Резултати от проучване “ПР специалистите и журналистите като професионални комуникатори”

БДВО I 9.12.2016

80% от анкетираните смятат, че членството в професионални организации допринася за развитието на професията

Резултати от проучване за ПР професията сред ПР специалисти и журналисти представя Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в навечерието на 20-годишния си юбилей. Проучването бе проведено по методика на проф. д-р Роланд Букарт и проф. д-р Юрген Грим (Виенски университет, Австрия), а у нас бе реализирано от проф. д-р Минка Златева и доц. д-р Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, със съдействието на БДВО.

В изследването участваха 299 професионални комуникатори, от които 65 журналисти и 234 ПР специалисти. Основните изводи сочат, че съществува доминация на жените (78,2%) сред българските ПР специалисти, спрямо мъжете (21,8%) което е в синхрон с тенденцията в европейски мащаб. При журналистите налице е феминизация на професията, като броят на жените е нараснал с 5,7% за последните няколко години.

Най-висок процент (85,4%) са ПР специалистите с висше образование, като расте делът на завършилите образователно-квалификационна степен „доктор“ (7,8%).

За последните шест години почти двойно нараства броят на ПР експертите, които работят в компаниите (41,7%) и държавните институции (11,8%), а също така на свободна практика (18,9%). При журналистите се забелязва значително нарастване на новинарските уебсайтове (46%), следвани блоговете (9,5%) и развлекателните сайтове (6,4%).

Ако през 2010 година основните позиции на анкетираните са били ръководители на ПР отдели и старши съветници, през 2016 г. картината е значително променена в положително направление. Промяната в позициите на ПР специалистите е по посока на израстването им в професията. Почти 20 % от анкетираните вече ръководят компании/ПР агенции, а броят на ръководителите на отдели надминава една трета от броя на всички анкетирани.

Сериозно увеличение – с повече от 12 % – на журналистите с ресор „Политика” и с 5,69 % – в ресор „Икономика” и намаляване на работещите в сектор „Култура” с 4,39.0 %. Причини : Непрекъснато нарастване на ролята на инфотеймънта , постоянно увеличаване на развлекателните уебсайтове и блогове в интернет пространството.

Продължава и нараства с 4,3 % броят на журналистите, които навлизат в ПР професията. Причини са: общата професионална подготовка във висшите училища; по-високо заплащане на ПР дейността; относително по-голяма творческа свобода в реализация на инициативността и креативността.

Журналистите оценяват значително по-положително и по-нюансирано дейността на ПР специалистите и поставят акцент върху работата им с медиите и социалните мрежи.

Журналистите приемат, че създаването на доверие в отношенията между организацията и обществеността е основна задача на ПР професионалистите.

Цялото изследване и допълнителна информация ще откриете на www.bdvo.org.

***

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е учредено през 1996 г. и е първата и най-голямата браншова организация в областта на комуникациите в България. БДВО има за цел да утвърждава Public Relations професията в България, високите критерии за нейното практикуване и да бъде мост в общуването между различните академици, практици и организации на професионалната гилдия в страната. Членството в БДВО е въпрос на свободен избор. Организацията се ръководи от Общо събрание, Управителен съвет, Комисия по етика и Контролен съвет.

Оригинална публикация

Медийната независимост според доклада на ЕК

БНР, Преди всички | 04.02.2014 | 10:40

Тема:Медийната независимост според доклада на ЕК
Гост:Доц. Орлин Спасов – Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Собствеността на медиите в България е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира редакционната независимост. Това отчете вчера Европейската комисия в първия си доклад за борбата срещу корупцията в Европейския съюз в главата за България. Брюксел припомня, че еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус и посланиците на държавите членки в София неведнъж са изразявали безпокойство за прозрачността и концентрацията на собственост на български медии. В доклада, който се позовава и на различни доклади на международни неправителствени организации, Комисията посочва, че в отговор на безпокойството за медийната концентрация парламентът обмисля нови законови разпоредби за прозрачността на собствеността на медиите. Според Брюксел, статистиките навеждат на мисълта, че договорите за финансиране с евросредства може да са били използвани в ущърб на медийната независимост.
Днес в представителството на Европейската комисия в София ще бъде представен годишният доклад за състоянието на медийната среда у нас. Сега за него ще говорим с Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте, г-н Спасов!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте! Добър ден!
Водещ: Някаква много разтърсваща, обнадеждаваща новина ще съобщите ли днес?
Доц. Орлин Спасов: Обнадеждаваща новина едва ли ще мога да съобщя, но за сметка на това ще има интересни новини за развитието на медийната среда през миналата година. Иначе, няма място за особен оптимизъм, защото знаете, че в момента България по отношение на свободата на медиите се намира между държави като Гвинея, Мадагаскар и Габон. Разбира се, без да имам нещо против тези държави – просто, искам да посоча, че като че ли това не е клубът, към който нашата страна би трябвало да принадлежи. Би трябвало да се стремим към един европейски клуб. Иначе, по отношение на…
Водещ: 2013 беше особена година.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Избори…
Доц. Орлин Спасов: Да, много неща се случиха.
Водещ: … служебно правителство, протести, всякакви видове контрапротести.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Как това мина през медиите?
Доц. Орлин Спасов: Ами, може да се каже, че в информационно отношение 2013 г. предложи един нов феномен – истинско пренасищане със събития и с информация. И основен източник на това информационно цунами, бих го нарекъл, бяха именно тези събития, които Вие споменахте и основно протестите, като медийната публика бе непрекъснато бомбардирана с новини и мнения и през традиционните медии и през социалните мрежи, като се случи нещо интересно – за първи път границите между традиционните и новите медии се разтвориха толкова широко и може би за първи път Facebook влезе в ролята на една истински важна информационна агенция. Бих нарекъл така социалната мрежа, защото политиците започнаха да използват много активно Facebook. Бойко Борисов например тържествено обяви през 2013 г. …
Водещ: Голям пробив.
Доц. Орлин Спасов: … влизам във Facebook и в Twitter. Така че тук и други политици много често правеха коментари, които след това бяха тиражирани и от традиционните медии. Така че Facebook се превърна в един, бих го нарекъл, първичен източник на информация не само за гражданското общество, но и за самите средства за масова информация. Така че това беше една голяма промяна. Иначе, нашият мониторинг, който осъществяваме заедно с Фондация „Конрад Аденауер” и който сме поръчали на Агенция “Market Links”, по-специално проследи периода от втората половина на миналата година и обхвана централните новинарски емисии на четири телевизии. Това са…
Водещ: От юни до края на годината, така ли? От юли дефакто.
Доц. Орлин Спасов: От юли до края на годината. Да, специално за телевизии.
Водещ: След Пеевски.
Доц. Орлин Спасов: А за преса имаме наблюдения от цялата година. Като следихме БНТ, BTV, „Нова телевизия” и TV7, а от националните всекидневници в обхвата на мониторинга влязоха „Труд”, „Телеграф”, в-к „Сега” и в-к „Преса”. Така че…
Водещ: Какво си спомням от предишните доклади? Много често констатирахте ярко присъствие – така по-евфемистично ще се изразя – на Бойко Борисов. Сега как изглеждат новините през медиите? Има ли доминиращ герой?
Доц. Орлин Спасов: Сега ние, разбира се, следим споменатите лица, чисто количественото им присъствие в медиите през 2013 г. и има известни промени, тъй като до началото на май миналата година бе налице именно това много забележително превъзходство на Бойко Борисов в медиите. Втори тогава беше Цветан Цветанов, а трети Сергей Станишев. Сега виждаме една нова класация, която, разбира се, отразява и променената политическа ситуация. На първо място с присъствие в медиите – общо: телевизии и вестници – е премиерът Пламен Орешарски. И ето тук стигам до отговора на вашия въпрос. Бойко Борисов запазва второто място, като цялостно присъствие, следван от Росен Плевнелиев, Сергей Станишев и Цветан Цветанов. Но бързам да кажа, че макар отразяването на фигури, като Бойко Борисов и Цветан Цветанов в количествено отношение да е силно, то е носител и на едно много добре изразено негативно отношение. Бойко Борисов започва да акумулира към себе си медийна критика. И тази година за първи път се случва нещо много интересно. Случва се за първи път това, че Бойко Борисов притежава по-нисък медиен рейтинг от Сергей Станишев.
Водещ: Е, да, но това се случва в същите медии, които преди му даваха високия рейтинг. Нали така?
Доц. Орлин Спасов: Не само. Това е общият му медиен рейтинг. Но разбира се, за формирането на този негативен медиен рейтинг много голям принос имат тези медии, които преобърнаха рязко отношението си около протестите през февруари миналата година и знаете, че от една рязка и много добре изразена подкрепа на тогавашното правителство на ГЕРБ, на премиера и на неговите министри, те промениха отношението си и сега в момента мониторингът много ясно идентифицира именно този кръг от медии. Специално ние наблюдаваме, както казах, „Телеграф” и TV7. Тези медии са най-критични към предишното управление на ГЕРБ и към лидера на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов. Разбира се, това е гарнирано със съответна подкрепа към правителството на Орешарски и към партиите, които сега формират властовата коалиция.
Водещ: как се разпределя съотношението между информация, компроматност, жълтенина в тези централни вестници?
Доц. Орлин Спасов: Това беше също нещо важно, което нашият мониторинг установи. Когато говорим за компромат, можем да кажем, че в медиите през 2013 г. се разгърна една наистина невиждана до момента война между някои медии. Разбира се, и по-рано имаше сблъсъци, но сега конфликтите се изостриха и в резултат на това именно компроматът, очернянето, ако щете, публичният донос, манипулираният факт и нерядко, дори бих казал, и откровената лъжа се превърнаха в ежедневие в много медии и редица публични фигури, в резултат на тази политика, компроматна, при това водещи публични фигури се оказаха мишена на ожесточени медийни атаки. И ако в предишни години също сме наблюдавали подобни развития, но те бяха концентрирани по-скоро някъде в периферията на медийната публичност, сега ги виждаме вече изнесени на сцената…
Водещ: На първа страница.
Доц. Орлин Спасов: … на някои от най-влиятелните медии.
Водещ: Едно изречение на финала. Общата Ви оценка за медийната среда през 2013, българската оценка? Европейската я чухме, на световните организации също непрекъснато. Вашата лична, като професионалист?
Доц. Орлин Спасов: Ами, българската оценка също е по-скоро песимистична, защото през 2013 г., според анализите на нашата Фондация „Медийна демокрация”, цензурата и автоцензурата се увеличиха. Редица парливи теми продължиха да бъдат табу за много журналисти. И може би най-лошият факт е в това, че много медии продължиха да изпълняват политически поръчки. Така че докато в известна степен собствеността на средствата за информация постепенно като че ли започна да се изяснява, то скритото влияние върху редакционните политики, с финансовия и много често и много често с властови инструменти, стана една широко разпространена практика. Това е цялостната картина.
Водещ: Да. Нищо обнадеждаващо. На Вас стига ли Ви един вестник или една телевизия, за да сте добре информиран?
Доц. Орлин Спасов: Съвсем не. Не е достатъчно.
Водещ: Ясно. Това също… това също е отговор.
Доц. Орлин Спасов: В днешно време човек трябва да следи много източници, за да се информира.
Водещ: Обективно. Благодаря Ви! Орлин Спасов.  

