лека ръка си уволняват, намирайки понякога доста посредствени заместители. В един момент се оказва, че всеки може да ти поднася новината, дори човек без нужното образование. Оказа се, че няма абсолютно никакво определение за това как една медия назначава своите служители. Оказа се, че всеки може да работи в медиите, всеки може да бъде журналист и това няма нищо общо с гражданската журналистика, с блоговете, където наистина в интернет пространството всеки може да напише всичко. Оказа се, че в традиционните медии работят хора, които просто не са наясно с материята. Така че, авторитетните журналисти, вижте, това е субективно понятие, всеки намира авторитета според собствените си критерии, според собствените си виждания, според мен трябва да ги има. Авторитетните имена трябва да работят за медиите, но вече пак опираме малко и до моралната страна – доколко се поднася една информация активно и доколко тя е истинска, и доколко хората ще и вярват, защото, повярвайте ми, веднъж излъгани, хората вече трудно търсят същите тези авторитети. Нека да не забравяме, извинете, само да допълня, че тези журналисти станаха популярни PR-и, популярни лица на икономически конгломерати, политически конгломерати и така, така че от тука следва проблемът.
Водещ: Липсата на една ръка разстояние и редакционната политика ли са тези, които убиват авторитета?
Юлиана Кънчева: Оказа се, че редакционната политика е вече съвсем друга, изцяло финансовата страна взима превес навсякъде и това е, за съжаление, не само заради икономическата криза. Извинете. Не е само заради икономическата криза. Просто преразпределението на финансите навсякъде е голямо. Медийната концентрация също се счита за опасен, дори, доколкото съм запозната, в новия медиен закон това ще бъде заложено. Отделно, че от европейската директива за аудио- визуални медийни услуги – там се набляга на този проблем. Медийните конгломерати, колкото са по-големи, толкова повече засилват разпространението на този негативен процес, за който говорим.
Иван Иванов:
Водещ: Нека да се опитаме да коментираме най-шокиращата новина от седмицата или поне тази, която мен най-много ме шокира – откриването на една верига магазини за храни.
Юлиана Кънчева: Вижте, аз какво да Ви кажа? Дори не искам да го коментирам това нещо. Жалко е, че се получава така. Това само ни показва нашето лице. За съжаление, медиите потърсиха това само като сензация, не потърсиха къде се крие разковничето в това нещо. Не че по цял свят не е така, нека да не се поставяме винаги като жертва, не сме ние най-страшните. Това по света го има, в крайна сметка дори в една Америка, но там има и нещо друго. Там, ако , ще си позволя да дам пример- ако един плазмен телевизор от хиляда и шестстотин долара се продава за един ден за сто и шестдесет долара, е логично да има такива опашки, но извинете – за банани и за някакви такива млека – това е просто, не знам, толкова ли сме бедни, толкова ли не ни е срам да се покажем, така , лицето по този начин пред медиите? Лично за мен е много жалко.
Водещ: Господин Бонев?
Христо Бонев: Ами, за съжаление, всъщност, това беше новина. Това е най-лошото в цялата история, че всички го отразиха като най-голямата новина, но всъщност това е много лоша новина, наистина. И, въпреки че, както стана въпрос, това се случва във всички държави, примерно и в Америка, и в Англия, когато някаква голяма верига магазини направят намаление за дрехи примерно, се получават същите струпвания. Това беше водеща новина – това е, може би, най-лошото от всичко.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина? Останете с нас, за да го чуете след малко! Кой пише заглавията в медиите?
Иван Иванов: Ами, сигурно хора, които обичат бомбастични, така заглавия, обичат да творят и се водят от това заглавието да грабва интереса. Лошото е, че в последно време все повече се насажда убеждението в заглавията да имат негативен, стряскащ, впечатляващ ефект и все повече се налага тенденция добра новина да бъде, или интересна новина, да бъде негативната новина.

Водещ: Може ли да има пристрастие към медиите?
