Етиката в медиите

БТВ, Тази сутрин | 08.01.2014 | 10:10

Тема: Етиката в медиите
Гост: Доц. Мария Нейкова – преподавател по журналистика; Георги Лозанов – председател на СЕМ; Ивайло Крачунов – агенция ПИК

Водеща: Кръвожадността в медиите е факт в последните дни, особено покрай това убийство и убийството във Варна.
Водещ: Вчера си пролича и по заглавията на първите страници на вестниците.
Водеща: А в електронните агенции това са най-четените новини. Доц. Мария Нейкова – преподавател във факултета по журналистика към СУ, доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ, и Ивайло Крачунов от агенция ПИК, които причиниха това на това семейство. Като я гледате тази жена, давате ли си сметка какво сте направили?
Ивайло Крачунов: Аз не съм причинил, г-жо Шикерова, това нещо.
Водеща: Вие публикувахте снимката с Иван и „това е убиецът”.
Ивайло Крачунов: Ние сме публикували снимка, на която не сме проверили източника. Първоизточникът беше някои от варненските сайтове, които бяха на мястото на събитието.
Водеща: Вие проверихте ли информацията?
Ивайло Крачунов: Няма как да бъде проверена информация, която е в текущо… вие самата сте била на терен, и когато от полицията не бяха казали имената.
Водеща: Как тогава публикувате снимка на човек, който не ви е ясно убиец ли е или не е убиец? Давате ли си сметка, че преобръщате човешка съдба?
Ивайло Крачунов: Не сме преобърнали никаква човешка съдба, просто се предоверихме на колегите, които са на мястото и които бяха изпратили свои журналисти и кореспонденти.
Водеща: Какво значи да се предоверите? Един от основните принципи на журналистиката е проверка от поне два независими източника. Кое за вас е водещото – истината, фактът…
Ивайло Крачунов: Истината, разбира се.
Водеща: И къде е истината в това, което сте направили?
Ивайло Крачунов: Истината. И когато в момента, в който разбрахме каква е истината, веднага поднесохме своите извинения. Аз използвам вашия уважава ефир също да се извиня на момчето и на неговата майка за причиненото неудобство.
Водеща: Вие проверявате ли новините, които публикувате?
Ивайло Крачунов: Да, разбира се.
Водеща: Абсолютна лъжа е това. Г-жо Нейкова, как ще коментирате това, което видяхте?
Мария Нейкова: Имам една смущаваща липса на отговорност, като че ли, през последните години бих казала. Но искам да кажа, че това не е само български проблем. Това е един световен феномен, който, за съжаление, взе жертви. Когато ме поканихте, първото за което се сетих, мислейки за днешното участие, беше самоубийството на медицинската сестра в Лондон, след като Кейт Мидълтън беше приета в болница. И по същия начин австралийските журналисти след това казваха „Ама ние изобщо не сме предполагали, че може да се стигне до това.” За съжаление ми се случва да казва често на студентите си, да имат предвид, че медиите убиват или могат кардинално да променят съдбата на хора. Има много такива случаи. И този дебат дали е по-важна бързината или отговорността, трябва някак си да бъде разрешен. Но на мен ми се струва, че трябва много по-широк обществен дебат, не можем да извадим медиите от цялата ситуация в страната – от липсата на морал в политиката, от това, че не се обсъжда липсата на доверие в нашето общество. И разбира се, според мен трябва да се направи усилие да се въведе образование по медийна грамотност, което няма да реши проблема утре, но ще е някакво начало.
Водеща: Г-н Лозанов, това са най-търсените новини. Вярно, че това е правилото на което първо ни учите, но вече не знам къде е границата.
Георги Лозанов: Аз не съм сигурен, че някой така просто иска да тласка журналистиката в тази посока. Естествено, че това е свързано със сензационния интерес около това.
Водеща: Публиката търси кръв.
Георги Лозанов: Свързано е въобще с човешката драма, човек живее в един драматичен свят, естествено, че драмата около него го интересува повече от всичко останало. Това е един общ и доста теоритичен разговор. На мен ми се струва, че тук има нещо, което е хубаво да кажем, да използваме този повод. Интернет базираните медии някак си се ползват от привилегията си да бъдат по-безгрижни в събирането и поднасяне на информация, от традиционните медии. А пък това дойде от един момент, в който те бяха маргинални, имаха по-малко значение в обществото, сега виждам, че те добиват водеща роля. И е страшно важно и там да влязат едни стандарти, един тип авторитетност на публичното говорене, които да… както казва Мария, които да върнат отговорността в медията, от там и доверието. Случаи като тези са повод да се въвеждат правила, да е ясно, винаги от два източника, независимо от обстоятелството, независимо от бързането. Това са прости правила, професията няма какво да откриваме сега (…) истини. Въпросът е, че има една нова територия медийна, нов свят, така да се каже, който трябва да бъде завладян от тези правила.
Водеща: Това са А-то и Б-то на журналистиката, проверка на фактите, но това така или иначе не се случва.