Българският медиен съюз публикува своя нов етичен кодекс

Дарик радио, Кой говори? | 20.01.2014

Водещ: Гостите ми днес. Емилия Милчева, управител, мениджър, главен редактор на Уеб кафе.
Емилия Милчева: Главен редактор.
Водещ: Добре. Спираме се на главен редактор. Еми Барух също така колега журналист на свободна практика. Двама медийни експерти – Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, университетски преподавател също така. Георги Лозанов както знаете председател на СЕМ. Не знам дали точно в това му качество днес присъства или по скоро в качеството му на медиен експерт.
Георги Лозанов: Каквото решиш.
Водещ: Добре, както обичайно. Здравейте. Казах на нашите слушатели, че имаме вече от тази сутрин втори етичен кодекс, ние медиите имам предвид. Припомних им също набързо, че преди около месец знаехме, че този кодекс вече е готов или се готви. Имаше около един месец празен (..), в който се питахме къде е. Това беше основната му характеристика, че отсъства, но днес вече е на лице и е публикуван на страницата на съюза, който го разписа така да се каже, Българският медиен съюз. Аз като научих тази сутрин това отворих да видя за какво става дума. Не мога да кажа, че го прочетох в детайли, но така най-общият поглед подсказва, че става дума за един кодекс като кодекс. Всичко в него изглежда етично, както трябва, защото както си казахме преди малко и с Орлин Спасов те етичните кодекси и по света са горе-долу едни и същи, не иска голямо усилие да заемеш един и да го приложиш тук, но иска ми се така като начало една въвеждаща фактология за ориентация на нашите слушатели. Как вървеше през последните години медийната саморегулация? Какво се случи? Откъде тръгна? Какво беше до вчера? Сега какво имаме? Защото мисля, че ако на нас като на журналисти това ни е ясно на слушателите едва ли им е така ясно, а е хубаво да се знае. (..) Георги Лозанов…
Георги Лозанов: Като най-възрастен.
Водещ: Каза, да, да те ползваме за каквото намерим за добре, ако може сега в това качество да припомниш.
Георги Лозанов: Ами това е един дълъг и труден процес, както се започват тези истории. Аз не съм сигурен, че съвсем точно по хронологически ще мога да го възпроизведа, макар че съм участник в него действително. Така организираната саморегулация в медиите в България започна преди десетина години по един проект и тогава основна институция, която даде тласък на този процес беше Съюзът на издателите, който се свърза с журналистите, с граждански организации, тогава с медийната коалиция и се създаде фактически първите комисии по жалбите. Защото един кодекс сам по себе си както се казва е текст. При текстовете обикновено (..), впрочем първият кодекс, който в България беше писан, нека споменем, беше написан от Веселка Табакова, Бог да я прости, още когато никой тука не говореше за (..) кодекси. Нямаше драми, нямаше нито един и не се знаеше. Така че тя това го работи още преди 20 години. (..) беше приет този кодекс и започнаха да функционират тези комисии по жалби, което значи че…
Водещ: (..) за електронните медии, другите за печатните.
Георги Лозанов: Което значи, че който има някакви възражения срещу публикации в тези медии или срещу тяхното поведение и счита, че това нарушава журналистическия кодекс може да се обърне към тези комисии като те дават предписания обикновено да се извинят или да спрат някакви практики и т.н.
Водещ: (..) комисии се стараеха през двата си мандата да работят добросъвестно.
Георги Лозанов: Да, да, няма никакво съмнение. Има сложен механизъм, по който тези комисии се избират, с гласувания от широка колегия и т.н. И те функционираха по някакъв начин. Разбира се започна да, преди това да кажа нещо, което също стана важно, за да се укрепи саморегулацията точно тези комисии, създадени по този кодекс, за който сега говорим, не по новия, а по стария, влязоха в закона за радио и телевизия или поне решенията на комисията (..) с електронните медии доби (..) тежест, защото ако медията не изпълни решенията на Комисията СЕМ е длъжен да санкционира тази медия. Така че по някакъв начин саморегулацията преля в регулация, впрочем това не е само български инструмент. Това усилва значението на саморегулацията и така се готвеше някак си България постепенно да даде по-голяма тежест, бавно, на саморегулацията пред регулацията. Регулацията даже да бъде по скоро в помощ.
Водещ: Не може да се каже, че постигнахме съвършенството, но се движихме по верен път и мисля, че и доста напреднахме.
Георги Лозанов: Тези комисии доста трудно работеха и започнаха да има една дезинтересираност към тях и слабо влияние на техните решения върху обществото. Най-големият смисъл на тази саморегулация е медиите сами да могат в диалог с обществото, така да се каже, да се регулират. Този процент затихна. И аз тук искам да кажа един първороден грях на цялата работа (..), който впрочем се възпроизвежда сега и в новата ситуация с новия кодекс. Това е, че там, както казах, основна институционална роля има съюза за издателите, т.е. собствениците. Саморегулацията е работа на журналисти даже зад гърба на собствениците и срещу собствениците.
Водещ: Да, но въпреки това. Но въпреки това в тези комисии имаше квоти и една част от членовете бяха избрани от журналистите, така че…
Георги Лозанов: Това беше, както казах, частично само.
Водещ: Може би да не влизаме в толкова подробности, защото страхувам се, че ще отегчим слушателите. Мисля, че е важно да кажем, че беше трудно да се почне някакво усилие да се саморегулират медиите. Започна неубедително, набра някаква скорост, вървеше, струва ми се, във вярна посока.
Георги Лозанов: После залезе. Залезе разбира се и през медийните войни.
Водещ: Цялата медийна среда започна тежко да се разкапва покрай тея медийни войни, в този смисъл може би и тежестта на това усилие да се прави такава, да се осъществява авторегулация, поолекна по някакъв начин и ето сега от един месец, по-точно от днес, защото днес вече можем да видим този кодекс другият медиен съюз- Българският медиен съюз, пак да кажа на нашите слушатели, които по-трудно се ориентират в тези наименования. Това са медиите, които гравитират около семейството на Пеевски или са тяхно притежание. Той има нов кодекс. Така, а пък междувременно председателите на двете комисии, които работят по досегашния, досега действащия кодекс се оттеглят от постовете си.
Георги Лозанов: Може ли само една дума да кажа, че този кодекс функционира на базата естествено на доброволното участие на медиите. Още тогава не всички медии подписаха този кодекс и това беше проява на едно вече започващо разделение в медийната сфера, което както виждаме днес е дошло до своята доста категорична видимост.
Водещ: Сега, ако искате сложете си слушалките, за да чуем колегата Кирил Вълчев. Здрасти Киро.
Кирил Вълчев: Добро утро.
Водещ: Здравей. Мисля, че е хубаво. Знам, че в седмицата така на дълго и на широко и ти и Радомир Чолаков обяснихте ситуацията около новия кодекс, около освобождаването на вашите постове като председатели, но е хубаво още един път да го кажем, защото така или иначе сме на този пункт. Защо, значи вие така се мотивирате с това, че досега сте работили за саморегулацията, сега не искате да работите за нейното компрометиране така да се каже, за саморазрушаването й.
Кирил Вълчев: Всъщност може да се каже, че не ние се оттегляме, времето ни оттегля и мандатът ни оттегля. Така или иначе още през 2012 година изтече мандатът на комисиите. Тогава започваше този процес на разделение и ние си дадохме сметка, че комисиите трябва да продължат да работят, затова и приехме удължаване на мандата, което удължаване обаче вече втора година тече и според нас е доста неуместно да продължим едно безкрайно удължаване на мандати. Така че така или иначе мандатът на комисиите изтече. Ние виждаме една възможност в своето оттегляне. Не бихме искали да бъдем пречка пред постигането на обединение. Обединение в две посоки. Първо по текста на това какъв кодекс ще спазват българските медии. Съгласете се няма две медийни етики. Това, което се вижда и във втория кодекс сега приет, няма особени различия с това, което беше прието преди няколко години в предишния кодекс. Става дума за това, че журналистите трябва да предлагат (..) информация, обективна, да търсят различни гледни точки, да закрилят децата, да щадят децата и може да е един безкраен списък да продължи от азбучни истини за това какво трябва да правят…
Водещ: Чакай Киро. Мисля, че заслужава обяснение това, което казваш. Оттегляме се, защото не искаме да бъдем пречка за обединяване на кого, на какво?
Кирил Вълчев: Да. Първата част е да се съгласим, че принципите, по които трябва да работят българските медии очевидно по тях не трябва да има (..) и няма, нали може да има в някакви детайли, нюанси, нека да видим…
Водещ: Точно така. Етиката е една. Това е безспорно.
Кирил Вълчев: (..) и да се съгласим около единен кодекс. Вторият момент е кой ще прилага кодекса? Ние смятаме, че трябва да бъдат единни комисии, че при положение, че по стария кодекс са изтекли мандатите, по новия все още няма избрани комисии, това е един подходящ момент след разговора за кодекса и какви са етичните правила, които трябва да се спазват, да постигнем съгласие и затова, лично аз например смятам, че няма смисъл да бъдат и две етичните комисии както досега- една за печата, друга за радиото и телевизията, защото, и електронните медии, защото на практика вече всички медии са електронни в една или различна степен. Вестниците също имат електронни издания. Тези различия за начина, по който всъщност се стига до публиката, не са от такова съществено значение, но това е също въпрос на дебат трябва ли да има различни комисии или не. Важното обаче е да няма комисии по различни кодекси.
Водещ: Добре, но сега значи двата кодекса имат свой инструментариум така да се каже, с двата кодекса предполагат всеки един от тях да учреди своите комисии, които да съблюдават спазването на кодекса, нали така?
Кирил Вълчев: Точно това предлагаме. Да седне журналистическата общност, да види двата кодекса, според мен и в двата могат да бъдат намерени недостатъци, да се обедини журналистическата общност около един кодекс и той да се прилага от единна комисия. Нещо повече, смятам, че трябва да се отиде по-далеч от това до което бяхме стигнали сега. От работата на комисиите, която впрочем и ти Пролет участваше знаеш, че най-разглежданите казуси бяха всъщност свързани с медии, които най-много спазват етичните правила. Става дума специално в нашата комисия за големите радиостанции, големи телевизии. Всъщност най-големите нарушители те не подписват кодексите, респективно…
Водещ: Не им се търси отговорност.
Кирил Вълчев: Според мен трябва да се отиде по-далеч. Когато има една авторитетна организация, комисия, която се произнася по медийни казуси няма да има никакво значение дали е подписал или не, някоя медия дали е подписала или не кодекса. Тя, тези комисии на практика имат силата да я наречем морална, една етична присъда и когато цялата журналистическа гилдия чрез своята комисия посочва, че в някоя медия подписала или не подписала, участваща или не, нарушава някакви (..) правила на етичното поведение в медиите това има голяма тежест независимо кой какво е подписал. Според мен, ако тръгнем на принципа, че всяка група медии ще си прави собствени правила, по които да работи, собствени комисии, ние се лишаваме от възможността да се произнасяме и за тези, които отказват изобщо да спазват правила.
Водещ: Добре. Киро много ти благодаря. Мисля, че беше ясно това, което ти каза, основанията ви, аргументите ви. Аз се притеснявам само, че няма да бъдат достатъчно дълго време тук при мен в студиото Георги Лозанов и Орлин Спасов, защото трябва да бързат към друг важен ангажимент. Затова нека да чуем сега какво мисли Орлин Спасов за цялата тази ситуация? Ето Киро предлага нещо теоретически изключително правилно и разумно. Виждаме ли го обаче като възможно в тази реалност на откровени, яростни медийни войни?
Орлин Спасов: Струва ми се, че доста трудно ще се получи, защото самата поява на този алтернативен кодекс беше в крайна сметка резултат от дълбокото разделение между българските медии, което през последните няколко години наричаме медийни войни. Бих искал обаче да се върна малко и по-назад във времето, когато през 2004 година беше създаден първият етичен кодекс. Той беше създаден в условията на голяма прозрачност по един проект, както каза Георги Лозанов, по ФАР. Участваха публични фигури, извести и резултатите бяха видими за цялото общество.
Водещ: Имаше обсъждане, имаше караници, имаше сърдения.
Орлин Спасов: Международни експерти бяха поканени и всичко това придаде една много голяма…
Водещ: Не мина безболезнено, но така или иначе имаше дискусия наистина и се роди нещо, което беше резултат от широко усилие.
Орлин Спасов: Разбира се. Точно така. Имаше видимост, имаше международна експертиза и това придаде голяма тежест на усилието, докато сега видяхме, че на тъмно някой, дори не знаем кой, някъде, не знам къде, написа тези нови правила, без да знаят експертите за какво става дума и аз се опасявам, че нямаше да бъде и публикуван този нов етичен кодекс, ако три неправителствени организации и фондация „Медийна демокрация”, Центърът за развитие на медиите и Асоциацията на европейските журналисти в България не бяхме написали едно писмо, в което изискахме текст на този кодекс да бъде предоставен на българската публичност, защото е важно какво мисли за качеството на журналистическата работа Българският медиен съюз, така че това е един хубав жест, че имаме тази публикация. Но от тук нататък започват важните неща.
Водещ: Хубавият жест е, че нещо което съществува е публикувано. Но хубав ли е жестът на създаването на алтернативен кодекс при наличието на един кодекс, който нищо му няма и който освен всичко и работи. Обаче рекламите налагат сега да (..) този разговор след тях и след новините. Много медийни кодекси, малко медийна етика. Това е мисля разговорът, който водим днес с две колежки журналистки Емилия Милчева от Уеб кафе и Еми Барух на свободна практика и с двама медийни експерти Орлин Спасов и Георги Лозанов. Малко може би отегчително, но беше необходимо в началото на разговора да разкажем на нашите слушатели как се развиваха нещата с т.нар. медийна авторегулация дотук у нас. Сега обаче мисля е време някак си да кажем защо наистина се получава това? Защо беше необходимо да имаме нов медиен кодекс и как всъщност той контрастира, меко казано, с отсъствието на медийна етика, колкото повече нея я няма толкова повече правила, поне като количество се натрупват. Еми Милчева.
Емилия Милчева: Преди малко един колега го каза много точно, че всъщност една определена медийна група, нека я наречем медийната група на Пеевски и Кръстева се опитва да узурпира и морала. Защо мисля така? Защото появата на нов етичен кодекс, т.е. на проект за нов етичен кодекс, беше предшествана от напускането на Венелина Гочева като председател на конкурентния, казвам го така, медиен съюз. За слушателите ще припомня, че в България има два медийни съюза- на печатните медии, в единият от които са медиите около групата на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а в другия бяха, в ядрото му бяха издания, които навремето бяха собственост на германската вестникарска група ВАЦ – „24 часа”, „Труд”, „168 часа”, „Жълт труд” и т.н. още няколко по-малки медии. Така че с нейното напускане стана възможна едно обединение вероятно или преливане на медиите от конкурентния съюз под егидата на нова медийна група.
Водещ: (..) не се е случило.
Емилия Милчева: Все още не.
Водещ: Фактически нали, много е важно.
Емилия Милчева: Фактически не, да. Или по скоро де юре не се е случило, но предвид сходното отразяване и реакция по определени обществени теми и в едните и в другите медии вероятно е въпрос на време вестниците в България да се обединят под една егида и този етичен кодекс, който пак казвам не се различава особено от предишния, само дето е правен от други издатели или собственици, всъщност ще покаже, ще има един ефект чисто PR-ски, имиджов за пред не в България толкова, колкото да речем пред Брюксел, пред европейските институции, той ще каже ето виждате ли ние тук медиите, които толкова ни критикувате и толкова ни плюете правим и етичен кодекс, по който ще работят българските журналисти. За мен аз така прочитам новината от деня за новия етичен кодекс, който не е по-различен и т.н. И отново се поставя въпросът колко различен може да бъде моралът на журналистите, защото всъщност преди това, преди рекламите говорихме за авторитета и Киро каза за колко добре би било нали една етична комисия, съставена от уважавани, авторитетни журналисти. Ами дайте да си зададем въпроса, ако този етичен кодекс, новият решат да спазват да речем мнозинството от българските медии вероятно хората, които са собственици на тези медии ще сложат и журналистите в тази етична комисия. Някой друг път бих посъветвала всеки от нас да изброи трима безспорни авторитети журналисти като морал, не говоря като начин на писане, като слово, като публицистичен жанр или нещо друго. Като безспорен морал. Мисля, че е също толкова трудно, колкото да изброим трима политици с безспорен морал.
Водещ: Аз мисля, че ще намерим такива колеги. Въпросът е дали може да се стигне изобщо до такъв морал, дали това е целта на занятието, както се казва, или тя е съвсем различна?
Орлин Спасов: Вижте, аз, дадох си труда да проверя дали някъде в Европа или на други места има страни, в които медиите работят по няколко етични кодекса. Трябва да ви кажа, че няма такъв случай. И затова аз мисля, че отново сме малко на територията на българската екзотика. Виждаме, че сега една голяма медийна група има желание да направи нещо в тази посока. Различни могат да бъдат причините, част от тях коментирахме. Но аз и друг път съм казвал, че няма как да се реши този проблем, ако не се направи истински рестарт на саморегулацията, и той е необходим, защото както каза и доц. Лозанов, саморегулацията не е нещо, което е само по себе си, на голо поле, тя е свързана и със самата регулация. И затова трябва да бъде максимално широко подкрепена от колкото се може повече медии. Освен това тя не урежда само как функционират печатните издания, но и електронните .
Водещ: Какво означава да се направи рестарт?
Орлин Спасов: Според мен това означава обединяване на всички заинтересовани големи и по-малки медии, всички български медии практически, около една нова дискусия, която да доведе до преподписване, ако трябва, на сега съществуващия кодекс, или до изработване на един нов кодекс, защото трябва да кажем, че за 10 години настъпиха някои изменения, има какво да се промени в сегадействащия кодекс.
Водещ: Нека сме реалисти, възможно ли е това да се случи, пак ще кажа, в тази среда, в която нещата са подменени? В която наистина се водят войни, в която има разделения на медии, в която едни медии воюват срещу други медии, в която един медиен съюз източва друг медиен съюз. Еми Барух?
Еми Барух: Аз се питам по какъв начин разговорът, който ние водим близо 45 мин. интересува аудиторията или тези, за които ние журналистите работим. Защото ако регулация, саморегулация има смисъл, то смисълът е за да може хората, за които работят журналистите в ефир, или в печатни издания, или в електронни медии да могат те да получат един качествен продукт, да не бъдат манипулирани, да се ориентират в обществото, да знаят истината за нещата, които се вършат в т.нар. задкулисие и фактически да бъдат защитени от онова, което ние наричаме, което беше назовано, говорейки за медиите, като бухалки и инструмент за уреждане на някакви политически и икономически интереси. За съжаление, пазарът на медиите у нас е толкова малък, че в цялата тази конфигурация най-важният, т.е. консуматорът, човекът, за когото ние работим, той трудно, много трудно може да участва, взимайки, давайки тежест на една или друга медия, доверявайки се по един или друг начин на медиите, и той е пасивният консуматор на нашия труд. В тази, когато говорим за етичен кодекс, аз бих го сравнила с несъстоялия се дебат за НК. В една държава, в която няма върховенство на закона, по никакъв начни аз не виждам възможност какъвто и да е такъв инструментариум да има реален резултат. А в България, България е страна, в която няма върховенство на закона. И оттук нататък ние приказваме за една саморегулация от хора, които са икономически зависими в своята професионална битност и както каза Георги Лозанов, след като това се диктува от издателя, а не от журналистите, за какви правила, които могат да изискат журналистът да приеме професията си като мисия, можем да говорим?
Водещ: Мисля, че пръст в раната сложи Еми.
Орлин Спасов: Това, което каза Еми е много важно. Вижте, по принцип навсякъде и в други страни няма очакване всички медии да се присъединят към етичните кодекси, и не се и присъединяват. Защото има много булевардни, жълти, сензационни издания, които не работят на принципа на етичната журналистика, а обратно, работят на принципа на скандала, клюката, интригата и т.н. И големият проблем в България е, че когато говорим за вестниците, тук почти отсъства сериозна, качествена преса. И как ние ще имаме саморегулация в една среда, която до голяма степен е именно булевардна, жълта, базирана на инсинуации и т.н. И затова тук аз съм притеснен, защото отчасти и от тези среди излиза предложението за нов етичен кодекс. И затова говоря за рестарт. Мисля, че колкото и да звучи фантастично, все пак като страна, ако щете, ние се нуждаем от една такава трудна стъпка, за да можем най-сетне да имаме една сравнително нормализирана медийна среда.
Емилия Милчева: Но ако един човек, ето, срещу един човек, една медия, медията Х пише една клевета за неговия бизнес, за това дали има сестра, като онзи известен наш фолклорен виц, какъв е неговият, това е единственото, което интересува читателите, или зрителите, или слушателите, да не бъде той оклеветен публично, говоря за човека, който може би в момента ни слуша, карайки такси. Какво може да направи той? Ако това е медия от групата на Кръсетва-Пеевски, ако това е медия от групата на Прокопиев, ако това е медия с национален обхват, подходът, маниерът, почеркът е различен. И хората са напълно объркани и незащитени по същия начин, по който те, както имаме прекрасни закони, които не се спазват, по същия начин вътре в тази джунгла на медиите, в които едни се борят срещу други, защото са слуги на различни господари, по същия начин хората, които четат, слушат и гледат, те са безпомощни.
Водещ: Искам да чуем и Георги Лозанов. Имам ли излаз според вас от тази ситуация?
Георги Лозанов: Тук се появиха, малко звучи утопично, но аз пак си представям, че единственият шанс е да може журналистите, и то на базата на вътрешните авторитети, които са създадени в професията, както и тук стана дума, трима честни и т.н., защото нашата гилдия, колкото и да е разпиляна и да е в сложни рамки от зависимости да функционира, има своя вътрешна йерархия и авторитети и общо взето хората се познават и знаят колко тежи гласа. И не е невъзможно все пак това журналистите да бъдат фактически тези, които да се ангажират с прилагането на кодекса. Текстовете на кодекса естествено, че няма…
Водещ: въпреки тежките икономически зависимости, в които са принудени да работят, в резултат на икономическите обвързаности на техните медии.
Георги Лозанов: Ако ние не стъпваме върху утопии, които да мотивират хората в една или друга посока, защото това е функцията на утопията, се обричаме на това да възпроизвеждаме една мрачна картина, да я разширяваме много и да я докарваме въобще до положението на страната в прехода и в тая точка да спираме отново и след това пак да тръгваме от конкретния проблем и да стигаме до общата рамка. Това го вършим непрестанно. И аз затова даже повече разчитам на утопически инжекции по отношение на средата, по отношение на мотивациите, за да може да се случи нещо. Иначе конкретно каква е ситуацията? Всъщност преди имаше един етичен кодекс и една малка част от медиите, главно жълти не го бяха подписали. Имаше някакво единство. Защото не текстовете са важни, тъй като има една Библия, пък имаше два синода. Нямаше никакво значение текстът. След това имаше ново обединение около нещо. След това започна вътрешно сериозно разделение в гилдията, като проблемът беше разделение между собствениците.
Водещ: На какъв принцип беше това разделение, или не принцип, защото тук принцип няма, по какъв признак и как да преодолеем този признак?
Георги Лозанов: Конкретни войни на ниво собственост. Не принцип на различни етики, а на икономически интереси.
Водещ: Управляем ли е този признак?
Георги Лозанов: Сега вече няма и разделение. Сега има отново обединение на базата на това, че единият съюз добива голямо значение, а пък другият го губи. Така че фактически сме извървели един кръг целия извън реалното поле на саморегулацията, защото реалното поле на саморегулацията, пак казвам, независимо, че в един период журналистите добиха значение в комисиите, после тази битка на собствениците до голяма степен унищожи работата на комисиите, но сега ако става дума за рестарт или за нещо друго, журналистите са тези, които трябва да се произнесат по това как да се саморегулират.
Еми Барух: Но понеже говорим за една територия, която е свързана с морала, и това е една доста абстрактна и трудно остойностявана територия, затова ние говорим за авторитети, нали, говорим за имена.
Георги Лозанов: Тези авторитети трябва да бъдат поканени, от тях да започне дебатът, за който става дума, от тях да започне конструирането на комисиите…
Еми Барух: Но аз искам да довърша…
Водещ: Те не могат да се самопоканят. От кого да бъдат поканени?
Георги Лозанов: Не, във връзка с единия текст или с другия. Иначе формално по Закона за радио и телевизия, който е единственият закон, пряко обвързан с текстове на кодекса, ние трябва да възпроизвеждаме като легитимни решенията на преди действащите две комисии, които досега са се оттегляли…
Еми Барух: Но аз искам само да довърша. Когато говорим за авторитети, за имена, за хора, които тежат, за хора, които продължават в практиката на собствената си професионална реализация онова, за което пледират, този нов етичен кодекс, абсурдно словосъчетание, той е свързан с името на човека, който изкара хиляди хора да протестират срещу него. Ето още тук имаме… Къде е авторитетът?
Водещ: Имаме гавра.
Еми Барух: Значи името на Делян Пеевски стана нарицателно за неморал. И ние вървим в момента в някаква джунгла, измислена от една мъглявина около тази персона, която се опитва да вмени на колегията определени морални норми. Къде са онези, можем ли да виним журналистите…
Георги Лозанов: Аз затова казвам, че журналистите трябва от себе си да извадят нормите и мотивите да ги спазват…
Еми Барух: А тези журналисти, които работят в медиите на Пеевски, какво? Това са хора, които всеки има конкретна фамилия да издържа, баба, дядо и хора, които са без работа, и ние им казваме: Г-да, ако имате морал, напуснете!
Водещ: Какво, от едната страна има някакви предложения за утопични може би, но все пак някакви решения, а от другата страна, Еми Барух и Емилия Милчева общо взето казват, че… да, груб реализъм. Някъде обаче трябва да се срещнат тези неща. Не можем да приемем, че така ще бъде. Нали, не можем да приемем, че така ще бъде?
Еми Барух: Аз ще се върна на това, което казах, трябва да се спазва, трябва всичко да започне със спазването на законите. и да има инструмент, който да налага тези норми да бъдат следвани…
Водещ: Ама законите не в медиите, а законите в държавата да бъдат спазвани. Благодаря много на Орлин Спасов и на Георги Лозанов!
За да има етика в медиите, какво би следвало да се случи в държавата?
Емилия Милчева: Мъглявината, за която говори Еми Барух всъщност и спазването на законите е свързано именно с разсейването на тази мъглявина около кръга и произхода на парите, с които Нова медийна група стана Нова медийна група. Ако имаше върховенство на закона в България, всеки би бил наясно откъде тези хора се сдобиха с тази медийна империя, която продължава да се разраства и не биха се усъмнили в нея, така както примерно никой не се съмнява как Тед Търнър е станал собственик на CNN. Всъщност именно в тази мъглявина и в тази подмяна на ценностите, които сега ще се опитат да дирижират, за това става въпрос. Представете си един етичен кодекс, който е направен от медийната група на хора като Делян Пеевски, Ирена Кръстева и техните изпълнители, и етична комисия, в която влизат журналисти, назначени от тези хора. Ами те ще разпънат на кръст всеки, който е дръзнал да се обяви срещу тях. Това означава, че утре, вдругиден, всеки един журналист в България би станал обект на критика или на порицание, наказание от този Страшен съд, в който монополистите са ясно кои са. Просто това не трябва да се допуска. Аз съм далеч от мисълта, че може да се…
Водещ: Какво значи не трябва да се допуска? Може ли да не се допусне? Те имат право да напишат своя кодекс, имат право да създадат тези комисии, които ще изпълняват кодекса и оттам нататък ще контролират, така да се каже?
Емилия Милчева: Ще узурпират медийното поле, което наистина вече ще е краят.
Еми Барух: За да може това да не се случи, може би единственият начин е ние наистина да изискваме, ние, кои сме ние, на обществото да има нетърпимост към цялата непрозрачност на важни процеси, които го засягат, каквато тема е собствеността на медиите. И именно собствеността на медиите е нещо, което може да бъде регулирано по начин… Не регулирано, може да стане ясно реалните собственици на медии кои са. Има ли медиен монопол, кой го държи, какви са неговите интереси?
Водещ: Както сме казвали вече неведнъж, просто отговорът на въпроса кой притежава определени медии не решава въпроса. Важното е какъв е произходът на тези пари. Защото ние и сега имаме неудоволствието да знаем кои са собствениците на въпросните медии, но това по никакъв начин не променя ситуацията.
Емилия Милчева: В един по-сатиричен план, ако бях обикновен наблюдател, а не журналист, който печели парите и доходите си, за да живее от тази професия, която много обичам, бих казала, че ни стигна проклятието на Волен Сидеров, когато кълнеше, помните ли, как кълнеше наскоро медиите и как крещеше в пълно изстъпление от онази малка трибунка във Варна как ние сме изчадия и всякакви такива неща. Нито един собственик на медии в България, нито въпросните медийни съюзи не излязоха с декларация, в която да осъдят поведението на този човек и просто да му бъде зашлевена една дружна медийна плесница. Това, за съжаление, не се случи.
Еми Барух: Ама такъв като него, такива като него са точно удобните инструменти за хората, които финансират медийната група като, както е известно собственикът на КТБ Цветан Василев, който поддържаше, поне така публично се говори, и една друга доста смущаваща одиозна фигура на журналист, който скочи в политиката, който заплашваше трактористите, че ще им реже гумите и казваше: Селяни, вървете си по селата и ми освободете жълтите павета за мен. Сега зад такива хора, които са инструмент на конкретни моментни политически интереси, ако ние се опитаме да разберем техния възход в медийното поле и оттам в политическото поле, ние ще проследим назад чии интереси защитават те. Това е целият проблем, около който ние обикаляме. Проблемът на това, че медиите са фактически не изпълняват основната си функция, а тя е да осведомяват хората за решенията, които се взимат от тяхно име и уж, в тяхна полза, а са се превърнали в инструмент за други интереси. И срещу това, прикритието на това е този въпросен нов етичен кодекс на българския медиен съюз на Кръстева – Пеевски.
Емилия Милчева: Иначе казано, по новините им ще ги познаете.
Водещ: Да се опитаме да си представим как би сработило това на практика. Тя Емилия Милчева горе-долу описа, но все пак, как би сработило това ново положение, че имаме един кодекс, който досега работеше с две комисии към него, по етика в електронните медии и в печата, пак да припомня, и ето сега се появява новият кодекс на тази групировка, която също би трябвало да създаде една комисия, която да отсъжда доколко етично журналистите и медиите си вършат работата. Това можем ли да си го представим?
Емилия Милчева: Ами да, ето например една малка медия, която откаже да подпише този кодекс поради причините, които досега говорехме, че никой не припознава хората, които са създали този кодекс, за носители на морала, и особено на морала в професията. Следващият залп от медиите, които са в групата, създала този етичен кодекс, ще бъде: ами да, те не искат да спазват, те не искат да бъдат етични, те не искат да имат морал в работата си. Изобщо ще последва една истерична кампания и по някакъв начин тези медии ще бъдат игнорирани и ще бъде обяснено на хората как те наистина не искат да спазват някакви морални ценности в професията. Просто ще бъдат заклеймени. Това мисля, че ще стане. Наистина тези хора ще узурпират и полето на морала, ще станат монополисти там. Даже не монополисти, а просто господстващо положение ще имат и ще диктуват кое е етично и кое не, кое е морално и кое не. Ако е морално да наплюеш един човек, защото… и не е морално да наплюеш друг, защото… Ето това ще стане, те ще раздават присъди. След всичко дотук те ще раздават и присъдите в професията. Това не мога да го понеса.
Еми Барух: Единственият шанс е, че все повече се разраства медийното поле в интернет. Т.е. интернет медиите, макар и бавно, макар и неравностойно, но по някакъв начин успяват да стигнат до все по-голяма аудитория и моята надежда е, че консуматорите на нашия продукт, хората, които четат, слушат и гледат, все пак ще намерят ориентири, които ще им позволят да разберат кой лъже и кой не лъже, казано с две думи.
Водещ: Аз си мисля освен всичко, че цялата тази нечистоплътна ситуация, зад която стоят, разбира се, икономически интереси и нищо друго, допълнително се задълбочава и се влошава от обективния факт в посока на това, че печатът, така или иначе, вестниците имат своя исторически, какво да кажем, крах, неизбежно върви натам. Което прави в още по-голяма степен зависими както отделните издания, така и хората, колегите журналисти, които работят в тях. Т.е. е много лош исторически шанс, че съвпадат всички тези неблагоприятни факти един до друг и един върху друг се наслагват.
Емилия Милчева: Ама ние сме страна на парадоксите. Да речем, да вземем една Великобритания или една нормална развита западна държава, там авторитетните и тежки вестници се купуват от една категория хора, които са средна, действително истинска средна класа. Тези хора имат потребност да четат уникално съдържание, уникални анализи, уникални коментари. Тук е обратното. Модерните и съвременни хора почти вече не четат вестници. Вестниците, техните тиражи се правят основно за хората от провинцията. Нека да си дадем сметка, поглеждайки за хората, които живеят в провинцията. Това са хора, които са ограничени от ниските си доходи, живеят, отново ще го кажа, между работата и дома си, нямат, т.е. немотията и мизерията, на която бяха обречени от прехода и от политиците, които ни управляваха в прехода, скъсяват хоризонта ти. Скъсяват го до телевизията, която гледаш и до вестника, който си купуваш…
Водещ: Евтиният вестник, до най-евтиния вестник.
Емилия Милчева: Знаеш ли защо, Пролет? Защото аз като човек, който толкова години също е работил във вестници, вестникът е стандарт. Навремето когато си купуваш хляб, кисело мляко и вестник, вестникът означава, че ти си човек. Сядаш като бял човек, сипваш си кафето. То даже е как да кажа, част от културата на един човек…
Еми Барух: Ритуал.
Емилия Милчева: Да, ритуал. А всички знаем, че живеем, благодарение на тези малки ритуали и привички. Отваряш си вестника и се чувстваш, как да кажа, издига се собственото ти мнение за теб като човек. Защото ти си дал пари за тази информация. Следователно си длъжен да я прочетеш от началото до край, независимо от коя страница започваш – дали от криминалната, дали от първата. Ти така или иначе го прочиташ докрай, защото ти си дал пари за него. Т.е. това те е издигнало в собствените ти очи. Не си потребил безплатна информация и вече… Как да кажа, то е символ на някакъв дребен статут, той може да е статут в очите на самия човек. И поради тази причина тиражите, на които сме свидетели в България, тази тенденция и при нас ще дойде, но ще дойде много по-бавно с отмирането на хартиения носител на информация, ако мога така да го нарека, затова в България става толкова бавно, благодарение именно на тези хора, които по причина на мизерия, по причина на това, че България е най-бедната държава в ЕС, и продължава да е такава през управлението на 3 правителства, независимо от кой цвят са, тези хора са ограничени в своя кръгозор не защото го искат, а защото така ги е направил животът. Много е жестоко, но е точно така. И никой не може да им се сърди на тях, но благодарение на тях става тази манипулация.
Водещ: Към тази безотрадна картина, която описваш сега, добавям и явлението Lafka, което е много важно. Казвайки, споменавайки какво се случва в градовете на страната, тук не е лошо да кажем на нашите слушатели, да им припомним какво предизвика появата на Lafka, което както знаем е притежание на „Булгартабак” – верига за разпространение на алкохол, цигари и вестници. В почти всички градове в страната този опит да бъде монополизирана тази търговия предизвика остри реакции от страна на търговци, някъде общинските съвети възразиха срещу това обсебване на пазара. Някъде успешно търговците успяха да си постигнат интереса, другите не успяха, но така или иначе този процес върви в момента в страната и това е в ущърб на страшно много хора, които имаха и имат все още своя бизнес с вестници, цигари, алкохол.
Еми Барух: Примерът с Lafka е много добър, защото това е отново един кристализиран модел за мафиотизирани практики, които законът в България, пред които законът в България, искам да кажа си затваря очите и позволява те да лавират вътре. Защото продуктът медия, както и продуктът цигари, които са продукти за масова консумация, и алкохол, те има опит това да бъде контролирано в ръцете на същата персона, за която говорим, че е продуцент на авторите на етичния кодекс на медиите, и опитите тази мрежа да бъде наложена да елиминира всичките останали разпространители и да стане избраният разпространител на медии, е демонстрация на незачитането на закона. Искам да кажа, че това с реакцията на хората срещу опита да бъде иззет разпространителският бизнес, разпространението на алкохол и цигари е много лесен пример, за да се покаже как се вършат удобни услуги на хората, които имат пари. Следете пътя на парите, както се казва, за да видите къде отиват те. И ще стигнем до същия псевдоморал, който се опитват медиите на тази група да ни предложат днес.
Водещ: Как се прави това, изкупуват се едни привлекателни места в ключови позиции в малки градчета или по-големи градове…
Еми Барух: Съобщава се, че големите хипермаркети и големи бакалии не могат да продават определени стоки, които би следвало…
Емилия Милчева: Започва се директно през общинските съвети и кметове. Тази инвазия започна по времето на ГЕРБ и продължи по време на настоящото управление. Територии, които са на хубави места, се гласува от общинските съвети да бъдат дадени на Lafka за дългосрочен период от време срещу минимални наемикато срещу това, тъй като знаем, че стои един голям конгломерат, те обещават определени инвестиции. Мога само да припомня, че се стигна и до абсурдни ситуации, ще ви дам пример с община Кърджали, където срещу предложението, което беше внесено от ДПС, гласуваха общинските съветници от БСП и ГЕРБ, заедно.
Водещ: Толкова е било драстично.
Емилия Милчева: Толкова беше драстично. Но въпреки това Lafka получи най-добрите места, като срещу това обещаха, както каза кметът Хасан Азис, да направят инвестиции в спирките. Те вероятно ще ги направят. И въпросът е, че всичко дотук е законно. Никой не може да оспори подобни решения. Това между другото за първи път се случи в Благоевград по време на управлението на ГЕРБ, от там тръгнаха. Не случайно, където е и една от фабриките на „Булгартабак”, и продължи в цялата страна. Сега няма наистина нищо незаконно. Въпросът е защо КЗК не се самосезира, тъй като благодарение на това настъпление, ако се погледне в национален план, вероятно ще се види, че конгломератът Lafka създава някакво монополно положение на пазара, затривайки изключително много дребни търговци, които благодарение на това прехранват семействата си, благодарение на продажбата на цигари, на продажбата на ракия, на продажбата на вестници. Иначе е перфектно замислено. Защото когато човек отива да си купува цигари, му е удобно и вестникът да му е под ръка, удобно му е и ракията да му е под ръка и изобщо 3 в 1.
Водещ: Като в тези лафки, както знаем, се продават онези вестници на съответния издателски…
Емилия Милчева: Точно така, предимно на Нова медийна група.
Водещ: Да, на Българския медиен съюз, който е автор на въпросния етичен кодекс, в който пък, тази сутрин преглеждайки го, мернах, имаше задължително за такъв кодекс един текст, който се отнася до разпространението, който по смисъл казваше, че разпространението на печата би трябвало да е на конкурентен принцип, без да ощетява, да е в щета на едни и в полза на други разпространители, което както пък практиката показва се бие и с действителността, и със…
Еми Барух: Това е целият цинизъм, в който живеем, защото ние оперираме, употребяваме едни красиви думи, които нямат нищо общо с действията, за които става дума, ние преставаме да вярваме по никакъв начин да вярваме на онова, което се говори. Ние също така на хора, които четат, слушат и гледат. След като този етичен кодекс е стерилно верен, но е изречен от хора, които в цялата си практика показват обратно поведение, обратно морално поведение, той няма никаква тежест, никаква стойност.
Водещ: Обратна стойност има и обратна тежест.
Еми Барух: Точно, обратна стойност. И освен Lafka нека да не забравяме, че има и достатъчно много безплатно тиражирани вестници, зад които също стоят подобни икономически интереси. Те се раздават в метрото, те се раздават по спирките, те стоят на места, където хората, които дори нямат пари да дадат 1 лв. или 0,5 лв. за вестник, могат да прочетат това, този хартиен носител, зад който стоят икономически интереси и манипулация.  

