www.novini.bg | Константин ТОДОРОВ I 17.01.2013

Диана Радева и Инна Пелева дадоха показания по делото за клевета срещу Николай Бареков

Журналистките от TV7 Диана Радева и Инна Пелева заявиха, че водещият Николай Бареков няма собствено мнение и говори по сценарии, съобщи Haskovo.info.
Работещите в телевизията са разказали вчера за методите на медията по време на заседание на Хасковския окръжен съд по делото за клевета срещу Бареков, което беше заведено от кмета на Хасково Георги Иванов. Според Радева, казаното от Бареков по адрес на кмета, се основава на " чутото от граждани и статии в интернет". Тя заяви, че не е проверила дали изнесеното е вярно, защото "нямало как".
Радева каза още, че говорителят чете дословно от сценария, написан от продуцента Виргиния Върбанова. На въпрос на съда дали водещият изразява собствени мисли и съждения Диана Радева отговаря: "Съмнявам се. Не знам." Същото мнение изрази и Инна Пелева.
Николай Бареков беше осъден на първа инстанция заради думите му в ефир: "Тук има един кмет, който общува не с гражданите, а с Бога… Той се има за божество… с цял поменик от престъпления… крадец на църковни имоти… имал незаконна вила в чашката на язовир "Клокотница". Сред твърденията в предаването са и че Георги Иванов крадял заплатите на работниците, имал хотели в Германия и апартамент в Лондон, Алексей Петров бил политическият му чадър, кметът бил луд човек.
На първа инстанция Бареков беше представляван от служебен защитник и глобен с 2500 лв. На втора инстанция Бареков ангажира столичният адвокат Менко Менков. Въпреки че трябваше да даде обяснения по случая, той така и не се е явил в съда, като една от причините беше командировката в CNN за президентските избори в САЩ.
За следващото заседание по делото, което ще се проведе на 11 февруари, е призована продуцентката Виргиния Върбанова, а съдът поиска сценария на въпросното предаване, ако такъв все още се съхранява.

Оригинална публикация

Водещ: След предаването „На кафе” вчера се родиха някои идеи, които провокираха и днешния разговор в студиото на "Здравей, България!". Темата е трябва ли да има орган, който да контролира съдържанието на вестниците и сайтовете. Гости са ни председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, изпълнителният директор на Съюза на издателите Радомир Чолаков и журналистът Иван Гарелов. Добро утро!
Водеща: Добро утро!
Иван Гарелов: Добро утро!
Водеща: Г-н Гарелов, Вие сте един от хората, които много отдавна водите битка с жълтите издания, сега обаче като че ли дойде време, така, голяма част от обществото също да я продължи. Разкажете ни за началото, защото преди малко казахте и нещо интересно – че има промени в тази насока.
Иван Гарелов: Значи, промени има. Практически аз мога даже заглавието тогава, когато написах това е война, а не шоу. Когато Слави започна най-напред битката и то масово, срещу много издания, аз тогава го подкрепих, бях свидетел на няколко от делата и се подготвих и аз. Тогава с адвокатите решихме просто да изчакаме неговите дела първо да завършат, за да е по-продължителен боят. Плюс това, аз водих и други дела. От тогава досега наистина настъпиха значителни…
Водеща: Какво стана с тези дела? Има ли шанс да се спечели дело и какво се случва след това?
Иван Гарелов: Две към едно е да се случи. Горе-долу на три дела две се спечелваха, едно се губеше.
Водеща: И какво – човек остава с моралното удовлетворение ли? Вие сте го играли вече този филм и можете да ни разкажете от първа ръка.
Иван Гарелов: Не. Не, вижте какво. Да, значи… за съжаление, процедурата е толкова бавна, че удовлетворението е… сам не може… ако ти обществено не си реабилитиран, ако обществото не е разбрало за какво става дума, удовлетворението е много частично. Тоест, случва се след година, две или три да излезе решение и я се появят два-три реда в медиите, я не, че си спечелил делото и някакви пари там си получил, които… колко нерви, колко пари пък си похарчил да ги такова… Така че много бавно става, но става. Значи, все пак е нещо. Аз лично смятам, че от тази реакция тогава промени настъпиха. Не само под влияние на нея, но сигурно и под нея. Значи, жълтите издания по-рано, спомнете си, те пишеха само измислени неща, на 99 на сто бяха измислици. Сега пишеха Иван Гарелов, чакай сега какво да напишем – тези пък пишат, че съм стиснат, друг път пишат, че съм много ларш, подарявам картини по 10 000 лева примерно на Гого Лозанов – нещо от тоя род. Сега промяната е такава, че те започнаха, взеха си някои уроци, започнаха да пишат повече истини. Разбира се, жълта истина, но и такава от любопитно, от живота, но истини. Даже подозирам, че много от звездите сами си дават тия факти само и само да присъстват по някакъв начин. Нещо любопитно ще кажат за себе си, нали, уж не знаят, че са такова… но те сами са го казали. Лоши промени също настъпиха. Значи, докато по-рано те се занимаваха само… значи, докато по-рано се занимаваха само със звездите от шоуто…
Водещ: Шоубизнеса.
Иван Гарелов: … естрадата и т. н., сега започнаха да се занимават и с бандитите и с политиците и всичко. От тук започват минусите. Те се превърнаха във фактор от политическата борба и в корпоративните битки също. Жълтите вестници играят вече важна роля в политическите битки чрез компромати, чрез акции, големи, чрез масирани такива кампании. По същия начин това важи и за корпоративните. И вече от тук тяхното влияние, бих казал, че нарасна – не намаля, а нарасна.
Водещ: Добре. Сега ще включим за секунда Гала, откъдето всъщност, от разговора вчера тръгнаха нещата. Гала, роди се в твоето студио тази, така, концентрирана идея в крайна сметка за контролен орган, който да контролира не само електронните медии, какъвто е и в момента, но такъв и за печата.
Гала: Да. Не знам дали се роди в моето студио тази идея. Аз предполагам, че се върти в публичното пространство от доста време. Тук като че ли точно това, което ти каза, концентрирано и много конкретно заговорихме за нея, как си представяме с гостите ми и как ни се иска да се случи. Но Вие знаете, г-н Лозанов е при Вас, колко стриктни санкции има за нас, как ни следи СЕМ дали спазваме закона за радио и телевизия. Такова нещо няма за печатните медии. За мен това е недопустимо и дори не знам как до момента продължава да е така. Не успях да чуя добре разговора Ви с г-н Гарелов, но много мои колеги водят дела. Срещу кого по-точно и колко дела трябва да заведе човек? За мен почти няма жълт вестник, в който да не излиза през седмица нещо. Колко дела? Срещу кого да заведа? И кой е законът, който ще ме защити? Защото когато водиш дело, трябва някак си да имаш юридическо основание за това. Аз срещу какво водя дело и срещу кого, като повечето от статиите не са подписани? Има неща, които ние… това, което си говорихме и решението, до което стигнахме, е, че е добре да има, освен такъв регулаторен орган, е добре да има много конкретни санкции, високи суми и бързо производство срещу хора, които задължително трябва в закона да се настоява, не да се настоява, а да е категорично упоменато това, че те трябва да пишат материали, под които да застават с имената си.
Водещ: Благодарим…
Водеща: Гала, само още един въпрос. Не се ли притесняваш? Вчера в студиото при теб имаше много включвания на известни българи. Аз съм сигурна, че ще бъде доста широка тази кампания. Но ти не се ли притесняваш примерно, че тя е много тежка? Защото искаме или не да го признаем, това са медии с доста големи тиражи. Явно битката ще бъде или на имена или на чест и достойнство, но няма да бъде от най-чистите и от най-леките.
Гала: Калина, успях да чуя от тук само това, което ме питаш – дали се притеснявам. Не се притеснявам. Аз предполагам, че малко повече ще присъствам на страниците на жълтите вестници заради това, което започваме, но това така или иначе ми се случва. Жертва ще бъдат отново близките ми, приятелите ми и хората около мен и аз самата. Това се случва на всички ни. Надявам се, че тръгвайки по този път, ще стигнем до края му, защото много мои колеги са тръгвали по някакъв начин. Зад нас стои една сериозна медия. Телевизията ни застава зад това, което правим и се надявам, че заедно ще успеем да го направим.
Водещ: Благодарим ти, Гала! Г-н Лозанов, г-н Чолаков, как ще коментирате липсата на регулаторен орган и нуждата от закон, който да определя строги правила, както за телевизията и радиото, при пресата?
Доц. Георги Лозанов: Така, понеже въпросът беше към двама ни едновременно, аз ли да… Аз отдавна водя този експертен разговор, инициирал съм го, за това, че трябва да има общ закон за медиите въобще. От тази гледна точка ми се струва малко патетично сега да говорим, че това е за пръв път, че ще бъде война – такива едни силни…
Водещ: Това всъщност е поредната война.
Доц. Георги Лозанов: Да. Това е един разговор, който върви, в който… като този разговор тук има недостатъка, че тръгва от личн казуси, което винаги е…
Водеща: Да де, но не сте ли съгласен, че след като…
Доц. Георги Лозанов: … винаги е лошо. Аз съм водил този разговор принципно.
Водеща: Вие сам казвате, че този разговор е започван много пъти и явно има необходимост от регулация.
Доц. Георги Лозанов: Има.
Водеща: Защо такава до момента не е направена?
Доц. Георги Лозанов: Аз нямам съмнения в това, че има нужда от регулация. Нещо повече. Този разговор е минавал вече на ниво подготовка на проект или поне подготовка за подготовка на проекти, като принципът е ясен. Регулирането на съдържанието трябва да бъде независимо от платформите, по които то се разпространява. Съвсем очевидно е, че има една асиметрия по отношение на електронните медии. Тя е много… има много повече принципи, които са превърнати в законови норми, включително професионални принципи. По отношение на другата част от пространството ги няма. И се получава така, че другата част от пространството се превръща в някакъв смисъл във водеща, задаваща тона, защото там има много повече възможности да престъпваш определени правила и да бъдеш в авангардна позиция и това се отразява на…
Водещ: Като заговорихме за престъпване на правила…
Водеща: Г-н Лозанов, нормално ли е…
Доц. Георги Лозанов: … и това се отразява по обратен ред и на електронните медии. Сега естествено, че тя е много по-регулирана и в тоя смисъл много по-комуникативно с принципи гарантирано пространство, но заедно с това има и много подходи на… в различни формати, които са близки до тези на жълтата преса. Не бива да правим толкова сериозна разлика между електронни медии и преса, жълта преса, което е още едно основание да говорим за обща регулация.
Водеща: Нека да чуем и друго мнение. Г-н Чолаков, въпреки че живеем в демократична държава, г-н Лозанов казва, че да, трябва да има свобода на словото, но е вярно и това, което Гала каза. Когато новини, публицистични предавания и всякакви други са санкционирани, ако споменат едно или друго име…
Доц. Георги Лозанов: Не, аз не казвам, че … свобода на словото без регулация, напротив.
Водеща: … нормално ли е други медии да могат да пишат, каквото сметнат за добре и по този начин да правят тираж или съответно рейтинг?
Водещ: Всъщност, самите вестници имат проблеми помежду си заради липсата на регулация.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз се боя, че ще Ви разочаровам, но ще кажа така – регулация на печатните медии може да има, но регулаторен орган, който да следи съдържанието на печатните медии не може да има и няма да има. Няма никъде в Европейския съюз, няма и да има. Това е просто постулат. Това е принципно положение, защото вестниците, като класическата медия, са тръгнали като свободни и те ще останат свободни.
Водещ: Какъв е начинът за регулация?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Сега ще Ви кажа. Значи, обстоятелството, че има регулаторни органи за електронните медии е в исторически контекст. То е защото някога трябваше да се раздават лицензите. Регулаторните органи в медиите в цяла Европа са създадени, за да раздават лицензи, а не за да упражняват цензура върху съдържанието. И доколкото схващам тенденциите в самата Европа и в цивилизования свят, самите регулаторни органи за електронните медии лека полека сменят функциите си, минават като конвергентни органи и прочее. Значи, вижте, проблемът е в България. Г-н Лозанов между другото е абсолютно прав – ние така, инцидентно, като възникне казус, започваме дискусията, след което се уморяваме и я спираме. И това, може би, се дължи на абсолютно правилната забележка на Иван Гарелов, че… вижте, абсолютно не е невъзможно да съдиш вестници. Аз съм юрист на вестници и знам колко пъти се е случвало. Не е невъзможно да се съдят вестници. Успеваемостта дори е доста по-голяма, отколкото се предполага, но наистина сроковете са много дълги. Значи, ние имаме чисто процесуален проблем и той е, че стандартното съдебно производство, било за вестници, било за някакви други граждански дела, се движи с едни и същи бавни темпове. Значи, това, което наричате регулация на медиите в западния свят – има такава регулация в закони, които предвиждат съкратени съдебни срокове по дела, свързани с медии, защото както каза Иван Гарелов… вижте, Гала е засегната и Гала трябва да защити достойнството си, честта си веднага.
