Проучвания за нагласите на журналистите и блогърите към PR практиките: „Независимите експерти, мениджмънтът и потребителите се ползват с най-голямо доверие от журналистите”

AMI Communications I 2009-10-19

AMIC PR Research_press 2Независимите експерти, представителите на мениджмънта на организациите и потребителите са източниците, на които журналистите имат най-голямо доверие. 67% от журналистите мислят, че PR агенциите помагат за подобряването на комуникацията с компания или институция. 87% от блогърите биха искали да получават информация от PR агенции или отдели.

Това са няколко от изводите от две паралелни проучвания за отношението на журналистите и блогърите в България към PR практиките, проведени през септември 2009 г. Онлайн допитванията са инициирани от PR агенция AMI Communications и осъществени в партньорство с Нов български университет и агенцията за маркетингови проучвания „Арбитраж”. Целта е да се получи обратна връзка от журналистите и блогърите за работата им с PR специалисти и за полезността на различни PR практики.

„Надяваме се тази инициатива да допринесе за развитието на PR практиката в България. В тази посока амбицията ни е да провеждаме проучването всяка година и да направим резултатите достъпни за максимален брой PR практици, студенти по PR и въобще за всеки, който проявява интерес към нашата професия,“ заяви Илияна Александрова, управител на AMI Communications България.

Проучване „Какво мислят българските журналисти за работата на PR специалистите?”

Изследването „Какво мислят българските журналисти за работата на PR специалистите?” е проведено сред общо 208 представители на националните и регионалните медии. Според 2/3 от журналистите работата с PR агенция помага за подобряване на комуникацията на дадена компания или институция с медиите. Същевременно журналистите не са единодушни за това дали PR специалистите като цяло разбират спецификата на работата им – 52% смятат, че срещат разбиране, докато за 41% това не е така. Конкретни препоръки в посока подобряване на съвместната работа са свързани с:

• Повече факти и цифри в пресматериалите;
• По-голяма гъвкавост и бързина при отговаряне на запитвания;
• Равнопоставеност при предоставянето на информация на различните медии;
• По-открита комуникация – осигуряване на повече възможности за неформални контакти с мениджърите на организациите.

Резултатите от проучването показват, че независимите експерти и анализатори са най-достоверният източник на информация за журналистите (за 76.9% от всички отговорили). С много високо доверие се ползват и т.нар. източници „от първа ръка” като изпълнителния директор на компанията (68.3%) и представители на топ мениджмънта (65.4%). Високо в класацията като достоверни източници на информация, намират място гражданите (64.9%) и служителите на организацията (56.3%).

Изследването потвърждава полезността за медиите на изпитани традиционни PR практики, като:

• организирането на индивидуални срещи, пресконференции, семинари и обучения – трите най-полезни PR практики посочени от представителите на медиите;
• избора на време за пресконференции – предпочитанията на журналистите са за периода от понеделник до сряда, от 10 до 12 часа;
• представянето на повече факти и цифри в пресматериалите.

Същевременно журналистите са все по-отворени към използването на нови източници и канали за комуникация като социални мрежи, блогове, Skype и ICQ.

• В своята работа 45% от журналистите използват cоциални мрежи, като тенденцията е този процент да се увеличава;
• 62% от всички журналисти заявяват, че използват Facebook, а 11.5% – Twitter. Едва 18.3% не използват социални мрежи.
• 72.5% от анкетираните журналисти поддържат блог (собствен или на медиата си) или четат и коментират в други блогове.
• Повече от половината от журналистите биха използвали Skype и ICQ за комуникация с PR агенциите, като тенденцията е този процент да се увеличава;

Допитване „Българските блогъри за PR практиките”

Българските блогъри са отворени към сътрудничество с PR специалисти и голяма част от тях вече имат опит в комуникацията с PR-и. Това показват резултатите от анкетата „Българските блогъри за PR практиките”, попълнена от 52 блогъри.

87% от блогърите биха желали да получават информация от РR агенции или PR отдели на компании и институции, ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие за това. Близо 61% от тях вече са получавали информация от PR специалисти, но едва 1/4 от анкетираните са публикували такава информация. Според данните на изследването причината за това е, че в 41% от случаите информацията не е била свързана с темата на блога им.

94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, ако им бъде предложена интересна информация. Голяма част от анкетираните (80%) биха тествали продукт и биха споделили впечатленията си, но досега само 1/3 от тях са получавали подобно предложение.

По отношение на съдържанието на информацията, която биха искали да получават от PR специалисти, блогърите заявяват предпочитания към проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. Що се отнася до формата, предпочитат текст, снимки и линкове.

Снимка: Резултатите от първото национално проучване за нагласите на българските журналисти към работата им с PR специалисти бяха представени от

Илияна Александрова, Управител на PR агенция AMI Communications България (в средата), Диана Попски, Управляващ директор на Агенция за пазарни проучвания Arbitrage (от дясно) и проф. Толя Стоицова, Зам. ректор на Нов Български Университет (от ляво).

