Водещ: Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представя днес актуални резултати от наблюдението на медийната среда, както и промените в картата на медийните зависимости. Репортерката Светослава Кузманова, която ще проследи по-късно събитието сега е в студиото, за да проведем разговора с Николета Даскалова, която е от Фондация Медийна демокрация. Здравейте.
Николета Даскалова : Здравейте.
Репортер: Николета, може би да кажем в началото на какво се базират данните от днешните доклади, които ще представите, през юни, когато беше последното подобно изследване, беше наблюдавано основно пресата и 7 ежедневника, ако не бъркам?
Николета Даскалова : Точно така. Сега ще дадем нови данни за това какво се случва на терена на пресата, същите 7 ежедневници национални продължаваме да следим. Мониторинга обхваща не само пресата, обхваща и други медийни зони като новинарското пространство като цяло, това включва новинарски сайтове, издания на печатни електронни медии, информационни агенции, също така наблюдаваме и други издания като политическа блогосфера, като настроения на потребителите в социалните мрежи, лайфстайл медиите, жълта преса и т.н. Изобщо опитваме се да обхванем ..
Репортер: Шарен свят.
Николета Даскалова : Да, шарен свят, широк периметър. Да не говорим за медиите въобще, а по-диференцирано да …
Репортер: И конкретно в конкретни изводи от наблюдението, как изглеждат медиите?
Николета Даскалова : Да, да допълня само, че изводите и изобщо мониторинга е фокусиран преди всичко върху отношението медии-политика, базирано на изследване на медийно съдържание, медийни практики. Конкретни изводи – има тенденции, които продължават от началото на годината, всъщност и по-стари тенденции се затвърждават, има и някои нови неща. Една такава стара тенденция е запазването на силното гравитиране на медийно внимание, около фигурата на министър-председателя Бойко Борисов, съчетано с ясно изразена позитивно отношение към премиера. Същевременно обаче е налице една слаба тенденция на влошаване на медийния климат около Борисов. Отношението към него продължава да е със знак плюс, но е по-слабо положително в сравнение с миналата година и с последните 2 годиНи. Това е една силна тенденция, която наблюдаваме. Други нови тенденции – всъщност през последния месец оказа се, че политическия субект, който най-активно дава оценка в публичното пространство вече не е Бойко Борисов, а е опозиционната сила БСП, тоест налице е засилване на опозиционния глас през медиите.
Репортер: Наближават изборите просто.
Николета Даскалова : Наближават, това си личи много ясно, наближават изборите, наближават атаките, включително и популистките атаки. Нещо друго много характерно е изпадането от публичното пространство на бившия президент Първанов от медийното и новинарското пространство. Това е много ясно характерно и в пресата и в онлайн медиите. За сметка на това пък настоящия президент Плевнелиев се радва на изключително комфортна медийна среда, през годината той е политикът с най-висок медиен рейтинг. Не толкова отразяан, колкото Борисов, но по-положително отразяван, така да го кажа.
Репортер: Всъщност днес се очаква да говорите и за това как се променя медийния рейтинг на политическите фигури, кой губи и кой печели в годината преди изборите?
Николета Даскалова : Точно така, да.
Репортер: Е кой губи и кой печели?
Николета Даскалова : Както казах, един от ясно губещите е президента Първанов. Засега няма просто и тенденция да съдим,ч е той пък има някакви ясно изразени политически активи и експлоатирането на тези активи. Един от печелещите се оказва, че е Меглена Кунева, това е най-интересната и може би най-важната тенденция. Тя е свързана с отношението към Меглена Кунева. Сред някои издания е налице много отчетлив, много категоричен скок от негативно към позитивно отношение и това са преди всичко изданията на Медийна група България, "Труд" и "24 часа" имам предвид, на чиито страници Кунева вече е представена в положителна светлина и може да се каже, че г-жа Кунева преодолява медийния дискомфорт, който беше изключително характерен за нейното публично присъствие по време на кандидат-президентската кампания миналата година.
Репортер: Вие как обяснявате това? Или по-скоро държите да бъде чиста информация от наблюдение?
Николета Даскалова : Оказа се, че това е много ясна разделителна линия, по която минават медийните войни. Тоест напрежението между двата враждуващи издателски лагера, Нова българска медийна група от една страна и в частност изданието "Телеграф" и както Каза – "Труд" и "24 часа" от друга страна. Така че виждаме едно пренареждане на медийната шахматна дъска и някак си символ на това пренареждане се оказва Меглена Кунева.
Репортер: Регистрирал ли е вашия мониторинг някакво движение, някаква промяна в медийната среда в следствие на засиления интерес на Европа към начина, по който се случва медийната свобода в България, най-общо казано.