Георги Лозанов: Има едно малко безгрижие, да използвам пак тази дума, използване на социалните мрежи. Нека не забравяме, че социалната мрежа е колкото публично, толкова и лично пространство. Даже в много по-голяма степен лично пространство, защото там си сред приятели, които си си избрал. И в този смисъл да се смята, че това е нещо, което от там непосредствено може да стане част от публичната комуникация, е първо – надценяване на достоверността на това, което става, второ – форма на намеса в личния живот. Така че аз бих използвал този случай, за да се обърна към медиите и да им кажа колкото се може по-малко и по-внимателно да пипат в профилите в социалните мрежи на хората, независимо от изкушението, че всичко е пред тях и могат да посегнат на него.
Водещ: Едва ли ще ви послушат.
Ивайло Крачунов: Това няма как, г-н Лозанов, да се случи, защото публиката иска да види реалните герои на деня. И снимките често пъти могат единствено във Фейсбук да бъдат…
Георги Лозанов: Защо да е единственият начин? Когато нямаше Фейсбук…
Водеща: Само че вие очевидно не изкарвате реалните герои.
Ивайло Крачунов: Защо така мислите, г-жо Шикерова?
Водеща: Фактите го доказват.
Ивайло Крачунов: Фактите го доказват, но вие ги тълкувате напълно избирателно.
Водеща: Кое тълкувам избирателно? Че сте нарочили един човек за убиец без да проверите?
Ивайло Крачунов: Не сме го нарочили ние, ние сме цитирали друга медия, когато сме го цитирали.
Водеща: Какво значи сте цитирали? Цитирането също трябва да бъде проверено.
Ивайло Крачунов: Когато вие самата сте били на терен на криминални престъпления, не може когато няма официална информация от МВР, за няколко секунди е допусната грешка, за която ние сме се извинили, изведнъж да станем изкупителна жертва…
Водеща: Виждате какво причинява една секунда.
Георги Лозанов: От едно нещо ме е страх, обаче – че сега това, което можем да наречем грешка или както и да е, журналистически гаф с последствие върху хората, ще даде кураж да се приемат в парламента такива поправки, каквито в момента се предлагат в Наказателния кодекс, които силно да ограничат възможността на журналистите да показват изображения на публични лица и на политици, основно. Вижте, ние вървим в две грешни посоки. Все по-малко защитаваме частния човек – гражданина, в неговата лична неприкосновеност, и все повече гледаме да защитим политиците и публичните лица от журналистите. Затова на мен ми се струва, че трябва да тръгнем към обратното – гражданинът да си върне колкото се може повече личната неприкосновеност. Разбира се, аз съм съгласен с това, че когато става дума за обществено значими теми, а убийството няма съмнение, че е такава, журналистическият интерес трябва да бъде настъпателен. Но заедно с това, основният обект на надничане, така да се каже, в личната неприкосновеност, трябва да са не гражданите, а публичните лица.
Водеща: Г-жо Нейкова аз да ви върна пак към конкретния случай за това доколко моментната бързина може впоследствие да е оправдание за това, че едно семейство виждаме в какво състояние е.
Мария Нейкова: Е бързината се свързва винаги с печалбата на медиите, защото наистина доминира в широки среди разбирането, че е по-важно да си първи, а пък след това ако трябва нещо обясняваш, но сега докато слушах колегите си спомних нещо друго, че колкото и да е трудно проверката е нещо много важно, защото в противен случай през последните две години нямаше да се развие цяла система в западните медии за проверка например на видео материала, който идва от Сирия, което е далеч по-трудно според мен и въпреки всичко те създадоха правила, разписаха ги и много, много по-трудни. Там трябва да се търси първоизточникът на този, който е качил нещо в интернет.
Водещ: Понеже заговорихте за медийно образование за гражданите, ето дайте един съвет на хората, който да е полезен когато четат в интернет новини.
Мария Нейкова: Това е много трудно. Един съвет няма да им свърши работа. Аз говорих за нещо друго, за образование по медийна грамотност, което трябва да влезе в училищата още.
Водеща: При толкова много източници на информация в момента наистина е много трудно да се ориентират.
Георги Лозанов: Хората обаче много си помагат. Ето социалните мрежи, за които стана дума там все повече текстове и публикации в традиционните медии минават през профилите на приятелите и фактически приятелите извършват тази селекция, казват това е интересно, това не , на това вярвам.
Ивайло Крачунов: Само да ви задам един въпрос. А какво мислите за новите промени, които са в наказателния кодекс и които регламентират една година затвор за снимане на политици, които, без тяхното съгласие?
Георги Лозанов: Мисля че трябва непременно да се предпазим от това. Това са много пъти правени тези опити и всеки път има достатъчна мощна професионална реакция, за да не се случи това.
Водещ: Текстът бил взет от френския кодекс, така се обяснява…
Георги Лозанов: Не, не, винаги има някъде, френски, немски нещо винаги можеш да използваш като повод. Въпросът е тук в България в момента.
Водеща: Добре, това е дискусия, която вчера започнахме и ще я продължим, защото…
Георги Лозанов: Лошото е, че тези грешки подхранват по този….
Мария Нейкова: (..) дискусия в медиите и между самите медии и между журналистите. Трябва да постигнем съгласие, защото това е в някаква степен и резултат от разделенията, които минават по всички линии в българското общество.
Водеща: Добре, благодарим ви.  

Теодора Петрова оглави Факултета по журналистика в СУ

СБЖ I 1.11.2011

Доц. Теодора Петрова – досегашен зам.-декан по учебната и международната дейност – е новият декан на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Другите кандидати бяха доц. Мария Нейкова, доц. Венцеслав Бондиков и проф. Снежана Попова (която си даде отвод с мотива, че е решила да се отегли от управленческите органи на ФЖМК и не участва реално в изборите).

В следващите няколко дни доц. Петрова трябва да свика Факултетен съвет, на който да предложи за гласуване своите помощник декани (засега няма обявени кандидатури). След това новото ръководство на факултета ще започне работа в пълен състав.

В мандатната си програма доц. Петрова постави акцент върху постоянната обратна връзка със студентите, ежегодна оценка на бакалавърските и магистърските програми, развиване на формите за следдипломно обучение, разработването на различни проекти с активното участие на студенти и докторанти, засилване на обмена на преподаватели и студенти с международни унивесритети, подобряване на административното обслужване на студентите, защита на интересите на ФЖМК на общоуниверситетско ниво и пълна прозрачност в управлението.

Скоро ще организираме работна среща между студентите и новото Деканско ръководство, на която ще можете отправите идеи и предложения към тях.

Ето още интересни и важни неща от Общото събрание.

Резюме на отчета на Деканите за мандат 2007 – 2011г.

1. Доц. д-р Тотка Монова

Декан на ФЖМК

В изложението си отбеляза, че:

· факултетът е конкурентноспособен на пазара на студентите. Почти всички бройки са били запълнени още на първо класиране. Около 86% от студентите на факултета имат среден успех от дипломата за средно образование между 5 и 6.

· ФЖМК е един от само 4-те факултета на СУ, които се самоиздържат (заедно с ЮФ, ФМИ и МФ).

· Единственото от мандатната си програма, което това Деканско ръководство не е изпълнило, е създаването на 4-та специалност „Нови медии”.

· борбата на следващото Деканско ръководство ще бъде за довършване на сградата, за създаването на 4-тата специалност и за бюджета на ФЖМК.

2. Доц. д-р Теодора Петрова

Помощник декан по учебната дейност

В изложението си каза, че факултетът е получил висока оценка на образователните си програми по време на акредитационния процес, че има тесни връзки с работодателите и че е бил един от първите, които са въвели СУСИ.

3. Доц. д-р Мария Дееничина

Помощник декан по магистърските програми

Тя направи отчет по състоянието на магистърските програми. Интересът към тях е голям. През 2010г. е въведен единен приемен изпит за всички магистърски програми. Голямата битка на това Деканско ръководство беше за осигуряване на заплащане на преподавателите, които четат лекции в тези програми тъй като голяма част от таксите на магистрите не отиват за заплати на преподавателите, а в общата сметка на СУ и за издържане на онези факултети, които не могат да го правят сами.

