БТВ, Тази сутрин | 08.01.2014 | 10:10

Тема: Етиката в медиите
Гост: Доц. Мария Нейкова – преподавател по журналистика; Георги Лозанов – председател на СЕМ; Ивайло Крачунов – агенция ПИК

Водеща: Кръвожадността в медиите е факт в последните дни, особено покрай това убийство и убийството във Варна.
Водещ: Вчера си пролича и по заглавията на първите страници на вестниците.
Водеща: А в електронните агенции това са най-четените новини. Доц. Мария Нейкова – преподавател във факултета по журналистика към СУ, доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ, и Ивайло Крачунов от агенция ПИК, които причиниха това на това семейство. Като я гледате тази жена, давате ли си сметка какво сте направили?
Ивайло Крачунов: Аз не съм причинил, г-жо Шикерова, това нещо.
Водеща: Вие публикувахте снимката с Иван и „това е убиецът”.
Ивайло Крачунов: Ние сме публикували снимка, на която не сме проверили източника. Първоизточникът беше някои от варненските сайтове, които бяха на мястото на събитието.
Водеща: Вие проверихте ли информацията?
Ивайло Крачунов: Няма как да бъде проверена информация, която е в текущо… вие самата сте била на терен, и когато от полицията не бяха казали имената.
Водеща: Как тогава публикувате снимка на човек, който не ви е ясно убиец ли е или не е убиец? Давате ли си сметка, че преобръщате човешка съдба?
Ивайло Крачунов: Не сме преобърнали никаква човешка съдба, просто се предоверихме на колегите, които са на мястото и които бяха изпратили свои журналисти и кореспонденти.
Водеща: Какво значи да се предоверите? Един от основните принципи на журналистиката е проверка от поне два независими източника. Кое за вас е водещото – истината, фактът…
Ивайло Крачунов: Истината, разбира се.
Водеща: И къде е истината в това, което сте направили?
Ивайло Крачунов: Истината. И когато в момента, в който разбрахме каква е истината, веднага поднесохме своите извинения. Аз използвам вашия уважава ефир също да се извиня на момчето и на неговата майка за причиненото неудобство.
Водеща: Вие проверявате ли новините, които публикувате?
Ивайло Крачунов: Да, разбира се.
Водеща: Абсолютна лъжа е това. Г-жо Нейкова, как ще коментирате това, което видяхте?
Мария Нейкова: Имам една смущаваща липса на отговорност, като че ли, през последните години бих казала. Но искам да кажа, че това не е само български проблем. Това е един световен феномен, който, за съжаление, взе жертви. Когато ме поканихте, първото за което се сетих, мислейки за днешното участие, беше самоубийството на медицинската сестра в Лондон, след като Кейт Мидълтън беше приета в болница. И по същия начин австралийските журналисти след това казваха „Ама ние изобщо не сме предполагали, че може да се стигне до това.” За съжаление ми се случва да казва често на студентите си, да имат предвид, че медиите убиват или могат кардинално да променят съдбата на хора. Има много такива случаи. И този дебат дали е по-важна бързината или отговорността, трябва някак си да бъде разрешен. Но на мен ми се струва, че трябва много по-широк обществен дебат, не можем да извадим медиите от цялата ситуация в страната – от липсата на морал в политиката, от това, че не се обсъжда липсата на доверие в нашето общество. И разбира се, според мен трябва да се направи усилие да се въведе образование по медийна грамотност, което няма да реши проблема утре, но ще е някакво начало.
Водеща: Г-н Лозанов, това са най-търсените новини. Вярно, че това е правилото на което първо ни учите, но вече не знам къде е границата.
Георги Лозанов: Аз не съм сигурен, че някой така просто иска да тласка журналистиката в тази посока. Естествено, че това е свързано със сензационния интерес около това.
Водеща: Публиката търси кръв.
Георги Лозанов: Свързано е въобще с човешката драма, човек живее в един драматичен свят, естествено, че драмата около него го интересува повече от всичко останало. Това е един общ и доста теоритичен разговор. На мен ми се струва, че тук има нещо, което е хубаво да кажем, да използваме този повод. Интернет базираните медии някак си се ползват от привилегията си да бъдат по-безгрижни в събирането и поднасяне на информация, от традиционните медии. А пък това дойде от един момент, в който те бяха маргинални, имаха по-малко значение в обществото, сега виждам, че те добиват водеща роля. И е страшно важно и там да влязат едни стандарти, един тип авторитетност на публичното говорене, които да… както казва Мария, които да върнат отговорността в медията, от там и доверието. Случаи като тези са повод да се въвеждат правила, да е ясно, винаги от два източника, независимо от обстоятелството, независимо от бързането. Това са прости правила, професията няма какво да откриваме сега (…) истини. Въпросът е, че има една нова територия медийна, нов свят, така да се каже, който трябва да бъде завладян от тези правила.
Водеща: Това са А-то и Б-то на журналистиката, проверка на фактите, но това така или иначе не се случва.
Георги Лозанов: Има едно малко безгрижие, да използвам пак тази дума, използване на социалните мрежи. Нека не забравяме, че социалната мрежа е колкото публично, толкова и лично пространство. Даже в много по-голяма степен лично пространство, защото там си сред приятели, които си си избрал. И в този смисъл да се смята, че това е нещо, което от там непосредствено може да стане част от публичната комуникация, е първо – надценяване на достоверността на това, което става, второ – форма на намеса в личния живот. Така че аз бих използвал този случай, за да се обърна към медиите и да им кажа колкото се може по-малко и по-внимателно да пипат в профилите в социалните мрежи на хората, независимо от изкушението, че всичко е пред тях и могат да посегнат на него.
Водещ: Едва ли ще ви послушат.
Ивайло Крачунов: Това няма как, г-н Лозанов, да се случи, защото публиката иска да види реалните герои на деня. И снимките често пъти могат единствено във Фейсбук да бъдат…
Георги Лозанов: Защо да е единственият начин? Когато нямаше Фейсбук…
Водеща: Само че вие очевидно не изкарвате реалните герои.
Ивайло Крачунов: Защо така мислите, г-жо Шикерова?
Водеща: Фактите го доказват.
Ивайло Крачунов: Фактите го доказват, но вие ги тълкувате напълно избирателно.
Водеща: Кое тълкувам избирателно? Че сте нарочили един човек за убиец без да проверите?
Ивайло Крачунов: Не сме го нарочили ние, ние сме цитирали друга медия, когато сме го цитирали.
Водеща: Какво значи сте цитирали? Цитирането също трябва да бъде проверено.
Ивайло Крачунов: Когато вие самата сте били на терен на криминални престъпления, не може когато няма официална информация от МВР, за няколко секунди е допусната грешка, за която ние сме се извинили, изведнъж да станем изкупителна жертва…
Водеща: Виждате какво причинява една секунда.
Георги Лозанов: От едно нещо ме е страх, обаче – че сега това, което можем да наречем грешка или както и да е, журналистически гаф с последствие върху хората, ще даде кураж да се приемат в парламента такива поправки, каквито в момента се предлагат в Наказателния кодекс, които силно да ограничат възможността на журналистите да показват изображения на публични лица и на политици, основно. Вижте, ние вървим в две грешни посоки. Все по-малко защитаваме частния човек – гражданина, в неговата лична неприкосновеност, и все повече гледаме да защитим политиците и публичните лица от журналистите. Затова на мен ми се струва, че трябва да тръгнем към обратното – гражданинът да си върне колкото се може повече личната неприкосновеност. Разбира се, аз съм съгласен с това, че когато става дума за обществено значими теми, а убийството няма съмнение, че е такава, журналистическият интерес трябва да бъде настъпателен. Но заедно с това, основният обект на надничане, така да се каже, в личната неприкосновеност, трябва да са не гражданите, а публичните лица.
Водеща: Г-жо Нейкова аз да ви върна пак към конкретния случай за това доколко моментната бързина може впоследствие да е оправдание за това, че едно семейство виждаме в какво състояние е.
Мария Нейкова: Е бързината се свързва винаги с печалбата на медиите, защото наистина доминира в широки среди разбирането, че е по-важно да си първи, а пък след това ако трябва нещо обясняваш, но сега докато слушах колегите си спомних нещо друго, че колкото и да е трудно проверката е нещо много важно, защото в противен случай през последните две години нямаше да се развие цяла система в западните медии за проверка например на видео материала, който идва от Сирия, което е далеч по-трудно според мен и въпреки всичко те създадоха правила, разписаха ги и много, много по-трудни. Там трябва да се търси първоизточникът на този, който е качил нещо в интернет.
Водещ: Понеже заговорихте за медийно образование за гражданите, ето дайте един съвет на хората, който да е полезен когато четат в интернет новини.
Мария Нейкова: Това е много трудно. Един съвет няма да им свърши работа. Аз говорих за нещо друго, за образование по медийна грамотност, което трябва да влезе в училищата още.
Водеща: При толкова много източници на информация в момента наистина е много трудно да се ориентират.
Георги Лозанов: Хората обаче много си помагат. Ето социалните мрежи, за които стана дума там все повече текстове и публикации в традиционните медии минават през профилите на приятелите и фактически приятелите извършват тази селекция, казват това е интересно, това не , на това вярвам.
Ивайло Крачунов: Само да ви задам един въпрос. А какво мислите за новите промени, които са в наказателния кодекс и които регламентират една година затвор за снимане на политици, които, без тяхното съгласие?
Георги Лозанов: Мисля че трябва непременно да се предпазим от това. Това са много пъти правени тези опити и всеки път има достатъчна мощна професионална реакция, за да не се случи това.
Водещ: Текстът бил взет от френския кодекс, така се обяснява…
Георги Лозанов: Не, не, винаги има някъде, френски, немски нещо винаги можеш да използваш като повод. Въпросът е тук в България в момента.
Водеща: Добре, това е дискусия, която вчера започнахме и ще я продължим, защото…
Георги Лозанов: Лошото е, че тези грешки подхранват по този….
Мария Нейкова: (..) дискусия в медиите и между самите медии и между журналистите. Трябва да постигнем съгласие, защото това е в някаква степен и резултат от разделенията, които минават по всички линии в българското общество.
Водеща: Добре, благодарим ви.