Водеща: Аз мисля, че има много засегнати. Искам да Ви задам един друг въпрос, тъй като Вие казахте, че имате практика. И какво се случва след като Иван Гарелов или лицето X осъди медията Y? От там нататък, на мен доколкото ми е известно, тази медия, тя може да продължи да си бълва и можеш да се съдиш за всяка следваща статия и няма абсолютно никакво значение…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз съм сигурен, че след като Иван Гарелов е осъдил дадена медия, тя вече внимателно използва името му. И колкото повече хора го направят, толкова повече хора ще бъдат в бъдеще защитени. Значи, вижте, струва между 5 и 10 000 лева, да Ви кажа направо, едно такова нещо.
Иван Гарелов: …
Водещ: Защото е граждански иск.
Иван Гарелов: …
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Не, не. Исках да кажа, че печалбата на… ако осъдите вестник, между 5 и 10 000 лева може да изкарате от тая работа в днешно време.
Водеща: А каква е моралната печалба, ако…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Моралната печалба, това е, което каза Иван Гарелов – просто, тя идва прекалено късно. Значи, след три години вече няма никакво значение за моралната Ви…
Водеща: То е възможно тогава да са спрели да пишат за теб.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Може да са спрели да пишат. Така че въпросът е как…
Иван Гарелов: Искам да кажа нещо.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: И само още едно изречение, Иване, искам да кажа и с това ще приключа. Вижте, знаете ли, аз пък доста често пледирам за това. Ние в медийната общност сме общо взето едно семейство и се познаваме. И нали, като говорим за регулаторни органи, за някакви такива анонимни чиновници, които ще ги сложим, пък там ще се жалваме, пък те ще налагат административни, глоби, санкции… Вижте, отварям всеки ден карето, нали, мисля, че там е проблемен вестник и виждам един Миро Боршуш, Светльо Дукадинов. Ами, това са ми хора приятели. Ние се срещаме с тях, ние се познаваме. Отдавна пледирам… вижте, дайте да спрем да си говорим в нашата медийна среда като високодоговарящи страни или като че ли не се познаваме. Ами, дайте да им кажем – хора, не е хубаво това, което правите, бе.
Водеща: Ами, да де, но те много хора казват, че не е хубаво, ама то не спира. Г-н Гарелов?
Иван Гарелов: Понеже не се спомена дотук думата саморегулация, а тя е любима на колегите от печатните издания. Значи, има Съвет за…
Водещ: За електронни медии.
Иван Гарелов: … по електронните медии, който…Не, не говоря за СЕМ. Аз говоря за този, как се нарича… Съвет за…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Национална асоциация за журналистическа етика.
Иван Гарелов: Не, бе, не. Този който е само за телевизия?
Водеща: Явно са много.
Доц. Георги Лозанов: Има етична комисия…
Иван Гарелов: Етична комисия, да. Тя решава проблеми. Аз съм прибягвал до нея. … една телевизия, те ме защитиха, след това отидох на съда, като вече си имах обаче мнението на комисията. Това в… такава комисия има и за печатните медии. Обаче при това разделение, което съществува сега, при това вече разцепване дори на Съюза на издателите, как да действа една такава комисия? Всеки трябва да си има своя комисия. Естествено, че няма да съди своите хора. Разбирате ли? Аз съм много голям песимист по отношение на…
Доц. Георги Лозанов: Това е проблем, което казва Иван. Обаче те и преди не действаше, Иване.
Иван Гарелов: Ами, въпрос значи… значи, не е достатъчна регулацията.
Водеща: …
Иван Гарелов: Ако мога, само едно изречение искам да кажа. Закон за печата у нас не иска да чуе никой и мисля, че не е бедата в закона. Въпросът е в една държава дали има достатъчно демокрация или не. Когато има достатъчно демокрация, всеки закон действа за добро. Когато няма демокрация, всеки закон се използва за лошо. Един закон за печата може да бъде използван за това да бъде потискан печата.
Водеща: Благодарим Ви много! Това … е тема, която…
Доц. Георги Лозанов: Може да бъде използван един закон да бъде потискан, но може да бъде използван и за да… така да се каже, направи по-съвременна комуникацията и отговаряща повече на професионалните стандарти. Вижте, законите…
Водеща: Г-н Лозанов, за да отговаряме на стандартите на СЕМ, трябва да приключим разговора.
Водещ: Защото ще ни глобите.
Доц. Георги Лозанов: … обаче законите се пишат за конкретни социални отношения. Според мен, социалните отношения в нашите медии в момента са такива, че изискват един нов цялостен закон за медийната среда.
Водеща: Чудесен финал на разговора ни, който без съмнение ще продължи. Продължава и "Здравей, България!".          