За повече информация: 

Ива Стефанова
АМI Communications
Тел: 989 5115
Мобилен: 0886 00 13 22
e-mail: iva.stefanova@amic.bg 

 

Тази събота 17 октомври от 22:20 часа специален гост в студиото на телевизионния таблоид „Горещо” е Кеворк Кеворкян

Kevorkian

www.telemaniac.com | 2009-10-16  

Повод за интервюто е новата му книга „Тайните на телевизията”, която излиза на 21 октомври. Няколко дни по-рано специално за зрителите на „Горещо” Кеворк Кеворкян лично споделя мнението си за известните лица от малкия екран, за съвременните медийни „явления”, за отношенията политика-медии, за Царя и имотите му…
 В студиото на „Горещо” Кеворк Кеворкян прави забележителни коментари за много телевизионни водещи и репортери като не спестява и най-критичните си забележки. „Водещите са една сложна смес, в която преобладават комплексите и несигурността.” – твърди в книгата си той. Според него е недомислица телевизията да се нарича „четвърта власт”, защото „хлябът, който ядат телевизионните работници е доста по различен от този, който ядат политиците”. В книгата си той пише, че „не можеш да подтичваш след всяка власт, непрекъснато да правиш медийни масажи и да претендираш, че си четвърта власт.”
Кеворк Кеворкян отправя особено критични бележки и към Симеон Сакскобургготски: „Аз пиша доста остро за него, но ми се струва, че дори това е малко!… Това е голямо крушение – сега всичко се съсредоточава около някакви гори, някакви имоти, някакви нотариални актове, някакви сделки, а една част от българската история потъва!”
Кеворк Кеворкян разкрива каква е причината книгата да излезе с вестник „Шоу”, а не с вестник „Уикенд”, както бе обявено по-рано. В новата си книга той споделя и мнението си за водещата на „Горещо” Венета Райкова – Георгиева. Той я определя като „луксозния погребален агент на някои измислени звезди” и признава, че единственото, което го дразни у нея е гласът й.
Има ли храбреци в българските телевизии и защо „отвореният телефон” е ужасно нещо? Кои са законите на К.К. и кой е най-големият враг на телевизионните журналисти? И още – за „бюрековщината”, за „сезонните дупедавци”, за съвременните „поцелуйковци” и за „телевизионния Алцхаймер”.
„Горещо”, събота, 17 октомври 2009г., 22:20 часа, Нова телевизия.

Оригинален публикация: http://www.telemaniac.com/hot17109

Провалилата се медийна империя на Гергов реши да копира успешни чужди практики в предсмъртните си гърчове

Преди малко повече от година, пловдивският бизнесмен Георги Гергов реши да гради медийна империя, финансирана от Международния панаир. За целта бе купен все по-западащият Евроком България и превърнат в панаирната Нова българска телевизия. Бе направен опит за възраждане и на вестник "Глас" под името "Нов Глас".На пръв поглед в решението на приватизатора на панаира нямаше нищо лошо и смущаващо, но и некоректните действия не закъсняха. Загърбваме финансирането на медиите, там може да се каже много, но повечето вече е казано и написано. Първата стъпка, с която Герговата медийна империя разкри истинския си характер, бе подмолната кражба на доказани кадри. С обещания за големи заплати и бляскава (в последствие не осъществила се) кариера, новата медийна група успя да "открадне" голяма част от кадърните пловдивски журналисти. Освен откровено некоректното действие, драмата тук е, че тези кадри работят в медии без достатъчна аудитория и труда на едни от най-добрите пловдивчани в тази професия на практика отива на вятъра. Въпреки огромния кадрови и финансов потенциал, вестникът тръгна с кражби на снимки от други медии.

Тези дни новоизлюпената медийна група достигна ново дъно, или по-скоро прокопа още в дъното. Вестникът и телевизията се провалиха тотално, никой не ги гледа и чете, аудиторията им е символична. В предсмъртните си гърчове телевизията на Гергов реши да копира програмната схема на една доказана телевизия, макар и със скромно финансиране, а именно телевизия Тракия, известна повече като Пловдивска обществена телевизия. ПОТВ години наред вече предава сесиите на пловдивския общински съвет, но от НБТ тези дни също решиха да предават съвещанията на пловдивските старейшини, като освен това се опитват да го представят като нещо новаторско. В ПОТВ от доста време вече правят преглед на новините в интернет и в частност пловдивските сайтове, както и събират на живо дежурните редактори и репортери да разкажат какво са отразили през деня и какво да очакват зрителите в новините. От НБТ също се опитват да правят нещо подобно, и отново се опитват да го изкарат като иновация, но уви, хората не са глупави. Спираме до тук, знаем, че нашите читатели сте интелигентни и тези два примера са достатъчни, за да отличат оригинала от ментето на пловдивския телевизионен пазар.

За да е успешен един медиен проект, най-важни са хората които стоят зад този проект. Само с финанси и копиране на идеи не става. Дано Гергов и компания по-скоро осъзнаят този факт и спрат да се излагат на местно ниво.

Оригинална публикация: http://news.varna24.bg/113737.html

Източник: News.Varna24.bg

„Народно дело“ – вестникът с най-дълга история в гр. Варна отбеляза 65 години

Екипът на „Народно дело“ отбеляза 65-годишнината на вестника заедно с останалата част от голямото медийно семейство на Инфо медия Варна. Историята на печатното издание започва пред далечната 1944 г. В списването на повече от 19 000 броя са участвали стотици варненски журналисти.