Proximity Sofia | 22.06.2016

Samsung Electronics обяви, че най-широко разпространената система за мобилни разплащания Samsung Pay бе успешно представена на три нови пазара, в три различни континента, за три седмици. Новите пазари включват:

•       Испания, първият европейски пазар, в който услугата е налична
•       Сингапур – първият в района на Югоизточна Азия и
•       Австралия, първият пазар в региона на Океания

Навлизането в тези три нови пазара бележи много важен момент в глобалното разпространение на услугата, което за тази година предвижда Бразилия, Канада и Обединеното Кралство.

 „Динамичното развитие на Samsung Pay ни приближава все повече към един свят без портфейли“, заяви Инджонг Рий, главен технически директор и изпълнителен вицепрезидент на „Software and Services“, Mobile Communications Business, Samsung Electronics. „Това, което потребителите търсят в едно мобилно решение за разплащане е удобство, сигурност и лесно използване и новите пазари, в които Samsung Pay навлиза, показват че ние осигуряваме още по-бързо и лесно изживяване на по-широк от глобални потребители“.

Нарастваща екосистема и използване
Samsung Pay се фокусира върху по-широко използване на услугата от потребителите и разширяване на партньорската екосистема. От своя старт преди по-малко от година, в Южна Корея услугата е обработила транзакции за повече от 1 милиард долара, което показва, че все повече стават потребителите, които я използват и демонстрира своята позиция на предпочитана услуга за извършване на сигурни и удобни разплащания.*

От навлизането в САЩ през септември 2015 г. с четири банки и подкрепа за разплащания с кредитни, дебитни и собствени марки кредитни карти, Samsung Pay вече се поддържа от 300 водещи и регионални банки и кредитни съюзи. Samsung Pay осигурява и услуги с добавена стойност, като карти за подарък (gift card) и програми за членство и лоялност. Повече от 110 търговци на едро са се включили в програмата Gift Card, докато над 140 търговци на дребно участват в програмата за лоялност и членски карти.

Повече от разплащателна услуга
Samsung наскоро обяви партньорство със Citi за Азиатско-Тихоокеанския регион и Ant Financial Services Group, компанията майка на Alipay, в Китай. Тези партньорства ще засилят съвместимостта на Samsung Pay с разплащателните мрежи и банки и ще предоставят избор и гъвкавост за потребителите на услугата.

Samsung Pay, сигурна и лесна за употреба мобилна разплащателна услуга, може да бъде използвана за покупки почти навсякъде, където приемат карти.

•       ПРАКТИЧНОСТ – За да направят разплащане със Samsung Pay, потребителите трябва просто да плъзнат пръст по екрана на техния Galaxy смартфон, съвместим с услугата, да сканират техния пръстов отпечатък и да платят.
•       СИГУРНОСТ – Samsung Pay използва три различни нива на гарантирана сигурност на разплащанията: пръстова идентификация, токанизация за криптиране на картовите данни и Samsung KNOX, платформа за сигурност от висок клас.
•       ДОСТЪПНОСТ** – Samsung Pay използва технологиите Magnetic Secure Transmission (MST) и Near Field Communication (NFC), което позволява на потребителите да плащат от всяка локация, където покупките могат да бъдат направени с безконтактна или дебитна карта.

В допълнение, Samsung Pay продължава да се развива и разширява обхвата на своите услуги, като предлага на американските потребители поддръжка на карти за подарък, членство и лоялност. По този начин те имат лесен и директен достъп до техните спестявания, награди и други оферти чрез смартфоните Galaxy. Потребителите на други глобални пазари могат да очакват скоро допълнителни услуги с добавена стойност, които ще им позволят да извършват много повече от само разплащания.

Услугата Samsung Pay се поддържа от избрани устройства от гамата Galaxy, включително новите Galaxy S7 и S7 edge, S6 edge+, Note 5, както и Galaxy A5, A7 и A9.

* Samsung Pay стартира през август 2015 г. в Южна Корея, а в САЩ – през септември 2015 г.

**Наличността почти навсякъде е базирана на съвместимостта на Samsung Pay с MST и/или NFC терминали за разплащания, като някои от тях поддържат услугата само след актуализация на софтуера. Samsung Pay ще бъде налична за потребителите на Galaxy S6 и S6 Edge в мрежата на Telstra. Samsung Pay се поддържа ексклузивно от избрани смартфони от гамата Galaxy и е налична за всички участващи мрежи за разплащане, банки и търговци на едро. Наличността може да варира, моля проверете за актуална информация.

