БНР, Неделя 150 | 2010-04-25
Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150.
Posted in PR&Media News
Tags: Александър Кашъмов, БНР, Вестник "Монитор", Вестник "Телеграф", Вестник "Уикенд", Галя Прокопиева, Делян Пеевски, Нова българска медийна група, Съюз на издателите в България, Телевизия bbt, Телевизия TV7
Под ново име и с друг начин на разпространение ще се появи на 22 януари Про.БГ. На този ден тя ще тръгне като "Би Ти Ви Екшън", а от началото на декември вече не се излъчва ефирно, а само по кабел и сателит.