Иван Иванов: Като всяко нещо, което ни заобикаля от живота, когато не е в рамките на някакви нормални граници, би могло да се говори за пристрастия. Говорим за пристрастие или зависимост тогава, когато го правим почти постоянно, го правим почти по навик и по някакъв начин то пречи на изпълнението на ежедневните ни рутинни или професионални задачи и задължения. Някой път се улавяме, че сутрин, първото нещо, което правим, е като станем да пуснем телевизора или да включим компютъра, или да погледнем телефона за съобщение и така.
Водещ: Начинът на финансиране ли е голямата ябълка на раздора във внасянето на закона за медиите?
Огнян Златев: Може би, това е една от малкото, една от по-малките ябълки. Аз мисля, че има много други плодове и не само плодове при подготовката на един нов законопроект, но според мен, финансирането е една важна, но не единствената критична точка, която трябва да бъде премината.
Водещ: И така, да се опитаме да обобщим с още мнения. Има ли пристрастия към медиите? Да обърнем въпроса на обратно – няма доверие, има пристрастие, кой има пристрастие?
Юлиана Кънчева: Към медиите винаги е имало пристрастие, по-скоро пристрастието е към новината,. Откакто свят светува, винаги сме били и ще бъдем жадни за новини. Това е залегнало в човешката природа, в което, разбира се, няма нищо лошо. От тука нататък аз, както вече споменах, възможностите за безкрайно много, въпросът е да се ориентираме правилно. В крайна сметка, можеш да получиш новина по телефона си, от интернет, и от традиционния вестник, в което, разбира се, няма нищо лошо. Нека не забравяме, по-старото поколение, което ще си остане с пристрастеността към книжния носител и ние не трябва така с лека ръка да го отхвърляме. Така че няма нищо лошо, просто медиите да се ориентират правилно в новините.
Водещ: Умеем ли да се ориентираме? Имат ли значение правилата, които се налагат на медиите за доверието в тях, Господин Бонев?
Христо Бонев: За ориентирането – младите хора се ориентират от гледна точка на своите предпочитания, тоест те търсят някаква конкретна информация и разните търсачки като Google и прочие им дават тази информация, независимо от къде е. Търсят я по ключови думи. Така че, дали това е добре или не е – времето ще покаже. По-скоро не е добре, защото така не получават информацията от достоверен източник, а я получават от това, което го подрежда Google news на първо място.
Водещ: Всемогъщият чичо Google!
Христо Бонев: Да и по този начин те, всъщност, не могат да разчитат, че тази информация е достоверна.
Водещ: Нещата няма ли да станат по-прости, ако така наречените нови медии и старите медии бъдат на едно място? Едва ли е толкова трудно. Вече медиите имат достъп и до Facebook, и до (..)
Юлиана Кънчева: Не само това! Те вече са на едно място, защото всяко, така уважаващо себе си издание или организация, освен книжния носител, освен традиционното ефирно- така наречено линейно излъчване, вече има и онлайн излъчване или онлайн еквивалент. Почти всеки вестник може да бъде, освен на хартиен носител, може да бъде прочетен и в интернет пространството. Същото е и с телевизиите и това е съвсем логично. Даже съвсем наскоро пред младите хора предстои тотален избор, когато видеото ще бъде по заявка, ще гледаме това, което сами сме поръчали, но и това, което си плащаме. Така че, бъдещето е това. Но съвсем логично е медиите да вървят заедно, да не се делят, да не се мразят по между си – традиционни и съвременни, и онлайн медии, така че това е бъдещето.
Водещ: И обществени и търговски по възможност.
Юлиана Кънчева: Това е доста труден въпрос. Вижте, аз съм абсолютен защитник на обществените медии. Считам, че трябва да ги има. Те са абсолютна необходимост. Вчера, така, един от нашите гости, Госпожа Райна Николова, която е медиен, която е юрист по медийно право, изложи доклада си на тема това, че е малко сбъркано програмирането в обществените медии. За това и може би младите не могат да намерят своите неща, своите позиции, не могат да намерят себе си в обществените медии. Но в крайна сметка, ние всички трябва да работим обществените медии да ги има, да продължат да съществуват, защото в крайна сметка, без култура сме за никъде, колкото и да се забавляваме – не може да се забавляваме (..) Трябва и култура! Ценностите съвсем ще заминат.