сп. .net | 03.03.2011

Нова промяна в законите заплашва комерсиалните услуги за събиране и предоставяне на линкове и извадки от пресата Новото юридическо постановление на Върховния съд на Великобритания събуди опасения за бъдещето на онлайн услугите за следене на новините, събиране на информация и дори самото добавяне на линкове. Съдебното решение бе в полза на Newspaper Licensing Agency (NLA) в делото срещу PR мониторинговата услуга Meltwater (meltwater.com). Meltwater индексира съдържанието на вестникарските уеб сайтове ежедневно, за да предоставя имейл известия за статиите, отговарящи на топтермините при търсене, Въведени от потребителите на услугата Тези известия съдържат заглавието и първите 256 символа от статиите, както и връзка към пълния текст на статията в уеб сайта на вестника NLA спечели делото, а съдията постанови линковете, Взети от онлайн източниците на нобини, да бъдат защитени от закон за авторските права. Meltwater News биха нарушили авторските права на издателите, ако събират онлайн линкове без лиценз от NLA, Той също така добави, че заглавията трябва да бъдат защитени като литературни творби. Иля Кази, адвокат по патентите и партньор в консултантската компания по | интелектуална собственост Mathys & Squire, определя тази присъда като "изненадваща" и добавя: "Не ми става ясно как точно се нарушават авторските права, когато няма директно копиране на съдържание. Проблемът е, че вестниците искат да запазят своето парче от пая, Според мен, в опит да се постигне това, се изкривява законът за авторските права Ако обжалването се провали, решението ще има тревожни последствия за блогърите и другите потребители на социални медии, които публикуват линкове към независими сайтове. Ако законът бъде променен, така че да бъдат наложени авторски права в нещо толкова тривиално като URL адресите и публикуването на URL с цел насърчаване на някого да разгледа дадена уеб страница бъде възприемано като нарушение на закона, то това вероятно ще възпре опитите за реформа",

Стр. 15

Фотографска агенция БУЛФОТО I 10.12.2010

Прецедент в българското правораздаване създаде журналистът Иван Бакалов, който успя да предизвика наказателно преследване срещу вестник "Папарак", който от години се издържа от кражба на авторски материали от останалите български медии. Издателят на вестника Алекс Стоилов, който дълго време препечатвал от сайта на Бакалов e-vestnik.bg авторски статии и интервюта е успял да прехвърли собствеността на изданието върху подставени лица, и в крайна сметка 2 години затвор и 4000 глоба получи формалната управителка на фирмата-издател Таня Иванова. Вестникът краде материали също от агенция "Булфото", списание "Плейбой" и много други български медии. Законът предвижда наказателно преследване за такива провинения, и излязлата присъда отваря врати за всички, засегнати от кражба на авторски права, да задвижат репресивният апарат на държавата да преследва нарушителите. Очаква се вълна от производства срещу собственици на медии и маргинални уеб-сайтове, които разчитат да печелят на гърба на колегите си журналисти и фоторепортери, коментират медийни експерти.

Още от e-vestnik.bg: Издателката на в. "Папарак" беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Оригинална публикация

в. Дума | 22.11.2010

Започна разследване за финансови злоупотреби срещу Уляна Пръмова. Бившата шефка на БНТ е обвинена за неправилно боравене с 34 млн. лв. от средствата на държавната медия. Сигнал за нарушението подала медийната експертка Светлана Божилова. Случаят е в ръцете на прокурор Моника Малинова от Софийска градска прокуратура. Това означава, че за разпит предстои да бъде поканено отговорното лице за периода, в който са констатирани нарушенията – бившият генерален директор на БНТ Уляна Пръмова. Практика в такива случаи е делото да бъде заведено срещу неизвестен извършител. Заподозрените в подобни ситуации биват викани като свидетели. Едва след изслушването им може да се повдигне обвинение срещу тях. Очаква се искът да е за безстопанственост и злоупотреби в размер на 34 млн. лв. Светлана Божилова писа до прокурора, че в БНТ са правени "необясними" финансови разходи. Някои от тях са по телевизионни продукции като "Голямото четене". Подозрения за злоупотреби е повдигнал ремонтът на "Студио 1", глътнал около 10 млн. лв. В сметката не влизат разходите за техника и оборудване.

Стр. 5

в. Република | 12.11.2010 

Бившият телевизионен журналист Кеворк Кеворкян беше осъден от бизнесмена Красимир Гергов на последна инстанция по член от Закона за задълженията и данъците за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, плюс лихви. Кеворкян е водил по този член дела срещу почти всички известни телевизионни водещи в България – Маргарита Михнева, Георги Коритаров, Николай Бареков, както и срещу почти всички по-големи телевизионни оператори.
През ноември 2008 г. Комисията за досиетата разкри, че той е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност под агентурния псевдоним "Димитър" и е писал доноси срещу популярни личности като Борис Димовски, Васил Цонев, Михаил Неделчев, Дончо Цончев, Димитрий Иванов, Енчо Мутафов, Огнян Сапарев.