Годишен доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през 2012

БНР, 12+3 | 17.01.2013

Годишния доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през изминалата 2012 г. беше представен днес. И тази година се оказва, че премиера Бойко Борисов е най-споменавания и отразяван от медиите политик, но най-харесван от журналистите е президента Росен Плевнелиев. Освен това, интернет все по-осезаемо измества традиционните медии. Причина за това е, че интернет медиите представят понякога съвсем различна гледна точка. Репортажа е на Светослава Кузманова.
Репортер: Другият двубой – сблъсъка между старите И новите медии е озаглавен тазгодишния доклад на фондация Медийна демокрация. А сблъсъка се оказва повече от голям. Хората все по-малко имат доверие в традиционните медии и все по-често предпочитат да се информират от интернет. Особено осезаем е този процес за недоверието в традиционните медии и при вестниците. Причината за това експертите търсят в икономическата ситуация, в която се намират много издания в момента. Според Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма на фондация Конрад Аденауер, уеднаквяването в отразяването на случващото се отблъсква част от публиката.
Кристиан Шпар: Българските медии и особено печатните са изправени пред промяна и вземане на трудни решения. Има твърде много медии на един доста обозрим пазар, така че по-нататъшната икономическа консолидация става неизбежна. Към това допринася и натиска, който оказва интернет пространството, което бързо се превръща във водеща медия преди всичко за младите хора.
Репортер: А интернет пространството става все по-обемно. Според Орлин Спасов от фондация Медийна демокрация, 68% от българите ползват интернет, а 2.3 млн. имат регистрация във Facebook. Затова и централното събитие през изминалата 2012 е сблъсъка между старите и новите медии. 7 национални ежедневника попадат във фокуса на изследването на Медийна демокрация и Конрад Аденауер. "24 часа", "Труд", "Стандарт", "Преса", "Дневник", "Телеграф" и изданието "Сега". Лидер по споменаване във всички вестници е премиера Бойко Борисов.
Орлин Спасов: Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети, срещу шесто място през 2011, като той успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са преди него по брой споменавания. Росен Плевнелиев е без всякакво съмнение всеобщия медиен любимец през 2012. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев. Плевнелиев е и единствения български политик, харесван през 2012 от медиите повече от Бойко Борисов.
Репортер: Лидера на Атака Волен Сидеров е най-нехаресвания български политик от медиите. Председателя на ДПС Ахмед Доган също е сред най-негативно отразяваните политици. Устойчиво медийно присъствие отбелязва лидера на ДСБ Иван Костов, а Меглена Кунева присъства повече, отколкото през 2011, когато беше кандидат за президент. Къде е радиото като медия през изминалата година?
Богдана Денчева: Радиото става най-запазената медия на фона на прежълтялата от духовен дефицит преса и пожъната от чалгата телевизия. Важни са двете нови радиостанции – радио Бургас, с което регионалните програми на БНР станаха 8 на брой. БНР стартира и изцяло новата интернет базирана програма Радио Бинар. Какви са прогнозите – цифровизацията на ефира ще бъде очакваната топ тема през настоящата 2013. Тема, която с изключение на БНР, останалите радиостанции като че ли засега странят, поне публично.
Репортер: Все по-модно сред политиците става присъствието им в лайфстайл изданията.
Богдана Денчева: Ключово за зоната събитие бе посрещането на холивудските актьори Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Борисов и министъра на културата Рашидов. Представянето на политиците през тази холивудска призма стана популярен подход не само за специализираните, но и за голяма част от останалите медии. Резултата е, че все по-рядко събитията и образите се приемат на сериозно, реалността се е сляла с фикцията, новинарската емисия се е сляла с филма, който следва. Губи се доверието в медиите и в институциите като цяло и нито една новина буди безрезервно доверие. 

Разговор с доц. Орлин Спасов, преподавател

БНР, Преди всички | 05.11.2012

Тема: Изследване за въздействието на рекламата
Гост: доц. Орлин Спасов, преподавател

Водещ: Днес ще бъде представено първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас – въздействие, за което вероятно повечето от нас не си дават сметка, въпреки че са подложени непрекъснато на това. За събеседник по темата сме поканили доц. Орлин Спасов. Той е преподавател в Софийския университет и е част от екипа, провел изследването. В студиото сме с колегата Светла Кузманова. Здравейте!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте!
Репортер: Доц. Спасов, да започнем може би от тук – какво мери всъщност това проучване, което днес ще представите? Политическата или търговската реклама, отношенията на хората към една от двете или и двете?
Доц. Орлин Спасов: Това проучване е извършено в рамките на проект „Рекламата в българското общество – ценностни трансформации и промени в консумативната култура”, така че ние се интересуваме наистина от тези трансформации в ценностите и в начина на консумация, налагани от рекламата. А иначе, по-конкретно изследването, което днес ще представим засяга комерсиалната, политическата и социалната реклама, нагласите към тези три типа реклама и съответно поведението на аудиторията при тяхната консумация. Това е едно национално представително проучване за населението на България на възраст над 18 години с един обем на извадката от 1 024 респондента и е проведено през месец май 2012 г. Мога да кажа, че резултатите наистина са доста интересни, тъй като за първи път се прави такова мащабно проучване на ценностните нагласи, на консумацията на реклама, на поведението на аудиторията. Има и някои изненади, които днес ще огласим, много интересни наблюдения. Но в крайна сметка може би основното, с което трябва да се започне, е, че ние обикновено разглеждаме рекламата като една движеща сила на икономиката на медиите, докато в крайна сметка живеем в една доминирана от реклама социална и културна среда и както и Вие казахте, рядко си даваме сметка за това, което пък показва, че рекламата наистина има едно много силно действие върху българското общество, защото това действие много често остава незабелязано и така то всъщност е усилвано.
Репортер: Кажете някои от данните, които самия Вас стресираха или изненадаха! В анонса, който изпратихте към медиите за това събитие, признахте, че над три четвърти от хората смятат, че политическата реклама е само харчене на пари на данъкоплатците. Други такива стряскащи данни?
Доц. Орлин Спасов: Една от интересните данни, които излизат от изследването, е, че едва 15% от анкетираните пълнолетни българи заявяват, че следят рекламите по радиото и телевизията с интерес. Виждате, че това е един наистина много малък, изненадващо малък процент.
Репортер: Останалите?
Доц. Орлин Спасов: Останалите – тези, които в най-голяма степен са подвластни, така да се каже, на рекламата, това са жените, българите в по-голямата възрастова група, тези над 60 години, както и жителите на по-малките населени места, селата, областните градове. Като за това, разбира се, има обяснение. Жените са по-консумативно ориентирани по принцип и търсят по-активно информация в тази посока, докато по-възрастните – те иматпо-ограничен достъп до други канали и повече свободно време, което може би е много важно. Освен това, фактът, че те консумират повече реклама, специално по телевизията, е свързан и с това, че те са по-малко склонни да превключват каналите, тъй като това е свързано пък и с известна умора, с известно напрежение. Младите са тези, които по-често правят това. Колкото до популярността на рекламата, вървяща през всички канали, в по-малките населени места, ние отчитаме, че в тях има едно по-добро изразено доверие в рекламата. Но също така, освен аспект на доверието, повишеният интерес към рекламата в тези по-малки населени места е свързан и с факта, че в тях достигат по-малко канали за информация за стоки и услуги, а също така и фактът, че в тези по-малки населени места има по-ограничен достъп до интернет. Така че тук традиционните медии са доминиращите канали и затова и съответно интересът към рекламата е по-голям.
Репортер: Тоест, това изследване измерва само чисто медийната реклама – тази, която се случва в радиото, в телевизията и в пресата или по някакъв начин измервате и рекламни брошури, които се пускат в пощенските кутии, да речем или някакви рекламни сувенири, които се раздават често по улиците? Нещо, което се случва в големия град, но не и в малкия.
Доц. Орлин Спасов: Не, в малкия град също има разпространяване на такива рекламни брошури и материали, пускани в пощенската кутия. Изследването дава и такива резултати. Тук, специално в този аспект, отново жителите на областните градове и на жените са по-склонни да четат тези рекламни брошури и материали, които се пускат в пощенската им кутия. За жените вече казах, те са активна таргет група по принцип на рекламата, за всички видове реклама, така че тук няма изненада. Но в по-малките градове тези рекламни материали, пускани в пощенските кутии, обикновено са много по-фокусирани, като съдържание и следователно те са много по-полезни и много по-конкретно адресирани, отколкото тези, които се разпространяват в големите градове и в столицата, което е свързано с факта, че за разлика от малките населени места, където хората ги четат, тук хората просто, най-често в столицата, ги изваждат от пощенските кутии и голяма част от тях биват изхвърлени още на момента преди да бъдат прочетени.
Водещ: Продуктовото позициониране по някакъв начин отчита ли се в това изследване?
Доц. Орлин Спасов: Продуктовото позициониране също се отчита. И тук има също интересни данни. Оказва се, че това е един феномен, който се харесва по-скоро на младите потребители на медиите, докато отново жителите на по-малките градове, като че ли са склонни да реагират на продуктовото позициониране с едно доста ясно изразено влошаване на отношението към рекламираната марка по този начин. И струва ми се, че тук обяснението е свързано с факта, че по принцип в по-малките градове и населени места по-трудно се възприемат промените, има и по-голяма подозрителност към тях. Да не забравяме все пак, че тъкмо традиционната реклама в тези населени места, както казах и преди малко, е изключително добре приета, така че хората в тях, мога да кажа, че са свикнали, така да се каже, на ясно и по-лесно разграничение между това какво е реклама и какво не е реклама. А продуктовото позициониране, както знаем, заличава тази граница до известна степен. То е нещо неясно и затова до известна степен, като че ли подозрително и тази подозрителност се прехвърля и към отношението към самата марка, която най-често се влошава. Но в по-големите градове и сред по-младите потребители, както казах, има едно доста позитивно отношение към продуктовото позициониране. Всъщност, от всички видове реклама, тези три вида – комерсиална, политическа и социална, най-добре приета е социалната реклама, а най-слабо приета е съответно политическата реклама, като обществените нагласи по отношение на нея са изключително ясно критично изразени и много скептични. Над три четвърти от населението на страната, това са 77%, се съгласяват с твърдението, че политическата реклама не представлява нищо друго, освен празно харчене на пари на данъкоплатците. А подобен дял от населението приравнява политическата реклама с пропагандата.
Водещ: Което не е изненада за никого, но и едва ли ще сложи край на политическата реклама. Благодарим Ви, доц. Спасов, за това включване! Орлин Спасов преди представянето на първото по рода си социално-психологическо изследване на въздействието на рекламата у нас. 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.10.2012

Водещ: Вместо ние да се гневим, се гневят всевъзможни калинки. Това не ми харесва.Много по-умни от мен хора са се изказвали за евентуалната причина. От чисто хумористично представената „малко се пие в тая държава” та чак до институционалната „много се лъже и краде в тази държава”. Има и новинарски подход, любим на карикатуристите в последните дни. През седмицата непознаването на историческите герои на портрет в едно училище ги накара да рисуват едно и също – кой какво прави с портретите. Сигурно и заради аталистичната реакция, която за пореден път достиган до най-високите нива на кръвожадност, до там журналист да поиска, цитирам, да ги поиска в студиото си, което прозвуча някак като в съдебната му зала. Сигурно е обаче, че нещо толкова излязло извън контрол, щом с една карикатура може да бъде коментиран по различен начин гневът ни. Може да има връзка и с нещо друго. Във вестник „Стършел” не е имало агенти с картончета. Но пък на нас ни предстои да научим които са притежателите на картончета сред кредитните милионери. Най-коментираното обаче в еднаква степен от медии и от социална мрежа беше поредната калинкова беля. Ако в една нормална държава говорителка на поделение на силово ведомство опише публично в медия гражданин с обидни квалификации и сравнения, следващите максимум 24 часа е редно да бъде поканена да си подаде оставката. Нещо повече – би било най-нормално обществото да чуе, че тази оставка е била поискана и ще бъде приета. Как заглъхва у нас ехото от медия на медия до пълното си изчезване? В случая до изчезване ще трае и проверката. Малко като приказката с неочакван край се получи на хората във властта с посланието им. Премиерът каза калинката да се уволни. Вицепремиерът уточни „не е уволнена. Проверява се случая, освен това тя е в отпуск”. Ето това е божествената частица, която физици из цял свят търсят на грешното място в ЦЕРН. У нас тази частица се нарича самодоволна овластена административна единица, която прави разследвания и произнася присъди по един нетърпящ възражения начин. Аз го наричам подмяна и никак не ми е смешно. Какво точно се проверява? Дали световният заговор на хората с гениални умения в монтажа не са сложили в устата на говорителката на РПУ Варна думите „селски глупак”? Хайде да потърсим част по част подмяната, гарантирана ни от множеството самодоволни овластени. Ами тази подмяна е на много места и това никак не хубаво. Между другото днес историята продължава.Човекът, който е заснел тримата спящи в патрулката полицаи е поканен на, цитирам, беседа. В резултат на това вече има организирано във Фейсбук събитие от фонтан „Монтански”, а заглавието е „Будните срещу спящите – спрете произвола”. На Орлов мост, езерото „Ариана” от 15 до 17 часа. Тема, която коментирате вече и на страницата ни във Фейсбук. Аз накрая да кажа, че от опит зная, че калинките хапят. Според учените единственото спасение от хищния вариант на калинките, е жабата, но тук влизаме вече в друга метафора. Така че напред към гъола и умната коя жаба ще целунете, че не ми се мисли после какво може да стане. И след това обследване на калинките нека всички бивши, настоящи и бъдещи да се чувстват поздравени ето така. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева, Ивайло Пеев и аз Ирен Филева. Разследващата журналистика – рядкост, автоцензурата процъфтява, корупцията остава широко разпространена. Това е диагнозата за журналистиката в балкански медиен барометър. На 31 на кръгла маса ще дискутират пак реалностите. 23 години свободен печат, 8 години саморегулация и все по-малко свобода. Защо? Отговорите ще търсим днес с доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, Асен Величков от Център за развитие на медиите. Има ли нужда от дискусии за историята ни или предпочитаме прогнозите на врачките? Който познава историята си, знае ли бъдещето си? Това пък ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев, който пък, както повечето от нас знаем, е д-р на историческите науки. Колко струват данните ни в интернет и защо Фейсбук забранява на блогъра Богомил Шопов – Бого да коментира това, коментарите Ви очаквам на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите. Изписвате на българските „Клубът на журналистите – БНР” и сме заедно. Журналистиката е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Така пише в класиката. В реалността обаче какви са отговорите? Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Добър ден.
Водещ: Балканският медиен барометър не ни каза май нищо ново.
Орлин Спасов: Е, не бих казал съвсем нищо ново. Защото може би най-важният резултат от него е констатацията, че и това наистина според мен е ново, че голяма част от тези проблеми, които иначе са познати, които и във Вашето студио сме коментирали многократно, започват да не са само външни спрямо медийната среда, да са налагани под формата на контрол и ограничения върху нея, но стигаме за първи път до много тревожния извод, че огромна част от тези проблеми произлизат от самата медийна среда. Тя самата вече е изправена пред една много сериозна отговорност за това какво се случва в собствената и професионална сфера. Така че това е едно ново послание. Иначе барометърът се провежда за първи път в България с фондация „Фридрих Еберт” работихме по него. Тази известна и много реномирана германска фондация е провела подобен вид изследване на медийната среда в много страни по света, но сега иска да започне да прилага барометъра и в региона на Балканите. Така че България се оказа втората страна след Босна и Херцеговина, в която това изследване се провежда. И бързам веднага да Ви кажа, че противно на моите първоначални очаквания и въпреки многобройните критики от последните 1-2 години към българската медийна среда, България с обща оценка по всички индикатори на този барометър, се оказа на една и съща позиция със страна като Босна, в която е извън ЕС, която има много тежки исторически конфликти, мина през война, етнически проблеми и т.н. Така че общо от оценка 5 по петобалната система, България получи една оценка от 2.7, докато Босна и Херцеговина получи оценка от 2.6. Практически се изравниха двете оценки. А по може би най-важния показател, който е свързан със свободата на изразяване и свободата на медии, България дори е доста по-зле от страна като Босна и Херцеговина, което е още един пореден сигнал за тревога за случващото се в българската медийна среда.
Водещ: Между другото тези коментари по-лесно намират коментари в мрежата и по-рядко в медиите. Това е може би част от диагнозата не свобода, която ни поставят от години неправителствени организации, които ни оценяват.
Орлин Спасов: Ами така е. Сега разбира се ще бъде некоректно да се каже, че нашите изследвания, а и изследвания на други неправителствени организации на медийната среда в България не получават изобщо отразяване в медиите. Има такова отразяване, ноѝ най-интересното е, че то е много селективно. Всеки обикновено тези критики обира тези, които се отнасят за конкурента му най-често и дава гласност на тях, докато премълчава тези, които засягат него, но това се случва не само по отношение на тези анализи на медийната среда. Подобно е злоупотребата примерно на информация като от „Уикилийкс”, засягаща България, която също така беше използвана крайно селективно по различни начини от медиите. Някои медии изцяло премълчават. Други заемат само онези фрагменти, които са в тяхна полза, а премълчават други и т.м.
Водещ: Макар че тук проблемът е по-сложен, но ще предстои и него да го коментираме разбира се, защото явно, че и по този сериал ще има продължение. В сряда предстои една още една кръгла маса. Този път организирана от Центъра за развитие на медиите. Добър ден на Асен Величков.
Асен Величков: Добър ден.
Водещ: Кой вече потвърди участие освен журналистите, разбира се, защото Вие сте поканили представители от Комисията по култура и гражданско общество, на медиите от Националния съвет за журналистическа етика, Комисиите по печатни и електронни медии, СЕМ, Съюза на българските журналисти. Да не изброявам нататък.
Асен Величков: Ами честно казано потвърдиха участие тези, на които най-много разчитаме. Участниците в двете печатни комисии, които са към националния съвет за журналистическа етика, както и представители на регулатора за електронни медии и СЕМ. И също колеги от други неправителствени организации, които следят темата и се занимават с медии, като за мен лично най-интересно ще бъде, че тези хора, които участват в процесите на саморегулация през всички тези 8 години от първоначалното изработване на Етичния кодекс да кажат своята гл.точка как виждат развитието на този процес и в момента до къде сме стигнали.
Водещ: Заглавието Ви е „23 години свободен печат. 8 години медийна саморегулация”. Нерадостна може би е равносметката?
Асен Величков: Ами предстои да видим мнението на различните участници в процеса. Предполагам, че ще е такава, да. Както и медийните барометър, така и другите различни класации очевидно показват, че сме далеч от свободата. Интересно ми е на мен специално за морала и за етиката какво може да се каже, тъй като да ви призная, както няколко години се занимава професионално с темата и следя публикации, малко се спазва този кодекс. Дори от част от медиите, които са го подписали. А да Ви кажа и нещо друго, което малко така ме изненада неприятно. Направих си труда да потърся в интернет колко от подписалите медии, подписали кодекса, са го сложили на своята страница, за да може все пак да декларират това пред своите читатели. Има само 1 вестник, който го е направил. Може да си направите извода до колко е важно това нещо.
Водещ: Какво се случва обае след тези дискусии обаче, какво би трябвало да се случва? Различни ли са отговорите на тези два въпроса?
Асен Величков: Ами другото, което е интересно, знаете – единият от двата известни печатни съюза започна да говори за нов кодекс, което е много странно да има два кодекса, етични.
Водещ: Мисля, че те все пак се отказаха в един момент.
Асен Величков: Ами да се надяваме, но те се отказаха от нов, но не подписаха стария, така че няма общ кодекс. Интересен ми е този дебат. Надявам се да има представители. Поканили сме тези издатели, които не са подписали кодекса.
Водещ: Ами те и институциите, които сте поканили, имам в предвид Комисията по култура, гражданско общество и медиите на 41-ти Народно събрание, Съюза на българските журналисти и т.н. да чуят и да дойдат на тази дискусия. Благодаря Ви за този коментар. Ще имаме повод да коментираме пък самата дискусия и това, което ще се каже на нея. Доцент Спасов, какво се случва на тези дискусии и какво би трябвало да се случва според Вас? Пак ли е сходим принципа на тортата – нарязваме на парчета и всеки си взима, което му хареса?
Орлин Спасов: Ами това е един от големите проблеми, че всички тези критики до момента, като че ли нямат достатъчна ефективност. Изговаряме проблемите, идентифицираме ги и след това нищо не се случва. Но аз все пак се опитвам да остана оптимист, защото мисля, че тогава, когато се натрупа една достатъчно голяма маса критическо говорене, което идва от различни адреси, както външни, неправителствени организации, така и различни институции на ЕС, така и редица български групи за граждански натиск и т.н., ще се достигне до една точка, в която промяната ще бъде възможна. Така да се каже тръгва малко през теорията на езика, където има една гл.т., в която езикът винаги е действие. Може би тогава, когато говоренето е недостатъчно, той не предизвиква действие, но когато много хора заговорят едновременно, не може да не се стигне до действие. Тези критики просто няма как да не предизвикат някаква промяна. Смея да се надявам.
Водещ: Ами нека да експериментираме с актуалности от седмицата. И тази седмица горещи бяха споровете на трите момчета от Добрич, които не били познавали хората от портретите. Това накара и карикатуристите да рисуват своята версия за случващото се с различни внушения. До колко усилията на медиите и мрежата да заговорят на един език би ни предпазило от емоционално налитане? Добър ден на колегата от БНТ Горан Благоев.
Горан Благоев: Здравейте.
Водещ: Всъщност вярна ли е максимата все още у нас, че който си знае историята, той си знае и бъдещето? Като че ли се натрупаха доказателства в обратна посока.
Горан Благоев: Със сигурност е вярна тази максима, поне историята го е доказала. Един немски политик беше казал, че французите са победили ПСВ, защото са имали добри преподаватели по история, т.е. войната се печели в клас още. Слава Богу, ние не се готвим за война, но всяка една нация се готви за бъдещето. Как се готвим? Аз искам да вярвам, че не това е примера за бъдещето с тези три момчета. Ще ги нарека нещастни и непросветени с цялото ми уважение към тях. И мисля, че ние медиите не сме много прави да насочваме поглед към това, което се случва, с гняв и с възмущение, защото това, което ни се показа и това, което видяхме, аз си мисля, че не е изолиран случай. Просто това е един от малкото случаи, които е влязъл в интернет, но не мисля, че други ученици не са си позволявали същото, независимо от техния етнически произход. И тук не е най-важно етническият произход. В крайна сметка дали ще са роми, дали ще са турци, дали ще са българи, те са български ученици. Ние от това трябва да се безпокоим. И аз си мисля, че тук етническият привкус едва ли има. Тук има едно незнание, /…/ незнание, неграмотност и мисля, че поведението на тези деца е упрек към всички нас. Невероятен шамар, плесник към цялата българска образователна система. Защото ще го кажа и от опит като родител – нашата образователна система форматира, не знам как да го кажа по-възпитано, форматира едно критично нищо. Значи в българското училище, ето сега наближава първи ноември, обаче педи 1 ноември ние истерично празнуваме Хелоин. От години използвам трибуната на „Вяра и общество” да говоря, че Хелуин няма нищо общо с българската традиция. То вече няма и със западната традиция Хелуин. И че ако искаме децата ни да преживяват маскарада, защото всички сме били деца, знаем каква емоция е маскирането, дайте да им дадем тази емоция на деня, който си заслужава – на Сирни заговезни. А това, което е нашето, на това, което е нашата традиция.
Водещ: Ама трябва да го измислим, за да го изработим.
Горан Благоев: Не може в българското училище преди време директорът на едно училище при това съветник на министър и тук вече аз съм леко притеснен от това, което той ми изпрати –вижте, казва той, каква програма имаме ние в училище. Ние съвсем не значи, че не държим на православието. Убедете се сами. И какво виждам аз? Че наравно с Рождество Христово, с Въскресение Хрисотов, с Деня на християнското семейство те си празнуват Хелуин. Имат ден, в който правим, видите ли, астрологичен профил на учителя. Ами как да очакваме при всичката тази /…/, която се изсипва на децата ни, защото видиш ли ние живеем в ново време, ние се отваряме към Европа, към широкия свят, как тогава да възприемаме това, което се случва в Добрич? Ами за мен това е логично следствие от всичкото това, което се струпва върху главичките на децата ни.
Водещ: Вече се появиха между другото първите коментари във Фейсбук. Ти довечера ще покажеш идването на иконата, но се появиха вече коментари по темата – може ли това копие да е чудотворно? В случая говорим за копие на иконата.
Горан Благоев: Малко скачаш в темите. Това мога доста на широко да го обясня.
Водещ: Ами не, защото то се доближава.
Горан Благоев: Тези слушатели, които са го коментирали, очевидно не са гледали „Вяра и общество” миналата събота, защото показахме в репортаж дарителя на иконата, който е председател на българското атонско движение, балканското атонско движение, извинете. И той много ясно обяснява защо копието се нарича не копие на чудотворна икона, а чудотворно копие. Все пак ние се опитваме някак си духовните неща да ги калъпим в матрицата на светското. Ами не става. Значи като тръгваме да работим в областта на духовното, нека да боравим с критериите на духовното. Ето, виждам тук и в студиото едно заглавие на вестник „Моята икона за работа.” Преди да помолим иконата за работа, вярващия човек всъщност отива да благодари на Бог и на Богородица, че имаме тази велика милост, тази икона да дойде в България и колко от нашите зрители и слушатели преди да са чули, че иконата помага за работа, знаят че това е третото точно копие в света, защото копие на тази изключително почитана икона на Света гора – това е най-главната икона на Света гора. По-важна икона на Света гора от тази икона няма. И в света има само три такива копия. Нашето е третото. Много копия има, но точно копие, с точните размери – аз съм има невероятният шанс няколко пъти да се покланям пред тази икона в Света гора и това, което виждам, е наистина абсолютно точно копие. Това е радостта, а не че иконата ще ни помогне за работата. Не това е най-важното. Не какво иконата ще ни даде, а ние как ще посрещнем и как ще отбележим този невероятен празник. И за съжаление, когато се говори за събитие на седмицата, за мен беше въпрос на поредната проява на лош вкус, ние да се интересуваме по най-елементарния, просташки начин от здравословното състояние на българския патриарх. Не че за това Светият синод няма вина, не че Светият синод не стимулира появата на такива слухове, защото знае какво се случи с папата, когато беше в болница. Все пак Ватикана регулярно излизаше със сводка за здравословното състояние. Колко достоверно – не коментираме. Но все пак медийният интерес беше задоволяван. Светият синод в момента стимулира слуховете в медиите.
Водещ: Между другото скокът не беше случаен. Независимо, че така ти изглеждаше на пръв поглед. Чудотворно ли е мрежата и медиите да заговорят едно и също по относително прост случай? Останете с нас, продължаваме след малко по темата калинки. В /…/ медии социалната мрежа направиха през седмицата реплика на говорителката на РПУ във Варна Калинка Пенчева. Резултатът от това упражнение беше, че премиерът разпореди уволнение, а до същ като истории с неочакван край, вицепремиерът поясни, че тече проверка и авторката на така нареченото обвинение, цитирам „селски глупак” е в отпуск. И тъй като е трудно да стигнем логиката, сега ще опитаме един по-нетрадиционен визуален подход. Любомир Вучков за колега журналист от БТВ, който обаче гледа на събитията с камера. Без да броим разбира се и публицистичните му наблюдения от една терапия в социалната мрежа. Добър ден на Любомир Вучков.
Любомир Вучков: Добър ден.
Водещ: Има ли разлика между това, което се вижда по телевизора и в социалната мрежа, и през терасата от трета страна?
Любомир Вучков: От терасата винаги има разлика. И тя е огромна, защото там човек може да види неща, които само сърцето му може да преживее. Висейки над собствените му дори виждания.
Водещ: Нещата, които явно не влизат в новините, защото са малки, но понякога може би се и лъжем в това отношение.
Любомир Вучков: Новините са това, което хората трябва да видят в интерес на истината. Постъпката на тази жена, за която става въпрос, е меко казано според мен … Не мога да намеря думи.
Водещ: За да не ни привикат и нас на беседа между другото, както са привикали днес човекът с фотоапарата. Кое в този относително прост случай създава затруднения? Не е ли редно говорител на поделение на силово ведомство да не въздава присъди и обиди? Кое е важно, кое е редно да определяме ние журналистите?
Любомир Вучков: Ами редно е такъв говорител според мен да си придаде малко повече тежест на позицията и не може да отъждествява един човек в такива квалификации.
Водещ:И трябва да бъдем малко по-отговорни. От нас искат да сме отговорни.
Любомир Вучков: Да и търсим постоянно в България обществото и неговото мнение. Може един такъв човек да търси в обществото мнение или каквото и да било след като казва такива думи. И да се замислим самите ние и аз като човек, който седи пред визиора, всеки път като снима дали ще те нарекат с такива думи, които аз не искам да ги употребявам в момента в ефир, каквито тя нарече.
Водещ: Вашия колега любител с фотоапарата.
Любомир Вучков: Да. Това е смисъл най-малкото обидно, а и в цялата работа.
Водещ: Да не излезе накрая Вашият колега оператор виновен, че е снимал този отговор?
Любомир Вучков: Той може да излезе виновен, защото извинявам се, ама не може жената, която е помолила според мен премиера да бъде кръстник на детето и, след това да говори по този начин и има едни неща, които не бива да бъдат даже и да ги мислил, не бива да бъдат казвани.
Водещ: Ами тя сагата днес продължава.
Любомир Вучков: На този пост. Да и де да знам.
Водещ: Сагата днес продължава. Между другото на Орлов мост се събират будните срещу спящите, така са си кръстили хората събитието. От 15 до 17 часа на езерото „Ариана”. Благодаря Ви за този коментар. Любомир Вучков, колега журналист, оператор от БТВ. Кое в този относително прост случай създава затруднение според Вас, доцент Спасов? И какво точно трябва да се крие зад репликата „тече проверка”? За какво проверка?
Орлин Спасов: Сега, тук бих разделил два аспекта. Единият е този, свързан с реакциите на самите институции, другият – свързан с медиите. По първия проблем как реагират институциите, Вие сама казахте, че премиерът каза, че говорителката на РПУ трябва да си подаде оставката и да бъде уволнена, докато министърът на вътрешните работи взе една по-предпазлива позиция, като той разбира се каза, че тече проверка, което в случая малко е излишно, тъй като има документиран материал от това изказване. Но това поне, което прочетох вчера в медиите, беше малко по-прецизно. Той твърдеше, че не иска да избързва с оценките, защото съществува презумпцията за невинност. Което разбира се би било хубаво, ако случаят не беше толкова очевиден. По-трвожно е, че като че ли тук има двойни стандарти в определени конкретни случаи се прилага презумпцията за невинност, докато в други случаи, които са широко известни, първо се действа и след това се стига до често парадоксалната ситуация, в която обвиненият трябва да доказва невинността си. Така че този двоен стандарт донякъде е безпокоящ, но иначе бих поне аз уважавал винаги спазването на тази презумпция. Що се отнася до медийния проблем, тук първо става дума за човек, който е в позицията на говорител на една много важна институция. Какво правят говорителите на тези институции? Те не говорят пред представителите на самите институции, те говорят пред медиите и пред публичността. Това е човекът в РПУ Варна, който има пряк контакт с медиите. И тогава, когато той си позволява подобен език пред медиите, мога да кажа, че това представлява известна форма на натиск върху самата медийна среда, размахване на пръст заплашително.
Водещ: Това е един от критериите на „Репортери без граници”. Натискът, който институциите упражняват върху журналистите.
Орлин Спасов: Точно така. И употребата на подобен език и на заплашване в подобен случай според мен директно представлява форма на натиск. Да не говорим, че пък последвалите действия срещу този гражданин, качил снимките в социалните мрежи, представлява форма на натиск върху самото гражданско общество. Според мен недвусмислено имаме такъв случай, тъй като тук се оспорва практически свободата да се изразява критично мнение, защото точно за това става дума с публикуването на кадри от този случай.
Водещ: Между другото ще бъде интересно до колко ще произлезе събитие от това, което излезе във Фейсбук. Будните срещу спящите днес на Орлов мост. Нека да се върнем сега пак, прескачайки умишлено презумпцията за невинност по отношение на незнанията по история, Горане. Има ли място за дискусия по телевизията? Ето, БНТ започва една поредица. От понеделник ти ще бъдеш водещ на една такава дискусия за Балканската война. Щом не познават Левски, какво ли знаят за Балканската война?
