www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

в. Класа | Цветелина СТОЯНОВА, "Маркет ЛИНКС“ | 04.07.2011

Вестник "Телеграф“ излиза начело

Въпреки активните усилия да се докаже чрез медийни изследвания, че вестниците "24 часа“ и "Труд“ продължават да поддържат водещата си позиция, резултатите от изследванията на агенция "Маркет ЛИНКС“ показват категорично, че на медийния пазар в групата на лидерите се е утвърдил нов играч – в. "Телеграф“. За периода от февруари до април 2011 г. по среднодневен обхват от националната аудитория над 15-годишна възраст в страната "Телеграф“ (10,6%) има същия дял като в. "Труд“ (10,5%) с малка преднина пред "24 часа" (8,6%). По същия показател в София "Телеграф“ (24,6%) води "Труд“ с 10%.
Значимите разлики между резултатите на "Мeдия консултант" и тези от публикувани във вестниците "Труд" и "24 часа" и изследванията на "Маркет ЛИНКС" могат да се обяснят с различните индикатори – т.е. формулировката на въпросите, задавани към респондентите. Среднодневният обхват се изчислява чрез въпроса: "Кой всекидневник четохте вчера", по тъй наречения метод Day After Recall, който се задава всеки ден през определен наблюдаван период. Това е възможно най-точният метод за измерване на обхвата на една печатна медия. Измерване на читаемостта на една печатна медия чрез индикатори с неясен времеви обхват, като например: "Кой вестник четете най-често?" или "Кой е предпочитаният от вас вестник?", чрез които напоследък се утвърждава лидерството на двата дългогодишни лидера в публикациите на техните страници, обикновено дава доста по-завишени резултати от реалните.
Очевидно е, че на пазара на печатни медии настъпват промени, които не са приятни за дългогодишни лидери.

- Д-р Стоянова, как бихте обяснили отсъствието на вестници като "Пари", "Класа" и "Дневник" от вашите данни? Означава ли това, че те нямат аудитория?

- Отсъствието на ежедневници от списъка на тези с резултати над статистически значимите, като например "Пари", "Класа", "Дневник", не е показателно за тяхната читаемост и значимост. Тези вестници са с икономическа тематика и аналитичност и са насочени към специфични нишови целеви групи – т.нар. взимащи решения – хора на бизнеса, управленската администрация и интелектуалния елит. Тези сегменти обикновено не попадат в национално представителните извадки или не в мащаба, в който присъстват сред населението. Въпреки че са с много по-малка аудитория, тези вестници имат важна роля чрез въздействието си върху влиятелните читатели – хората, които вземат решения за съдбата на преобладаваща маса читатели, т.е. на нацията.
Изследвания на аудиторията на печатните медии на "Маркет ЛИНКС" не са поръчани от никоя медия и са напълно неутрални, като имат за цел да покажат реалната ситуация в страната.

Стр. 2

в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36

Фондация "Медийна демокрация" I 27.01.2011

Медиите и политиката

Библиографски данни:

Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация “Медийна демокрация”, Фондация “Конрад Аденауер”, 2011.

ISBN 978-954-92318-3-0

ИЗТЕГЛИ КНИГАТА

с ъ д ъ р ж а н и е

Уводни думи – Матиас Барнер

От съставителите – Георги Лозанов и Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

Приложение:
Агенция Маркет Линкс
Media Index: наблюдение на медиите

За авторите

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011

"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.

Стр. 36

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011