Стр. 3

в. Монитор | 21.10.2010

Служител в пресцентъра на БСП осъди партията да го възстанови на работа. Това съобщи пред "Монитор" потърпевшият Цветан Фиков – бивш член на медийния екип на червените. Решението, взето от Софийския районен съд, е в полза на уволнения на 28 март тази година Фиков. Червената партия трябва да му плати почти 5000 лв. за пропуснати ползи и да го върне обратно в пресцентъра си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок.
Мотивите, с които Фиков заведе иска срещу червените, бяха, че е неправомерно съкратен, без да е направен необходимият подбор в колектива, както и че няма реални съкращения, а преструктуриране на пресцентъра.
Беше решено уж съставът да бъде намален с двама души, но никой не дефинира какви да са те – дали да е завеждащият пресцентъра, или да е от служителите, обясни Фиков.
Един от мотивите на Столетницата беше, че пресаташето е завършил НАТФИЗ, но аргументът не бил приет.

Стр. 4

в. 24 часа | 15.10.2010

Германският журналист Юрген Рот бе оправдан вчера по дело за клевета, заведено от бившия вътрешен министър Румен Петков. Съдия Драгомир Кояджиков реши, че в книгата си "Новите демони" Рот не е разгласил опозоряваща информация за МВР шефа. Искът за 10 000 лв. обезщетение е отхвърлен.
На последното заседание по делото вчера като свидетели бяха разпитани двама бивши главни секретари на МВР Илия Илиев и Валентин Петров. Журналисти присъстваха на 30-ина минути от разпита на Петров, а после делото бе закрито заради секретна информация.
Петков и МВР не са покровителствали канали за амфетамини, каза Петров в кулоарите на съда. Той разказал за срещи на Ваньо Танов, бивш шеф на ГДБОП, а сега началник на митиниците, с Рот и Радо Темерута.
Петков заведе делото, след като се засегна от твърдения в "Новите демони", че имало писмо, в което се твърди, че е в "близки контакти" с Маргините. Ставало ясно още, че Петков бил разпоредил полицията да не контролира бизнеса на тогавашния областен управител на БСП Васил Антонов.

Стр. 6

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 30.09.2010

Атанас Панайотов е шеф на издателство "Черноризец Храбър" и притежател на марката със същото име. Той е категоричен, че Съюзът на издателите всяка година връчва традиционните призове за журналистика със същото име в противоречие със закона.
Спорът му със Съюза на издателите е още от 2002 година. Тогава с него се свързва Радомир Чолаков, адвокат на групировката ВАЦ, която е собственик на всекидневниците "Труд" и "24 часа". Чолаков се опитва да го убеди да преотстъпи марката "Черноризец Храбър", която в бъдеще да бъде използвана само за цепите на организацията. Панайотов притежава марката от 1995 година когато прави своето издателство и започва да публикува книги на Евтим Евтимов, Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Тъкмо Дамян Дамянов измисля името на издателството – "Черноризец Храбър".
Преди време Тошо Тошев кани Панайотов в кабинета си, където заедно със своя адвокат и много близък приятел Тодор Ненов му предлагат споразумение от 10 000 лева за преотстъпване на правата върху името. Издателят се съгласява, като в деня на подписването сумата изведнъж се намалява наполовина. Той отхвърля офертата.
След което завежда дело. Отговорът на Съюза на издателите е контрадело, което губи на най-висша инстанция – във Върховния административен съд.
Изведнъж обаче се оказва, че Панайотов вече не е собственик на марката. "Адвокат Ненов отиде при Костадин Манев, шефа на Патентното ведомство и двамата се разбраха по топла линия да отменят притежаваната от мен марка. Интересното е, че отменят собствеността само в единия от класовете, в които съм я регистрирал и който пречи за провеждането на церемонията за наградите"^ разказва Атанас Панайотов.
Когато установява, че вече не е собственик на марката, издателят търси отговорност от Патентното ведомство. Оттам му заявяват, че не го били открили и затова не е уведомен. По съвет на адвоката си Наталия Бошна-кова Панайотов обжалва решението.
В този момент Тошо Тошев, Венелина Гочева и Радомир Чолаков започват да твърдят, че за първи път се сблъскват с казуса на Панайотов и никога не са знаели за негови претенции. На масата за преговори главният редактор на "24 часа" споделя колко бедна организация е Съюзът на издателите и едва ли не със собствени средства финансират церемонията. Тошо Тошев отново му предлага 5000 лева с думите: "Ето, Наско, от джоба си ще ги извадя". Ядосаният Панайотов отговаря, че е запознат с финансовото състояние на съюза и няма да се подложи на подобно унижение. Отново се стига до дело в Софийския градски съд което съдия Ивайло Младенов гледа цели шест години. Накрая постановява, че раздаването на награди в никакъв случай не противоречи на търговския закон, а Съюзът на издателите не печелел от церемонията. "Това ми изглежда абсурдно, защото всяка година това мероприятие има поне двадесет спонсори, които редовно наливат в касичката. Публикува реклами във вестниците в замяна на своята щедрост. Всеки може да пресметне каква част от парите отиват за провеждане на събитието в Народния театър и каква – в джобовете на онези, които нямат 10 000 лева да ми дадат за да им отстъпя името", споделя Панайотов.
Той твърди, че и скулпторът Васил Маргаритов, изработил първоначалния вариант на статуетката, също е в тежък конфликт със съюза. "Те отказаха да му платят за труда, а ставаше въпрос за някакви 600-700 лева. На втората година престанаха да раздават неговата скулптура, но именно тя е регистрираната в съда.
Пак питам – как така Съюзът на издателите е дружество с идеална цел, като печели толкова много от спонсорство?"
Въпреки дългата съдебна одисея Атанас Панайотов не се отказва да търси правата си. Сега предстои да обжалва отново решението на Софийския градски съд.