Николета Даскалова : Всъщност ако търсим засилване на критичност, на критични послания в медийната среда, те идват от 2 източника. Единия източник е както казахме, това е опозицията, която много популистки си прокарва път в медийното пространство, и другия глас, с по-чиста критика, ако мога така да кажа, това са гласове от европейски институции. Проблема е, че като че ли все още не се обръща достатъчно внимание, не се отговаря достатъчно интензивно, критиките, които идват от Европа. Тези критики са свързани преди всичко с проблеми с правосъдието, с борбата с корупцията, но така също и със свободата на словото и със свободата на самите медии. Изобщо това са мисии, заредени със силен критически потенциал, които могат да бъдат допълнително експлоатирани.
Репортер: Какво си мислите, когато вътрешния министър на една демократична държава започне да открива сценарии в задаването на журналистически въпроси и в тиражирането на отговора след това?
Николета Даскалова : Това е PR ход, няма как да го оценяваме по друг начин. Всеки има правото да се опитва да се представя в положителна светлина и да се опитва да управлява отношението към него. Въпроса е каква е реакцията и каква е реакцията на трибуната, която бива използвана като трибуна, тоест медиите.
Репортер: Традиционно преди избори управляващите започват да дават оценки на това как се справят медиите с отразяването на техните постижения. Вие регистрирате ли, тъй като говорихме за отношението медии-политика, регистрирате ли повишаване на оценъчните коментари за това как медиите съдят за едно или друго направено или ненаправено от властта?
Николета Даскалова : Не, в момента това не е толкова ясно изразено. Това по наши наблюдения при предишни избори става изключително използвана тема по време на избори вече, непосредствено около предизборна кампания. Сега не е ..
Репортер: Още е рано.
Николета Даскалова : Да, още е рано.
Репортер: Жълтите издания и лайфстайл изданията продължават ли да са някакъв силен фактор относно образа на политиките? Тоест те мразят жълтите издания, но харесват лайфстайл, защото от там биха могли да изглеждат красиви? Поне като снимки. Наблюдаваха се предишни такива констатаци.
Николета Даскалова : Да, точно така. Лайфстайл изданията са наистина активно използвани за конструиране на един позитивен образ, на един може да кажа напоследък холивудски образ. Знаем за случаите на черпене на легитимност от демонстриране публично, видимо демонстриране на добри отношения с холивудски звезди от страна на наши политици. Това от една страна. От друга страна представянето в стремежите за представяне на политиците по един по-неполитичен начин, в техния частен живот, като модерни хора, каращи колело, като например президента Плевнелиев или возещи се на яхта като председателя на НС Цецка Цачева. И това минава не само през лайфстайл медиите. Това много добре си проправя път и през медиите с изразен новинарски профил. Като снимков материал.
Репортер: Една от темите, по които днес ще разсъждавате е кои са медиите некролози и какс е злоупотребява със смъртта. Всъщност какво наричате медии некролози?
Николета Даскалова : Злоупотребите със смъртта са нещо, което е много характерно за жълтата преса и именно жълтите медии са медиите-некролози. Това е практика просто да форматират страниците си и съдържанието си като некролог. Злоупотребите със смъртта са нещо, което нашите наблюдатели в съответните зони регистрираха и са свързани най-вече с превръщането в сензация на смъртта на Патриарх Максим. Просто това нещо беше превърнато в сензация, в съчетание с типичния за жълтите медии, как да кажа, тон на съчетаване с новини с по-еротични дори послания. Представете си в един вестник, в който от една страна се говори за .. и се илюстрират голи снимки, в същото време на корицата на същото това издание стои патриарх Максим като некролог.
Репортер: Има ли дефицит на медийни герои? Миналата година по това време говорихме точно за това, вярно че беше по време на избори, но все пак – сег апък е преди избори. Продължава ли да съществува този дефицит?
Николета Даскалова : Медиите сега… дефицит.. не можем да кажем, че сега има дефицит на медийни герои, но има като че ли поизчерпване на харизмата на дългогодишния централен медиен герой, това е Бойко Борисов. Да, неговата харизма сякаш вече не е чак толкова актуална. Но пък същевременно има опити за постигане на позитивно отразяване на премиера през други ниши, като други такива ниши са например новините, свързани със спорта. Медийни герои всъщност можем да посочим още както казах президента Плевнелиев, той засега е най-положителния медиен герой. Да видим как ще се развият нещата и по-нататък.
Репортер: Благодаря ви. Николета Даскалова от Фондация Медийна демокрация. Днес фондацията представя мониторинга на медийната среда от юли до сега.         

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация