www.dariknews.bg I 10.03.2014

БТВ, Тази сутрин | 08.01.2014 | 10:10

Тема: Етиката в медиите
Гост: Доц. Мария Нейкова – преподавател по журналистика; Георги Лозанов – председател на СЕМ; Ивайло Крачунов – агенция ПИК

Водеща: Кръвожадността в медиите е факт в последните дни, особено покрай това убийство и убийството във Варна.
Водещ: Вчера си пролича и по заглавията на първите страници на вестниците.
Водеща: А в електронните агенции това са най-четените новини. Доц. Мария Нейкова – преподавател във факултета по журналистика към СУ, доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ, и Ивайло Крачунов от агенция ПИК, които причиниха това на това семейство. Като я гледате тази жена, давате ли си сметка какво сте направили?
Ивайло Крачунов: Аз не съм причинил, г-жо Шикерова, това нещо.
Водеща: Вие публикувахте снимката с Иван и „това е убиецът”.
Ивайло Крачунов: Ние сме публикували снимка, на която не сме проверили източника. Първоизточникът беше някои от варненските сайтове, които бяха на мястото на събитието.
Водеща: Вие проверихте ли информацията?
Ивайло Крачунов: Няма как да бъде проверена информация, която е в текущо… вие самата сте била на терен, и когато от полицията не бяха казали имената.
Водеща: Как тогава публикувате снимка на човек, който не ви е ясно убиец ли е или не е убиец? Давате ли си сметка, че преобръщате човешка съдба?
Ивайло Крачунов: Не сме преобърнали никаква човешка съдба, просто се предоверихме на колегите, които са на мястото и които бяха изпратили свои журналисти и кореспонденти.
Водеща: Какво значи да се предоверите? Един от основните принципи на журналистиката е проверка от поне два независими източника. Кое за вас е водещото – истината, фактът…
Ивайло Крачунов: Истината, разбира се.
Водеща: И къде е истината в това, което сте направили?
Ивайло Крачунов: Истината. И когато в момента, в който разбрахме каква е истината, веднага поднесохме своите извинения. Аз използвам вашия уважава ефир също да се извиня на момчето и на неговата майка за причиненото неудобство.
Водеща: Вие проверявате ли новините, които публикувате?
Ивайло Крачунов: Да, разбира се.
Водеща: Абсолютна лъжа е това. Г-жо Нейкова, как ще коментирате това, което видяхте?
Мария Нейкова: Имам една смущаваща липса на отговорност, като че ли, през последните години бих казала. Но искам да кажа, че това не е само български проблем. Това е един световен феномен, който, за съжаление, взе жертви. Когато ме поканихте, първото за което се сетих, мислейки за днешното участие, беше самоубийството на медицинската сестра в Лондон, след като Кейт Мидълтън беше приета в болница. И по същия начин австралийските журналисти след това казваха „Ама ние изобщо не сме предполагали, че може да се стигне до това.” За съжаление ми се случва да казва често на студентите си, да имат предвид, че медиите убиват или могат кардинално да променят съдбата на хора. Има много такива случаи. И този дебат дали е по-важна бързината или отговорността, трябва някак си да бъде разрешен. Но на мен ми се струва, че трябва много по-широк обществен дебат, не можем да извадим медиите от цялата ситуация в страната – от липсата на морал в политиката, от това, че не се обсъжда липсата на доверие в нашето общество. И разбира се, според мен трябва да се направи усилие да се въведе образование по медийна грамотност, което няма да реши проблема утре, но ще е някакво начало.
Водеща: Г-н Лозанов, това са най-търсените новини. Вярно, че това е правилото на което първо ни учите, но вече не знам къде е границата.
Георги Лозанов: Аз не съм сигурен, че някой така просто иска да тласка журналистиката в тази посока. Естествено, че това е свързано със сензационния интерес около това.
Водеща: Публиката търси кръв.
Георги Лозанов: Свързано е въобще с човешката драма, човек живее в един драматичен свят, естествено, че драмата около него го интересува повече от всичко останало. Това е един общ и доста теоритичен разговор. На мен ми се струва, че тук има нещо, което е хубаво да кажем, да използваме този повод. Интернет базираните медии някак си се ползват от привилегията си да бъдат по-безгрижни в събирането и поднасяне на информация, от традиционните медии. А пък това дойде от един момент, в който те бяха маргинални, имаха по-малко значение в обществото, сега виждам, че те добиват водеща роля. И е страшно важно и там да влязат едни стандарти, един тип авторитетност на публичното говорене, които да… както казва Мария, които да върнат отговорността в медията, от там и доверието. Случаи като тези са повод да се въвеждат правила, да е ясно, винаги от два източника, независимо от обстоятелството, независимо от бързането. Това са прости правила, професията няма какво да откриваме сега (…) истини. Въпросът е, че има една нова територия медийна, нов свят, така да се каже, който трябва да бъде завладян от тези правила.
Водеща: Това са А-то и Б-то на журналистиката, проверка на фактите, но това така или иначе не се случва.
Георги Лозанов: Има едно малко безгрижие, да използвам пак тази дума, използване на социалните мрежи. Нека не забравяме, че социалната мрежа е колкото публично, толкова и лично пространство. Даже в много по-голяма степен лично пространство, защото там си сред приятели, които си си избрал. И в този смисъл да се смята, че това е нещо, което от там непосредствено може да стане част от публичната комуникация, е първо – надценяване на достоверността на това, което става, второ – форма на намеса в личния живот. Така че аз бих използвал този случай, за да се обърна към медиите и да им кажа колкото се може по-малко и по-внимателно да пипат в профилите в социалните мрежи на хората, независимо от изкушението, че всичко е пред тях и могат да посегнат на него.
Водещ: Едва ли ще ви послушат.
Ивайло Крачунов: Това няма как, г-н Лозанов, да се случи, защото публиката иска да види реалните герои на деня. И снимките често пъти могат единствено във Фейсбук да бъдат…
Георги Лозанов: Защо да е единственият начин? Когато нямаше Фейсбук…
Водеща: Само че вие очевидно не изкарвате реалните герои.
Ивайло Крачунов: Защо така мислите, г-жо Шикерова?
Водеща: Фактите го доказват.
Ивайло Крачунов: Фактите го доказват, но вие ги тълкувате напълно избирателно.
Водеща: Кое тълкувам избирателно? Че сте нарочили един човек за убиец без да проверите?
Ивайло Крачунов: Не сме го нарочили ние, ние сме цитирали друга медия, когато сме го цитирали.
Водеща: Какво значи сте цитирали? Цитирането също трябва да бъде проверено.
Ивайло Крачунов: Когато вие самата сте били на терен на криминални престъпления, не може когато няма официална информация от МВР, за няколко секунди е допусната грешка, за която ние сме се извинили, изведнъж да станем изкупителна жертва…
Водеща: Виждате какво причинява една секунда.
Георги Лозанов: От едно нещо ме е страх, обаче – че сега това, което можем да наречем грешка или както и да е, журналистически гаф с последствие върху хората, ще даде кураж да се приемат в парламента такива поправки, каквито в момента се предлагат в Наказателния кодекс, които силно да ограничат възможността на журналистите да показват изображения на публични лица и на политици, основно. Вижте, ние вървим в две грешни посоки. Все по-малко защитаваме частния човек – гражданина, в неговата лична неприкосновеност, и все повече гледаме да защитим политиците и публичните лица от журналистите. Затова на мен ми се струва, че трябва да тръгнем към обратното – гражданинът да си върне колкото се може повече личната неприкосновеност. Разбира се, аз съм съгласен с това, че когато става дума за обществено значими теми, а убийството няма съмнение, че е такава, журналистическият интерес трябва да бъде настъпателен. Но заедно с това, основният обект на надничане, така да се каже, в личната неприкосновеност, трябва да са не гражданите, а публичните лица.
Водеща: Г-жо Нейкова аз да ви върна пак към конкретния случай за това доколко моментната бързина може впоследствие да е оправдание за това, че едно семейство виждаме в какво състояние е.
Мария Нейкова: Е бързината се свързва винаги с печалбата на медиите, защото наистина доминира в широки среди разбирането, че е по-важно да си първи, а пък след това ако трябва нещо обясняваш, но сега докато слушах колегите си спомних нещо друго, че колкото и да е трудно проверката е нещо много важно, защото в противен случай през последните две години нямаше да се развие цяла система в западните медии за проверка например на видео материала, който идва от Сирия, което е далеч по-трудно според мен и въпреки всичко те създадоха правила, разписаха ги и много, много по-трудни. Там трябва да се търси първоизточникът на този, който е качил нещо в интернет.
Водещ: Понеже заговорихте за медийно образование за гражданите, ето дайте един съвет на хората, който да е полезен когато четат в интернет новини.
Мария Нейкова: Това е много трудно. Един съвет няма да им свърши работа. Аз говорих за нещо друго, за образование по медийна грамотност, което трябва да влезе в училищата още.
Водеща: При толкова много източници на информация в момента наистина е много трудно да се ориентират.
Георги Лозанов: Хората обаче много си помагат. Ето социалните мрежи, за които стана дума там все повече текстове и публикации в традиционните медии минават през профилите на приятелите и фактически приятелите извършват тази селекция, казват това е интересно, това не , на това вярвам.
Ивайло Крачунов: Само да ви задам един въпрос. А какво мислите за новите промени, които са в наказателния кодекс и които регламентират една година затвор за снимане на политици, които, без тяхното съгласие?
Георги Лозанов: Мисля че трябва непременно да се предпазим от това. Това са много пъти правени тези опити и всеки път има достатъчна мощна професионална реакция, за да не се случи това.
Водещ: Текстът бил взет от френския кодекс, така се обяснява…
Георги Лозанов: Не, не, винаги има някъде, френски, немски нещо винаги можеш да използваш като повод. Въпросът е тук в България в момента.
Водеща: Добре, това е дискусия, която вчера започнахме и ще я продължим, защото…
Георги Лозанов: Лошото е, че тези грешки подхранват по този….
Мария Нейкова: (..) дискусия в медиите и между самите медии и между журналистите. Трябва да постигнем съгласие, защото това е в някаква степен и резултат от разделенията, които минават по всички линии в българското общество.
Водеща: Добре, благодарим ви.  

в. Сега | 19.07.2011

Американските журналисти следят с доволство перипетиите на Мърдок, но също прескачат правилата – макар и по различен начин

скандалът "Нюз ъф дъ уърлд" още не е прескочил тържествено океана, американските медии следят със злорадство драмите на Мърдок на Острова. Стандартите на работа във Великобритания често карат американските медийни анализатори да напомнят, че езикът е единственото общо за пресата от двете страни на Атлантика. "Много преди империята на Мърдок да започне да се срутва като домино, някои похвати на британските журналисти предизвикваха учудване тук – пише Пол Фари във "Вашингтон пост". – Да речем акции под прикритие, чиято едничка цел е да подхлъзне една или друга знаменитост към поведение, заслужаващо бомбастично заглавие на първа страница. Или пък заплащане на клюки и новини. А също и крайно сложни операции за изобличаване на политиците."