4. Доц. д-р Веселина Вълканова

Помощник декан по научната дейност

Резюмира научните конференции, на които са участвали докторанти на ФЖМК и научните публикации на докторанти и преподаватели. Докторантите на ФЖМК вземат дейно участие в различни национални и международни научни конференции.

5. Доц. д-р Венцеслав Бондиков

Помощник декан по стопанската дейност

Той определи последните 4 години като „години на обещания и лъжи”от страна на Ректорското ръководство по отношение на строежа на западното крило на ФЖМК. Каза, че проблемът със сградата си остава и следващите Декани трябва да продължат борбата за довършването й.

Във финално обръщение към ОС доц. Монова благодари на колегите си от Факултетния съвет за подкрепата през изминалите 8 години – „съвсем различно е, когато на Академичен съвет не говориш от свое име, а цитираш решение на Факултетния съвет” и пожела успех на следващото Деканско ръководство.

ОС взе решение да я номинира за Синята лента на СУ за приноса ѝ към развитието и утвърждаването на ФЖМК през изминалите 8 години.

Оригинална публикация

 

56 287 са журналистите у нас, показва академично изследване

в. 24 часа | 29.11.2010 

56 287 са били журналистите у нас през третото тримесечие на 2010 г., сочат данните на Националния статистически институт.

Средната им заплата е 1293 лв. при средна за страната от 690 лв.

Това са част от данните в изследването "Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010".

Изследването е проект на катедра "История и теория на журналистиката" на факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Неговите автори са Петранка Филева, Любомир Стойков, Мария Нейкова, Мануела Манлихерова, Мария Попова и Бисер Златанов – все преподаватели в журналистическия факултет. Те подробно и съвестно са описали какво представлява професията журналист, всички организации, които я представляват, регулират и обосновават съществуването й.
Най-интересна е частта, в която са описани медиите, които в момента съществуват у нас – вестници, списания, радиа, телевизии, интернет сайтове, агенции. Справките са изключително подробни и освен исторически факти съдържат тиражи, рейтинги, приходи от реклама и загуби за 2008 и 2009 г. Направен е каталог на журналистическите професии, както и на местата за обучение по журналистика.
Намерението на катедрата е да поддържа база данни за състоянието на медийната система, която периодично ще бъде обновявана.
Сегашното изследване ще бъде представено днес от 12 ч в зала 13 на Факултета по журналистика.

Стр. 28

Центърът за независима журналистика издаде книга за корупцията

в. Класа | 2010-03-19

Медийните експерти от Центъра за независима журналистика (ЦНЖ) обявиха вчера, че съществува необходимост от засилен натиск и активна позиция от страна на медиите по отношение на корупцията. Според председателя на ЦНЖ Весела Табакова резултатността след разследването на конкретни случаи е обусловена и от гражданската култура, от критичността към властта, от натиска за отчетност и почтеност в управлението. Усилията на екипа на ЦНЖ за преодоляване на конфликта на интереси като предпоставка за корупция са отразени в книгата "Неосъществена раздяла. Из историята на една социална болест". В нея експертите Весела Табакова, Георги Лозанов, Мария Нейкова и Снежана Попова представят резултати от медиен мониторинг, социологическо проучване, анализ на стандартизирани интервюта с експерти и журналисти, проучвания на случаи на конфликт на интереси. Мнението на експертите от ЦНЖ,
които са изявени университетски преподаватели, е, че администрацията до неотдавна или изобщо не е реагирала, или е реагирала неадекватно на медийните послания. Според В. Табакова в последните години медиите и журналистиката са повишили чувствителността си и рефлексията си към корупцията. Появиха се стойностни разследвания, които обаче не бяха повод за само-сезиране на прокуратурата. Тя започна да реагира едва след натиск отвън.
Експертите отбелязват, че в последните месеци в обществото се появи очакване за реално противодействие и преодоляване на конфликта на интереси като генератор на корупционно поведение. Дали можем да бъдем оптимисти, или ще останем в сферата на вербалната дързост? Отговорът на този въпрос е и в това, доколко ефективно може да бъде взаимодействието между обществената ангажираност и медийното поведение, за да бъдат постигнати откритост и почтеност в управлението.

Стр. 15