Новите заплахи пред киберсигурността през лятото на 2026 година

Киберсигурността навлиза в нова фаза, в която към традиционните заплахи като фишинг атаки, зловреден софтуер и ransomware се добавят и редица нови, под влияние на изкуствения интелект. Като все по-сериозен риск за компаниите се налагат фалшивото усещане за защитеност, формалното покриване на изисквания за съответствие, слабата координация при инциденти и културата „на нас няма да ни се случи“. Именно тези организационни и управленски слабости могат да превърнат дори добре оборудвани компании в уязвими мишени.

Според Анжела Дамянова, Cybersecurity Pre-sales в Syscom, една от най-опасните илюзии в киберсигурността днес е, че внедрените решения, политиките и покритите изисквания автоматично означават реална защита. „Много организации смятат, че ако имат внедрени решения, политики и покрити изисквания за съответствие, това ги прави реално защитени. В действителност compliance е важна основа, но не е гаранция за оперативна устойчивост“, убедена е Дамянова.

По думите ѝ да бъдеш compliant (в съответствие) означава, че си покрил определен стандарт или регулаторна рамка към даден момент. Да бъдеш защитен обаче означава нещо много повече – да можеш да разпознаеш, ограничиш и управляваш реална атака в динамична среда.

„Още по-рискова е увереността, че ще реагираме навреме. Реакцията навреме не се случва спонтанно в деня на инцидента. Тя е резултат от предварително изградени процеси, ясни роли, наблюдение, тествани сценарии и хора, които знаят какво да правят под напрежение“, добавя експертката. Тя подчертава, че в киберсигурността най-големият риск често не е липсата на технология, а фалшивото усещане за контрол. Затова, според нея, добрата киберсигурност не започва с въпроса „какво имаме внедрено“, а с много по-неудобния въпрос „какво ще се случи, ако утре бъдем атакувани“.

При инцидент първо се проваля координацията

Един от критичните проблеми при реална кибератака е липсата на ясна връзка между технология, хора, процеси и управление. Според Дамянова, когато една организация бъде атакувана, най-често първо се проваля координацията между тези елементи.

„При реален инцидент технологията може да подаде сигнал, но ако няма яснота кой го оценява, кой взема решение, кой комуникира с бизнеса, кой изолира засегнатата среда и кой носи отговорност за следващата стъпка, организацията губи ценно време. А при киберинцидент времето е един от най-критичните ресурси“, казва тя.

Тя допълва, че хората обикновено не се провалят, защото не искат да реагират правилно, а защото не са поставени в условия да го направят. Това се случва, когато не са подготвени, когато процесите съществуват само формално или когато управлението не е превърнало сигурността в реален бизнес приоритет. „Първият пробив често е управленски и организационен, а не чисто технологичен. Технологиите са необходими, но сами по себе си не изграждат готовност“, посочва още Дамянова.

Малкият и средният бизнес вече не е „твърде малък“, за да бъде атакуван

Една от най-важните промени в средата за киберсигурност е, че малките и средните компании вече не могат да разчитат на мащаба си като форма на защита. Автоматизацията на атаките прави уязвими всички организации, независимо от размера им.

„Неудобната истина е, че малкият и средният бизнес вече не е твърде малък, за да бъде атакуван“, категорична е Дамянова. Според нея много компании продължават да мислят за киберсигурността като за проблем основно на големите организации, банките, държавната администрация или критичната инфраструктура. Реалността обаче е различна.

„Днес атаките са силно автоматизирани, мащабируеми и често не започват с въпроса коя е най-голямата компания, а къде има уязвимост“, добавя тя.

За малкия и средния бизнес рискът може да бъде дори по-остър, защото един сериозен инцидент може да доведе до спиране на работа, загуба на данни, нарушено доверие на клиенти, риск от неизпълнение на договори и директни финансови щети.

Подходът

Експертите са категорични, че добрата киберсигурност не означава непременно огромни инвестиции от първия ден, а започва с разумен и приоритизиран подход – базова хигиена, защита на идентичности и достъпи, резервни копия, наблюдение, ясни процеси за реакция, обучение на хората и избор на партньор според реалния риск, а не според модата на пазара.

Киберсигурността не трябва само да изглежда добре

Друга тревожна тенденция е изграждането на киберсигурност, която изглежда убедително пред клиенти, партньори и регулатори, но не издържа при първия реален инцидент. „Такава тенденция има, особено когато киберсигурността се разглежда основно като репутационен или търговски аргумент, а не като реална способност на организацията да реагира и да остане устойчива на заплахи“, коментира Дамянова.

По думите ѝ много компании могат да покажат политики, сертификати, решения, презентации и формални процеси. Истинската готовност обаче се вижда в първите минути на реакцията – в яснотата на ролите, в навременното интерпретиране на сигналите и в способността на екипите да следват план, който е предварително тестван, а не само описан.

„Киберсигурността, която изглежда добре отвън, но не издържа при инцидент, обикновено страда от три проблема: фокус върху формата вместо върху готовността, недостатъчна интеграция между решенията и липса на реална управленска ангажираност“, допълва тя.

Според нея добрата киберсигурност трябва да бъде едновременно видима и проверима. Видима, защото клиентите, партньорите и регулаторите очакват сигурна среда. Проверима, защото доверието не се защитава с намерения, а с работещи решения, ясни процеси и реална способност за реакция.

Културата „на нас няма да ни се случи“ обезсмисля защитата

Темата за киберсигурността не е само технологична, но и културна, смята Антон Пулийски, Community Manager на КиберКЛУБ. Според него липсата на технологии е сериозен проблем, но не е най-големият.

„Много по-опасно е, когато организацията изобщо не приема риска като реален. Тогава проблемът не е само технически, а мисловен и управленски“, коментира Пулийски.

По думите му културата „на нас няма да ни се случи“ води до отлагане на решения, подценяване на сигналите, формални обучения, слаба дисциплина при достъпите и липса на готовност за реакция. „Тя създава среда, в която киберсигурността се възприема като разход, неудобство или нещо, което ще се решава, когато стане проблем. А в тази област моментът, в който проблемът вече е видим, често е моментът, в който щетата вече е започнала“, допълва той.

Пулийски е уверен, че тук идва ролята на общността на КиберКЛУБ – да превежда киберсигурността от езика на страха и сложността към езика на осъзнатостта, навиците и споделената отговорност. „Технологиите са необходими, но те не могат да компенсират напълно липсата на култура, внимание и управленска зрялост“, казва той.

Според него, киберсигурността не се изгражда от един участник, една организация или едно решение. Необходима е по-широка екосистема от общности, технологични партньори, експерти, бизнес, институции и хората, които ежедневно използват дигиталната среда.

„Технологичният дефицит отслабва защитата, но културата „на нас няма да ни се случи“ я обезсмисля. Тя пречи на организацията изобщо да започне да изгражда реална киберустойчивост“, добавя Пулийски.

Bulgaria Cyber Community организира събитие за маркетинг в киберсигурността и изграждане на личен бранд

Как се изгражда доверие в индустрия, в която доверието е най-ценният актив? Как специалистите и компаниите в сферата на киберсигурността могат да комуникират по-ефективно и да изградят разпознаваемо професионално присъствие?

На тези въпроси ще даде отговор юнското издание на Cyber Cafe на 4 юни, четвъртък, от 18:15ч в Сирма. Cyber Cafe е безплатната поредица от събития на Bulgaria Cyber Community, която събира професионалисти, ентусиасти и експерти от сферата на киберсигурността.

Темата на предстоящото събитие е „Маркетинга в киберсигурността – Как се продава киберсигурност?”, а фокусът ще бъде върху комуникацията, потребителското поведение и изграждането на доверие в една от най-динамично развиващите се индустрии в света.

Участниците ще имат възможност да научат повече за потребителските нагласи и психологията в сферата на киберсигурността; най-ефективните комуникационни канали и маркетинг техники; рекламните формати, които работят най-добре за сферата; изграждането на личен бранд и професионално присъствие в LinkedIn и социалните мрежи; представянето на сложни технически теми по достъпен и въздействащ начин.

Лектор на събитието ще бъде Даниел Марков – експерт с над 10 години опит в дигиталния и performance маркетинг. През кариерата си той е работил с редица водещи B2B и B2C компании. Освен практикуващ специалист, Даниел е и преподавател по маркетинг в Нов български университет и Международното висше бизнес училище.

Събитието е насочено както към специалисти по киберсигурност, така и към предприемачи, маркетинг професионалисти и всички, които искат да развият своето професионално присъствие и експертиза в индустрията.

Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация поради ограничения брой места: https://www.eventbrite.com/e/cyber-cafe-marketing-in-cybersecurity-tickets-1989776321541?aff=oddtdtcreator

Контролът на дигиталната идентичност – скритото оръжие за киберсигурност

Автоматизирането на дигиталните идентичности може значително да повиши киберсигурността на една компания, да повиши прилагането на вътрешните процедури и да помогне на всяка организация със съответствието й към изискванията на новата Евродиректива NIS2. Ако до скоро това бяха софтуерни решения, приложими само за големи корпорации – то българската компания IDVKM с дългогодишен опит в управлението на дигитални идентичности – вече предлага Owl IDM – решение и за по-малки фирми.

На 28 май 2026 в София на специално събитие, насочено към бизнеса, консултантската компания IDVKM представи ново софтуерно решение за автоматизиран контрол на дигиталните идентичности на служители и доставчици в една компания, което е приложимо дори и за дружества от само 50 човека. Owl IDM е изцяло провокиранo от нуждите на бизнеса и позволява интеграция със съществуващата софтуерна среда, предлага интуитивен потребителски интерфейс и вградени възможности за отчетност. Решението оптимизира целия жизнен цикъл на идентичностите — от назначаване и одобрения до преглед на достъпи и разделение на задълженията“ (Segregation of Duties)— като същевременно подпомага организациите да отговарят на регулаторни изисквания като NIS2 и DORA. Иновативната стойност на Owl IDM бе оценена с трето място в INNOVISION IN CYBERSECURITY , подчертавайки добавената стойност на решението, което повишават сигурността, устойчивостта и доверието в дигиталните иновации.

Много фирми са изправени пред безпрецедентен натиск по три вектора-  съвместимост с регулации, киберсигурност, както и автоматизация и дигитализация на бизнеса. Вече дори доста по-малки фирми (в сегмента 50-1500 човека) се налага да въведат мерки и да докажат съсместимост с NIS2 както пред закона, така и по-спешно – пред своите клиенти, защото попадат в тяхната верига на доставки. Това се случва в контекста на бързо променяща се среда, в която статистиката показва, че над 80 процента от кибератаките са през съществуващи реални акаунти (Identity Based). Чрез Owl IDM се автоматизират нивата на достъп и проследяемостта кой какви права е имал, като това подпомага цялостната дигиталната трансформация и устойчив растеж на дадената компания.

Системите за дигитална идентичност позволяват отчетност, показваща кои служители и кои доставчици до какво имат достъп. Той е ограничен във времето на договора, одобрен е от компетентното, носещо отговорност лице, и е само до необходимата информация. Достъп се дава както на реални хора – служители или доставчици, така и на т.н. нечовешки идентичности, набиращи популярност (системни акаунти, AI агенти и пр). Това помага както вътрешно на мениджмънта за проследяване, така и при външен одит

Удостоверяването на идентичността и проследяването нивата на достъп са важни аспекти както от гледна точка на евродирективите, така и за дигитализацията и ефективността на бизнес процесите в постоянно променящата се дигитална среда.

Tревожни данни за киберсигурността: 70% ръст на атаките и нова ера на „хуманоидните“ ботове

Автоматизираните ботове, кражбата на съдържание (content scraping) и защитата на конкурентното предимство на бизнеса в дигиталната среда бяха във фокуса на събитие, организирано от interworks.cloud (by balkansworks) в партньорство с компанията за уеб сигурност Blackwall. Експертите предупредиха, че през 2025 г. кибератаките са отбелязали ръст от 70% спрямо предходната година.

Голямата промяна: Повече ботове, отколкото хора

Според най-новите данни, 51% от целия интернет трафик през 2024 г. е генериран от ботове. Участниците в срещата, която се проведе на 28 май в София, обсъдиха класификацията на ботовете като „добри“ и „лоши“. Докато „добрите“ (като тези на онлайн търсачките и дигиталните асистенти) са жизненоважни за бизнеса, „лошите“ ботове често служат като първа вълна на координирана атака за откриване на уязвимости.

Новото предизвикателство: „Хуманоидни“ ботове и AI

Иван Дудин от Balkansworks.cloud подчерта, че благодарение на развитието на AI агентите, ботовете са станали изключително „хуманоидни“ в поведението си. Те успешно симулират човешки действия, като например движение на мишката, което прави традиционните защити като CAPTCHA все по-неефективни. Това затруднява дори специалистите по сигурност в преценката дали даден процес е легитимен бизнес акт или целенасочена атака.

Експертите подчертаха, че еволюцията на изкуствения интелект е превърнала автоматизираните заплахи в „хуманоидни“ инструменти за саботаж, които атакуват директно жизнеспособността на медиите и онлайн бизнеса чрез следните методи:

  • Кражба на съдържание (Content Scraping):Автоматизирани ботове могат да копират уникално съдържание само 2 до 3 секунди след неговото публикуване, пренасяйки го в „сателитни“ сайтове.
  • Източване на рекламни бюджети:Ботовете генерират фалшиви кликове върху реклами, което води до реални финансови загуби за компаниите.
  • Изпразване на складове“ в електронната търговия:Около 30% от онлайн магазините страдат от ботове, които пълнят количките с продукти, без да финализират поръчката. Това блокира наличностите и пречи на реалните клиенти да пазаруват.

Решението

Специализираната в сферата на уеб сигурността компания Blackwall предлага иновативна платформа, която функционира като обратно прокси (reverse proxy) с минимално забавяне на трафика. Системата позволява на бизнеса да извършва мониторинг на посетителите си  в реално време и да блокира злонамерения трафик. Платформата е по-лесна за внедряване и по-достъпна за средни предприятия в сравнение с решения на редица технологични гиганти.

Комплексна защита с шест нива на отбрана

Решението на Blackwall предлага на бизнеса не само мониторинг, а и шест допълнителни нива на защита, включително: управление на бот трафика, предотвратяване на копирането на съдържание, L7 DDoS защита, защитна стена на ниво уеб приложение (WAF), кеширане на съдържание, SSL управление и други.

Системата функционира чрез невидима проверка без забавяне (Invisible Check), която не пречи на потребителското преживяване. Напротив – чрез блокирането на ботовете се намалява натоварването на сървърите, което води до повишена скорост на сайта и по-добра работа за реалните клиенти.

Целеви сектори и локално присъствие

Blackwall фокусира своите услуги върху критични сектори като електронна търговия, медии и блогове, SaaS приложения, здравеопазване и образователни платформи. Компанията вече има изградена структура в България, предлагайки лесна инсталация и достъпност за средни по размер предприятия.