Горан Благоев: То незнанието за съжаление води след себе си всичкото това, което се случва. Защото може би тази дама, малко ще се върна на предната тема, ако беше малко по-просветена словесно, нямаше да си позволи това нещо. Най-малкото, защото един говорител трябва да говори и да не … Да бъде посредник между своите институции и медиите и да говори, а не да коментира.
Водещ: Можем да си помислим, че точно е казала това.
Горан Благоев: Аз се връщам на началото на нашия разговор за това как, незнаейки историята, ние отново я изживяваме. И пак взимам повод за случая с Варна, защото стигна и до нашия проект, за което ти благодаря. За мен другото, което много опасно за едно гражданско общество е, че тук имаме едни твърде явни прояви на вече все по-трудното овладяване на авторитета. Защото забележете от къде идва сигналът за оставката на тази дама. Не от нейните преки началници, а от най-високо ниво. Ние някак си като общество почнахме да свикваме, че видиш ли бащицата на нацията, ако той не се заеме с решаването на един проблем, този проблем няма да се случи, няма да реши, ние ставаме индиферентни към проблемите си, защото чакаме някой друг да ни ги реши и почвам да си мисля, че някак много тенденциозно ние почваме да си връщаме манталитета от преди 20 и няколко години, което не е добре.
Водещ: Сърдим се на златките от една страна, но приемаме логиката на…
Горан Благоев: Именно за незнанието ни за историята. Ето, например честваме вече 100 годишнината от Балканската война. Как я честваме е друг въпрос. По време на Балканската война, сигурно много малко сегашни слушатели знаят, че е имало една цензурна комисия, която не само е цензурирала войнишките писма от фронта, но тя си е слагала подписа, един от министрите в кабинета съвсем официално – той е оглавявал тази цензурна комисия. И всички журналисти, особено западните журналисти, е трябвало да получат неговия апарат под текстовете си преди да ги пуснат по телеграфа. Естествено, че е било въпрос на професионализъм ти така да изнесеш фактите и данните, че хем да минеш през иглените уши на цензурната комисия, хем да изнесеш истината. При все че казват, че този въпрос е министър, за съжаление изневерява ми паметта за неговото име, е бил толкова сладкодумен, че почти не е оставало време да им чете текстовете. Може би той си е гледал малко формално работата. Това, което искаме с тази дискусия, която започва по инициатива на нашия делегиран продуцент Нана /…/ с подкрепата на програмния директор Севда Шишманова и на генералния директор Вяра Анкова, е наистина 6 знакови годишнини от календара тази и следващата година да стигнат до зрителите по един по-смилаем начин. Чрез академичното присъствие на специалистите, но на един по-достъпен език. Първата от поредицата дискусии на този проект – история – бг, е в понеделник, в 9 вечерта. Аз съм избран на бъде водещ. Другият водещ ще бъде моят уважаван колега Андрей Захариев. 6 са годишнините, на които ние поставяме акцент. Това е 100 годишнината от Балканската война, после 100 годишнината от построяването, не освещаването държа да отбележа, построяването на храм паметника „Свети Александър Невски”. След което идва годишнината от турско-руската война, годишнината на Ботев, годишнината от спасяването, 70 години от спасяването на българските евреи и една много голяма годишнина от мисията на Кирил и Методий във Велико Моравия. Тези годишнини решихме, че са наистина един достатъчно добър повод да се поговори дискусионно за това, което знаем, за това, което не знаем, за това, което е премълчавано или това, което витае като мит за едно или други събитие от нашата история.
Водещ: Има ли портрети в студиото?
Горан Благоев: Не.
Водещ: Може би е полезно да има.
Горан Благоев: Портрети мисля, че режисъора Дамян Петков се погрижи достатъчно добре през тази седмица да има едни кратки клипчета с надслова „Знаете ли, че…”.Е, сега не очаквам всички ученици, те и историците не ги знаят всичките портрети на пълководците от Балканската война. Не това важното. Проблемът е, че ние като общество и аз се надявам, че по време на дискусията ще стане въпрос за това, ние като общество не им изградихме достойния паметник на тези хора. Отидете в Одрин, за да видите какъв мемориал има на Шокри Паша, който е представил не като долния капитолант, както ние по български би следвало да си мислим, защото ние обичаме да се пъчим с победите си, но никога не виждаме подвига в страданието, в това ти по достоен начин да предадеш една крепост. Турците дори и от поражението си са успели да извлекат национален дивидент. Табията, на която е част от големия одрински форт, реставрирана, запазена е превърната в мемориал на Шокри Паша. Който всъщност на 13 март 1913 година капитулира пред българската армия. Но този човек е представен, забележете, като бранителя на Одрин, като пълководецът, който успява половин година да удържи Одрин пред българския напор. Кажете ми къде са героите на България от Балканската война, къде е техният мемориал на всичките тези пълководци, генерали, полковници на редовите войници? Мемориал, който ние трябваше да имаме отдавна в центъра на София и го нямаме. Сега тази комисия по честване и инициативният комитет седнал да възстановява войнишки паметници. Да видим какво ще се случи с това, но струва ми се, че ние имаме нашата памет, след което като се случи нещо като това, което се случи в Добрич с трите момчета, писваме истерично „олеле какво става!?!” Ами става това, което ние правим, което ние си постиламе, което ние възпитаваме в децата си. Чувството на тотален нихилизъм.
Водещ: Може би трябва да започнем от там, че Андрешко не е /…/ герой. Че Алеко описва Бай Ганъо, който се тупа по гърдите, викайки „Булгар! Булгар!” като сатира. Това е сатира.
Горан Благоев: Да обаче сега разбрах, че има една пиеса, която търси положителното в Бай Ганъо.
Водещ: Той няма лошо. Творческите опити нека да има свобода, дето се вика, театърът да не го цензурираме. Въпросът е ние някак си да поставяме нещата на място.
Горан Благоев: Това не е цензура, но в крайна сметка при един такъв изграден образ, сатиричен, гротеска за цялата българска, за целия български манталитет през годините, някак си да търсиш позитивното, според мен означава ти да се опитваш да привнесеш чалгата в онзи висок клас на културата, в който тя все още не беше проникнала.
Водещ: И дай Боже да не прониква.
Горан Благоев: Нямам нищо против творческата свобода. Тя е нужна, полезна е, но в крайна сметка, ами що не се замислим тогава, че и тези деца може би творчески са решили да интерпретират отношението си към революционерите.
Водещ: Да де, да. Това е двойният стандарт, за който си говорим днес и изобщо в последните години.
Горан Благоев: Една нация или има своите стожери, около които гради идентичността си и дори и критично да подхожда към тях, не ги срива, или просто няма какво да се учудва от това, което се случва.
Водещ: Кое е вярното послание за посрещането следобед? От колко започва излъчването?
Горан Благоев: Посрещането на иконата е в пет и половина следобед. Колегите от БНТ2 първи ще го излъчат. Ние се включваме в 6 часа, тъй като от 4 до 6 има мач и „Варя и общество” е изместено с 1 час, така че ние от 6 часа пък ще се включим на богослужението, което наистина ще бъде уникално, тъй като ще се обслужва по светогорски обичай, нещо, което в катедралния храм „Св.Александър Невски” не се е случвало. Няма как да се случи. Ще се пее на два клироса долу в храма, не горе от хор балкона. Ще се оправят молитвите, а и самият факт, че се създава един кът на Света гора в патриаршеската катедрала, мисля че е достатъчно основание на тези зрители, които няма да бъдат в храма, да бъдат с БНТ.
Водещ: И все пак журналисти са тези, които опитват да помогнат на този храм да има и нотариален акт, което е някакво безумие.
Горан Благоев: Да това е една изключително благородна инициатива на колегите от БНТ 2 и на техния директор.
Водещ: Разбира се и на теб.
Горан Благоев: Е, аз ги подкрепих с голямо удоволствие. За съжаление някак си блъскането по институционалните врати трудно дава резултат, но мисля, че ще има положителен ефект.
Водещ: Доцент Спасов, има ли смисъл журналистите наистина да полагаме нечовешки в моменти усилия да изгоним чалгата от медиите?
Орлин Спасов: Разбира се, че има и за съжаление може да се каже, че това не се случва достатъчно често и в този смисъл БНТ и БНР стават едни острови, в които продължават да се правят смислени неща по отношение и на идентичността, както каза и господин Благоев, защото аз виждам тези алтернативи като най-вече една алтернатива на крайностите на национализма, които винаги изкривяват до неузнаваемост често картината на националните ценности.
Водещ: Дали я изкривяват или направо я подменят?
Орлин Спасов: Дори я подменят и които в крайна сметка винаги съпровождат своите действия с подчертана агресия, която е насочена винаги към някой друг, към брат, към някой който в виновен, към някой, който е причинил нещо на нас като народ. Докато това, което тук чуваме от господин Благоев като инициативи наистина е смислено, защото то…
Водещ: Премахва двойнствената реакция.
Орлин Спасов: Просто го отменя. То внася една човешка, една нормална, едно нормално измерение на националната идентичност, защото този отговор на класическия въпрос „кои сме ние?” продължава да стои.
Водещ: Колкото по-малко комплекси имаме, толкова по-лесно ще ни бъде.
Орлин Спасов: Да и в този свят ние имаме нужда от един спокоен, разумен отговор на този въпрос. И за това аз мисля, че е много позитивно това, което се случва. Освен това виждате, че и целият разговор до момента се върти тук днес около кризата на авторитети. Всъщност това е един от тежките проблеми на българското общество, защото нито училището вече е способно да наложи авторитет, нито семейството дори е способно да наложи такива авторитети, медиите само отделни от тях все още имат някакво съзнание за тази мисия, че те трябва да предложат нещо. Така че в тази тежка криза на авторитет ние не трябва да оставим улицата на формира дневният ред на обществото, защото тогава ще имаме непрекъснато подобни случки като тази в Добрич с учениците, които поругават портрети и т.н.
Водещ: Лошото е, че ще има и калинки.
Орлин Спасов: Ще има и калинки.
Водещ: Защото това е хранителната среда на калинките. Горане и ти да кажеш нещо, защото зная, че бързаш. Искаше да репликираш или? Да, да.
Горан Благоев: Аз исках първо да благодаря за тези хубави думи. Само да допълня, когато говорим за национализъм, че целта ни с тези формати наистина не е да веем националното знаме, напротив – критично подхождаме, особено сега във връзка със 100 годишнината на Балканската война. И това, което ще бъде един елемент на новост – специално потърсихме специалисти от Турция, от Гърция и от Сърбия. Тяхната гледна точка, на тяхната историография към България и въобще към Балканската война и това, което на пръв прочит почвам да усещам е, че ние много малко се познаваме. Много малко познаваме гл.т.на съседите към нас. Съседите много малко нас ни познават. Даже един от гръцките водещи специалисти каза „Гърция почти казва, не говори за съюзниците си в Балканската война”. Ами като се замисли човек, ние също не говорим за съюзниците си през Балканската война или като заговорим се сещаме за онази песен „Съюзници разбойници”, която започнаха и да пеят нашите пра дядовци след Междусъюзническата. И наистина е време, когато говорим и за липсата на авторитет или за упадъка на авторитетите, да се замислим за това колко е важно наистина ние да просвещаваме. Училището да просвещава, университетът да просвещава, защото университетът за съжаление се оказа един много несправедливо поставен в ролята на заложник за българското средно образование. Университетът някак си консумира всичките негативи, които идват от средното ни образувание и ги възпроивежда. А университетът идва всичкото това, което ние коментираме във Варна с тези калинки, защото ако тази калинка беше учила, където трябва или както трябва, или най-малкото ако професорите и бяха малко по-критични към словесността, нямаше да се изложи и тя самата. Така че тук наистина борбата е,колкото и да е демодирано на моменти, ние и като медии, и университетът със своята академична мощ да се отстоява именно този вкус към просвещението. Не да се създават читанки, а просто просветени хора, защото просветеният човек – той е гражданинът, той е мислещият човек, той може да роди тази инициатива във Фейсбук „Будните срещу спящите”. Стадото не може да го създаде.
Водещ: Обаче за ценоразписа във Фейсбук и стойността на личните ни данни ще продължим след малко. Останете с нас. Ще стигнем ли до парадокса медиите да са по-свободни от интернет. Колкото и абсудно да Ви звучи и това би могло да се случи, ако се окаже, че данните ни в интернет могат да се купят за жълти стотинки. Ето един такъв пример даде Богомил Шопов, блогърът Богомил Шопов- Бого, по-познат в мрежата като Бого. Кой купи личните данни за жълти стотинки? Добър ден Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: Всъщност цифровите права са нещо много важно. Цената на личните ни данни като че ли може да изкриви до неузнаваемост картината.
Богомил Шопов: Така е. За съжаление.
Водещ: До колко е социална една мрежа, в която личните ни данни наистина могат да се купят за жълти стотинки и изобщо нека на кратко да припомним на нашите слушатели ти всъщност какво направи и купи данните на 1 милион?
Богомил Шопов: Точно така. Тази социална мрежа, за която говорим, тя не е известна с това, че се грижи за данните на своите потребители, така че това не трябва да ни учудва. И всъщност историята е следната – докато се пробвах из интернет да търся разни неща, попаднах на оферта, в която продавач продаваше данните на 1 милион и 100 хиляди потребители в тази социална мрежа. За сумата от 5 американски долара. И аз се направих на любопитен и си купих да видя просто дали наистина има някакви данни вътре в този файл. И се оказа истина. Имаше данните на много потребители на социалната мрежа. Включително имена, имейли и идентификатора на самата социална мрежа, с която можеше да бъде намерен самия човек. Т.е. линка към профила на човека.
Водещ: И защо социалната мрежа ти забрани да споделяш това дори в блога си?
Богомил Шопов: Ох, ами причините могат да бъдат много. Първо, за да не бъде възпрепятствано така да го наречем разследването, което те уж водят, което според мен не е така. Второ заради това, че в момента тази социална мрежа има няколко дела за изтичане на лични данни в ЕК. И третата причина, на мен която ми хрумва, е това, че те могат, в момента имат разбира се финансови проблеми и инвеститорите могат и да не са доволни от нов скандал, с лош скандал разбира се, с намесено тяхното име.
Водещ: Сега ще те помоля да чуеш какво мислят хората за тази социална мрежа, защото имам усещането, че ти си кореспондираш с някаква калинка от Фейсбук. Нали то стана нарицателно през седмицата това име. С Ивайло Пеев попитахме младите хора какво е социалната мрежа според тях. Първо да цитирам на страницата отговорите. Най-тривиалната социална мрежа според Диана Тонева. Място, където се предполага, че можеш да кажеш нещо без да, което бързо ще стигне до повече хора. Фейсбук – виртуалният вариант на агент от ЦРУ според Росен Шарков. Стоян Нешев е написал, че Фейсбук е мъжко лице, което те гледа право в очите, с татусите и публикациите там са прости, ясни и разбираеми за всички. Със сигурност свободата на мнението в случая е интерактивна. Ето какво казаха пък други млади хора прд Ивайло Пеев.
Ивайло Пеев: Какво е Фейсбук? Медия, платформа за манипулация, политическа пропаганда, рекламен инструмент? Преди време излезе новината, че данъчни дебнат фейсбук статуси за похвалили се с големи материални придобивки. Това ни кара да си поговорим за сигурността в социалната мрежа.
Гражданин: Фейсбук всъщност е доста опасен и трябва да внимаваме какво споделяме, какво си пишем, какви съобщения и какви публикации правим.
Гражданин: Хората трябва да внимават какво публикуват.
Гражданин: Много крадена информация и много злоупотреба с личните данни на хората.
Гражданин: За мен е много опасен, защото наистина няма никаква защита върху личните данни.
Гражданин: Абсолютно не са защитени хората във Фейсбук.
Гражданин: Имаше един експеримент в Белгия, в Брюксел. Един мъж беше разпънал една бяла шатра и се представяше за гадател. Пусна на едно момиче пин кода на кредитната и карта цифра по цифра и той каза – ето сега нека да Ви разкрия тайната на моите магически способности. Една завеса падна и отзад едни хора, ровещи се във Фейсбук с всичката изтичаща информация от там. Фейсбук трябва да бъде по-обзопасен мъничко.
Гражданин: Не е защитен Фейсбук. Изключително много щети могат да бъдат нанесени върху нечий живот.
Гражданин: Да, крадат се пароли. На мен лично да ми крали паролата и са ми влизали във Фейсбик.
Гражданин: Хората нямат Фейсбук култура. Могат да те купят и продадат там без да се усетиш.
Ивайло Пеев: Тогава при всички тези рискове, какво ни кара да бъдем в социалните мрежи и да не можем без Фейсбук?
Гражданин: Това е книга за личността. Ти показваш своята личност, някой ще я хареса и ще иска да комуникира с теб.
Гражданин: Най-много положителни страни – първият протест в България, организиран във Фейсбук, се състоя и това много ме зарадва. Имаше протести в Гърция и бяха излезли с плакат – тихи да не събудим българите. Мисля, че българит се събуждат.
Гражданин: Комуникация, журналистиката е комуникация, медията е комуникация. Няма как без нея. Създаване на новини. Създаване на организации, младежки.
Гражданин: Фейсбук е един невероятен рекламен инструмент. В него за един предприемчив ПР се отварят невероятни възможности.
Гражданин: Според мен Фейсбук е политически инстримент. Всички сме свидетели дори на кампанията на Барак Обама във Фейсбук, която беше доста успешна. Нашите политици също се опитват да следват неговия пример, но според мен неуспешно до момента, защото засилват активността си само преди избори.
Гражданин: Според мен Фейсбук е новият световен мегдан, клюкарница и новинарница. Няма как. Където има клюки, там има и новини. Някои фалшиви, някои абсолютно истински.
Гражданин: Фейсбук е медия безспорно.
Ивайло Пеев:Клюка или новина са постовете във Фейсбук?
Гражданин: Ами някои са клюки, някои са новини. Смисъл във Фейсбук – много, много клюки. Новини за съжаление някои фалшиви. Не знаеш. Объркваш се на какво да вярваш.
Гражданин: Има много медии, които самите те вече са си намерили място във Фейсбук и те си отразяват вече новините там.
Гражданин: За мен фейсбук е проводник – проводник на идеи, проводник на новини, проводник на поведение. До колко това поведение е добро или лошо, новините – добри или лоши, не можем да кажем със сигурност.
Гражданин: Трудно е да различиш истина от измама. Фейсбук не успява да го прави. Всъщност той попадна в мрежата на мнимата журналистика.
Гражданин: Фейсбук е медия, да. Тя е по-добра от другите медии може би, защото хората могат да я използват по-лесно и по-бързо. Тъй като, влизайки от телефоните си, те за секунди имат информацията, от която се нуждаят.
Гражданин: Фейсбук може да се причисли точно към тази четвърта власт.
Гражданин: Фейсбук е наистина новата медия, която може би ще промени света. Още повече с още по-бързи темпове.
Гражданин: Не смятам, че фейсбук е медия. По-скоро е мястото, където другите медии намират израз.
Гражданин: Все по-малко хора четат вестници и книги, а Фейсбук е във всички домове и достъпен за всички. Няма как просто.
Гражданин: Много повече хора стоят пред интернет, отколкото пред телевизора, или пък да слушат радио, или пък да четат вестник. За жалост е така и тенденцията е такава.
Водещ: Ето за това е важно цената на личните ни данни във Фейсбук да е ясна. Бого, от къде те цитираха най-често? От кои медиите те цитираха по света най-често? Може би немските, защото традиционно критични са по отношение на цифровите си права немците.
Богомил Шопов: Ох, трудно е да се каже, понеже вчера беше някаква лудница. Руски медии, американски, немски, немско говорящи, швейцарски. Беше наистина световен отзвук, което ме радва от една страна, защото с еобръща огромно внимание на проблема с правата на потребителите. Не се изтъква информацията, че някой е направил нещо, а се обръща повече внимание на това, че…
Водещ: На смисъла.
Богомил Шопов: На смисъла, точно така, което мен много ме радва. И българските медии разбира се. Те подеха доста голяма част от инициативата да се разпространи тази информация навсякъде.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще променим смисъла. То така става. И даже може би щ променим и идеята Фейсбук да бъде анонимна журналистика, защото това крие много сериозни рискове.
Богомил Шопов: Вече въпросът е наистина сложен, но трябва да накараме Фейсбук ние като потребитли да се грижи много по-добре за нашите лични данни. Например, ако искаме да си махнем акаунта от Фейсбук, те наистина да изтрият данните за нас, а не…
Водещ: Те да стоят някъде в сървърите.
Богомил Шопов: Имаше една карикатура да ги съхрани някъде на Марс и после да ги използва по някакъв начин.
Водещ: Много ти благодаря. Богомил Шопов, Бого от Чехия с коментар за урока, открития урок, който изнесе по повод сигурността на личните ни данни. Господин Спасов, трудни ли ще бъдат от тук насетне взаимоотношенията между медиите и Фейсбук и изобщо редно ли е вече да говорим и за някакъв регламент, неписан разбира се?
Орлин Спасов: Е, за Фейсбук, както видяхте и от анкетата, която сте направила, може да с екаже всичко. И да е вярно на всичкото отгоре. Виждате, имаше и критики, имаше и похвали. Това всъщност е един много голям сайт, един паралелен интернет, дори бихме могли да кажем.
Водещ: Все пак мястото за гражданското общество.
Орлин Спасов: Разбира се. Но това е просто една среда. Ако гражданското общество е достатъчно активно, то ще намери и други среди. Просто Фейсбук сам по себе си не може да реши никакъв проблем. Това просто е едно улеснение, бих казал на комуникацията. Така че медиите ще бъдат вътре. Няма никакво съмнение. Но бих искал да добавя нещо, което ми се струва важно към това, което много интересната и полезна акция на господин Шопов постига като ефект. Именно увеличаването на съзнанието, че самите големи корпорации в интернет трябва да се грижат за сигурността на своите потребители. Това разбира се е така и е полезно, но има и един друг аспект и той е свързан с това, че самите потребители трябва да се грижат за своята сигурност.
Водещ: Ами като стават журналисти, това е част от журналистиката. Отговорността.
Орлин Спасов: Особено журналисти. Съвсем наскоро попаднах на един много интересен дебат, който се води в Германия във връзка с така нареченото пост приватно общество. Общество, в което вече н може да има гарантиране на защитата на лични данни и инициаторите на тази дискусия правят много интересни предложения. Те, в следствия на един анализ, който реализират, стигат до извода, че в крайна сметка личните данни в интернет винаги ще бъдат уязвими, тъй като винаги има хакери.
Водещ: Но трябва да бъдат пазени.
Орлин Спасов: Разбира се, но голямата отговорност трябва да се прехвърли върху образованието и обучението на хората, които използват интернет.
Водещ: Значи днес останаха секунди, за да кажа не само „бъдете свободни”, но „бъдете и отговорни”. 15 до 17 – Будните срещу спящите.         

