www.aej-bulgaria.org I 04.03.2015г.

Набират се номинации за наградите  Osborn Elliott Prize for Excellence in Journalism, които отличават качествената журналистика посветена на темата за Азия. Според определението на организаторите от Asia Society тематичния фокус обхваща всички държави на изток от Иран, включително Австралия и Нова Зеландия. Арабските страни не са включени в заданието. Голямата награда в конкурса е в размер 10 хил. долара. Приемат се номинации на материали, които са публикувани на английски език, а крайният срок за участие е 15 март. Повече информация за изискванията към участниците ще намерите тук.

Оригинална публикация

в. Сега | 21.06.2011

Почти 70 журналисти са излезли в принудително изгнание само за последните 12 месеца. Повече от половината идват от обичайните заподозрени страни – Иран и Куба. Това показва ново изследване на Комитета за защита на журналистите. 18 репортери са избягали от Иран, където се води 2-годишна безмилостна битка срещу независимата преса. Куба, където журналистите се освобождават от затвора само за да бъдат изгонени от страната, се отчита със същия брой изгнаници от медиите.
Кубинският репортер Виктор Роландо Аройо Кармона, който днес живее в Испания, описва с една дума живота в изгнание: "Чистилище". Кармона не е на възраст за такива авантюри – на 59 г. той е прекарал над 7 г. в затвора по недоказани обвинения. Излиза оттам миналия септември с разбито здраве, заради което приема офертата от властите "свобода срещу изгнание". Любопитното в случая е, че журналистът е освободен заедно с над 50 политически затворници, сред които и много негови колеги по силата на договорка с католическата църква и испанското правителство. Хавана обаче налага висока цена на групата – всички трябва веднага да напуснат Куба и да заминат за Испания. Семействата им имат не повече от 2 часа да си съберат багажа, преди да ги изпратят във военен лагер и оттам да ги натоварят на самолета.
Затворът или заплахата от затвор е водеща причина за бягство от родината – 82% от случаите в периода 1 юни 2010 – 31 май 2011 г. се дължат на това. Други 15% от журналистите бягат след физически атаки или заплахи за насилие. Продължителен тормоз, включително чести разпити и следене, са изпратили 3% от репортерите в изгнание.
649 журналисти са били принудени да бягат от насилие, затвор и тормоз далеч от родината си от 2001 г. досега, отчита Комитетът за защита на журналистите. Мнозинството от тези хора – 91%, все още не могат да се завърнат у дома. Половината от изгнаниците идват от 5 страни – Етиопия, Иран, Сомалия, Ирак и Зимбабве. За втора поредна година Иран се радва на съмнителната чест да е начело на класацията. Репресиите срещу журналистите там започнаха след оспорваните избори през 2009 г. Само през 2010 г. от страната избягаха 29 редактори, репортери и фотографи. А за 10 г. в редиците на изгнаниците са влезли 66 журналисти. Само в Етиопия и Сомалия са повече. Макар да не се споменава в това изследване, видно място в докладите на неправителствените организации в областта на медиите е и Китай, който е наравно с Иран по журналисти, хвърлени в затвора.
Къде другаде журналистическата професия включва подобни рискове? Най-малко двама сирийски репортери са били принудени да бягат в чужбина от опитите на секретните служби да ги докопат заради репортажи по размириците. Трима са напуснали Пакистан, където физическото насилие срещу журналисти е в реда на нещата. В Шри Ланка комитетът говори направо за преселение на репортери в последните години, но този път страната са напуснали само двама.
Законово изгнанието не е като да хванеш самолета и да заминеш на екскурзия. Журналисти, бягащи от репресии в родината си, имат право на убежище в други страни, но за целта трябва да се сдобият с валидна виза за тях – мисия почти невъзможна.

Стр. 14

Оригинална публикация

в. Монитор | 21.02.2011

Германският външен министър Гидо Вестервеле, който вечерта в събота пристигна в Иран, замина обратно за Германия заедно с двамата германски журналисти, които бяха освободени от ареста. Преди да отлети с правителствения самолет, Вестервеле разговаря с високопоставени ирански лидери включително с президента Махмуд Ахмадинеджад. Маркус Хелвиг и Йенс Кох бяха арестувани на 10 октомври, защото пристигнали в Иран с туристически визи, но възнамерявали да интервюират сина на иранката Сакине Мохамади-Аштиани, осъдена на смърт за прелюбодейство и съучастничество в убийството на съпруга си.

Стр. 32