Открай време нравите в Европа предизвикват шок и ужас в Америка
Това, което се смята за допустимо сред пресата в Англия може да изправи косите и на най-дръзките репортери от другата страна на океана. Разбира се, Англия има някои от най-добрите медии на света – Би Би Си, "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Таймс", които се стремят към същите стандарти за етика и коректност, както всяка средностатистическа медийна организация в САЩ. Всички те, както сериозните медии навсякъде по света, правят грешки, но се опитват да бъдат максимално верни на истината. Историята с британските таблоиди обаче е съвсем различна, както многократно се видя и от скандалите с подслушването на телефоните на десетки обикновени граждани. Жълтите издания всъщност контролират тиражите във Великобритания с меню, въртящо се основно около секс, криминални драми, знаменитости и спорт. "Сън" ежедневно публикува снимка на голо момиче (на стр. 3) с широко отворени очи, съобщава на читателите си "Вашингтон пост".
Мърдок има достатъчно жълти издания и в Америка, за да се преструват останалите на ни чули, ни видели. Но еквивалент на подобна таблоидна смесица от скандали в САЩ действително няма. В Ню Йорк медийният магнат издава "Ню Йорк пост", конкуренция му прави "Дейли нюз". И двете издания са популярни, но тиражът им е ограничен само в рамките на метрополиса, за разлика от националния обхват на британските еквиваленти. Освен това тиражът на "Ню Йорк пост" е 522 000, докато "Сън" продава по 2.8 млн. вестника на ден. Естествено, сензациите се харчат и в Ню Йорк, но там още предстои на трета страница да цъфне разголена жена, а и пределите на скандала са много далеч от висотите, достигнати в Англия.
Скандалът с подслушването всъщност съвсем не се разви мълниеносно – разкритията на "Гардиън" датират от 2005 г. и допреди десетина дни никой не беше разтърсен извънредно от тях. За никого не беше изненада, че основният виновник е неделният таблоид на Мърдок "Нюз ъф дъ уърлд" – издание с вековни традиции в журналистическите каскади и шокиращите истории, много от които впрочем излизат чиста, стопроцентова истина. Още през 90-те публиката във Великобритания се забавляваше с подслушаните разговори на членове на кралското семейство. Да не забравяме "дуелите" с телефонни разговори на Даяна (с мъже) и на Чарлс (с Камила). Британското общество не беше кой знае колко развълнувано и от последните разкрития, че "Нюз ъф дъ уърлд" е подслушвал звезди, политици и спортисти до съвсем скоро. Чашата преля едва когато "Гардиън" изрови, че наред със звездите са подслушвани и хиляди обикновени граждани, включително жертви на атентати, тероризъм и престъпления.
До последния си посрамен брой "Нюз ъф дъ уърлд" се гордееше да има сред редиците си един от най-живописните и противоречиви репортери във Великобритания, Мазер Махмуд.
Страстта му към дегизировката му навлече прозвището Фалшивия шейх
Миналата година Махмуд се предреши на арабски бизнесмен и предложи на херцогинята на Йорк Сара Фергюсън над 700 000 долара за осигуряване на достъп до бившия й мъж, принц Андрю. Фергюсън беше записана със скрита камера как предлага "да отвори всяка врата" срещу парите. През 2003 г. Махмуд разкри предполагаема схема за отвличане на Виктория Бекъм, но ролята му беше подложена на силни критики, след като делото срещу похитителите се провали заради разкритието, че основният източник на Махмуд е получил 14 000 долара хонорар за статията в "Нюз ъф дъ уърлд".
Подобни тактики, разбира се, не са неизвестни в Америка, но повечето журналисти ги смятат за грубо нарушение на етиката. Докато във Великобритания господства схващането, че целта оправдава средствата, казва Мари Деджевски, колумнист в "Индипендънт". Във всеки от тези случаи, казва тя, журналистите са свободни да се позовават на обществения интерес и да използват алибито, че огласяването на подобна информация е далеч по-важно за обществото от това с какви съмнителни средства е събрана тя.