Орлин Спасов, доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Климент Охридски”: Медиите се превръщат в мегафони на политиците

в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.

- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?

- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".

- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?

- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.

- От какво са породени тези проблеми?

- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.

- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?

- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.

- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?

- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.

- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?

- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.

- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?

- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.

- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?

- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.

- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?

- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.

Стр. 13

Разговор с доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

БНР, 12+3 | 31.07.2012

Тема: Доклад за проблемите пред медиите в България
Гост: доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

Водещ: Фондация „Медийна демокрация” публикува доклад „Медиите в България. Карта на проблемите”. Това е един доклад, направен, подготвен с подкрепата на „Отворено общество”. Там става дума за медийната среда в България, една среда, която би трябвало да бъде безкрайно или поне максимално чиста и максимално честна, защото нали това са хората, това са изданията, това са институциите, които ви разказват света. Те ви разказват това, което се случва в България и това, което се случва по целия свят. Значи, ние би трябвало да имаме доверие на тези институции, само, че както сигурно и много от вас са забелязали, все повече и повече в последните години имаме изключително големи съмнения за това, че нещата, които ни разказват вестниците, телевизиите, радиостанциите е вярно. Много често се оказва, че техният разказ съвсем не е мотивиран от това да бъде дадена една максимално точна картина за света, а по-скоро е мотивирана от това да се угоди на един или друг собственик, на един или друг политически деец. И понеже имаме тези съмнения, ми е много интересно какво се казва по този повод в доклада на фондация „медийна демокрация”, озаглавен „Медиите в България. Карта на проблемите” и затова поканих доц. Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация” и преподавател в журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Добре дошли.
Доц. Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ: Вашият доклад какво показва? Какви са основните идеи, които са заложени в него?
Доц. Орлин Спасов: Ние първо отдавна наблюдаваме медийната среда и с тревога виждаме, че през последната година и половина-2, критиките към развитието на нещата на българската медийна сцена се увеличиха, както от страна на известни международни организации, така и от реномирани български НПО, които следят тенденциите в тази сфера и това, което решихме да направим, е да съберем всички критични доклади за периода от година и половина, да ги анализираме и да видим какви са критиките в тези доклади, защото ние непрекъснато чуваме критики, идващи от различни адреси, но всичко това създава доста аморфна картина.
Водещ: Кои са основните критични моменти? В кои сфери е насочена критиката преди всичко?
Доц. Орлин Спасов: И всъщност ние, анализирайки тези доклади, откроихме няколко зони, в които критиката е съсредоточена, проблемни зони. Най-много критика, с най-много голямо ниво на тежест има, по отношение на политическите зависимости на българските медии и по отношение на плурализма в българската медийна среда. Това са тези две зони, които акумулират най-голяма тревога и какво означава на практика анализът на тези проблеми? Открива се наличието на една постоянна зависимост на медиите от властовата конюнктура. Също така много от наблюдаващите организации констатират откровено нарастване на политическия натиск над много български медии. Също така една тревожна тенденция е, че много медии работят в една изключително конформистка насока и се отказват от това да критикуват властовото статукво. Също така един от големите проблеми е, че не малко медии доброволно се насочват към предлагане или направо продаване на новинарско съдържание на определени политически субекти. Също така критиките установяват една друга много тревожна тенденция: наличието в част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които трябва да бъдат отразявани единствено в положителна светлина…
Водещ: Сериозно ли има такива списъци?
Доц. Орлин Спасов: Да, да.
Водещ: Примерно се казва:Тия партии и тия лидери няма да пишем лошо тях?
Доц. Орлин Спасов: Да. И обратно има списъци…
Водещ: Само лошо?
Доц. Орлин Спасов: Забранителни, които не допускат отразяването на дадени теми или на дадени личности, табуизиране на определени персони или на определени теми, така че мога да продължа с този списък. Той е дълъг на проблемите. Често на локално ниво проблемите са много тежки, защото много регионални печатни медии са силно зависими от местната власт и въобще се констатира едно цялостно, доста тежко политизиране на медийната среда, което се изразява във всички тези форми на пряк натиск и в крайна сметка, повечето от докладите, които ние анализирахме, за да сумираме всички тези проблеми, да ги изведем в една карта на медийните проблеми, показва, че в България, за голямо съжаление, за момента липсва политическа и медийна воля за справяне с тези проблеми и със застрашената медийна среда.
Водещ: Как ще има воля като на политиците това им е изгодно? На тях, тези, които управляват, им е изключително изгодно.
Доц. Орлин Спасов: Което на практика означава, че България лека-полека достигна в една ситуация, в която самият статус на медиите като четвърта власт започна да става проблематичен, тъй като много медии доброволно се отказаха от тази своя публична и обществена роля.
Водещ: Защо, защо се отказаха от своите критични функции медиите?
Доц. Орлин Спасов: Причините са много, но централната причина е, бих казал, защото настъпиха тежки патологии в триъгълника на отношение между капитал, политика и медии и медиите загубиха своята автономност и в много голяма степен започнаха да обслужват по-скоро политически и икономически интереси, отколкото интересите на своята публика. Това, разбира се, се дължи на историческата еволюция на българския медиен пазар във времето на прехода. Много пъти сме коментирали, че медийният пазар е изкривен. Той не е достатъчно прозрачен. Има много медии все още, за които и ние не знаем на кого точно принадлежат, нито пък можем да кажем какъв е икономическият принцип, на който те работят. Знаете, че българският медиен пазар е свръх развит. Той е ненормално свръх развит за една страна като България, което означава, че голяма част от медиите практически не биха могли да съществуват на чисто пазарен принцип. Те обслужват…
Водещ: Т.е. получават някакъв вид дотиране?
Доц. Орлин Спасов: Да. Те получават някакъв вид дотиране през реклама или през някакви други източници. Практически са по-скоро едни институции за усвояване на някакви средства, отколкото институции, които принадлежат на реалната пазарно ориентирана медийна икономика. Така че имаме един болен, изкривен, и на моменти до патологичност, медиен пазар, което води до изкривяване на цялостната картина и до попадането на много медии в тежки зависимости, защото тогава, когато ти не действаш на един открит пазарен принцип, ти си много по-зависим от други извън пазарни фактори, политически или икономически. Това е в основата на загубата на свобода.
Водещ: Казах, че вие преподавате и в софийския университет във факултета по журналистика. Какво ще посъветвате младите хора, които искат да станат журналисти? Ние в момента им казваме, вие ще попаднете в една среда, където всичко е корумпирано. Всичко се продава и се купува. 90 % от медиите не си изпълняват функциите. Те са просто придатък към властта и ли към някакви икономически олигархични центрове. Какво да им кажем на тия хора?
Доц. Орлин Спасов: Все пак, когато описваме тази тъмна картина, трябва да направим уговорката, че тя, Слава, Богу, не се разпростира върху целия медиен спектър. Има все пак медии, които в България все още могат да бъдат давани за пример. Слава, Богу.
Водещ: Все по-малко стават?
Доц. Орлин Спасов: Да. Все по-малко са. Не са от най-влиятелните, за съжаление, поне част от тях, но така или иначе, на студентите по журналистика има какво да бъде дадено за пример. Има образци за качествена журналистика и в България, но проблемът е друг. Фактически възникна едно много голямо напрежение върху това, което се преподава на това, което се преподава на бъдещите журналисти, защото то като цялостен концептуален модел на преподаване е ориентирано по модела на качествената преса, която функционира в едно нормално демократично общество. Това е, така да се каже, базисът на университетската програма по журналистика. Най-добрите образци там се преподават, но тази идеална картина влиза в много тежък конфликт с медийната практика в България, защото нашите студенти стават много бързо част от тази практика. Може би 70-80 % от тях започват да работят в медии още през първи или най-късно през втори курс, така че…
Водещ: Всички високи образци, които им преподавате?
Доц. Орлин Спасов: Всички високи образци, които им преподаваме, те ги приемат с известна усмивка, като нещо, което има твърде малко общо с практиката, което е много тежък проблем. Разбира се, те недоволстват от това, което се случва в много от медиите, но така или иначе са под икономическия натиск да се съобразят. Това е наистина много тежък проблем на това поколение с правилата на играта. Друг е въпросът, че този изкривен медиен пазар непрекъснато се нуждае от такива млади попълнения, защото те много лесно могат да бъдат манипулирани.
Водещ: Могат да бъдат манипулирани.
Доц. Орлин Спасов: Изпълняват практически всякакви задачи, защото нямат още, ако щете, житейския опит, за да се противопоставят на подобни неща. Освен това, те са и една много евтина работна ръка. Това до известна степен, този пазар, това производство на медии по-скоро, което е ориентирано към евтиното продуциране на медийно съдържание, до голяма степен функционира именно, благодарение на огромната маса от млади хора, които работят в този отрасъл. Казвам, отрасъл, имайки предвид наистина неговата икономическа значимост, защото медиите в България са една икономика, която независимо от това дали е изкривена, дали е сива, дали на този пазар се следват откритост и демократични принципи, така или иначе, извън всичко това, тук има поприще за много хора и това, че този пазар е свръх развит, позволява на много медии, именно да снижат изискванията и да снижат цената на крайния продукт.
Водещ: Преди малко си говорихме с вас за отговорността на публиката, за отговорността на публиката, която потребява жълти издания, лоши издания. Тук имам предвид, не само вестници, имам предвид и телевизии и изобщо сайтове, всякакви неща. Т.е. на мен ми се струва и че за това трябва да говорим. Когато потребяваш такъв тип продукт, ти всъщност го легитимираш, нали?
Доц. Орлин Спасов: Вижте, това е много интересна тема. По принцип има два подхода, възможни. Единият е да се каже, той е познат в социологията. Тръгва още от Уолтър Липман, 20-те г. на 20 век, когато се твърди, че всъщност публиката не е хомогенна. Тя е, както я нарича и Уолтър Липман, един от известните теоретици. Тя е фантом. Само можем да си я представяме като една съвкупност и след като тя е фантом, то от нея не можем да очакваме и някаква отговорност, тъй като тя не е способна на истинско колективно мислене и на вземане на решенията, така че публиката от тази перспектива може да бъде разглеждана единствено като потърпевша, така да се каже, от функционирането на медиите. Другата гледна точка е тази, която вие представихте след малко, която е много разпространена като ключов мотив за много български медии, тогава, когато те трябва да оправдаят нивото на своето съдържание, те казват, ами…
Водещ: Това се търси.
Доц. Орлин Спасов: Това се търси. Хората излизат на пазара. Те, така да се каже, всекидневно участват в един референдум за нейното съдържание. След като нейното съдържание се купува, то защо да не бъде предлагано в този вид? Ние всъщност действаме демократично, удовлетворявайки изискванията на тази публика. Но струва ми се, че и двата подхода са едностранчиви. Едва ли може просто да се каже, публиката не съществува, защото и второ, при определени обстоятелства, публиката може все пак да поеме известна отговорност и да действа съзнателно, но въпросът е коя публика. И тук струва ми се, че ако направим един по-сериозен анализ, ще трябва да говорим за две публики, които се появиха вече и в България. От една страна имаме традиционната публика, на традиционните медии, която е свикнала да потребява съдържание в условията на една еднопосочна комуникация и една новопоявила се публика, която полека-лека изкристализира в социалните мрежи и медии и която постепенно започва да дефинира себе си като бившата публика на средствата за масова информация…
Водещ: Поколението „Фейсбук”?
Доц. Орлин Спасов: Да. Поколението „Фейсбук”, но не цялото поколение „Фейсбук”. Това е една много важна уговорка, защото поколението „Фейсбук”, казано така обобщено, също е до голяма степен консервативно и аз си мисля и съм го казвал това много пъти. Самият факт, че ти потребяваш активно новите технологии, не означава, че ти ще заемеш гражданска позиция по много теми. Няма такава пряка корелация, но има една неортодоксална, една интересна, малка част от поколението „Фейсбук”, която действа неконюнктурно, която е граждански активна и която напоследък видяхме около различни протести срещу Акта, срещу промените в закона за горите, това, което стана около „Орлов мост” и т.н. Най-вече…
Водещ: Малко хора, но активни?
Доц. Орлин Спасов: Да, с малко хора, но активни и главно две каузи тук привличат тези млади хора. Едната кауза е екологичната, но под екология трябва да разбираме много широко нещата.Това е екология, ако щете, на медиите, не само природата, екология на политиката, екология на бизнеса. Тези хора имат едно екологично мислене, не само едно зелено мислене и трябва да разбираме тези движения малко по-широко. И втората голяма платформа, която мобилизира тази малка част от поколението „Фейсбук” е каузата, свързана със защитата на интернет като една зона на свобода и там именно тези млади хора се мобилизираха, около Акта, около различни опити да се ограничи ползването на сайтове със свободен достъп до съдържание, тази свръх защита на авторски права и т.н., така че това са двете зони. Но пак казвам, това е една малка част от новото поколение. За съжаление, все още малка, но пък тя е много активна, много шумна и може да лидира един процес на мобилизация. Може да оказва в различни невралгични точки натиск тогава, когато нещо не се прави добре и когато се прави под натиск на лобистки интереси. Именно тази група, която използва новите технологии много активно е изключително успешна и поне моите надежди са свързани с нея.
Водещ: Надежди има в тази насока. Много ви благодаря. Доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”. Говорихме за доклада на фондацията „Медиите в България. Карта на проблемите”.         

Българските медии разболяват демокрацията

Фондация "Медийна демокрация" I 2.07.2012

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите с доц. Орлин Спасов разговаря д-р Тодор П. Тодоров, сп. "Обектив"

 
Доц. Спасов, вие следите отблизо епикризата на медийните деформации у нас, къде сме в момента, на кой етап от заболяването, ако приемате подобна метафора?
Неотдавна в един разговор казах, че българските медии разболяват демокрацията. Когато днес авторитетни организации като Freedom House констатират, че медиите у нас са „частично свободни”, това неизбежно е и диагноза за състоянието на демокрацията, тя също е „частична”. Именно тази демократична недостатъчност е в основата на епикризата. За всеки компромис с демократичността на медиите се плаща твърде висока цена. Не можеш да ограничаваш или контролираш медиите и същевременно да мислиш, че обществото и политическата система са в отлично здраве.
 
Какви ще са според вас естествените последствия и трайни следи, произтичащи от настоящото състояние на медия сферата в България?
В структурно отношение медийната сфера не е напълно автономна. Случващото се в нея е ефект от развития, които имат много по-широк контекст – политически, икономически, културен – и които на свой ред се влияят от развитията в медийната среда. Става дума за скачени съдове. Ето защо в крайна сметка се стигна до там, че вместо да насърчава и контролира по-нататъшната демократизация във функционирането на основните институции в страната, медийната система постепенно сама се превърна в основен проблем. Казано максимално обобщено, огромната част от традиционните медии в България – и печатни, и електронни – до голяма степен компрометираха статута си на четвърта власт. Те започнаха да бъдат възприемани и да се държат като придатък на политическото статукво.

Наскоро се състоя изслушване по проблемите на свободата на българските медии в Брюксел. Какво се случи там и очаквате ли някакъв ефект върху медийната среда в България?
Бях на изслушването. Основното ми впечатление е, че сред чуждестранните участници събитието предизвика шок и срам от това, което става с българските медии. Посланието към България беше, че ние се превръщаме в проблем за имиджа на Европейския съюз. Това беше казано в прав текст. Как Европа да бъде модел за свободата на словото и на медиите в света, и да изисква от други държави да спазват високи стандарти в тези сфери, когато вътре в самия ЕС страни като България и Унгария компрометират същите тези стандарти? Ето това беше основното притеснение на ключовите фигури от Европейския парламент, които присъстваха на изслушването. Беше поет много сериозен ангажимент за мониторинг на медийната среда у нас и за натиск по всички възможни линии за промяна на ситуацията. Изразът „няма да допуснем” се чуваше често по време на срещата. Искам специално да подчертая, че международната общност е изключително добре информирана за ситуацията с медиите у нас и внимателно следи всички развития.

Считате ли, че това беше поредният ход в ескалиралите през последните години медийни войни у нас? Кой или какво се оказа жертва на тези войни?
Ако имате предвид дали медийните войни са били изнесени в Брюксел, трябва да кажа, че дори някой да е имал подобни намерения, ефектът от изслушването не беше такъв и нямаше печеливш. В Европейския парламент медийната среда у нас бе разгледана в нейната цялост и с основните й проблеми – ограничаване на свободата и плурализма, натиск над журналисти, неясна собственост, обвързване между медийни, корпоративни и политически интереси и т.н. Това се проблеми, които в една или друга степен засягат почти всички играчи на медийната сцена. Що се отнася до големия губещ от междумедийните войни у нас, това, както във всяка война, е „цивилното население”, тоест публиката. Струва ми се, че нейното доверие в традиционните медии започва видимо да ерозира. Сред ключовите участници в тези войни няма очевидна „добра” страна, с която да е възможна позитивна идентификация. Единствената надежда е, че някак като по чудо воюващите взаимно ще се разобличат и победител няма да бъде излъчен.
 
Корпоративно-криминални ли са мотивите, определящи поведението на медиите у нас? Какво според вас ще произведат изнесените неотдавна записи на Любомир Павлов във в. „Преса“, разкриващи престъпни механизми в отношенията на медийните собственици и държавата?
Дали и кога дадено действие има престъпен характер, се определя от съда. И точно тук е проблемът. У нас справедливостта се превърна в голям дефицит. Много трудно можете да я получите през системата на правосъдието. По принцип сблъсъците между медии не са нещо необичайно за Западна Европа и САЩ и могат да имат много положителен ефект върху демокрацията. Ще дам само един пример. Във Великобритания разкритията срещу изданието на Рупърт Мърдок News of the World добиха особена дълбочина и значимост благодарение на вестник Guardian. Оказа се, че в News of the World са подслушвали телефони на политици, на известни публични фигури, че са плащали подкупи на полицаи срещу получаване на конфиденциална информация и т.н. След разкритията веднага последваха арести, много бързо се задвижи системата на правосъдието. Стигна се до закриване на самия News of the World, издание с почти 170-годишна история и с отлична репутация в минали периоди. Ето това е справедливост. А у нас ние дори не знаем кой кой е в медийната сфера и всеки по-значим факт е обречен на медийна амнезия още на следващия ден, изместен от нов и „свеж” скандал. Това, което се е случило преди няколко дни, обикновено вече няма никакво значение, защото липсват журналистическа енергия и интерес за проследяване на връзките между причина и следствие. Фактите не резултират в нищо, обикновено те просто не получават развитие. Изконсумирани са със самата си поява. Така през медиите се налага една изключително едноизмерна картина на света.
 
Как ще коментирате надигащата се напоследък вълна от публично недоволство срещу една от най-успешните електронни медии в България – bTV, както и появилите се по същото време разкрития на бивши журналисти от медията за очевидно и брутално потъпкване на свободата на словото и нарушаване на основни журналистически правила?
Публичното недоволство, за което говорите, се надигна в онлайн пространството по повод на начина, по който традиционните медии отразиха зелените протести на Орлов мост през юни тази година. Протестите се разгърнаха в момент, в който българската медийна среда е силно критикувана като недостатъчно свободна. Участниците в акциите дадоха неочаквана допълнителна видимост на този факт. За тях политиците и журналистите се оказаха от една и съща страна на барикадата – от другата страна. От страната на обединените интереси. Ето защо, в момента са налице две все по-ясно обособяващи се групи: една, която се информира от традиционните медии, и друга, която в много по-голяма степен разчита на социалните мрежи онлайн. Втората група вече не е публика в традиционния смисъл на думата. Тук хората са и автори, и разпространители на информация и мнение. Това им дава независимост. Дистанцията между тези две групи се увеличи и днес за тях медиите все по-отчетливо се разделят на „нашите” и „вашите”. За тези млади хора, които подкрепиха екопротестите, bTV и останалите традиционни медии постепенно се превърнаха в символ на статуквото, което трябва да бъде отхвърлено. Но все пак ми се струва, че за момента „старите” медии не са застрашени от сериозен отлив. Те ще се сблъскат по-скоро с кризата на доверието на активната част от младите към тях, но не и със значително намаляваща публика. Тези, които сега декларират оттегляне на доверието си – най-вече по-младите хора, комуникиращи предимно онлайн – така или иначе не гледат телевизия. Що се отнася до конкретните засегнати журналисти, каквито за съжаление има във все повече медии, основният проблем отново опира до ограничените възможности за търсене на справедливост през съдебната система. Ако си уволнен неправомерно или собственикът, или редакторът налагат цензура в работата ти, какво по-естествено би имало от това да потърсиш защита през съда? Но у нас това просто не работи. Обратно, съдът често се използва за натиск върху журналисти.
 
Как дефинирате поведението на Диана Найденова (в интервюто й с еколога Петко Цветков по bTV) и считате ли, че компетентни институции (Комисията по журналистическа етика, Съветът за електронни медии, а защо не и ръководството на самата медия) би трябвало да вземат отношение в такива случаи?
Гледах предаването и останах неприятно изненадан. Видяното може да се преподава на студенти по журналистика като пример какво не трябва да се случва между интервюиращ и гост в студиото. Найденова беше неподготвена, реагираше афектирано и, в крайна сметка, нейната непохватност провали и желанието й да защити бития по време на протестите на Орлов мост оператор от телевизията. Но нека не забравяме, че след предаването Найденова се извини както на аудиторията, така и на екоактивистите. Това е рядък жест в българската журналистическа практика. Зная, че в интернет той не беше приет, но лично аз все пак го ценя. Смятам, че той до голяма степен решава по добър начин етичния проблем. Всеки може да сгреши, но в българския културен контекст извинението най-често се тълкува единствено като израз на слабост и затова твърде рядко се практикува. Проблемът на Диана Найденова е, че без да иска се превърна в емблема на статуквото, онагледи онзи образ на традиционните медии, който сега се отхвърля от неконформистката част на новите млади.

В момента работите върху проект, изследващ формите на несвобода в българските медии. Къде разпознавате тези форми и респективно къде българската журналистика е най-уязвима откъм свобода и плурализъм?
Трябва да се направи сравнение между Унгария и България, за да се откроят някои особености на ситуацията у нас. В Унгария правителството на Виктор Орбан се опитва да контролира медиите със средствата на регулацията и с овладяване на обществените оператори. В България бързо беше осъзнато, че регулацията и обществените медии са особено чувствителни зони, подложени на внимателен мониторинг от страна на различни неправителствени организации. Затова се избягват сериозни намеси в тези две сфери, като в същото време с финансови инструменти – с постоянно недофинасиране – се запазва възможността за контрол. Сериозните проблеми с медийната свобода и с плурализма идват обаче от частния медиен сектор. Това е специфичната особеност на България. У нас възникнаха мощни мрежи, в които се преплетоха корпоративни, политически и медийни интереси. Именно това доведе до постепенната ерозия на медиите като четвърта власт. Огромна част от частните медии загубиха статуса си на морален коректив на властта и на бизнеса, и заработиха като техен PR. От друга страна, приравняването на медиите до обикновен магазин за плод и зеленчук, по израза на Красимир Гергов, от където всеки си купува каквото му трябва, само на пръв поглед насърчава плурализма, но всъщност го ограничава. Сляпото придържане към пазара в крайна сметка води до доминацията на онези няколко основни продукта, които най-добре се продават. Така от медийната сергия постепенно изчезват различното или маргиналното мнение, културният продукт, който не е ширпотреба и т.н. И всичко това – за сметка на изобилието от реалити формати, сериали и шоу.

Упражнява ли се репресия върху журналистите в българските медии, имате ли информация за оказване на натиск? Под какви форми и в какви мащаби се случва това?
Има много примери за оказване на натиск. Начините за прилагането му са разнообразни, те варират от физическа разправа с журналисти, до налагане на теми табута в много редакции. Има журналисти с подпалени лични автомобили, има бомби, избухващи пред редакции, има нападения, заплахи и т.н. Да си журналист във високия смисъл на упражняване на професията стана или невъзможно, или направо опасно. Знае се, че особено уязвими са журналистите в провинцията, но напоследък имаме индикации за засилващ се натиск над журналисти в големите централни медии. По правило става дума най-вече за частните медии. Обществените медии засега успяват да запазят по-голяма дистанция спрямо властта и да предложат по-плуралистичен поглед към политиката, бизнеса и културата.
 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 23.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 23.06.2012

Водещ: Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве. Когато журналистическите коментари се появяват като графити, работата на медиите как е свършена? Снимка с този графит върху ЖП вагон предизвика доста дискусии във facebook.com. Цитатът е на Кришна, уточни в дискусия Филип Харманлиев, за да потвърди правилото, че няма бивши журналисти. А като журналисти трябва да предоставяме на обществото точна и проверена информация и не бива преднамерено да я скриваме или изопачаваме фактите. Не бива да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Не бива да подвеждаме обществото и за това сме длъжни ясно да посочваме къде са използвани манипулативни текстове, документи, образи или звуци. Трябва да разграничаваме фактите от коментарите и предположенията, коментарите и анализите. Да се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. При отразяването на спорове сме длъжни да се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. Има още много пожелания в Етичния кодекс. Има ли изненадани? Помните ли случая с една партийна книжка? Тогава нямаше Етичен кодекс, но резултатите бяха същите. Хората спряха да гласуват сутрин със стотинките си за вестник, който публикува фалшификата. Кого обаче наказаха няколкото почтени журналисти, които показаха какво мислят? В нашия занаят за съжаление често цената на манипулацията плащат и тези хора. Останалите са дялани камъни и веднага пасват другаде, когато лъж веришът с рейтинга върви. За тях доверието не е ценност. Важно е да се ядат печени животни с победителите, да се тича след тях, баница да им се прави и куп други още деятелности. А приемливата за занаята близост е поне една ръка разстояние от политици и всички с икономическа или друга власт. Единственото, което не проумяваме – кой реши, че сред толкова много хора поне един няма да улови на кадър истината? Не виждам кой е започнал първи, но се вижда, че протестиращи и оператор се бият. Задавам въпроса, не защото скиорите, сноубордистите и всички останали спортисти, посещаващи „Орлов мост” държат отговорни всички журналисти. Задавам го, защото в последните дни мнозина от нас използвахме във facebook.com бутона „харесва ми”, за да коментираме, за да одобрим коментара на колегата Христо Комар/…/ „какви времена настанаха? Човек да се чувства неудобно, че работи в медия!” Вярно е, че хората, които излязоха с идеята да опазят гората, не ни вмениха на едро този грях, но е добре да си дадем сметка, че в уравнението доверие има и морална компонента и не нали се сещате, че не я плащат дяланите камъни сред нас, а всички останали. Нищо, че нямаме нищо общо. Разбира се има и добра новина – за първи път едно организирано в мрежата общество посочи авторите на манипулацията, а не отсъди на едро. Има истина в твърдението, че обичащите планината, са добри хора и за това е редно да им благодарим ние – журналистите. Защото е срамота заради двама, търсещи бой сред хората, всеки да застава срещу всеки. Бях сигурна, че някой ще сподели статус „не замеряйте журналистите! Те толкова могат”. Поне аз не го видях и това наистина е добра новина. Какви с а останалите новини от седмицата? Разбира се протестите и някои медии напълно обсъдиха социалните мрежи. Любителският запис ясно показа, че просто сред протестиращите и отразяващите има двама, които се сбиха. Не искам да кажа, че оправдавам боя. Нито над оператори и журналисти, нито обаче и над хората, защото кой, ако не ние журналистите най-добре знаем, че на един протест идват всякакви хора. Случката за съжаление доведе до пълна мистификация на случващото се на „Орлов мост”. Във facebook.com страницата на „Клубът на журналистите” Ви попитах трябва ли Етичната комисия да вземе отношение по случая Диана Найденова. 28 отговориха – да, 3-ма отбелязахте, че не сте гледали дуела – водещ-еколог. 3-ма добавихте отговор – „еколозите са вид вампири”. Двама коментираха с различни гледни точки и тъй като спазваме традицията в „Клубът на журналистите” да търсим гледната точка на младите колеги, те са днес гости в студиото. Още от седмицата – можем спокойно да очертаем бойното поле медии и властта. Съдът осъди Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”, защото си свърши работата. Архонти и властност – ако може да ги има, но тайно, а журналистите да очакват скоро и сценариите да идват с параф от Светия синод. Следното се отнася до колегата Горан Благоев. Актуално от днес – Бойко метърът отчете – на 10 обещания се изпълнява едно. Водеща определя темата часовото издание. Във всички останали издания пък можем да прочетем подробности за изследването, което даде повод на Цветелина Бориславова да не коментира, че се преструваме на нещастни. Разбира се коментарите във facebook.com са по-различни от медиите. Какво предстои да анализира в понеделник фондация „Медийна демокрация?” Може би случващото се в медиите. Ще научим само след малко от доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Има ли конфликт с Етичния кодекс след като журналистите вземат страна в един спор? Полина Паунова от mediapool.bg е също в студиото. Ние сме информационните бедняци, написа на страницата ни във facebook.com Стоян Нешев, опонира от Георги Марчев. На двамата ще разчитам да подредят събитията. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Велина Йорданова, Слави Близнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което бихте искали на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” БНР. Сам съм с вятъра, може би си мисли всеки журналист, принуден да пише в мрежата по-активно, отколкото в медията си. Ще започна с добавените отговори в анкетата, която пуснах на facebook.com страницата „трябва ли Етичната комисия да се самосезира по случая Диана Найденова. Разбира се мнозинството застават зад отговора „да”. Трима са отговорили, че не са гледали въпросното интервю, а трима са добавили отговор „еколозите са вид вампири”. Добър ден казвам на гостите в студиото и ми се ще да дам предимство на Стоян Марчев, Стоян Нешев и Георги Марчев. Защото Вие коментирахте на страницата ни във facebook.com, че сме информационни бедняци. Фразата е на Стоян. Добър ден!
Стоян Нешев:Добър ден!
Водещ:Защо сме информационни бедняци?
Стоян Нешев: Да, като цяло това е една моя публикация в нашия студентски блок. Информационните бедняци дойде в следствие от това, което се случи в последните седмици. Твърдя, че младите хора сме винаги четящи, но същевременно не сме прочели нещата така, както трябва или все не сме прочели правилното четиво. А все четем. В крайна сметка се получава един парадокс.
Водещ:От много четене. Загубени в четенето.
Стоян Нешев: От много четене. Загубени в четенето, за губени в превода.
Водещ:Георги Марчев пък ви опонира, че е почти съгласен, но не съвсем. Добър ден.
Георги Марчев:Добър ден и от мен. Ами аз съм съгласен с твърдението на Стоян иу публикацията му изобщо, но по-скоро бях несъгласен в медиите, които беше изброил. Т.е. тези медии, които беше изброил естествено, че са независими според мен, но има и други. Не можем така… Това ми беше единствената забележка, но вече като цяло съм съгласен с твърдението му.
Водещ: Двамата учите медии, журналистика в университета за Национално и световно стопанство. И се уговорихме да подредите събитията. Вие сте. Какво се случи през седмицата и каква е Вашата класацията.
Стоян Нешев:Ами хайде, аз ще започна първи.
Водещ:Стоян, да?
Стоян Нешев:Започвам с нещо много слабо, за слабия успех на матурите през последните 5 години. Аз като вече завършил 12 клас и т.е. една година след като съм завършил, наблюдаваме страшни резултати. Най-слабият випуск – средна оценка по БЕЛ 4.18, според мен това е едно от събитията, да свързано е с образованието, но аз го подреждам на първо място, защото образованието трябва да е по-напред от медийните скандали. И не може учениците да… Другите събития – за мен ужасяващо е писмото от „Пирогов” от пресцентъра на „Пирогов”, което вчера гръмна във всички медии. Дори вулгарно мога да го нарека.
Водещ:А един PR е изпратен до медиите сам да обясни за какво става дума, защото, ако човек прочете текста, наистина може да реши, че е злоупотребил със седенето на слънце или PR на „Пирогов” е изпратил една, нещо като сатира до журналистите, с цел да ги осмее, че ровят в „Пирогов”, както…И после, третото събитие?
Стоян Нешев:После третото събитие, това са разбира се еко протестите и медийните страсти около тях, но Георги Марчев мисля, че също…
Водещ:Твоите събития, Георги?
Георги Марчев:Аз сутринта се замислих как да подредя моите събития. И реших да погледна, да дам по едно събитие от гледна точка на това, че съм студент на това, че съм студент и от гледна точка на това, че съм журналист, защото съм и в двете роли. Едновременно съм и дете на прехода. Като студент посочвам много хубавия текст на Георги Деянов, мисля, че се казва „Студентът”,българския студент, който мисли, че учи в Англия. Той се казваше „добро утро, ние сме децата на прехода” Който обиколи страхотно много и социалните мрежи, беше препечатван и в интернет, online медии.
Водещ:Което ти даде повод днес да го пуснеш на стената си с допълнителен текст – ние сме новите олигарси.
Георги Марчев:Това е вторият текст, който той е дал на „Дневник” и е бил препечатан и в други медии. Като журналист обаче не мога да остана безразличен към реакциите след интервюто на Диана Найденова. То беше в разрез с всички журналистически норми. Изобщо с отношението към…
Водещ:Една добра и една лоша новина до тук. Да видим с третата на къде ще се наклони везната.
Георги Марчев: Третата новина, която аз си отделих, е карикатура на Малински, който аз много уважавам. Тя е от „Днес” и нея кметът на София Йорданка Фандъкова е нарисувана като върколак по повод бездомните кучета в София. Мисля, че тази тема остана малко по на заден план тази седмица, въпреки че в неделя почина втори човек за тази година…
Водещ:Който беше нападнат.
Георги Марчев:Да. Беше нападнат в Редута. Тъй като аз следя темата в „Дневник”, където работя, остана малко по на заден план. Мисля, че нормалността на едно общество се показва и с реакцията и при такива ситуации. Не е нормално в европейска столица да умират хора, нахапани от кучета.
Водещ: Също толкова ненормално е да искаме да унищожаваме кучетата, защото това не е решение. Няма да го коментираме. Добър ден на Поли Паунова от mediapool.bg
Полина Паунова: Добър ден.
Водещ:В грях ли е журналистите в такива ситуации като протестите или като кучетата, темата за кучетата да показват страна?
Полина Паунова:Бих започнала с едно друго изречение. Това, което Жоро каза току що, че си е избрал новина карикатура. Всички новини към този един момент са карикатури. Което е голямата тъга в случая.
Водещ:А този, който ги рисува, пък каза, че е срамота.
Полина Паунова:А този, който ги рисува каза още няколко много хубави неща.
Водещ:Когато карикатуристите започнат да говорят и да коментират, нещата не са много нормални.
Полина Паунова: Но да се върнем на въпроса за греха на личното мнение. Не е грях да имаш лично мнение. Грях е личното ти мнение да бъде истерично. Тъй като медиите в момента се занимават много повече едни с други, тъй като те не могат… Смисълът на журналистиката е тя да е опозиция. А поне така ги разбирам аз нещата. И понеже в момента повечето медии, хайде да не слагаме всички в един общ кюп, но повечето медии не изпълняват тази си функция, за това решават, че все пак трябва да има нещо опозиционно и то е насочено срещу други медии, с които се сблъскват в любовта си към управлението. И именно по тази причина се получават нещата, за които говорим. Това от една страна, а от друга страна личното мнение е много хубаво нещо. Стига то да бъде нюанс, а да не бъде основа. Значи ние трябва да отразяваме, не трябва да бъдем в центъра на отразяването.
Водещ:По възможност да не подминем събитието.
Полина Паунова:Разбира се.
Водещ:Както се получи в един момент, но това ще коментираме малко по-късно. Ще се върнем на тази тема. Добър ден на доцент Орлин Спасов.
Орлин Спасов:Здравейте!
Водещ:Така ли ги виждате и Вие медиите, когато ги наблюдавате? Спазват ли препоръката, добрата препоръка да са на поне една ръка разстояние от властта, хората във властта, няма значение дали тя е икономическа, политическа или всякаква друга?
Орлин Спасов:Ами тези медии, които наблюдаваме, доста трудно спазват дистанция към властта. Знаете, че фондация „Медийна демокрация” следи редовно именно отношението на някои водещи печатни издания към ключови политически фигури и към политически институции. И последните данни, които имаме, които са ни предоставени от агенция „Маркетинг”, с която работим вече няколко години, показват, че отново имаме много силна доминация на познатите ключови фигури, най-вече на министър-председателя Бойко Борисов в медиите. Само бих могъл да кажа предварително някои данни, които са интересни за нашите слушатели. Вече на пресконференцията в понеделник ще огласим подробно картата на медийните зависимости в България, но във всеки случай в този период, който ние наблюдаваме, следим няколко всекидневника „24 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса” и „Дневник”, който излиза вече само online. В тези няколко издания за периода от началото на тази година, отново познатата картина виждаме – Бойко Борисов с 3670 информационни единици присъства. На второ място е Цветан Цветанов, отново човек от правителството – 1653. Доста по-назад остават представителите на опозицията. Но интересно е, че доста по-назад е и новият президент Росен Плевнелиев, който има присъствие в 983 информационни единици в тези издания. Следователно простата сметка показва, че Бойко Борисов присъства в медиите 4 пъти повече, отколкото президента на Републиката. Що се отнася до субектите, които изразяват отношение в медиите, отново имаме много силна доминация на Борисов, който има 2 пъти и повече дори превъзходство пред Сергей Станишев, като субект, който изразява отношение по различни теми от дневния ред на обществото. Като само това ще кажа сега, без да навлизам в много проблемни детайли, че прави впечатление, че представителите на ГЕРБ и на самата партия ГЕРБ изразяват сравнително в по-малка степен отношение. По-малко дори и от БСП, което показва, че Борисов е иззел инициативата и продължава доста еднолично да изговаря и формира отношението и на партията си в медиите. И всичко това резултира и в медийните рейтинги. Ние измерваме и този вид рейтинг. Никой друг не го прави. Тези рейтинги са положителни и отрицателни, като положителните стойности – примерно медия рейтинг +2 показва, че за съответното лице или за съответната институция в наблюдаваните медии в пъти по-често се съобщава в позитивна светлина, отколкото в негативна. Така че, ето само някои данни, за месец май ще кажа. Бойко Борисов има рейтинг, който се движи между 4 и 4.50 следователно медиите съобщават около 4, 4 пъти и половина по-често за министър-председателя в положителна светлина, отколкото са критични към него. Росен Плевнелиев има рейтинг +5. Значи той се радва на още по-голям медиен комфорт. Цецка Цачева достига през май =9. Значи почти 10 пъти по-положително отношение, което рязко контрастира на някои данни от социаологическите проучвания, които показват много нисък рейтинг на парламента. Общо взето точно обратната е картината при представителите на опозицията. При Сергей Станишев например рейтингът през тази година като цяло е отрицателен. В най-лошите моменти достига до -2 и дори малко по-надолу. Но през май има известно подобряване. Така се движи и около неутралното и дори на моменти малко по-нагоре до +1, което означава, че в някои моменти той успява да постигне един незначителен превез над положителните оценки. Но като цяло казах, че доста по-назад остава в негативната ччаст на спектъра.
Водещ: Може би гражданското общество ще включите в това наблюдение, защото то мисля, че си извоюва главна роля напоследък.
Орлин Спасов:Ами гражданското общество разбира се, че трябва да го коментираме също, тъй като то излезе сега на сцената именно във връзка с тези протести, с които започна днешният ни разговор. И това е една голяма промяна според мен и в отношението към медиите. Защото Вие знаете, че през последната година и последните месеци към българската медийна среда бяха отправени многобройни критики, за които много пъти сме говорили и тук, и във вашето предаване, както от външни авторитетни организации, така и от български неправителствени организации. Така че аз няма да повтарям всичко това. То е до болка вече познато. Но само искам да кажа, че тези протести дадоха една неочаквана видимост на проблема за липсата на достатъчно свобода в доминиращите български медии. Това беше може би централното послание, което една част от не конформистко станалото младо поколение отправи и към българските медии, защото това послание показа, че българските традиционни медии до голяма степен се възприемат вече като част от по-скоро от самат политическа система. Като част от политическото статукво. Ето това е може би и най-важният и голям проблем. Те загубиха, може да се каже през гледната точка на тези протести, статуса си на четвърта власт.
Водещ:Казваме езика на социалните медии – куче касичка или куче пазач на обществото. Ще продължим с коментар само след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме да разсъждаваме около отношението на медиите към властта. Чухме какви са данните. Ами сега да ги коментирате, ако искате. Да започнем от студентите. Това ли са медиите?
Георги Марчев:Медиите явно са това, но аз да кажа, че най-голямо впечатление ми направи рейтингът на Цецка Цачева. Мога да я поздравя за това +9, което има като отношение към нея. Наистина впечатляващо.
Водещ:Вероятно снимката…
Георги Марчев:Бойко Борисов – който е 4.50 по данните, които виждам. Наистина впечатляващ резултат. Това мога да кажа аз.
Стоян Нешев:Аз не чух данни за Искра Фидосова или е имало такива. Според мен тя също има добър рейтинг. Спомням си, да има снимки с червената слушалка, но мисля, че това може да е положително за нейния рейтинг. Но като цяло, ако медиите имат някаква роля , за да направят информационни бедняци след тези протести, след тези събития, мисля, че успяват.
Водещ:Всъщност медиите на едро отсъдено чрез методите на социологията, са доста любезни към властта. И може би това кара властта да има все повече претенции към медиите. Така, един отговор на въпроса, който постави вицепремиерът към протестиращите – „вие къде сте били, когато застрояваха Черноморието”? Отговорът, който всички цитираха, е „на…” Полина?
Полина Паунова: Значи ситуацията може би трябва да я разкажем с две думи, за да внесем яснота. Няколко дни, след като министър Цветанов попита всички протестиращи къде са били през 18 годишния преход, докато се е презастроявал Слънчев бряг, та той тогава изгря в парламента няколко дни по-късно. И на пресконференция аз го попитах той къде е бил през тези 20 години. На което Цветанов отново насочи въпроса към мен. Попита ме аз къде съм била. С оглед на моята възраст съм била в детската градина, поясних му това и го попитах той къде е бил. Пак върнах въпроса към него. И се оказа, че той е бил гражданин на България, което е някаква изключително важна информация за всички нас. Изразявал активна гражданска позиция. На въпроса как я е изразявал, той каза, че е гласувал, когато се е налагало. Така че наложителността…
Водещ:Когато е имало избори.
Полина Паунова: Ами сложна е министерската мисъл, както знаеш. Много, и това, което доцент Спасов казва за данните за медиите, не знам дали всички Вие забелязахте – много малко медии по време на тези протести, отразиха протестите през погледа на протестиращите. Всички те ги отразиха през погледа на властта. Аз не знам дали в демократичния нормален свят това нещо може да се случи. Това се случва и във всяка една политическа новина. Може би доцент Спасов го е забелязал това нещо, когато примерно има раздор в СДС и ДСБ, когато има конгрес на БСП, винаги основната информация от изказвания на Бойко Борисов, който е коментар на даденото събитие. Сещам се например в новина във вестник „Монитор” премиерът: „не се меся във вътрешните неща на десните партии” и от дописката по-надолу се разбира, че всъщност новината е за това, че няма да има Синя коалиция. Но същото беше и с конгреса на БСП, когато коментарът, че Станишев бил Първанов. Разбирате ли? Това е някаква шизофрения. Променя се абсолютно смисълът на новините.
Водещ:Между другото заглавието, което цитира, ме върна към стари коментари в „Клубът на журналистите”. Доцент Спасов, ние сме си задавали така този въпрос – кой пише заглавията във вестниците?
Орлин Спасов: Ами там е проблем, че…
Водещ:То е толкова образно, че чак радиото, което няма образ, излъчи образ в този случай.
Орлин Спасов:Да, ами там е въпросът, че ние престанахме да знаем кой пише заглавията и въобще това е един от големите проблеми на българската медийна среда, че ние все по-малко разбираме кой, кой е. Има и още нещо. Сега ще си полсужа с едно сравнение със заглавието на един класически уестърн „Добрият, лошият и грозният”. Като че ли няма добър, иначе така останаха само лошият и грозният и ние трудно разбираме има ли въобще добър, кой е той.
Полина Паунова:И кой е по-добър от лошият и грозният.
Водещ:
Орлин Спасов:Така че наистина не е много ясно. Всеки път ние трябва да си задаваме този въпрос и това е една тревожност.
Водещ:Дали не е добре да си го задаваме преди да напишем нещо.