Стр. 18-19

в. Show | 29.09.2010

Журналистът Иван Гарелов беше поканен за водещ на "Байландо", но отказа на продуцентите на предаването. След първия съдебен сблъсък между Мистър "Панорама" и Нова телевизия, когато беше отстранен от шефския пост на Новини и актуални предавания, той отново съди медията заради обида от предаването "Господари на ефира".
Днес Гарелов прави безпощадна дисекция на политиците и медиите пред "ШОУ.

- Новият сезон по телевизиите започна с програми, посветени на хора и деца с физически проблеми – "Байландо" и "Великолепната шесторка". Смятате ли. че тази тематика може да е обект на шоу?

- Точно когато започнаха тези програми, се получи потресаващото съобщение, че 283 деца са починали в домове. На фона на бодряшкото отчитане какво сме направили, жестоката истината е съвсем друга. Затова възприемам тези предавания като много позьорски. Ако в България едно дете е умряло от недоглеждане, ние сме за убиване. Затова мисля, че грижата за децата не трябва да е обект на конкуренция, на рейтинги, на търсене на публики. Не може да се търси с това рейтинг. Цинично е. Не може с това да се състезават. Има фалш в цялата тази работа.

- Изтече информация, че вие също сте бил канен за водещ на "Байландо". Вярно ли е?

- От продуцентската къща, която прави предаването, ме поканиха за водещ. Аз им отказах Веднага.

- Защо?

- По три причини. Едната бе, че ми предложиха заплащане, с което щеше да е по-добре да водя без пари. Падаше се по 200-250 лв. на вечер, при положение че за 3 месеца трябва да се откъснеш от всичко. Просто нямам това свободно време. И понеже те са хора, които разбират само езика на парите, аз им посочих тази причина. Но има още две. Едната е, че имам други идеи и планове и това щеше да ми попречи. И третата е, че нямам доверие на екипа на "Биг брадър", че ще успее да направи нещо позитивно, без да завъртят интриги и конфликти. Лошото беше, че след като им отказах, те пуснаха по медиите, че Гарелов се натискал, имал мерак да води и т.н. Напълно ме възмути това, че си правят реклама на мой гръб. И не бих споменал пред никого, че сме имали разговори, защото това е конфиденциално, ако те не го бяха разгласили.

- Имате стар конфликт с Нова телевизия. Съдихте се с нея. Изгладиха ли се вече отношенията ви?

- Този стар конфликт не пречи на нашите отношения. Ако всичко друго беше наред, щях да приема предложението. Аз подадох жалба в Комисията по етика в СЕМ, която се произнесе, че аз съм несправедливо засегнат. Става дума за предаването "Господари на ефира", което искаше да ми връчи "Златен скункс" заради това, че са спрели предаването "Вот на доверие" по bTV. Те се държаха много грубо – удряха по колата ми, не ми позволяваха да тръгна, бяха агресивни, просто се чувствах като човек, нападнат на улицата. Само че ние с Нова телевизия имаме споразумение от предишния път, в който ги съдих. Когато видяха, че ще ги осъдя, те поискаха да запишем в споразумението, че ако някой засегне, или обиди честта на другия, му дължи 50 000 долара. И аз заявих, че те са ме обидили и ги дадох на съд заради това, че нарушават нашето споразумение. Първата инстанция потвърди моето искане, втората го отмени и сега делото е на трета инстанция. Първия път бях подал иск само за 15 000 долара, тъй като нямах достатъчно пари да внеса по иска, но докато чаках, събрах парите и сега подавам за 50-те хиляди.