За Samsung Electronics Co. Ltd.
Samsung Electronics Co. Ltd. вдъхновява света и оформя бъдещето с трансформиращи идеи и технологии, преобразявайки света на телевизорите, смартфоните, носимите устройства, таблетите, фотоапаратите, дигиталните уреди, принтерите, медицинското оборудване, мрежовите системи и полупроводници и LED решенията. Водещи сме и в пространството на Internet of Things с отворената платформа SmartThings, широко портфолио от умни устройства и проактивно сътрудничество с различни индустрии. За нас работят 319 000 души в 84 страни с годишни продажби от US $196 милиарда. За да откриете повече, моля, посетете нашия официален информационен сайт news.samsung.com.

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 04.03.2015г.

Набират се номинации за наградите  Osborn Elliott Prize for Excellence in Journalism, които отличават качествената журналистика посветена на темата за Азия. Според определението на организаторите от Asia Society тематичния фокус обхваща всички държави на изток от Иран, включително Австралия и Нова Зеландия. Арабските страни не са включени в заданието. Голямата награда в конкурса е в размер 10 хил. долара. Приемат се номинации на материали, които са публикувани на английски език, а крайният срок за участие е 15 март. Повече информация за изискванията към участниците ще намерите тук.

Оригинална публикация

www.economy.bg I 26.01.2015г.

Доверието във всички институции е достигнало най-ниското си ниво от началото на Голямата рецесия през 2009. Това показват резултатите от годишното проучване на Edelman Trust Barometer 2015. Доверието в правителството, бизнеса, медиите и неправителствените организации сред населението е под 50% в 2/3 от страните, в това число САЩ, Великобритания, Германия и Япония. В половината от изследваните страни нивата на доверие сред информираните публики са спаднали под 50%.
 

Тази година бележи края на възстановяването на доверието в бизнеса, тъй като регистрира спад в две трети от пазарите и сега е под 50% в 14 страни. Това е най-ниският резултат от 2008 насам.

Най-големите спадове са отбелязани в Канада (с 15 пункта до 47%), Германия (с 12 пункта до 45%), Австралия (с 11 пункта до 48%) и Сингапур (с 10 пункта до 61%). Това е силно подчертано от спадове на доверието в смятаната за непробиваема технологична индустрия. Въпреки че все още се ползва с най-високо доверие спрямо останалите индустрии, тя бележи спад в повечето страни за първи път.

Ниското доверие в изпълнителния директор като надежден говорител продължава за трета поредна година, с нива от 31% в развитите държави. В световен мащаб, изпълнителните директори (43%) и държавните служители (38%) продължават да бъдат най-малко достоверни източници на информация, изоставайки далеч зад академични или бизнес експерти (70%) или „човекът като мен” (63%). В развиващия се свят, достоверността на изпълнителния директор е с 30 пункта по-висок и достига 61%.

Данните от изследването показват още, че правителството остава институцията с най-малко доверие за четвърта поредна година, с нива под 50% в 19 от 27 държави, включително САЩ (41%), Великобритания (43%) и Япония (40%).

Медиите като институция не се ползват с доверие в 60% от страните и за първи път онлайн търсачките са по-надежден източник на информация за новини с общ характер и информация (64%), отколкото традиционните медии (62%).

Доверието в неправителствените организации регистрира спад за втора поредна година, но остава на най-високо ниво спрямо бизнеса и правителството. В 19 от 27 страни, доверието в неправителствения сектор пада или остава на същото ниво от предходната година с драматични спадове във Великобритания (16 пункта) и Китай (12 пункта).

Има осезаем ефект от доверието. Близо две трети (63%) от анкетираните отказват да купуват продукти или услуги от компании, на които не вярват, а 58% ги критикуват пред приятел или колега. От друга страна, 80% избират да купуват продукти от компании, на които се доверяват, а 68% ги препоръчват на приятел.

По-голяма част от анкетираните (81%) вярват, че всяка компания може да предприеме конкретни действия, които да повишат печалбите й, но и едновременно с това да подобрят икономическите и социални условия в общността, в която оперира. Три четвърти (75%) смятат, че една компания може да бъде по-печеливша, като намира начини за решаване на социални и обществени проблеми.

Оригинална публикация

в. Дума | 25.07.2011

Управляващото мнозинство в Австралия обсъжда възможността ползването на фейсбук да е забранено за определена възрастова група. Според готвените законови поправки непълнолетните няма да могат да ползват социалната мрежа. Правосъдният министър Робърт Маклийланд съобщи, че работата върху законопроекта започнала заради многото жалби на родители, че липсата на възрастови ограничения в ползването на сайта вреди на децата им. Работният вариант на законопроекта предвижда фейсбук да бъде забранен до 18-годишна възраст. Родителите обаче ще могат да разрешават на децата си да влизат в сайта само при определени случаи. Почти половината от населението на Австралия използва социалната услуга – от 22 милиона австралийци 10 милиона посочват, че имат регистрация в мрежата.

Стр. 5