Орлин Спасов:Да,но, аз малко бих искал да се върна към това, което все пак сега се случва и с тези протести, които коментирахме в студиото, защото наистина мисля, че се достигна до една линия, много важна, в която като че ли много категорично медиите започнаха да се разделят на нашите медии и на нашите медии. И Вие тук чухте тези млади хора, току що, да използват едни специфични думи. Те казват „моите събития са” и ги подреждат или „нашите събития са” и ги подреждат по един определен ред. Това вече не са просто събитията, които медиите отнякъде изпускат и които всички ние трябва да приемем.
Водещ:Т.е. има промяна на дневния ред?
Орлин Спасов:Така че има различни дневни редове, които стават видими и така да се каже алтернативният дневен ред вече не е така подтиснат, както той дълго време беше. И този алтернативен дневен ред има вече своите собствени информационни канали, които са независими от каналите на традиционните медии. За това аз мисля, че това, което каза Стоян разбира се донякъде е вярно, че младите са информационно бедни, но по-важно е да се каже, че те не са информационно всеядни. Просто свърши тази информационна всеядност, поне в една част от младото поколение.
Водещ:Притеснителен ли е за Вас фактът, че по-скоро PR-те по-скоро реагираха, може би въпросът ми е към Стоян, защото той подреди това събитие, с писмото, което беше изпратено към медиите с цел подиграване.
Стоян Нешев:С цел подиграване и то точно…
Водещ:Точно PR-те реагираха и поискаха шефът на „Пирогов” да държи PR-а си далеч от успокоителните. Така да го кажа.
Стоян Нешев:Това всичко е следствие от една нормална проверка. Но в случая PR-те, те не могат да бъдат журналисти.
Водещ:Сигурно ли е това?
Стоян Нешев:Ами поне според мен те не могат да бъдат журналисти. Могат да бъдат…
Водещ:Не могат и не трябва. Да направим разликата.
Стоян Нешев:Те не знаят и не трябва да бъдат. Но цялата подигравка в този текст мисля, че е обидна не към интелектуалния, защото те съветват и журналистите, че уважават интелектуалния труд, не към журналистите, а по-скоро към хората, пациентите на такава болница, номер едно в България.
Георги Марчев:Всъщност това писмо беше отговор на едни писания по определени вестници, които излязоха даже имаше един от тях, видях вчера, на първа страница „Пироговски октопод” или нещо такова видях. „Здравен октопод” – точно така, „здравен октопод”. И реакцията на PR беше във връзка с тези публикации. Във връзка с необективното отразяване на болницата.
Водещ:За това е . Разбира се тръгваме от малкото към голямото. Един PR решава, че може да учи журналистите. Една съдийка пък от Русе помисли, че може да ги откаже да работят например. Ася Пенчева, колежката от русенския вестник „Утро” също беше много цитирана в социалните мрежи, защото си зададе резонния въпрос „трябва ли да си зареждаме батериите на касетофоните”, тъй като съдийката не допусна нейния запис, тъй като не било официално СРС и така тя излезе виновна. Всъщност как бихте коментирали? Поли?
Полина Паунова:Бих коментирала по следния начин. Това, което Жоро каза преди малко – „октопод” е най-често употребяваната дума от медиите около това правителство и от това правителство. Ние създаваме гласно или негласно, т.е. мълчейки или взимайки някакво отношение, по-скоро положително към властта, тези, които го взимат, ние създаваме условия да не можем да си вършим работата и наистина да няма смисъл да си зареждаме диктофоните, защото знаем… Т.е. ако въпросът е неудобен, тогава следва осъдителна присъда. Дано това е първият и последен такъв случай.
Водещ:Ами той не първият, но за съжаление няма да бъде последният.
Полина Паунова:Да, не е първият, но дано бъде последният.
Водещ:Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можете да чуете и Вие Александър Кашъмов. Добър ден!
Александър Кашъмов:Добър ден.
Водещ:Тръгнахме от един PR, който се опитваше подигравателно да учи журналистите как да си вършат работата, отразявайки „Пирогов”. Стигнахме и до съдийката от Русе, която прецени, че записът на журналистка не е СРС и заради това не може да бъде доказателство. Разбира се Вие схващате, че става дума за Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”. Как да коментираме този случай?
Александър Кашъмов: Ами разбира се едва ли може да бъде коментиран случая в пълни детайли без да ги познаваме, но все пак някои неща са доста драстични и очевидни дори на пръв прочит.
Водещ:И всъщност говорят за онази картина, която ние много пъти с Вас сме коментирали тук, че ако има натиск върху медиите, които са базирани в София, какво остава за тези, които са извън София.
Александър Кашъмов:Абсолютно вярно. Медиите в страната между другото са от много години подложени на сериозен натиск, тъй като тогава, когато те си позволяват критични публикации срещу държавни служители, срещу хора, които са на високите етажи във властта, срещат много сериозен отпор. Знаете, че ние коментирахме с Вас този случай по повод решението на Европейския съд по правата на човека по случая Касабова, който аз имах удоволствието на представлявам и случая Бошков от миналата година. Всъщност отново виждаме неща, които не са сериозно съобразени. Първо не е съобразено, че свободата на словото е основно човешко право и по Конституцията и по Европейската конвенция за правата на човека, че в дадения случай става въпрос за публикация от обществен интерес, защото виждаме, че все пак се касае за събития, които се случват в дом за деца. Отношението към тези деца. Въпросът дали персоналът си върши работата в интерес на тези деца и в интерес на обществото. Това е една тема от обществен интерес и то особено при положение, че журналистката е отишла и на място е проверила фактите. Т.е. тук налагането на санкция глоба в размер на 1000 лева например, нещата отиват и към компенсация, която ще бъде изплатена, поне от това, което успях да прочета в интернет. Нямам представа дали е присъдено обезщетение, но ако не е присъдено сега, то може да бъде присъдено отделно в гражданско дело, което отново ще създаде големи проблеми пред свободата на словото, защото ще играе ролята на една предварителна цензура. Има смразяващ ефект, както го е нарекъл Европейския съд по правата на човека. По отношение на всички журналисти, които за в бъдеще биха искали да разкриват нередности в обществото. Още на този етап е видна не пропорционалност. И вторият голям проблем, който очевидно съществува – е не приемането на записа като доказателство и доказателствено средство. Отново си позволявам да цитирам решението на съда в Страсбург по делото Касабова, където той каза много ясно в този конкретен случай, че не винаги е виновен законът, а понякога въпросът е как съдиите прилагат този закон.
Водещ:И какво си мислят, прилагайки го по този доста превратен начин.
Александър Кашъмов:Да. Отново проблемът с използването на запис като доказателствено средство е свързан с това как съдиите прилагат закона, а не толкова с това какъв е законът, защото разбира се един журналистически запис представлява веществено доказателствено средство, както всяка една вещ, която може да бъде приета и представена по делото, така и този запис може да бъде приет и представен по делото. След това няма никаква пречка да бъде назначена експертиза, която да разкрие съдържанието на записа.
Водещ:Разбира се сега ще взривя с един коментар юриста у Вас, но в крайна сметка разчитам на журналист у Вас. Всъщност това е една бакалска сметка, която най-вероятно е имала съдийката, вземайки това безумно решение. Медията е по-богата и тя ще плати.
Александър Кашъмов:Ами аз не зная какво точно е имала в предвид съдийката, не мога да коментирам. Разшири се в общественото пространство становището, включително и в магистратски среди, че записът не може да бъде доказателствено средство. Това е свързано с една поредица от текстове в Наказателно процесуалния кодекс, в която се казва, че записи се правят по специален ред, нали, говорим за СРС, но тук идеята е съвсем различно. Идеята е, че прокуратурата, когато иска да повдигне обвинение, не може да се основава на друг вид запис, освен на такъв, който е изготвен по надеждния начин. Т.е. смисълът на тази норма в НПК е защита на справедливия процес, защита на евентуалните подсъдими, така че те да не могат да бъдат обект на манипулативен процес от страна на прокуратурата. Никъде обаче не е казано, че същият стандарт се прилага спрямо защитата. Точно обратното. Един човек трябва да може да се защити с всички възможни средства. Обратното – това да се откаже защитата от всички възможни средства представлява нарушение на правото на защита, което е част от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. тук не само говорим за накърняване на свободата на словото, но и за накърняване на правата на защита.
Водещ: Стана традиция „Клубът на журналистите” да Ви моли като представител на Етичната комисия да вземете отношение, между другото разсъждавали ли сте по случая Диана Найденова, който събуди…?
Александър Кашъмов:Ами все още не сме разсъждавали. Интересното в случая е, че има няколко предложения за обсъждания във връзка с протестите и отразяването им от страна на Електронните медии. Очевидно е, че на следващото заседание ще се занимаваме с тази тематика. То ще бъде през месец юли. Така че вече имаме сигнали, подадени. За случая специално с Диана Найденова нямаме, но очаква се, че до тогава може да имаме конкретно сезиране. Така че любопитно е…
Водещ:До колко е вярна информацията, която излезе в медиите, че само набеденият за вампир еколог има право да подаде такъв сигнал до Етичната комисия?
Александър Кашъмов:По начало това е така. Етичната комисия не се самосезира по конкретни казуси. Тя се самосъзира по принципни въпроси, по които дава общи препоръки. Разбира се, ако ние не получим жалба от конкретния еколог, няма пречка да се произнесем с една обща препоръка или становище за това какви стандарти следва да се прилагат в случай, когато подобен формат…
Водещ:И до колко Етичният кодекс трябва да се спазва, може би.
Александър Кашъмов:Ами да. Определено, но също така трябва да се види кои са релевантните текстове в Етичния кодекс, защото случаят не е прост, не е просто, тъй като всъщност поне моето лично мнение е, че зрителите можаха да си съставят мнение за обществения дебат и неговите страни. Дори Вие по един парадоксален начин този доста агресивен материал всъщност допринесе за това зрителите да получат достатъчно точна информация и да се настроят срещу репортажа.
Водещ:Е, хубаво би било, това да не влиза в арсенала от журналистически средства, защото подходът е много особен. Благодаря за този…
Александър Кашъмов: Тук въпросът не е за обективността толкова, колкото въпросът е за арсенала на журналистиката и до колко тя все пак трябва по един обективен и спокоен начин да ръководи и да моделира обществения дебат.
Водещ:И да оставим сатирата на сатириците, както се казва. Играта за актъорите. Ние да бъдем просто журналисти.
Александър Кашъмов: Точно така. Всеки си има своя роля и това също е въпрос на професионалната етика.
Водещ:Благодаря на Александър Кашъмов за този коментар. Да продължим ние около този случай. Трябва ли според Вас Етичната комисия да каже нещо или вече би било късно? Поли?
Полина Паунова: Аз смятам на първо място, че екологът вампир, набеденият еколог вампир трябва да сезира Етичната комисия и това един много принципен въпрос, защото ако ние като общество не искаме да ни се нарушават правата, не искаме да бъдем осмивани, не искаме да бъдем използвани за някакви цели, ние трябва да защитаваме тези свои права. Т.е. трябва пътя от протеста и крясъците „Долу БТВ” да бъде изминат до край със сезиране на Етичната комисия. Това е моето мнение.
Водещ: Във Вашите учебници по журналистика какво пише?
Стоян Нешев:Да, в моя учебник по журналистика пише за Диана Найденова. Аз мисля, че случаят Диана Найденова, освен всички противоречия с журналистическата етика, доказа и нещо положително, че събуди се една гражданска позиция, една гражданска оценка. И обществото реагира. И реагираха по адекватен начин, сега остава да се предприемат и съответните мерки от Комисията. Но според мен, както един нормален българин, пускащ си вечер съответните новини, както не взима никакво отношение, защото един нормален българин няма как да се интересува от медийните страсти, коя е Диана Найденова и какви са тези задколисни игри. Това не е така. Но ето, че сега този случай и самото интервю с еколога, събудиха човека от дома му, който натиска и гледа новините. Събудиха го и този човек си даде своята оценка.
Полина Паунова: Само една вметка да направя още, извинявам се. Аз не знам дали точно това е събудило зрителя. Мисля, че по-скоро зрителят се събуди от друго – от двойния стандарт. От това, че когато гласува министър-председателят на България, Диана Найденова го изчаква, за да каже, че има да гледа много важен мач и за това тя да обича по-бързо с въпросите или да не го прекъсва, когато той говори за неговите магистрали и употребява „неговите”, защото както доцент Спасов каза – всеки има собствен дневен ред. А т.е. двойният стандарт в журналистиката, двойният стандарт, когато насреща е властта и ти искаш някак да те гушне, за да се смърсиш с нея. Това са някакви човешки страсти, които всеки решава дали да им се поддаде или не. И когато срещу теб стои един обикновен човек, един протестиращ, върху който можеш да излееш цялата си агресия, която е всъщност неосъществена агресия към властта според мен. Това исках да добавя.
Водещ:И малко щеѝ се затрудня, ако трябва да поканя Фройд. Нека да направим нещо друго. Обедните емисии от онзи ден да сравним между две телевизии. Няма да ги назоваваме, защото е важен принципът. Георги, бяхме го говорили това в предварителния разговор. Когато имаше протест и така наречен контра протест, защото…
Да, аз си направих един експеримент. Не гледах новините, а проследих реакциите във facebook.com спрямо тях, които бяха със скрийншотове и всичко възможно, за да ме ориентират в това какво са излъчили телевизиите. Е, реакциите бяха еднозначни. Едната телевизия, по-голямата да кажа, излъчи стари кадри, което изключително много ме вбеси. Те бяха на живоѝ, много манипулативно. Имали са жива връзка с гост.
Водещ:На половината екран. На другата половина екран беше написано „протест в подкрепа на Закона за горите” само ,че на картината бяха тези, които протестират срещу Закона за горите.
Георги Марчев:Точно така. Същевременно за другата телевизия реакциите бяха по-така, умерени и според моите приятели във facebook.com, които твърдя, че са най-различни, те оценяват като по-добро представянето на…
Водещ:Всъщност, ако трябва в едно изречение да формулираме някакви препоръки от социалните медии като относително по-свободни, то те биха били журналистите да са по-критични към властта и ако обичат да не използват особен инструмент „интервю с вампир.”
Георги Марчев: Точно така. И само да кажа две изречения за Диана Найденова. Интервюто е ясно, че Етичната комисия трябва да вземе отношение, безспорно. Но друг въпрос седи – трябва ли медиите в такива ситуации да взимат отношение и да покажат своята позиция и как да я покажат. Т.е. БТВ или Диана Найденова, или „Нека говорят”, или продуцентите на предаването имат ли ясна позиция – нека да я изразят и да кажат „да, ние подкрепяме новия закон за горите”. Например ние в „Дневник”, тактично, без да нападаме никой, просто използвахме нашата facebook.com страница. Сложихме една снимка на протестите срещу поправките и по този начин ние показахме по най-всеобхватния начин и едновременно с това без да нападаме никой позицията на медията.
Орлин Спасов:Все пак, ако мога и аз да добавя нещо около това прословуто интервю на Диана Найденова. Наистина така беше провал това, което се случи. Това интервю може да бъде преподавано на студенти като един пример за това как не трябва да се прави интервю в някои негови аспекти и водещата не беше достатъчно добре подготвена. Тя си изпусна и нервите просто. Реагира афектирано в един момент и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че Диана Найденова след това интервю има сили да се извини за това, което е направила. И аз мисля, че това е един много силен жест от нейна страна, който трябва да бъде ценен и лично аз бих приел това извинение, защото колко примера…Да, знам, но въпреки това този жест би трябвало да бъде ценен на фона на това, че просто такива жестове, правени от български журналисти, практически липсват. Колко примера можем да дадем ние за журналист, който през последните години се е извинил. А знаете колко много скандали, тежки гафове и какво ли не се получи в българските медии, но обикновено не следва извинение.
Водещ:Винаги в лошата новина може да се намери и нещо позитивно. Ето, сега ще го подкрепим с музикален коментар със Снежа Спасова. Колко е трудно да кажеш „съжалявам” със средствата на радио журналистиката. Замесихме и Чикаго в нашия коментар. И нека да продължим да разсъждаваме върху темата за криво разбраната солидарност и за това с кого всъщност трябва да бъдат солидарни журналистите. Доцент Спасов?
Орлин Спасов:Ами…
Водещ:Криво е огледалото. Просто Вашите данни показаха доста криво огледало.
Орлин Спасов:Да, наистина трудно, но вижте, като говорим за солидарност, за мен един от най-тревожните симптоми е, че журналистите първо загубиха солидарността помежду си като професионална група. И от тук произлязоха страшно много проблеми и всъщност това може би е една от основните причини, заради която ние имаме такава слава и не свободна медийна среда в България. Просто, защото липсата на професионална солидарност позволи на други интереси да нахлуят в медиите и да подчинят професията не на интересите на публиката, а на интересите на собственици, на редактори, на политици, на различни икономически кръгове и т.н. И за това ние все по-често ще имаме и имаме такива случаи като този, който коментирахме за Ася Пенчева от вестник „Утро” и за който говорихме и с господин Кашъмов. Защото, връщам се малко към тази тема, за да подчертая още един важен проблем, и той е не добре работещото правосъдие и липсата на справедливост, защото това също се оказа един от ключовите проблеми в медиите.
Водещ:То от формална гледна точка съдийката би казала, че така е справедливо.
Орлин Спасов:Да, но… Знаем каква е тази справедливост и на каква справедливост се радват журналистите в България. Особено, както беше подчертано в провинциалните медии. Просто има драстични случаи на физическо насилие, на подпалени коли на журналисти, на побой над децата им и т.н. Те са коментирани с вестници, тези, които искат да знаят това.
Водещ:Имахте между другото една амбиция за „Репортери без граници” и малко повече яснота около тези критерии, защото, както властта обича да казва „няма натиск върху медиите”. Това дали е така? Дали ние журналистите ходим и се оплакваме пред чужденците, за да ги излагаме, макар че вчера имаше и един такъв коментар за българите по принцип, че се преструваме на нещастни?
Орлин Спасов:Има такива мнения. Те могат да се чуят и от български журналисти, че примерно оценката на „Репортери без граници” за България в никакъв случай не е обективна, че не мкожем като страна да сме на една позиция на равно с Унгария, където има много сериозен натиск върху медиите, но в крайна сметка се оказа, че можем да сме на една позиция с Унгария, защото това беше потвърдено и от много други източници. Ние можем да допуснем чисто теоретично, че един източник поради някакви методически причини, свързани с начина, по който се набавят тези данни, може да сгреши, но когато тази информация се повтори от много източници, няма никакво съмнение в нея. Друг е въпросът, че тази не свобода се постига по различен начин в различните страни и има една съществена разлика между България и Унгария в това отношение. В Унгария правителството на Виктор Орбан упражнява много мощен натиск с инструментите на регулацията, от една страна, и второ с поставяне на наморник на обществените медии. То при нас не е такъв случаят. Тук регулацията общо взето е оставена на спокойствие. До голяма степен е омаловажена. Обществените медии, Ви знаете, че също така са до голяма степен оставени на произвола на съдбата, на доизживяване с едно постепенно намаляващо финансиране. Така че големите форми на натиск се осъществяват чрез ползване на корпоративни инструменти и всъщност това е интересното в България, че частните медии се оказаха по-сериозната зона, в която не свободата има важна тема.
Водещ:Между другото през седмицата стана ясно и че много политици по света отправят искания към google.com да сваля техни цитати от мрежата. Български нямаше сред тях. Може би става дума или за типичната българската леност, или за не до там добро познаване на тези технологии. Вашата прогноза, кратка? Или да започнем от студентите, че те са по-наясно с чичо гугъл.
Георги Марчев:Ами, ако се погледне новината, нали хубаво е, че няма български цитати. Но от друга гледна точка много от българските медии нямат сайтове, така че какво да свалят там, смисъл, властта едва ли наблюдава точно интернет базираните медии с най-голямо внимание. В мен е останало впечатлението, че по-скоро други медии гледат и например Вежди Рашидов преди малко, преди да влезем, прочетох, че има изказване, че властта винаги била виновна за всичко. Едва ли не погледите винаги критично били насочени към….
Водещ:Значи става за журналист.
Георги Марчев:Да. Това имах в предвид.
Водещ:Поли?
Полина Паунова:Властта обича да чете в България без значение дали цитатът е в online медия, offline медия или каквато и да било медия. Властта обича да се гледа по телевизора, да сменя каналите. И искам само нещо да добавя към това, което доцент Спасов казва. Освен икономическият натиск, който с това и започнахме, че всъщност настройва журналисти срещу журналисти и за сметка на всеобща любов към тази власт с огледалата. Не знам дали си спомняте. Преди две години мисли господин премиерът изпрати едно писмо към българските медии, в което ги попита дали те са независими. Това е абсолютно красноречиво за начина на управление.
Водещ: Стоян, какъв въпрос да зададе премиерът, след като напише едно-две заглавия?
Стоян Нешев:Ами той премиерът може да зададе само позитивни въпроси към журналистите, защото той е ухажван от тях в, говорим в повечето медии. Но аз искам да допълня за журналистическата солидарност. Според мен тя не може да съществува и няма да съществува, защото такава солидарност е обречена на провал. С това стана ясно и с Диана Найденова.
Водещ:Всъщност солидарността трябва да бъде по отношение на почтеността и на правилата в професията, а не…
По груб начин.
Водещ:Хубав съботен следобед. Това ми остана време да Ви пожелая от всички ни – Велина Йорданова, Слави Бошнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едно общество, в което всеки си казва мнението и то е истинско, би било по-добро.