- А като сравнявате старта на двете благотворителни шоупрограми по BTV и по Нова телевизия, каква е оценката ви в чисто телевизионен план?

- Чисто телевизионно всичко изглежда много по-вяло от предишен път. Бях поразен от това, че много хора просто не могат да пеят. Маргарита Михнева например винаги е претендирала, че е певица. Като станеше дума за това, винаги изпяваше една македонска песен, и то перфектно, но се оказа, че тя просто не може да пее. Иво Инджев изобщо не може да пее, както и Тони Радичев. Във "Великолепната шесторка" имаме едно прерутинирано водене на Ани Салич, много е над нещата. Рутинно е и воденето на Жоро Мамалев в "Байландо" – той не си знае текстовете, отиграва ги просто ей така. Затова не съм удовлетворен професионално и започва да ми става досадно, че се въртят едни и същи неща по едно и също време с един и с ъщ фалшив патос, с една и съща мелодрама, която вече минава границите на добрия вкус.

- След като БНТ се сдоби с ново ръководство, се чу. че може да се върнете там. Водите ли такива разговори?

- В БНТ са много заети хора. Там заседават от сутрин до вечер. С предишното ръководство се води някакъв разговор. Сега има такъв разговор и с новото.

- Вие продължавате ли да гледате телевизия?

- Избирателно. Гледам новини, едно-две политически предавания, защото повечето ме дразнят, хващам по нещо от сутрешните блокове, гледам международни спортни състезания и хубав филм, ако има. Риалити шоу не гледам, не ме интересува. От цялото съществуване на "Биг брадър" съм гледал общо 7 минути – първото влизане на участниците и малко от "ВИП брадър", когато участваше Емо Кошлуков, Аня Пенчева и една от сестрите в Либия, но те страшно се изложиха.

- А как ще коментирате това, че в началото политиците се дърпаха да участват в такива предавания, а сега с удоволствие пеят, танцуват и изобщо се държат като шоу мен и?

- Такъв е животът. Те си имат някакви "интелигентни" съветници, които им казват, че това са гледаните предавания и е хубаво да се появяват там. Така Сергей Станишев се появяваше в "Комиците", Елена Йончева пък танцува и тогава мe разиграха фарс, защото Вече не бяха заедно.
Аз много уважавам Елена, тя е мой кадър, но да мамиш хората, за да правиш пиар на един партиен лидер, беше много нечестно. Видях и Иван Костов да лази в едно предаване – този авторитетен човек се мъчеше да бъде артистичен и се проснал на пода в студиото и правеше лицеви опори. Комична гледка!

- А изпитвате ли вътрешно удовлетворение, че след 37 години съществуване "Панорама" тъй и не се промени от времето, когато вие бяхте неин автор и лице?

- Схемата на "Панорама" е схемата на прехода, която вече е изчерпана. И не е важно кой води такова предаване. Лично аз не бих водил вече тази "Панорама".

- След толкова години в медиите как според вас свършва медийният комфорт за властта?

- Това обикновено става на втората година от управлението – надеждите на хората се изчерпват и те стават по-критични, премиерите се затварят в себе си, заобикалят се със съветници, които започват да ги зомбират. При сегашното правителство обаче всичко се развива по-бързо, защото сме в криза и решенията трябва да се вземат много бързо и бързо се вижда кой какво може. За една година всичко е ясно. Но положителното е, че Борисов има животински инстинкт за нещата, които са в негова вреда, и успява много навреме да реагира. Затова ако сега направи голям ремонт на кабинета, ще постигне големи плюсове, отстранявайки хората, които му носят негативи. Защото не е възможно този министър с перчемчето – Трайков, да отговаря и за икономика, и за енергетика, и за туризъм, а сега се е заел и с "формула Г. Минусът на премиера обаче е, че той се нагърбва да решава всичко, а министрите нямат самостоятелност да провеждат собствена политика, гледат да му се харесат, а когато сбъркат, стоят като насрано дете, а Бойко пристига като Батман и оправя нещата. Но това, че се е превърнал в многоръкото божество Шива, видимо го уморява и това вече се забелязва -проявява изнервеност, видимо остаря, попрегърби се. Напрежението започва да му личи.

Стр. 26