Водещ: Днес една от годишните награди на Съюза на българските журналисти ще отиде при Даниела Манолова. Добър ден!
Даниела Младенова: Добър ден!
Водещ: Всъщност, става дума за епизода: Един живот” от документалния сериал за радиото. Това е една много, много неочаквана среща.
Даниела Младенова: Епизодът „Един живот” е епизод номер шест от сериал, който има седемнадесет епизода. И защо правя тази малка аритметика в началото? Защото от седемнадесет епизода, които разказват историята и философията на радиото, един единствен е посветен на един човек. Има един главен герой, който се казва Александра Гюрчинова. И който в момента на записа беше на деветдесет и четири години. А пък, когато е била на деветнадесет години, за първи път е започнала своята работа за Българското национално радио. И тогава нейният директор е бил сирак- скитник, всъщност тя е започнала работата си като личен секретар на първия директор на българското радио.
Водещ: Каква е тази среща?
Даниела Младенова: Срещата между нея и директора е била среща между млад човек, който е бил емигрант от Македония, живеел е в един от крайните квартали на София, много бързо се е замесил в конспиративна нелегална дейност и доколкото мога да твърдя от разказа и – често е прекарвал нощите на тавана на радиото, защото не е била сигурна, че ще се прибере вкъщи, че ще може да дойде на време на работа следващия ден. Даже в един малък детайл от епизода „ Един живот”, тя разказва наистина за това как си е направила едно легло на тавана на радиото и е прекарвала, така, и е спала с ученическата си престилка, която е била нейното облекло за момента. Това го прави и със самочувствие, защото е държала конкурс, преди да започне да работи в радиото и харесва хората, с които работи. И това е било за нея, така, изключително постижение.
Водещ: Само в далечно минало време ли българската журналистика намира прекрасни истории или и днес могат да бъдат намерени?
Даниела Младенова: Аз мисля, че и днес, разбира се, те ще са различни истории, но така, изключителната оригиналност, изключителността на тази история – в това, че тя е продължила толкова години фактически в живота на тази жена. Може човек да разграничи как са се сменяли политическите режими, как се е променяло радиото като институция, как са се променяли хората като хора в България. И всъщност, когато тя вече е на деветдесет и четири години, тя, слава Богу, може да се върне обратно към спомените си и от детството си. Така че това е добър шанс за хората, които правиха сериала, не само за мен и за останалите автори на сериала, че могат от днешно време да се върнат много далече в миналото, но същевременно и да имат свободата и да разкажат за сегашното.
Водещ: Личните истории ли могат да спасят журналистиката от пристрастието към лошата новина?
Даниела Младенова: Харесвам този въпрос, защото държа на това, което специално аз правя. Тоест, ние показваме живота, но не се страхуваме от това той да е през очите на някой, а този човек може да се смее, може да плаче, може да е обичал, може да страда и ако това проличи в неговия разказ и включително в тона на гласа му, мисля, че това е успехът. А дали това прави нещата политико-уязвими, е вече втори момент. За мен е важно да има индивидуалната и уникална гледна точка към събитията.
Водещ: Не се живее само с новини, трябват и лични истории.
Даниела Младенова: Да, и особено, когато те са някак си мъдро-смислени, когато човек има дистанцията във времето и може да се върне на тях, защото Александра Гюрчинова разказва, гласът и се променя, когато тя изброява имената на своите родители в началото на епизода, със съвсем друг тон тя говори за това каква дейност е извършвала преди девети или след девети, със съвсем различен глас говори за сирака-скитник и там личи, че просто той е бил за нея човек, който е искала да.. на когото е искала да подражава и който е имал много качества, които тя е искала да притежава. Така че, тези неща са богати, те – там нюансите са много малки понякога и това, между другото е страхотният шанс за радио – че в гласа на човека може да хванеш нюанс, който дори понякога може да загубиш и от визуалното представяне на този човек.
Водещ: Честито на колегите, които оценяват тази ценна награда. А на Вас, уважаеми слушатели, хубав дени усмихната събота!