Сходни методи на работа е използвал и "Телеграф" например, макар че се води за едно от най-уважаваните издания на Острова. Миналата година той прати две репортерки при Винс Кейбъл, човека, натоварен в правителството да направи оценка на офертата на Мърдок за сателитния "Бритиш Скай бродкастинг корп". Двете не разкриват истинската си професия – нещо, което се смята за нарушение на журналистическата етика в САЩ, и успяват да измъкнат някои невъздържани коментари от Кейбъл. В крайна сметка той беше отстранен от комисията.
"Британската журналистика разчита повече на скандалите и е с ясна политическа ангажираност – отбелязва Лора Биърс, преподавател по британска история в Американския университет. – Тук културата е изцяло ориентирана към изобличението." И към секса. Откакто е създаден, "Нюз ъф дъ уърлд" никога не изпуска тази сюжетна линия, включително и чрез истории, изровени от съдебните документи по разводните дела.
Биърс казва още, че британците имат
по-класово разделен модел от американските медии -
тук има вестници за работническата класа, за средната и за висшата. Освен това на Острова агресивното отношение към властимащите е правило. В Америка акцентът е на баланса и обективността. Американците например предават думите на политиците си без критичен анализ. Британците пък се отнасят враждебно към официалната линия. В резултат на това се получават по-антагонистични отношения и повече заемане на позиция. В Англия открито признават, че коментарният елемент е водещ в работата им.
Естествено, никой не твърди, че американският модел е по рождение по-висш. И естествено, в Англия обичат да напомнят за прегрешенията на американците – от разни изфабрикувани истории и плагиатство до непотвърдената информация за оръжията за масово поразяване на Ирак на Джудит Милър в "Ню Йорк таймс". "Американската преса е уязвима по различен начин – изфабрикуваните публикации, поддаването на политически интереси – казва Деджевски. – Вашите скандали са също корозивни и в някои аспекти далеч по-лоши от всяко нещо, случвало се във Великобритания. Британските медии са политизирани, но не по същия начин – тук всичко е открито и очаквано."
"Е, и ние се излагаме по някой път – казва Кели Макбрайд от Си Ен Ен. – Кризата ни направи особено отчаяни. Да дадем за пример "Вашингтон пост" – маркетинговият отдел там предложи да организира коктейли и други прояви за хората, готови да платят някой и друг долар за среща с топ репортерите". Но тези излагации не предполагат съзнателното подхранване на култура, която пренебрегва честността пред журналистическия удар.
Скандал от ранга на този може да се очаква от глобална медийна империя, пропита от власт и лишена от всякаква етична основа, казва Карл Гросмън, професор по журналистика, "Хъфингтън пост". Каквото и да хване Мърдок, успява да го поквари. Днес "Таймс" е не надзорник на политиците, каквато е задачата на пресата, а инструмент в услуга на онези, които се ползват с подкрепата на Мърдок. Американският "Фокс нюз" е точно обратното на "честния и балансиран" канал, за какъвто се представя. Дори Мърдок да беше архангел Гавраил обаче, никой не би искал той да притежава едновременно Слънцето, Луната и "Уолстрийт джърнъл". Само че Мърдок стои начело на империя, в която днес има 150 вестника в Австралия, включително най-големия, някои от най-известните заглавия във Великобритания и Америка. Той употреби "Уолстрийт джърнъл" срещу "Ню Йорк таймс" във войната кой да стане новият лидер на американския медиен пазар. Притежава гигантската издателска компания "Харпър Колинс", филмовото студио 20th Century Fox, едноименната телевизия, медии в Азия, Западна Европа, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Където и да се намира, бизнесът на Мърдок винаги включва агресивно манипулиране на правителствени служители. Доста комфортни доскоро бяха и отношенията му с британските структури на властта, напомни АП тази седмица. Историята е пълна със скандални медийни барони. Но мащабите на Мърдок са несравними. "Ако настоящият скандал спомогне тази медийна империя да се разпадне, то това ще бъде страхотна победа по пътя към свободната и независима журналистика, служеща на обществения интерес", пише "Хъфингтън пост".

Стр. 14

Оригинална публикация