сп. Мода | 30.10.2011
Тя е от онази особена порода хора, които стават убийствено рано и въпреки това винаги са усмихнати. Всяка сутрин я виждаме в домовете сиис нея започва денят ни. На живо само потвърдихме онова, което вече знаехме от екрана: тя е стилна, спокойна и уверена, но под повърхността емоциите й вилнеят като буря в чаша вода. Калена с дисциплината на сериозния спорт (тренирала е художествена гимнастика, а напоследък се занимава с езда и ски), тя не пести енергия, когато става дума за професията й, а в детайлите и малките моменти е изключително фина. С нея се общува с огромна лекота. Вижте отблизо новото лице на сутрешната журналистика.
>> След четири години в телевизията като политически репортер и водещ Новини, вече си част от сутрешния блок на TV7 Бодилник. Това ли е твоето място?
Чувствам се в свои води. С екипа на Бодилник съм работила и преди това и много лесно се приобщих. А дали това е моето място, не мога да кажа все още. Това е стъпка напред, но не и финалът. Още съм в началото на професионалния си път и смятам, че като водещ на сутрешния блок ще развия журналистическите си качества най-бързо. В Бодилник имам възможност за повече творчески подход и идеи, както и да виждам реакцията на зрителите. Необходими са познания по различни теми, а не само по политически. За мен е важно да бъда максимално близка до хората, да ги зареждам с положителна информация в началото на деня. Работата ми досега в Новините много ми помага, защото имам рефлекса да разбирам кое е важно, значимо и интересно. Новото е, че трябва да го поднасям много внимателно рано сутрин.
>> Грижиш се за това зрителите да посрещат деня си информирани. А как изглежда един твой ден?
Денят ми започва много рано. Събуждам се всеки ден в 4.30 сутринта. След това отивам в телевизията и преглеждам вестниците. Това може би е най-неприятната част за всички сутрешни водещи – ранното ставане, но пък си има и своите преимущества. Първото е, че си тръгвам от работа на обяд, а второто е, че денят ми е по-дълъг. Вечерите обикновено се подготвям за следващия работен ден. Опитвам се да си лягам по-рано, за да компенсирам сутрешните часове.
>> Успяваш ли да намираш време само за себе си, или си изцяло посветена на професията си?
Напълно съм отдадена на работата си. Професията ми заема 90% от времето, но мисля, че сега е моментът за това. Дори и когато не съм в телевизията, с колегите обсъждаме по телефона гостите и темите. През седмицата трудно намирам време за себе си. Личното ми време е през уикенда. Само тогава успявам да си почина и да се посветя на себе си. Обикновено пътувам извън София, така най-добре релаксирам. Това са дните за семейството и близките ми.
>> Спомняш ли си първия репортаж, който направи?
Беше сесия на Общинския съвет в София. Много наболял проблем беше софийският боклук. За първи път се сблъсках с многото журналисти и суматохата, която създават при приближаването на някой политик. Още от първия си работен ден паднах в дълбокото, без никакъв опит, и се радвах, че успях да изплувам бързо. На следващия ден трябваше да отразя три събития, като едното беше огромен пожар в горите край Самоков. Успяхме да влезем в сърцето на пожара, но в един момент се оказа, че бяхме буквално обградени от огъня. Успяхме да излезем от ситуацията благополучно и това може би беше един от най-емоционалните ми репортажи досега.
>> Събитието, с което ще запомним 2011 г.?
В световен план, със сигурност земетресението в Япония. Малко преди това бях там и видях силата на тази държава, за която си мислех, че никой и нищо не може да разклати. Природата обаче за пореден път опроверга всичко.
» Кога един журналист може да се нарече талантлив? Когато успее да развълнува хората. Когато изпълнява журналистическия си дълг да работи обективно в полза на обществото. Когато запомнят името му.
>> На какво би се доверила по-скоро в работата си – на инстинкта или на авторитетното мнение?
На първо място, разчитам на себе си, но не толкова на инстинкта, колкото на упоритостта си да стигна сама до истината. Разбира се, не пренебрегвам авторитетното мнение, защото в никакъв случай не смятам, че разбирам от всичко и че винаги съм права. Важно е обаче да можеш да преценяваш правилно хората, на които се доверяваш. Инстинктът е необходим, за да овладееш ситуацията и да прецениш какъв човек стои срещу теб и как точно да го предразположиш.
» Кой е най-важният човек, с когото те срещна журналистиката до момента?
Много са и от всички съм взела по нещо.
>> Изкушена ли си от модните тенденции? Има ли дизайнер, на когото се доверяваш безпрекословно?
Напоследък се доверявам на Karen Millen и Patrizia Рере. Освен това обичам сама да творя дрехите си. Вдъхновявам се от новите модни тенденции, но акцентите от там съчетавам по мой вкус. Не мога да рисувам, но пък имам добра шивачка, която ме разбира от една дума.
>> Следиш ли българската мода?
Ако трябва да избирам между българското и чуждото, ще заложа на нашето и не само в модата. За съжаление не ми остава много време, за да следя всички колекции. >> Какво си купи последно за новия сезон? Какво има в гардероба ти за специални случаи? Купих си две рокли. За мен това е най-удобната женска дреха, защото не мислиш с какво трябва да я комбинираш, просто я слагаш и излизаш. Това е и дрехата, която най-добре ми стои, и гардеробът ми е пълен с всевъзможни рокли. За специален случай бих акцентирала върху обувките и чантата. За тези аксесоари съм склонна да давам много повече пари, отколкото за скъпи дрехи. Според мен една жена трябва да има в гардероба си задължително няколко неща – черна рокля, обувки на високи токчета и дънки, за да може да реагира адекватно във всеки момент.
>> Как се справяш със светския блясък? Как пазиш баланса между лично пространство и това, че си публична личност?
Не съм имала проблеми до този момент. Аз съм доста интровертна и личният ми живот е много ценен. Трудно споделям дори с най-близките си и затова запазването на личното пространство е от изключителна важност за мен.
>> Кога си романтична и кога не успяваш да намериш компромиса с най-близките?
Много съм романтична, сантиментална, дори понякога прекалено емоционална. Но това си го знам само аз, много трудно мога да го покажа и когато го правя, е истинско. С близките си съм най-трудна. Доста често ми се случва да съжалявам за казаното, опитвам се да се науча да броя до три, когато усещам, че моментът е наситен с отрицателни емоции. Мисля, че постепенно се научих да казвам "извинявай" и ми е по-лесно да го изрека, отколкото "обичам те".
>> Каква е Инна Пелева само в три думи?
Упорита, емоционална и справедлива.
Стр. 174, 175
